От Чунцю, Китай

Бях съработничка в Местната църква. През април 1997 г., на събрание на съработниците, водачът брат Джан каза: „Наскоро се появи една група, която проповядва Източната светкавица, и са наистина страховити. Те имат обширни библейски познания и ако не сме внимателни и предпазливи, може да бъдем подведени. Казват, че Господ Исус вече се е завърнал и е Всемогъщият Бог. В своите събирания вече не четат Библията, а само словата на Всемогъщия Бог. В Библията се казва: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16). Този откъс от Писанието ясно ни казва, че всички слова в Библията са вдъхновени от Бог. Трябва да помним, че всичко в Библията е Божие слово, а тя е основата на нашата вяра в Господ. Да вярваш в Господ означава да вярваш в Библията. Отклоняването от Библията не е вяра в Господ, а предателство спрямо Него!“. Всички присъстващи подкрепиха думите му в съгласие. Брат Джан махна с ръка и продължи: „Трябва да запомните следното: колкото и задълбочени или добри да звучат проповедите им, ако не е в Библията, не трябва да вярваме. Дори собственият ви баща или майка да ви го проповядват, не вярвайте. Ако тези хора дойдат в дома ви да проповядват, изгонете ги! Ако бъдете подведени и се отклоните, Господ Исус няма да ви признае и тогава никакъв плач няма да помогне“. Тогава се сетих за словата, които Господ Исус веднъж бе казал: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35). И си помислих: „Всичко, което се съдържа в Библията, са словата на Господ, така че как биха могли да отминат? Библията е нашият пропуск за влизане в небесното царство, а също и гаранция за нашия живот, така че да не четеш Библията означава да не вярваш в Господ. Трябва да се държа здраво за Библията“. След това той продължи да разпространява някакви сензационни безпочвени слухове. Повярвах, че думите на брат Джан са истина. За да защитя стадото и да отстоя пътя на Господ, като се прибрах, казах на вярващите, че трябва да се пазят от Източна светкавица. Но по-късно все повече и повече братя и сестри все пак приемаха Източна светкавица.

На едно събрание брат Джан каза, че сестра Лиу е била увлечена от Източна светкавица. Беше ми трудно да повярвам. Сестра Лиу познаваше много добре Библията и изнасяше добри проповеди. Как можеше човек с такива заложби да бъде увлечен? По-късно брат Уан, който често проповядваше заедно с брат Джан, също повярва в Източна светкавица. Започнах да се чудя: „На всяко събрание ни казват да не приемаме хора от Източна светкавица, да не ги слушаме и да не четем книгите им. Но защо братята и сестрите продължават да вярват във Всемогъщия Бог един след друг? Какво толкова привлекателно има в ученията на Източна светкавица? Какво всъщност пише в книгите им? Брат Уан и сестра Лиу, както и няколко други съработници, наистина се стремяха и имаха голяма вяра, често проповядваха и познаваха много добре Библията, така че как можаха да бъдат увлечени толкова лесно? Нашата църква е течението на възстановяването и нашите учения са по-задълбочени от тези на други секти. Възможно ли е ученията на Източна светкавица да са още по-задълбочени от тези на нашата Местна църква? Иначе защо всички тези хора щяха да бъдат увлечени един след друг и да отказват категорично да се върнат?“. След това брат Джан специално организира молитвено събрание, главно за да се молят и да проклинат онези, които проповядват Източна светкавица. Почувствах, че това не е в съответствие с намеренията на Господ. Господ Исус ни учеше, че да мразиш е толкова лошо, колкото и да убиеш, и че трябва да обичаме враговете си. Това, което правеха, не противоречеше ли на словата на Господ Исус? Не бях съгласна с това, затова не участвах.

В края на октомври 2002 г. племенницата ми дойде вкъщи. Тя каза, че Господ Исус се е завърнал, изразил е истината и върши делото на правосъдието и пречистването. Каза също, че Божието дело за спасение на човечеството се извършва на три етапа. Първият етап е делото, извършено от Йехова в Епохата на закона, вторият етап е делото, извършено от Господ Исус в Епохата на благодатта, а третият етап е делото, извършено от Всемогъщия Бог в Епохата на царството. Тези три етапа на делото напредват стъпка по стъпка, като всеки път се издигат все по-високо. Осъзнах, че племенницата ми може да е приела Източна светкавица, затова я прекъснах: „Първият етап е Епохата на закона, а вторият етап е Епохата на благодатта — наистина ли трябва да споменаваш това? Мислиш, че не го знам? Колкото и да са етапите на делото, не можеш да вярваш в нищо без Библията! Колко пъти съм ти казвала? Не вярвай в нищо друго освен в Библията. Защо не слушаш? Казват, че Господ се е завърнал. Къде е Господ? Кой Го е видял?“. Племенницата ми каза: „Господ се е завърнал и е изразил много истини. Ако искаме да видим Бог, трябва да търсим в Неговите слова. Ако прочетеш словата на Всемогъщия Бог, ще чуеш Божия глас и ще видиш Неговото явяване“. Като я чух да казва това, изпитах още по-силна съпротива. Спомних си как брат Джан винаги казваше: „Колкото и задълбочена да звучи проповедта, ако идва извън Библията, не трябва да я слушаме. Не трябва да приемаме никого, който проповядва Източна светкавица, дори да са ни роднини или приятели“. Тогава ѝ се скарах: „Нима Божиите слова не са всички в Библията? Колкото и задълбочена или добра да звучи всяка проповед извън Библията, не можем да вярваме в нея! От колко години четеш Библията? Какво знаеш ти? Подведена си и дори не го осъзнаваш, а се опитваш да ми проповядваш! Ако си тук, за да ме видиш, можеш да останеш още няколко дни, но ако си тук, за да ми проповядваш, тогава се махай! След това ще прекъсна всякакви връзки с теб!“. Племенницата ми каза: „Лельо, моля те, проучи го! Вярваш в Господ от толкова много години и си страдала толкова много. Ако не приемеш Божието дело от последните дни, всичките ти усилия ще бъдат напразни. След като приех истинския път, ти бе първия човек, за когото се сетих“. Колкото и да се опитваше племенницата ми да ме убеди, аз просто не исках да слушам и накрая тя си тръгна, докато плачеше. По-късно се почувствах много разстроена. Племенницата ми беше дошла от толкова далеч, за да ми проповядва евангелието, а аз я изгоних. Това не съответстваше на ученията на Господ! Но тогава си помислих: „Тя е предала Господ, така че да я изгоня не беше съвсем грешно“.

Един ден през януари 2003 г. племенницата ми се обади и каза, че майка ѝ се е натровила с газ и искаше да отида да я видя. Помислих си, че ще използвам тази възможност да поговоря отново с нея и да се опитам да я убедя да се откаже от пътя на Източна светкавица. На следващия ден отидох да видя по-голямата си сестра и след вечеря дойде един брат и ме поздрави топло, но по онова време бях нащрек спрямо него. Братът каза: „Сестро, какво е твоето виждане за завръщането на Господ?“. Аз казах: „Ако вярваш в Господ, можем да обсъждаме въпроси от Библията, но ако си тук, за да ме убедиш да вярвам в Източна светкавица, тогава нямаме какво да обсъждаме. Вярвам само в словата на Библията и не вярвам в нищо друго освен в Библията!“. Братът каза: „Разбирам чувствата ти; преди и аз се държах за Библията точно като теб. Така че нека днес да поговорим по тази тема“. В този момент си спомних какво беше казал брат Джан: „Колкото и задълбочена или добра дазвучи проповедта им, никога не я слушайте, за да не бъдете подведени“. Затова си намерих извинение и казах, че съм уморена и искам да си почина. На следващия ден дойдоха две сестри и аз продължих да си намирам извинения, за да ги отхвърля. По онова време просто исках да се прибера вкъщи. Обаче снегът навън беше дълбок повече от петнадесет сантиметра и автобусите бяха спрели, така че не можех да си тръгна. Чувствах се неспокойна и разтревожена, а думите на брат Джан не спираха да се въртят в главата ми. Двете сестри ме призоваха да слушам внимателно, иначе щях да пропусна шанса да посрещна завръщането на Господ. Едната от тях продължи: „Господ Исус е казал: „Хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:7). В Откровение се казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7). Ако не отворим сърцата си за Бог, как може Той да ни просвети?“. Видях, че всяка от тях се държеше достойно, благоприлично и с любов. Колкото и зле да се отнасях с тях, те никога не ми се ядосваха и просто продължаваха да ме напътстват със словата на Господ. Те не бяха такива, каквито ги беше описал брат Джан, и аз вече не се чувствах толкова враждебно настроена към тях. На третия ден дойдоха няколко братя и сестри. Казах им: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). „Словата в Библията са всички Божии слова и вярата в Господ не може да бъде отделена от Библията. Ако не четете Библията, не се ли отклонявате от пътя на Господ?“. Един брат каза: „Нека първо да видим кой е казал израза „Цялото Писание е боговдъхновено“ и дали има някаква основа за това в Божиите слова. Господ Исус никога не е казвал, че цялото писание е боговдъхновено, а изразът „Цялото Писание е боговдъхновено“ е казано от Павел, а не от Господ Исус“. Докато казваше това, той извади Библията и ми показа стиха „Цялото Писание е боговдъхновено“. Погледнах и наистина го беше казал Павел, а не Господ Исус. Обикновено просто се съсредоточавах върху четенето на този стих, но как не бях забелязала този проблем?

След това братът ми прочете един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е изопаченото разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви от онази епоха. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да се подчинят на съветите му и да следват пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички Негови слова идват от Бог. Според обстоятелствата на църквата по онова време той просто беседваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Словата Му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези думи. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, трябваше да се заеме с работата на църквите, да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, което казваше и което беше назидателно и положително за хората, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Изключително лошо разбиране и огромно богохулство е хората да считат записите на изживяванията и посланията на един човек за думи, изречени от Светия Дух към църквите!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3)). Братът продължи: „Божиите слова са много ясни. В Стария завет, освен пророческите книги, разкрити от Бог Йехова на пророците, по-голямата част са записи на преживяванията на хората от Божието дело по време на Епохата на закона, например как израилтяните са излезли от Египет, преживяванията на Яков, Давид, Соломон и така нататък. Всичко това са човешки преживявания и не могат да се нарекат Божие вдъхновение. Словата, дадени по Божие вдъхновение в Библията, са ясно обозначени с изрази като „Така казва Йехова“ и „Йехова казва това“. Новият завет записва делото на Исус, а словата на Господ Исус в него са Божиите слова. Книгата Откровение е видението, което Йоан е видял на остров Патмос, и това е вдъхновено от Бог, това е Божие слово. Останалото са човешки думи и разбиране за преживяване и дори човешките думи да имат просветлението на Светия Дух; те не могат да се нарекат Божии слова или Божие вдъхновение. Библията е само исторически запис на Божието дело, свидетелство за Божието дело и не всички слова в Библията са боговдъхновени. Ако приемем всички слова в Библията за вдъхновени от Бог и се отнасяме към тях като към Божии слова, това не е ли богохулство срещу Бог?“. Като чух братът да казва това, почувствах как сърцето ми се просветли и си помислих: „Значи Библията не е изцяло Божие вдъхновение, в нея има и човешки думи. Ако се отнасяме към човешките думи като към Божии слова, това е богохулство срещу Бог. Не мога повече да смесвам Божиите слова с човешките думи. В Местната църква никой никога не е правил толкова ясно разграничение между Божиите слова и човешките думи. За първи път чувам такова общение“. Братът продължи: „И аз преди си мислех, че освен Библията, няма друго дело или слова на Бог, че всички Божии слова са записани в Библията и че Божиите слова в Библията са цялостни и завършени, но сме пренебрегнали един важен въпрос“. Като го чух да казва това, любопитството ми се събуди и бързо попитах: „Какъв важен въпрос сме пренебрегнали?“. Той ме попита: „Кажи ми, кое е било първо, Бог или Библията? Бог ли е по-велик, или Библията е по-велика?“. Изненадах се, когато ме попита това. Никой никога не ме беше питал това и то наистина ме свари неподготвена. Спомних си, че първа глава в Битие говори за това как Бог създава всички неща. Когато Бог е съществувал, все още не е имало Библия, така че разбира се, Бог е бил първо. Изтърсих: „Първо е бил Бог, после Библията. Разбира се, че Бог е по-велик“. След като казах това, изведнъж ми просветна: „Всички неща са създадени от Бог, така че Бог със сигурност е по-велик, но в миналото съм поставяла Библията над Бог. Не беше ли това грешно?“. Братът продължи: „Първо е дошло Божието дело и слова, след това е дошъл записът в Библията. Така че, ако ограничаваме Бог до Библията и мислим, че няма Божии слова извън Библията, правилна ли е тази гледна точка? Нека да видим какво е казал Господ Исус. В Йоан 16:12-13 се казва: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“. В Откровение 2:7 се казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай“. Господ Исус ясно ни каза, че има много неща, които все още не е казал на хората, защото хората по онова време не са могли да ги понесат. Така че, когато Господ се завърне в последните дни, Той ще изрази повече слова и ще открие всички тайни на истината на човечеството, като им позволи да разберат и да навлязат в нея. Книгата Откровение също пророкува, че в последните дни Светият Дух ще говори на всички църкви, малкият свитък ще бъде отворен, а скритата манна ще бъде дадена на хората от последните дни. Ако няма слова от Бог извън Библията, как могат тези пророчества да се изпълнят? Следователно, когато Бог дойде в последните дни, Той ще изрази повече слова, нито едно от които не е в Библията“. Спомних си, че Господ Исус наистина беше казал такива слова. Божиите слова са неизчерпаеми и изобилни. Да се каже, че няма Божии слова извън Библията, наистина не съответства на фактите. Това, което той каза, е в съответствие с Библията. Но тогава си спомних, че в книгата Откровение се казва: „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга“ (Откровение 22:18-19). Хората от Източна светкавица казват, че Бог е извършил ново дело и е изговорил нови слова, което означава слова извън Библията. Това не е ли добавяне към Библията? Ако приема това, което проповядват, ще приема слова извън Библията, което би било предателство спрямо Господ“. Затова си намерих извинение и излязох, като не исках да слушам повече.

През нощта не спирах да се въртя и не можех да заспя. Мислех си за това, което беше казал този брат, и че то беше добро и всичко се основаваше на Библията. Ако това, което брат Джан казваше за „няма да има Божии слова извън Библията“, беше вярно, тогава пророчеството на Господ не би могло да се изпълни и малкият свитък не би могъл да бъде отворен. Но тогава си помислих как брат Джан беше казал на едно специално събрание, че тези хора са вещи в Библията и че колкото и задълбочена или добра да звучи проповедта им, не трябва да ги слушаме, така че все още се притеснявах: „Ами ако повярвам в грешното нещо?“.

На четвъртия ден им казах: „В Откровение 22 се казва: „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга“ (Откровение 22:18-19). Тези два стиха ясно казват, че към Библията не трябва да се добавя или от нея да се отнема. Вие четете само словата на Всемогъщия Бог — това не е ли отхвърляне на словата на Господ? Ако повярвам в грешното нещо, не само че няма да получа Божието одобрение, но Бог ще стовари и катаклизми върху мен“. След като чу това, братът се усмихна и каза: „Значи се притесняваш за тези неща! Божиите слова са изцяло истина и никога няма да отминат, когато и да е. Това е абсолютно вярно. Когато Библията казва, че никой не трябва да добавя или отнема от Библията, това означава, че човек не може да го прави, но ако Бог лично дойде да върши дело и да изрази Своите слова, не можем да кажем, че това е добавяне. Точно както Господ Исус извърши ново дело и изрази нови слова на основата на Епохата на закона, можем ли да кажем, че Той е добавил към Стария завет?“. В този момент си помислих: „Да, Библията казва, че никой не трябва да добавя или отнема от пророчествата, но не казва, че Бог няма да изговори нови слова“. В този момент сърцето ми се озари и проявих известен интерес към общението на брата.

Той продължи да ми чете някои от Божиите слова, така че придобих по-добро разбиране за вътрешната история на Библията и как правилно да се отнасям към нея. Всемогъщият Бог казва: „Необходимо ли е към Божието дело да се прилагат правила? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да отдели от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува според съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това миеше крака, покриваше глава, разчупваше хляб и пиеше вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус спазваше Стария завет, защо наруши тези правила? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1)). „Работата, извършена от Исус по времето на Новия завет, постави началото на ново дело: Той не работи според делото на Стария завет, нито пък приложи думите, изречени от Йехова в Стария завет. Той извърши Своето собствено дело и то по-ново дело — дело, което беше по-висше от закона. Така Той каза: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“. Така, в съответствие с това, което Той завърши, бяха нарушени много от доктрините. В събота, когато водеше учениците през житните ниви, те късаха и ядяха класове; Той не спази съботата и каза: „Човешкият Син е Господар на съботата“. По онова време, според правилата на израилтяните, всеки, който не спазваше съботата, биваше убит с камъни. Исус обаче не влизаше в храма и не спазваше съботата, и Неговото дело не беше извършено от Йехова по времето на Стария завет. По този начин делото, извършено от Исус, надмина старозаветния закон, то беше по-висше от него и не беше в съответствие с него. По време на Епохата на благодатта Исус не работи според старозаветния закон и вече беше нарушил тези доктрини. Но израилтяните се бяха вкопчили яростно в Библията и осъдиха Исус — не беше ли това отричане на делото на Исус? Днес религиозният свят също се е вкопчил яростно в Библията, а някои хора казват: „Библията е свещена книга и трябва да се чете“. Други казват: „Независимо по кое време, без Божието дело не може да се мине. Старият завет е Божият завет с израилтяните и не може да бъде отхвърлен, а съботата трябва да се спазва винаги!“. Не са ли нелепи? Защо Исус не спазваше съботата? Нима Той съгреши? Кой може напълно да разбере тези неща? Независимо как хората четат Библията, за тях ще бъде невъзможно да опознаят Божието дело, като използват своята способност за разбиране. Те не само няма да придобият чисто познание за Бог, но и представите им ще стават все по-закоравели, така че ще започнат да се противопоставят на Бог. Ако не беше въплъщението на Бог днес, хората щяха да бъдат погубени от своите собствени представи и щяха да умрат сред Божието наказание“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1)). След като прочете Божиите слова, братът проведе общение: „От Божиите слова разбираме, че след Божието дело хората са записали и съставили фактите за Божието дело и така се е появила Библията. Библията е просто историческа книга и запис на предишните два етапа от Божието дело. Библията е Божие свидетелство, което служи на Божието дело, и не е предназначена да ограничава Божието дело. Старият завет записва делото на Йехова в Епохата на закона, като основно записва как Бог е създал света и Неговото дело в Епохата на закона. Новият завет записва Божието дело в Епохата на благодатта, като записва делото и словата на Господ Исус, който призовава хората да се каят и изповядват, да обичат ближния си като себе си и да прощават седемдесет пъти по седем, както и как Господ Исус прощава грехове, лекува болни, изгонва демони, възкресява мъртви и така нататък. Нима делото и словата на Господ Исус не бяха също извън това, което е записано в Стария завет? В човешките очи, нима това също не надхвърляше Библията? Но това не беше добавяне извън Библията, а по-скоро издигане на Божието дело. Днес Всемогъщият Бог е дошъл, като е надградил върху делото от Епохата на благодатта, за да открие делото на Епохата на царството, и Той е изразил нови слова. Това са словата на Светия Дух към църквите, пророкувани в Откровение, и малкият свитък е отворен. Как може да се каже, че нещо е било добавено към Библията? Това е съвсем различен въпрос. Когато хората видят, че Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини, че тайните на малкия свитък са разкрити и че тези слова са точно това, от което човечеството се нуждае в момента — истини, които засягат това дали човечеството може да бъде спасено и да влезе в небесното царство — ще се връщат ли хората все още в религията, за да слушат проповеди от Библията всеки ден? Точно като онези, които са следвали Господ в Епохата на благодатта; когато са чули Господ Исус да изразява нови слова и да върши ново дело, щели ли са все още да ходят в храма, за да слушат фарисеите да проповядват Стария завет? Ако отхвърляме новите Божии слова, защото новото Божие дело надхвърля или е над Библията, не правим ли същата грешка като фарисеите, които са се противопоставяли на Бог?“. Думите на брата ме убедиха напълно и нямах какво да възразя. Наистина бях боготворила Библията и я бях поставила над Бог. Разбрах също, че това, че хората от Източна светкавица не четат Библията, не означава, че я отричат; по-скоро следват стъпките на Божието дело. Точно както вярващите в Господ се фокусираха върху Новия завет; това не означаваше, че са се отклонили от Божия път. Осъзнах, че не мога повече да продължавам по този грешен начин и че ако Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ, а аз не успея да проуча внимателно и пропусна възможността да посрещна завръщането на Господ, няма ли да се превърна в неразумна девица? Помолих се на Господ: „Господи, ако наистина си се завърнал, съм готова да оставя настрана собствените си представи и да последвам просветлението и напътствието на Светия Дух. Ако това е Твоето дело, моля Те, просвети ме, за да мога да разпозная гласа Ти“. След като се помолих така, почувствах голямо спокойствие и лекота в сърцето си.

След това прочетохме още от словата на Всемогъщия Бог: „Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, никога няма да придобият живота. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината ще придобиеш само думи и доктрини и дори нещо повече, смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; Ако не можеш да придобиеш ресурс за живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и, като изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на настоящите думи на Бог. Само думите, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и Неговият настоящ начин на действие. Ако вземеш записите на словата, изричани от Бог в минали векове, и се придържаш към тях в настоящето, тогава ти си археолог и в такъв случай най-доброто определение, което би ти подхождало, е „експерт по исторически реликви“. Ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог даде на Своите последователи в отминалите времена, а не вярваш в сегашната ориентация на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, изразявана понастоящем от Бог. Затова ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се придържаш към думи, които не са в състояние да вдъхнат живот на човека, то ти си отчайващо мъртво дърво, защото си твърде консервативен, твърде своенравен, твърде неподатлив на аргументи!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). „Христос от последните дни носи живот, носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са огромни и могъщи, като надигащи се вълни и бушуващи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да обосновеш това, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътя, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не ти ли дава храна за размисъл? Не ти ли позволява да осъзнаеш тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). Бог разобличи истинското ми състояние. Бях напълно наясно, че Бог е истината, пътят и животът и че Божието изобилие е неизчерпаемо и никога не пресъхва. Но аз упорито се държах за делото, което Господ Исус беше извършил в миналото. Господ се е завърнал в последните дни и извършва ново дело, а аз все още се държах за миналите слова и дело на Господ в настоящето. Нима не бях археоложката, за която говори Бог? Господ вече не се придържа към миналото Си дело и е започнал ново дело, а аз се държах за миналото Божие дело, дори го използвах, за да измервам новото Му дело. Нима не се противопоставях на Бог по този начин? Ако все още се държах за Библията и не приемах пътя на живота, осигурен от Христос в последните дни, тогава вярата ми в Господ докрай нямаше да ми донесе живот, нито одобрението на Господ, да не говорим, че нямаше да ми позволи да вляза в небесното царство. Божиите слова ме поразиха дълбоко и ме изпълниха със срам. Лицето ми гореше и почувствах дълбоко осъждане в сърцето си. В този момент бях едновременно щастлива и засрамена. Бях щастлива, защото най-накрая бях видяла завръщането на Господ Исус, но бях засрамена, защото бях толкова сляпа, сляпо бях боготворила хора и вярвала в безпочвени слухове, и защото многократно бях отхвърляла Божието дело от последните дни, като мислех, че съм вярна на Господ. Бях толкова глупава и упорита! Преди вярвах в безпочвени слухове и затварях църквата, и дори връщах братя и сестри, които току-що бяха приели Всемогъщия Бог, обратно в религиозната църква. Извърших много зли дела. Всеки ден бях заета с работа в Местната църква — нима не се занимавах с противопоставяне на Бог и вървях срещу Него? Злото, което извърших, не се различаваше от това, извършено от фарисеите или юдейските садукеи. Затворих вратата към небесното царство за моите братя и сестри, като нито аз влизах, нито ги оставях те да влязат. Извърших толкова много зли дела в противовес на Бог, но Бог не се отнесе с мен според злите ми дела, а вместо това изпрати братя и сестри да ми проповядват евангелието, което ме доведе пред Него. Наистина не заслужавах такава голяма любов от Бог! Вече не можех да сдържам самоупрека и вината в сърцето си и със сълзи коленичих на леглото си, за да се моля и да се изповядам на Бог: „Господи, чух гласа Ти и Ти наистина си се завърнал. Толкова съм развълнувана и щастлива, но същевременно съм изпълнена със съжаление. Ти изпрати хора да ми донесат добрата новина, да ми проповядват евангелието, но аз не само че не слушах, но и продължих да вярвам на безпочвените слухове, разпространявани от религиозните водачи, и се държах за своите представи, и отново и отново Ти затварях вратата. Също така пречех на моите братя и сестри да дойдат пред Теб. Като фарисеите, аз Те ограничих в Писанията. Боже, толкова много грешах. Бях толкова сляпа! Искам да се изповядам и да се покая пред Теб, не искам повече да вървя по пътя на фарисеите и съм готова да следвам стъпките на Твоето дело“. След като се помолих, сърцето ми се почувства толкова озарено и спокойно. Сякаш бях станала друг човек.

В следващите дни, чрез събирания и общение за Божиите слова с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог, цялото объркване в сърцето ми беше разрешено. Напълно се уверих в сърцето си, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, когото дълго бях чакала. Сърцето ми беше толкова развълнувано и исках бързо да се върна и да споделя тази велика новина с моите братя и сестри. Първо отидох в дома на майка ми и обърнах няколко братя и сестри. По-късно се върнах в моя район и проповядвах евангелието на сестра Ли от моята деноминация. Сестра Ли беше много щастлива да го чуе и беше готова да проучи истинския път. Но неочаквано, тя беше смутена и върната обратно от съработниците от Местната църква.

По-късно, когато съработниците от Местната църква разбраха, че съм приела Всемогъщия Бог, те ме отлъчиха. Не се оставих да бъда възпряна от тях и продължих да проповядвам евангелието. Като видяха, че не могат да ме спрат, започнаха да използват по-меки тактики. Изпращаха хора по двама-трима в дома ми, които плачеха и ме молеха да се върна в Местната църква. Извиняваха ми се, като казваха, че не е трябвало да ме отлъчват. Спомних си за всичките години, които бях прекарала с тях в проповядване на евангелието, подкрепа на братята и сестрите и участие в събрания на съработници. Всички тези спомени се въртяха в главата ми като на филм. Почувствах се наистина притеснена и затова се помолих на Бог: „Боже, какво да правя? Все още имам остатъчни чувства към тях и не мога да ги пусна, но също така знам, че Ти си се завърнал, за да извършиш делото на правосъдието и пречистването, и че ако се върна в религията с тях, ще Те предам. Не искам да пропилея спасението Ти. Не мога да бъда човек без съвест“. След като се помолих, изведнъж си спомних словата на Бог, които братът ми беше прочел: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова озариха сърцето ми и най-накрая разбрах, че в това да карат братя и сестри да ме умоляват и да ми говорят ласкави думи, за да ме въздигнат, се криеха схемите на Сатана. Опитваха се да използват тази мека тактика, за да ме подведат, за да ме накарат да предам Всемогъщия Бог. Не можех да се хвана на номерата им. Когато видяха, че не могат да ме убедят, те си тръгнаха. Но за моя изненада, десет дни по-късно, брат Джан доведе над десет съработници в дома ми, за да ме смущават. Помислих си: „Господ вече се е завърнал, а като водещи фигури в Местната църква, те не само отказват да приемат това, но и разпространяват представи и заблуди, за да ни подведат, и осъждат Божието дело в последните дни. Аз проповядвах евангелието за Божието дело в последните дни на моите братя и сестри и всички бяха готови да търсят и проучват. Но щом си тръгнех, те идваха и ги връщаха обратно. Наистина ли са вярващи в Господ?“. Спомних си словата на Господ Исус, с които осъждаше и проклинаше фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Нима действията на брат Джан и останалите не бяха точно като тези на лицемерните фарисеи? В миналото, когато фарисеите видели Господ Исус да изразява толкова много истини и да извършва толкова много чудеса, те не търсили, а вместо това се съпротивлявали и осъждали Господ Исус. Дори давали лъжливи свидетелства, за да подвеждат хората и да им пречат да следват Господ, а тяхната природа същност била на омраза към Бог и истината. Сега Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини и толкова много хора са приели и са Го последвали. Но брат Джан и останалите не само отказаха да проучат, но и се съпротивляваха и осъждаха Всемогъщия Бог, като затвориха църквата и разпространяваха безпочвени слухове и заблуди, за да сплашват вярващите и да им пречат да проучват истинския път. Те не влизаха в небесното царство и пречеха на другите също да влязат. Караха другите да се съпротивляват на Бог заедно с тях, като ги водят в ада. Нима не бяха фарисеи и живи демони, които пречеха на другите да влязат в небесното царство и ги правеха чеда на ада? Когато се замислих за това, успях да ги прозра и видях ясно тяхната същност на съпротива срещу Бог. Както и да се опитваха да ме смущават, нямаше да се хвана на номерата им и бях решена да следвам стъпките на Агнеца.

Именно Божиите слова ме накараха да се освободя от робството на безпочвените слухове на религиозните водачи и да прозра схемите на Сатана. След това активно се присъединих към редиците на проповядващите евангелието и като работехме заедно с моите братя и сестри, доведохме над тридесет души от Местната църква. Като видях Божието напътствие, вярата ми да Го следвам стана още по-силна. Благодарение на Всемогъщия Бог!