От Цайли, Китай

През януари 2024 г. областният водач ми писа и ми предложи да стана ръководител на екипа по поенето. Почувствах се малко раздвоена и си помислих: „Като ръководител на екипа по поенето ще отговарям за делото по поенето на около дузина църкви. Това ще бъде толкова натоварено и уморително! Сега отговарям само за две църкви, така че не е твърде уморително. Така си е добре. Освен това имам шийна спондилоза. Преди имах дискова херния на шийните прешлени, която притискаше нервите ми и причиняваше изтръпване на половината ми тяло, недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, чести световъртежи, безсъние и болки в сърцето. Въпреки че сега се чувствам по-добре, колко притеснения ще ми струва да отговарям за делото по поенето в толкова много църкви! В миналото се разболях от няколко болести, защото често стоях до късно. Дългът на ръководител на екипа по поенето включва голямо натоварване. Ами ако се разболея от преумора? Не, трябва да бъда умна. Не трябва да бъда твърде усърдна в изпълнението на дълга си“. Затова казах на водача: „Работоспособността ми е слаба и не мога да поема толкова много работа. По-добре намерете някой по-подходящ“. Няколко дни по-късно водачът отново ми писа, за да общува с мен, като каза: „И ти виждаш, че резултатите от работата ни по поенето не са добри. Много напоители току-що са започнали да се обучават. Те не са запознати с работата и все още се нуждаят от развиване. Ти изпълняваш този дълг от дълго време и имаш известен опит. В този момент трябва да проявиш внимание към Божието намерение и да поемеш това бреме. Божиите изисквания към нас не са високи. Стига да даваме всичко от себе си, Той ще бъде удовлетворен“. След като прочетох писмото на сестрата, се почувствах много виновна. Много новодошли се присъединяваха към църквата и наистина се нуждаехме от хора, които да вършат работата по поенето. Трябваше да се откажа от собствените си плътски интереси и да поема този дълг.

Замислих се как Бог е общувал за Ной и за неговото отношение към поръчението, което Бог му е дал, затова потърсих този откъс, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „В хода на построяването на ковчега първото нещо, с което Ной трябваше да се сблъска, беше неразбирането от страна на семейството му, тяхното натякване, оплаквания и дори очерняне. Второто е, че той беше оклеветяван, осмиван и осъждан от хората около себе си — неговите роднини, приятели и всякакви други хора. Но Ной имаше само една нагласа, а именно да се подчинява на Божиите слова, да ги изпълнява до самия край и никога да не се отклонява от това. Какво беше решил Ной? „Докато съм жив, докато все още мога да се движа, не мога да изоставя Божието поръчение“. Това беше неговата мотивация да извърши великото начинание по построяването на ковчега, както и отношението му, когато му бяха представени Божиите заповеди и след като чу Божиите слова. Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не отстъпи. Дори когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и нещата се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си мислеше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно помнеше всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при завършването на Божието поръчение и покоряването му на Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша изречените от Бог слова и да им се покорява, и едновременно с това практикуваше важната истина, че едно сътворено същество и обикновен човек трябва да довърши Божието поръчение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). Преживяването на Ной наистина ме трогна. Видях, че когато Бог заповядал на Ной да построи ковчега, сърцето на Ной било невинно. Той слушал Божиите слова и се покорявал на Бог. Дори когато се изправил пред огромната задача да построи ковчега, той не отказал, нито се опитал да я отклони, и никога не казал, че е твърде стар, за да строи ковчег. Вместо това разумно оставил работата, която вършел в момента, и започнал да подготвя различни материали за построяването на ковчега. Ной срещнал много трудности, докато го строял. Освен това той все повече остарявал. Уморявал се и се изтощавал, когато работел много, и също страдал от болест, но решимостта му да построи ковчега никога не се разколебала. Той постоянно си мислел за Божието поръчение и разчитал на Бог, за да завърши най-накрая ковчега. Като се сравних с него, се почувствах наистина засрамена и виновна. Бях слушала толкова много от Божиите слова и църквата ме беше развивала толкова много години. Резултатите от работата по поенето не бяха добри и водачът ме помоли да отговарям за нея, но аз не исках да приема. Притеснявах се, че тялото ми няма да може да издържи на стреса и на умственото изтощение от голямото натоварване и че болестите ми ще се влошат, затова намирах различни извинения да откажа. Ако имах поне малко разум, щях да поема този дълг, без да обсъждам условия или причини. Аз обаче смятах дълга за бреме и не исках да се тревожа или да полагам умствени усилия от страх да не се изтощя. Нямах никакво богопокорно сърце, камо ли пък внимание към Неговото намерение. Наистина изобщо не можех да се меря с Ной! След като разбрах Божието намерение, бях готова да се покоря, да се опълча на плътта и да изпълнявам добре дълга си. Впоследствие отговорих писмено на водача, че съм готова да изпълнявам този дълг.

По-късно се самоанализирах си и се запитах: „Постоянно проявявах внимание към собствената си плът и дори отказвах дълга си, така че какъв покварен нрав ме контролираше?“. Точно тогава водачът ми изпрати един откъс от Божиите слова: „В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). Бог разобличава това, че след като хората са покварени от Сатана, те са изпълнени с различни сатанински отрови. В своите действия те разчитат на мисли, втълпени им от Сатана, като например „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Грижи се добре за себе си“ и т.н. Докато живеех според тези сатанински правила за оцеляване, ставах все по-егоистична и достойна за презрение и в думите и в действията си се съобразявах само със собствените си интереси. Добре осъзнавах, че няма подходящи хора, които да развиват напоителите, и че проблемите на новодошлите не могат да бъдат разрешени своевременно, което сериозно беше засегнало работата по поенето. Аз обаче просто исках да избирам лесни задачи и да избягвам тежката работа, и не исках да поемам това бреме. Винаги съм искала да избирам да върша лек дълг. Чувствах, че като болен човек трябва да обръщам внимание на здравето си и че не мога повече да се претоварвам. Дори съжалявах, че в миналото отключих някои болести, защото стоях до късно. Сега трябваше да бъда по-умна и не можех да бъда твърде усърдна в изпълнението на дълга си. На всяка крачка мислех за собствената си плът. Освен това измамно намирах куп извинения, за да се отклоня от дълга си, без изобщо да мисля за църковното дело и без да показвам никакво внимание към Божиите намерения. Бях наистина егоистична и достойна за презрение, без никаква човешка природа! В миналото дори се бях молила и бях взела решение, че винаги ще изпълнявам добре дълга си и ще удовлетворявам Бог. Сега обаче, когато ме сполетя малко неразположение и болка, се замислих за плътта и загубих решимостта си да работя. Осъзнах, че всичко, което бях казала на Бог, бяха лъжи и измами и не показвах никаква преданост към Бог. В миналото дори бях общувала с новодошлите за смисъла на изпълнението на дълга, като казвах: „Изпълнението на дълга е от решаващо значение. Можете да придобиете истината и да бъдете спасени. Струва си да страдате, за да изпълните добре дълга си!“. Когато обаче дългът ме призова, се замислих за плътта и не исках да страдам. Нима моето общение с новодошлите не бяха просто думи и доктрини? За човек като мен, без ни най-малка реалност, въпреки всичко да иска да бъде спасен от Бог и да получи Божиите благословии, беше напълно безсрамно! Когато разбрах това, се почувствах задължена на Бог и Му се помолих: „Боже, не искам повече да наранявам сърцето Ти. Готова съм да оставя болестите си в Твоите ръце, без да мисля какво ще се случи в бъдеще. Готова съм да вложа сърцето си в своя дълг и да поема делото“.

След това водачът ме помоли да обобщя проблемите и отклоненията в дълга на напоителите и в същото време да събера проблемите на новодошлите и да намеря Божии слова, за да ги разреша. Изведнъж пред мен се появиха толкова много неща, а на всичкото отгоре все още трябваше да пиша проповеди, които се използват за проповядване на евангелието. Чувствах се все по-притисната и сърцето ми беше напрегнато всеки ден. Щом свършех една задача, се появяваше друга и аз започвах да се притеснявам: „Цялата тази работа изисква време и умствени усилия. Ако я свърша добре, няма да имам много време за почивка. Ако това продължава така, ще може ли тялото ми да се справи? Ще се влошат ли болестите ми?“. В този момент осъзнах, че състоянието ми не е правилно и че отново искам да се съобразя с плътта и да се отклоня от дълга си. Това не означаваше преданост към Бог! Замислих се, че Божиите изисквания към нас не са високи. Стига хората да дават всичко от себе си в рамките на физическите си възможности, това е достатъчно. Бог не иска хората да се изтощават или да работят до смърт за Него. Спомних си Божиите слова: „Бог не е искал от теб да бъдеш свръхчовек или видна личност, нито ти е дал крила, за да летиш в небето. Той ти е дал само две ръце и два крака, които ти позволяват да ходиш по земята стъпка по стъпка и да тичаш, когато е необходимо. Вътрешните органи, които Бог е създал за теб, смилат и усвояват храната и осигуряват хранителни вещества за цялото ти тяло, така че трябва да се придържаш към режим с три хранения на ден. Бог ти е дал свободна воля, интелекта на нормалната човешка природа, както и съвест и разум, каквито трябва да притежава едно човешко същество. Ако ги използваш добре и правилно, следваш законите за оцеляване на физическото тяло, правилно се грижиш за здравето си, вършиш неотклонно каквото Бог иска от теб и постигаш каквото Бог изисква да постигнеш, то това е достатъчно и също така е много просто. Бог искал ли е от теб да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си? Искал ли е от теб да се измъчваш? (Не.) Бог не изисква подобни неща. Хората не бива да се измъчват, а да имат малко здрав разум и да удовлетворяват правилно различните потребности на тялото. Пий вода, когато си жаден, добави към храната си, когато си гладен, почивай, когато си уморен, прави упражнения, след като си седял дълго време, отиди на лекар, когато си болен, придържай се към три хранения на ден и поддържай живота на нормалната човешка природа. Разбира се, трябва също и да продължаваш да изпълняваш нормалния си дълг. Ако дългът ти включва дадено специализирано познание, което не разбираш, трябва да се заемеш да го изучаваш и практикуваш. Това е нормален живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (12)). Бог ни казва да имаме здрав разум в живота и да се отнасяме правилно към нуждите на телата си. Трябва да ядем, когато сме гладни, и да си почиваме, когато сме уморени; когато седим дълго време, докато изпълняваме дълга си, и се чувстваме некомфортно, трябва да станем и да се раздвижим; когато сме болни, трябва да отидем на лекар. Когато вярваме в Бог, не можем да бъдем неясни във вярата си и не можем да нарушаваме естествените закони на тялото. В миналото винаги съм вярвала, че причината да имам много болести е заради голямото ми натоварване и защото се налагаше много да се тревожа, когато изпълнявах дълга си. В действителност обаче Бог не иска хората да работят до изнемога до деня на смъртта си. Вместо това Той иска хората да постигнат баланс между работата и почивката при изпълнението на своя дълг. Преди не знаех как да планирам разумно графика си за работа и почивка. Винаги отлагах и бях неефективна в работата си, и постоянно стоях до късно, като нарушавах естествените закони на тялото и се разболявах. Това беше причинено от собствената ми глупост, а не беше резултат от изтощение от изпълнението на дълга ми. Сега мога да си разпределям времето разумно. През деня се опитвах да подобря максимално ефективността на работата си и да не стоя до късно през нощта. След това подреждах задачите си по важност и ги изпълнявах една по една. След месец успях да свикна с този дълг. От една страна, развивах напоителите; от друга, действително поях някои новодошли и разрешавах проблемите им. През останалото време пишех проповеди и статии със свидетелства за преживявания. Понякога, когато се чувствах некомфортно след като съм седяла дълго пред компютъра, правех упражнения. Въпреки че беше малко уморително да изпълнявам дълга си по този начин, състоянието ми не се влоши и успях да изпълня компетентно своя дълг. Всеки ден беше много пълноценен и сърцето ми се чувстваше спокойно и умиротворено.

Прочетох също един откъс от Божиите слова и осъзнах как трябва да живееш, за да има животът ти смисъл. Всемогъщият Бог казва: „Каква е стойността на човешкия живот? Дали животът е само за да се отдадете на плътски удоволствия като ядене, пиене и забавление? (Не, не е.) За какво е тогава? Моля, кажете ми какво мислите. (Да изпълня дълга си на сътворено същество — човек трябва да постигне поне това в живота си.) Точно така. Кажете Ми, ако всекидневните мисли и действия на човека през целия му живот са насочени единствено към това да избегне болести и смърт, да поддържа тялото си здраво и незасегнато от болести и да се стреми към дълголетие — има ли някаква стойност, някакъв смисъл да се живее така? (Не.) Няма никаква стойност да се живее по този начин. И така, каква е стойността, която трябва да има животът на човека? Току-що някой спомена изпълнението на дълга на сътворено същество, което е един специфичен аспект. Има ли нещо друго? Кажете Ми желанията, които обикновено имате, докато се молите или установявате решимост. (Да се покоряваме на Божиите подредби и устройвания.) (Да играем добре ролята, която Бог ни е отредил, и да изпълняваме мисията и отговорността си.) Нещо друго? От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество. От друга страна, става дума за това да направиш всичко в рамките на своите възможности и способности по най-добрия възможен начин, като достигнеш поне до момента, в който съвестта ти не те обвинява, в който можеш да бъдеш в мир със собствената си съвест и да се докажеш като приемлив в очите на другите. Ако доразвием това — през целия си живот, независимо от семейството, в което си се родил, от образователния ти ценз или от заложбите ти, ти трябва да помислиш кои са най-важните истини, които хората трябва да разберат в живота — например какъв път трябва да извървят, както и как трябва да живеят, за да имат смислен живот. Трябва поне малко да изследваш истинската стойност на живота. Не можеш да живееш този живот напразно и не можеш да дойдеш на тази земя напразно. От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е най-важното. Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. […] Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или е готов да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и постига и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не се обвинява или не съжалява. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). Докато разсъждавах над Божиите слова, разбрах, че стойността и смисълът на живота на човека е да изпълни дълга си като сътворено същество по време на Божието дело за спасяване на човечеството, да свидетелства за Божието дело и за Божиите слова, доколкото може, и да доведе повече хора пред Бог, за да приемат Божието спасение. Това е нещото, което най-много радва Бог. Въпреки че понякога изпълнението на дълга може да накара плътта да страда малко, чрез стремежа към истината в този процес можеш да разбереш много истини принципи и да прозреш много неща; можеш също да разбереш собствената си поквара и недостатъци, постепенно да постигнеш преобразяване и накрая да бъдеш спасен. Какво велико нещо е това! Ако мислех само как да поддържам или да запазя здравето си по различни начини като невярваща, тогава, въпреки че тялото ми щеше да е пълно с жизненост и здраве, в крайна сметка всичко щеше да е празно, ако не изпълнявах добре дълга си. Животът ми изобщо нямаше да има стойност. Спомних си Божиите слова: „Целият живот на хората е в ръцете на Бог и ако не беше тяхната решимост пред Бог, кой би желал да живее напразно в този празен човешки свят? Защо да си правят труда? Влизайки и излизайки от света, ако хората не направят нищо за Бог, дали целият им живот няма да е бил пропилян? Дори и Бог да не сметне действията ти за достойни за споменаване, няма ли да се усмихнеш доволно в момента на смъртта си? Трябва да се стремиш към положителен прогрес, а не към отрицателен регрес — не е ли това по-добрата практика?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 39). Вярно е. Хората трябва да направят нещо за Бог, докато са живи. Не могат да живеят напразно. Ако живееш в плътта, ядеш, пиеш и се забавляваш, тогава, колкото и добре да се грижиш за себе си, всичко е напразно. Не познаваш Създателя и не си изпълнил дълга на сътворено същество. Няма смисъл да живееш така. Сега бедствията стават все по-тежки и Божието дело наближава своя край. Не остават много възможности да изпълня дълга си, затова трябва да ценя възможността да изпълня дълга си сега. Трябва да споделя истините принципи, които разбирам, с напоителите, за да могат те да разберат истината, да схванат принципите и да поят новодошлите по-ефективно. Трябва да се стремя да направя всичко, което мога, без никакви съжаления. Дори ако болестите ми наистина се влошат в бъдеще, трябва да се науча да се покорявам и да оставя болестите си в Божиите ръце, като се покорявам на Неговото устройване и на Неговите подредби.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова, който разсея моите съмнения и тревоги относно болестта. Всемогъщият Бог казва: „Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава би трябвало да вярваш, че всички тези неща — било то тежки болести, сериозни болести, леки болести или какво е физическото състояние на човек — попадат под върховенството и подредбите на Бог и че появата на сериозно заболяване и това какво ще бъде здравословното състояние на човека на определена възраст не са случайни неща. Това е вид положително и точно разбиране. В съгласие ли е това с истината? (Да.) То е в съгласие с истината, това е истината, трябва да я приемеш и твоето отношение, и твоите възгледи по този въпрос трябва да се трансформират. А какво се преодолява, след като тези неща се трансформират? Не се ли преодоляват твоите чувства на скръб, безпокойство и тревога? Най-малкото негативните ти емоции на скръб, безпокойство и тревога за болестта се преодоляват на теория. Тъй като разбирането ти е трансформирало твоите мисли и възгледи, следователно то преодолява твоите негативни емоции. Това е един аспект: дали някой ще се разболее, или не, каква сериозна болест ще получи и какво ще бъде здравето му на всеки етап от живота му, не може да бъде променено от волята на човека, а по-скоро всичко това е предопределено от Бог. […] Говорим за болест; това е нещо, което повечето хора ще преживеят през живота си. Следователно видът на болестта, която ще засегне тялото на хората в даден момент или на определена възраст, и това, какво ще бъде здравето им, са все неща, които са подредени от Бог и хората не могат да решават сами тези неща. Точно както когато някой се ражда, той не е способен да реши сам кога да стане това. И така, не е ли глупаво да се чувстваш скръбен, обезпокоен и тревожен за неща, за които не можеш да решаваш сам? (Да.) Хората трябва да се заемат с решаването на нещата, които могат да решат сами, а за тези, с които не могат да се справят сами, трябва да чакат Бог. Хората трябва да се покорят мълчаливо на Бог и да Го молят да ги защити — това е начинът на мислене, който трябва да имат. Когато наистина ги застигне болест и смъртта наистина е близо, тогава хората трябва да се покорят и да не се оплакват, да не се бунтуват срещу Бог, да не сипят хули срещу Бог или да казват неща, с които да Го нападат. Вместо това те трябва да се изправят като сътворени същества и да преживяват и ценят всичко, което идва от Бог — не бива да се опитват да избират нещата сами за себе си. Това би могло да бъде специално преживяване, което обогатява живота ти и не е непременно лошо, нали? Ето защо, когато става въпрос за болест, хората трябва първо да преодолеят погрешните си мисли и възгледи относно произхода на болестта и тогава вече няма да се тревожат за това. Освен това те нямат властта да контролират известни или неизвестни неща, нито са способни да ги контролират, тъй като всички тези неща са под Божието върховенство. Отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат, са да чакат и да се покоряват. От разбирането до практикуването всичко трябва да се прави съгласно истините принципи — тоест да се стремиш към истината“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). От Божиите слова разбрах, че Бог господства и повелява здравето на човека на всеки етап от живота му, какви болести получава и дали тези болести ще станат сериозни. Това не са неща, които хората могат да контролират, а притесненията и съмненията са безполезни. Когато болестите те сполетят, трябва да се научиш как да се отнасяш правилно с тях и да се покориш на Божието върховенство и на Божиите подредби. В миналото често се тревожех и притеснявах за болестите си и живеех сред негативни емоции. Това беше така, защото не разбирах Божието върховенство. Това, което трябва да правя, е да живея нормално и да изпълнявам дълга си нормално според Божиите изисквания. А що се отнася до това дали състоянието ми ще се влоши, това зависи от Бог. Моите притеснения и съмнения са ненужни и са проявление на глупост и невежество. Дори ако състоянието ми наистина се влоши някой ден, това ще бъде с Божието позволение и аз трябва да се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби. Спомних си как, когато изпитанията сполетяха Йов и тялото му беше покрито с гнойни рани, той успя да го приеме от Бог и не се оплака от Бог. Той успя да се изправи пред това спокойно и накрая да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато се замислих за това, се почувствах много засрамена и бях готова да се откажа от собствените си притеснения и съмнения, да поверя болестите си в Божиите ръце и да посветя сърцето си на своя дълг. Търся лечение, когато имам нужда, и правя упражнения в свободното си време. Когато практикувам по този начин, сърцето ми е много по-спокойно и освободено и вече не се влияя твърде много от болестите си.

Чрез това пренасочване в моя дълг научих много уроци и осъзнах, че като сътворено същество трябва да се придържам към дълга си по всяко време. В същото време разбрах, че стойността на човешкия живот е да следваш Божиите слова и предано да изпълняваш своя дълг. Само като живееш по този начин, можеш да бъдеш открит и почтен и да нямаш съжаления.