От Юсин, Китай

През 2013 г. полицията ме арестува чрез телефонно наблюдение. Показаха ми снимки на висшестоящите водачи и ми казаха да ги идентифицирам, а когато отказах да говоря, се опитаха да ме заплашват и сплашват, като казаха, че ще ме затворят в единична килия и ще ме измъчват. По това време, благодарение на Божията грижа и закрила, не се страхувах, а след това успявах да преодолея всеки полицейски разпит с молитва и не предадох братята и сестрите си. По-късно бях осъдена на три години затвор.

През април 2014 г. бях изпратена в женски затвор, за да излежа присъдата си. Началникът на затворническото отделение ми каза да напиша декларация за покаяние и да се закълна, че повече няма да вярвам в Бог, но аз отказах да я напиша и вместо това им свидетелствах за Бог. Като видя твърдата ми позиция, началникът на отделението накара други затворнички да ме измъчват, бият и обиждат и ме караха да стоя в малка стая по дванайсет часа на ден, без да се движа. Краката и стъпалата ми изтръпнаха и се подуха от стоенето, а всяка минута ми се струваше цяла вечност. Затворничките ми се подиграваха, като виждаха страданието ми, и казваха: „Защо не накараш твоя Бог да те превърне в орел, за да излетиш оттук!“. Молех се в сърцето си, като Го молех да ме води, за да преодолея това телесно наказание и да не Го предам, и с Божието напътствие аз издържах. Един ден затворническите служители ми дадоха десет въпроса, на които да отговоря, като всички те отричаха и клеветяха Бог. Това направо ме вбеси: „Тези дяволи наистина са умели в измислянето на лъжи! Трябва да свидетелствам за Бог и да не позволявам името Му да бъде опозорено“. Затова използвах тази възможност да отговоря на въпросите, като използвах Божиите слова, за да опровергая техните заблуди. В резултат на това разгневих затворническите служители и те ме лишиха от обяд в продължение на три дни. Понякога ми се завиваше свят от глад и виках към Бог в сърцето си, като Го молех да подкрепи вярата ми и да ми помогне да остана непоколебима. Спомних си думите на Господ Исус: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Като размишлявах върху Божиите слова, вече не се чувствах толкова гладна. Шест месеца преди освобождаването ми големият червен змей оказа натиск върху затворническото отделение, като заяви, че аз съм единствената в района, която не е била обърната, и за да не опетня репутацията на затвора, трябва да бъда обърната. След това ме подложиха на нов кръг от телесни наказания. При температури от около минус двадесет градуса по Целзий ме накараха да стоя в умивалнята и ме поливаха с вода, дори в ушите ми. Цялото ми тяло беше мокро, но не ми позволиха да се преоблека. По-късно ме заведоха в една малка стая и две убийци ме принудиха да подпиша „Трите декларации“. Казаха, че ако откажа, ще ме заведат в коридор без наблюдение и че ако бъда пребита до смърт, щели да го запишат като естествена смърт. Сърцето ми беше потънало в смут: „Ако подпиша, ще предам Бог, но ако не го направя, те ще намерят нови начини да ме измъчват. Ами ако ме пребият до смърт?“. Спомних си как веднъж една затворничка ми каза, че преди тук е умрял затворник и че са извлекли тялото му като на умряло куче. Самата мисъл за това ме изпълни със страх. Ако ме пребият до смърт, нямаше да имам възможност да бъда спасена. Тогава се сетих как две сестри от същото затворническо отделение казаха, че и двете са подписали декларацията за покаяние. Помислих си: „Те вече са я подписали. Да не би просто да следвам сляпо правилата? Бог гледа сърцето на човека, а не само външното му поведение. Аз всъщност не искам да предам Бог; просто щях да използвам мъдрост, за да се справя с големия червен змей“. И така, подписах „Трите декларации“. Но в момента, в който подписах, сърцето ми помръкна. И все пак не спирах да се утешавам: „Аз всъщност не предавам Бог; просто използвам мъдрост, за да се справя с големия червен змей“. Дори им казах: „Всъщност не подписвам това. Просто се съобразявам с процедурите ви“.

През юни 2016 г. ме освободиха от затвора. По-късно от една проповед чух, че онези, които са подписали „Трите декларации“, са получили белега на звяра и са отворили портите на ада. Внезапно се почувствах парализирана, сякаш небето бе почерняло. Най-накрая осъзнах колко сериозно е подписването на „Трите декларации“ и че това накърнява Божия нрав. Не очаквах, че след толкова години вяра в Бог ще завърша пътя на вярата си с предателство. Болката и отчаянието в сърцето ми в този момент бяха неописуеми. Макар тялото ми да беше свободно, духът ми беше в мрак. В крайното си страдание дори мислех да скоча от някоя сграда, за да сложа край на всичко. Чувствах се сякаш съм изгубила душата си. Спомних си Божиите слова: „Вече няма да съм милостив към онези, които не показаха никаква преданост към Мен във време на мъки, защото милостта Ми има граници. При това не харесвам никого, който някога Ме е предал. Още по-малко Ми харесва да общувам с онези, които продават интересите на приятелите си. Такъв е Моят нрав, независимо от това кой е този човек. Трябва да ви кажа следното: всеки, който напълно разбие сърцето Ми, няма да получи повторно опрощение от Мен, а ще пазя завинаги в сърцето Си всекиго, който Ми е бил предан“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). Като размишлявах върху Божиите слова, почувствах пронизваща болка в сърцето си. Божият нрав не търпи оскърбление и всеки, който предаде Бог, никога повече няма да получи Неговата милост. Бях подписала „Трите декларации“ и бях накърнила Божия нрав, и чувствах, че пътят на вярата ми е стигнал до своя край и че Бог повече няма да спаси някой като мен. Като мислех за злодеянието, което бях извършила, сърцето ме болеше непоносимо и ми се искаше отново да бъда затворена, само за да компенсирам прегрешението си. През тези няколко дни бях като ходещ труп. Всеки ден прекарвах в унес и бях твърде засрамена, за да се моля на Бог.

Един ден видях един брат, с когото някога си сътрудничих, във филм, продуциран от Божия дом, и се почувствах още по-огорчена и виновна. И двамата вярвахме в Бог, но той изпълняваше своя дълг да свидетелства за Него, докато аз бях отстранена и трябваше да бъда наказана. Още повече се намразих. В миналото не се бях стремила към истината и чувствах, че заслужавам да умра и съм недостойна да живея. Просто исках да живея ден за ден и ако някой ден умра, това щеше да е Божията праведност. Лежах в леглото през нощта, мятах се и се въртях, не можех да заспя и в ума ми изникнаха Божиите слова: „Когато се бунтуват срещу Мен, правя така, че да Ме опознаят в бунтарството си. С оглед на тяхната вкоренена природа и с оглед на Моето милосърдие, вместо да ги умъртвя, Аз им позволявам да се разкаят и да започнат на чисто“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 14). „Възможно ли е съдбата ти да не може да бъде променена? Примиряваш ли се да умреш с такова горчиво съжаление?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността и идентичността на човека). Ясно почувствах, че Бог не ме е изоставил и че Той все още използва Своите слова, за да ме призове, за да ми позволи да дойда пред Него с покаяние. Милите Божии слова бяха като топъл, нежен поток и изпълниха сърцето ми с топлина. Бог не искаше да ме вижда в негативност и неразбиране, да потъвам в отчаяние и да се отказвам от себе си. Бог искаше да се изправя от провала си и да се замисля за първопричината за падението си. Спомних си как Бог казва, че покаянието на ниневийците е спечелило Неговата милост. Бог също се надяваше, че мога да се покая, да започна на чисто и отново да поема по пътя на вярата. Почувствах Божията любов и спасение и сърцето ми се изпълни с благодарност към Него. Затова коленичих и се помолих: „О, Боже, аз Те предадох и разбих сърцето Ти. Но Ти не си се отказал да ме спасиш и все още ми даваш шанс да се покая. Благодаря Ти! О, Боже, готова съм да се покая. Моля Те, води ме, за да се самоанализирам“.

По-късно прочетох Божиите слова: „Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Дори онези, които само се мотаят, все още да могат да паразитират днес, никой не може да избегне последните мъки и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобни мъки са огромно облагородяване, но за онези, които просто се мотаят, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцата си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцата си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат никакво желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Такива низки хора ще бъдат „изгонени“, когато Божието дело приключи, и към тях няма да бъде проявена никаква милост. Тези, които нямат човешка природа, безусловно не притежават истинска любов към Бог. Когато средата е удобна или имат нещо, което да придобият, те са напълно покорни пред Бог, но щом желанията им бъдат осуетени или в крайна сметка разбити, те веднага се вдигат на бунт. Дори само за една нощ те се превръщат от усмихнати, „добросърдечни“ хора в свирепи на вид палачи, които неочаквано се отнасят към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да имат причина за това. Ако не се пропъдят тези зли демони, които убиват без да им мигне окото, няма ли да се превърнат в сериозна скрита заплаха?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Като размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че съм била егоистична и подла личност. Изправена пред заплахата от убийци, се уплаших, че ако бъда убита, няма да бъда спасена, затова подписах „Трите декларации“ и предадох Бог. Когато не бяха заложени значителни плътски интереси, изричах и мислех в сърцето си, че няма да предам Бог, независимо кой друг го прави, и дори се мислех за човек, който наистина вярва в Бог. Но когато животът ми беше в опасност, за да се защитя, спасих собствената си кожа и предадох Бог. По какъв начин имах някаква човещина? По какъв начин наистина вярвах в Бог? Само онези, които по време на мъченията на големия червен змей могат да изтърпят всички страдания, за да свидетелстват за Бог, са хора с човещина и са хора, които наистина вярват в Бог. Помислих си как съм била избрана от Бог в последните дни да бъда сред онези, които вярват в Него. Докато четох Божиите слова, стигнах до разбирането на истината за това как човечеството е било покварено от Сатана и научих за 6000-годишния план за управление на Бог за спасение на човечеството. Чрез Божиите слова разбрах някои истини и прозрях много неща и именно Божиите слова ми помогнаха да премина през най-трудните дни на страдание в затвора. Бях получила толкова много от Бог, но когато Бог поиска от мен да свидетелствам, аз Го предадох, като подписах „Трите декларации“, за да се предпазя от това да бъда пребита до смърт. Бях извършила толкова голям акт на предателство и наистина бях достойна да бъда прокълната! В този момент най-накрая осъзнах, че годините ми на вяра не са били, за да придобия истината и живота, че съм пожертвала семейството и кариерата си, страдала и изпълнявала дълга си, само за да получа благословии, и че връзката ми с Бог е била откровено транзакционна, основана на личен интерес. Аз бях просто безжизнена плява, така че как бих могла да не падна? Като осъзнах тези неща, пожелах да се стремя нагоре и повече да не бъда толкова негативна и често заставах пред Бог, за да се моля и да се покая. Без значение какъв щеше да бъде изходът ми, бях готова да изпълня дълга си като сътворено същество и да се стремя да търся истината.

През февруари 2018 г. поех работа с текст и се почувствах много благодарна, като исках да изпълня дълга си правилно и да компенсирам предишното си прегрешение. Докато изпълнявах дълга си, всеки път, когато се сетех за предателството, което бях извършила, сърцето ме болеше, сякаш го пронизваха, като трън, забит в сърцето ми, който ми носеше голяма болка и чувство за вина. Понякога се питах: „Мислех, че използвам мъдрост, за да се справя с полицията, когато подписа „Трите декларации“, но как Бог гледа на това?“. Спомних си думите на Господ Исус: „Всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 10:33). Тъй като подписах „Трите декларации“ и отрекох, и предадох Бог пред Сатана, Бог не ме призна като човек, който вярва в Него, а моята „мъдрост“ не устоя пред истината и беше просто начин да заблуждавам себе си и другите. Мъдростта е положително нещо, което идва от Бог, и използването ѝ е практика, която защитава интересите на Божия дом. Но аз използвах „мъдрост“, за да защитя себе си. Онези, които отричат и предават Бог пред хората, са осъдени от Бог и Бог се отвращава от предателството на хората спрямо Него. Това, което Бог иска, е хората да Му свидетелстват пред Сатана, винаги да поддържат името Му и никога да не Го отричат. Като осъзнах тези неща, се намразих още повече и тайно се заклех в сърцето си, че в бъдеще, изправена пред подобни ситуации, ще остана непоколебима в свидетелството си и никога повече няма да се стремя да спася собствената си кожа.

По-късно понякога се замислях: „Защо се провалих? Защо някои братя и сестри можаха да издържат на тежки мъчения и да останат непоколебими, дори до смърт, без да предадат Бог, докато аз Го предадох? Каква беше коренната причина за моя провал?“. След размисъл осъзнах, че основната причина е, че ценях живота си твърде много. Бях предала Бог от страх от смъртта, като загубих свидетелството си. Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах как да се изправя пред смъртта. Всемогъщият Бог казва: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетяха ги различни форми на смърт. Каква беше причината за смъртта им? Дали се занимаваха с някакви злосторничества и затова бяха екзекутирани от закона? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и ругаеха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Всъщност така умряха и си отидоха телата им; това беше техният начин да напуснат човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и напускане или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Напротив, това беше точно начинът, по който те заклеймиха този свят и свидетелстваха за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великото Божие могъщество и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да провъзгласят пред света, да докажат на човешките същества, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано с аз-а, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо, и точно тези хора са били способни да отдадат най-ценното си притежание като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. През цялото време до смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да ви накарам да използвате същия метод, за да свидетелствате за Бог и да разгласявате евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който си длъжен да изпълниш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Божиите слова докоснаха сърцето ми. Учениците на Господ Исус са пострадали мъченически по всякакви начини заради Господ, смъртта им е била присъда за това зло поколение и те са свидетелствали за Бог с цената на собствения си живот. Това е най-голямото унижение за Сатана и това означава да си истинско сътворено същество. Те са изпълнили отговорността на сътворените същества, като умират, за да свидетелстват за Бог, и макар телата им да са безжизнени, душите им са се върнали в Божието присъствие. Онези, които искат да спасят собствената си кожа и се страхуват от смъртта, дори и да живеят, са като ходещи трупове. Както е казал Господ Исус: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Всеки път, когато се сещах как предадох Бог, за да се защитя, когато се изправих пред заплахата от смърт, сърцето ме болеше от чувство за вина и душата ми се измъчваше. Тази болка беше много по-лоша от телесното страдание. Чрез разкриването в Божиите слова придобих известно прозрение за смъртта. Осъзнах, че физическата смърт не е страшна и че това, което е наистина ужасяващо, е мъчението на душата. След смъртта има вечно наказание, което трябва да се изтърпи, и тази болка е истинското страдание. Да бъдеш пребит до смърт е само моментно страдание, но душата е в мир и спокойствие. Разбрах също, че съдбата на човека е в Божиите ръце и че големият червен змей не може да реши живота или смъртта ми. В деня, в който смъртта ми наистина дойде, това ще бъде по Божието върховенство и предопределение и аз трябва да се покоря на Божието устройване и уредби. Да можеш да умреш, за да удовлетвориш Бог, е най-ценното нещо.

Една нощ през декември 2023 г. получих писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше, че събират материали за онези, които са подписали „Трите декларации“. Като видях писмото, бях зашеметена и се замислих как бях подписала „Трите декларации“. Особено след като видях Божиите слова, които казваха: „Онези, които подписват „Трите декларации“, не са ли именно онези, които са детонирали бомбата и са се разкъсали на парчета?“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Почувствах, че с мен наистина е свършено и че животът ми на вяра е приключил. Почувствах се безнадеждна, като знаех, че като съм подписала „Трите декларации“ и съм предала Бог, съм била обречена на ада и наказание. Чувствах, че без значение как Божият дом се отнесе с мен, това щеше да е оправдано. Макар горещо да се молех, готова да се покоря на Божието върховенство и уредби, дори като приемах смъртта като заслужена за греха си, сърцето ми се срина в отчаяние. Онази нощ нямах сили да се занимавам с проблемите в работата си, нямах никаква сила и не пророних нито дума през цялата нощ. През следващите няколко дни не можех да ям и да спя и всеки път, когато се сетех за прегрешението си, чувствах, че нямам добър изход. Чувствах се опустошена и нямах желание да правя нищо. Просто чаках Божият дом да ме информира, че съм била изчистена. В болката и отчаянието си застанах пред Бог в молитва да ме просвети и да ме води, за да разбера намерението Му.

На следващия ден видях един откъс от Божиите слова, цитиран във видеоклип със свидетелство за преживяване: „Повечето хора са вършили някакви прегрешения и са се опетнили. Например някои хора са се противопоставяли на Бог и са изричали богохулни неща; някои хора са отхвърлили Божието поръчение, отказали са да изпълняват дълга си и са били отритнати от Бог; някои хора са предали Бог, когато са се изправили пред изкушения; някои са се подписали под „Трите декларации“, когато са били арестувани, като са предали Бог; някои са откраднали приношения; други са прахосали приношения; някои често са смущавали църковния живот и са нанасяли вреда на Божиите избраници; други са образували клики и са измъчвали останалите, като са сеели хаос в църквата; някои често са разпространявали идеи и смърт, като са вредили на братята и сестрите; а някои са се впускали в непристойни взаимоотношения с противоположния пол и разврат и са имали ужасно влияние. Достатъчно е да се каже, че всеки има своите прегрешения и петна. Но някои хора са способни да приемат истината и да се покаят, докато други не могат да приемат истината и по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Затова към тях трябва да се подхожда според тяхната природа същност и техните последователни проявления. Именно онези, които могат да се покаят, вярват в Бог истински; но що се отнася до истински неразкайващите се, те трябва да бъдат премахнати или отлъчени, както е уместно. Някои хора са зли, други са невежи и глупави, а трети са зверове. Всеки е различен. Някои зли хора са обладани от зли духове, докато други са слуги на дявола Сатана. Някои от тях имат особено безмилостна природа, докато други имат особено измамна природа, трети по природа са особено алчни за пари, а четвърти по природа обичат да бъдат сексуално разюздани. Проявленията на всеки тип човек са различни, затова всички хора трябва да бъдат оценявани всеобхватно в съответствие с техните природи и последователни проявления. […] Бог се справя с всеки човек въз основа на действителните обстоятелства и обстановката в дадения момент, както и на действията и поведението на този човек и на неговата природа същност. Бог никога не онеправдава никого. Това е Божията праведност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като размишлявах върху Божиите слова, сърцето ми беше трогнато от Божията любов. Божият дом се отнася с хората според принципи, а Божият нрав има както страна на величие и гняв, така и страна на любяща доброта и милост. Не бива да разбирам погрешно Бог. Аз подписах „Трите декларации“ и извърших греха на богохулството, който е непростим в този живот и в идния свят. След като предадох Бог, сърцето ми потъна в мрак и аз се въргалях в мъчителна болка, като живеех като ходещ труп. Това беше проявление на праведния Божи нрав. Но Бог не ме изостави и чрез Своите слова Той ме просвети и напътства, като ми позволява да изляза от негативността и неразбирането. Почувствах, че в праведния Божи нрав има също и Божията милост и спасение. Бог решава изхода на хората въз основа на предисторията на техните действия, тяхната природа същност и последователно поведение, както и дали са се покаяли истински, или не. Като се замисля за времето, когато бях заловена и измъчвана повече от година, се изправих пред опасността от смърт и в момент на телесна слабост предадох Бог, а след това бях изпълнена със съжаление и вина. Божият дом видя, че имам известно разбиране за себе си и покаяние, и ми даде шанс да изпълня дълга си. Оттогава постоянно правя всичко възможно, за да изпълня дълга си. За разлика от тях, сред онези, които са подписали „Трите декларации“, онези, които са били изчистени, постоянно са се справяли зле с дълга си, а след като са предали Бог, не са се покаяли истински, нито са изпълнявали дълга си както трябва. Такива хора са онези, които Бог разкрива и отстранява. Божието слово казва, че онези, които подпишат „Трите декларации“, са обречени на погибел и извършват смъртен грях. Но Бог се отнася с хората въз основа на тяхната природа същност и покаяние. След като подписах „Трите декларации“, почувствах дълбоко съжаление и самообвинение в сърцето си. Бог използва Своите слова, за да ме съди и накаже, като ми позволява да разбера естеството и последствията от подписването на „Трите декларации“, да знам, че праведният Божи нрав не търпи оскърбление, да развия богобоязливо сърце и да имам истинско покаяние. Това ми позволи напълно да преживея това, което Бог каза в: „Божиите милост и толерантност не са трудни за придобиване — но за човека е трудно да постигне истинско покаяние“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II).

След това прочетох още един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Всички хора вярват в Бог, за да получат благословии, награди и венци. Няма ли всеки човек такова намерение в сърцето си? В действителност всеки човек го има. Това е факт. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват намерението и желанието си да получат благословии, това желание, това намерение и мотив, които лежат дълбоко в сърцата на хората, никога не са се разколебавали. Независимо колко духовна теория разбират хората, какво познание за преживяване имат, какъв дълг могат да изпълняват, колко страдание понасят или каква цена плащат, те никога не се отказват от намерението да получат благословии, което е скрито дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят и тичат насам-натам в служба на това. Не е ли това нещото, заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Без това намерение да получите благословии, как бихте се чувствали? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако това намерение да получат благословии, което е скрито в сърцата им, бъде напълно изкоренено? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да станат немотивирани в дълга си и да загубят интерес към вярата си в Бог. Би изглеждало така, сякаш са загубили душите си, и би изглеждало така, сякаш сърцата им са били отнети. Ето защо казвам, че намерението да се получат благословии е нещо скрито дълбоко в сърцата на хората. Може би, докато изпълняват дълга си или живеят живота на църквата, те смятат, че са разбрали някои истини и са способни да се отрекат от семействата си и с радост да отдават всичко на Бог, и че вече имат познание за намерението си да получат благословии, и са изоставили това намерение, и вече не са управлявани или възпирани от него. Тогава те си мислят, че вече нямат намерението да получат благословии, но Бог смята иначе. Хората гледат само повърхностно на нещата. Преди да ги сполетят изпитания, те се чувстват доволни от себе си. Стига да не напуснат църквата или да не се отрекат от Божието име и да продължават да отдават всичко на Бог, те вярват, че са се променили. Смятат, че вече не са тласкани от своя ентусиазъм или моментни импулси при изпълнението на дълга си. Вместо това вярват, че могат да се стремят към истината и че могат непрекъснато да търсят и практикуват истината, докато изпълняват дълга си, така че техният покварен нрав да бъде пречистен и те да постигнат някаква истинска промяна. Но какви са техните проявления, когато се случат неща, които са пряко свързани с тяхната крайна цел и изход? Истинското им положение се разкрива в своята цялост“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Бог разкри точното ми състояние. През тези години си мислех, че съм престанала да се стремя към благословии, но желанието за благословии беше скрито дълбоко в сърцето ми и ако не беше разкриването на фактите, все още щях да си мисля, че съм се променила в това отношение. През всичките тези години, поради Божията милост, изпълнявах дълга си в Божия дом, така че все още се държах за фалшива надежда, като мислех, че Бог може да ми е простил. Страдах и плащах цена в своя дълг, като понасях болест, за да постоянствам в него, и затова си мислех, че съм предана на Бог. Но когато видях, че Бог се справя с онези, които подписват „Трите декларации“, като ги изпраща в ада, бях парализирана и надеждите ми за благословии бяха напълно разбити. Загубих желание да изпълнявам дълга си и дори не исках да се занимавам с работата си. Изправена пред фактите, видях, че все още се опитвам да сключвам сделки с Бог и че понасям страдания в изпълнението на дълга си само заради благословиите. Видях колко дълбоко вкоренено е намерението ми да придобия благословии. Благодарих на Бог за Неговото разкриване, което ме накара да позная себе си и също така вдъхнови решимостта ми да се стремя към истината. След това реших да се поверя на Бог и знаех, че както и да се отнася Бог с мен, това, което трябваше да направя, е да се покоря, да остана непоколебима на последния си пост и да изпълня дълга, който трябваше. Помолих се: „Боже, предвид това, което съм направила, отдавна трябваше да бъда изчистена. През тези години безплатно се наслаждавах на толкова много от поенето и ресурса на Твоите слова и придобих доста. Дори сега да ме отлъчиш, пак ще Ти благодаря. Боже! Искам да Те следвам завинаги и повече няма да желая никакви благословии“. Спомних си Божиите слова: „Не искам да получа никакви благословии, а само да мога да вървя по пътя, по който трябва да вървя според Божиите намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Пътят … (6)). Като размишлявах върху Божиите слова, не можах да сдържа сълзите си. Сърцето ми се изпълни с благодарност към Бог и духът ми се почувства освободен, както никога досега.

След като се отказах от желанието за благословии и поисках да изпълня дълга си, един ден получих писмо от висшестоящите водачи. Като взеха предвид предисторията на подписването ми на „Трите декларации“ и последователното ми изпълнение на дълга във вярата ми, те можеха да ми дадат възможност да се покая и ми казаха да изпълнявам дълга си спокойно. Когато получих писмото, бях дълбоко трогната. Почувствах, че праведният Божи нрав към хората е любов и спасение. Каквото и да правеше Бог, всичко беше, за да събуди моето непримиримо и изтръпнало сърце, за да мога да поема по правилния път на стремеж към истината. В този момент неразбирането ми спрямо Бог се разреши, намразих собствената си измамност и липса на разбиране на изстраданите Божии намерения, и осъзнах колко много сърце и душа Той е вложил в мен. След това прочетох Божиите слова: „Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). Бях чела този откъс от Божието слово много пъти преди, но никога не го бях разбирала истински. Сега, чрез преживяването си, осъзнах, че това, което Бог прави, не съдържа никаква омраза към хората. Както и да работи Бог, дори и да включва осъждане или проклятие, това е, за да пречисти хората, да ги освободи от ограниченията и оковите на покварения нрав и да спаси хората от властта на Сатана. Праведният Божи нрав съдържа огромно спасение за хората. Готова съм да прекарам живота си в стремеж към истината и да се старая да отговарям на Божиите изисквания. Какъвто и да е изходът ми, дори ако мога само да полагам труд за Създателя, аз съм готова и удовлетворена. Благодаря на Бог!