От Фан Сяою, Китай

От малка семейството и учителите ми казваха, че трябва да уча усърдно и че само като вляза в университет, ще мога да живея добре; в противен случай цял живот щe страдам и ще бъда бедна. Като виждах, че семейството ми е бедно и че хората в селото ни гледаха отвисоко, си мислех, че ако успея да вляза в университет, ще мога да си намеря добра работа, и тогава хората в селото няма да смеят повече да ни гледат отвисоко. Спомних си една фраза от учебника ми в началното училище: „Чрез четене човек може да придобие и любов, и Богтство“. Вярвах, че ако уча усърдно, ще придобия големи знания от книгите, че колкото повече знания и по-добро образование имам, толкова по-Богта ще бъда, и че само знанието може да промени съдбата ми. Когато семейството ми говореше с мен за вярата в Бог, се съгласявах на думи, но в сърцето си мислех: „В момента ученето е на първо място. Ще повярвам както трябва, щом вляза в университет и си намеря добра работа“. Така и никога не посещавах събирания. Понякога моето семейство ми показваше Божиите слова, но аз ги четях само като приказка, докато сърцето ми беше съсредоточено върху изграждането на светло бъдеще чрез прием в университет.

По онова време оценките ми бяха доста добри и хората в селото ме хвалеха за добрите ми оценки и моята разумност, като казваха, че със сигурност ще успея. Роднините ми често ме насърчаваха да уча усърдно, с думите, че в нашето семейство определено ще имаме висшист. Тези думи ме правеха едновременно щастлива и ме изненадваха. Понеже семейството ми беше бедно и другите ни гледаха отвисоко, се чувствах наистина по-низша от другите, сякаш бях по-долу от всички останали. Никога не бях очаквала хората да ме ценят заради добрите ми оценки, затова ми се струваше, че това да си начетен наистина може да спечели възхищението на другите. Но тогава се замислих как оценките ми все още не са най-добрите, така че трябваше да се напъна да уча усилено, за да постигна по-добри резултати. По-късно бях приета в най-престижната гимназия в окръга и се почувствах уверена, че имам добри шансове да вляза в университет и че дотогава тези, които ме познават, със сигурност ще ме погледнат с други очи. Когато стигнах до последния клас в гимназията, учителите ми често казваха: „Кандидатстудентският изпит определя висотата на живота ви“, „В днешното общество конкуренцията е жестока, това е оцеляване на най-силните — оцеляват само приспособимите“ и „Ако не работиш усърдно, докато си млад, ще съжаляваш, когато остареш“. Осъзнах, че само като получа диплома от елитен университет, мога да имам добро бъдеще, и учех още по-усърдно, за да постигна тази цел. Често пропусках обедните почивки, за да решавам задачи в класната стая; дори ходенето до столовата ми се струваше загуба на време. Интересувах се много от оценката и класирането си за всеки изпит. Когато мястото ми в класацията се покачваше, бях доволна, но когато не се подобряваше или спадаше, се чувствах наистина потисната и неспокойна. Въпреки че учех усърдно, през повечето време класирането ми в класа беше едва на около дванадесето или тринадесето място и изпитвах голяма болка и бях под огромно напрежение. Но си мислех, че само ако успея да вляза в университет, ще имам добър живот и няма да ме гледат отвисоко; затова продължавах да уча усилено, без изобщо да смея да се отпускам.

Три месеца преди кандидатстудентския изпит се случи нещо, което дълбоко ме засегна. Училището проведе пробен изпит и един ученик, който повтаряше годината, не успя да достигне минималния бал за ключов университет само с няколко точки и в крайна сметка се самоуби, като скочи от висока сграда. Когато научих за това, много се разстроих. Неговата оценка беше много по-висока от моята, но само заради няколко точки той сложи край на живота си! Седях в класната стая, оглеждах чиновете наоколо, отрупани с книги, и съучениците ми, които учеха прилежно, и изведнъж се почувствах напълно изгубена. Неизбежно се замислих: „Един млад живот просто приключи заради няколко точки — струва ли си? Ние, учениците, само за оценките ли живеем? Оценките по-важни ли са от живота? Може ли класирането на изпитите наистина да определи съдбата на човек? Защо той не е могъл да погледне отвъд това?“. При мисълта как и аз, точно като този ученик, отчаяно се стремях към високи оценки, за да вляза в добър университет, се запитах: „Университетът ли е единственият ми изход? И какво, ако не успея да вляза в университет? Може ли знанието наистина да промени съдбата на човек?“. В ума ми блуждаеха толкова много въпроси, на които не можех да отговоря. Спомних си за дядо ми. Той беше добре образован и беше прочел много книги, но прекара целия си живот като фермер. Знанието не промени съдбата му. После се сетих за братовчедка ми. След като завърши университет, отиде да работи в голям град и хората в селото ѝ се възхищаваха и я хвалеха, но тя все още се оплакваше, че работата не е достатъчно добра. Не знаех дали след всичките ми усилия ще свърша като дядо ми, чието знание не му послужи за нищо, или като братовчедка ми, на която другите се възхищаваха, но никога не беше доволна. Ами ако наистина вляза в добър университет, завърша и си намеря добра работа; спечеля възхищението на другите, а след това се омъжа и създам семейство — щях ли да карам децата си да учат усърдно като мен и да се мъчат да влязат в университет? Всяко поколение повтаря този модел на живот, но може ли това наистина да е единственият начин да се живее? Нямаше ли друг път? Обзе ме безпрецедентно чувство на объркване относно пътя, който ми предстоеше в живота, и не знаех защо живея или към какво трябва да се стремя, което да има смисъл.

По-късно прочетох словата на Всемогъщия Бог и съмненията ми се разсеяха. Всемогъщият Бог казва: „В необятния космос и небесната твърд живеят и се възпроизвеждат безброй същества, които следват закона на живота в безкраен цикъл и се придържат към постоянно правило. Умиращите отнасят със себе си историите на живите, а останалите живи повтарят същата трагична история на починалите. И така човечеството не може да не си зададе въпроса: защо живеем? И защо трябва да умрем? Кой управлява този свят? И кой е създал това човечество? Наистина ли човечеството е създадено от природата? Наистина ли човечеството контролира собствената си съдба? […]“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). Нима Божиите слова не говореха точно за съмненията, които изпитвах? Но аз никога не бях споделяла тези най-съкровени мисли с никого, така че откъде можеше Бог да ги знае? Изглежда, че Бог разбира мислите ми и дори нещо повече — че знае настоящото състояние на живота на цялото човечество. Почувствах в сърцето си всемогъществото на Бог и в същото време Божиите слова ме привлякоха да продължа да чета. Продължих да чета Божиите слова: „Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото съзнание е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия. […] Науката, знанието, свободата, демокрацията, насладата и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят скръб и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече да се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, тайнствата и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато човекът получи Божия ресурс за живот и Неговото спасение, потребностите му, желанието му да изследва и празнотата в сърцето му могат да бъдат преодолени“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че хората са създадени от Бог и че коренът на нашата празнота и безпомощност е, че Бог вече няма място в сърцата ни. Погледнах назад и видях, че когато бях малка, вярвах в съществуването на Бог, но след като тръгнах на училище, в учебниците никога не се споменаваше за Бог. Казваха, че хората са еволюирали от маймуни, а също и „Знанието ще промени съдбата ви“, „Всички занимания са незначителни в сравнение с четенето“ и „Науката е върховна“. Подобни идеи и твърдения идват от Сатана и карат хората да боготворят знанието и науката. Не знам кога, но и аз приех тези твърдения, като започнах да ценя високо знанието и да го смятам за изключително важно; и в стремежа си към знание бях стигнала дотам, че да третирам вярата като нещо второстепенно. Сега бях напълно объркана относно живота и многократно усещах необяснима празнота. В действителност това беше, защото се бях отдалечила твърде много от Бог. Въпреки че ученето беше разширило познанията и хоризонтите ми и бях получила похвали и възхищение от другите, знанието не можеше да отговори на объркването, което изпитвах относно живота, нито можеше да ми покаже правилния път в живота. Сърцето ми си оставаше объркано, безпомощно и изпълнено с болка. Прочетох, че Бог казва: „Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст“. „Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека“. Разбрах, че само като повярваш в Бог и приемеш Неговото спасение, можеш да се освободиш от всяка празнота и болка. Оттогава нататък знаех, че трябва искрено да вярвам в Бог и да чета Неговите слова и че повече не мога да пренебрегвам вярата си. Занапред започнах да посещавам събирания веднъж седмично и възможността да чета Божиите слова много ме успокояваше.

След кандидатстудентския изпит имах повече време да чета Божиите слова, често прекарвах време с братята и сестрите и живеех църковен живот. Видях, че в църквата царува истината и че няма разлика в Богтството или социалния статус, нито в старшинството или възрастта сред братята и сестрите. Всички можем да се откриваме, да общуваме и да си помага взаимно, когато разкриваме поквара; и не се гледаме отвисоко, нито се състезаваме помежду си. Този начин на живот наистина ми харесваше. Не след дълго получих писмо за прием в университета и започнах да се колебая дали да се запиша. Всъщност много исках да отида в университет, защото след цялото учене през всичките тези години целта ми винаги е била да вляза в университет и да си намеря уважавана работа с добра заплата и добавки, за да не ме гледат отвисоко и да не се налага да тъна в бедност. Но също така се притеснявах, че няма да имам време за събирания и за четене на Божиите слова, ако отида в университет и съм заета с учене. В своята несигурност попитах семейството си и те казаха: „Трябва да се помолиш искрено на Бог, преди да вземеш решение“. Тогава разказах на Бог за затруднението си и Го помолих да ме напътства, за да направя правилния избор.

По-късно прочетох Божиите слова: „Дали знанието е нещо, което всеки смята за положително? Най-малкото хората влагат по-скоро положителен смисъл в думата „знание“, отколкото отрицателен. Тогава защо споменаваме тук, че Сатана използва знанието, за да поквари човека? Теорията за еволюцията не е ли аспект на знанието? Научните закони на Нютон не са ли част от знанието? Гравитационното притегляне на Земята също е част от знанието, нали? (Да.) Тогава защо знанието е изброено сред нещата, които Сатана използва, за да поквари човечеството? Какво е вашето мнение по този въпрос? Дали в знанието има поне частица истина? (Не.) Тогава каква е същината на знанието? На каква основа се усвоява цялото знание, което човек придобива? Основава ли се на теорията за еволюцията? Нима знанието, което човек е придобил чрез изследване и обобщаване, не се основава на атеизма? Дали нещо от това знание е свързано с Бог? Свързано ли е то с почитането на Бог? Свързано ли е с истината? (Не.) И така, как Сатана използва знанието, за да поквари човека? Току-що казах, че нито едно от тези знания не е свързано с почитането на Бог или с истината. Някои хора разсъждават по следния начин: „Знанието може да няма нищо общо с истината, но въпреки това то не покварява хората“. Какво е вашето мнение по този въпрос? Знанието научило ли те е, че щастието на човек трябва да се създаде със собствените му ръце? Знанието научило ли те е, че съдбата на човека е в собствените му ръце? (Да.) Що за приказки са това? (Това е дяволско говорене.) Съвършено вярно! Това е дяволско говорене! Знанието е сложна тема за обсъждане. Можете просто да заявите, че дадена област на знанието не е нищо повече от знание. Това е област на знанието, която се изучава въз основа на липсата на почит към Бог и на липсата на разбиране, че Бог е създал всички неща. Когато хората изучават този вид познание, те не виждат, че Бог има върховенство над всички неща; те не виждат, че Бог ръководи и управлява всички неща. Вместо това единственото, което правят, е безкрайно да проучват и изследват тази област на знанието и да търсят отговори въз основа на знанието. Не е ли вярно обаче, че ако хората не вярват в Бог, а само провеждат изследвания, те никога няма да намерят истинските отговори? Знанието може да ти даде единствено препитание, работа и доходи, за да не гладуваш, но то никога няма да те накара да почиташ Бог и няма да те държи далеч от злото. Колкото повече изучават знанието хората, толкова повече ще желаят да въстанат срещу Бог, да подчинят Бог на своите проучвания, да Го изпитват и да Му се противопоставят. И така, сега на какво виждаме, че учи хората знанието? Всичко това е философията на Сатана. Нима философиите и правилата за оцеляване, разпространявани от Сатана сред покварените хора, имат някаква връзка с истината? Те нямат нищо общо с истината и всъщност са обратното на истината“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Бог разобличава как Сатана използва знанието като трик, за да покварява хората. Видях, че практическото знание може да ни помогне да разберем основния здрав разум и че то може да ни помогне в работата и в живота; но по време на нашето учене Сатана ни внушава атеизъм, еволюционизъм, марксизъм и други идеологии. Те ни карат все повече да отричаме Бог, да се бунтуваме срещу Него и да се отдалечаваме все повече от Него. Спомних си една сестра, която разказваше, че дъщеря ѝ вярвала в съществуването на Бог, когато била малка, и че я следвала във вярата. Но по-късно, след като отишла в университет, когато сестрата говорила с дъщеря си за вярата в Бог, дъщеря ѝ вече не признавала съществуването Му. Всъщност и аз бях същата. Когато бях малка, вярвах в съществуването на Бог, но в учебниците и знанията, преподавани в училище, думата „Бог“ никога не се споменаваше и ставаше дума само за материализъм и теория на еволюцията; твърдеше се, че всичко на света се е формирало по естествен път и че хората са еволюирали от маймуни, което ме накара да започна да се съмнявам в съществуването на Бог. Осъзнах, че Сатана наистина използва знанието, за да подвежда и покварява хората. Но по онова време нямах никакво съзнание за това и все още копнеех за наука с желанието да продължа да плувам в океана от знания. Откъде можех да знам, че това е трик, който Сатана използва, за да подвежда и покварява хората? Точно като жабата, която се вари жива в постепенно затопляща се вода, ако човек не е бдителен и не излезе от водата навреме, когато Сатана го погълне, той дори няма да разбере. Знанията, преподавани в университетите, са изцяло атеистични и колкото повече от тях научавах, толкова по-дълбоко се натравях. Ако в крайна сметка се превърнех в човек, който отрича Бог заради твърде много знания, тогава щеше да е твърде късно. Нямаше ли това да е саморазрушение? Последствията от това бяха ужасяващи!

Един ден прочетох още от Божиите слова: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Разбрах, че съдбата на човек е в Божиите ръце и че хората нямат способността да променят съдбата си. Как ще се развие съдбата ми, каква работа ще върша, какъв живот ще имам и дали ще бъда бедна или Богта — всичко това е под Божието предопределение и върховенство и аз не мога да го променя, още по-малко пък може да бъде променено само чрез знание или диплома. Точно като дядо ми; Бог го беше предопределил да бъде фермер и въпреки че беше прочел много книги и беше научил много, това не можа да промени съдбата му. Осъзнах, че съдбата на човек наистина не е в неговите ръце и че по-високото образование не води непременно до добра работа. Исках да променя съдбата си чрез учене, но тази идея беше наистина глупава. Щом осъзнах това, пожелах да поверя себе си на Бог и пожелах да се покоря на върховенството и разпоредбите Му.

През това време прочетох и още от Божиите слова и по-специално един откъс ми направи дълбоко впечатление. Всемогъщият Бог казва: „На младите хора не бива да им липсват въжделения, устрем и енергичен дух на стремеж към възход; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Не бива да им липсва истина, нито да таят лицемерие и несправедливост — трябва да остават непоколебимо на правилната си позиция. Те не бива да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а още повече, трябва да имат дух на откритост и искреност и на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите съвети към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според Моето слово. По-специално, на младите хора не трябва да им липсва решимостта да прозират ясно естеството на нещата и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Нещо повече, трябва да сте отговорни за живота си и не бива да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? […] Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; животът ви не бива да става покварен толкова рано, като ви води до падане в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). Тези Божии слова ми помогнаха да намеря правилната посока в живота. Бог е източникът на всяка красота и доброта. Вярвам в Бог и чета Неговите слова, и от тях мога да различавам положителните от негативните неща и да прозирам различни зли тенденции; също така знам как да изживея нормална човешка природа и така нататък. Всичко това са неща, от които се нуждая за духовния си живот. Ако не се стремях към истината и вместо това изберях да продължа да се стремя към знание, щях просто да бъда повлияна от всякакви сатанински философии и отрови и да ставам все по-покварена. Точно както когато бях в училище, ясно знаех, че оценките ми са средни, но не желаех да приема това и учех наистина усърдно, за да вляза в добър университет. В резултат на това се измъчвах и все повече се отдалечавах от Бог. Първоначално сме били създадени от Бог и трябва да вярваме в Него и да се стремим към истината, но поради примамките и заблудите на Сатана бях свикнала само да ходя на училище и да уча и не разбирах, че трябва да вярвам в Бог и да Го почитам; не разбирах, че животът трябва да бъде свързан със стремеж към истината и спасението. Бях изцяло съсредоточена върху учението си и пропилях страшно много време. Видях, че Бог е изразил неимоверно много истини и че все още има много неща, които не разбирам, и бях изпълнена със съжаление. Ако просто бях ходила на събирания както трябва няколко години по-рано, нямаше ли да разбера повече истини? Ако продължа в университета още няколко години, Божието дело може би вече ще е приключило и така определено щях да пропусна шанса си за спасение. След като прочетох Божиите слова, усетих неотложното Божие намерение. Бог чака човечеството да се върне пред Него и да приеме Неговото спасение, за да не страда повече от вредата на Сатана. Не можех да пропусна тази възможност.

Прочетох още от Божиите слова: „Ако имаш висок статус, отлична репутация, изобилие от знания, множество активи и подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус и в името на собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори ненавиждано от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). След като прочетох Божиите слова, по-ясно разбрах Божието намерение и наистина бях насърчена в сърцето си. Бог ясно заявява какви хора ще получат Неговото одобрение и благословиите Му и какви хора ще бъдат прокълнати и възненавидени от Него. Онези, които идват пред Бог, без да се съобразяват с никакви пречки, и принасят на Бог тяло и ум, са тези, които ще получат Божието одобрение и благословиите Му. Ако някой отхвърли Божия призив и поръчението Му в името на стремеж към лични интереси, това е бунт срещу Бог и такъв човек е отритнат от Него. Замислих се, че ако като сътворено същество се стремя само към знание, а не към истината, тогава напразно щях да пропилея дъха, който Бог ми е дал. Ако можех да използвам тези години, за да изпълнявам своя дълг като сътворено същество, вместо да уча в университет — да разкажа на повече хора добрата новина за идването на Бог, за да извърши делото на спасение на човечеството, и да помогна на повече изгубени хора като мен да се върнат пред Бог — тогава това би било най-смисленото нещо, което мога да направя. Спомних си за Петър. От малък той се отличавал както в учението, така и в поведението си, и родителите му се надявали, че ще успее в академично отношение и ще се отличи в света, но Петър не се стремял към повече знания или висше образование, за да постигне слава, придобивки и статус. Вместо това той избрал да вярва в Бог и да проповядва. Въпреки съпротивата на родителите си, след като завършил гимназия, той прекъснал учението си. Макар че се прехранвал с риболов и водел обикновен живот, поради копнежа си по Бог той непрекъснато се опитвал да познае и да обича Бог, и в крайна сметка получил Божието одобрение. Стремежът на Петър спечели възхищението ми и в същото време ме вдъхнови, като ми даде решимостта да се откажа от университета.

Преди да се усетя, дойде денят за записване в университета. Една съученичка ми се обади, за да ме покани да се запишем заедно, но аз ѝ казах, че няма да ходя в университет. След това съученици, приятели и невярващи членове на семейството идваха един след друг, за да се опитват да ме убеждават. Някои казваха: „Без диплома няма да си намериш добра работа в света“. Други казваха: „Някои хора искат да влязат в университет, но не могат. А ти виж се: приета си, но избираш да не отидеш? Да не си си изгубила ума?“. По-големият ми брат също така каза, че ще ми даде три хиляди юана, ако отида в университет, и че ще ми купи хубав телефон. Бях малко тъжна и усещах слабост, защото чувствах, че в техните очи някога съм била послушно и разумно дете, отлична ученичка с превъзходни оценки и обещаваща млада жена с блестящо бъдеще, а сега ме смятаха за човек, който си е изгубил ума и е непослушен. Чувствах се малко неловко. Но благодарение на Божията закрила, когато се замислих за факта, че съм на правилния път в живота и че избирам най-справедливата кауза, отново се изпълних с вяра. Можеха да си мислят и да говорят каквото си искат; аз щях да продължа да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си както обикновено. По онова време много обичах да пея един химн от Божиите слова, наречен „Трябва да се откажеш от всичко заради истината“:

1  Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да обмисляш и как трябва да вървиш по пътя, който лежи пред теб. Трябва да имаш решимостта и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш.

2  Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

От Божиите слова видях, че Бог се надява да живеем в стремеж към истината и към това, което е справедливо, и че ако се откажем от истината заради временно удоволствие, тогава губим достойнството си и което е по-важно, стойността и смисъла на живота. В миналото не знаех какво е смислен живот. Мислех, че ако се занимавам с наука в училище, вляза в добър университет и имам обещаващо бъдеще, ще спечеля възхищението на другите, и че това ще означава, че постигам нещо в живота си. Но неочаквано, след години и години на учене, не само че нищо от това не ме научи как да постъпвам, но и изгубих своя път. Дори забравих, че идвам от Бог и че този дъх на живот ми е даден от Него, а също така бях наранена и заблудена от Сатана. Накрая почти станах като Сатана: съпротивлявах се на Бог и Го отричах, и живеех без никаква стойност или достойнство. Сега избирах да вървя по пътя на вярата в Бог и на стремежа към истината. Въпреки че семейството и приятелите ми не ме разбираха и ме клеветяха, и в бъдеще може би нямаше да живея Богто или да придобия възхищението на хората, като вярвам в Бог и изпълнявам своя дълг, мога да разбера истината и да придобия живот. Това е най-смисленото нещо и това страдание не е напразно. Така че, колкото и да се опитваха да ме убедят, аз не се разколебах и знаех, че тази сила ми е дадена от Бог.

След това не отидох в университет, а вместо това изпълнявах своя дълг в църквата. Чрез общението и разобличаването от страна на Бог придобих по-дълбоко разбиране за своя стремеж към знание. Всемогъщият Бог казва: „В процеса на усвояване на знание от човека, Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като му подхвърля по някоя частица познание, или като му позволява да задоволява желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да го поведе Сатана? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено. Казано по по-привлекателен начин, да се изграждат висши въжделения или да се притежават амбиции означава да се притежава стимул и това трябва да е правилният път в живота. Няма ли хората да живеят по-славно, ако могат да осъществят въжделенията си или успешно да изградят кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване винаги се върти около славата и придобивките. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като прочетох Божиите слова, най-накрая осъзнах, че съм била примамена от Сатана по грешния път на стремеж към слава и придобивки. Сатана е наистина коварен и нечестив: първо използва нещо, което изглежда основателно, като кара хората да учат и да усвояват знания, а след това в процеса на учене, без да забележим, внушава в сърцата на хората различни сатанински мисли и твърдения, като например „Знанието ще промени съдбата ви“, „Всички занимания са незначителни в сравнение с четенето“, „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“ и „Тези, които използват ума си, ще властват върху тези, които не го използват“. Тези идеи ни карат да боготворим знанието и да се стремим към слава и придобивки с мисълта, че получаването на висше образование ще доведе до добра работа, ще донесе чест на предците ни и ще ни даде възможност да избягаме от живот на тежък труд. Затова си мислех, че като отида в университет, бих могла да променя съдбата си и да постигна това, което хората наричат добър живот. Започнах да се съсредоточавам върху оценките и класирането на изпитите и често се чувствах разочарована и потисната, когато усилията ми не водеха до добри оценки. Въпреки че многократно усещах, че животът на ученичка е празен и отегчителен, или изпитвах болка от състезанието с другите за класиране, все още бях готова да страдам и да се трудя за тази цел, без да знам как да се освободя и да се съпротивлявам. Спомних си за съученичката, с която седях на един чин. Тя често учеше до късно в опитите си да влезе в добър университет, но се разболя от необичайна болест поради прекомерна тревожност. Накрая се наложи да вземе отпуск, за да се лекува. После се сетих за ученика, който повтаряше годината и който се самоуби. За другите това бе просто малка разлика в точките, но той ценеше тази оценка повече от живота си. Накрая избра да скочи в смъртта. Това също беше причинено от стремежа към слава и придобивки. От тези факти видях зловещите намерения на Сатана да примамва хората да се стремят към слава и придобивки. Сатана не само ни отдалечава от Бог, но и ни измъчва и си играе с нас по свое усмотрение, докато накрая ни погълне. Без Бог да разобличи това, никога нямаше да видя ясно, че славата и придобивките са трикове, които Сатана използва, за да покварява хората, и щях да продължа да страдам от всякакви ненужни трудности заради славата и придобивките; освен това щях да се отклоня от Бог и да затворя вратата за Неговото спасение. Учих усърдно повече от десет години, за да спечеля възхищението на другите, и бях пренебрегнала и дори забравила за вярата в Бог. Ако не беше Божията любов и това, че Той уреди братята и сестрите да ми помогнат и да ме въведат в църковния живот, не знам колко дълго щях да се лутам в объркване.

През последните няколко години, докато изпълнявам своя дълг и чета Божиите слова, все повече виждам, че пътят на вярата в Бог е правилният път в живота. Бог ни е разкрил всички тайни на истината, например как човечеството се е развило до днес, откъде идват хората и накъде отиват, истината за това как човечеството е било покварено от Сатана, как да разрешим покварения нрав и да изживеем истинско човешко подобие, как да познаем Бог и да Го почитаме, как да станем сътворено същество съгласно критериите и така нататък. В истините, които Бог е изразил, видях посоката на живота и намерих стойността на своя живот. Наистина съм благодарна, че Божието спасение дойде при мен и ми позволи да се върна при Него. Благодаря на Бог!