От Уан Ин, Китай

Родена съм през 70-те години на миналия век в обикновено селско семейство. Имах много братя и сестри и живеехме в бедност. В нашето село обаче имаше няколко семейства, които работеха в окръжния град. Те имаха заплати, хранеха се добре и се обличаха прилично. Хората от селото също бяха изключително учтиви и уважителни към тях. Когато видях всичко това, си помислих: „По-добре е да имаш пари. Живееш в изобилие и хората те уважават“. Майка ми често ме наставляваше: „Нямаме богати роднини, нито имаме връзки за намиране на работа. Трябва да учиш усърдно, за да влезеш в университет и да си намериш работа. Щом успееш, ще бъда спокойна“. Затова смятах влизането в университет за единствената си надежда да променя съдбата си. Точно когато наближаваха приемните изпити за университета обаче, се случи нещо неочаквано. Майка ми се разболя от рак на хранопровода и трябваше да бъде приета в болница за операция, за която бяха нужни много пари. Семейството ми наистина нямаше пари, за да ме изпрати да уча. В този момент почувствах, сякаш светът се срина. В последвалите дни придружавах майка си в болницата за лечение и химиотерапия, но тя въпреки това почина. Мечтата ми да отида в университет беше разбита, а един човек дори ми се подигра в лицето с думите: „Съдбата ти е като на Цинуън от „Сън в алени покои“. Амбициите ти са по-високи от небето, но съдбата ти е по-тънка от хартия. Приеми съдбата си!“. Изправена пред този присмех, почувствах колко променлив и егоистичен е светът. Ако нямаш пари, всички те гледат отвисоко. Тогава се зарекох, че трябва да имам куража да се боря за достойнството си. Трябваше на всяка цена да намеря начин да изкарам пари, за да мога един ден да накарам хората, които ми се подиграваха, да ме погледнат по друг начин!

След като се омъжих, видях, че лекарската професия е добър избор, тъй като печелиш добри пари и хората те уважават. Затова помолих съпруга си да използва връзките си, за да ми помогне да се запиша в медицинско училище. След като завърших тригодишното си медицинско обучение, отворих собствен кабинет. Бях добра с хората и постепенно все повече хора идваха в кабинета ми за лечение. И продължих да уча медицина, като специализирах в различни области. Медицинските ми умения също продължиха да се подобряват и скоро станах лекар с известна репутация в района. Печелех повече пари от кабинета, отколкото съпругът ми на работа, пациентите ми ме уважаваха, а роднините и приятелите ми се възхищаваха. Съпругата на мой приятел дори ме похвали лично с думите: „Сега се обличаш толкова елегантно. Изглеждаш съвсем друг човек в сравнение с отпреди няколко години!“. Почти без да се усетя, приятелите ми ставаха все повече и все повече хора ме молеха за услуги. Дори човекът, който преди ми се подиграваше, много се радваше и ме ласкаеше, щом ме видеше. Наистина е вярно, че „Светът се върти около парите“ и „когато си беден в града, никой не те забелязва, но когато си богат в планината, се появяват роднини, за които не си и подозирал“. Откриването на кабинета ми донесе слава и придобивки, а суетата ми беше напълно задоволена.

С годините медицинските ми умения продължиха да се подобряват и все повече хора идваха при мен за лечение. Няколко учители от близкото училище ме поканиха да отворя кабинет в тяхното училище. Разбира се, не пропуснах такава добра възможност да изкарам пари. Управлявах два кабинета едновременно и бях все по-заета. Моята снаха ми проповядваше евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни, но нямах време да проучвам, тъй като посвещавах цялото си време и енергия на кабинетите. Веднъж, след приключване на работа, след като бях поставила инжекция на двегодишно момиченце, изведнъж получих обаждане от семейството ѝ, докато се хранех. Казаха, че устатата ѝ се пенела и имала гърчове по цялото тяло, и че ѝ оказвали спешна помощ в Централната болница. Помолиха ме да отида там възможно най-скоро. Толкова се изплаших, че лицето ми пребледня и се втурнах към болницата. Дежурният лекар каза: „Вече всичко е наред. Момиченцето може да е имало алергия към лекарството“. Друг път на един пациент беше направен кожен тест за алергия, който не показа реакция. По време на вливането обаче изведнъж целият започна да трепери. Цялото легло се тресеше и сърцето ми се качи в гърлото. Едва след спешно лечение той бавно се възстанови. След тези два инцидента нервите ми постоянно бяха изопнати и по цял ден бях като на тръни от ужас да не стане лекарска грешка. Въпреки че можех да печеля пари от кабинетите и възхищението и уважението на другите задоволяваха суетата ми, след натоварения ден всичко, което чувствах, беше пустота и объркване. Вярвам в Господ Исус от дете и преди да отворя кабинета, често се молех и четях Библията. Но сега по цял ден мислех само как да практикувам медицина с повишено внимание и как да подобря медицинските си умения, за да надмина колегите си. Вече не се молех и не четях Библията; сърцето ми все повече се отдалечаваше от Бог и живеех съвсем като невярваща. Исках да се променя, но бях толкова заета по цял ден, че нямах сили да се освободя.

Повратният момент в живота ми като вярваща в Бог беше през 2008 г. Тогава бях на 36 години и бях бременна с второто си дете. През четвъртия месец от бременността ми откриха високо кръвно налягане, а към шестия-седмия месец цялото ми тяло се поду, зъбите ми се разклатиха, а в един момент и косата ми посивя. Бях приета в болница, защото кръвното ми налягане продължаваше да се покачва. Една вечер много от зъбите ми започнаха да кървят и ме заболя коремът. Появиха се предупредителни признаци за голям кръвоизлив и след спешна консултация с няколко лекари, лекарят реши да направи незабавно секцио. Той каза също, че има вероятност и аз, и детето ми да не преживеем операцията. Лежах на операционната маса, слушах дрънченето на хирургическите инструменти и в ума ми се въртяха объркани мисли: „Аз съм само на 36 години и винаги съм преследвала пари, слава и придобивки. Ако загубя живота си, каква е ползата от всичките пари на света? Никакви пари не могат да спасят живота ми! Нима парите, славата, придобивките и възхищението не са мимолетни?“. По време на операцията лекарят каза изненадано: „Плацентата е отлепена на три четвърти, а няма силен кръвоизлив. Вие и детето сте в безопасност. Каква благословия!“. След като ме изписаха от болницата, бях много слаба и трябваше да се възстановявам у дома. Снаха ми отново ми свидетелства за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Докато слушах нейното общение, разбрах, че Бог се е въплътил в последните дни, за да изрази истината и да спаси хората. Само с приемане на истината поквареният нрав на хората може да бъде пречистен и преобразен; само тогава те могат да бъдат защитени от Бог в катаклизмите и да оцелеят, за да получат прекрасна крайна цел. Погледнах назад към годините, в които посвещавах цялото си време и енергия на бизнеса си. Никога не се опитах да проуча делото на Бог от последните дни. Ако отхвърля истинския Бог, ще се противя на Бог! Тази мисъл малко ме уплаши и затова реших да проуча истинския път. В следващите дни прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и се уверих, че Господ Исус се е завърнал като Всемогъщия Бог. Тогава приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и започнах да живея църковен живот.

След известно време тялото ми се възстанови и скоро бях избрана за дякон по поенето. Бях много благодарна на Бог, че ме въздига, за да мога да изпълнявам дълг. Често отсъствах от кабинетите, защото ходех на много събирания, и идваха все по-малко пациенти. Бях много разтревожена и си мислех: „Какво ще стане, ако това продължи?! Ако всичките ми редовни пациенти отидат другаде за лечение, как ще печеля пари в бъдеще? Ако това продължи, няма ли да се наложи да затворя кабинетите? Така не може! Трябва да говоря с църковните водачи и да ги помоля да ме оставят да отговарям за по-малко групи за събиране“. Но после си помислих: „Аз съм сътворено същество и трябва да изпълнявам дълга си по най-добрия начин; това са съвестта и разумът, които трябва да притежавам“. Затова не казах нищо на водачите. По време на събиранията изпитвах изключително неудобство и безпокойство и тайно изчислявах колко пари съм загубила от това, че съм присъствала на събирането. Изобщо не успокоявах сърцето си пред Бог, за да умувам над словата Му. Знаех, че състоянието ми не е правилно, затова се помолих на Бог и Го потърсих. Един ден прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Ако не търсиш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и ако не се стремиш да изпревариш останалите в стремежа си към съвършенство, накрая ще бъдеш изпълнен с разкаяние. Най-добрата възможност за постигане на съвършенство е в настоящето; сега е изключително подходящ момент. Ако не се стремиш искрено към усъвършенстване от Бог, когато Неговото дело приключи, ще бъде твърде късно — ще си пропуснал възможността. Колкото и големи да са стремежите ти, ако Бог вече не извършва това дело, независимо от усилията, които полагаш, никога няма да можеш да постигнеш съвършенство. Трябва да се възползваш от тази възможност и да сътрудничиш, докато Светият Дух работи усилено. Ако пропуснеш тази възможност, друга няма да ти бъде дадена, независимо от усилията, които полагаш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, изборът ви винаги ще бъде направен по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега[а]; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първото; а между представите и истината пак избрахте първото. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да се стремите към тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?). От Божиите слова видях неотложното намерение на Бог да спаси човечеството. Сега Божието дело е достигнало решаващия момент за определяне на изхода на хората. Навсякъде се случват различни бедствия, включително чести земетресения, глад и епидемии. Божието дело наближава своя край, а да следваме Бог и да приемем спасението Му е единственият ни шанс за спасение. Ако пропуснем този шанс, ще съжаляваме до края на живота си. Възможността ми да изпълнявам дълг по поенето беше Божия благодат. Неговото намерение беше да ми позволи да придобия повече истини, като изпълнявам дълга си. Аз обаче се страхувах, че ако ходя на твърде много събирания, ще пропусна да спечеля пари. По време на събиранията не можех да успокоя сърцето си, за да умувам над Божиите слова, и дори исках да помоля водачите си да ме оставят да отговарям за по-малко групи за събиране. Между парите и дълга все още се придържах към външни неща като пари, слава и придобивки и не можех да ги оставя. Щом Божието дело приключи и дойдат големите катаклизми, ако не съм постигнала истината, ще погина в катаклизмите. В този момент, колкото и да плача и да скърцам със зъби, или колкото и горчиво да съжалявам, ще бъде твърде късно. От Божиите слова разбрах също, че макар преследването на пари, слава и придобивки да може да донесе добри наслади за плътта и да спечели уважение и възхищение от другите, това е само едно временно удовлетворение. Когато удари бедствие, парите изобщо не могат да спасят живота ти. Помислих си как, въпреки че изкарах малко пари от кабинетите си, почти умрях от силен кръвоизлив по време на раждане. Ако не бяха Божията грижа и защита, никакви пари не биха могли да спасят живота ми. Съпругата на един приятел беше учителка и ѝ откриха рак на гърдата на 30-годишна възраст. Дори скъпите вносни лекарства не можаха да спасят живота ѝ и в крайна сметка тя почина на 36 години. Също така един мой съученик имаше ортопедична болница и беше доста известен в нашия окръг. Изневиделица му откриха рак на черния дроб и за съжаление той почина само шест месеца по-късно. Спомних си думите на Господ Исус: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). През последните години бедствията стават все по-сериозни, като земетресения, глад и епидемии се случват често по целия свят. Толкова много хора умират внезапно в тези бедствия. Колкото и пари да имаш, винаги си безсилен пред лицето на смъртта. Парите не могат да спасят ничий живот. Само като следваш Бог, стремиш се към истината и изпълняваш добре дълга на сътворено същество, можеш да бъдеш спасен от Бог и да оцелееш; само тогава можеш да имаш добра съдба и крайна цел. Сега Божието дело за спасение на човечеството все още не е приключило. Трябва да се стремя усърдно към истината и да ценя настоящата възможност да изпълнявам дълга си. След това, когато имах време, започнах да чета по-често Божиите слова и успявах да успокоя сърцето си по време на събирания.

По-късно здравните власти поискаха всички квартални кабинети да се слеят, да се поставят под единно управление и да се въведе система за възстановяване на разходите по здравна застраховка; пациентите вече не можеха да си възстановяват медицинските разходи за лечение в частни кабинети. Няколко лекари, които имаха кабинет близо до моя, се свързаха с мен, за да обсъдим сливането на нашите кабинети. Помислих си как кабинетите ще се разширят след сливането и определено щях да печеля повече пари. Сливането на кабинетите беше голямо изкушение за мен. Тогава обаче се сетих как сега изпълнявам дълг по поенето и имам събирания почти всеки ден. Когато имах собствен кабинет, графикът ми беше сравнително гъвкав, но ако кабинетите се слеят, партньорите ми със сигурност ще ми пречат да ходя редовно на събирания заради собствените си интереси и вече нямаше да съм толкова свободна да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Животът ми със сигурност щеше да пострада. Определено не можех да слея кабинетите, без това да попречи на ходенето на събирания и изпълнението на дълга ми. Но ако не ги слеех, тогава определено щях да имам все по-малко пациенти, защото щяха да видят, че не могат да си възстановят медицинските разходи в моя кабинет. С времето кабинетите ми със сигурност щяха да фалират и тогава напълно щях да загубя своя източник на доходи. Изправена пред този избор, се поколебах и им казах: „Нека да помисля още малко“. През следващите дни сърцето ми беше натежало, сякаш смазано от огромен камък. Помолих се на Бог: „Мили Всемогъщи Боже, кабинетът ми сега е изправен пред този план за сливане. Много се двоумя по този въпрос и не знам какво да правя. Моля Те, води ме“.

След това прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Светът се върти около парите“. Не е ли това тенденция? Не е ли това по-лошо от споменатите тенденции в модата и в гастрономията? „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хора имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Божиите слова ме накараха да разбера, че винаги, когато трябваше да избирам между дълга и парите, аз все избирах парите и изгодата. Първопричината за това беше вредата, причинена от сатанинските мисли и идеи. От дете сатанински мисли и идеи като: „Светът се върти около парите“ и „Когато си беден в града, никой не те забелязва, но когато си богат в планината, се появяват роднини, за които не си и подозирал“, бяха запечатани в сърцето ми. Вярвах, че парите ти дават статус в очите на другите и само с пари можеш да държиш главата си високо изправена, да живееш в лукс и да имаш бляскав и привлекателен живот; ако нямах пари, се чувствах по-низша от другите. Когато бях дете, понеже семейството ми беше бедно, бях твърдо решена да отида в университет и да променя съдбата си. Мечтата ми да отида в университет обаче беше разбита, когато преди приемните изпити майка ми беше диагностицирана с неизлечима болест. Подигравките на светските хора допълнително подхраниха решимостта ми да стана богата. Когато видях, че да си лекар може да донесе и слава, и придобивки, отидох в медицинско училище, взех изпитите за квалификация и отворих кабинет. Няколко години по-късно бях постигнала известен успех, а възхищението и похвалите на хората задоволяваха суетата ми. Бях още по-убедена, че парите облагородяват живота на човека. Смятах парите, славата и придобивките за целта на своя житейски стремеж. През тези години посвещавах цялото си време и енергия на бизнеса с кабинетите си в преследване на богатство. Понеже по цял ден бях под голямо напрежение, развих високо кръвно налягане и по време на раждането изпитах усложнение на предизвиканата от бременността хипертония. Ако не беше Божията защита, щях да съм умряла отдавна. В продължение на осем години снаха ми усърдно ми проповядваше евангелието отново и отново, но аз бях заета в опити да печеля пари. Сякаш душата ми беше замъглена и нямах интерес да проуча истинския път; отхвърлях Божието спасение отново и отново и почти пропуснах великата възможност за Божие спасение. Дори след като започнах да вярвам в Бог, гледната ми точка за нещата все още не се промени. Страхувах се, че ако изпълнявам твърде много дълг или посещавам твърде много събирания, ще пропусна да спечеля пари, затова не исках да отговарям за толкова много групи за събирания. По време на събиранията не можех да успокоя сърцето си, за да умувам над Божиите слова, и навлизането ми в живота страдаше. Точно както Бог разобличи: „Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека?“. Живеех според сатанинските правила за оцеляване и поех по грешния път на преследване на пари, слава и придобивки. Това накара плътта ми да страда и още повече — причини загуба на живота ми. Фактите показват, че максимите „Светът се върти около парите“ и „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“ са сатанински заблуди, които подвеждат, покваряват и поглъщат хората. Ако не бях способна да проумея начините, по които Сатана вреди на хората, и продължавах да се боря за пари, слава и придобивки, то в крайна сметка със сигурност щях да бъда пленена от Сатана и шансът ми да бъда спасена щеше да бъде провален. Когато разбрах това, реших да не сливам кабинетите и че когато дойде време за плащане на наема, ще затворя кабинетите и ще се съсредоточа върху изпълнението на дълга си. Когато колегите ми отново ми се обадиха, ясно заявих, че няма да сливам кабинетите. Въпреки че печелех по-малко пари, бях свободна да се събирам и да изпълнявам дълга си. Като практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше много спокойно и умиротворено.

Скоро дойде време за плащане на наема и аз отново започнах да се колебая. Мислех за това как ми отне цяло десетилетие от следването по медицина до отварянето на кабинетите и за всички трудности, които бях преживяла, и всички усърдни усилия, които бях положила, за да ги отворя. Наистина не ми се искаше да се откажа от тях. Помислих си също, че ако затворя кабинетите, не само материалният ми живот ще бъде по-лош от преди, но и ще загубя похвалите и възхищението на другите. В сърцето ми бушуваше битка и не знаех какво да правя, затова коленичих и се помолих усърдно на Бог: „Мили Всемогъщи Боже, веднъж казах, че ще затворя кабинетите, за да изпълнявам правилно дълга си, когато дойде време за наема. Но все още не мога напълно да се откажа от тях. Моля Те, просветли ме и ме води, и ми дай вяра и сила“. Същия ден отидох на работа в кабинета. По пътя ненадейно видях един чисто черен ковчег пред една частна болница с венци до него. Чуваше се смътен плач и аз се ужасих. Станал е медицински инцидент! След като попитах, разбрах, че една жена и бебето ѝ са починали при раждане в тази болница. Неволно се сетих как, въпреки че през годините имаше някои дребни инциденти в моите кабинети, всички бяха минали без сериозни вреди. Това не беше, защото имах превъзходни медицински умения, нито защото практикувах медицина с повишено внимание. Всичко се дължеше на Божията грижа и защита! Без Божията грижа и защита една лекарска грешка щеше да е достатъчна, за да ме разори. Бях много благодарна на Бог в сърцето си и знаех, че трябва да се отплатя за Божията любов. Помислих си как Божието дело наближава своя край и моите братя и сестри се надпреварват да изпълняват своя дълг, за да подготвят достатъчно добри дела за своята крайна цел. Аз обаче бях оплетена в кабинетите и не можех да посветя повече време и енергия на своя дълг. Моята хладка вяра в Бог не само пречеше на дълга ми, но и вредеше на собствения ми живот. Тогава прочетох Божиите слова. Бог казва: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. […] Вие сте хора, които преследват правилния път, тези, които търсят напредък. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). Чрез четене на Божиите слова разбрах, че като сътворено същество, ако мога да избера да следвам Бог през целия си живот и да изпълнявам добре дълга си като сътворено същество, това е най-ценният и смислен живот. Спомних си за Петър. Когато Исус го призовал, той захвърлил рибарските си мрежи и се отказал от инструментите, с които си изкарвал прехраната. Оставил всичко, за да последва Господ Исус, и в крайна сметка придобил истината и бил усъвършенстван от Бог. За разлика от него, като погледнах себе си, видях, че съм живяла според сатанински мисли и идеи в преследване на пари, слава и придобивки. Постепенно Бог изгуби мястото Си в сърцето ми и аз се превърнах в неверница. Божията милост ме върна в Неговия дом и аз трябваше напълно да оценя възможността да изпълнявам дълга си сега. Спомних си какво каза Бог: „Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). Вярно е. Това беше единственият ми шанс да бъда спасена. Ако все още не се отнасях сериозно към следването на Бог и стремежа към истината, тогава при настъпването на катаклизмите щях да загубя живота си. Тогава, дори да спечелех всичките пари на света, каква стойност или смисъл щеше да има това? Управлявах кабинетите си, докато изпълнявах своя дълг, и нямах много време да чета Божиите слова и да търся истината, за да преодолея собствения си покварен нрав. Кога щях да мога да разбера истината като човек, който вярва в Бог само в свободното си време? Само като се стремим към истината и изпълняваме добре дълга на сътворено същество, можем да бъдем спасени и да имаме прекрасна крайна цел. Това е правилният път в живота. Трябваше да се откажа от кабинетите и да посветя цялото си време на отдаване на Бог. След това затворих кабинетите.

Ръководството и напътствието на Божиите слова ми дадоха проницателност за зловещото намерение на Сатана да подвежда и покварява хората с пари, слава и придобивки и ми помогнаха да разбера стойността и смисъла на стремежа към истината в живота. Благодаря на Бог за ръководството и напътствието на Неговите слова, които ми позволиха да направя мъдър избор между бизнеса и дълга. През последните няколко години продължавам да изпълнявам дълга си в църквата. Разкрила съм много поквара и чрез молитва към Бог и търсене на истината и чрез самоанализ и самопознание моят покварен нрав претърпя някои промени, и постепенно започнах да изживявам известно човешко подобие. Промените, които претърпях, са резултатите, постигнати от Божиите слова. Благодаря на Бог за Неговото спасение!