От Нин Ю, Китай

През 2022 г. срещнах сестра Гуо Ли в една църква. В разговорите ни научих, че преди десет години е напуснала дома си, за да изпълнява дълга си, и през всичките тези години е служила като водач или работник. Винаги, когато някоя църква се нуждаела от поене и подкрепа, тя сътрудничела активно, понасяла трудности и плащала цена. Но през последните години на ръката ѝ се появил злокачествен тумор и за три години претърпяла четири операции. Когато чух това, се почувствах дълбоко обезпокоена. Помислих си: „Тази сестра наистина вярва в Бог, способна е да се отрича от неща, да отдава всичко, да понася трудности и да плаща цена в дълга си. Как е възможно Бог да не бди над нея и да не я закриля, а вместо това да допусне да се разболее от толкова ужасна болест? Аз също от години се отричам от всичко и отдавам всичко. Не се отказах от дълга си, дори когато съпругът ми ме преследваше. Сега съм на почти 50, а проблемите с врата и болките в рамото ми се влошават. Дори не знам дали Бог ще ме пази за в бъдеще! Ами ако един ден и аз се разболея от сериозна болест като нейната?“. Не смеех да мисля повече за това и не можех да не се почувствам малко унила. През това време постоянно се тревожех за състоянието на Гуо Ли. Когато научих, че сред болката си тя търси истината, размишлява над покварения си нрав и го разбира, способна е да се покорява на Бог без оплакване и все още изпълнява дълга си, доколкото може, се надявах Бог да я закриля и да излекува болестта ѝ заради нейната искрена вяра и всичко, което Му бе отдала. След това, всеки път, когато се срещахме, първото нещо, което правех, беше да питам за състоянието ѝ. Веднъж Гуо Ли ми каза, че лекарят ѝ е казал, че вече няма за какво сериозно да се притеснява. Като чух тази новина, бях особено щастлива и си помислих: „Изглежда, че Бог наистина закриля тези, които искрено Му отдават всичко. Въпреки че делото на Бог в този етап не е като делото на Господ Исус в Епохата на благодатта, когато Той лекувал болните и прогонвал демони, Божието дело на правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването също са придружени от Неговите благословии. Докато хората си вземат поука от болестта, не се оплакват от Бог и остават непоколебими в свидетелството си за Него, Той все пак ще ги пази. Точно както когато Йов е преминал през Божиите изпитания. Загубил е голямото си богатство и всичките си деца, а тялото му е било покрито с болезнени циреи, но все пак е възхвалявал Божието име, без да се оплаква, и е останал непоколебим в свидетелството си за Бог. В крайна сметка болестта му е била излекувана. Бог го е благословил с още повече богатство отпреди, децата му били по-красиви и е живял два пъти по-дълго. Бог е толкова праведен!“. Като мислех така, унинието ми мигновено изчезна и отново се почувствах енергична в своя дълг.

За моя изненада няколко месеца по-късно чух, че ракът на Гуо Ли се е върнал и се е наложило да ампутират ръката ѝ. Сърцето ми се сви. „Как е възможно резултатът да е такъв? Гуо Ли наистина вярва в Бог, от години се отрича от всичко и отдава всичко, и дори когато се разболя сериозно, не предаде Бог и все още изпълняваше дълга си, както можеше. Защо Бог не я излекува напълно? Защо трябваше да ѝ ампутират ръката?“. Не можех да го проумея. „Тя остана непоколебима в свидетелството си, така че защо Бог не я защити? Изглежда, че отричането от неща и отдаването на всичко не гарантират Божията грижа и закрила! Бог дори не дава никакви специални награди или благословии на онези, които наистина вярват в Него, отричат се от неща и отдават всичко. Ако вярата в Бог води до край като този на Гуо Ли, просто не си струва!“. По онова време не можех да приема такъв резултат. Моите представи, погрешни разбирания и критики към Бог изплуваха неконтролируемо. Дори не знаех за какво да разговарям на събиранията. Сърцето ми беше празно и леденостудено, а болката — неописуема. Станах изключително унила. Мислех си как аз също бях напуснала семейството си и се бях отказала от работата си, за да изпълнявам дълга си в продължение на много години. Сега съпругът ми си беше намерил друга жена, а аз дори нямах дом, в който да се върна. Какво щях да правя, ако един ден се разболея сериозно и Бог не ме излекува? Нямаше как да не се тревожа и притеснявам за собственото си бъдеще и за това какво ще стане с мен. В онзи ден дори не можах да вечерям и нямах никакво желание да решавам проблемите, за които членовете на екипа бяха докладвали. Онази нощ си легнах много рано. През този период, винаги когато се сетех за болестта на Гуо Ли, ставах много унила и губех всякаква мотивация за своя дълг. Не успявах да проследя и да разреша навреме трудностите и проблемите на новодошлите, в резултат на което броят на онези, които не посещаваха събиранията редовно, нарастна. Въпреки че усещах укор в сърцето си, все още не можех да събера сили да изпълнявам дълга си. Когато времето стана малко по-студено и трябваше да пътувам до далечно място, не исках да отида. Просто си мислех: щом цялото ми отричане и себеотдаване не ми гарантират Божията грижа и закрила, защо изобщо да се старая толкова? Дори съжалих, че съм се отрекла от всичко, за да изляза и да изпълнявам дълга си, като се страхувах, че ако свърша като Гуо Ли със сериозна болест, която Бог не би излекувал, всичките тези години на усилия щяха да са били напразни. През това време сърцето ми беше обвито в мрак и не знаех какво да кажа, когато се моля. Започнах да размишлявам защо станах толкова унила, след като научих за рецидива на болестта на Гуо Ли.

Един ден по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за състоянието си. Бог казва: „Някои хора считат, че вярата в Бог трябва да им носи спокойствие и радост и че ако се сблъскат със ситуации, трябва само да се помолят на Бог и Той ще ги чуе, ще им даде благодат и благословии и ще се погрижи всичко да мине тихо и безпрепятствено за тях. Целта на вярата им в Бог е да търсят благодат, да придобият благословии и да се радват на спокойствие и щастие. Именно поради тези възгледи те се отричат от семействата си или напускат работата си, за да отдадат всичко на Бог, могат да понесат несгоди и да платят цена. Те вярват, че щом се отрекат от нещата, щом отдават всичко на Бог, щом понасят несгоди, щом работят усърдно и проявяват изключително поведение, ще придобият Божиите благословии и Божията благосклонност и че независимо с какви трудности се сблъскват, щом се помолят на Бог, Той ще ги реши и ще им отвори път във всичко. Това е възгледът на мнозинството от хората, които вярват в Бог. Хората считат, че този възглед е основателен и правилен. Способността на много хора да поддържат вярата си в Бог в продължение на години, без да се отказват от нея, е пряко свързана с този възглед. Те си мислят: „Отдал съм толкова много на Бог, поведението ми е толкова добро и не съм извършил никакви злодеяния. Бог непременно ще ме благослови. Тъй като съм страдал много и съм платил висока цена за всяка задача, вършел съм всичко според Божиите слова и изисквания, без да допускам грешки, Бог трябва да ме благослови. Той трябва да се погрижи всичко да върви гладко за мен и често да имам мир и радост в сърцето си и да се наслаждавам на Божието присъствие“. Не е ли това човешка представа и фантазиране? […] Когато това, което Бог върши, не е съобразено с представите на хората, те бързо развиват в сърцата си оплаквания и погрешни разбирания за Него. Дори се чувстват ощетени и тогава започват да спорят с Бог, а може и да Го осъждат и заклеймяват. Каквито и представи и погрешни разбирания да развиват хората, от гледна точка на Бог Той никога не действа и не се отнася към никого според човешките представи или желания. Бог винаги прави това, което Той желае да направи, по Свой собствен начин и въз основа на Своя собствен нрав същност. Бог има принципи за начина, по който се отнася към всеки човек. Нищо, което Той прави с всеки човек, не се основава на човешки представи, фантазии или предпочитания — това е аспектът на Божието дело, който е в най-голямо противоречие с човешките представи. […] Когато хората настояват да се придържат към представите си, те развиват съпротива срещу Бог — това се случва по естествен начин. Къде се крие коренът на съпротивата? Той се крие във факта, че това, което хората обикновено притежават в сърцата си без съмнение са техните представи и фантазии, а не истината. Следователно, когато се сблъскат с Божието дело, което не е съобразено с човешките представи, хората могат да се възпротивят на Бог и да Го съдят. Това доказва, че хората по начало нямат богопокорно сърце, че поквареният им нрав далеч не е пречистен и че те по същество живеят според покварения си нрав. Те все още са невероятно далече от постигането на спасение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16)). Едва след като прочетох Божиите слова, разбрах, че причината да реагирам толкова силно на завръщането на рака на Гуо Ли и ампутацията на ръката ѝ е, че вярата ми в Бог винаги се е основавала на моите собствени представи и фантазии. Вярвах, че докато някой искрено вярва в Бог и е способен да се отрича от всичко, да отдава всичко, да страда и да плаща цена в своя дълг, Бог ще му дари благодат и благословии и ще го пази в безопасност, свободен от болести и бедствия. Дори и да го сполети някакво бедствие, докато искрено се моли на Бог, разчита на Него и упорства в своя дълг, Той ще го пази. Като виждах, че Гуо Ли се е отричала от всичко, отдавала е всичко, понасяла е много трудности и е плащала голяма цена в продължение на години, и особено, че все още можеше да се моли на Бог, да си вземе поука и да упорства в своя дълг сред болестта, смятах, че е трябвало Бог да я благослови и закриля. Никога не съм очаквала болестта ѝ да се върне и да ѝ ампутират ръката. Това нанесе тежък удар на моите представи и разби надеждата ми да придобия благословии от вярата в Бог. Веднага си помислих, че ако един ден се разболея сериозно като Гуо Ли и Бог не ме излекува въпреки молитвите ми, тогава няма да има смисъл да вярвам в Бог. Развих представи и съпротива към Бог, като Го осъждах в сърцето си като неправеден. Станах толкова негативна, че загубих всякакво желание да изпълнявам дълга си, започнах да се тревожа за собственото си бъдеще и дори съжалих, че изобщо съм се отрекла от всичко, за да изпълнявам дълга си. Едва когато Бог ме разкри, видях, че вярата ми в Него е била просто опит да се пазаря с Него. Исках да използвам своето отричане и отдаване, за да изисквам Неговата благодат и благословии; изобщо не изпълнявах дълга на сътворено същество. Беше точно като Павел, който е вярвал. „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Той е използвал своето тичане насам-натам и себеотдаване като разменна монета, за да изисква венец на праведност от Бог, като се е опитвал да се пазари с Него, сякаш е имал право на това, и се е опитвал да Го използва, за да постигне собствената си, достойна за презрение, цел да придобие благословии и ползи. Бог никога не е казвал, че хората могат да навлязат в небесното царство само като тичат насам-натам и отдават всичко. Павел пожелателно е възприемал собствените си представи и фантазии като истината, към която да се стреми. Той изобщо не е вярвал в Бог, а в себе си. Пътят, по който е вървял, е бил път на съпротива срещу Бог и в крайна сметка е понесъл Божието наказание. Аз възприемах своето отричане, страдание и цената, която плащах, като разменна монета в замяна на Божиите благословии. Изобщо не се отнасях към Бог като към Създателя; постоянно Го бях заблуждавала и използвала. Това е накърняване на Божия нрав и ако не се покаях, накрая и аз щях да бъда отстранена. Едва тогава осъзнах, че е много опасно да вярваш в Бог, без да се стремиш към истината, и сляпо да търсиш благословии и благодат. Един ден може да дойде голямо изпитание и аз може да предам Бог и да бъда разкрита и отстранена.

След това размишлявах още. Вярвах в Бог от толкова много години и знаех по доктрина, че не трябва да сключвам сделки с Бог, но защо желанието ми за благословии беше все още толкова дълбоко вкоренено? По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „В очите на антихристите, а и в мислите и възгледите им, трябва да има някакви ползи от следването на Бог — те не биха се помръднали, ако нямат ползи. Ако няма слава, придобивки или статус, на които да се наслаждават, ако работата, която вършат, или дългът, който изпълняват, не им носи възхищението на другите, то за тях няма смисъл да вярват в Бог и да изпълняват дълга си. […] Във вярата си антихристите искат единствено да бъдат благословени и не искат да понасят злочестини. Когато видят, че някой е благословен, че някой има полза, че някой има благодат и е получил повече материални удоволствия и по-големи предимства, те вярват, че това е Божие дело, а ако самите те не получават такива материални благословии, то това не е Божие дело. От това се подразбира, че „ако ти наистина си бог, значи можеш само да благославяш хората. Ти трябва да предотвратяваш злочестините и да не допускаш хората да страдат. Само тогава има смисъл и стойност в това хората да вярват в теб. Ако, след като те последват, хората пак ги сполитат злочестини, ако все още страдат, то какъв е смисълът да вярват в теб?“. Те не признават, че всички неща и събития са в Божиите ръце, че Бог господства над всичко. И защо не го признават? Защото антихристите се боят да не страдат от злочестини. Те искат само да се облагодетелстват, да се възползват, да се наслаждават на благословии. Те не искат да приемат Божието върховенство и устроеното от Бог, а само да получават облаги от Бог. Такава е егоистичната и достойна за презрение гледна точка на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (шеста част)). „Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му отдадени, това е все, за да бъдат възнаградени. Казано накратко, всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да изтърпят много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог разобличава, че антихристите вярват в Него само за да придобият благословии и ползи от Него и да бъдат защитени от нещастие. Ако не могат да придобият благословии, те смятат, че вярата в Бог е безсмислена, и ще Го изоставят. Това се определя изцяло от егоистичната и достойна за презрение природа на антихристите. Като се самоанализирах, видях, че и аз живеех според сатанински отрови като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“. Всичко, което правех, беше водено от личен интерес и трябваше да ми е от полза. Преди да повярвам в Бог, винаги бях крехка и болнава. Но след като започнах да вярвам и да изпълнявам дълга си, всичките ми болести се излекуваха. След като получих толкова голяма благодат от Бог, реших да вярвам искрено с мисълта, че докато го правя, докато се отричам от всичко и отдавам всичко на Бог, ще получа още повече от Неговите благословии и закрила. Ето защо активно изпълнявах дълга си, независимо колко ме преследваше или се опитваше да ме спре съпругът ми, и ето защо бях готова да понасям всякакви трудности. Но когато видях, че Гуо Ли се е разболяла от толкова сериозна болест след толкова години на изпълнение на дълга си, изведнъж почувствах, че отричането и себеотдаването не носят непременно Божиите благословии и закрила, така че какъв беше смисълът да изпълнявам дълга си? Така живях в негативност и се противопоставях на Бог, загубих всякакво желание да изпълнявам дълга си и дори съжалих, че съм напуснала дома си, за да го изпълнявам. Видях, че природата ми е толкова егоистична и измамна; бях просто човек, който поставя личния интерес на първо място! Това, че можех да дойда в Божия дом и да изпълнявам дълг, беше Божия благодат. Бог се надяваше, че ще се стремя към истината, за да постигна промяна в своя нрав, ще се освободя напълно от оковите на Сатана и ще изживея нормална човешка природа. Но аз изобщо не се стремях към истината; мислех само за придобиване на благословии и ползи. Когато получавах Божията закрила и благодат, бях готова да се отричам от всичко, да отдавам всичко и дори да страдам. Но щом делото на Бог не съответстваше на представите ми и желанието ми за благословии беше разбито, отношението ми към дълга ми се промени мигновено. Станах негативна, съпротивляваща се и нехайна и дори съжалих, че изпълнявам дълга си. Превърнах се в съвсем различен човек. Видях, че животът според сатанинските правила ме е направил невероятно егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа. Вярата ми беше измама, опит да използвам Бог, и вървях по пътя на съпротивата срещу Него. Ако не се върнех назад, щях само да бъда отстранена. Спомних си Божиите слова: „По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). Бог спасява хората, за да пречисти покварения им нрав и накрая да ги въведе в Своето царство. Аз обаче бях съсредоточена само върху непосредствената благодат и благословии и не се стремях към истината. Така не се ли отклонявах от Божиите изисквания? Накрая със сигурност нямаше да придобия нищо.

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за Божия праведен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или даване на това, което заслужаваш за работата си, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като нещо, което е съгласно представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обяснява на хората на какво основание го прави? Трябва ли Бог да казва на хората законите, които е повелил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и е склонен да се съпротивлява на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е съгласно подреденото от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това щеше ли да е Неговата праведност? И то щеше да е. […] Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не са способни да възприемат това, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Нищо, което Бог прави, не е погрешно и ти трябва да възхваляваш Неговата праведност. Независимо какво прави Бог, то винаги е правилно и дори ако таиш представи за това, което Бог прави, и смяташ, че това, което Той прави, не взема под внимание човешките чувства, че не е по твой вкус, все пак трябва да възхваляваш Бог. Защо трябва да правиш това? Не знаете причината, нали? Това всъщност е много лесно за обяснение: защото Бог е Бог, а ти си човек. Той е Създателят, ти си сътворено същество. Ти не си пригоден да изискваш от Бог да действа по определен начин или да се отнася с теб по определен начин, докато Бог е пригоден да има изисквания към теб. Благословии, благодат, награди, венци — как се дават всички тези неща и на кого, това зависи от Бог. […] Идентичността, статусът и същността на Бог никога не могат да бъдат приравнени с идентичността, статуса и същността на човека, нито тези неща някога ще претърпят някаква промяна — Бог завинаги ще бъде Бог, а човекът завинаги ще бъде човек. Ако човек е способен да разбере това, какво тогава трябва да направи? Той трябва да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби — това е най-здравомислещият начин да се постъпва и освен него няма друг път, който може да бъде избран. Ако не се покоряваш, тогава си непокорен, а ако си дързък и спориш, тогава си възмутително непокорен и трябва да бъдеш унищожен. Да си способен да се покоряваш на Божието върховенство и на Божиите подредби показва, че имаш разум. Това е отношението, което хората трябва да имат, и само това е отношението, което сътворените същества трябва да имат“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). След като прочетох Божиите слова, почувствах как те пронизват сърцето ми и видях, че изобщо не съм разбирала Божия праведен нрав. В моите представи Божията праведност означаваше да бъдеш справедлив и разумен; че ако положиш усилие, ще бъдеш възнаграден. Вярвах, че Бог трябва да дава благодат и благословии на онези, които страдат и отдават всичко за Него, и особено когато остават непоколебими в свидетелството си по време на изпитания, Той трябва да ги благославя и защитава още повече и да лекува болестите им. Например, тъй-като Гуо Ли беше напуснала семейството си и се беше отказала от работата си, за да изпълнява дълга си в продължение на много години, а сега имаше сериозна болест, мислех, че Бог трябва, като се имат предвид всичките ѝ години на отричане и себеотдаване за Него, да я закриля и да излекува болестта ѝ. Но в крайна сметка тя не само не се подобри, а дори ѝ ампутираха ръката. Затова се оплаках, че Бог е невнимателен, и Го осъдих като неправеден. Моят стандарт за измерване на Божията праведност беше, че ако някой положи усилие, той трябва да бъде възнаграден, и че колкото и усилие да положи или да се отдаде, Бог трябва да даде награда с еквивалентна стойност. Тази гледна точка е толкова изопачена! Бог е Създателят, а аз съм сътворено същество. Всичко, на което се радвам, както и самият ми живот, е дадено от Бог. Напълно естествено и обосновано е да следвам Бог и да изпълнявам своя дълг. А дали Бог ще ми дари благодат и благословии, това си е Негова работа. Нямам право да предявявам изисквания към Бог; трябва да приемам Неговото върховенство и уредби безусловно, с покорно сърце. Освен това всичко, което Бог прави в хората, има смисъл и съдържа Неговата мъдрост. Не трябва да гледам на нещата въз основа на външни проявления, още по-малко трябва да съдя всичко, което Бог прави, въз основа на собствените си представи и фантазии. Точно като Йов. Той се е боял от Бог и е отбягвал злото, но е бил изправен пред загубата на имуществото си и смъртта на децата си, а собственото му тяло е било покрито с болезнени циреи. В очите на хората той е претърпявал нещастие, но Бог е използвал това изпитание, за да усъвършенства истинската му вяра в Него. Йов е станал съвършен човек в Божиите очи, а Сатана вече не е имал право да го обвинява или изкушава. Божиите добри намерения се съдържат и в болестта, която сполетя Гуо Ли. Въпреки че се разболя и плътта ѝ страдаше, ако можеше да търси истината и да си вземе поука, и да придобие истинска вяра в Бог и покорство към Него, тогава страданието би си струвало. Повече не можех да гледам на нещата въз основа на собствените си представи и фантазии. Бог винаги е праведен и каквото и да прави, то съдържа Неговите добри намерения и мъдрост. Като разбрах това, сърцето ми значително се проясни.

По време на духовната си практика прочетох Божиите слова и разбрах правилната гледна точка, която човек трябва да има във вярата в Бог. Всемогъщият Бог казва: „Преживяването на Божието дело не се състои в това да се радваш на благодатта, а по-скоро да страдаш заради любовта си към Него. Щом се радваш на Божията благодат, трябва да се радваш и на Божието наказание; трябва да преживееш всичко това. Може да преживееш Божието просвещение вътре в теб, а също така може да преживееш начина, по който Той те кастри и те съди. Така твоят опит ще бъде цялостен. Бог е извършил Своето дело на правосъдие върху теб и Той е извършил и делото Си на наказание. Божието слово не само те е кастрило, а също така те е просветило и озарило. Когато си негативно настроен и слаб, Бог се тревожи за теб. Всичките тези дела имат за цел да ти помогнат да разбереш, че всичко, свързано с човека, е в рамките на Божието ръководство. Може би си мислиш, че вярата в Бог се състои само в страдание, или в това да правиш много неща за Него, или в това плътта ти да бъде спокойна, или в това всичко да ти върви гладко и да ти е удобно и спокойно във всичко. Никое от тези неща не е цел, която хората трябва да имат при вярата си в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава гледната ти точка не е правилна и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите действия, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата удивителност и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Чрез това разбиране, трябва да освободиш сърцето си от личните си изисквания, надежди и представи. Само като се освободиш от тези неща, ти ще можеш да изпълниш условията, които Бог изисква, и само по този начин можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се изживее нравът, който Той изисква, така че Неговите действия и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилната гледна точка за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическото дело, което Той върши в плът. Чрез действителните си преживявания хората могат да осъзнаят точно как действа Бог върху тях и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отърват от своя покварен сатанински нрав. Като се отървеш от цялата нечистота и неправедност в теб, като отхвърлиш грешните си намерения и като развиеш истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). От Божиите слова видях, че вярата в Бог не е с цел получаване на благословии от Него. Основното нещо е човек да преживее Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, за да се отърве от покварения си нрав и да постигне Неговото спасение. Като се замислих за годините си на вяра, видях, че бях се радвала на толкова много поене и приток от Божиите слова, но не се бях стремила към истината. Бях твърдо решена да се радвам на Божията благодат и благословии, а живот нравът ми не се беше променил ни най-малко. Болестта на Гуо Ли наистина послужи като разкриване на собственото ми състояние. Отсега нататък трябва да се съсредоточа върху преживяването на Божието дело в нещата, които ми се случват. Особено по въпроси, които не съответстват на моите собствени представи, трябва да търся истината, да се самоанализирам и опознавам, и да преодолявам покварения си нрав. Щом разбрах тези неща, вече не се тревожех дали ще получа благословии в бъдеще. Също така успях да посветя сърцето си на своя дълг, като мислех как да поя новодошлите добре и да изпълня дълга си, за да удовлетворя Бог. Каквато и болест или нещастие да ме сполети в бъдеще, съм готова да ги преживея с богопокорно сърце, като се съсредоточа върху стремежа към истината и доброто изпълнение на дълга ми.

През юли 2023 г. отново видях Гуо Ли. Въпреки че едната ѝ ръка беше ампутирана, тя все още упорстваше в своя дълг на домакин. Когато говорихме за това как се чувства относно ампутацията, тя ми каза спокойно и сдържано: „Благодаря на Бог! Аз съм на над седемдесет години. Всички други, които се разболяха по същото време като мен, починаха, а аз все още съм жива. Това е най-голямата закрила на Бог. Въпреки че имах тази сериозна болест, придобих толкова много от нея. В този живот, да мога да чуя толкова много от Божиите слова и да мога да изпълнявам дълга си — това е достатъчно. Това е Божия благодат! Не искам нищо друго. Искам само всеки ден, в който живея, да мога да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог!“. Като чух думите на Гуо Ли, се почувствах едновременно засрамена и дълбоко вдъхновена, а също така придобих увереността да преживея Божието дело. Благодаря на Бог!