От Лин Сен, Китай

Откакто се помня, в семейството ми винаги мъжете са били начело и баща ми е имал последната дума за всичко. Той никога не вършеше домакинска работа. Готвенето, прането и чистенето бяха задължения на майка ми и сестра ми. Той често учеше мен и братята ми, че „мъжът работи навън, а жената шета вкъщи“, и че земеделието и изкарването на пари са работа на мъжа, докато готвенето и прането са задължения на жената. Заради думите и делата на баща ми, след като се ожениха, всичките ми по-големи братя станаха глави на семействата си и никога не вършеха домакинска работа. Исках да бъда точно като тях, тъй като чувствах, че това е единственият начин да притежаваш мъжко държание и достойнство. След като се ожених, съпругата ми се оказа много добродетелна и способна домакиня и пое всички домакински задължения. Понякога дори ми поднасяше храната по време на хранене. Това още повече засили усещането ми, че като мъж не трябва да имам задължения като пране, кърпене или грижа за децата. Всичко това беше женска работа. Щеше да е унизително и под достойнството ми, ако я вършех. По-късно, след като жена ми роди, се прибирах от работа и я виждах как се мъчи да готви и да върши домакинска работа, докато държи бебето. Искаше ми се да ѝ помогна, но тогава ми хрумваше колко унизително би било, ако хората разберат, че възрастен мъж като мен върши такава работа. Затова просто излизах да играя на карти, вместо да помагам на жена си с домакинството. След като приех Божието дело от последните дни, много обичах да чета Божиите слова. От Неговите слова разбрах, че за да вярвам в Бог, трябва да практикувам истината във всичко и да изживявам нормална човешка природа. Не можех просто да оставя другите да ми прислужват — това би било наистина неразумно. Оттогава започнах да помагам на жена си с някои от домакинските задължения, като се учех да готвя, да мия зеленчуци и да чистя.

Един ден през януари 2023 г. водачът каза, че в един приемен дом има рискове за сигурността и че младите сестри, които живеят там, трябва незабавно да бъдат преместени. Той ме помоли да ги подслоня временно с думите, че ще се преместят след Нова година, щом се намери подходящ приемен дом. Помислих си: „Аз съм брат. Да прекарвам цял ден около печката — колко унизително и неловко би било! Защо водачът уреди аз да се занимавам с домакинстването? Не се ли опитва просто да ми създаде трудности?“. Но после си помислих: „Вярвам в Бог от много години. Ако откажа този дълг, водачът няма ли да каже, че не съм човек, който се стреми към истината? Освен това домът ми е доста подходящ за приемане. И въпреки че жена ми беше премахната от църквата, тя ме подкрепя в изпълнението на дълга ми, а и двете ми деца също не възразяват. Би било идеално младите сестри да прекарат Нова година у нас. Нещо повече, водачът ме помоли да ги приема само временно. Те ще се преместят веднага щом се намери подходящ приемен дом“. С тази мисъл се съгласих. Но когато дойде време за приемането, отново се появи нагласата ми, че „мъжът работи навън, а жената шета вкъщи“. Тъй като жена ми работеше в закусвалня, аз бях този, който всеки ден приготвяше закуска и обяд вкъщи. Жена ми многократно ми напомняше: „Трябва да си слагаш престилка и ръкавели, когато готвиш, иначе дрехите ти ще се изцапат и трудно ще се изперат“. Съгласявах се на думи, но нито веднъж не го направих. Мислех си: „Иска да нося ръкавели и престилка? На какво ще заприличам? Ще изглеждам като някоя бабичка! Ако сестрите ме видят така, няма ли да е страшно конфузно? Готвенето и миенето са задължения, които трябва да вършат сестрите, а не братята. Ако братята и сестрите разберат, че се занимавам с домакинстване, определено ще ме гледат отвисоко. Не мога да повярвам, че аз — брат, който върши текстова работа — сега съм станал професионален готвач!“. След известно време водачът уреди още една млада сестра да се премести в дома ми, а сестрите изобщо не изглеждаха да имат планове да се местят. Помислих си: „Нали казаха, че ще се изнесат след Нова година? Защо в къщата ми се настаняват още хора? Това ежедневно готвене е толкова унизително. Кога най-сетне ще приключи?“. Задушавах се от негативност, спрях да влагам сърце в готвенето и започнах да се държа нехайно. Оризът, който запарвах, ставаше или много твърд, или твърде мек, а ястията, които пържех, бяха или твърде солени, или напълно безвкусни. Но изобщо не се самоанализирах; дори смятах, че е достатъчно да успея да сложа храна на масата. По-късно започнаха да ми правят забележки, като казваха, че юфката, която съм сготвил, е сурова, а зрънцата сол в студените ястия не са се разтопили. При тези думи се почувствах още по-зле. „Достатъчно унизително е възрастен мъж като мен да ви готви по цял ден, а сега намирате недостатъци във всичко? Това е нетърпимо!“. В сърцето си просто желаех те да се изнесат по-скоро. По-късно осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог да ме напътства да разбера собствените си проблеми.

По това време чух един химн от Божиите слова:

Първоначалното човечество беше живо същество с дух

1  В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми.

2  Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми.

3  В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

Докато обмислях текста, осъзнах, че когато Бог първоначално е създал човечеството — Адам и Ева — Той никога не е казвал, че мъжете са по-благородни от жените или че жените имат по-нисък статус от мъжете. В Божиите очи мъжете и жените са равни. Същото е и в Божия дом. Какъвто и дълг да изпълнява човек, Бог никога не е казвал, че определен дълг трябва да се върши от братя, а друг — само от сестри. Но от малък бях научен от думите и делата на баща ми и живеех според шовинистични идеи. Винаги съм омаловажавал жените и съм гледал отвисоко на задачи като готвене и пране, като съм ги смятал за женска работа. Ето защо толкова се съпротивлявах на дълга си на домакин и дори когато го изпълнявах, бях просто нехаен. Всичко, което мислех и правех, не беше в съответствие с Божиите намерения. След като осъзнах това, пожелах да се покоря и усърдно да изпълня дълга си на домакин. След това, когато готвех юфка, я варях малко по-дълго, а студените ястия мариновах предварително. Също така започнах да мисля за разнообразие в ястията, които приготвях. Когато видях, че някои от младите сестри са болни и кашлят, им направих напитка от круши и небет шекер. Точно когато започвах да се променям, младите сестри се изнесоха.

След като си тръгнаха, често се замислях: „Защо разкрих толкова голяма съпротива по време на престоя им?“. По-късно прочетох Божиите слова, които разобличават проблема с шовинизма, и придобих известно разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Много хора мислят, че „Прането и кърпенето са изцяло женска работа. Нека жените се справят с тях. Чувствам се раздразнен, когато трябва да върша тези задачи; чувствам се по-малко мъж“. […] Мъжете имат тези шовинистични мисли и гледат отвисоко на някои задачи като грижата за децата, подреждането на къщата, прането, чистенето. Някои от тях имат силни шовинистични наклонности и презират тези задължения, не желаят да ги вършат или, ако ги вършат, го правят с неохота, като се страхуват, че могат да загубят уважението на другите. Те си мислят: „Ако винаги върша тези задължения, няма ли да стана женствен?“. На каква мисъл и гледна точка се подчинява това? Не съществува ли проблем в тяхната мисъл? (Да, така е.) Мисълта им е проблематична. […] В някои региони, където шовинизмът е особено силен, мъжете безспорно са разглезени от обуславящото въздействие и влиянието на семейството. Това обуславящо въздействие спасило ли ги е или им е навредило? (Навредило им е.) Нанесло им е вреда“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14)). „Например ти си брат и ако са те помолили да приготвяш храна и да миеш съдовете на другите братя и сестри всеки ден, би ли се покорил? (Така мисля.) Може би би могъл за кратко, но ако те помолят да изпълняваш този дълг дългосрочно, ще се покориш ли? (Мога да се покорявам понякога, но с течение на времето може и да не успявам да го правя.) Това означава, че не си се покорил. Какво кара хората да не се покоряват? (Хората не се покоряват, понеже имат традиционни представи в сърцата си. Те мислят, че мъжете трябва да работят извън дома, а жените трябва да вършат домашната работа, че готвенето е женска работа, а мъжът се излага като готви. Ето защо не е лесно да се покорят.) Правилно. Що се отнася до разделението на труда, има полова дискриминация. Мъжете мислят: „Ние, мъжете, трябва да сме навън и да работим за издръжката. Жените трябва да се занимават с неща като готвене и пране. Ние не трябва да бъдем принуждавани да го правим“. Но сега има особени обстоятелства и ти си помолен да вършиш тези неща, тогава какво правиш? Какви затруднения трябва да преодолееш, преди да можеш да се покориш? Това е най-важната част на този въпрос. Ти трябва да преодолееш своята полова дискриминация. Няма работа, която трябва да се върши от мъжете, и няма работа, която трябва да се върши от жените. Не разделяй труда по този начин. Дългът, който хората изпълняват, не трябва да се определя според техния пол“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). Божиите слова точно разобличиха моето състояние. Замислих се как, повлиян от думите и делата на баща ми и семейното ми възпитание от детството, винаги съм вярвал, че „мъжете превъзхождат жените“ и че „мъжът работи навън, а жената шета вкъщи“. Мислех, че домакинската работа като пране, готвене и чистене са все неща, които вършат жените, докато мъжете само трябва да обработват земята или да работят, за да печелят пари. Вярвах, че статусът на мъжа е по-висок от този на жената, затова съпругите трябва естествено да прислужват на мъжете; и че ако мъж върши домакинска работа, това е унизително и ще го гледат отвисоко. Затова, преди да повярвам в Бог, никога не вършех домакинска работа. Когато виждах как жена ми да бърза да ошета, докато държи детето ни, ми ставаше мъчно и исках да помогна, но тогава си спомнях, че възрастен мъж като мен трябва да спазва определено поведение и достойнство на истински мъж. Мислех си колко ще се изложа, ако другите ме видят да върша женска работа, затова излизах да играя на карти и да се забавлявам, вместо да ѝ помагам с домакинството. През всички тези години жена ми страдаше мълчаливо и живееше изтощителен и мъчителен живот. Най-важното е, че понеже бях толкова повлиян от шовинистични идеи, не можех да се покоря на Божиите устройвания и подредби. Когато водачът уреди временно да приема сестрите, аз гледах на домакинската работа като на женска работа и чувствах, че е унизително и под достойнството ми, като брат, да изпълнявам дълг на домакин. За да защитя мъжкия си образ, дори не смеех да нося престилка или ръкавели, когато готвех, от страх сестрите да не ме погледнат отвисоко. Поради вътрешната си съпротива бях нехаен в дълга си; дори не можех да сготвя юфката, както трябва, и да разтворя солта в студените ястия. Когато сестрите ми даваха предложения, мислех, че са твърде взискателни и само исках да се изнесат възможно най-скоро. Видях, че докато живеех според тези традиционни културни идеи, за да защитя така нареченото си мъжко достойнство и статуса си, бях станал невероятно егоистичен и студен, лишен от всякаква нормална човешка природа. Нямах ни най-малко покорство или преданост към дълга си. Когато осъзнах това, се помолих на Бог да ме напътства да разбера истината и да се освободя от робството и ограниченията на моите шовинистични идеи.

След това прочетох един откъс от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Трябва ли да се прави разлика между обществените отговорности на мъжете и жените? Трябва ли мъжете и жените да имат равен социален статус? Справедливо ли е да се издига статусът на мъжете неоснователно, а жените да бъдат подценявани? (Не, това не е справедливо.) Тогава как точно трябва да се отнасяте към социалния статус на мъжете и жените по начин, който е справедлив и разумен? Какъв е принципът за това? (Че мъжете и жените са равни и отношението към тях трябва да е справедливо.) Справедливото отношение е теоретичната основа, но как трябва тя да се приложи на практика така, че да отразява справедливостта и разумността? Не е ли свързано това с практически проблеми? Преди всичко трябва да решим твърдо, че статусът на мъжете и жените е равен — това е безспорно. Поради това разделението на труда между мъжете и жените в обществото също трябва да е равно и трябва да се обмисля и организира според техните заложби и работоспособността им. Трябва да има равенство, особено по отношение на човешките права, доколкото жените трябва също да разполагат с това, с което мъжете могат да разполагат, за да се гарантира равен статус на мъжете и жените в обществото. Който може да свърши работата или който е компетентен да бъде лидер, трябва да има правото да го направи, независимо дали е мъж, или жена. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Това отразява равенство между мъжете и жените. Ако, например, за мястото на един огнеборец има двама мъже и две жени, кой трябва да бъде нает на работа? Теоретичната основа и принципът са справедливото отношение. Как тогава трябва да се подходи в действителност към този въпрос? Както току-що казах, трябва да оставите този, който е подходящ за работата, да я свърши според способностите и заложбите си. Просто направете подбор според този принцип и вижте кой от тези кандидати е в добра физическа форма и не е тромав. Пожарникарската работа изисква да се реагира бързо в екстремни ситуации. Ако някой е твърде тромав, глупав и муден като костенурка или стара крава, ще забави нещата. След като установите качествата на всеки кандидат по отношение на заложбите, способностите, опита, нивото на компетентност в огнеборството и така нататък, заключението, което може да се направи, е, че един мъж и една жена са напълно подходящи. Мъжът е висок, физически силен, има опит в огнеборството и е участвал в няколко пожарогасителни и спасителни операции; жената е пъргава, преминала е през сериозно обучение, има познания за огнеборството и свързаните с него работни процедури, има заложби, отличавала се е на другите си работни места и е получавала награди. Така че в крайна сметка и двамата биват избрани. Това правилно ли е? (Да.) Това се казва да избереш най-добрия от най-добрите, без да проявяваш пристрастия към никого. […] Преди всичко, когато решаваш проблем, ти нямаш предразсъдъци срещу мъжете или жените. Вярваш, че има много изключителни и талантливи жени и познаваш доста такива личности. Поради това твоето виждане те убеждава, че работоспособността на жените не е по-лоша от тази на мъжете и че стойността, която жените имат за обществото, не е по-малка от тази на мъжете. Щом имаш това виждане и разбиране, ще правиш точни преценки и избори въз основа на този факт във всяко свое бъдещо действие. С други думи, ако не проявяваш пристрастност към никого и нямаш предразсъдъци, основани на пола, то твоята човешка природа ще бъде относително нормална в това отношение и можеш да постъпваш справедливо. Забраните на традиционната култура, в смисъл че мъжете се смятат за висшестоящи спрямо жените, ще се вдигнат, мислите ти вече няма да са ограничени и ти вече няма да се влияеш от този аспект на традиционната култура“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, изпитах силно усещане за яснота и разбрах, че за да се освободя от оковите на традиционни културни идеи като: „Мъжете превъзхождат жените“ и „Мъжът работи навън, а жената шета вкъщи“, първо трябва да приема факта, че мъжете и жените са равни. Мъжете не трябва да са предубедени към жените, а още по-малко да ги омаловажават или потискат. Това е неморално и лишено от човешка природа. Трябва да се отнасят справедливо към жените и да не гледат на домакинската работа като на нещо, което им е присъщо, докато възприемат високопоставените длъжности, които носят статус, като работа за мъже. Подобна гледна точка е една от ересите и заблудите на Сатана и е в пълно противоречие с истината. В Божия дом няма правило, което да гласи кой дълг трябва да се върши от братя и кой от сестри. В Божия дом дългът никога не се възлага въз основа на пола, а по-скоро разумно се възлага въз основа на заложбите, силните страни, работоспособността на всеки човек и нуждите на църковното дело. Например водачът уреди да изпълнявам дълг на домакин, защото приемният дом, в който живееха сестрите, беше изправен пред рискове за сигурността и не можеше веднага да се намери безопасен дом. Моят дом, от друга страна, беше подходящ, а жена ми и децата ми ме подкрепяха в изпълнението на моя дълг. От една страна, уреждането на водача съхрани сестрите в безопасност, а от друга, им позволи да изпълняват нормално своя дълг, като гарантира, че църковното дело няма да бъде засегнато. С това, че ги приех, аз също поддържах църковното дело и изпълнявах своя дълг. Трябваше да приема уреждането и да се покоря, да се откажа от погрешните идеи и гледни точки, че „мъжете превъзхождат жените“ и че „мъжът работи навън, а жената шета вкъщи“, и според Божиите слова да изпълня дълга си на домакин.

След това прочетох още от Божиите слова и научих как правилно да подходя към своя дълг. Всемогъщият Бог казва: „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство. Какво отношение трябва да имаш към своя дълг? Първо, не бива да го анализираш, като се опитваш да установиш кой ти го е възложил. Вместо това трябва да го приемеш от Бог, като Божие поръчение и като свой дълг, и трябва да се подчиниш на устроеното и подреденото от Бог и да приемеш дълга си от Бог. Второ, не прави разлика между високото и ниското ниво и не се интересувай от естеството му, от това дали ти позволява да изпъкнеш, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляй върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Например ако отговаряш за приготвянето на храна за братята и сестрите, това е твоят дълг. Как трябва да се отнасяш към тази задача? (Трябва да търся истините принципи.) Как търсиш истините принципи? Това засяга реалността и истината. Трябва да мислиш за това как да приложиш истината на практика, как да изпълняваш добре този дълг и кои аспекти от истината включва този дълг. Първата стъпка е, че преди всичко трябва да знаеш това: „Аз не готвя за себе си. Това е моят дълг, който изпълнявам“. Включеният тук аспект е видение. Каква е втората стъпка? (Трябва да мисля за това как да сготвя добре.) Какъв е критерият за добро готвене? (Трябва да потърся Божиите изисквания.) Точно така. Само Божиите изисквания са истината, критерият и принципът. Готвенето според Божиите изисквания е един аспект на истината. Ти най-вече трябва да вземеш под внимание този аспект на истината и после да размислиш: „Бог ми е дал да изпълнявам този дълг. Какво е изискваното от Бог ниво?“. Тази основа е необходимост. Тогава как трябва да готвиш, така че да отговаряш на Божието ниво? Храната, която готвиш, трябва да е здравословна, вкусна, чиста и да не вреди на тялото — това са подробностите в случая. Стига да готвиш според този принцип, храната, която готвиш, ще е според Божиите изисквания. Защо казвам това? Защото ти потърси принципите на този дълг и не надхвърли обхвата, очертан от Бог. Това е правилният начин да готвиш. Ти изпълни дълга си добре и го направи по начин, който отговаря на критериите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). В Божия дом нито един дълг не се възлага въз основа на пола на човека и няма благороден или низш дълг. Правилното отношение към твоя дълг е да го приемеш от Бог и да се покориш. Независимо кой го възлага или дали си в центъра на вниманието, трябва да търсиш истините принципи, за да изпълниш своя дълг. Това е правилният начин за практикуване и той е в съответствие с Божиите намерения. Когато водачът ми възложи дълга на домакин, не трябваше да се притеснявам, че ще ме гледат отвисоко, а вместо това трябваше да потърся истините принципи и да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Първо, трябваше да направя всичко по силите си, за да поддържам безопасна среда за сестрите. Също така трябваше да поддържам къщата чиста, а когато готвех, трябваше да обмислям как да направя ястията питателни и здравословни. Изпълнението на дълга ми на домакин, от една страна, коригира моята шовинистична погрешна гледна точка, така че вече не гледах на жените през традиционната призма, че „мъжете превъзхождат жените“. От друга страна, това подобри и моите житейски умения. Сега съм много по-сръчен в миенето и рязането на зеленчуци, а вкъщи основно аз съм този, който готви и чисти. Спомням си веднъж по време на обяд жена ми каза с усмивка: „Преди аз ти готвех, но никога не съм мислила, че сега ще е обратното“. Децата ми също казаха, че съм се променил. Понякога няколко сестри идват вкъщи, за да обсъждат своите проповеди, и в повечето случаи аз съм този, който готви. Вече не чувствам и следа от унижение или срам. Сестрите дори казват, че рибата, която приготвям, е вкусна. Това, че успях да се освободя от тези традиционни шовинистични идеи и да изживея поне малко нормална човешка природа, е резултат, постигнат изцяло чрез Божиите слова. Благодаря на Бог!