През декември 2023 г. отговарях за делото по поенето в няколко църкви. По това време бях много активен в дълга си и имах основна представа за положението на новодошлите. Към март 2024 г. броят на новодошлите в църквата в Дзянлин постепенно се увеличи и надзорничката уреди да отговарям за делото по поенето в тази църква. Тъй като тя беше малко далеч от другите църкви, за които отговарях, а обстановката беше тежка поради честите арести на полицията, надзорничката ми напомни, че ако не мога да се срещам с новодошлите навреме, трябва да пиша повече писма на напоителите, за да разбирам как са новодошлите. Тогава се съгласих без колебание.

След известно време надзорничкта ми писа, за да попита за неща като сегашното положение и трудностите на новодошлите, и за какви длъжности са подходящи тези новодошли. Като видях тези въпроси, си помислих: „Тъкмо поех отговорността за делото по поенето в църквата в Дзянлин и имам само обща представа за положението на новодошлите, с малко подробности. Обещах на надзорничката, че ще се съсредоточа върху проследяването на положението на новодошлите, но досега всъщност не съм ги проследил както трябва. Ако отговоря честно, какво ще си помисли надзорничката за мен? Дали ще сметне, че съм нехаен и не върша истинска работа? Дали ще си помисли, че макар да се занимавам с поене от известно време, все още не съм запознат с тези задачи и че работоспособността ми е слаба? Дали заради това ще ме гледа отвисоко?“. При тази мисъл не исках да ѝ отговарям. Но и не можех просто да не ѝ отговоря. Наистина бях изправен пред труден избор. И да кажа, беше зле, и да не кажа, пак беше зле. В този момент ми хрумна идея: „Ако пиша на напоителите от църквата в Дзянлин точно сега и изясня нещата, преди да отговоря на надзорничката, тогава тя няма да си помисли, че имам слаба работоспособност и че съм нехаен и не върша реално дело“. И така бързо започнах да пиша писмо до напоителите от църквата в Дзянлин. След като завърших писмото, все още се чувствах неспокоен. Помислих си: „Ако напоителите се забавят с отговора и аз не отговоря на надзорничката своевременно, защото все още чакам, дали тя ще остане с лошо впечатление за мен? В такъв случай може да се разкрие, че не съм проследил работата както трябва. Така не само че няма да успея да запазя гордостта и статуса си, но и ще се изправя пред труден избор, а ако надзорничката попита за причината за това, няма да имам добро обяснение. Трябва първо да отговоря на надзорничката. Но какво мога да кажа, така че тя да помисли, че има основателни причини да отговарям толкова късно? Надзорничката зададе толкова много въпроси, така че ако кажа, че съм проследил всички тези въпроси, това не би било реалистично. Просто ще кажа, че съм пропуснал един въпрос и че пиша писмо, за да го проследя, и че ще ѝ дам обратна връзка за всичко, след като получа отговор. Така надзорничката няма да има какво да каже за мен. В крайна сметка хората не обмислят всеки въпрос изчерпателно — да пропуснеш един или два е нормално“. И отговорих на надзорничката по този начин. Няколко дни по-късно напоителите от църквата в Дзянлин отговориха с подробности за положението на новодошлите и аз докладвах тези неща на надзорничката точка по точка. Надзорничката не каза нищо и аз почувствах облекчение, като си мислех: „Слава Богу, че не докладвах честно за ситуацията; иначе надзорничката със сигурност щеше да постави под съмнение работоспособността ми или да помисли, че съм нехаен и не върша истинска работа. Ако това се беше случило, нямаше да мога да запазя добрия си имидж в нейните очи“.

Един ден по време на събиране прочетох в най-новите Божии слова, че онези, които принадлежат към категорията на дяволите, са закоравели лъжци. Спомних си как отговорих на писмото на надзорничката. Ясно беше, че не съм проследил положението на новодошлите, но твърдях, че съм пропуснал само един въпрос. Аз лъжех и мамех! Исках да се открия и да говоря за измамното си състояние, но после размислих: „Преди положих големи усилия, за да излъжа. Нима това не беше именно за да запазя добрия си имидж в очите на надзорничката? Ако се открия сега, няма ли всичките ми предишни „усилия“ да са били напразни? Да не говорим за загубата на достойнство и статус, а и надзорничката щеше да ме сметне за наистина коварен и измамен. Забрави. Ако не кажа нищо, никой няма да разбере“. Така че не се открих. Но след събирането се замислих как Бог каза, че онези, които са закоравели лъжци, ценят високо собствените си интереси и че щом са засегнати гордостта и статусът им, те правят всичко възможно да лъжат и мамят. Аз излъгах, за да запазя гордостта и статуса си. Нима това не беше същото като поведението на дявол? Чувствах се изключително неспокоен и уплашен. Затова се открих пред надзорничката за този въпрос.

След това потърсих Божии слова относно моето състояние, в които да навляза. Прочетох Божиите слова: „Намеренията на измамните хора са много по-сложни от тези на честните хора. Твърде много обмисляне се влага в това, което казват и правят. Трябва да вземат предвид славата, придобивките и статуса, както и своята репутация и престиж, и да се грижат за своите интереси, а също така не могат да издадат нищо и да позволят на другите да ги прозрат, така че трябва да си блъскат главите, за да измислят лъжи. Лъжите им се множат, всичко, което казват, е лъжа и те не изричат нито една честна дума. Нещо повече, измамните хора имат прекомерни екстравагантни желания и много неразумни изисквания. Когато говорят, те винаги имат свои собствени намерения и цели. За да постигнат целите си, те трябва да измислят всевъзможни начини да лъжат и да мамят другите хора, и колкото повече лъжи изричат, толкова повече лъжи трябва да прикриват, следователно лъжите им нямат край. Така в сравнение с честния човек, животът на измамния човек е едновременно изтощителен и окаян. Някои хора са относително честни. Ако могат да се стремят към истината, да се самоанализират, независимо какви лъжи са изрекли, да разнищят и да разберат себе си, като правят сравнения с Божиите слова, независимо в каква измама са участвали, и да се опитат да се променят, тогава те ще могат да се отърват от голяма част от своето лъгане и измама с няколко години преживяване. Тогава ще са станали хора, които в общи линии са честни. Ако човек живее по този начин, не само че страданието му значително намалява и той не се чувства толкова изтощен, а и това му носи мир и щастие. По много въпроси той ще бъде освободен от възпирането на славата, придобивките и статуса, както и на суетата и гордостта, и естествено ще живее волен и освободен живот. Измамните хора обаче винаги имат скрити мотиви зад думите и действията си. Те съчиняват всякакви лъжи, за да подвеждат и мамят другите, и веднага щом бъдат разобличени, си блъскат главите, за да измислят как да прикрият лъжите си. Те винаги са в състояние на тревожност и лутането така напред-назад ги кара да чувстват, че животът им е изключително изтощителен. Достатъчно изтощително е за тях да изричат толкова много лъжи във всяка ситуация, с която се сблъскват, а това да трябва след това да прикриват тези лъжи, е още по-изтощително. Всичко, което казват, е предназначено да постигне определена цел, така че те полагат големи усилия да планират всичко, което казват. И тъй като се страхуват, че ще ги прозреш, те трябва и да си блъскат главите, за да прикрият лъжите си, и продължават да ти обясняват нещата в опит да те убедят, че не те лъжат или мамят и че са добри хора. Измамните хора са склонни да правят тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). От Божиите слова разбрах, че измамните хора обмислят въпросите по изключително сложен начин. Те се опитват да защитят гордостта и статуса си и не искат другите да видят някой от недостатъците им. Ако нещо застрашава гордостта и статуса им, те си блъскат умовете, за да лъжат и да прикриват лъжите си. Когато надзорничката писа, за да разбере за положението на новодошлите, просто трябваше да отговоря кои аспекти съм проследил и кои не. Нещата, които не бях направил адекватно, можех просто да ги поправя своевременно след това и всичко щеше да е наред. Беше много прост въпрос. Но аз го усложних прекалено. Притеснявах се, че ако отговоря честно, това ще разобличи недостатъците в дълга ми и че надзорничката може да се усъмни в работоспособността ми и да ме гледа отвисоко. Затова си помислих първо да си изясня положението с новодошлите, преди да отговоря. По този начин можех да прикрия факта, че проследяващата работа, която бях вършил, беше неадекватна. Но също така се притеснявах, че ако изчакам, докато разбера ясно положението, преди да отговоря, надзорничката ще помисли, че се бавя с отговора, и в такъв случай може да се разобличат проблемите ми и имиджът ми на усърден и отговорен човек ще пострада. Затова излъгах надзорничката, като казах, че има само един въпрос, който не съм проследил. В същото време бързо писах на напоителите, за да получа информация за новодошлите, а след това докладвах събраната информация на надзорничката, като се скрих зад фасада, за да я накарам да мисли, че всъщност върша истинска работа. Наистина положих толкова големи усилия, за да защитя гордостта и статуса си, като прибягнах до номера и интриги. Бях напълно измамен! Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Той знаеше всичко, което правех. Можех да мамя хората, но не можех да измамя Бог, защото Той вижда всичко. Ако не се покаех и не се променях сега, със сигурност щях да бъда отстранен от Бог. Трябваше спешно да се стремя към истината и да променя измамния си нрав.

По-късно гледах видеоклип със свидетелство за преживяване, озаглавен „Изпитах радостта от това да съм честен човек“. Един откъс от Божиите слова, цитиран в него, ми даде известно разбиране за пътя, по който вървях. Всемогъщият Бог казва: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом разпитва за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие недостатъци и отклонения в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихристите и да вършиш всички злини, които вършат антихристите. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш окачествен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде преодолян. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да го преодолееш, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да го признаеш? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам.“? Страхът ти от надзора и от разпитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нрав на антихрист? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)). От Божиите слова разбрах, че да не смееш да докладваш честно по дадени въпроси, когато водачите и работниците питат за делото и го надзирават, и дори да прикриваш истината в името на репутацията и статуса, означава, че си човек с нрав на антихрист и че вървиш по пътя на антихристите. Като сравних това със собственото си състояние, когато надзорничката попита за новодошлите, за които отговарях, имаше много въпроси, по които нямах ясно разбиране, но се страхувах, че ако докладвам честно и надзорничката види, че не съм проследил въпросите както трябва, тогава ще помисли, че съм нехаен, или дори ще постави под съмнение работоспособността ми, което ще засегне добрия ми имидж в съзнанието ѝ. Затова излъгах и прибегнах до измама. Нима моят нечестив и измамен нрав не беше същият като този на антихрист? Всъщност когато надзорничката проследяваше делото, това, от една страна, трябваше да ми напомни дали то е било правилно проследено и изпълнено, така че ако не е, да мога своевременно да го направя и така да избегна забавяния в напредъка на делото по поенето поради моментно недоглеждане. Това служеше да ми напомни и да ми помогне. Нещо повече, при запитването на надзорничката за положението на новодошлите, ако тя откриеше отклонения в работата по поенето, за тях можеше своевременно да се проведе общение и те да бъдат разрешени. По този начин тя защитаваше интересите на църквата. Трябваше да докладвам честно, като кажа толкова, колкото знам, а що се отнася до това, което не бях проследил правилно, щеше да е наред, ако просто бях побързал да го изпълня и проследя. Но вместо това аз толкова много ценях репутацията и статуса си, че когато се сблъсках с надзора на надзорничката, не смеех да призная, че не съм свършил добре работата си. Дори излъгах и измамих надзорничката. Това можеше да доведе до отклонения, които да не бъдат коригирани навреме, което щеше да забави навлизането в живота на новодошлите. Поставях репутацията и статуса над всичко останало. В дълга си винаги се опитвах да защитя репутацията и статуса си, като кроях планове и лавирах. Бях толкова омразен за Бог!

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и придобих по-ясно разбиране за това какви хора одобрява Бог и какви хора ненавижда. Всемогъщият Бог казва: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамните хора и не ги харесва. Божията неприязън към измамните хора е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамните хора са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение и да практикуват истината, за да станат честни хора, то и те имат надежда да бъдат спасени, защото нито Бог, нито истината проявява пристрастие към когото и да било. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава Божието мнение за нас ще се промени. В миналото хората все разчитаха на лъжи, измама и преструвки, докато живееха сред другите, и постъпваха, като приемаха сатанинските философии за основа на съществуването си, за живота си и за своя основа. Бог ненавиждаше това. Ако се стараеш да бъдеш честен човек и да казваш истината, ще бъдеш оклеветен, съден и отхвърлен сред невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Използваш и коварни средства, за да постигнеш целите си и така да се защитиш. Все повече преуспяваш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха и не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото по-умел си в лъжата и измамата, толкова повече Божиите избраници ще изпитват неприязън към теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш планове, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и да си поставяш измамна фасада, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог ненавижда измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамни хора накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Бог харесва честните хора и презира измамните хора, защото измамните хора винаги лъжат и мамят, независимо пред какво положение са изправени, и приемат сатанинските философии за основа на своето съществуване и изобщо не практикуват истината. Като се замислих за корена на своята измамност, видях, че живея според поговорките: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Живеех с тези сатанински отрови, като отдавах голямо значение на гордостта, статуса и личните си интереси. С каквото и да се сблъсках, щом бяха засегнати гордостта и статусът ми, си блъсках ума и правех всичко възможно, за да прикрия истината. След като го направех, дори си мислех, че така постъпват умните хора, а само глупаците и наивниците казват истината. Спомням си, че когато бях в училище, веднъж обърках домашното и оставих една част недовършена. Притесних се, че ще разваля имиджа си на добър ученик в очите на учителя, затова го излъгах, като казах, че съм си оставил домашното вкъщи, а след това се прибрах на обяд, за да го довърша набързо и да го предам следобед. За да запазя достойнството си и да защитя статуса си, все повече лъжех и играех номера и това все повече се превръщаше в моя втора природа. Дори след като намерих Бог, продължавах да живея според сатанинските мисли и възгледи. За да запазя имиджа си в очите на надзорничката и да скрия проблемите и недостатъците си, прибягвах до номера и измама, за да прикрия истината. Дори когато по-късно осъзнах, че трябва да бъда честен човек и да общувам открито, се притеснявах, че ако се разкрия, всичките ми предишни усилия ще са били напразни и че надзорничката ще ме сметне за напълно коварен и измамен човек. Затова не исках да говоря честно. Бог харесва честните хора, защото те имат смелостта да поемат отговорност, когато се сблъскат с проблеми, и имат смелостта да се изправят пред недостатъците си, когато те се разкрият, а след това могат да търсят истината и да разрешат тези неща. Когато такива хора изпълняват дълга си, тяхното разбиране за принципите става все по-добро, а резултатите им също се подобряват. Но аз не показвах нито едно от тези поведения. Винаги се опитвах да прикривам и да замаскирвам недостатъците си, и дори се опитвах да заблуждавам братята и сестрите си. По какъв начин това, което изживявах, имаше някакво подобие на честен човек? Това беше кривият и измамен образ на Сатана. Ако останех непокаян, със сигурност щях да бъда отритнат от Бог и да загубя шанса си за спасение.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова и намерих път на практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Хората си мислят, че ако нямат лични интереси или ако ги загубят, не биха могли да оцелеят, сякаш оцеляването им зависи от личните им интереси. Затова повечето хора са слепи за всичко друго, освен за личните си интереси. Те смятат, че интересите им стоят над всичко останало и живеят единствено за личните си интереси. И пръста си няма да мръднат, освен ако не са лично заинтересовани, и да искаш от тях да се откажат от личните си интереси е като да искаш от тях да се откажат от собствения си живот. И така, как точно хората могат да станат способни да се избавят от интересите си? Те трябва да приемат истината. Само когато разберат истината, те могат да прозрат същността на личния интерес и ясно да осъзнаят, че преследването на личните интереси е в противовес на стремежа към истината и никога не може да позволи на човек да придобие истината и живота или да постигне спасение; едва тогава могат да се научат да се отричат от личния интерес и да му се опълчват и да станат способни да се откажат от това, което обичат. И когато наистина се откажеш от това, което обичаш, и се отречеш от личните си интереси, ще се почувстваш по-стабилен и по-спокоен в сърцето си и така ще си победил плътта“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). „За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. […] Да бъдеш честен човек означава, че независимо дали си пред Бог или пред други хора, можеш да се разкриеш по чист и простодушен начин относно вътрешното си състояние и думите в сърцето си. Лесно ли е да се направи това? То изисква период на обучение, както и честа молитва и осланяне на Бог. Трябва да се обучиш просто и открито да изричаш думите в сърцето си по всички въпроси. С такова обучение можеш да постигнеш напредък“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Божиите слова направиха пътя на практикуване ясен. За да преодолее едно измамно състояние, човек трябва да се откаже от личните си интереси, да не се съобразява с гордостта или статуса си и да се отваря пред Бог във всичко. В своя дълг трябва незабавно да съобщавам за всички проблеми или лични недостатъци и да давам приоритет на интересите на Божия дом. Дори ако, като казвам истината, братята и сестрите видят проблемите и недостатъците в моя дълг и след това ме гледат отвисоко, аз пак трябва да подхождам правилно. Затова взех твърдо решение, че независимо как ще ме възприемат братята и сестрите ми, трябва да се открия и да се изложа на показ пред тях, и да бъда честен човек.

По време на събиране една новодошла, за която отговарях, Сяо Я, ми зададе въпрос относно проповядването на евангелието и тогава аз проведох кратко общение. Но по-късно открих, че в моето общение имаше отклонения и че то изобщо не можеше да разреши проблема на Сяо Я. По-късно надзорничката написа писмо, за да ме попита как съм разрешил проблемите и трудностите на Сяо Я, и аз си помислих: „Ако пиша честно, надзорничката със сигурност ще си помисли, че като напоител не мога да водя ясно общение дори за такъв малък проблем и че не мога да върша реално дело. Може би просто ще го замажа и няма да напиша какво се е случило в действителност“. Докато обмислях това, осъзнах, че все още съм измамен. Бог обича честните хора, така че трябва да бъда честен човек и да казвам истината. В крайна сметка написах истината. И когато направих това, тежестта от сърцето ми най-накрая се вдигна и почувствах огромно облекчение. След това своевременно проведох общение със Сяо Я и поправих отклоненията си. По-късно, докато общувах с братя и сестри в живота и изпълнявах дълга си, практикувах да бъда честен човек и макар понякога, когато интересите ми бяха засегнати, да се изкушавах да постъпя измамно, избирах да казвам истината на братята и сестрите си под напътствието на Божиите слова. Когато докладвах честно на братята и сестрите, с които си партнирах, или на надзорничката, те никога не ме критикуваха, че се справям зле. Напротив, напомняха ми и ми помагаха, и водеха общение с мен за истините принципи. В сърцето си се чувствах спокоен и освободен и не бях толкова изтощен, както преди. Божиите слова ми помогнаха да разпозная измамния си нрав и да осъзная, че да практикуваш според Божиите слова и да смееш да казваш истината и да се откриваш не е нещо срамно. Преживях това, че колкото повече се откривам, толкова по-спокоен и освободен се чувствам. Благодаря на Бог за Неговото водачество и напътствие, които ми позволиха да постигна тези придобивки.