От Цяо Син, Китай

През май 2024 г. се обучавах да пиша проповеди в църквата. В началото срещнах някои трудности и чувствах, че няма да мога да ги пиша добре, тъй като разбирането ми за истината е повърхностно. Сестрата, с която си сътрудничех, разговаря с мен и ме насърчи, а също така ми даде и някои добри насоки. По-късно, докато пишех една проповед, търсех съответните истини; след като напълно ги проумях, обмислих как да напиша проповедта и бързо я завърших. Бях много щастлива и благодарна за Божието напътствие. Два дни по-късно надзорникът ми писа, че проповедта ми е била избрана и че имам добри заложби и някои добри идеи. Бях едновременно изненадана и щастлива. Тъкмо бях започнала да се обучавам, а първата проповед, която написах, беше избрана. Някои от сестрите около мен бяха написали по няколко проповеди, но нито една от техните не беше избрана, затова почувствах, че сигурно наистина съм специална. Няколко дни по-късно случайно прочетох писмо, което надзорникът беше написал до водачите. В писмото се казваше: „Цяо Син е доста инициативна в писането на проповеди и е човек с идеи и заложби, затова се готвим да я развиваме“. Въпреки че не беше много, почувствах, че съм станала център на внимание за всички и че съм различна от другите братя и сестри. Спомних си как миналата година бях написала няколко статии в рамките на една седмица и скоро след това надзорникът ме забеляза. Надзорникът каза, че имам талант за писане и ми възложи дълг, свързан с работа с текст. Сега, след като тъкмо бях започнала да се обучавам в писане на проповеди, отново бях забелязана от друг надзорник. Помислих си: „Където и да отида, привличам внимание. Изглежда наистина имам заложби и талант за писане!“. След това почувствах, че съм различна от другите. Помислих си: „Трябва да се обучавам усърдно и всяка проповед да бъде по-добра от предишната, за да мога в най-кратко време да пиша проповеди съгласно критериите. Така всички със сигурност ще добият по-високо мнение за мен и ще ме хвалят още повече“. По-късно проявих голяма инициатива в писането на проповеди и написах две поредни, които предадох на надзорника. Надзорникът също така често ми пишеше писма, за да ме насърчава, и между редовете можех да разбера, че се грижи за мен и ме цени. Вътрешно се чувствах много щастлива и живеех с усещане за самодоволство.

Не след дълго получих писмени отзиви за проповедта, която написах. Отворих документа и видях, че водачите бяха отбелязали редица проблеми: някои моменти от общението не бяха ясни, а други се отклоняваха от темата… Силно се обезкуражих и почувствах униние. Помислих си: „След като имам талант за писане, е логично проповедите ми всеки път да се подобряват и би трябвало да имам очевиден напредък, така че защо вместо това правя стъпка назад? Какво ли ще си помислят водачите за мен? Няма ли да си помислят, че са ме преценили погрешно и че в крайна сметка нямам такива заложби?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-негативна ставах и вече нямах желание да обмислям проблемите, повдигнати от водачите. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова потърсих да почета Божиите слова и видях този откъс: „Хората не бива да се смятат за много съвършени, много изтъкнати, много благородни или много отличаващи се от другите; всичко това произтича от надменния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не може да приеме недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да бъдат по-старши или по-добри от него, това се дължи на надменен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говори, чувства се натъжен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на надменен нрав. Надменният нрав може да те направи неспособен да приемеш поправките на другите, защото браниш гордостта си, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш възпиран и дори да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш нехаен в изпълнението му. Надменният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че стремежът ми към съвършенство и изтъкване пред другите, както и отказът ми да приема напътствията на водачите относно проблемите ми, се дължаха на това, че бях контролирана от надменен нрав. Когато чух, че проповедите, които бях написала, са избрани и че надзорникът каза, че имам заложби, станах самонадеяна и гледах на себе си не като на обикновен човек, а като на човек със заложби и талант за писане. Започнах да изисквам от себе си проповедите ми да бъдат по-добри от тези на другите и чувствах, че не трябва да съдържат толкова много проблеми, защото само така щях да бъда достойна за титлата „талант в писането“. Затова винаги, когато се сблъсквах с неуспехи, ставах негативна и не можех да се видя правилно. В действителност е съвсем нормално написаните проповеди да съдържат проблеми и е невъзможно да знаеш и да можеш всичко, когато започваш този дълг, и изобщо да не правиш грешки. Беше нереалистично да имаш такива изисквания към себе си. Освен това водачите посочиха проблемите ми, за да ми помогнат да открия недостатъците си, да се науча да ги компенсирам и да израстна; но когато се сблъсках с неуспехи, станах негативна и не можех да погледна правилно на недостатъците си. Ценях се твърде високо и бях наистина надменна! След като се замислих за това, пожелах да приема напътствията и помощта на водачите и да се съсредоточа върху търсенето и обмислянето на съответните истини принципи, докато пиша проповедите си, за да предотвратя повторната поява на тези отклонения и грешки.

След това успокоих сърцето си и изучих съответните принципи, и успях да разбера някои неща по време на ученето. Но когато седнах да пиша, все още изпитвах известни трудности и чувствах, че не е лесно да се напише проповед съгласно критериите. Времето привършваше, а аз установих, че все още нямам идеи, и започнах да губя кураж, докато си мислех: „Ами ако не мога да напиша добра проповед? Как ще ме възприемат водачите? Няма ли да кажат: „Оказва се, че заложбите на Цяо Син са наистина слаби, а и тя не разбира истината“?“ От тези мисли се притесних и когато отново започнах да уча, умът ми се разсейваше и постоянно ми се доспиваше. Вечерта, докато се опитвах да заспя, само въздишах, въртях се и се мятах напред-назад, без да мога да заспя. Наистина исках бързо да напиша добра проповед, за да мога да я покажа на всички и така да възстановя имиджа си. Но колкото повече мислех да я напиша добре, толкова по-голямо напрежение усещах. На следващата сутрин се събудих изтощена и започна да ме боли глава. Цял ден обмислях, но пак не ми идваха никакви идеи и се чувствах така, сякаш тежък камък ме притиска и ми пречи да дишам. Сестрата, с която си сътрудничех, искаше да изучаваме принципите заедно, но на мен не ми бе до това.

По-късно ѝ разкрих състоянието, в което се намирах през последните няколко дни, и тя ми прочете един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото си мислите, че животът няма да има смисъл без слава и придобивки, и си мислите, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и бъдещето им ще бъде тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Щом пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като чух Божиите слова, сърцето ми изведнъж се озари. Осъзнах, че чувството на потиснатост в сърцето ми през последните няколко дни се дължеше на това, че бях възпряна и обвързана от слава, придобивки и статус. Първоначално надзорникът каза, че имам добри заложби и че проповедите, които пиша, са доста добри. Станах самодоволна и си въобразих, че имам специален талант за писане; и затова полагах повече усилия в писането на проповеди с надеждата да спечеля похвалата и възхищението на другите. Когато обаче в двете проповеди, които написах, бяха посочени много проблеми, се притесних, че другите ще ме гледат отвисоко и вече няма да ме смятат за човек със заложби и талант; затова не можех да се успокоя, за да обмисля проблемите, посочени от водачите, нито да изуча принципите, нито да търся истината, за да компенсирам недостатъците си. Просто исках да напиша набързо добра проповед, за да възстановя имиджа си. Но колкото по-тревожна ставах, толкова по-малко идеи имах и толкова по-замъглени ставаха мислите ми, и след цял ден работа все още нямах напредък. Спомних си, че когато за пръв път започнах да пиша проповеди, макар да изпитвах много трудности, имах чисто сърце, което разчиташе на Бог. Искрено изучавах и търсех съответните Божии слова за размисъл и Бог ме просветли и напътства; и затова, когато пишех, имах някои идеи. Но сега всичко, за което мислех, бяха моята гордост и статус; и мислите ми, насочени към опита да запазя добър имидж в очите на другите, не ме оставяха да ям или да спя, караха ме да чувствам замаяност и световъртеж и да не мога да се съсредоточа върху писането на проповедта. Сърцето ми беше изцяло контролирано от слава и придобивки. Ако не можех да променя това състояние, просто щях да продължа да живея в мрак и непоносима болка и с времето щях да загубя делото на Светия Дух или дори да загубя този дълг. Тогава се помолих на Бог: „Боже, не искам да живея в състояние на стремеж към репутация и статус, но не знам как да го разреша. Моля Те, просвети ме и ме напътствай, за да мога да изляза от това погрешно състояние и да изпълнявам добре дълга си“.

На следващата сутрин моята сестра ми прочете няколко откъса от Божиите слова и един от тях много ми помогна. Всемогъщият Бог казва: „Всеки знае, че не е хубаво човек да има високо мнение за себе си само защото е успял да постигне някакви резултати в изпълнението на дълга си. Защо тогава често хората продължават да имат високо самомнение? Това частично се дължи на надменността и повърхностността им. Има ли други причини? (Защото хората не осъзнават, че именно Бог ги води към постигането на тези резултати. Те смятат, че цялата заслуга е тяхна и че имат основание, така че са с високо самомнение. Всъщност без Божието дело хората са неспособни да направят каквото и да е, но не могат да го прозрат.) Това твърдение е вярно, а освен това то е в основата на проблема. Хората винаги ще си мислят, че са способни да постигнат всичко, ако не познават Бог и нямат просветлението на Светия Дух. Така че, ако имат някакво основание, те могат да станат надменни и с високо самомнение. Успявате ли да почувствате Божието напътствие и просветлението на Светия Дух, докато изпълнявате дълга си? (Да.) Ако сте способни да почувствате делото на Светия Дух, но продължавате да имате високо мнение за себе си и да смятате, че притежавате реалността, тогава какво се случва? (Когато изпълнението на дълга ни даде резултат, ние смятаме, че половината заслуга е Божия, а другата половина — наша. Безкрайно преувеличаваме съдействието си, като смятаме, че няма нищо по-важно от него и че Божието просветление не би било възможно без него.) Защо тогава Бог те просвети? Може ли Бог да просвети и други хора? (Може.) Когато Бог просвещава някого, това е Божията благодат. А в какво се състои твоето малко съдействие? Дали това е твоя заслуга, или е твой дълг и твоя отговорност? (То е наш дълг и наша отговорност.) Когато осъзнаеш, че това е твой дълг и твоя отговорност, ще имаш правилната нагласа и няма да ти хрумва да си приписваш заслуги за него. Грешиш, ако все си мислиш: „Това е моят принос. Дали Божието просветление щеше да е възможно без моето съдействие? Тази задача изисква съдействието на човека. Нашето съдействие е основната част от постижението“. Как би могъл да съдействаш, ако Светият Дух не те беше просветил и ако никой не беше разговарял с теб за истините принципи? Нито щеше да знаеш какво изисква Бог, нито щеше да познаваш пътя, по който да практикуваш. Дори и да искаше да се покориш на Бог и да Му съдействаш, нямаше да знаеш как да го направиш. Не е ли това твое „съдействие“ само празнословие? Без истинско съдействие постъпваш само според собствените си идеи, а в такъв случай можеш ли да изпълняваш дълга си съгласно критериите? Категорично не. Това обяснява проблема, който разглеждаме. Какъв е този проблем? Какъвто и дълг да изпълнява човек, от Божиите действия зависи дали постига резултати, дали изпълнява дълга си съгласно критериите и дали получава Божието одобрение. Ако Бог не върши делото Си, ако не те просветлява и напътства, дори и да изпълняваш отговорностите и дълга си, няма да знаеш нито пътя, нито посоката, нито целите си. Какво излиза в крайна сметка? След като толкова време си се трудил, няма да си изпълнил дълга си добре, нито ще си придобил истината и живота — всичко ще е било напразно. Следователно, изпълнението на дълга ти съгласно критериите, наставляването на братята и сестрите и получаването на Божието одобрение зависят от Бог! Хората не могат да свършат нищо повече от онова, на което са способни лично, онова, което трябва да вършат и което е в рамките на вродените им способности. В крайна сметка ефективното изпълнение на твоя дълг зависи от напътствията на Божиите слова и от просветлението и ръководството на Светия Дух. Само така можеш да разбереш истината и да изпълниш Божието поръчение според пътя, посочен ти от Бог, и според зададените от Него принципи. Това са Божията благодат и благословия и който не може да го прозре, е сляп. Независимо какво дело върши Божият дом, какъв резултат трябва да се постигне? От една страна трябва да дава свидетелство за Бог и да разгласява Божието евангелие, а от друга — да наставлява братята и сестрите и да им носи полза. Делото на Божия дом трябва да постига резултати и в двете области. Какъвто и дълг да изпълняваш в Божия дом, можеш ли да постигнеш резултати без Божието напътствие? Категорично не. Тоест по същество всичко, което правиш без Божието напътствие, е безполезно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че не можех да сваля етикета „специален талант в писането“, защото приписвах цялата ефективност от писането на проповеди на себе си и си мислех, че тези резултати са постигнати само благодарение на добрите ми заложби, таланта ми за писане и усилията, които влагах в обмисляне и плащане на цена. В действителност често се затруднявах по време на писането и именно като се молех на Бог, обмислях съответните истини и получавах Божието просветление и напътствие, придобивах малко вдъхновение. Въпреки това, когато по-късно другите казваха няколко думи на похвала и насърчение, ставах самонадеяна при мисълта, че всичко това е мое собствено постижение, и дори си слагах следния етикет: „добри заложби и талант в писането“, и не успявах да видя себе си такава, каквато съм в действителност. Всъщност дали един дълг може да бъде изпълнен добре или не, зависи отчасти от разбирането на принципите на дълга и съответните истини, и най-важното — от получаването на Божието просветление и напътствие. Има моменти, в които нямаме идеи, и докато се молим на Бог, търсим Неговото напътствие и обмисляме Неговите слова, неусетно стигаме до разбирането на някои истини и придобиваме известна светлина и идеи; и само тогава проповедите, които пишем, могат да постигнат добри резултати. Това не се дължи на нашите собствени способности. Спомних си как през последните няколко дни живеех в слава и статус и бях неспособна да получа Божието просветление и напътствие. Въпреки че полагах усилия да пиша, умът ми беше като каша — без никакви идеи — и се държах като пълна глупачка. Наистина осъзнах, че добрите резултати в дълга ми идваха от Божието просветление и напътствие и че нямаше с какво да се похваля. Но аз безсрамно приписвах цялата заслуга на себе си. Това беше наистина срамно! Въпреки че бях написала няколко проповеди, бях схванала само малка част от процеса на писането им. Всъщност не схващах много от принципите и в много аспекти истините не ми бяха ясни; понякога дори ми беше трудно да схвана ключовите моменти, докато пишех проповеди. Макар да бях изучавала съответните принципи, имах пропуски при практическото им прилагане и все още се нуждаех от корекции и помощ от другите. Но аз се мислех за изключителна — сякаш се носех във въздуха — и бях наистина невежа за собствените си ограничения. Колкото повече мислех за това, толкова повече се засрамвах; идваше ми да си скрия лицето и просто да потъна вдън земя от срам.

След това се замислих, че основната причина да не мога да напиша добре тези две проповеди беше, че тъкмо бях започнала да се обучавам и все още не схващах някои принципи; затова разучих принципите със сестрите си и използвах двете проповеди като примери, за да ги анализираме и обсъдим. Всички дадоха предложения и след това, когато отново ги редактирах, имах насока. Всеки път, когато не разбирах нещо, се молех на Бог, търсех истината и обмислях; и след редакция предадох едната от проповедите. Докато редактирах другата обаче, все още изпитвах затруднения. Истината не ми беше ясна и изпитвах известни затруднения. Също така се страхувах, че написаното ще бъде сухо и безинтересно, и се чудех какво ли ще си помислят водачите за мен, след като го предам. Нямаше ли да кажат, че заложбите ми са незадоволителни? Не смеех да потърся помощ от братята и сестрите, но нямах път напред и усещах голям натиск в сърцето си. В този момент си спомних един откъс от Божиите слова: „Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш да превъзхождаш другите. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те отхвърли, ако не се самоанализираш и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Божиите изисквания към хората не са високи и че Той не иска от тях да постигат големи резултати. Докато хората могат да бъдат покорни и да се подчиняват, и да изпълняват добре дълга си според Божиите изисквания, стъпили здраво на земята, Бог ще бъде удовлетворен. Но аз винаги исках да се откроявам и да пиша добри проповеди, за да спечеля похвалата и одобрението на другите. Амбицията и желанието ми контролираха това поведение. Това беше покварен нрав. Спомних си първия управленски закон, на който Божиите избраници трябва да се подчиняват, и той гласи: „Човек не трябва да се възвеличава, нито да се превъзнася. Той трябва да се покланя на Бог и да Го възхвалява“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Винаги съм се стремяла към слава, придобивки и статус и съм искала другите да ме хвалят и уважават, и да имам място в сърцата им. Това е нещо, което Бог презира. Животът в това състояние ми пречи да изпълнявам добре дълга си и дори може да попречи на делото. Трябваше бързо да променя погрешното гледище, което стоеше зад стремежа ми. Въпреки че все още ми липсваха много неща в писането на проповеди, бях готова да успокоя сърцето си пред Бог, за да търся истината и да направя всичко възможно, за да сътруднича. Щях да пиша толкова, колкото разбирам, и щях да разглеждам всеки проблем, който възниква при писането на проповеди, като възможност да компенсирам недостатъците си. Вярвах, че като постепенно се обучавам по този начин, със сигурност ще напредна. При тази мисъл почувствах голямо облекчение.

Следващия път, когато пишех проповеди, първо записвах това, което разбирах, а относно нещата, които не разбирах, търсех и обмислях или общувах с братята и сестрите си; и щом истината ми се изяснеше, продължавах да пиша. По този начин ефективността на проповедите, които пишех, много се подобри. Не след дълго водачите изпратиха няколко добри проповеди, за да ги изучаваме и да се поучим от тях. Тези проповеди бяха не само свежи и ярки, но и общението на истините беше наистина практично и ясно. В сравнение с тях осъзнах, че моите проповеди бяха пълни само с думи и доктрини и че общението за истината не беше ясно. В този момент видях колко много пропуски имах. Бях толкова назад в сравнение с моите братя и сестри! Когато те пишеха за своите мисли и придобивки, не само че не се хвалеха, а вместо това казваха, че имат много пропуски и че способността им да напишат проповед съгласно критериите не се дължи на собствените им заложби, нито на това, че разбират истината; а по-скоро на получаването на просветлението на Светия Дух чрез молитва, търсене и обмисляне на съответните истини. Много се засрамих, когато видях това. Спомних си как тъкмо бях започнала да пиша проповеди и само с едно повърхностно разбиране си въобразявах, че съм над средното ниво. Дори си лепнах етикет „специален талант в писането“, който не можех да сваля. Наистина се надценявах и ми липсваше каквато и да е самоосъзнатост!

Сега, докато пиша проповеди, съм в състояние да се отнасям правилно към предложенията на водачите и ако има нещо, което не разбирам или не мога да направя, мога да поема инициативата да търся; а качеството на проповедите ми се е подобрило в сравнение с преди. В сърцето си знам, че напредъкът, който съм постигнала, е благодарение на Божието просветление и напътствие. Чрез това преживяване придобих известно разбиране за моя покварен нрав и постигнах известни придобивки в навлизането си в живота. Видях също, че разбирането ми за истината е наистина повърхностно и че трябва да се съсредоточа върху истините принципи и да изпълнявам дълга си по непоколебим начин. Ако не беше това разкриване, щях да продължа да живея в състояние на самодоволство и нямаше да постигна никакъв напредък в дълга си. Този провал и неуспех ми донесе големи придобивки; благодаря на Бог от все сърце!