От Лан Ю, Китай

Зимната следобедна слънчева светлина беше нежна и мека, проникваше през прозореца върху перваза, пълен с растения, а няколко саксии с цветя и растения жадно попиваха подхранващата слънчева светлина. Лан Ю погледна през прозореца и усети полъх свобода. Тя беше осъдена на три години и четири месеца заради вярата си в Бог и току-що бе освободена. По-голямата ѝ сестра също беше арестувана два пъти, а баща ѝ беше арестуван и осъден на три години и половина. След освобождаването си те останаха под строгото наблюдение на правителството на Компартията като ключови мишени. Бяха разделени повече от десет години, без да могат да се съберат отново. По-късно, с помощта на братята и сестрите си, Лан Ю се свърза с баща си и копнежът, затворен повече от десетилетие, стана неудържим. Най-сетне щеше да види баща си, който толкова дълго ѝ беше липсвал! Изпълнена с вълнение, Лан Ю се втурна към мястото, където щеше да се събере отново с баща си. Когато наближи целта си, през прозореца на колата Лан Ю видя в далечината възрастен мъж, застанал до такси, с маска, която покриваше половината му лице. Лан Ю внимателно огледа възрастния мъж и изведнъж сбърчи вежди и се вторачи с широко отворени очи в него — нима това беше баща ѝ, когото не беше виждала от четиринадесет години? Сива коса се подаваше изпод шапката му, а някога силният мъж, когото си спомняше, вече не стоеше толкова изправен. Слабият мъж стоеше край пътя и се оглеждаше за нещо. Когато колата ѝ зави зад ъгъла и спря, Лан Ю нетърпеливо отвори вратата и се втурна към баща си. Тя се бореше да сдържи напиращите сълзи и нежно извика: „Тате!“. Баща ѝ отговори с „Хей!“, а очите му вече бяха влажни. Той я подкани: „Бързо, качвай се в колата. Да се прибираме“.

Слънцето залезе на запад, а вечерното зарево обагри всяко кътче на града в червено. Зимният хлад постепенно настъпваше и макар вятърът да докосваше лицето на Лан Ю, тя не усещаше студ. След като влязоха в къщата, баща ѝ забързано оправи спалното бельо и попита Лан Ю какво иска да яде, а тя се почувства обгърната от топлина и щастие. Като обърна глава, изведнъж видя компютърна томография, окачена на стената, а когато отвори вратата към вътрешната стая, забеляза торбички с лекарства на масата. Лан Ю предположи, че баща ѝ сигурно не е добре, и неизбежно се притесни. След вечеря Лан Ю и баща ѝ си говореха за своите преживявания през годините и тя научи, че в затвора баща ѝ два пъти се бе разболял от туберкулоза. Белите му дробове бяха тежко увредени и щом настинеше, започваше да хрипти и да кашля. През последните две години му бяха открили и камъни в жлъчката. Напоследък приемаше лекарства, за да ги контролира; ако състоянието му се влошеше, щеше да се наложи операция. Поради постоянния тормоз от страна на полицията на Компартията баща ѝ не се беше осмелявал да се свърже с братя и сестри повече от девет години и не можеше да води църковен живот; а братята и сестрите можеха само тайно да му изпращат най-новите Божии слова, видеоклипове със свидетелства за преживявания и т.н. Докато слушаше разказа на баща си, Лан Ю много се разстрои. Баща ѝ беше страдал толкова много заради преследването на Компартията, а тя, като негова дъщеря, не беше направила нищо за него и чувстваше, че не е изпълнила синовния си дълг. По-късно, когато роднините на Лан Ю разбраха, че е излязла от затвора, ѝ се обадиха и многократно я увещаваха: „Баща ти остарява и здравето му не е добро; има нужда някой да се грижи за него. Сега, след като се върна, трябва да си намериш работа, да изкарваш пари и да се грижиш за него“. Думите на роднините ѝ отекваха в сърцето ѝ и тя си мислеше: „Баща ми ме отгледа, а също така ме доведе пред Бог и ме научи да избера правилния път в живота. Сега, когато е стар и болен, трябва да изпълня отговорността си като дъщеря, да бъда до него, да си говоря с него и да се грижа за него, за да може да прекарва дните си щастливо“. Тогава Лан Ю се консултира с лекари онлайн относно състоянието на баща си и работеше усилено, за да печели пари, така че баща ѝ да не се тревожи, че няма достатъчно пари за лекарства и лечение. Лан Ю наистина искаше да прекарва повече време с баща си и всеки път, когато виждаше усмивка на лицето му, се чувстваше щастлива.

Един ден Лан Ю се прибра от работа и баща ѝ каза, че е пристигнало писмо от водачите. В писмото се казваше, че тъй като полицията може по всяко време да дойде и да тормози Лан Ю, докато е вкъщи, тя не може да изпълнява дълга си там, а и тъй като църквата спешно се нуждаела от хора за работа с текст, те се надявали тя да напусне дома си, за да изпълнява своя дълг. След като прочете писмото, Лан Ю изпита смесица от радост и притеснение. Не беше изпълнявала дълг от няколко години и като сътворено същество, което се наслаждава на всичко, което Бог ѝ беше дал, съвестта ѝ беше неспокойна. Но Лан Ю не можеше да спре да се тревожи за баща си. Напоследък болестта му се беше влошила и жлъчката го болеше всеки ден. Ако тя си тръгнеше, кой щеше да се грижи за него, ако някой ден се наложеше операция? Ако заминеше, за да изпълнява дълга си, нямаше да има кой да му донесе вода или лекарство. Лан Ю си спомни, че веднъж беше чула баща си да казва: „Понеже сестра ти я издирват, а ти беше арестувана и осъдена, роднините ни ме критикуваха и се оплакваха от мен, а селяните ме избягваха“. Баща ѝ нямал с кого да сподели болката си и станал толкова негативен и слаб, че дори обмислял да сложи край на живота си. Но по-късно, като си спомнил Божиите слова, излязъл от своята негативност. Лан Ю беше много притеснена и си мислеше: „Ами ако напусна дома си, за да изпълнявам своя дълг, и баща ми извърши нещо глупаво в страданието си? Той остарява и се нуждае някой да се грижи за него; какво ще си помислят роднините и приятелите ми, ако напусна дома си? Няма ли да кажат, че не изпълнявам синовния си дълг и че ми липсва човешка природа? Но няма да мога да изпълнявам дълга си вкъщи. Откакто ме освободиха от затвора, полицията вече няколко пъти се е обаждала с искане да се явя в участъка и да подпиша декларация за разкаяние“. Само при мисълта за едно бъдеще на безкраен полицейски тормоз, в което няма да може да посещава събирания или да изпълнява дълга си, Лан Ю в крайна сметка реши да напусне дома си, за да изпълнява своя дълг. Но когато излезе от спалнята си и видя крехката фигура на баща си през прозореца на хола, сякаш виждаше баща си сам вкъщи, след като си е тръгнала, без никого до себе си. Тя се върна в спалнята си и през сълзи се помоли на Бог: „Боже, искам да изпълнявам дълга си, но се притеснявам, че няма да има кой да се грижи за баща ми. Той остарява, а мен няма да ме има, за да изпълнявам синовния си дълг към него. Все ми се струва, че като постъпвам така, напълно ми липсва човешка природа. Боже, това решение е толкова трудно. Моля Те, просвети ме и ме напътствай, за да мога да разбера Твоите намерения“.

След като се помоли, Лан Ю прочете Божиите слова: „Ако според средата, в която живееш, и обстоятелствата, в които се намираш, почитането на родителите ти не противоречи на изпълнението на Божието поръчение и на твоя дълг, тоест ако почитането на родителите ти не влияе на преданото изпълнение на твоя дълг, можеш да практикуваш и двете едновременно. Не е необходимо външно да се разделяш с родителите си, нито външно да се отричаш от тях или да ги отхвърляш. Това в каква ситуация е приложимо? (Когато почитта към родителите не противоречи на изпълнението на дълга.) Точно така. Тоест, ако твоите родители не се опитват да попречат на вярата ти в Бог, ако те също са вярващи и ако наистина те подкрепят и насърчават да изпълняваш дълга си предано и да изпълниш Божието поръчение, тогава връзката ти с тях не е плътска връзка между роднини в обикновения смисъл на думата, а е връзка между братя и сестри от църквата. В такъв случай, освен че трябва да общуваш с тях като с братя и сестри от църквата, трябва да изпълниш и някои от синовните си задължения към тях. Трябва да проявиш малко повече загриженост към тях. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти, т.е. стига да не възпират сърцето ти, можеш да се обаждаш на родителите си, за да ги питаш как се справят и да проявиш известна загриженост към тях, можеш да им помагаш да разрешат някои трудности и житейски проблеми и можеш да им помагаш да разрешат някои от трудностите, които срещат във връзка с навлизането си в живота. Можеш да правиш всички тези неща. Тоест, ако твоите родители не пречат на вярата ти в Бог, трябва да поддържаш тази връзка с тях и да изпълняваш своите задължения към тях. А защо трябва да проявяваш загриженост към тях, да се грижиш за тях и да ги питаш как са? Тъй като си им дете. След като съществува тази връзка между вас, имаш друг вид отговорност и трябва да се интересуваш малко повече от тях и да им помагаш повече. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти и стига родителите ти да не възпрепятстват или смущават вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти, както и да не те дърпат назад, тогава е естествено и подобаващо да изпълняваш задълженията си към тях и трябва да го правиш така, че съвестта ти да е чиста. Това е най-ниският критерий, който трябва да покриеш. Ако не можеш да почиташ родителите си у дома поради влиянието и пречките на обстоятелствата, тогава не е задължително да се придържаш към това правило. Трябва да се оставиш на устроеното от Бог и да се покориш на Неговите подредби и не е нужно да се насилваш да почиташ родителите си“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (4)). „Бог изисква различни неща от различните хора и има отделни изисквания към тях. Хората, които служат като водачи и работници, са призвани от Бог, затова трябва да приемат Божието поръчение и да се отрекат от всичко, за да Го следват. Те не могат да останат с родителите си и да ги почитат. Това е един вид ситуация. Обикновените последователи не са призвани от Бог, така че могат да останат с родителите си и да ги почитат. Няма награди за това и те няма да получат благословии за тази работа, но ако не проявят синовно уважение, значи нямат човешка природа. Всъщност почитта към родителите е само вид отговорност, която не е на висотата на практикуването на истината. Покорството към Бог е практикуване на истината, приемането на Божието поръчение е проява на покорство към Бог, а хората, които се отричат от всичко, за да изпълняват дълга си, са последователи на Бог. В обобщение, най-важната задача, която стои пред вас, е да изпълнявате добре дълга си. Това е практикуването на истината и е проява на покорство към Бог“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (4)). Лан Ю обмисли Божиите слова и осъзна, че изпълнението на синовния дълг към родителите е отговорност, която трябва да се изпълнява; и че при обстоятелства, в които това не засяга дълга, и ако ситуацията го позволява, човек може да изпълнява своя синовен дълг към родителите си. Ако обаче условията не позволяват, тогава човек трябва да избере въз основа на ситуацията и дълга, който изпълнява. Точно както някои братя и сестри, които не са били арестувани от Компартията и които не изпълняваха важен дълг в църквата — тези хора можеха да се грижат за родителите си, докато изпълняват своя дълг. Но някои хора са изправени пред преследване и гонение от страна на Компартията и не могат да изпълняват своя дълг, ако не напуснат дома си, така че в такива ситуации те не могат да мислят само за грижата за родителите си, а трябва да дадат приоритет на своя дълг. Въпреки че можеше да се грижи за баща си вкъщи, Лан Ю си мислеше как полицията на Компартията винаги ще я тормози и заплашва, и затова нямаше как да изпълнява дълга си у дома. Имаше недостиг на хора за текстови дълг и тя трябваше да прояви внимание към църковното дело. Като сътворени същества хората нямат отговорности само към родителите си; освен това те трябва да почитат Създателя и да изпълняват своя дълг на сътворени същества. Лан Ю си спомни, че Господ Исус е казал: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен“ (Матей 10:37). Бог изисква от хората да се отрекат от всичко, за да Го удовлетворят, точно както направили Петър и Йоан. Те успели да вземат решението да оставят родителите си и семейната обич, за да последват Господ и да проповядват евангелието, и в Божиите очи са имали човешка природа. Лан Ю си мислеше, че тези, които не изпълняват синовния си дълг към родителите, имат най-лошата човешка природа, но сега разбра, че Бог преценява дали един човек има човешка природа не по това дали изпълнява синовния си дълг към родителите, а по това дали може да изпълнява добре своя дълг като сътворено същество, за да Го удовлетвори. Лан Ю се сети как се колебаеше и премисляше нещата, когато се сблъскваше със своя дълг; винаги се притесняваше за баща си и не бе способна да изпълнява дълга си. Но дори и да я ценяха високо като дете, което изпълнява синовния си дълг, тя нямаше да бъде предана на Бог и Бог нямаше да я одобри. Тя осъзна, че в този момент най-важното бе да изпълнява дълга на сътворено същество и че единствено в това бе стойността на живота ѝ. С тази нагласа Лан Ю изпита чувство на освобождение и бе готова да напусне дома си, за да изпълнява своя дълг.

Лан Ю приключи тримесечното събиране с баща си и напусна дома си, за да изпълнява своя дълг на друго място. Но дълбоко в себе си тя все още се чувстваше притеснена и загрижена за баща си и изпитваше вина при постоянната мисъл кога ще може да се върне отново при него. Веднъж една сестра, с която си сътрудничеше, се прибра вкъщи, за да се погрижи за нещо; и когато Лан Ю си помисли как тази сестра ще се събере отново със семейството си, повече не можеше да запази спокойствието в сърцето си. Беше вперила очи в компютъра, а образът на баща ѝ, който седи на стол и я чака да се прибере, изпълваше съзнанието ѝ. Дали полицията го беше тормозила? Какво беше състоянието му? Болестта му беше ли се влошила? Какво щяха да кажат роднините и приятелите ѝ за това, че е напуснала дома си, докато баща ѝ все още беше болен? Умът на Лан Ю беше погълнат от тези мисли и тя не можеше да се съсредоточи върху работата си. Осъзна, че състоянието ѝ не е правилно, затова се помоли на Бог. По време на духовната си практика прочете Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Повечето хора избират да напуснат дома си, за да изпълняват своя дълг отчасти поради всеобхватни обективни обстоятелства, които налагат да напуснат родителите си. Не могат да останат до тях, за да се грижат за тях и да ги придружават. Не че доброволно избират да ги напуснат, а имат обективна причина за това. От друга страна, субективно погледнато, отиваш да изпълняваш дълга си не за да избягаш от отговорността си към родителите си, а заради Божия призив. За да сътрудничиш на Божието дело, да приемеш Неговия призив и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, ти си нямал друг избор, освен да напуснеш родителите си. Не си можел да останеш до тях, за да ги придружаваш и да се грижиш за тях. Не си ги оставил, за да избегнеш отговорността, нали? Това да ги оставиш, за да избегнеш отговорностите си, и това да се налага да ги оставиш, за да откликнеш на Божия призив и да изпълняваш своя дълг, не са ли две различни природи? (Така е.) В сърцето си имаш емоционална привързаност към родителите си и мислиш за тях. Чувствата ти не са кухи. Ако обективните обстоятелства го позволяват и си способен да останеш до тях, като същевременно изпълняваш дълга си, тогава щеше да искаш да останеш до тях, редовно да се грижиш за тях и да изпълняваш отговорностите си. Но трябва да ги напуснеш поради обективни обстоятелства. Не можеш да останеш до тях. Не че не искаш да изпълняваш отговорностите си като тяхно дете, а не можеш. […] Всъщност, това не е липса на синовна отговорност. Това не означава, че си стигнал до етап, в който ти липсва човешка природа, етап, при който дори не искаш да се грижиш за родителите си или да изпълняваш отговорностите си към тях. А поради различни обективни причини не си способен да изпълниш отговорността си, така че не проявяваш липса на синовна отговорност“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). Божиите слова бяха много ясни. Когато хората напускат родителите си, за да изпълняват своя дълг заради вярата си в Бог, това не е неизпълнение на синовния дълг, защото намерението им не е да избегнат отговорност, а да изпълнят дълга на сътворено същество. Християните от Епохата на благодатта например напускали родителите и децата си, за да разпространяват Божието евангелие по целия свят, което било най-справедливото нещо сред човечеството. Лан Ю също искаше да изпълни своя синовен дълг към баща си и се надяваше да го придружава и да му помага да прекара старините си на спокойствие. Искаше също цялото им семейство да се събира, да чете Божиите слова и да споделя разбирането си за преживявания. Но тъй като живееше в атеистична страна без религиозна свобода и ККП не позволяваше на хората да вярват в Бог или да вървят по правилния път, ако останеше до баща си, нямаше да може да изпълнява своя дълг. Освен това Божието дело е напът да приключи, големите катаклизми вече са започнали и все още има много хора, които не са приели Божието дело от последните дни. Да разгласява Божието евангелие и да доведе повече хора пред Него беше неин дълг; а и тя бе различна от онези, които избягваха отговорностите си и не искаха да изпълняват своя синовен дълг. Когато разбра тези неща, сърцето ѝ вече не бе така смутено или възпряно. По-късно, в свободното си време извън дълга, Лан Ю пишеше писма на баща си, за да му съобщи за състоянието си. След известно време получи писмо от баща си, в което се казваше, че братовчедка ѝ е намерила рецепта за лечение на камъните в жлъчката му и че сега той провежда втория си курс на лечение. Камъните в жлъчния му мехур били по-малки от преди; не го боляло толкова, колкото преди, и състоянието му много се било подобрило. След като прочете това, Лан Ю се разплака от вълнение и почувства Божията милост и благословия.

Веднъж Лан Ю си говореше със сестрата домакин и сестрата каза, че децата ѝ от време на време ѝ изпращат пари и че когато я посещават, ѝ купуват разни неща. Лан Ю си мислеше, че е далеч от дома от почти година, но не смееше да се обади на баща си или да му купи дрехи или хранителни добавки поради преследването на Компартията. Като дъщеря тя никога не бе направила нищо за баща си, въпреки че вече беше възрастна. Постоянно се чувстваше задължена на баща си и изпитваше безпокойство в сърцето си. По-късно тя търсеше, докато обмисляше защо винаги се чувства задължена на баща си. Прочете Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Повлияни от традиционната китайска култура, в традиционните си представи китайците вярват, че човек трябва да показва синовна почит към родителите си. Който не я показва, е непочтителен потомък. Тези идеи се внушават на хората още от детството и на практика почти във всяко семейство учат на това, така е и във всички училища и в обществото като цяло. Когато в съзнанието на хората се втълпяват такива неща, те си мислят: „Синовната почит е по-важна от всичко. Ако не я показвам, няма да съм добър човек. Ще бъда непочтителен потомък и обществото ще ме порицае. Ще бъда човек без съвест“. Правилно ли е това мнение? Хората са виждали толкова много истини, изразени от Бог. Той изисквал ли е хората да проявяват синовна почит към родителите си? Дали това е една от истините, които вярващите в Бог трябва да разберат? Не, не е. Бог е разговарял само за някои принципи. Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Бог обича онези, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на заклеймяването на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). От Божиите слова тя осъзна, че от детството си беше повлияна от традиционните идеи „Синовното уважение е добродетел, която трябва да се цени повече от всичко останало“ и „Родителите са ме отгледали, когато съм била малка, така че трябва да се грижа за тях в старостта им“. Мислеше, че след като родителите ѝ години наред са полагали усилия, за да я отгледат, тя трябва да изпълни синовния си дълг към тях; чувстваше, че когато остареят, трябва да се грижи за тях и накрая да ги изпрати и че това означава да имаш съвест. Затова не беше склонна да напусне дома си и да изпълнява своя дълг; страхуваше се, че ще я обвинят в неизпълнение на синовния ѝ дълг и в неблагодарност. Когато видя сестрата, с която си сътрудничеше, да се връща у дома, за да посети родителите си, Лан Ю изпита завист, потъна в чувството на задължение към баща си и не можеше да се съсредоточи върху дълга си. Тя осъзна, че Сатана използва именно тези привидно правдоподобни мисли и идеи, за да заблуждава и контролира хората, като ги кара да мислят само за отплащане на добротата на родителите си, а не да изпълняват своя дълг като сътворени същества. Ако продължаваше да се придържа към тези традиционни идеи, накрая щеше просто да бъде заблудена и наранена от Сатана и в крайна сметка щеше да се отдалечи от Бог, да Го предаде и накрая да бъде изоставена от Него. Сатана е наистина коварен и злонамерен!

Тогава Лан Ю прочете още от Божиите слова и намери път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Във всеки случай, с отглеждането ти, родителите ти изпълняват отговорност и задължение. Да те отгледат до зряла възраст е тяхно задължение и отговорност и това не може да се нарече доброта. Щом не може да се нарече доброта, може ли да се каже, че това е нещо, на което трябва да се наслаждаваш? (Може.) Това е вид право, от което би трябвало да се ползваш. Родителите ти трябва да те отглеждат, защото преди да достигнеш пълнолетие, твоята роля е на дете, което се възпитава. Следователно родителите ти просто изпълняват един вид отговорност към теб и ти само я приемаш, но определено не получаваш облага или доброта от тях. Раждането на деца и грижата за тях, размножаването и отглеждането на следващото поколение е вид отговорност на всяко живо същество. Например, след като създадат потомство, птиците, кравите, овцете и дори тигрите трябва да се грижат за него. Няма живи същества, които да не отглеждат потомството си. Възможно е и да има някои изключения, но те остават неизвестни за нас. Това е естествен феномен в съществуването на живите същества, това е техен инстинкт и не може да се приписва на добротата. Те просто спазват закон, който Създателят е определил за животните и за хората. Следователно това, че родителите ти те отглеждат, не е вид доброта. Въз основа на това може да се каже, че родителите ти не са твои кредитори. Те изпълняват своята отговорност към теб. Независимо колко от кръвта на сърцето си са отдали за теб и колко много пари са похарчили за теб, те не бива да търсят отплата от теб, защото това е тяхна отговорност като родители. Щом е отговорност и задължение, трябва да се изпълнява безвъзмездно и не бива да искат отплата. Като са те отгледали, родителите ти просто са изпълнили отговорността и задължението си, и това трябва да е безвъзмездно, а не да се превръща в сделка. Затова не е нужно да подхождаш към родителите си или да се справяш с отношенията си с тях с идеята за отплата. Нехуманно е да се отнасяш към родителите си, да им се отплащаш и да поддържаш връзката си с тях в съответствие с тази идея. В същото време плътските ти чувства вероятно ще те ограничават и обвързват и ще ти е толкова трудно да излезеш от тези обвързаности, че дори може да изгубиш пътя си“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). След като прочете Божиите слова, тя разбра, че отглеждането на деца е част от отговорността на родителя и че това е закон и принцип, установен за хората от Бог. Баща ѝ я беше отгледал и я беше довел пред Бог, и това беше отговорността, възложена му от Бог. Не трябваше да смята отглеждането и възпитанието от страна на родителите си за добрина, нито постоянно да мисли как да се отплати за тях, а вместо това трябваше да се отнася правилно към тях. Също така осъзна, че Бог е този, който е устроил родителите и семейството ѝ, и че Бог е този, който е бдял над нея и я е закрилял. Спомни си, когато беше на 18 години. Веднъж на връщане от работа блъсна мотоциклета си в голяма купчина пръст край пътя. Направи пълно превъртане във въздуха и се приземи по гръб насред пътя, точно когато наближаваше голям камион. Шофьорът рязко натисна спирачките и успя да спре само на няколко крачки, преди да я прегази. В този момент на живот и смърт, дори родителите ѝ да бяха до нея, те нямаше да могат да я защитят. Зад кулисите Бог беше този, който я пазеше и ѝ позволи да оцелее. Тя си спомни и за годините, прекарани в затвора. Баща ѝ можеше само да се тревожи за нея, но беше безсилен да направи каквото и да било. Всеки път, когато се чувстваше негативна и слаба, тя си припомняше химни от Божиите слова, и чрез напътствията на Божиите слова разбираше Божиите намерения и придобиваше вяра. Тя преживя, че единствено Бог е нейната истинска опора и че Бог е Този, на Когото е най-много задължена; и че трябва да се покори на Бог и да изпълнява своя дълг, за да се отплати за Божията любов. Ако мислеше само за изпълнението на дълга си към родителите, без да изпълнява дълга си като сътворено същество, това щеше да бъде поведение на човек без човешка природа. След като разбра тези неща, в сърцето си тя придоби ясен път за практикуване и беше готова да изпълнява добре своя дълг, за да утеши Божието сърце.

Преди да се усети, бяха минали почти две години, откакто за последно беше видяла баща си. Понякога получаваше писма от него, в които той ѝ разказваше, че полицията все още го тормози, че е болен и приема лекарства и че понякога се чувства негативен, изгубен и самотен. Когато четеше тези неща, тя се чувстваше малко притеснена и загрижена за баща си, но тогава си спомняше Божиите слова: „Родителите ти са в Божиите ръце. За какво още има да се тревожиш тогава? Всички притеснения, които човек може да има, са излишни. Всеки човек безпроблемно ще живее до края в съответствие с Божието върховенство и Неговите подредби, и ще достигне края на пътя си, без изобщо да се отклонява. Затова хората повече не бива да се тревожат по този въпрос. Това дали имаш синовна почтителност, дали си изпълнил отговорностите си към своите родители, или дали трябва да се отплатиш за добрината им, не са неща, за които трябва да мислиш. Трябва да се избавиш от тях“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). Тя разбра, че баща ѝ също е в Божиите ръце, че каквито и ситуации да му предстои да преживее, всички те са били устроени от Бог, и че това, което Бог устройва, винаги е подходящо. Лан Ю си спомни как, когато беше вкъщи, баща ѝ страдаше от силни болки в жлъчката, но въпреки че се чувстваше разстроена, не можеше да направи нищо, за да помогне. Всичко, което можеше да направи, беше да му напомня да си взема лекарствата, но нищо повече. Тя си спомни и как баща ѝ е бил негативен и слаб и дори е искал да се самоубие; и без нея до себе си, Бог е бил този, който го е просветил и напътил да разбере Божиите намерения. Божиите слова са го водели и напътствали, и са му дали вяра да преживее тези ситуации. Видя, че Бог винаги наблюдава и закриля хората зад кулисите, че притесненията ѝ са ненужни и че трябва да повери баща си на Бог и просто да се съсредоточи върху доброто изпълнение на своя дълг. С този начин на мислене тя успя да се освободи от грижите и притесненията за баща си. Когато имаше време, му пишеше писма, в които му разказваше за състоянието си и споделяше последните си прозрения и придобивки; а когато състоянието на баща ѝ беше лошо, провеждаше общение с него върху Божиите слова. Лан Ю вече не тънеше в състояние на задлъжнялост към баща си; успя да успокои сърцето си и да се съсредоточи върху своя дълг. И от все сърце благодареше на Бог за Неговото напътствие!