От Йе Циу, Обединеното кралство

Родена съм в малък град в Южен Китай. Баща ми беше известен лекар в района и семейството ни беше доста заможно. От малка се радвах на по-добър стандарт на живот от връстниците си, което ми даваше чувство за превъзходство. Откакто се помня, баща ми често ме учеше: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Слушах историята на баща ми за пътя му от село до утвърждаването му в града, виждах как в дома ни постоянно идваха хора, за да му се подмажат. и гледах как му се възхищаваха и го посрещаха топло, където и да отидеше. В младежкото си невежество малко по малко проумях каква е стойността на това да се издигнеш над другите и реших да стана човек със статус, на когото другите да се възхищават и да гледат с уважение. Но бях на 12, когато хвърлиха баща ми зад решетките по обвинение в незаконни бизнес сделки и някогашният ни оживен дом изведнъж запустя. Майка ми, сестра ми и аз трябваше да разчитаме една на друга. Онези хора, които някога бяха топли с нас, вече ги нямаше никъде. Особено след като видях трудностите, които майка ми понасяше, докато обикаля да взима пари назаем, ме обзеха вълни на отчаяние и реших да уча усърдно и да се отлича, за да мога да заживея завиден и достоен за възхищение живот като човек, издигнал се над останалите, и да придобия отново това наше достойнство. Упоритият ми труд се отплати и най-накрая влязох в университет. Но още не смеех да се отпусна. Не преставах да се мотивирам от словата на баща ми: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Вярвах, че ако продължа да работя усърдно, един ден ще постигна успех и ще получа както слава, така и придобивки.

След като завърших университета през 2006 г., дойдох сама в Шанхай и започнах работа в отдел „Продажби“ в една компания. За да си осигуря повече поръчки, редовно пътувах до други градове, за да посещавам клиенти. Понеже ми прилошаваше по време на път, пътуването до различни градове ме изтощаваше, а след като слезех от автобуса, трябваше да събера цялата си енергия, за да се срещна с клиентите. Освен физическото изтощение, постоянните бизнес забавления и отношения с колеги и клиенти ме изтощаваха още повече. За да си осигуря поръчки от клиенти, си купих книгите „Теория на дебелата кожа и черното сърце“ и „Пътят на вълка“. От тези книги научих много скрити правила в бранша и начини за светски отношения. По-късно в работата си, вътрешно, се състезавах с колегите както открито, така и задкулисно, за да ги надмина. Привидно не само се подмазвах на клиентите, но и им давах комисиони и сключвах сделки под масата. В началото се чувствах неспокойна заради тези неща — ако се разкриеха, това не само щеше да навреди на репутацията на компанията, но и да ме вкара в затвора, така че всеки ден бях на тръни. Когато напрежението ми идваше в повече, често се събуждах от кошмари посред нощ. Всеки ден живеех в постоянен страх и безпокойство. Понякога късно през нощта, когато всичко бе потънало в тишина, си мислех: „Напрежението в продажбите ми идва много; може би трябва да сменя кариерата си“. Но после си казвах: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. И се насърчавах: „Ако искам да успея, трябва да понеса тези болежки; кога иначе ще постигна успех и слава в този метрополис, пълен с талантливи хора?“. Така че упорствах. Две години по-късно от новобранец на работното място се превърнах в шампион по продажбите в екипа. Ръководителите ме ценяха, а колегите ми завиждаха — и нещо повече — заплатата ми ставаше все по-щедра и най-сетне водех живота на „бяла якичка“, както си бях пожелала. Майка ми радостно каза: „Миличка, трудните ни дни най-накрая свършиха. Сега, след като се доказа, вече няма да се страхуваме, че ще ни тормозят. Смятам, че мога да ходя с гордо вдигната глава. Продължавай да работиш усърдно!“. Тайно си казах: „Не само трябва да си купя къща и кола в Шанхай, но и да стана лидер в бранша, за да мога дълго време да живея почтен живот“.

През 2008 г., малко след като се омъжих, родителите на съпруга ми ми проповядваха евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко трогната от триетапното Божие дело за спасение на човечеството. Особено след като видях, че словата, изразени от Всемогъщия Бог, са истината и че са разкрили много тайни, които човечеството не е знаело, словата на Всемогъщия Бог силно ме привлякоха и заедно със съпруга ми приехме евангелието. След като намерихме Бог, се събирахме заедно, четяхме Божиите слова и пеехме химни, за да прославяме Бог. Братята и сестрите също споделяха с нас своето разбиране за преживяванията си. Видях колко чист и непринуден беше всеки от тях, напълно различни от хората, с които общувах на работа. Сред тях нямаше подмазване или забиване на нож в гърба и говореха това, което беше в сърцата им. Радвах се, че можех да общувам с тях, както и да се събираме и да общуваме относно Божиите слова.

През юни 2008 г. със съпруга ми взехме заем, за да си купим къща, и колегите, съучениците и роднините ми ни гледаха със завист. Особено когато съседите разбраха, че сме от друг град и сме си купили къща само след две години, те ни се възхищаваха и ни хвалеха още повече. Чувствах се ужасно доволна, като си мислех, че се доближавам до живота на превъзходство, за който винаги съм мечтала. По-късно ме повишиха, титлата на визитката ми се промени на „търговски мениджър“ и офисът ми се премести от малък ъгъл в по-видно, самостоятелно пространство. Колегите кимаха и ме поздравяваха с уважение, а клиентите също се обръщаха към мен с „мениджър Йе“. Вървях с гордо вдигната глава, като изведнъж почувствах, че съм различна от всички останали, и наистина се наслаждавах на това чувство да съм над другите. По онова време, освен когато посещавах събирания, прекарвах почти цялото си време в работа. Мислех си как да спечеля бързо пари, за да изплатя заема, за да мога да купя по-голяма къща и да доведа майка ми да живее с нас, като по този начин ѝ позволя да се наслаждава на този живот на превъзходство заедно с нас. С разрастването на компанията правилата и разпоредбите ставаха все по-строги и по-сложни и като търговски мениджър трябваше да участвам и да изпълнявам различните дейности по оценяване на компанията. В тази ситуация се оказах пред дилема: ако си вършех добре работата в компанията, това щеше да попречи на църковния ми живот, но ако водех църковен живот, работата ми щеше да пострада, а ако не си вършех добре работата, животът на превъзходство, който имах сега, със сигурност щеше да се изпари. В началото успявах да продължа да ходя на събирания, но един ден чух от колегите си, че подчинените ми тайно обсъждали как си тръгвам от работа точно навреме всеки ден, без да имам излъчване на ръководител. Казваха също, че сигурно съм използвала някакви трикове, за да се харесам на надзорниците и да получа тази позиция. Като чух тези коментари, се почувствах много притеснена и неспокойна и си помислих: „Пазарната конкуренция сега е страшно ожесточена. Ако не работя по-усърдно, за да запазя тази позиция, един ден някой може да ме замести и тази престижна, уважавана и завидна работа и живот, за които толкова упорито се борих, ще бъдат загубени. Така няма да стане. Ще трябва да постигна нещо конкретно“. След това започнах да съкращавам сутрешната си духовна практика, а понякога дори нямах време за нея и просто бързах за работа. След работа, ако нямаше събиране, се опитвах да остана в компанията и да работя извънредно. Освен това се опитвах да присъствам на всяка вечеря с началници и клиенти и докато бях с тях се насилвах да се усмихвам. Всъщност знаех, че това, което правя, не е в съответствие с Божието намерение и се отвращавах от себе си, че се подмазвам на другите по този начин, но когато си помислих, че това е единственият начин да стабилизирам позицията си, не ми оставаше друго освен да продължа.

През това време почти винаги пристигах на събиранията точно в последната минута, а дори имаше моменти, когато не можех да присъствам на събиранията заради няколкодневни командировки. Всеки път, когато братята и сестрите питаха за състоянието ми, изпитвах чувство на вина, но не можех да направя нищо. Дългосрочният нередовен режим и психическото напрежение доведоха до влошаване на здравето ми. В началото беше само косопад, но по-късно продължих да наддавам на тегло, а подбедриците ми се покриха с лилави петна. След като отидох в болницата за преглед, ме диагностицираха с висок холестерол и алергична пурпура. Лекарят каза, че болестта ми е тясно свързана с професията ми и че огромното работно напрежение и нередовният режим са нарушили имунната ми система, а особено честите бизнес забавления и нездравословната диета са довели до метаболитна дисфункция. Казаха, че ако продължа да водя този начин на живот и остана в това психическо състояние, това само ще влоши състоянието, ще доведе до сърдечно-съдови заболявания и дори ще застраши живота ми. Притеснявах се за здравето си, но се чувствах безпомощна и си мислех: „В днешното общество, за да се издигнеш над другите, трябва да платиш цена; има придобивки, но има и загуба. Ако един ден нямам напрежение и не се налага да присъствам на служебни събития, тогава определено вече няма да съм от висшестоящите. Все още съм млада, тялото ми може да се справи и първо ще премина през този етап“.

Един ден през април 2009 г. един църковен водач ме попита: „Искаш ли да изпълняваш дълга да поиш новодошлите?“. Помислих си, че изпълнението на дълга е отговорност на всяко сътворено същество и чрез дълга човек може да разбере повече истини, затова с радост се съгласих. Но когато разбрах, че ще има събиране почти всяка вечер, се поколебах: „Компанията постоянно оценява броя на посещенията при клиенти, а аз съм отговорна и за ръководенето на продажбите в отдела. Ако имам събирания всеки ден, как ще си върша работата? Ако не управлявам добре екипа и не успея да постигна целите за продажби, тогава определено няма да мога да продължа като търговски мениджър. Тогава няма ли мениджърската позиция и стабилният, удобен живот, за които толкова упорито съм работила, просто да изчезнат? Няма ли да стане още по-трудно да напредна в бъдеще?“. Като си помислих това, казах на сестрата: „Трябва да помисля още малко по този въпрос“. През следващите няколко дни продължих да размишлявам по въпроса. Не можех да спя добре през нощта и се чувствах раздвоена и притеснена.

По време на едно събиране споделих притеснението си с братята и сестрите и прочетохме Божиите слова: „Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). „В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). След като прочетох Божиите слова, се замислих дълбоко. Като погледна назад, от дете бях повлияна от идеите „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Бях решила да се отлича, да си създам име и да живея живот на превъзходство, след като порасна. За да постигна това, учех до късно през нощта през ученическите си години, а след като започнах работа, направих компромис с принципите си, за да се утвърдя, като прибягвах до сделки под масата с клиенти, за да печеля поръчки. Постоянно се притеснявах, че действията ми ще бъдат разкрити и ще изпадна в немилост, а огромното напрежение се отрази на тялото и ума ми. Когато получих високата заплата и титлата, за които винаги съм мечтала, и спечелих възхищението и завистта на хората около мен, за да затвърдя позицията си, продължих да интригувам и да се състезавам с колегите си, да се подмазвам на клиенти и началници и да се потапям в различни служебни събития всеки ден. Дългите периоди на нередовен режим и нездравословен начин на живот накараха тялото ми да покаже предупредителни знаци. Но в името на славата и придобивките не смеех да спра. Макар да знаех, че възхищението и ласкателството на другите са пълни с лъжи и че Бог не харесва измамните ми действия и лъжи, не можех да се откажа от стремежа си към слава и придобивки. Дори ако това означаваше да пожертвам здравето си, да пропускам събирания и да възпрепятствам духовното си израстване, предпочитах внимателно да поддържам работата си, което ме караше да живея всеки ден в болка и мъчение. Тогава се замислих: „Каква полза от това да имаш висока позиция или повече Богтство?“. Помислих си за известни личности, Богти хора и мои познати, които, след като са постигнали слава, придобивки и статусстатус, са търсили вълнение поради вътрешна празнота. Някои съзнателно са нарушавали закона и са били хвърлени в затвора, други са нарушавали моралните закони, което е довело до разбити семейства и съсипана репутация, а трети дори са избирали самоубийството и са се оказвали без изход. Баща ми беше жив пример за това. Някога той е имал безгранична слава и е бил широко хвален и възхваляван от другите, но алчността му го е накарала да следва зли тенденции и в крайна сметка е нарушил закона в бизнес сделките си и е бил хвърлен в затвора. Видях, че славата, придобивките и статусът са средствата, които Сатана използва, за да покварява хората. В този момент осъзнах, че макар да изглеждаше, че вярвам в Бог, всъщност все още бях под контрола на Сатана. Сатана използваше славата и придобивките, за да ме примамва и измъчва, като ме караше да живея без почтеност и достойнство или дори без най-основно ниво на съвест. Разбрах, че преследването на слава, придобивки и статус ще ме доведе само до това да се изгубя, да изпадна в поквара и в крайна сметка да напусна и да предам Бог и да загубя шанса си за спасение.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Онези мъже и жени, които се радват на лична слава и придобивки и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7)). „Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; не съдържате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате притеснени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“. Животът ти е доста вулгарен, но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не съществуваш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че почтеността ти отдавна е омърсена от мръсна вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че цял живот си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че тези, които използват всякакви средства, за да преследват слава, придобивки и статус, са нечестиви и мръсни в Божиите очи и са непоправими. Помислих си за известните личности, политиците и бизнес елита по света. Повечето от тях притежават превъзходни социални умения и имат лукави начини на поведение. Макар да изглеждат бляскави и завидни, нещата, които правят, са покварени, дегенерирали, коварни и нечестиви и те са от типа хора, които Бог разобличава като нечисти духове. Помислих си как през годините съм научила различни социални тактики на работното място, за да постигна слава, придобивки и статус — независимо дали става дума за сделки под масата и подкупване на клиенти, или за ласкателство и подмазване на ръководители и клиенти — всичко това са били измамни средства и трикове за заблуда и манипулиране на хората. Нима не се бях научила да върша неправедни неща като онези нечисти духове? Каква беше разликата между моите действия и тези на нечистите духове? Щом го осъзнах, се изпълних със страх и ужас. Бог е Бог, Който се отвращава от злото, и Неговото царство не допуска нечистота. Ако не се покаях и останех в капана на водовъртежа на славата, придобивките и статуса, тогава колкото и висока позиция или големи материални удоволствия да можех да придобия, пак щях да бъда прокълната от Бог и в крайна сметка напълно щях да загубя шанса си за спасение.

По-късно прочетох Божиите слова: „Дарявам с милостта Си онези, които са Ме възлюбили и се избавят от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Извършилите всякакви злодеяния, макар и следвали Ме години наред, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще приветстват Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо задоволство и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човеците и ненавиждам злите им деяния. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от Свои единомишленици. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги презирам в сърцето си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). Божиите слова ме накараха да разбера, че тези, които най-накрая могат да придобият Божиите благословии, са тези, които придобиват истината и са в единомислие с Бог. Възможността, която Бог ми даде днес да изпълнявам своя дълг, беше, за да ми позволи да придобия истината, да се стремя да позная Бог и в крайна сметка да придобия Божието спасение. Ако се съсредоточавах само върху преследването на слава и придобивки и не се съсредоточавах върху стремежа към истината и изпълнението на дълга си, за да подготвям добри дела, щях да пропусна шанса си за спасение. В този момент най-накрая разбрах Божието намерение и осъзнах, че тази възможност да изпълнявам своя дълг беше Бог, Който ме спасяваше, като ми помагаше да избягам от блатото на славата, придобивките и статуса. Благодарих на Бог за Неговото просветление и сърцето ми олекна значително. Затова се помолих на Бог: „О, Боже, благодаря Ти за просветлението на Твоите слова. Вече няма да мисля за трудностите в работата, нито за придобивките или загубите на статус. Готова съм да се покоря на Твоите разпоредби и да изпълнявам своя дълг“. По-късно приех дълга да поя новодошлите. През деня работех в компанията, а след работа се събирах с братя и сестри, за да общуваме относно Божиите слова и почти спрях да участвам в социалните събития на компанията. Макар дългът ми да беше малко труден и уморителен, сърцето ми беше спокойно и радостно. Това, което не очаквах, беше, че в продължение на няколко поредни месеца не само че резултатите на екипа ми отговаряха на целите, но и клиентите, които поддържах само чрез телефонна комуникация, също подписаха няколко поръчки, а началникът ми дори ме похвали поименно на събрание на компанията. Бях много развълнувана и щастлива и видях как Божията ръка устройва и господства над всичко това.

На 14 ноември 2009 г. бях избрана за църковен водач. Знаех, че това е чудесна възможност да разбера и да навляза в истинските реалности и че не мога да разочаровам Бог. Дългът на водача беше много натоварен и за да го изпълнявам добре, не можех да работя едновременно, така че знаех, че е време да напусна. Точно когато събрах смелост да напусна, компанията издаде известие, в което се казваше, че могат да уредят местни разрешителни за пребиваване за нас, по-старшите служители, а в моя случай щях да мога директно да кандидатствам за местна адресна регистрация. Като видях тази придобивка, бях леко разколебана. Помислих си: „Да имаш местна адресна регистрация е нещо, за което мечтаят много хора от други градове! Не само че ще се радвам на по-добър живот и социални придобивки, но и социалният ми статус ще се подобри и ще придобия почитта на повече хора. Това е рядка и труднодостъпна възможност! Ако напусна, никога повече няма да имам такава добра възможност. Може би трябва да изчакам, докато адресната ми регистрация бъде обработена, и тогава да напусна?“. Но тогава се замислих за неотложното Божие намерение да спасява хората и осъзнах, че ако продължа да кроя планове за слава, придобивки и статус, ще разочаровам Бог. След като се прибрах вкъщи, се помолих на Бог да ме напътства, за да разбера Неговото намерение и да направя правилния избор.

Прочетох Божиите слова: „Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). „Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и перспективи ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговата похвала“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност). „Това, което продължавам да искам от вас, е да принесеш цялото си същество на цялото Ми дело и, още повече, да разпознаваш ясно и да виждаш точно цялото дело, което съм извършил в теб, и да отдадеш всичките си усилия за Моето дело, така че то да постигне по-велики резултати. Това е, което трябва да разбереш. Не се борете помежду си, не търси изход и недей да се стремиш към удобства за плътта ти, за да не бъде забавено делото Ми и да не бъде забавено твоето прекрасно бъдеще. Ако постъпиш така, не само няма да се защитиш, но и ще си навлечеш унищожение. Няма ли да е глупаво от твоя страна?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека). След като прочетох Божиите слова, сякаш чух Божия призив. Бог се надява, че можем да посветим цялата си енергия на стремежа към истината и изпълнението на дълга си, и очаква от нас да се стремим да изживеем смислен живот. Ако напуснех работата си, може би материалните ми условия нямаше да са толкова добри, колкото преди, и социалният ми статус можеше да не е толкова висок, но можех да живея в Божия дом, да се наслаждавам на поенето и подхранването от Неговите слова всеки ден и можех да си сътруднича с братя и сестри, докато изпълняваме дълга си и се стремим към истината с тях. Чрез своя дълг можех да разбера истината, да се отърва от покварения нрав на Сатана и да получа Божието спасение. Това е правилният път в живота и най-смисленият живот. В този момент почувствах, сякаш Бог чакаше моя избор, моя отговор. Божиите слова дълбоко докоснаха сърцето ми и почувствах решимост да се откажа доброволно от всичко, за да удовлетворя Бог. Помолих се на Бог: „О, Боже, виждам, че нямам истина и че Ти нямаш място в сърцето ми. За да получа местна адресна регистрация, почти отново паднах в капана на славата, придобивките и статуса. Благодаря Ти, че Твоите слова ме защитиха, като ми позволиха да разбера, че дългът, който ми е поверен, е Твоята любов към мен, и да осъзная, че стремежът към истината и изпълнението на моя дълг е най-смисленото нещо. Искам да Ти дам задоволителен отговор“. И така, подадох оставката си в компанията. Ръководството на компанията продължи да се опитва да ме убеди да остана, но аз не се поколебах. Благодарение на Божията закрила успях да преодолея изкушението.

В момента, в който напуснах компанията, погледнах синьото небе и тучните дървета и почувствах неописуема радост. Почувствах се като малка птичка, излетяла от клетката си, рееща се свободно обратно в небето, и се сетих за един откъс от Божиите слова, който обичам: „Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се покорят изцяло на Бог и живеят според Неговите слова, когато се чувстват приземени и прояснени дълбоко в сърцата си, и когато в сърцата им няма тъмнина и могат да живеят напълно свободно и волно в Божието присъствие, само тогава получават истински човешки живот и само тогава стават хора, които притежават истината и човечността. Освен това всички истини, които си разбрал и получил, идват от Божиите думи и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Създателя и Той каже, че си сътворено същество, което отговаря на критериите, и че изживяваш човешко подобие, животът ти ще има най-много смисъл“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Само като вярваме в Бог и Го почитаме, като се стремим към истината, като избягаме от тъмното влияние на Сатана и живеем според Божиите слова, можем да живеем най-ценния живот и само тогава сърцата ни могат да намерят истински мир и спокойствие. Божиите слова ме накараха да направя правилния избор. Благодаря на Всемогъщия Бог!