От Цинсун, Китай

През 2001 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. През 2020 г. бях диагностицирана с мозъчен инфаркт и сърдечно заболяване. По това време спешно се нуждаех от пари за лечение и по случайност синът ми изпрати 5000 юана. Помислих си: „Синът ми е този, на когото винаги мога да разчитам. Когато остарея, пак ще трябва да разчитам на него“. През 2022 г. синът ми се ожени и сам си купи къща и кола. По-късно снаха ми похарчи повече от хиляда юана за златен пръстен за мен. Каза ми също: „Не искаме нищо друго от теб, но когато тепърва имаме деца, ще е чудесно, ако можеш да помагаш и да се грижиш за тях“. Когато видях колко мили са синът и снаха ми с мен, си помислих: „Това е единственият ми син. Трябва да се разбирам добре с него и снаха ми, защото, когато остарея, ще трябва да разчитам на техните грижи за мен. Здравето ми се влошава с всяка изминала година. Ако им помогна да гледат децата си, докато все още мога, те ще се грижат за мен на старини“. След тези си мисли се съгласих с думите: „Добре. Когато имате деца, аз ще се грижа за тях вместо вас“. По-късно поради рискове за безопасността ми, нямах друг избор, освен да напусна дома, за да изпълнявам дълга си в църквата, така че да избегна арест от Компартията.

Един ден през април 2024 г. научих, че снаха ми е бременна и семейството ми ме помоли да се върна, за да се грижа за нея. Побързах да се прибера. Още щом се прибрах обаче, селските власти дойдоха да проверят адресната ми регистрация. Като се замислих, че Компартията има моя снимка и ме издирва през всичките тези години, не посмях да остана вкъщи и бързо си тръгнах. След като се върнах в църквата, много се натъжих и си помислих: „Синът ми работи в друг град и няма време да се грижи за снаха ми. Ако аз, свекърва ѝ, не се грижа за нея, какво ще си помисли семейството ѝ за мен? Дори не знам как е снаха ми сега“. След тези мисли усещах постоянно задължение към тях. Заради мъката в сърцето ми, мозъчният ми инфаркт се обостри отново. Разтревожих се още повече и си помислих: „Ставам все по-възрастна, а здравето ми все повече се влошава. Няма ли да е необходимо синът и снаха ми да се грижат за мен в бъдеще? Не се погрижих за снаха си, когато имаше най-голяма нужда от мен. Ако един ден съм стара и болна и трябва да се върна при тях, дали ще ме приемат и ще се грижат за мен на старини?“. При тази мисъл състоянието ми винаги се влошаваше. Дните минаваха и скоро дойде време бебето да се роди. Но аз все още не можех да се върна, за да се грижа за снаха си, и можех единствено да въздишам. По това време изпълнявах дълг по поене на новодошли. Въпреки че всеки ден изпълнявах дълга си, този въпрос често смущаваще сърцето ми и не проследявах работата, нито решавах своевременно проблемите на новодошлите. В резултат на това проблемите на някои новодошли не бяха решени навреме и те живееха в негативност и слабост. Когато виждах, че не съм изпълнила добре дълга си, не мислех как да разреша нещата и да ги променя към по-добро. Вместо това дори ми хрумна: „Ако няма резултати, така да бъде. Ако ме освободят, тогава може би ще мога да се върна при сина си и да му помогна да гледа бебето“. Тъй като живеех в неправилно състояние, изпълнявах дълга си без ръководството на Светия Дух и станах негативна и нещастна. Тогава се помолих на Бог: „Боже, постоянно искам да се прибера вкъщи и да се грижа за снаха си и внука си. Страхувам се, че ако не се върна сега, няма да има кой да се грижи за мен, когато остарея. Знам, че е погрешно да живея в такова състояние. Моля Те, просвети ме и ме поведи, за да разбера истината и да позная собствените си проблеми“. След като се помолих, си спомних Божиите слова: „Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Бог разобличава, че между хората изобщо няма истинска любов или загриженост. Всеки таи свои собствени намерения в търсене на лична придобивка. Бях точно такава, каквато Бог ме беше разобличил. Постоянно мислех за бременността на снаха си не защото искрено исках да се грижа за нея, а заради собствените си намерения. Чувствах, че през последните няколко години здравето ми се влошава и че все пак ще трябва да разчитам на сина си да се грижи за мен на старини. Затова исках да им помогна в грижите за детето им, докато все още можех, така че в замяна той да се грижи за мен на старини. Но когато не можех да се върна заради дълга си и рисковете за безопасността ми, сърцето ми се изпълни с мъка и вече не носех никакво бреме за дълга си. Видях, че мислех само за интересите на плътта си.

По-късно потърсих истината, за да разреша проблемите си. Прочетох Божиите слова: „Когато хората не са способни да прозрат, да разберат, да приемат или да се покорят на средата, която Бог устройва, и на Неговото върховенство, и когато хората се сблъскват с различни трудности в ежедневието си, или когато тези трудности надхвърлят това, което нормалните хора могат да понесат, те подсъзнателно изпитват всякакви видове тревога, безпокойство и дори скръб. Те не знаят какво ще бъде утре или вдругиден, или какво ще бъде тяхното бъдеще, и затова скърбят, безпокоят се и се тревожат за всякакви неща. В какви условия се пораждат тези негативни емоции? Когато не вярват в Божието върховенство, т.е. не са способни да повярват в Божието върховенство и да го прозрат и нямат искрена вяра в Бог в сърцата си. Дори и да видят факта на Божието върховенство със собствените си очи, не биха го разбрали и не биха му повярвали. Не вярват, че Бог има върховенство над съдбата им, не вярват, че животът им е в Божиите ръце, и така в сърцата им се поражда недоверие към върховенството и подредбите на Бог, а след това се надигат оплакванията и те са неспособни да се покорят“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. След като намерих Бог и докато бях здрава, можех да се съсредоточа върху своя дълг, но когато остарях, здравословните ми проблеми постепенно се увеличиха. Получих мозъчен инфаркт, а и сърцето ми не беше в добра форма. Без да осъзнавам, започнах да живея в страдание и тревога; притеснявах се какво ще правя, ако здравето ми се влоши и няма кой да се грижи за мен. Когато синът и снаха ми имаха нужда от мен, не се върнах, за да се погрижа за тях, така че щяха ли те все още да се грижат за мен, когато остарея и имам нужда от грижи? При тези мисли започнах да потъвам в негативни емоции, изгубих чувството си за бреме за своя дълг и дори вече не желаех да изпълнявам дълга си в църквата. Просто исках да се върна, за да се грижа за снаха си. Често казвах, че всичко е в Божиите ръце, но въпреки това, когато нещата ме сполетяваха, губех вяра в Божието върховенство и просто исках да разчитам на другите. Видях, че изобщо нямах никаква вяра в Бог. Като се замисля, какъв беше смисълът да се тревожа за тези неща? Бог вече беше устроил какъв ще бъде бъдещият ми живот и просто трябваше да се покоря на Божието върховенство и уредбите Му и да преживявам нещата естествено.

Прочетох още един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Родителите вече са се наслаждавали на тези неща и са ги придобили от децата си, което е голяма утеха и награда за тях. Всъщност само с акта на раждане и отглеждане на деца ти вече си придобил много от тях. Що се отнася до това дали децата ти ще имат синовно отношение към теб, дали ще можеш да разчиташ на тях, преди да умреш, и какво можеш да получиш от тях, тези неща зависят от това дали ви е отредено да живеете заедно, а то зависи от Божието подреждане. От друга страна, в каква среда живеят децата ти, какви са условията им на живот, дали имат условия да могат да се грижат за теб, дали са финансово обезпечени и дали разполагат с допълнителни средства, за да ти осигурят материална наслада и помощ, също зависи от Божието подреждане. Освен това, субективно като родител, дали ще имаш съдбата да се радваш на материални неща, пари или емоционално удобство, които децата ти дават, също зависи от Божието подреждане. Не е ли така? (Да, така е.) Това не са неща, които могат да бъдат обезпечени от хората. Виждаш ли, някои деца не са харесвани от родителите си и родителите им не желаят да живеят с тях, но Бог е отредил те да живеят с родителите си, така че те не могат да пътуват надалеч или да напуснат родителите си. Те са залепени към родителите си за цял живот — ако се опиташ, ти не би могъл да ги изгониш. От друга страна, някои деца имат родители, които много искат да бъдат с тях. Те са неразделни, винаги си липсват, но по различни причини не са способни да живеят в същия град като родителите си или дори в същата държава. Трудно им е да виждат лицата си и да разговарят помежду си. Макар че начините за комуникация са толкова развити и видеочатът е възможен, все пак е различно от това да живеят заедно всеки ден. Техните деца по някаква причина заминават за чужбина, работят или живеят на друго място, след като се оженят, и т.н., и са разделени от родителите си на голямо, голямо разстояние. Не е лесно да се срещнат дори веднъж, а осъществяването на телефонен или видеоразговор зависи от времето. Поради часовата разлика или други неудобства те не могат да общуват с родителите си много често. С какво са свързани тези основни аспекти? Всички те не са ли свързани с Божието подреждане? (Да, така е.) Това не е нещо, което може да се реши от субективните желания на родителя или детето. Преди всичко то зависи от Божието подреждане“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). От Божиите слова разбрах, че всички родители се надяват децата им да се грижат за тях, когато остареят. Но това наистина не е нещо, което хората могат да търсят за себе си; то по-скоро се определя от Божието върховенство и предопределение. Спомних си за една възрастна сестра, която познавах. След като децата ѝ създадоха собствени семейства, тя продължи да изпълнява дълга си в църквата и нямаше време да помага в гледането на внуците си. Но след като навърши 60 години, дъщеря ѝ пое инициативата да се грижи за нея и тя все още можеше да изпълнява дълга си от дома на дъщеря си. В друг случай познавах една жена, която работеше, за да печели пари за семейството на сина си и му помагаше да гледа децата си, но накрая беше изгонена от снаха си. Спомних си и за времето през 2020 г., когато бях болна и наистина се нуждаех от пари. Въпреки че не бях казала нищо на сина си, той случайно ми даде 5000 юана. Не беше ли всичко това резултат от Божието върховенство и Божиите уредби? Когато разбрах това, наистина се засрамих. Вярвах в Бог от толкова много години и бях яла и пила толкова много от Божиите слова, но щом се разболях, бях разкрита. Не разчитах на Бог, опитвах се сама да измислям изходи и все исках да бягам при сина си за подкрепа. Що за вярваща в Бог бях аз? След като прочетох Божиите слова, разбрах, че ако Бог е предопределил децата на даден човек да не се грижат за него на старини, тогава колкото и да се опитва той да поддържа отношенията с децата си, всичко ще е напразно. Ако Бог е предопределил децата ми да се грижат за мен, тогава Бог ще уреди нещата в подходящия момент. Ако един ден вече не можех да изпълнявам дълга си поради здравословното си състояние, тогава щях да преживея това, като се покоря на Божиите устройвания и уредби. Вярвах, че има уроци, които трябва да се научат, и истини, които трябва да се придобият. След това вече не се тревожех, че не мога да се грижа за снаха си, и можех да успокоя сърцето си и да изпълнявам дълга си.

По-късно прочетох, че Бог разобличава как Сатана използва традиционната култура, за да покварява хората, и придобих известна проницателност за погрешните възгледи, които имах в себе си. Всемогъщият Бог казва: „Ако погледнем традиционната китайска култура, китайците наблягат особено на синовната почит. От древни времена до наши дни това винаги е било обсъждано и подчертавано като част от човешката природа и като критерий за оценка на това дали някой е добър, или лош. Разбира се, в обществото съществува също обща практика и обществено мнение, че ако децата не проявяват синовно отношение, родителите им също ще се чувстват засрамени, а децата ще се чувстват неспособни да понесат това петно върху репутацията си. Под влиянието на различни фактори родителите също са дълбоко отровени от това традиционно мислене, като изискват от децата си да бъдат синовни, без да се замислят или да преценяват. Защо родителите отглеждат деца? Не е, за да се грижат за теб, когато остарееш, и да те изпратят, а за да изпълниш отговорност и задължение, които Бог ти е възложил. Единият аспект е, че отглеждането на децата е човешки инстинкт, а другият е, че то е човешка отговорност. Ти роди деца поради инстинкт и отговорност, а не за да се подготвиш за старостта и да бъдеш обгрижван, когато остарееш. Не е ли правилна тази гледна точка? (Да, правилна е.) Бездетните хора непременно ли са нещастни, когато остареят? Не е задължително, нали? Хората без деца също могат да доживеят до дълбока старост, а някои дори са здрави, радват се на напредналите си години и отиват към гроба в мир. Могат ли хората с деца непременно да се радват на старините си в щастие и здраве? (Не е задължително.) Следователно здравето, щастието, жизнената ситуация, качеството на живот и физическото състояние на родителите в напреднала възраст всъщност нямат пряка връзка с това дали децата им са почтителни, или не, а са свързани с Божието предопределение и с жизнената среда, която Той нагласява за тях. Децата не са длъжни да носят отговорност за жизнената ситуация в късните години на родителите си“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че целта на отглеждането на деца не е те да се грижат за теб на старини и че всеки има своя мисия и отговорности. След като обаче бях покварена от Сатана, приех мислите и възгледите, които той ми внуши, като например: „Да имаш на кого да разчиташ на старини“, „Да има кой да се грижи за теб на старини“ и „Отглеждай деца, за да се грижат за теб на старини“. Вярвах, че просто не става човек да няма деца, които да се грижат за него на старини. Когато остарях и се появиха различни здравословни проблеми, просто исках да поддържам добри отношения със сина и снаха си, за да се грижат за мен в бъдеще. Когато не можех да се върна, за да се грижа за бременната си снаха поради рискове, дори не ми се изпълняваше дълг. Това означаваше, че проблемите на новодошлите никога не бяха решавани и че навлизането им в живота се забавяше. Но аз все пак не се покаях и дори се надявах дългът ми да бъде преназначен, за да мога да се прибера вкъщи и да се грижа за снаха си. Помислих си как съм вярвала в Бог в продължение на много години и съм се наслаждавала на толкова много от Божия ресурс на истината. Не само че не успях да изпълня правилно дълга си, за да се отплатя на Бог, но дори бях способна да се откажа от него, за да угодя на сина и снаха си. Когато ме сполетяваха неща, всичко, за което мислех, беше собственият ми изход. Не проявявах и най-малка преданост към своя дълг. Що за човешка природа имах въобще? Осъзнах, че възгледи като: „Да имаш на кого да разчиташ на старини“, „Да има кой да се грижи за теб на старини“ и „Отглеждай деца, за да се грижат за теб на старини“, са хитрини, които Сатана използва, за да контролира хората. Докато живеех според тези възгледи, не вярвах в Божието върховенство, бунтувах се срещу Бог и не Му се покорявах, и нямах никакво бреме за дълга си. Почти изгубих възможността да изпълнявам дълга си. Ако продължавах да се придържам към тези възгледи, щях да изгубя шанса си за спасение и наистина щях да се погубя. Тогава се замислих за преживяванията си с болести през последните години. През 2018 г. не можех да изправя ръцете си поради шийна спондилоза, която притиска нервите. Сестрата, която ме приюти, ми купи лекарства и по-късно най-накрая успях да изправя ръцете си отново. Освен това през 2020 г. получих мозъчен инфаркт и лекарите казаха, че болестта ми е трудно лечима. Неочаквано една по-възрастна сестра ми даде четири кутии с лекарства за мозъчен инфаркт. След като приех лекарството, здравето ми постепенно се подобри. Нито една от тези болести през последните години не беше излекувана, като разчитах на сина си: Бог беше Този, Който непрекъснато уреждаше хора, събития и неща така, че болестите ми да бъдат излекувани. Днес все още съм жива благодарение на Божията защита! Трябваше да се откажа от сатанинските заблуди като: „Да имаш на кого да разчиташ, когато остарееш“ и „Да имаш на кого да се опреш, когато остарееш“, и да се поверя на Бог, като използвам оставащото ми време за правилно изпълнение на своя дълг, за да Го удовлетворя.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Родителите не бива да изискват от децата си да проявяват синовно отношение и да се грижат за тях на старини, и да носят бремето на късния етап от живота им — няма нужда от това. От една страна, това е отношението, което родителите трябва да имат към децата си, а от друга — това е достойнството, което родителите трябва да притежават. Разбира се, има и по-важен аспект: това е принципът, който сътворените същества, които са родители, трябва да спазват в отношението си към своите деца. Ако децата ти проявяват синовно отношение и желаят да се грижат за теб, не е нужно да им отказваш. Ако не желаят да го правят, не е необходимо да охкаш и да се тюхкаш по цял ден, като изпитваш неудобство или недоволство в сърцето си, нито да таиш злоба към децата си. Трябва да поемеш отговорност и да носиш бремето за собствения си живот и оцеляване, доколкото си способен, и не трябва да ги прехвърляш върху другите, особено върху децата си. Трябва инициативно и правилно да посрещнеш живот без присъствието на децата ти до теб или без помощта им и дори ако си далече от децата си, пак би трябвало да можеш сам да посрещнеш всичко, което ти поднесе животът. Разбира се, ако се нуждаеш от съществена помощ от децата си, можеш да ги помолиш за нея, но това не трябва да се основава на идеята, че децата ти трябва да проявяват синовно отношение към теб или че ти трябва да разчиташ на тях. Вместо това и двете страни трябва да подхождат към правенето на неща един за друг от гледна точка на изпълнението на своите отговорности, така че да се справят рационално с отношенията родител-дете. Разбира се, ако и двете страни са рационални, дават си свобода и се уважават, в крайна сметка те определено ще са способни да се разбират по-добре и по-хармонично, да ценят тази семейна обич и да ценят високо грижите, загрижеността и любовта си един към друг. Разбира се, по-човешко и по-подходящо е тези неща да се правят въз основа на взаимно уважение и разбиране“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Бог казва: „Родителите не бива да изискват от децата си да проявяват синовно отношение и да се грижат за тях на старини, и да носят бремето на късния етап от живота им — няма нужда от това. От една страна, това е отношението, което родителите трябва да имат към децата си, а от друга — това е достойнството, което родителите трябва да притежават“. Тези думи наистина ме докоснаха. Бог ясно ни е казал, че отношенията между родители и деца трябва да се основават на взаимна грижа и разбирателство и не трябва да включват никакви сделки. Всеки има своя собствена мисия и като родители не трябва да искаме от децата си да ни подкрепят и да се грижат за нас. Възрастните също трябва да живеят достойно и в мислите си да не разчитат винаги на грижите на децата си. Въпреки че отгледах сина си, той вече е пораснал и независим и няма вече много общо с мен. Всеки има свой собствен път в живота и трябва да се изправя пред случващото се самостоятелно. Аз обаче винаги съм искала синът ми да се грижи за мен, когато остарея, и не смеех сама да преживея живота, който Бог ми е устроил. Що за достойнство имах в живота? Чрез ядене и пиене на Божиите слова гледната ми точка донякъде се промени и се почувствах много по-освободена.

Един ден получих писмо от вкъщи. В него се казваше, че снаха ми вече е родила и ме молят да се върна, за да се грижа за нея. Почувствах леко разтърсване и си помислих: „Сега съм страшно заета с дълга си. Ако наистина се прибера вкъщи, не знам колко време ще ми отнеме, за да се върна отново тук. Това ще забави делото на църквата. Освен това Компартията постоянно се опитва да ме арестува. Връщането вероятно ще включва рискове. Но ако не се върна, какво ще стане, ако синът и снаха ми прекъснат отношенията си с мен? Все пак трябва да разчитам на тях да се грижат за мен на старини. Ако наистина не се получи, просто ще трябва да се върна“. Когато си помислих това, осъзнах, че все още искам да разчитам на сина си на старини и потърсих истината във връзка с проблема си. Прочетох Божиите слова: „Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. […] Колко много се труди Бог заради човека! Някои хора казват: „Аз съм на шестдесет години. От шестдесет години Бог бди над мен, закриля ме и ме напътства. Когато остарея, ако не мога да изпълнявам дълг и не мога да правя нищо — ще продължава ли Бог да се грижи за мен?“. Не е ли глупаво да се каже това? Бог не само бди над човека и го закриля, и господства над съдбата му в продължение на един живот. Ако ставаше въпрос само за един живот, за един-единствен живот, това не би могло да докаже, че Бог е всемогъщ и че господства над всичко. Трудът, който Бог полага, и цената, която плаща за един човек, не е просто да подреди това, което човекът прави в този живот, а да подреди за него безброй животи. Бог поема пълната отговорност за всяка душа, която се преражда като човек. Той върши делото Си внимателно, като плаща с цената на Своя живот, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки. Бог се труди и плаща цената по този начин заради човека и Той дарява на човека всички тези истини и този живот. Ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга си на сътворени същества и не се върнат пред Създателя — ако накрая, независимо колко живота и поколения са преживели, те не изпълняват добре дълга си и не успяват да изпълнят Божиите изисквания — няма ли тогава дългът им към Бог да бъде прекомерно голям? Няма ли да бъдат те недостойни за всички цени, които Бог е платил? Те биха били лишени от съвест до такава степен, че да не заслужават да бъдат наричани хора, тъй като дългът им към Бог би бил твърде голям. […] Благодатта, любовта и милосърдието, които Бог проявява към човека, не са просто вид отношение — те са и факт. Какъв е този факт? Става въпрос за това, че Бог влага Своите слова в теб, като те просветлява, за да можеш да видиш какво е обичливото в Него и какво представлява този свят, така че сърцето ти да се изпълни със светлина, която да ти позволи да разбереш Неговите слова и истината. По този начин, без да знаеш, ти придобиваш истината. Бог върши толкова много работа върху теб по съвсем реален начин, като ти дава възможност да придобиеш истината. Когато придобиеш истината, когато придобиеш това най-ценно нещо, каквото е вечният живот, Божиите намерения са удовлетворени. Когато Бог вижда, че хората се стремят към истината и желаят да Му сътрудничат, Той е щастлив и доволен. Тогава Той има отношение и докато има това отношение, се заема с работа, одобрява и благославя човека. Той казва: „Ще те възнаградя с благословиите, които заслужаваш“. И тогава ти ще си придобил истината и живота. Когато познаеш Създателя и придобиеш Неговата оценка, ще продължиш ли да чувстваш празнота в сърцето си? Няма. Ще се чувстваш пълноценен и ще изпитваш наслада. Не означава ли точно това животът на човека да има стойност? Това е най-ценният и смислен живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). След като прочетох Божиите слова, дълбоко се трогнах. Бог господства над съдбата на цялото човечество и я контролира, и само Той е моята опора. Спомних си как през всичките години, в които следвах Бог и изпълнявах дълга си, Той винаги ме е водил и закрилял и съм виждала много от Неговите дела. С Бог до мен, за какво все още се тревожех? Ако в този решаващ момент от Божието дело продължавах да живея за семейството и плътта си, ако не изпълнявах дълга си, за да поддържам отношенията със сина си, и в крайна сметка изгубех шанса си за спасение, това щеше да е наистина неразумно! Искам само до края на живота си да посветя всичко, на което съм способна, на изпълнението на дълга си. Дори синът ми да не се грижи за мен на старини, не е нужно да се тревожа. Просто ще го преживея, докато разчитам на Бог. Сега всеки ден съм заета с изпълнението на своя дълг и се чувствам изключително спокойна и освободена.

След това преживяване най-дълбокото ми осъзнаване е, че Бог е моята истинска опора. Само Бог може да изрази истината, да ни посочи правилния път в живота и да ни поведе да изживеем смислен живот. Благодаря на Всемогъщия Бог!