От Ифей, Китай

От древни времена в Китай съществува поговорката: „Жената се разкрасява за своя обожател“. За да покажат своята привлекателност и за да угодят на мъжете, които ги харесват, много жени се мъчат да се украсяват и обличат. Аз не правех изключение. Когато бях на седемнадесет, ме приеха в професионално училище в столицата на провинцията. Напуснах родното си място и дойдох да уча в големия град. Всичко беше толкова ново и прекрасно. По време на моето следване се запознах с настоящия си съпруг и често си говорехме и се срещахме. За да му направя добро впечатление, винаги когато се срещахме, полагах много грижи за външния си вид. Той също често ме водеше да се запознавам със семейството и приятелите му. Всички те много ме харесваха и често хвалеха красотата и очарованието ми. Всеки път, когато ми правеха комплименти, приятелят ми беше много щастлив. Той казваше, че се гордее с мен, когато излизаме заедно, затова винаги беше готов да ме вземе със себе си, където и да отидеше. По онова време бяхме неразделни. По-късно се оженихме. В началото той беше много внимателен към мен. Спомням си, че когато бях бременна, имах много тежко сутрешно гадене и не можех да ям или пия нищо. Той винаги мислеше за мен, докато беше на работа, и се прибираше, за да се грижи за мен, щом намираше време. Чувствах истинска утеха. Но след като се роди детето ни, животът ми се преобърна с главата надолу. Фигурата ми се промени и вече не бях толкова слаба или красива, колкото преди. Всеки ден се грижех за детето и семейството ни и бях заета до крайно изтощение; нямах нито време, нито сили да се обличам добре. От момиче се превърнах в уморена и състарена домакиня и отношението на съпруга ми към мен вече не беше същото. Той вече не излизаше с мен, а вместо това прекарваше почти всеки ден в мотаене с приятелите си и рядко беше вкъщи при мен. Когато исках той да излезе с мен и детето за разтуха, на него не му се занимаваше, но ако приятелите му се обадеха, той тръгваше веднага, без да се замисли. Той обичаше да отглежда кучета; веднъж не бях затворила добре вратата и докато не внимавах, кучето избяга и не се върна. Той ми се ядоса за това и не се прибра два дни. Имаше много такива случки. Чувствах, че изобщо не го е грижа за мен, бях дълбоко потисната и изпитвах болка. Отначало не можех да разбера защо отношението на съпруга ми към мен се е променило толкова много. Един ден братовчедка ми дойде вкъщи и дори стигна дотам, че ми се подигра: „Поглеждала ли си се скоро в огледалото? Изглеждаш толкова занемарена — кой мъж би те искал? Знаеш ли защо съпругът ти не обича да се прибира? И аз не бих, ако трябваше да се прибирам при такова лице като твоето“. Думите ѝ наистина ме нараниха. Оказа се, че съпругът ми се отнася така с мен, защото не съм толкова красива, колкото преди, и съм му омръзнала. За него бях просто аксесоар, твърде безполезен, за да бъде ценен, но не съвсем безполезен, за да се отърве от мен. Изпитвах много голяма болка, но не знаех как да се справя с тази ситуация. По-късно реших да започна с опит да променя фигурата си. Започнах да се съсредоточавам върху козметични процедури и отслабване. За да отслабна, често пиех хапчета за отслабване и си купувах стягащо бельо. Дори ходих на акупунктура и вендузи. Опитвах всякакви методи, за да отслабна. Тъй като прекалих със слабеенето, често ми се виеше свят и ми се гадеше, а когато станеше наистина зле, дори не можех да се движа, докато лежах в леглото. Изпитвах голяма болка и не исках да се съсипвам така, но когато се замислех за спечелването на сърцето на съпруга ми, стисках зъби през болката. Най-накрая усилията ми се отплатиха. Благодарение на постоянството и упоритата си работа в борбата с килограмите, в крайна сметка станах много по-слаба. Съпругът ми започна да ме гледа по различен начин и се отнасяше с мен много по-добре от преди. Понякога дори ме водеше на събирания с приятелите си. Изглеждаше, че отдавна изгубеното ми щастие най-после се е завърнало, и аз бях безкрайно щастлива. В сърцето си станах още по-сигурна, че поговорката „жената се разкрасява за своя обожател“ има смисъл.

Но хубавото не трая дълго. Промените ми изглеждаха само мимолетна новост в очите на съпруга ми и с времето той се върна към старите си навици, като рядко прекарваше време с мен у дома, както преди. Дори когато нямаше социални ангажименти, той или просто спеше, или гледаше телевизия вкъщи, като почти никога не проявяваше загриженост към мен, нито си говорехме непринудено. Бях дълбоко огорчена и разочарована. По онова време се бях отказала от работата си и бях прекъснала всичките си социални контакти, и бях възложила всичките си надежди на него. Заради него не само поемах цялата домакинска работа, но и се грижех както за младите, така и за възрастните в семейството ни, наред с това да се съсредоточавам върху отслабването и козметичните процедури, за да спечеля сърцето му. Но в замяна не получих нищо друго освен безразличие и апатия от негова страна. Често се чувствах самотна и безпомощна; изпитвах болка и безнадеждност. Толкова много пъти вървях сама по пътя или край канала и наистина исках да сложа край на всичко. Но когато се замислех за малкото си дете и възрастните си родители, просто сърце не ми даваше да се откажа. Отново и отново поглеждах към небето и в сърцето си не спирах да викам: „О, небеса! Защо животът ми е толкова болезнен? Какво да правя?“.

По-късно Божието спасение от последните дни дойде при мен и докато ядях и пиех Божиите слова на събирания с братята и сестрита, разбрах, че Бог бди над човечеството ден и нощ, но че човечеството е покварено от Сатана. Ние не знаем откъде идваме, накъде отиваме, още по-малко как да живеем. Можем само да се борим безпомощно в болка. Всичко това е, защото не се вслушваме в Божиите слова и сме се отклонили от Неговата грижа, а това е причинено от заблудата и вредата, които ни нанася Сатана. Осъзнах също, че като сътворено същество човек трябва да се стреми към истината и да изпълнява своя дълг и че само тогава животът има смисъл. Когато видях братя и сестри да проповядват евангелието, да изпълняват своя дълг и всеки ден да живеят пълноценен и радостен живот, изпитах неимоверна завист. Дните ми се въртяха около работата в кухнята и съпруга ми. Живеех посредствен живот, в резултат на което не спечелих нищо и останах стъпкана, покрита с рани и обзета от непоносима болка. Каква стойност или смисъл имаше такъв живот? Потърсих в сърцето си отговор на въпроса: „Това ли е наистина животът, който искам? Не. Не, не е. Не мога да живея така“. Затова започнах да изпълнявам своя дълг в църквата.

Тогава не се замислях дали идеята, че „жената се разкрасява за своя обожател“, е правилна, нито мислех дали в стремежа ми има проблем. Едва по-късно, когато прочетох как Бог разобличава заблудата в поговорката: „Жената се разкрасява за своя обожател“, започнах да размишлявам върху всичко, което ми се беше случило, и започнах да осъзнавам колко абсурдни и нелепи са били миналите ми стремежи. Всемогъщият Бог казва: „Самата поговорка „дамата ще се разкраси за обожателя си“ поставя жените в неравностойно положение спрямо мъжете. Тя изисква от жените да се издокарват, за да се харесват на мъжете, да живеят в името на щастието на мъжете и да се чувстват поласкани винаги когато някой ги харесва и им се възхищава. Това не е равностойно; това само по себе си е истинско отражение на ниския статус на жените. Подтекстът на поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ е, че независимо дали една жена е харесвана от другите заради външния си вид или привлича симпатиите на мъжете, защото знае как да се кипри, за да е приятна за окото, тя трябва да се чувства щастлива и поласкана от това. Това само по себе си е унижение за жените. Тази поговорка казва на жените, че стойността на съществуването им, източникът на щастието им е това да има някой, който ги харесва, и че ако няма такъв човек, те трябва да се чувстват нещастни и разстроени и трябва да размишляват защо никой не ги харесва и дали като жени не живеят безполезен и провален живот. Така че не е ли унижение за жените поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“? (Да.) В израза „дамата ще се разкраси за обожателя си“, обожателят не се ли отнася обикновено за мъж? Тази поговорка сама по себе си поставя мъжете в позицията на господари, които са над жените. Тя означава, че една жена трябва да се чувства поласкана, че някой мъж — господар — я харесва и оценява. Ако някой мъж — господар — не я харесва, тогава нещо с нея не е наред, тя не е достойна за обич, провалила се е в живота и не е пригодна да бъде жена. Разбираш ли, това неусетно издига статуса на мъжете, като им позволява да стъпят върху врата на жените и да доминират над тях. В това се състои грешката в поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че фразата „жената се разкрасява за своя обожател“ е погрешна по своята същност. Като поставя мъжете над жените, тя несъмнено обезценява жените. Кара ги подсъзнателно да гледат на мъжете като на свои глави, да мислят, че животът им трябва да се върти около мъжете, и да бъдат щастливи, когато спечелят благоволението и възхищението им. Тази идея кара жените да мислят, че без благоволението и възхищението на мъжа животът им няма стойност, сякаш по природа жените живеят единствено заради удоволствието на мъжете. Този възглед е изцяло нелеп и несправедлив към жените. Още от девойка бях дълбоко повлияна от тази поговорка. Вярвах, че ако една жена може да спечели обичта на мъжа, животът ѝ ще бъде щастлив и безгрижен. Затова дълго мечтаех да намеря съпруг, който да ме обича и да се грижи за мен, и мислех, че да се държим за ръце, докато остаряваме заедно, е единственият начин да живея истински щастлив живот. По-късно се запознах с настоящия си съпруг, а тогава бях млада, красива, с хубава фигура и той много ме харесваше. Щом имаше време, ме извеждаше да се забавляваме, а също така ме водеше да се запозная със семейството и приятелите му. Всички хвалеха външния ми вид и това го караше да ме обожава още повече. Бях потопена в тази прекрасна любов и се чувствах невероятно щастлива. За да поддържам любовта свежа, всеки път, когато се срещахме, полагах много грижи за външния си вид, за да види той най-бляскавата ми страна. След брака родих дете и от момиче се превърнах в уморена и състарена домакиня. Отношението на съпруга ми към мен се влоши и възхищението му бавно се превърна в презрение. За да спечеля благоволението на съпруга си и да запазя щастливия ни брак, се подложих на козметични процедури, отслабнах и опитах всички възможни трикове, за да се променя. Дори това да означаваше да навредя на тялото си, не ме интересуваше. Когато видях, че отношението на съпруга ми към мен се подобрява, се почувствах наистина удовлетворена и все повече гледах на идеята, че „жената се разкрасява за своя обожател“ като на ключ към запазването на брака ни. Освен това поех цялата домакинска работа, поддържах къщата безупречно чиста и се обличах красиво. Посветих цялото си сърце и ум на съпруга си, но всичко, което получих в замяна, беше неговото безразличие. Чувствах, че в живота няма никаква надежда и дори не ми се живееше повече. Докато ядях и пиех Божиите слова, разбрах, че цялото това страдание, което бях изтърпяла, ми беше донесено от Сатана. Бях следвала сатанинската ерес и заблуда, че „жената се разкрасява за своя обожател“, и прекарвах цялото си време в опити да разбера как да му угодя и да задържа сърцето му, като правех своето щастие зависимо от съпруга ми. Но в замяна бях получила само болка и горчивина. Бях толкова глупава и наивна!

Прочетох още един откъс от Божиите слова, който ме накара да видя още по-ясно тази заблуда, че „жената се разкрасява за своя обожател“. Всемогъщият Бог казва: „Дали мъжете харесват жените само заради външния им вид и накитите им? Или харесват жените просто защото виждат, че са нежни, добродетелни, достойни и грациозни? Дали мъжете харесват жените само за да зарадват очите си? (Не, за да задоволят сексуалното желание на плътта.) Тогава каква е целта жените да се опитват да се харесат на мъжете и да ги направят щастливи? (Същата — да се отдадат на сексуалното желание на плътта.) Тоест както мъжете, така и жените се нуждаят един от друг, а най-основната нужда е сексуалното желание на плътта. Нуждата на мъжа от жена не е просто да харесва външния ѝ вид, а въз основа на това да я има във физическо отношение — казано направо, да получи тялото ѝ, за да задоволи собственото си сексуално желание. Следователно целта, залегнала в поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“, е всъщност да задоволи сексуалното желание на мъжете. Тя изисква от жените не само да направят външния си вид и украшенията по себе си приятни за мъжете, но и да задоволят мъжкото сексуално желание. Това не е ли доста принизен начин на живот? Ако жените все още смятат, че тази поговорка е правилна, че е нещо, което трябва да постигнат и към което да се придържат, тогава унижават себе си. Мъжете имат сексуални нужди спрямо жените и искат да си играят с телата им; ако жените, вместо да намират това за достойно за презрение и омразно, все пак се издокарват за своите обожатели, като чувстват, че това е най-голямата чест в живота им, върховната чест, тогава не се ли унижават? (Да.) Това напълно лишава жените от правата им. Не само че лишава жените от правото им на съществуване, от достойнството им и от човешките им права, но и ги кара да мислят, че това е най-голямата чест. Това не е ли жестоко? Напълно жестоко е! Освен че жената няма никаква автономия и никакви човешки права, нейното щастие, радост и наслада могат да бъдат постигнати само въз основа на това да се харесва на мъжете и да ги задоволява напълно. Без значение какво нечовешко отношение търпят жените, от тях се изисква все пак да се гордеят с това. Нима това не е злоупотреба с жените и тяхното погубване? Независимо дали са съвременни или древни жени, всички те приемат поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ като свое мото, като своя житейска цел. Това не е ли напълно погрешно? Не е ли това номер, използван от Сатана, за да злоупотребява с хората и да ги подвежда? (Да.) […] Целта хората да казват „дамата ще се разкраси за обожателя си“, определено не е толкова проста, колкото това даден мъж да оценява дадена жена. Тази поговорка категорично поставя мъжете в позиция, в която те са издигнати над жените. По-точно казано, тази поговорка е възникнала при обществената нагласа, че мъжете са висши, а жените — нисши. Освен това реалността е, че жените са уязвима група при всяка социална система, разглеждани като придатъци и играчки на мъжете. Следователно поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ е пълен позор за всички жени. Ако жените особено одобряват тази поговорка, те са за оплакване и човек трябва да изпитва презрение към всички жени, които я одобряват“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14)). От Божиите слова ясно видях, че независимо дали мъжете харесват жените, или жените се мъчат да угодят на мъжете, целта им е да се отдадат на желанията на плътта. Поквареното човечество няма правилни възгледи за живота и не знае как да живее правилно или да изпълнява отговорностите си, за да поддържа нормален брачен живот. Когато мъжете и жените се събират, става дума най-вече за освобождаване на плътските им желания. За да задоволят желанията на мъжете, жените трябва да полагат големи усилия да се разкрасяват в опит да им угодят. А мъжете си играят с жените, докато очакват от тях да се украсяват за мъжкото удоволствие. Логиката на това е съвсем нелепа. Това е чисто и просто трик на Сатана, за да тъпче и съсипва жените! Ако Бог не беше разобличил всичко това, щях да мисля, че тази поговорка е правилна. Колко глупава и низка бях наистина! Като си спомня времето, когато бях млада, красива и с хубава фигура, излизането със съпруга ми го караше да изглежда добре и напълно задоволяваше суетата му, затова той се отнасяше добре с мен. След като родих, вече не бях толкова слаба и красива, както преди и така истинската му същност се прояви. Предишното му обожание и привързаност постепенно се превърнаха в презрение и студенина. За да спечеля отново сърцето на съпруга си, се бях опитала да измисля начини да му угодя, като опитах всички възможни трикове за разкрасяване и отслабване. Но това го беше задоволило само като временна новост и изобщо не беше подобрило брачния ни живот. Живеехме под един покрив, но сякаш бяхме непознати. Това усещане често ме караше да се чувствам тревожна и ми причиняваше болка, дори ме наведе на мисли да сложа край на живота си. Едва след като прочетох Божиите слова, премислих и осъзнах, че предишната привързаност на съпруга ми към мен не е била истинска. Той беше харесвал само външния ми вид. Казано направо, той просто ме беше харесвал заради младостта и красотата ми и когато външният ми вид избледня и фигурата ми се промени, цялото му презрение и студенина бяха разобличени. Той никога не се беше грижил истински за мен и не разбираше как да изпълнява своя дълг като съпруг. Как би могъл такъв брак да бъде щастлив? Бях обвързала възгледите си за живота и ценностите си с угаждането на мъжете, като погрешно смятах, че спечелването на мъжката обич ще ми позволи да запазя сърцето му, че само по този начин животът ми ще бъде щастлив и радостен и че така трябва да живеят жените. В резултат на това се измъчвах и станах нещастна до непоносимост. Всичко това се дължеше на погрешните гледни точки зад стремежа ми. Ако една жена живее според идеята, че „жената се разкрасява за своя обожател“, в крайна сметка тя просто ще се превърне в жертва на Сатана. Наистина е жалко и трагично!

Прочетох още от Божиите слова: „Сега виждате ли ясно дали е правилна или неправилна поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“? (Неправилна е.) Тази поговорка не е положително нещо, нито е правилна мисъл или гледище. Погледнете в Библията и в словата, изразени от Бог — има ли някакво изречение, което да казва на жените, че трябва да се разкрасяват за онези, които им се възхищават? Има ли някакво изречение, което да разделя статуса на мъжете и жените на нива, като казва, че мъжете са над жените? Не, няма. Това, което е записано в книгата Битие в Библията, е, че жената е кост от костите на мъжа и плът от плътта му. Както мъжете, така и жените са човешки същества, сътворени от Бог; те са равни пред Бог, без разделение на нива, без разграничение между висши и нисши. Разделянето на хората на висши и нисши и разграничаването на нива на статус е дело на Сатана; това е реално доказателство за потисничеството и гонението на жените от страна на Сатана. Още от самото начало, когато Бог сътвори човечеството, мъжете и жените са били равни в Божиите очи. И двата пола са сътворени същества и обекти на Божието спасение. Бог никога не е казвал, че мъжете са висши, а жените — нисши, нито е казвал, че мъжете трябва да бъдат глава на жените или техни господари, че мъжете трябва да се извисяват над жените, че мъжете трябва да имат предимство пред жените във всяка работа или че мъжете имат собствено мнение и са устоите, докато жените трябва да слушат повече мъжете. Бог никога не е казвал такива неща. Единствено поради покварата на Сатана сред хората са възникнали поговорки за това, че мъжете са висши, а жените — нисши, и след това тази тенденция се е оформила в цялото общество и сред цялото човечество, като постоянно потиска жените под мъжка власт. Поради липса на разбиране на истината, след като жените бъдат повлияни и подведени от всякакви зли тенденции на Сатана, те чувстват, че са второстепенни спрямо мъжете или с по-нисък статус от тях. Ето защо до ден днешен много жени все още вярват, че е правилна поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“. Това е много тъжно. Ако хората не разбират истината, те все още биват подвеждани и контролирани от различни мисли и гледища на Сатана по много конкретни въпроси. Дори този малък въпрос е много показателен, нали? (Да.) […] Като членове на сътвореното човечество, жените се различават от мъжете само по пол и физиология; в други аспекти няма никакви разлики. В Божиите очи мъжете и жените нямат абсолютно никакви разлики в статуса. Никога и при никакви обстоятелства Бог не е поставял изисквания към жените, които да се различават от тези, които Той поставя към мъжете. В аспекти като броя на хората, които Бог избира, надеждата за спасение, възможностите им да изпълняват дълг, какъв дълг могат да изпълняват и каква работа могат да вършат, жените по същество са равни на мъжете; жените не са второстепенни спрямо мъжете. Това е действителното положение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14)). От Божиите слова разбрах, че независимо дали са мъже, или жени, всички хора са сътворени същества и са равни пред Бог. Няма такова нещо като мъжко превъзходство или женска малоценност. Бог е създал мъжа и жената и е устроил брака и семейството за тях с надеждата, че хората ще живеят в хармония и ще изпълняват отговорностите си един към друг. Но Сатана внушава на хората ереси и заблуди като: „Жената се разкрасява за своя обожател“ и „Мъжете превъзхождат жените“, с цел да потиска и преследва жените. В миналото винаги живеех според погрешната идея, че „жената се разкрасява за своя обожател“ и се отнасях към съпруга си като към моя опора и мое всичко. Блъсках си главата и мислех начини да му угодя, дори постоянно се променях заради него. Но нещата не се оказаха такива, каквито си ги представях, и колкото и да се опитвах да му угодя, така и не получих истинската му обич и станахме като непознати един за друг. Аз се оплаквах, че него не го е грижа за мен и не ме обича, а той се оплакваше, че аз не го разбирам. Между нас нямаше любов или внимание, стигнахме дотам да се ненавиждаме и връзката ни стана непоправима, като постепенно вървеше към разпад. В този момент чрез ядене и пиене на Божиите слова разбрах, че като съпруга просто трябва да изпълнявам собствените си отговорности в семейния живот и не бива да съм обсебена от опити да задържа сърцето на съпруга си, нито пък трябва да опитвам всичко възможно, за да му угодя. Да правя това означава да съсипвам себе си. Съпругът и съпругата са равни помежду си и всеки има своите отговорности и задължения. Тоест в рамките на брака, отреден от Бог, те трябва да изпълняват отговорностите си един към друг и да се подкрепят взаимно през всеки етап от живота.

От Божиите слова разбрах и една от най-важните истини: като сътворено същество човек трябва да изпълнява поръчението и мисията, които Бог му е дал. Това е истинският смисъл и стойност на живота, а също и най-правилният стремеж. Точно както казва Бог: „Каква е стойността на човешкия живот? Дали e просто заради плътски удоволствия като ядене, пиене и забавление? (Не, не е.) За какво е тогава? Кажете Ми какво мислите. (Да изпълня дълга си на сътворено същество — човек трябва да постигне поне това в живота си.) Точно така. […] От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество. От друга страна, става дума за това да правиш добре всичко, на което си способен, и всичко, което можеш да постигнеш, като достигнеш поне до момента, в който съвестта ти не те обвинява, в който можеш да бъдеш в мир със собствената си съвест и да се считаш за приемлив в очите на другите. Ако доразвием това — през целия си живот, независимо от семейството, в което си се родил, от образователния ти ценз или от заложбите ти, ти трябва да помислиш кои са най-важните истини, които хората трябва да разберат в живота — например какъв път трябва да извървят, както и как трябва да живеят, за да имат смислен живот. Трябва поне малко да изследваш истинската стойност на живота. Не можеш да живееш този живот напразно и не можеш да дойдеш на тази земя напразно. От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е най-важното. Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. Някои хора в църквата например влагат всичките си усилия в дълга за проповядване на евангелието, като посвещават енергията на целия си живот, плащат висока цена и печелят много хора. Поради това те чувстват, че животът им не е бил изживян напразно и че имат стойност и това им носи утеха. Когато се изправят пред болест и смърт, или когато правят равносметка на целия си живот, те си спомнят за всичко, което някога са правили, за пътя, по който са вървели, и намират утеха в сърцата си; те са свободни от самообвинения и съжаление. Някои хора не пестят усилия, докато служат като църковни водачи или са отговорни за определен аспект от работата. Те полагат максимални усилия, като влагат всичките си сили, отдават цялата кръв на сърцето си и плащат цената за работата, която вършат. Чрез тяхното поене, ръководство, помощ и подкрепа много хора, които се намират в плен на негативност и слабост, стават силни и остават непоколебими, не се оттеглят, а вместо това се завръщат в присъствието на Бог и дори накрая свидетелстват за Него. Освен това, по време на тяхното водачество, те изпълняват много важни задачи, като премахват немалко зли хора, защитават много от Божиите избраници и възстановяват редица значителни загуби. Постигат всичко това, че и повече, по време на водачеството си. Когато погледнат назад към пътя, който са извървели, когато си спомнят делото, което са извършили, и цената, която са платили през годините, те не съжаляват и не се обвиняват. Те не изпитват никакво съжаление, че вършат тези неща, и вярват, че са живели стойностен живот, и се чувстват спокойни и утешени в сърцата си. Колко прекрасно е това! Не е ли това плодът, който са придобили? (Да.) Това чувство на спокойствие и утеха и тази липса на съжаление са резултатът и жътвата от стремежа към положителните неща и търсенето на истината и наградата им за това. Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или е готов да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и върши добре и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не се обвинява или не съжалява. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). Замислих се колко много жени живеят за съпрузите си и прекарват целия си живот в опити да угодят на мъжете и да угодят на съпрузите си. Въпреки че може би успяват да поддържат добре брака и семейството си, те не знаят за какво трябва да живее човек или как всъщност трябва да живее стойностен живот. Какъв смисъл има животът им без това знание? В крайна сметка не живеят ли напразно? Спомних си как някога се стремях към брачно щастие. Правих всякакви безсмислени неща, само за да се опитам да угодя на съпруга си, и изтърпях толкова много ненужно страдание, но в крайна сметка какво спечелих, освен съсипано тяло? Като се замисля, това преживяване наистина се е запечатало в паметта ми. Това беше най-ниската точка в живота ми и времето, когато бях най-безнадеждна и изпитвах най-голяма болка. Именно Божиите слова ме накараха да разбера, че поквареното човечество е изпълнено със сатанински нрав, изпълнено с похот и напълно невежо за това какво всъщност е любовта, да не говорим за това как да поддържа собствения си брак. Хората просто се използват и мамят един друг. Няма истинска любов. Единствено Божията любов към човечеството е безкористна, без сделки и без изисквания. Тя е най-истинската и най-реалната любов. Ако една жена живее само в опити да угоди на съпруга си, без да се стреми към истината или да изпълнява своя дълг като сътворено същество, тогава такъв живот е наистина низък!

Сега съм напуснала дома си, за да изпълнявам своя дълг, и в процеса на изпълнение на дълга си се съсредоточавам върху изследването на това какъв покварен нрав и погрешни мисли и възгледи имам и съзнателно търся истината, за да ги разреша. Чувствам, че само като живея по този начин, животът има смисъл. Благодаря на Бог, че ме изведе от погрешните ми мисли и възгледи!