От Цин Му, Китай

През април 2023 г. надзорничката на работата, свързана с текст, беше освободена, защото се стремеше към слава и статус и прекъсваше и смущаваше текстовата работа. Аз бях предложена за нов надзорник. Спомних си, че преди много години бях арестувана от Компартията заради вярата си в Бог. Полицията ме затвори в една къща за гости и ме разпитва тайно в продължение на десет дни. За да спася собствената си кожа, предадoх двете сестри, които бяха арестувани с мен, и така извърших прегрешение. Чувствах, че не съм достойна за такъв важен дълг, затова изразих притесненията си. Водачката разговаря с мен за това, че Бог не гледа на моментните прегрешения на човека, а го оценява цялостно въз основа на контекста и естеството на действията му. Ключовото е дали човек наистина се е покаял. Тя ме помоли да се отнеса правилно към прегрешението си. Много се развълнувах и бях готова да оценя тази възможност да се упражнявам. Неочаквано, само няколко дни след като започнах този дълг, друг надзорник, Сун Дзя, също беше освободена заради стремеж към слава и статус и защото не изпълняваше дълга си според принципите. През следващите няколко дни се чувствах така, сякаш огромен камък притиска сърцето ми. „Тъкмо започнах този дълг и все още не съм запозната с работата. Нямаме достатъчно хора за работа с текст, някои братя и сестри са в лошо състояние и работата не напредва. При толкова много проблеми в работата дали човек с моите заложби може да се справи с нея? Въпреки че през последните няколко години изпълнявам текстови дълг, да си надзорник е различно. Човек трябва да има добри заложби и работоспособност, а също и да разбира принципите. Но заложбите и работоспособността ми са средни, а и ми липсват и професионални познания. Как мога да поема толкова важна работа? Вече съм извършила сериозно прегрешение, а ако създам допълнителни пречки или навредя на делото, няма да мога да понеса тази отговорност. Ако проблемът е сериозен, може изходът или крайната ми цел да не са добри“. След като се замислих за това, усетих, че не мога да дишам, и бях толкова притеснена, че не можах да спя през нощта. През следващите няколко дни дори не можех да намеря ентусиазъм за дълга си и само пасивно вършех възложените ми задачи. Когато водачката ме видя, че по цял ден въздишам, ме попита за състоянието ми. Разказах ѝ за състоянието и трудностите си, а тя разговаря с мен, като се позова на Божиите слова. Състоянието ми малко се подобри.

По време на духовната си практика потърсих Божии слова, които да се отнасят до състоянието ми. Всемогъщият Бог казва: „Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово бяха вярата, която беше залегнала в неговите действия. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). Докато обмислях преживяването на Ной, едновременно се развълнувах и се засрамих. Когато Ной приел Божието поръчение да построи ковчега, той дори не бил виждал как изглежда един ковчег. Знаел е, че ще има много трудности, докато строи ковчега, но с Божието поръчение пред себе си Ной не се замислил за тези неща, нито пък е оставил трудностите да го забавят. Вместо това се покорил и подчинил, и подготвил материалите за построяването на ковчега според Божиите изисквания. Ной не проявил внимание към личните си придобивки или загуби; проявил внимание само към това как да построи ковчега възможно най-бързо според Божиите изисквания, за да утеши Божието сърце. Характерът на Ной бил наистина добър! Отношението на Ной на просто покорство към Божието поръчение ме смути и се засрамих от провалите си. Замислих си за своето отношение, когато се сблъсквах с трудности в дълга си, и за това как изобщо не можех да го сравня с това на Ной. Въпреки че в делото имаше някои действителни трудности, те не бяха неразрешими. Например липсата на хора за работа с текст можеше да се разреши чрез координиране с други църкви; лошото състояние на хората, работещи с текст, можеше да се разреши, като се разговаря с тях върху Божиите слова; а моите средни заложби и липса на работоспособност можеха да бъдат преодолени чрез сътрудничество с водачката и братята и сестрите ми. Всички тези трудности можеха да бъдат разрешени. Но когато се сблъсках с тези трудности, аз не се заех с тях директно и не ги разреших на практика, за да придвижа делото напред. Вместо това се притеснявах, че ще забавя делото и в крайна сметка ще бъда подведена под отговорност. Мислех само за личните си придобивки и загуби. Изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения, нито към това какви са моят дълг и отговорността ми. Моята човешка природа беше наистина слаба! С такава човешка природа просто не бях достойна да поема толкова важна работа. Укорявах се силно и се помолих на Бог: „О, Боже, сърцето ми изпитва слабост, когато се сблъсквам с тези трудности в дълга си. Моля Те, напътствай ме и ми дай вяра и решителност. Готова съм да разчитам на Теб, докато преживявам това“. След като се помолих, бързо потърсих хора за работа с текст от различни църкви. След известно време персоналът за текстовата работа беше основно преназначен, а водачите бяха избрали нов надзорник, с когото да си сътрудничим. Чрез действителното сътрудничество на всички текстовата работа постепенно се подобри.

Но щастливото време не продължи дълго. След известно време работните резултати започнаха да спадат. Точно в този момент получих писмо от водачите, в което посочваха, че не се съсредоточаваме върху развиването на хора и че качеството на наскоро редактираните проповеди не е много добро. Помолиха ни да анализираме източника на проблемите. Когато видях писмото на водачите, сърцето ми внезапно се сви. „Сега се разобличиха страшно много проблеми в работата. Това е, защото като надзорник не съм водила добре екипа, нито съм правила проверките както трябва. Изглежда, че заложбите ми все още са твърде слаби, за да поема тази работа!“. Тогава се сетих за предишната надзорничка, която беше освободена заради стремеж към слава и статус и затова, че прекъсва и смущава делото. Въпреки че не бях причинила умишлено прекъсвания и смущения, ако слабите ми заложби парализираха работата, това нямаше ли също да е прегрешение? Колкото повече мислех, толкова по-негативна ставах, и се чувствах съвсем слаба. Реших, че наистина не ставам за надзорник и че трябва да се оттегля и да оставя някой по-способен да поеме нещата. Това поне би показало известна самоосъзнатост. Липсваха ми дните, когато бях само член на екипа, когато надзорникът се тревожеше за всичко и не трябваше да поемам никаква отговорност. Въпреки че знаех, че такива идеи са погрешни, не можех да контролирам мислите си. По това време трябваше спешно да отговоря на едно писмо, но аз само се взирах в компютъра и не можех да успокоя сърцето си. Щом видях как минава времето, осъзнах, че ако живея в такова състояние, това ще се отрази на делото, затова бързо се помолих на Бог: „О, Боже, когато виждам толкова много проблеми и отклонения в работата, постоянно искам да се отдръпна. Знам, че това не е в съответствие с Твоите намерения. Моля Те, напътствай ме да разбера себе си и да изляза от това неправилно състояние“.

След като се помолих, прочетох Божиите слова: „Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? […] Хората, които не изпълняват дълга си, са силно противопоставени на Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Такива хора годни ли са за съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Бог казва, че е нормално да има отклонения и недостатъци в дълга на хората и стига те да ги осъзнаят и да могат навреме да променят нещата, Той няма да ги заклейми за това. Но ако някой се отдръпне страхливо, когато в дълга му се появят отклонения и недостатъци, или дори изрече куп изопачени разсъждения и спре да изпълнява дълга си, такъв човек няма човешка природа и разум и е отвратителен за Бог. Ако не се покае, в крайна сметка ще бъде отстранен от Бог. Божиите слова на правосъдие пронизаха сърцето ми. Вече бях навредила на делото, като не го вършех добре, а сега, когато проблемите бяха разобличени, не бързах да ги реша и да коригирам отклоненията. Вместо това сърцето ми проявяваше внимание само към личните ми интереси от страх да не бъда подведена под отговорност за парализирането на делото; затова исках да се отърва от дълга си като от парлив проблем. Бях твърде егоистична и низка! Всъщност резултатите от работата с текст бяха спаднали и когато водачите посочиха проблемите и отклоненията в делото, те на практика ме учеха как да си върша работата. Трябваше да премисля и обобщя тези проблеми и отклонения с всички, за да придвижа работата напред. Но не само че не премислих и не обобщиx, нито усетих вина и самоукор за това, че не съм изпълнила добре дълга си, но и спорех в сърцето си с мисълта, че Бог не ми е дал добри заложби, и исках да се измъкна от дълга си, като се криех зад претекста, че се оттеглям в полза на някой по-способен. Дори си въобразявах, че притежавам самоосъзнатост. Но сега виждам, че това не беше никаква самоосъзнатост. Просто бях безскрупулна и изоставях дълга си! Сетих се как водачите посочиха, че не се съсредоточаваме върху развиването на хора, което беше факт. Братята и сестрите тъкмо бяха започнали да се обучават и не схващаха принципите, затова трябваше да проучваме и общуваме заедно, като се учим от силните страни на другите, за да компенсираме слабостите си. Водачите посочиха, че качеството на проповедите, които редактирахме, не беше добро, което също беше факт. Моето собствено разбиране на истината беше повърхностно и не можех да прозра същността на проблемите, затова и ми липсваше способност да ги решавам. Това, че водачите го посочиха, беше напомняне за мен! Затова бързо обсъдих с братята и сестрите си проблемите, които водачът беше посочил. И всички разпознаха отклоненията и недостатъците в дълга си и бяха готови да променят нещата. Оттогава нататък имахме посока и цел в своя дълг.

По време на духовната си практика продължих да размишлявам: „Защо всеки път, когато срещна трудности и проблеми в работата си, сърцето ми е толкова размирно и дори искам да избягам от дълга си?“. Прочетох Божиите слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, очернен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение. Хората, които могат да изпълняват дълг в Божия дом, трябва да са хора, които имат чувство за бреме, когато става въпрос за делото на църквата, хора, които поемат отговорност, които отстояват истините принципи и които могат да страдат и да платят цената. Ако човек няма тези качества, той е негоден да изпълнява дълг и не отговаря на условията за изпълнение на дълг. […] Ако се предпазвате винаги, когато ви сполети нещо и си оставяте път за бягство, задна врата, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е да бъдеш потаен. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш път за бягство, задна врата, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната най-висша философия. Във всичко да мислиш първо за себе си и да поставяш собствените си интереси над всичко друго, да не мислиш за другите, да нямаш никаква връзка с интересите на Божия дом и интересите на другите, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е годен да изпълнява дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). От Божиите слова разбрах, че причината в сърцето ми да настава толкова голям хаос, когато в работата ми се появят отклонения или трудности, е главно защото винаги се страхувам да поема отговорност в дълга си; това беше, защото моят егоистичен и измамен нрав създаваше проблеми. Изправена пред кадрови назначения, трудности и проблеми в работата, първата ми мисъл беше, че в Божия дом текстовата работа е важна и че ако не мога да се справя с дълга на надзорник и забавя делото, ще бъда подведена под отговорност. Въпреки че не смеех да изоставя дълга си, сърцето ми винаги чувстваше, че този дълг е твърде рискован. Да не говорим за притесненията и страданията: ако работните резултати бяха слаби или ако имаше отклонения или недостатъци, най-малкото щях да бъда освободена; ако натрупах твърде много прегрешения, нямаше да имам добър изход и добра крайна цел. При мисълта за това виждах този дълг като бреме, като товар и исках да се измъкна от него. Също така нямах желание да решавам проблемите и трудностите в работата. Като надзорник трябваше да проявя инициатива в поемане на отговорността си и да търся от водача това, което не разбирах. Стига да съм поставила правилно намеренията си и да съм направила всичко възможно, дори това, което съм направила, да е незначително и резултатите в крайна сметка да не са много добри, поне нямаше да съжалявам. Но докато изпълнявах този дълг, обмислях само как да избегна поемането на отговорност. Изобщо не влагах сърце в моя дълг. Не проявявах никаква искреност към дълга си, камо ли преданост. Бях наистина страшно егоистична и низка! Божият дом развива хората, за да могат да се стремят да разберат различни аспекти на истината, докато изпълняват своя дълг, и да го изпълняват добре. За хората това е практическо обучение. Всеки с чисто възприемане ще цени своя дълг. Но моята гледна точка зад стремежа ми беше неправилна. Не исках да поемам никаква отговорност в дълга си, а да бъда само обикновен член на екип, който изпълнява дълга си като по учебник и чака надзорникът да уреди всичко. Всъщност въпреки че изпълнението на дълга ми по този начин означаваше да не поемам отговорност, щях да придобия по-оскъдно обучение и по-малко истина, а животът ми щеше да напредва бавно. Докато се обучавах да бъда надзорник, въпреки че срещах повече проблеми и трудности и напрежението беше по-голямо, аз също така и придобивах повече. Постигнах някои придобивки в схващането на принципите и в разглеждането на хората и нещата. В проследяването на работата също имаше някои проблеми, при които виждах само повърхностните явления и не можех да схвана същността на въпроса, което водеше до това, че никога не можех да реша проблемите. Именно чрез напътствията на водачите открих недостатъците си. Докато търсех истината, разпознах естеството и последствията от проблемите и намерих принципите на практикуване, като по този начин реших проблемите в основата им. Тези придобивки бяха все неща, които получих от изпълнението на дълга на надзорник. Също така разбрах, че какъвто и дълг да изпълнява човек в Божия дом, той трябва да поеме дял от отговорността. Тази отговорност не се дава от никой човек, а идва от Бог. След като разбрах това, взех решение пред Бог, че колкото и трудности да има в работата, съм готова да разчитам на Бог и да поема собствените си отговорности. Повече нямаше да бъда негативна, нито щях да бягам от дълга си.

Веднъж прочетох един откъс от Божиите слова, цитиран в статия със свидетелство за преживяване, който много подхождаше на моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално Той гледа, дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да проникне в същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. Ако човек няма това правилно отношение и е напълно пропит от лични намерения, ако е изпълнен с дребни интриги и разкрива само покварен нрав, и ако, когато възникнат проблеми, дори прибягва до преструвки, софистика и самооправдание и упорито отказва да признае какво е направил, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Онези, които не са хора на място и които не могат да приемат истината ни най-малко, по същество са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек е допуснал грешка, но стигне до истинско разбиране и е готов да се покае, нима Божият дом няма да му даде шанс? Тъй като шестхилядолетният план за управление на Бог наближава своя край, има толкова много дълг, който трябва да се изпълни. Но ако нямаш съвест или разум и не се занимаваш със същинската си работа, ако си получил възможност да изпълняваш дълг, но не знаеш как да я цениш, ни най-малко не се стремиш към истината, като оставяш най-доброто време да отмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен в изпълнението на дълга си и изобщо не се покоряваш, когато се сблъскаш с кастрене, може ли Божият дом все пак да те използва, за да изпълняваш дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана, и Бог има последната дума за всичко. Той е Този, Който върши делото по спасението на човека, Той е Този, Който господства над всичко. Няма нужда да анализираш кое е правилно и кое е грешно, просто трябва да слушаш и да се покоряваш. Когато се сблъскаш с кастрене, трябва да приемеш истината и да поправиш грешките си. Ако го направиш, Божият дом няма да те лиши от правото ти да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не бъдеш отстранен, винаги се оправдаваш, винаги използваш софистика, за да се защитиш, това е проблем. Другите ще видят, че ни най-малко не приемаш истината и че си напълно неразумен. Това предвещава неприятности и църквата ще трябва да се справи с теб. Ти изобщо не приемаш истината, когато изпълняваш дълга си, и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен. Този твой страх е опетнен от човешко намерение. В този страх има покварен сатанински нрав, както и подозрение, предпазливост и погрешно разбиране. Нито едно от тези неща не е отношение, което човек трябва да има“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато обмислях Божиите слова, се сетих как винаги съм била предпазлива и съм разбирала погрешно Бог, когато ми се случваха неща, от страх да не бъда разкрита и отстранена. Това беше, защото нямах познание за Божия праведен нрав. Мислех си, че в миналото съм извършила сериозно прегрешение и че ако не изпълнявам добре дълга си и причиня смущение и вреда на църковното дело, ще извърша много повече прегрешения, и ако те са сериозни, ще бъда отстранена. Всъщност, ако изпълнявах дълга си от все сърце и с всички сили, но бях некомпетентна поради слабите си заложби, Божият дом щеше да ме преназначи на подходящ дълг според заложбите ми и нямаше да ме отстрани по тази причина. Само онези, които умишлено прекъсват и смущават църковното дело и отказват да се покаят, независимо как се разговаря с тях, ще бъдат отстранени. Точно като предишната надзорничка. Тя умишлено нарушаваше принципите и причиняваше прекъсвания и смущения заради собствените си слава и статус. През това време водачът разговаряше с нея и ѝ помагаше, но тя не се покая и накрая беше освободена и отстранена. Божият дом има принципи за отношението към хората. Той се занимава с прегрешенията на хората според различния произход и ситуацията на всеки човек и не прилага един и същ подход към всички. Многото проблеми, разкрити при изпълнението на моя дълг, които се отразиха на напредъка на делото, бяха главно защото се обучавах кратко време. Нямах посока или път за това как да върша добре работата и понякога не можех да схвана ключовите моменти. Не исках умишлено да прекъсвам или смущавам. Когато осъзнах отклоненията си и ги коригирах навреме, Божият дом все още ми даваше възможност да се обучавам, а и водачите ме напътстваха как да върша действителна работа. Не трябваше да бъда предпазлива или да разбирам погрешно Бог. Нямах познание за Божия праведен нрав и живеех в предпазливост и погрешно разбиране на Бог. Собственото ми навлизане в живота претърпя загуба, а това се отрази и на дълга ми. Всичко това бяха последици от това, че не търсех истината.

Времето мина като миг и дойде октомври. Поради арестите на Компартията различните работни задачи в църквата бяха възпрепятствани и резултатите от работата отново спаднаха. Като цяло братята и сестрите ми също живееха сред трудности. Този път не се отпуснах и не станах негативна както преди, а обсъдих със сестрата, с която си сътрудничех, как да решим съществуващите проблеми. По това време водачите също посочиха някои отклонения в работата ни и разговаряха за някои пътища на практикуване. Когато видях писмото на водачите, неизбежно си помислих: „Ами ако след това работата все пак не потръгне? Ако делото се забави, няма да мога да понеса тази отговорност!“. Осъзнах, че отново мисля за собствената си защита, затова се помолих и потърсих. Прочетох Божиите слова: „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че честният човек не крои планове за себе си, докато изпълнява своя дълг, нито проявява внимание към собствените си интереси, а проявява внимание към Божиите намерения и изпълнява дълга си от все сърце и с всички сили. Трябва да практикувам според Божиите слова и да бъда честен човек. Сега големият червен змей е в предсмъртна агония и неистово арестува братя и сестри. Целта му е да смути църковното дело. Точно в този момент трябва да засиля сътрудничеството си и да работя с всички, за да изпълняваме добре своя дълг. Затова ядох и пих Божиите слова със сестрата, с която си сътрудничех, докато търсех начин да решим непосредствените трудности. Също така докладвахме предстоящите си работни планове на водачите, а след това поотделно разговаряхме с нашите братя и сестри, като на практика решавахме трудностите и проблемите в работата. След известно време работата, свързана с текст, постепенно се подобри. В процеса на действителното сътрудничество на всички видяхме благословията и напътствието на Бог. Резултатите от текстовата работа ставаха все по-добри и всички бяхме много благодарни на Бог.

Преди винаги смятах, че моите заложби не са добри и че не мога да изпълнявам дълга на надзорник, и че само онези с добри заложби могат да вършат тази работа. Фактите доказаха, че моята гледна точка е неправилна. Прочетох Божиите слова: „Кой би могъл да стигне дотук без делото на Светия Дух и без Божията закрила? Кой елемент от делото би могъл да се поддържа досега? Нима тези хора си мислят, че се намират в мирския свят? Ако която и да е група в мирския свят изгуби защитата на екип от талантливи или надарени личности, тя не би била способна да завърши нито един от проектите си. Делото в Божия дом е различно. Бог е този, който закриля, води и напътства делото в Божия дом. Не мислете, че делото на Божия дом зависи от подкрепата на който и да е човек. Това не е така и това е гледната точка на неверника“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). „Независимо дали заложбите ти са големи или малки и независимо колко талант имаш, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, тогава, без значение на каква позиция си поставен, няма да си годен да бъдеш оползотворен. И обратно, ако заложбите и способностите ти са ограничени, но разбираш различни истини принципи, включително истините принципи, които трябва да разбираш и схващаш в обхвата на работата си, и поквареният ти нрав е преодолян, тогава ще бъдеш човек, годен да бъде оползотворен“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Когато се сравних с Божиите слова, видях, че съм сляпа и невежа, и това, което бях разкрила, беше гледната точка на неверник. Всъщност работата в Божия дом не е нещо, което може да се свърши добре, докато се разчита на заложбите или дарбите на някой човек. На пръв поглед хората вършат делото в Божия дом, но всъщност Бог е този, който го върши. Светият Дух е този, който го ръководи и поддържа. Независимо дали заложбите на човека са добри или лоши, стига той да има открито и честно сърце, да е готов да търси истините принципи, когато го сполетяват неща, да не живее според покварения си нрав и да е отдаден на дълга си, Бог ще го благослови и напътства и той може да постигне някои резултати в своя дълг. Също така видях, че въпреки моите средни заложби, когато всички си сътрудничехме и изпълнявахме дълга си в единомислие, постигнахме добри резултати. Всичко това беше Божие напътствие; Бог поддържаше собственото Си дело. Благодаря на Всемогъщия Бог!