От Ан Ран, Китай

Когато бях дете, баща ми работеше на държавна служба в града, а майка ми имаше шивашко ателие. Финансовото ни положение беше доста добро за нашия район. Когато ходех на гости на роднини или съученици, всички ме гледаха със завист, а всички роднини идваха вкъщи за китайската Нова година и за празниците. Чувах членовете на семейството ми да си шушукат: „В днешно време хората са много материални. Идват у нас само защото сме добре осигурени. Ако бяхме твърде бедни, без да имаме какво да ядем, никой нямаше да дойде. Както се казва в поговорките: „Човек се кланя на имането, а кучето лае по дрипавия“ и „Ако си беден в оживения град, никой няма да те погледне, но ако си богат в далечна планина, ще те намерят и непознати роднини“. Аз също бях напълно съгласна с този възглед и чувствах, че само с богатство можеш да спечелиш възхищението и уважението на другите.

След като се омъжих, финансовото положение на семейството ми беше средно, докато семейството на най-голямата ми зълва имаше бизнес и условията им на живот бяха много по-добри от нашите. Свекърва ми често казваше: „Виж колко са способни най-голямата ти зълва и съпругът ѝ! Правят големи пари. А вие двамата едва докарвате някакви пари вкъщи през цялата година“. Веднъж свекърва ми си говореше със свекър ми и каза: „Виж сина на стария Ли от нашето село — отиде и направи много пари само за няколко години. Когато се върна, ремонтира къщата на баща си и купи голям LCD телевизор. Всичко, което носят и използват, е ново. А сега погледни нашия син. Още даваме пари за детето му! С тях двамата вкъщи един чувал бяло брашно стига едва за няколко хранения. Утре трябва да побързаш и да смелиш малко царевично брашно. Да се яде само бяло брашно е твърде скъпо“. Като чух това, се почувствах изключително тъжна. Дадох си таен обет, че колкото и да страдам и колкото и да е трудно, трябва да направя много пари. Щяха да ми се възхищават, само ако имах пари, и парите определяха статуса ми в това семейство. Щом имах пари, свекърва ми вече нямаше да ме гледа отвисоко, а вместо това щеше да ме уважава.

През 2011 г. със съпруга ми отворихме закусвалня. В началото не исках да наемам повече хора, затова ставах в 23:00 ч., за да работя и да приготвям храната преди закуска. Времето за закуска е само няколко часа и ако не приготвиш достатъчно, всичко свършва. Бизнесът беше доста добър по онова време и можех да спестявам десетки хиляди юана годишно. Понеже работех с наведена глава година след година, вратът започна да ме боли. Когато станеше сериозно, просто леко се потупвах по мястото с юмрук няколко пъти, което ме караше да се чувствам малко по-добре, така че не го приемах на сериозно. На третата година един ден се почувствах замаяна, объркана и ми се гадеше. Съпругът ми ме заведе в болницата за преглед. Лекарят каза, че замаяността и гаденето ми са причинени от шийна спондилоза и че вече не мога да държа главата си наведена за дълго време. Ако станеше по-сериозно, изобщо нямаше да мога да правя нищо. Нямах друг избор, освен да наема още един човек. По-късно, за да печеля повече пари, добавих още няколко вида закуски и с по-големия избор станах още по-заета. Всяка вечер си лягах около 19:00 ч. и ставах да работя малко след 23:00 ч., така че спях само около четири часа на ден. Бях заета да продавам закуски, но аз самата нямах време да ям, а докато свършех да обслужвам закуската, вече ставаше време за обяд. Всеки ден бях толкова заета, че не можех да хапна нищо преди 15:00 ч., а щом се нахранех, трябваше да подготвям продуктите за следващия ден. След всеки ден ме боляха краката, кръстът и гърбът. Усещах краката си, сякаш съм стояла на лед — бяха толкова студени, че не ги усещах. Но стисках зъби и упорствах, за да правя пари. Както се казва в поговорката: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. След няколко години упорит труд бяхме спечелили стотици хиляди юана и купихме къща и кола. Свекърът и свекървата видяха, че сме забогатели, и започнаха винаги да ни поздравяват с усмивка; роднините и приятелите ни също ни посрещаха топло. Всеки път, когато отивах в дома на свекъра и свекървата, се наслаждавах на чувството да бъда в центъра на вниманието. Това просто ми показа, че финансовото положение наистина определя статуса на човека; с хората се отнасят с повече достойнство и престиж, когато имат пари. Но заради много усилената работа от зори до здрач през тези години, в съчетание с продължителното стоене до късно, съпругът ми получи сърдечно заболяване и операцията му за поставяне на стент струваше 160 000 юана. Аз също бях толкова уморена, че шийните и лумбалните ми прешлени ме боляха всеки ден, а когато си лягах вечер, нямаше място по тялото ми, което да не ме боли. Понякога когато получавах пристъп на шийна спондилоза, се чувствах замаяна, страхувах се да се движа и умът ми се замъгляваше. Това дори не беше най-лошото — най-лошото беше алергията ми към брашното. Не спирах да кихам, когато бях в близост до брашно, а в по-тежките случаи беше като астматичен пристъп. Чувствах се ужасно неудобно, защото ми беше толкова трудно да дишам. Трябваше да нося по пет-шест слоя маски всеки път, когато работех, и носенето на толкова дебел слой маски особено в най-горещите летни дни предизвикваше изпотяване по цялото ми лице. Дори не мога да опиша колко неприятно беше! Но за да изглеждам представително пред другите, трябваше да страдам тайно. Упорствах, независимо колко трудно беше или колко много страдах. В края на 2018 г. вече управлявах закусвалнята от осем години. Тъй като закусвални се появиха във всеки жилищен комплекс, нашата закусвалня на сутрешния пазар вече не беше толкова популярна и бизнесът се влошаваше всяка година. Видях, че така няма да стане. Бях взела заеми, за да си купя къща и кола, а по този начин не успявах да спестявам почти нищо всяка година. За да спестя повече пари, отворих още една закусвалня. Съпругът ми работеше в старата, а аз — в новата. В края на всеки ден бяхме изтощени и сънливи, а понякога бях толкова сънлива, че трябваше да сложа глава на масата и да подремна. Тъй като съпругът ми имаше сърдечно заболяване и операция за поставяне на стент, той не можеше да стои дълго време в заведението, но въпреки това не се отказахме от идеята да печелим пари и упорствахме да работим, макар че бяхме болни. По онова време бях като пумпал — въртях се без спиране и не можех да се храня или да спя добре. Понякога си мислех: „За какво е животът? Всеки ден се съсипвам от работа за пари. Да си богат може да накара хората да ти се възхищават, но накрая пак ще умреш. Какъв е смисълът от това?“. Чувствах се толкова безпомощна и празна отвътре и често си мислех: „Кога ще свърши този живот?“. Но без никакъв друг изход трябваше да продължа да живея така.

По-късно открих, че китайските ресторанти носят добри пари, затова прехвърлих закусвалните на други хора и се приготвих да отворя китайски ресторант. По време на ремонта неочаквано съпругът ми получи рецидив след силно емоционално сътресение и беше хоспитализиран. Лекарят каза, че с неговата болест не трябва да се уморява, да се ядосва или да се превъзбужда. Видях, че при това състояние на съпруга ми, дори след като го изпишат, той няма да може да върти бизнес. Нямах друг избор, освен да прехвърля ресторанта с почти завършения ремонт на друг човек. По онова време загубих над 200 000 юана и се срамувах да се покажа пред роднини и приятели; чувствах, че хората, които ме познават, определено ще ме гледат отвисоко и ще ми се подиграват. През 2019 г. взех назаем стотици хиляди юана от роднините си, за да инвестирам в един проект, но накрая шефът на проекта беше арестуван. В онзи момент бях втрещена: „Други хора правят стотици хиляди от инвестиции. Как може при мен да свърши така?“. Мечтата ми да забогатея се разби на пух и прах и вече нямах сълзи, които да изплача. Тогава започнах да проучвам, за да започна някакъв друг бизнес, но за всичко се изискваше капитал. От кого другиго можех да взема пари назаем? Бях взела пари назаем от всичките си роднини, за да инвестирам, а сега нямах от кого да взема. Мислех за вноските по кредита за колата и ипотеката, както и за разходите за образованието на сина ми — какво, по дяволите, щях да правя? След като съпругът ми беше изписан от болницата, той сякаш имаше Алцхаймер и изобщо не можеше да ми помага; дори трябваше аз да се грижа за него. През тези дни бях толкова притеснена, че не можех да ям и да спя, а сърцето ми беше изпълнено с мъка. Понякога просто исках да умра и да се приключи всичко, но тогава се сещах за дълговете, които не бяха изплатени, за сина ми, който още не беше завършил, и за съпруга ми, който все още беше болен. Ако умра, нямаше ли това семейство да се разпадне? Нямаше ли синът ми да се срине? Не можех да умра! По онова време наистина чувствах, че не мога да си позволя да живея, но не можех и да си позволя да умра. Когато не можех да спя през нощта, можех само да плача тихо. Връщах се назад към годините, в които работех толкова усилено, за да печеля пари, за да живея луксозно, и станах роб на парите. Но накрая всичките ми трудно спечелени пари бяха изгубени, съпругът ми беше съсипан от болест, а ние бяхме в огромни дългове. Наистина бяхме останали без нищо, сякаш се бяхме опитвали да носим вода в плетена кошница. Какъв беше смисълът да живеем така? Просто не можех да си отговоря на този въпрос и никой не можеше да ми даде отговор. Когато бях в безизходица, със съпруга ми обсъдихме да отидем при майка ми, за да започнем да вярваме в Бог. Всъщност майка ми ми беше проповядвала Божието дело от последните дни през втората година, откакто управлявахме закусвалнята. В сърцето си наистина вярвах, че Бог съществува, но бизнесът беше толкова натоварен по онова време, че нямах време дори да ям или да спя, камо ли да вярвам в Бог. Затова отказах. Но този път, след период на проучване, със съпруга ми официално приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни през август 2020 г. Въпреки че по онова време семейството ми беше без пукната пара, четях Божиите слова всеки ден и сърцето ми беше изпълнено с радост и умиротворение.

Един ден попаднах на един откъс от Божиите слова, който дълбоко ме развълнува. Бог казва: „Делото, което се извършва в последните дни, е делото на завоеванието. Това не е напътстване на всички хора на земята да водят земния си живот, а завършекът на нетленния, хилядолетен живот на човечеството, изпълнен със страдания на земята. […] Това е така, защото последните дни са свързани със завършека на цялата епоха. Става дума за завършването и приключването на шестхилядолетния план за управление на Бог и с приключването на изпълнения със страдания жизнен път на човечеството. Не става дума за пренасяне на цялото човечество в следващата епоха или за позволяване животът на човечеството да продължи; това не би имало никакво значение за Моя план за управление или за съществуването на човека. Ако човечеството продължи така, рано или късно то ще бъде изцяло погълнато от злия дявол и душите, които Ми принадлежат, накрая ще бъдат погубени от неговите ръце. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Нямам желание нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева). От Божиите слова разбрах, че етапът от делото, което Бог извършва в последните дни, е да сложи край на живота в страдание на човечеството и да избави хората от ръцете на Сатана, за да не бъдат повече увреждани от него. Бях толкова развълнувана и изпитвах чувство на принадлежност, каквото никога преди това не бях изпитвала. Не можех да сдържа сълзите си. Толкова години се борех толкова усилено в света, без да имам къде да изразя болката в сърцето си — само Бог разбираше моята горчивина и безпомощност. Този път бях намерила изход — да приема Неговото спасение. Помислих си как през 2012 г. майка ми ми беше проповядвала много пъти, че Бог е дошъл да изрази истината сред човечеството в последните дни, за да ни спаси. Но по онова време бях обсебена от парите и отхвърлих Божието спасение, за да живея луксозно. Толкова съжалявах. Ако бях приела Божието дело от последните дни по-рано, нямаше да ми се наложи да страдам толкова много и да понасям толкова несгоди в света. Днес имах щастието да застана пред Бог, защото Божията любов беше дошла при мен и Бог искаше да ме спаси и да ме извади от това море на страдание. В миналото се интересувах само от отчаяния си стремеж да правя пари, а животът ми беше твърде тежък и уморителен, но този път не можех отново да пропусна шанса си да бъда спасена от Бог. Сякаш бях сграбчила спасителен пояс и исках да се възползвам от тази рядка възможност да следвам Бог от все сърце и да спра да живея за пари. След това често се срещах с братя и сестри, за да провеждаме общение относно Божиите слова, и се чувствах особено спокойна и умиротворена.

На едно събиране през пролетта на 2021 г., въз основа на Божиите слова, проведохме общение за това как Сатана използва славата и придобивките, за да вреди на хората. Като чух това, почувствах, че то се отнася много конкретно за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и оправдани да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са жизненоважни за всеки човек през целия му живот и тъкмо тях Сатана възнамерява да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване винаги се върти около славата и придобивките. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те напълно са контролирани от него. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма за хората и това са неща, които те могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Светът се върти около парите“. Не е ли това тенденция? Не е ли това по-могъщо от тенденциите в модата и в гастрономията, които споменахте? „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Тя е много широко разпространена сред хората, във всяко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Независимо колко дълбоко е преживяването, което човек има с тази поговорка, какъв негативен ефект е имала тя върху сърцето му? Той е, че хората в този свят — и може да се каже, че това включва всеки един от вас — разкриват нещо от своя нрав. Какво е то? Това е преклонението пред парите. Лесно ли е да се премахне това от сърцата на хората? Не, не е лесно! Това показва, че покварата на човека от Сатана е наистина дълбока! Сатана използва парите, за да примамва хората, и покварява всички тях да се кланят на парите и материалните неща. И как се проявява това поклонение пред парите у хората? Не мислите ли, че в този свят не бихте могли да оцелеете без пари и че не бихте могли да изкарате и един ден без тях? Това, колко пари имат хората, определя колко висок е техният статус и колко са изтъкнати. Бедните не чувстват, че могат да вървят с гордо вдигната глава, докато богатите имат висок статус, вървят с гордо вдигната глава и могат да говорят гръмко и да живеят по надменен и разюздан начин. Какво носят тази поговорка и тази тенденция на хората? Не е ли вярно, че много хора са готови на всякаква жертва, за да печелят пари? Не губят ли много хора достойнството и почтеността си в преследване на повече пари? Не губят ли много хора възможността да изпълняват дълга си и да следват Бог заради пари? Не е ли загубата на шанса да придобият истината и да бъдат спасени най-голямата от всички загуби за хората?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Сатана използва славата и придобивките, за да контролира хората и да им втълпява различни правила за оцеляване, като например: „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“, „Светът се върти около парите“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и „Парите са на първо място“. Хората живеят според тези сатанински отрови и смятат славата и придобивките за цел на своя стремеж. Те ги преследват отчаяно. Аз не правех изключение. Когато бях дете, виждах роднините и приятелите ми да идват у нас всяка китайска Нова година и на всички празници, и знаех, че се подмазват и ухажват семейството ми, защото родителите ми имаха някакви финансови възможности. Беше точно като в поговорката: „Ако си беден в оживения град, никой няма да те погледне, но ако си богат в далечна планина, ще те намерят и непознати роднини“. Тези сатанински отрови и правила за оцеляване бяха дълбоко вкоренени в сърцето ми. След като се омъжих, свекърва ми беше сноб и се подмазваше на семейството на най-голямата ми зълва, защото бяха добре материално. Когато видя, че ние не печелим много пари, ни критикуваше дори пред външни хора и ходеше цял ден с навъсено лице, сякаш ѝ дължахме нещо. Заради това повярвах, че финансовото ти състояние определя статуса ти и че хората могат да живеят без всичко, освен без пари. Само с пари можеш да се радваш на добри материални наслади, да ти се възхищават и да ти завиждат другите, и да живееш с достойнство. Живеех според тези погрешни ценности и възгледи за живота и се съсипвах от работа от зори до здрач, за да правя пари. Не спирах да си почина дори когато ме боляха лумбалните и шийните прешлени, и упорствах да работя въпреки силната си алергия към брашно. Направих малко пари и се наслаждавах на ползите, които носеха парите, съседите и свекърва ми ме поздравяваха с усмивки и суетата ми беше задоволена. Но само аз знаех за горчивината и болката, които се криеха зад това. Още по-трагичното беше, че работех отчаяно, за да правя пари, но накрая пак останах без нищо. На всичкото отгоре съпругът ми беше съсипан от болест, а шийните и лумбалните ми прешлени също ме боляха. Болката в тялото и духа ми не можеше да се изрази с думи; всичко това беше причинено от моето преследване на пари, слава и придобивки. Едва сега разбрах, че целите, които съм преследвала, и гледната ми точка за оцеляването са били погрешни. Във всичко това се криеха кроежите на Сатана. Сатана просто иска да работя усилено, за да правя пари, и да живея за пари, слава и придобивки. По този начин не мога да застана пред Бог и да приема Неговото спасение. Точно това е зловещото намерение на Сатана. Толкова съм благодарна на Бог за спасението ми. Ако не беше вярата в Бог, щях да продължа да работя усилено, за да правя пари, и може би един ден щях да загубя живота си заради това. Благодарна съм за разобличението в Божиите слова, които ми помогнаха да видя ясно зловещото намерение на Сатана: да използва пари, слава и придобивки, за да ми навреди и да ме поквари. Сега просто искам от все сърце да вярвам в Бог, да се стремя към истината, повече да не бъда заблуждавана от Сатана и да не продължавам да преследвам само пари.

Понякога се чудех: „Работих толкова усилено през тези години, но накрая не спечелих нищо и дори задлъжнях много. Защо животът ми беше толкова болезнен?“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? […] Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите слова ме накараха да разбера, че животът на човека е в Божиите ръце. Колкото и усърдно да работят хората или колкото и отчаяно да се натоварват, те никога няма да получат това, което искат, ако Бог не им го дари, въпреки цялото им бързане и борба. Като погледна назад, през всички тези години излизах рано и се прибирах късно всеки ден, и не ме интересуваше колко страдам или колко съм уморена; просто работех усилено, за да правя пари, защото исках да живея луксозно и да ми се възхищават другите. Исках да променя съдбата си със собствени сили, но накрая със съпруга ми бяхме съсипани от болести и всичко, което получихме в замяна, беше празнота. Сега осъзнах, че животът ни не е под наш контрол. Колко пари печелим не се определя от това как работим с ръцете си, а зависи от Божието върховенство и предопределение. В същото време почувствах и ревностните и грижовни намерения на Бог. Без да преживея тази горчивина и безпомощност в живота, нямаше да застана пред Бог. Отдавна, през 2012 г., майка ми ми проповядваше Божието евангелие на царството, но аз се интересувах само от правенето на пари и не го приех. Минаха още осем години, преди да застана пред Бог, но Бог не ме изостави заради моето невежество и непокорство. Божията любов е толкова голяма! Трябва да застана както подобава в положението на сътворено същество и да поверя остатъка от живота си на Бог, като се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби. Оттогава чета Божиите слова, когато имам малко свободно време, и всеки ден е много пълноценен.

По-късно наех малка сергия на сутрешния пазар, за да продавам печени ядки и да си изкарвам прехраната. Въпреки че не печелех толкова пари, колкото преди, не бях толкова заета и имах време да изпълнявам дълга си. Мислех за заемите от предишната си инвестиция, които все още не бях изплатила, и мислех да продам къщата си, за да ги изплатя. Помолих се на Бог и Му поверих тези трудности. По-късно продажбата на къщата мина много гладко и част от заема беше изплатена. Оттогава ходя на събирания, след като прибера сергията си всеки ден, ям и пия Божиите слова и изпълнявам дълга си с братята и сестрите си.

В средата на февруари 2024 г. по-малкият ми брат ми се обади, за да ми каже, че магазинът на един роднина се продава. След приспадане на разходите можех да печеля над 100 000 юана годишно, а и не се налагаше да бързам да плащам парите за магазина. Можех да започна бизнеса първо и след това да платя парите, когато ги спечеля. Като чух това, сърцето ми трепна: „Това е наистина добре. Този магазин е на повече от десет години и има стабилна клиентела. Нямаше да се наложи да плащам и стотинка в началото и можех да печеля пари веднага щом го поема. Ако работех няколко години, не само щях да мога да изплатя всичките си дългове, да имам пари за сватбата на сина си и да плащам за пенсионирането си, но и бавно можех да се върна към онзи престижен живот“. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Не. Няма ли това да означава, че просто ще се върна към стария си живот? Най-накрая успях да се освободя от мъченията на Сатана. Не мога да се върна. Ако трябва да избирам между правенето на пари и изпълнението на дълга си, ще избера дълга си“. По това време се сетих за един откъс от Божиите слова, който бях чела на едно предишно събиране, и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Да се задоволяват само с храна и дрехи — това ли е правилният път? (Той е правилен.) Защо е правилен? Стойността на човешкия живот в храната и облеклото ли е? (Не.) Ако стойността на човешкия живот не е в храната и облеклото или в плътската наслада, тогава професията на човека трябва да задоволява само нуждата от храна и облекло. Тя не трябва да излиза извън този обхват. Каква е целта на това да имаш храна и облекло? Да е сигурно, че тялото може да оцелее нормално. Каква е целта на оцеляването? Не е заради плътската наслада, нито заради насладата от протичането на живота и със сигурност не е заради насладата от всичко, което хората преживяват в живота. Всички тези неща са маловажни. Така че кое е най-важното? Кое е най-ценното нещо, което човек трябва да прави? (Човек трябва да върви по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината, а след това да изпълни собствения си дълг.) Без значение какъв човек си, ти си сътворено същество. Сътворените същества трябва да правят това, което им е писано да правят — това е, което има стойност. И така, какво е това, което сътворените същества правят и което има стойност? Всяко сътворено същество има мисия, поверена му от Създателя, мисия, която трябва да изпълни. Бог е определил житейската съдба на всеки човек. Каквато и да е житейската му съдба, това трябва да прави. Ако го правиш добре, тогава, когато най-накрая застанеш пред Бог, за да се отчетеш, Той ще ти даде задоволителен отговор. Ще каже, че си живял ценен и плодотворен живот, че си превърнал Божиите слова в свой живот и че си сътворено същество съгласно критериите. Ако обаче животът ти е просто живеене, борба и вложения в името на храна, дрехи, удоволствие и щастие, тогава, когато накрая застанеш пред Бог, Той ще те попита: „Доколко си изпълнил задачата и мисията на този живот, които ти дадох?“. Ще си направиш равносметка и ще установиш, че енергията и времето на този живот са били изразходвани за храна, дрехи и развлечения. Сякаш не си направил много с вярата си в Бог, не си изпълнил дълга си, не си упорствал докрай и не си изпълнил добре своята преданост. Що се отнася до стремежа към истината, въпреки че си имал някакво желание да се стремиш към нея, не си платил особена цена и не си придобил нищо. В последното изпитание Божиите слова не са се превърнали в твой живот и ти си все още същият стар Сатана. Всичките ти методи за възприемане на нещата и действие се основават на човешките представи и фантазии и на покварения нрав на Сатана. Ти все още напълно се противопоставяш на Бог и не Му съответстваш. В такъв случай ще станеш безполезен и Бог няма да те иска повече. От този момент нататък ти вече няма да бъдеш Божие сътворено същество. Това е жалко! Ето защо независимо с каква професия се занимаваш, стига да е законна, тя е уредена и предопределена от Бог. Но това не означава, че Бог те подкрепя или насърчава да печелиш повече или да се издигаш в кариерата, която си избрал. Бог не одобрява това и никога не го е изисквал от теб. Нещо повече, Бог никога няма да използва професията, с която се занимаваш, за да те тласне към света, да те предаде на Сатана или да ти позволи съзнателно да се стремиш към слава и придобивки. Вместо това чрез професията, с която се занимаваш, Бог ти позволява да задоволяваш нуждите си от храна и топлина — това е всичко. В допълнение, в Божиите слова Той ти е казал такива неща като какъв е твоят дълг, каква е твоята мисия, към какво трябва да се стремиш и какво трябва да изживееш. Това са ценностите, с които трябва да живееш, и пътят, по който трябва да вървиш през целия си живот. […] когато става дума за кариерата, е изключително важно да се задоволяваш само с храна и дрехи. Ако не можеш да видиш ясно това, може да загубиш дълга си и да застрашиш шансовете си да бъдеш спасен“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (20)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че човек трябва да се задоволява само с това да има храна и облекло. Хората идват на този свят не заради плътските наслади, а за да изпълнят дълга си като сътворени същества. Като се връщам назад към тези години на упорит труд за печелене на пари, това почти ми костваше живота и Бог беше този, който ме спаси от мъченията на Сатана. Като дойдох в Божия дом, за да се събирам и да чета Божиите слова, разбрах към какво трябва да се стремят хората, за да постигнат най-смисления живот. Чувствах се много спокойна в сърцето си. Това е нещо, което не може да се купи с пари, слава или придобивки. Парите, които печеля от продажбата на печени ядки сега, не са много, но са ми достатъчни, за да се прехранвам, а когато се прибера вкъщи, все още мога да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Ако отида да управлявам магазин, как ще имам време да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си? Няма ли това да означава, че ще трябва да изоставя дълга си и да се върна по стария си път? Вече не мога да живея за пари, слава или придобивки; това би било все едно да копая собствения си гроб. Трябва внимателно да слушам Божиите слова и да изпълнявам дълга на сътворено същество, като същевременно имам достатъчно храна и облекло. Само по този начин животът може да има смисъл. Затова решително отказах на брат си.

Сега през по-голямата част от деня съм заета с дълга си и се чувствам много спокойна в сърцето си. Не е както преди, когато живеех за пари, слава и придобивки и се чувствах напълно нещастна и безпомощна. Благодаря на Бог за Неговото спасение!