От Лин Цин, Китай

Родена съм в обикновено семейство на фермери. Родителите ми бяха необразовани и можеха да издържат семейството ни само с физически труд. Нямахме пукната стотинка. Когато съм се родила, родителите ми са били вече над четиридесет годишни и възлагаха всичките си очаквания на мен. Те винаги ме напътстваха с думите: „Ние сме слабо образовани и прекарваме живота си в тежък труд на открито. Цял живот се борим, но нямаме никакви перспективи. Трябва да учиш усърдно и после да си намериш добра работа, за да можеш да седиш в офис, без да си изложена на слънце и вятър, и да не се тревожиш за храна и облекло. А и ние ще можем да се порадваме на твоята слава“. Учителите също често ни учеха, че „Знанието ще промени съдбата ви“ и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Израснах под обуславящото въздействие на тези поговорки. По-специално когато виждах хора, постигнали академичен успех и слава, на които се възхищаваха, където и да отидеха, и които се радваха на голям престиж, още повече се убедих, че знанието ще доведе до добро бъдеще, в което ще мога да се радвам на по-добър материален живот и да ми се възхищават. Тайно взех решение в сърцето си, че в бъдеще определено ще вляза в добър университет и ще си намеря уважавана работа. Така щях да помогна на родителите си да живеят добре и да накарам роднините и съседите да погледнат на семейството ни с други очи.

Когато бях в училище, посветих цялото си време и енергия на ученето: докато другите се забавляваха през ваканциите, аз четях книги и си пишех домашните. Последната ми година в гимназията беше най-натовареното време за мен и посветих цялата си енергия на подготовката за приемния изпит за университет. Резултатите ми от приемния изпит за университет обаче не бяха идеални и се почувствах наистина разочарована. Не можех да позволя животът ми да изпадне в застой още в самото начало. Семейството ми нямаше нито пари, нито влияние, затова ако исках да имам добър живот и да бъда уважавана в бъдеще, единственият ми изход беше да вляза в добър университет. Затова реших да повторя годината. След това учех по-усърдно от всякога. Макар че не бях толкова умна, колкото надарените ми съученици, трябваше да бъда по-решителна от тях. Често използвах поговорките „Бавната птица трябва да излети първа“ и „Небето възнаграждава усърдната работа“, за да се мотивирам. За да спестя време, не се прибирах през уикендите, а оставах в училище да уча. Винаги когато имах време, решавах трудни примерни задачи. Понякога, ако не можех да ги свърша през деня, ги взимах в общежитието и продължавах да работя по тях с фенерче под завивките. Въпреки че късогледството ми се влоши, не ме беше грижа. Сърцето ми всеки ден беше като опъната струна, ужасено, че няма да се справя добре на изпита и ще загубя шанса си да променя съдбата си. През 2014 г. бях приета в университет и успях да избера предпочитаната от мен специалност. В този момент бях изпълнена с надежда за бъдещето си и чувствах, че този път усилията ми не са били напразни. Ако продължавах да уча усърдно и си намерех уважавана работа след завършването, по-възрастните ми близки определено щяха да ме похвалят за добрите ми перспективи.

През годината, в която започнах да уча в университета, леля ми ми проповядваше евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни и аз започнах да водя църковен живот. Чрез събиранията разбрах, че небесата, земята и всички неща са създадени от Бог и че Бог господства над всичко и го контролира. След като хората били покварени от Сатана, те ставали все по-нечестиви и развратени и за да спаси човечеството, Бог е предприел три етапа на делото. В последните дни Той също лично се е въплътил, за да изрази слова, с които да съди и пречиства хората, за да спаси хората от робството на греха и да ги доведе до прекрасна крайна цел. Мислех си, че от милионите хора аз бях една от късметлийките, които чуха Божия глас и получиха Божието спасение. Чувствах се много поласкана и развълнувана. Това беше най-голямата благословия в живота ми! На събиранията разказвах на сестрите за нещата, които ми се случваха в университета, а те разговаряха с мен за Божиите слова относно моите проблеми. Понякога ме взимаха и да поя новодошлите. Чувствах се толкова освободена и волна, когато се събирах с братята и сестрите, и сърцето ми беше много спокойно.

По-късно чух, че Сестра Мучън е започнала да изпълнява дълг на пълно работно време, след като е завършила университет. Тогава бях шокирана и си помислих: „Въпреки че моята сестра е много млада, решимостта ѝ да отдаде всичко на Бог е много голяма. Аз нямам такава решимост. Ако изпълнявам дълга си на пълно работно време и в бъдеще нямам добра работа, дали роднините и приятелите ми ще кажат, че не съм постигнала нищо? Трябва да вярвам в Бог и едновременно с това да посещавам университета. Не само ще мога да си намеря добра работа, но и ще мога да получа Божиите благословии. Ще имам най-доброто и от двата свята“. Тогава обаче видях, че моята сестра вярваше в Бог отскоро, но напредваше много бързо и можеше да общува с нас и да ни помага при всякакви трудности. По-специално, когато я чух да споделя как, когато полицията дошла на вратата, за да я арестува по време на събиране, тя се е уповавала на Бог и е видяла чудната Божия закрила, почувствах възхищение и завист от дълбините на сърцето си. Започнах да размишлявам, като си мислех: „Моята сестра изпълнява дълга си в църквата всеки ден и разбира много истини. Тя напредва в живота толкова бързо! Аз едновременно уча и посещавам събирания и нямам никакви преживявания, за които да говоря. Изглежда, че ако искам да постигна навлизане в живота, трябва да изпълнявам повече дълг. Ако обаче изпълнявам дълг на пълно работно време като моята сестра, няма да имам енергия да уча. Учих усърдно толкова много години само за да мога да си намеря добра работа след завършването, да не се тревожа за храна и облекло, да помогна на родителите си да живеят добре в бъдеще, а също и да изглеждам уважавана и да имам престиж в очите на роднините си. Ако избера да посветя цялото си време на изпълнението на своя дълг, а всичките ми състуденти си намерят добра работа, когато завършат, само аз ще бъда незабележима, без уважавана работа. Какво ще си помислят за мен роднините и приятелите ми?“. При тази мисъл вече не исках да изпълнявам дълга си на пълно работно време.

Един месец преди ваканцията една сестра ме попита: „Ваканцията наближава. Какви са плановете ти занапред? Искаш ли да се обучаваш и да изпълняваш дълга си?“ Отначало много се развълнувах, като чух това. Разбирах твърде малко от истината, така че това беше идеална възможност да се обучавам в изпълнението на дълг и да получа истината. След това обаче си помислих: „Щом започна да изпълнявам своя дълг, ако го изоставя, когато занятията в университета започнат отново, това няма да е в съответствие с Божието намерение. Но ако продължа да изпълнявам своя дълг след като започнат занятията, това определено ще се отрази зле на обучението ми. Ако съквартирантките ми разберат, че вярвам в Бог, и съобщят на преподавателя, може да ме изключат и тогава наистина няма да имам бъдеще. Как тогава ще мога да се отплатя на родителите си? Ако не се справям толкова добре, колкото другите, какво ще си помислят роднините ми? Кое да избера?“. На връщане в сърцето ми цареше смут. От едната страна беше мечтата ми да отида в университет, която бях преследвала толкова усилено толкова много години. От другата страна трябваше да изпълнявам своя дълг като сътворено същество. Не исках да загубя нито едното, нито другото. През това време сърцето ми беше силно натежало и не знаех кое да избера. Като осъзнах, че състоянието ми е погрешно, се помолих мълчаливо на Бог: „Мили Боже, знам, че е смислено да изпълнявам своя дълг и искам да го правя. Но моят духовен ръст е твърде малък и се притеснявам, че ако изпълнявам своя дълг, обучението ми ще пострада. Чувствам се вътрешно слаба, но не искам да загубя тази възможност. Мили Боже, моля Те, поведи ме да разбера Твоето намерение“.

Тази нощ се въртях в леглото и не можех да заспя. Включих си телефона и чух един химн от Божиите слова, озаглавен „Трябва да поставиш вярата в Бог над всичко друго“:

1  Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова.

2  Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Ти трябва да се отнасяш към вярата си в Бог като към най-важния въпрос в живота си, по-важен дори от храната, дрехите или каквото и да било друго — така ще пожънеш резултати. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си объркан във вярата си, тогава няма да спечелиш нищо.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

Докато слушах химна от Божиите слова, бях толкова дълбоко трогната, че не можах да сдържа сълзите си. Чувствах се сякаш Бог е точно до мен, чува молитвите ми и използва Своите слова, за да ме напътства и вдъхновява. Разбрах, че вярата в Бог е най-важното нещо в живота — по-важно от храната, облеклото и удоволствията, и по-важно от всяка слава и придобивки или бъдеще, които бих могла да имам. Всичко, което е от плътта, е временно. Само като се стремиш към истината и постигнеш промяна в нрава, можеш да бъдеш спасен и да оцелееш. Изпълнението на нашия дълг е начинът да придобием истината и да навлезем в истината реалност. Докато изпълняваме своя дълг, ще се сблъскваме с различни трудности и проблеми и ще разкриваме различни видове покварен нрав. Това обаче ни подтиква и да търсим истината повече, за да преодолеем собствената си поквара. Ако посещавам събирания само в свободното си време и не изпълнявам дълг, а вместо това прекарвам по-голямата част от времето си в учене, тогава ще преживявам по-малко неща и по-малко ще търся истината, за да разрешавам собствените си проблеми. Ще разбирам само някои повърхностни думи и доктрини и няма да мога да навляза в реалността. Това прави спасението много трудно. Мучън и аз бяхме коренна противоположност. Мучън вярваше в Бог отскоро, но беше преживяла много неща, докато изпълняваше дълга си, и беше търсила истината повече. Когато разговаряше за Божиите слова на събиранията, тя успяваше да включи собствените си преживявания и говореше по практичен начин. Чрез своите преживявания тя виждаше Божиите дела, вярата ѝ в Бог се увеличаваше и ставаше по-мотивирана в изпълнението на своя дълг. От друга страна, аз се отнасях към вярата в Бог като към хоби за свободното си време, за да не преча на обучението си. Бях доволна от посещаването на събирания и не мислех да изпълнявам дълга на сътворено същество. Ако продължавах да вярвам по такъв объркан начин и пропуснех критичния период, в който да се стремя към истината, като в крайна сметка не успеех да получа истината, нямаше ли тогава да бъда отстранена? Най-накрая бях във ваканция. Не можех да позволя да ми се изплъзне тази възможност да изпълнявам своя дълг и да придобия истината, затова казах на моята сестра, че съм готова да се обучавам в изпълнението на дълг.

По време на ваканциите заедно водехме групови събирания. Когато се събирахме, всички искрено се отваряхме и общувахме помежду си, и аз се чувствах особено волна и свободна в сърцето си. Спомних си за състудентите ми, които ядяха, пиеха и се забавляваха по цял ден в университета, пристрастени към игрите на мобилния телефон, които ходеха на срещи с гаджета и водеха развратен и упадъчен живот. Преди бях точно като тях. Винаги когато имах свободно време, си играех на телефона или гледах сериал, без да имам нещо свястно в сърцето си. Сега, чрез събиранията и яденето и пиенето на Божиите слова, бях осъзнала, че тези зли тенденции само ще погълнат сърцето ми и ще го отдалечат от Бог и че те изобщо не са от полза за живота ми. Постепенно развих решимостта да стоя далеч от тези зли тенденции и успях да успокоя сърцето си пред Бог, като ядях и пиех Неговите слова и изпълнявах своя дълг. Вече не прахосвах дните си безсмислено. Осъзнах, че само като вярвам в Бог, като се стремя към истината и като изпълнявам своя дълг, мога да стоя далеч от тези зли тенденции и да живея ценен и смислен живот.

С наближаването на началото на семестъра имах известни колебания. Трябваше ли да се откажа от обучението и да изпълнявам дълга си на пълно работно време? Потърсих съвет от Мучън, като я попитах: „През това време чувствам, че придобивам повече истини, като изпълнявам своя дълг. Също така искам повече да ям и пия Божиите слова и да изпълнявам своя дълг. Но когато си помисля, че в бъдеще няма да имам добра работа и никой няма да ми се възхищава, и че няма да мога да се отплатя на родителите си по-добре, губя решимостта да се откажа от обучението си“. Моята сестра разговаря с мен за своето преживяване и намери съответните Божии слова, за да ми помогне. Всемогъщият Бог казва: „В процеса на усвояване на знание от човека, Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като му подхвърля по някоя частица познание, или като му позволява да задоволява желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да го поведе Сатана? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено. Казано по по-привлекателен начин, да се изграждат висши въжделения или да се притежават амбиции означава да се притежава стимул и това трябва да е правилният път в живота. Няма ли хората да живеят по-славно, ако могат да осъществят въжделенията си или успешно да изградят кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване винаги се върти около славата и придобивките. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те напълно са контролирани от него. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма за хората и това са неща, които те могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова осъзнах, че Сатана използва славата и придобивките като примамка, за да накара хората да работят усърдно, за се изучат и да се стремят да се открояват от тълпата, да считат славата и придобивките за своя цел в живота, да отричат Божието върховенство и несъзнателно да се отклоняват от грижата и закрилата на Създателя, така че да живеят в примката на Сатана и в крайна сметка да бъдат погълнати от него. Аз бях дълбоко увредена от Сатана. От малка бях възпитавана у дома и в училище, че „Знанието ще промени съдбата ви“ и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Вярвах, че академичните постижения могат да донесат чест на семейството и да накарат човек да се открои от тълпата и да бъде уважаван от другите. Виждах как родителите ми нямаха образование и можеха да издържат семейството само с тежък физически труд. Не само че беше изтощително, но и никой не ги уважаваше. Чувствах, че няма смисъл да живея така и че само като придобия академични знания и си намеря уважавана работа в бъдеще, ще мога да променя живота си и да спечеля възхищението на роднините и приятелите си. За да постигна въжделенията си, учех денонощно и когато първият ми опит на приемния изпит за университета не премина идеално, избрах да повторя годината и работих още по-усърдно от преди. Дори когато в общежитието изгасяха осветлението, аз все пак използвах фенерче, за да чета учебни материали под завивките. Въпреки че късогледството ми се влоши, не ме беше грижа. Заради лист хартия с добри оценки постоянно бях притеснена и неспокойна. С наближаването на приемния изпит за университета бях постоянно напрегната, като навита пружина, Ужасена, че ще се проваля на изпита и ще загубя единственото си „спасително въже“. Също така се чувствах объркана и изпитвах болка, но бях безсилна да избягам. Всичко, което можех да направя, беше да се съобразя с тези тенденции. Сега разбрах, че Сатана използва славата и придобивките, за да подвежда хората, като кара сърцата им да се отдалечават все повече от Бог. Спомних си как роднината ми ми проповядваше евангелието след като бях приета в университета. Имах късмета да получа Божието спасение и да чуя Неговия глас, но не оцених тази възможност. Смятах преследването на добро бъдеще за свой основен приоритет и исках да вярвам в Бог само в свободното си време, при условие че това не се отразяваше зле на обучението ми. Осъзнах, че славата и придобивките са най-големите пречки за мен да практикувам истината и да изпълнявам своя дълг. Сега бях чула гласа на Бог, но не можех да се стремя към истината и да изпълнявам своя дълг, а вместо това живеех по сатанински правила за оцеляване и ценях славата и придобивките повече от истината и живота. Наистина не можех да различа правилното от неправилното! Дори да завършех с диплома и да си намерех добра работа, ако не получех истината и живота, в крайна сметка щях да бъда отстранена от Бог. В миналото винаги съм си мислила, че като посещавам университета и едновременно с това вярвам в Бог, мога да придобия както слава и придобивки, така и Божиите благословии. Това беше само самозалъгване и просто изобщо не беше в съответствие с на истината. Бог казва: „Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си объркан във вярата си, тогава няма да спечелиш нищо“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X). Господ Исус също е казал: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Разбрах, че за да следваш Бог, трябва да имаш отдадено сърце и да не бъдеш възпиран или обвързван от семейството, плътта, парите, славата или придобивките. Трябва да отдадеш цялото си сърце и ум на своя дълг, да се съсредоточиш върху стремежа и практикуването на истината и в крайна сметка да постигнеш промяна в нрава, и да бъдеш спасен от Бог. Що се отнася до учениците на Господ Исус в Епохата на благодатта, някои от тях са се отрекли от статуса и богатството си, а други са се отрекли от семействата си, за да следват Господ Исус от все сърце, като са пътували навсякъде, за да проповядват евангелието и да свидетелстват за Господ. Това е бил смислен живот, достоен за подражание. Освен това си мислех, че придобиването на академични знания ще доведе до добра работа, която ще ми даде възможност да живея, без да се притеснявам за храна и облекло, както и да спечеля възхищението на роднините и приятелите си. Мислех, че само славата и придобивките могат да донесат щастие. Но като се замисля за това, въпреки че много интелектуалци и хора с богатство и власт изглеждат бляскави и красиви на пръв поглед и се радват на престиж, където и да отидат, те не вярват в Бог и не разбират истината. Те живеят в примката на Сатана, състезават се за слава и придобивки и се борят както открито, така и тайно. За да придобият статус и репутация, те правят компромис със здравето си и продават собствената си почтеност и достойнство. Животът им не е щастлив. Ако човек загуби Божията грижа и закрила и няма Божията благословия или спасение, за какво щастие става дума? Колкото и знания да имат, колкото и възхищение да получават от другите или колкото и разточителни да са материалните им удоволствия, в крайна сметка те ще попаднат в големите бедствия, ще паднат в погибел и ще загинат. Това не е истинско бъдеще. Сега са последните дни. Бог ще сложи край на тази епоха и ще извърши Своето дело на възнаграждаване на доброто и наказване на злото. Само като се стремиш към истината и постигнеш промяна в нрава, можеш да бъдеш спасен и да оцелееш, и да бъдеш доведен от Бог в следващата епоха. Това е истинското бъдеще.

По-късно прочетох за преживяването на Петър, което ми даде известно вдъхновение и мотивация. Всемогъщият Бог казва: „Петър е бил благословен да се роди в толкова благоприятни социални условия. Умен и бързо усвояващ, той лесно възприема нови идеи. Когато започва да се обучава, той много лесно успява да извлече много неща от малко количество информация по време на уроците. Родителите му се гордеят, че имат такъв интелигентен син, и полагат всички усилия, за да може да посещава училище, с надеждата, че ще може да се отличи и да получи някакъв официален пост в обществото. Без да го осъзнава, Петър започва да се интересува от Бог, в резултат на което, на четиринадесетгодишна възраст, докато учи в гимназията, той започва да изпитва неприязън към учебната програма по древногръцка култура, която изучава, по-специално по отношение на измислените хора и събития от древногръцката история. Оттогава Петър — който току-що е навлязъл в пролетта на своята младост — започва да търси повече знания за човешкия живот и света. Съвестта му не го принуждава да се отплати за усилията, които родителите му са положили, защото ясно вижда, че всички хора живеят в състояние на самозаблуда, че водят безсмислено съществуване, като съсипват собствения си живот в борбата си за богатство и признание. Неговото прозрение е свързано до голяма степен със социалната среда, в която живее. Колкото повече знания имат хората, толкова по-сложни са отношенията между тях и вътрешните им светове, и следователно толкова по-празно е съществуването им. При тези обстоятелства Петър прекарва свободното си време като посещава най-различни хора, повечето от които са религиозни личности. В сърцето си изглежда е имал смътното усещане, че религията би могла да даде обяснение на всичко необяснимо в човешкия свят, и затова често посещава близката синагога, за да присъства на службите. Родителите му не знаят за това и не след дълго Петър, който бил винаги с добър характер и добре образован, започва да мрази училището. Под надзора на родителите си той едва завършва гимназия. След като изплува на брега на океана на познанието, той си поема дълбоко въздух; оттогава нататък никой вече няма да го възпитава или ограничава“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, За живота на Петър). От преживяването на Петър видях, че сърцето му е било простодушно и че той е обичал положителните неща; започнал е да мисли за живота в ранна възраст. Чрез отношенията си с обществото той е осъзнал, че хората живеят живота си заради славата и придобивките и че колкото повече знания придобива човек, толкова по-объркан и покварен става умът му. Той също така е видял ясно мрака и нечестивостта на обществото и е осъзнал, че стремежът към слава, придобивки и статус е празен. Той не е последвал желанието на родителите си да се стреми да се открои от тълпата и да заеме някаква официална длъжност в обществото. Вместо това той решително се е отказал от обучението си и е поел по пътя на вярата в Бог, а по-късно е последвал Господ Исус. Той е прекарал живота си в стремеж да разбере Бог, търсил е Божието намерение във всичко и е разбрал собствените си недостатъци и слабости чрез Божиите слова. В крайна сметка той беше способен да се покори на Бог до степен да умре и да Го обича до краен предел, като придобие Божието одобрение. За разлика от него, аз не можех да проумея нещата и поради стремежа си към слава и придобивки не желаех да изпълнявам дълга на сътворено същество, а се задоволявах да вярвам само в свободното си време. Ако продължавах да вярвам така до края, всичко щеше да е напразно! Трябваше да последвам примера на Петър и да се откажа от личното си бъдеще и да поема инициативата да се стремя към положителни неща. По време на престоя си в университета видях, че университетите под управлението на Китайската комунистическа партия са бази за атеистично образование. Всеки преследва суета и жадува за зло и никой не се интересува от това, че студентите ядат, пият, забавляват се или се бият. Хората, които вярват в Бог и вървят по правия път, обаче са преследвани. Университетите също така разпространяват безпочвени слухове, за да заклеймяват и клеветят Бог, като карат хората да се отвърнат от Него и да Го предадат. Ако продължавах да уча в университета, щях само да бъда повлечена от злите тенденции и да се отдалечавам все повече от Бог. В крайна сметка щях да попадна в големите бедствия и да бъда унищожена. Само Бог може да покаже на хората правилния път и само когато човек разбере истината, може да изживее повече човешко подобие. Бях готова да избера да изпълнявам своя дълг и да удовлетворявам Бог.

Въпреки това, когато наистина трябваше да реша да се откажа от обучението си, все още имах някои съмнения. Щом изберях да посветя цялото си време на своя дълг, вече нямаше да мога да печеля пари, за да се грижа за родителите си. Те бяха работили толкова усилено, за да ме отгледат и да подкрепят образованието ми, а сега бяха стари, вече не бяха в толкова добро здраве, както преди. Ако се разболееха в бъдеще, тогава обстоятелствата ми нямаше да ми позволят да се погрижа за тях. Винаги щях да се чувствам, че им дължа нещо. Когато моята сестра научи за състоянието ми, тя ми намери някои от Божиите слова. Прочетох следните Божии слова: „Винаги ще утешавам всички, които възприемат Моите намерения, и няма да позволя да страдат или да бъдат наранени. Важното сега е да можете да предприемате действия в съответствие с Моите намерения. Тези, които правят това, със сигурност ще получат Моите благословения и ще дойдат под Моята закрила. Кой може наистина и напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Онези, които искрено отдават всичко на Бог, имат преданост и покорство към Него; изпълняват дълга си, без да се съобразяват с личните придобивки и загуби, и изпълняват отговорностите си, за да изпълнят Божието поръчение. Когато обаче бях изправена пред избор, винаги мислех за собственото си бъдеще, за семейството и родителите си. Не можех наистина да поставя всичко, което имах, в Божиите ръце. Всъщност съдбата на нашите родители е под Божието върховенство: колко страдания ще понесат и на колко щастие ще се радват, е предопределено от Бог отдавна. Ако ги сполети болест, като деца, дори да останем с родителите си или да платим за тяхното лечение, не можем да страдаме вместо тях и не можем да променим нищо. Да вземем за пример чичо ми, който има много деца. Семействата на братовчедите ми са сравнително заможни и доста почтителни към чичо ми. Когато той се разболя от рак на белия дроб, всички те платиха за операцията му и се редуваха да се грижат за него. Мислеха си, че той ще се възстанови след операцията, но неочаквано той почина след няколко месеца. Моето семейство не е заможно и родителите ми полагат предимно физически труд. Те обаче все още са в добро здраве и рядко се разболяват през годината. Не разбирах Божието върховенство и вярата ми в Бог беше твърде малка. Оттогава нататък бях готова да се покоря на устроеното от Създателя и да поверя всичко, свързано с родителите ми, на Бог.

После прочетох Божиите слова и осъзнах Божието ревностно намерение да спаси човечеството. Всемогъщият Бог казва: „Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не забравят Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни и несъпротивляващи се като бебета пред Него. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако имаш висок статус, отлична репутация, изобилие от знания, множество активи и подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). От Божиите слова видях, че Бог търси хора, които могат да слушат Неговите слова и да Му се покорят, и иска да спаси онези, които жадуват за Неговото явяване. Ако хората могат да се откажат от репутацията, статуса, парите и интересите си и да дойдат пред Бог, за да изпълнят своя дълг, това е одобрено от Него и също така е нещо смислено. Спомних си как Петър се е подчинил на Божия призив и е изпълнил своя дълг, като в крайна сметка е свидетелствал за Него по красив и впечатляващ начин, за да утеши Божието сърце. Аз също трябва да изпълня отговорностите на сътворено същество и да изпълня своя дълг. Само тогава мога да имам съвест и човешка природа. Това, че имах късмета да мога да изпълнявам дълг в църквата, беше Божия благодат към мен и аз бях готова да се откажа от обучението си, за да изпълнявам своя дълг.

След това казах на баща си за избора си и той ме подкрепи. Дори каза: „Вярата в Бог е правилният път в живота. Ти си вече зряла и щом си избрала този път, трябва да имаш решимостта и постоянството да продължиш. Независимо какви спънки или трудности срещаш, не се обезсърчавай. Просто се стреми искрено!“. Бях малко изненадана от подкрепата на баща ми. Знаех, че мислите и идеите му са в Божиите ръце и бях много благодарна на Бог в сърцето си. Вярата ми в следването на Бог също стана още по-силна. След като започна новият семестър, подадох молба до преподавателя си да напусна. Преподавателят ми не разбираше защо ще се откажа от един добър университет и продължаваше да се опитва да ме разубеди, като казваше: „Трябва да помислиш внимателно. Родителите ти са работили усилено, за да те изпратят в университет и не ти е било лесно да влезеш. Ако се откажеш сега, никога няма да имаш стабилна работа в бъдеще. Трябва да проявиш далновидност, а не да си късогледа!“. Когато чух преподавателя да казва, че трябва да проявя далновидност, сърцето ми прескочи. Помислих си: „Да. Щом взема това решение, никога няма да имам уважавана работа. Тогава няма да имам нито възхищението на другите, нито удоволствията на плътта“. Осъзнах, че манталитетът ми не е правилен, затова бързо се помолих на Бог в сърцето си. В този момент ясно си спомних Божиите слова: „По всяко време народът Ми трябва да се пази от хитрите замисли на Сатана […]“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 3). Знаех, че това е Бог, който ми напомня. Външно изглеждаше, че просто общувам с преподавателя си, но всъщност зад това се криеше схемата на Сатана. Сатана използваше преподавателя, за да каже някои неща, които изглеждаха в мой интерес, като ме изкушаваше да се отклоня от Бог и да изоставя своя дълг. Сатана наистина е толкова достоен за презрение! Също така се замислих: „Преподавателят каза, че не трябва да съм късогледа, а да проявя далновидност. Какво точно означава да си късоглед и какво означава да проявиш далновидност? Ако се стремя към отлична диплома, добра работа и възхищение от другите, но не мога да изпълня своя дълг или да придобия истината, тогава, когато Божието дело приключи, няма да придобия нищо. Това означава да си късоглед. Да следваш Бог и да изпълняваш дълга на сътворено същество, и да се стремиш към истината, за да постигнеш промяна в нрава и да бъдеш спасен от Бог — това е най-правилният избор и това е истинска проява на далновидност“. Тогава отговорих твърдо: „Решението ми да напусна университета не беше спонтанно. Обмислях го дълго време и няма да съжалявам!“. Преподавателят видя, че не може да ме убеди, и поклати безпомощно глава. Той прие молбата ми за напускане на университета. В момента, в който излязох от кампуса, се почувствах изключително радостна, тъй като вече нямаше да бъда възпирана от преподавателите или състудентите си, когато посещавам събирания или изпълнявам своя дълг! Почувствах, че тежък товар се стовари от раменете ми. Чувствах се като птица, избягала от клетка, която се завръща в прегръдката на синьото небе.

След това посветих цялото си време да изпълнявам усърдно своя дълг. С братята и сестрите посещавах събирания и изпълнявах своя дълг всеки ден, като се чувствах много спокойна и умиротворена. В процеса на изпълнение на своя дълг разкрих много видове покварен нрав. Например при изпълнението на своя дълг бях нетърпелива да получа бързи резултати, бях нехайна и се отдавах на плътски удобства; също така преживях кастрене, укоряване и дисциплиниране. Придобих известно разбиране за собствения си покварен нрав и постигнах известни промени. Тези придобивки не бяха такива, които можех да постигна, докато все още учех в университета. Благодаря на Бог, че ме измъкна от тресавището на преследването на слава и придобивки и ме поведе по правилния път в живота!