От Син Ай, Китай

Когато бях малка, и двамата ми родители вярваха в Бог. От любопитство прочетох и аз някои книги с Божии слова и научих, че небесата, земята и всички неща са създадени от Бог, и че Бог управлява нашата съдба, живот и смърт. През 2012 г. родителите ми спряха да вярват, но баба ми продължи да вярва и четеше Божиите слова с мен. През май 2021 г. официално приех делото на Бог от последните дни. Когато бях заета с работа, използвах свободното си време, за да посещавам събирания. Тогава баща ми не възразяваше, защото работех като фризьорка и печелех между осем и десет хиляди юана на месец. Всичките ни роднини и приятели казваха, че се справям добре, а баща ми беше много щастлив и горд да чуе това. По-късно, чрез събирания и четене на Божиите слова, разбрах, че като сътворено същество трябва да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов. Поради работата си обаче нямах време да изпълнявам дълга си. Но тогава се замислих как през последната година, благодарение на събиранията с братята и сестрите, сърцето ми се чувстваше изпълнено и вече не беше празно като преди. Затова исках да се посветя изцяло на изпълнението на дълга си. Особено когато се замислих за Божиите слова: „Всевъзможни бедствия ще се случват едно след друго; всички държави и места ще бъдат сполетени от бедствия: чумата, гладът, наводненията, сушата и земетресенията са навсякъде. Тези бедствия няма да се случват просто на едно или две места и няма да свършват за ден или два; по-скоро ще се разпространяват на все по-голяма територия и ще стават все по-сериозни. През това време ще възникват едно след друго всевъзможни бедствия от насекоми и явлението канибализъм ще изниква навсякъде. Това е Моят съд над безчет нации и народи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 65). Осъзнах, че Божието дело наближава своя край. Бедствията ставаха все по-тежки, особено през последните две години, и само като дойдем пред Бог, можем да бъдем спасени и да оцелеем. Тъй като времето изтича, трябва спешно да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. С тази мисъл избрах да се посветя изцяло на изпълнението на дълга си. През този период всеки ден посещавах събирания, четях Божиите слова и изпитвах радост в сърцето си, каквато не бях познавала досега. Два месеца по-късно напуснах работата си. Когато баща ми видя, че не работя, никак не беше доволен. Той каза: „Добре е, че вярваш, но не можеш просто да си напуснеш работата. Можеш да се върнеш към предишния си начин на живот, когато част от времето работеше, а през останалото време посещаваше събирания. Ако не работиш, от какво ще живееш? Сега е най-доброто време в живота ти да градиш кариера. Казвам го само за твое собствено добро. Ако не ме послушаш, един ден ще съжаляваш!“. Почувствах се ужасно, след като чух думите му. През целия си живот, още от малка, го бях слушала за всичко. Колко съкрушен щеше да бъде, ако този път не го послушам? Но тогава се замислих колко празно се беше чувствало сърцето ми, докато работех, и колко невероятно удовлетворена се чувствах сега, когато изпълнявах дълга си. Вече разбирах към какво смислено и ценно нещо да се стремя в живота. Освен това Божието дело е към своя край, така че трябва да се възползвам от ограниченото време, което имам, за да се стремя към истината. Да придобия истината и живота — това е най-важното. С оглед на това казах на баща си: „Работното място е пълно с интриги и вътрешни борби. Като изпълнявам дълга си сега, вървя по правилния път в живота“. Но той все още се опитваше да ме спре да вярвам в Бог.

Един ден баща ми ми изпрати съобщение: „Не ме разочаровай“. Сълзите веднага започнаха да се стичат по лицето ми. Помислих си: „През всичките тези години баща ми искаше да се отличавам от останалите. Той е платил голяма цена, за да ме развие. Сега, когато вече не работя, надеждите му са разбити. Сигурно изпитва голяма болка! Вече съм пораснала, но все още го карам да се тревожи за мен. Нима това не е неблагодарност? Още от дете баща ми ми купуваше всичко, което поисках; той винаги ме е глезил. Ако в бъдеще не работя отново, ще го разочаровам след всичките усилия и средства, които е вложил в мен. Какво ще си помислят нашите роднини и приятели за мен?“. В разгара на негативността си се сетих за един откъс от Божиите слова, затова го потърсих да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Кажи Ми: от кого произхожда всичко, свързано с човека? Кой носи най-голямото бреме за живота му? (Бог.) Само Бог обича най-много хората. Родителите и роднините на хората обичат ли ги наистина? Дали тяхната любов е истинска? Може ли да спаси хората от влиянието на Сатана? Не може. Хората са несъобразителни и схващат бавно, неспособни са да видят тези неща ясно и винаги казват: „Просто не мога да почувствам как Бог ме обича. Както и да е, майка ми и баща ми ме обичат най-много. Те плащат за обучението ми и ме карат да уча технически умения, за да мога да постигна нещо, когато порасна, да се издигна над другите и да стана звезда, знаменитост. Родителите ми харчат толкова много пари за моето развитие и ме подкрепят в образованието ми, като пестят и се лишават от храна. Каква огромна любов е това! Никога не мога да им се отплатя!“. Мислите ли, че това е любов? Какви са последствията от това родителите ти да те тласкат да се издигнеш над другите, да станеш знаменитост в света, да имаш добра работа и да се впишеш в света? Те безмилостно те карат да се стремиш да се издигнеш над другите, да бъдеш чест за семейството си и да се интегрираш в злите тенденции на света. В резултат на това ти попадаш във водовъртежа на греха, падаш в погибел и загиваш, погълнат от Сатана. Това любов ли е? Това не е да те обичат, това е да ти вредят, да те съсипват. Някой ден ще изпаднеш дотолкова, че няма да можеш да се покаеш, дотолкова, че няма да можеш да се измъкнеш и ще пропаднеш в ада. Чак тогава ще осъзнаеш: „О, родителската любов е любов на плътта, не помага за вярата в Бог или за придобиването на истината — не е истинска любов!“. Може още да не сте осъзнали това. Някои хора казват: „Не мога да почувствам как ме обича Бог. Все така смятам, че майка ми ме обича най-много. Тя ми е най-близкият човек на света. Има песен, която се нарича: „Мама е най-добрата на света“. Това заглавие отговаря на реалността. Наистина е така!“. Някой ден, когато наистина навлезеш в живота и когато си придобил истината, ще кажеш: „Майка ми не е тази, която ме обича най-много, нито баща ми. Бог ме обича най-много. Той ми е най-мил и скъп, тъй като ми е дал живот и винаги ме води, грижи се за мен и ме спасява от влиянието на Сатана. Само Бог може да даде живот на хората, само Той може да ги води и само Той господства над всички неща“. Едва когато разбереш истината и напълно си я придобил, ще можеш дълбоко да оцениш тези думи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да си вземе поуки от хората, събитията и нещата около себе си). Преди си мислех, че цялата енергия и пари, които баща ми е вложил, за да ме развие, са били любов. Но след като прочетох Божиите слова, разбрах, че това, което баща ми изпитваше към мен, не беше истинска любов. Целта му беше да ме накара да се посветя телом и духом на кариерата си, да печеля повече пари и да се отличавам от останалите, така че да мога да спечеля възхищението и завистта на роднините и приятелите ни и той да изглежда добре пред тях. Замислих се как, докато работех, можех да посещавам събирания само веднъж седмично и нямах никакво време да изпълнявам дълга си. Цялото ми време и енергия отиваха за работа и за печелене на пари, както и да се сравнявам с приятели и колеги. Умът ми беше изцяло погълнат от това как да печеля пари, а за да печеля повече, кроях интриги срещу колегите си и мамех клиентите. Умът ми беше изцяло завладян от слава и придобивки, а сърцето ми ставаше все по-празно и по-измъчено. Само чрез Божията любов и спасение имах късмета да приема делото на Бог от последните дни, да дойда в църквата и да започна да изпълнявам дълга си. Вече не живеех според злите тенденции на света, в преследване на слава и придобивки. Ако не изпълнявах своя дълг, все още щях да съм в капана на водовъртежа от слава и придобивки; щях да ставам все по-нечестива и щях напълно да загубя шанса си да бъда спасена. Когато осъзнах това, в сърцето си взех решение: непременно трябва да изпълнявам дълга си в църквата както подобава. Спомних си Божиите слова: „Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изключиш напълно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че с баща ми вървим по два различни пътя. Той работеше усилено, за да печели пари, и преследваше слава и придобивки, за да може другите да го уважават; той беше на пътя на Сатана. А аз вярвах в Бог и изпълнявах своя дълг; аз бях на пътя на стремежа към истината и спасението. Преди живеех в плен на плътските си чувства, мислех си, че наранявам и разочаровам баща си, като напускам работата си, и че постоянно го разочаровам. Но днес, след като прочетох Божиите слова, придобих известна проницателност за баща ми. Той не вярваше в Бог и дори се опитваше да ме спре да вярвам. Ние не вървяхме по един и същ път, затова вече не можех да гледам на него от гледната точка на плътски роднина. Щом осъзнах това, вече не бях възпирана от чувствата си.

През декември 2022 г. трябваше да напусна дома си, защото бях много заета с дълга си и се прибирах само веднъж седмично. Веднъж, когато се прибрах, баща ми ми каза строго: „Кога ще си намериш работа? Ако няма да работиш, не стой тук. Върни се в родния ни град в провинцията!“. Започнах да се притеснявам: „Ако не го послушам, наистина ли ще ме изпрати в родния ни град? Ще мога ли тогава все още да изпълнявам своя дълг?“. След това винаги се измъквах крадешком, за да изпълнявам дълга си. Веднъж, тъкмо когато се канех да тръгна, за да изпълня дълга си, баща ми ме забеляза. Той каза грубо: „Ако отново се измъкнеш, не се връщай. Ако се върнеш, ще ти счупя краката! Не се шегувам. Просто ме пробвай!“. Бях малко уплашена и си помислих: „Ако си тръгна и после се върна, наистина ли ще ми счупи краката? Трябва ли да продължа с дълга си, или не?“. Чувствах се много раздвоена и се чудех: „Но ако не отида, какво ще стане с дълга ми? Работата в църквата е толкова натоварена, че ако не се върна навреме, ще я забавя“. Помолих се на Бог и потърсих. Тогава се сетих за Божиите слова: „Независимо какво те сполети, било то изпит или изпитание, или ако те кастрят, и независимо от начина, по който хората се отнасят с теб, първо трябва да загърбиш тези неща и да дойдеш пред Бог с усърдна молитва, като търсиш истината и коригираш състоянието си. Първо това трябва да бъде решено. Трябва да кажеш: „Независимо колко голям е този проблем, дори самото небе да се срине, трябва да изпълня добре дълга си. Докато мога да дишам, няма да се откажа от дълга си“. Така че как изпълняваш добре дълга си? Не може просто да правиш нещата през пръсти или да присъстваш физически, а да оставяш ума си да блуждае — трябва да съсредоточиш сърцето и ума си върху дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Божиите слова ми дадоха вяра. Каквото и да се случеше, дори баща ми наистина да ми счупеше краката, трябваше да изпълня отговорността си и не можех да се откажа от дълга си. При тази мисъл веднага усетих прилив на сили и напуснах дома си, за да изпълня дълга си. Когато по-късно се прибрах отново, баща ми не ме удари, но все още се опитваше да ме убеди да отида на работа. Аз обаче не се оставих да ме възпира и продължих да изпълнявам дълга си.

През февруари 2023 г. не се прибрах вкъщи цял месец, защото бях много заета с дълга си, а големият червен змей жестоко преследваше и арестуваше вярващи. Баща ми каза гневно: „Този път ще те вържа с вериги, за да не можеш да си тръгнеш!“. От малка баща ми никога не ми беше говорил така — с почервеняло лице и изпъкнали от гняв вени на врата. Бях ужасена. Същата вечер по-малката ми сестра ми каза през сълзи: „Сестричке, не си тръгвай. Татко започва да се оплаква безкрай, щом те няма. Ти дори не мислиш за мама и мен“. На следващия ден, тъкмо когато се канех да изляза, за да изпълня дълга си, майка ми ме спря и каза: „Просто послушай баща си и си намери работа засега! Защо си толкова упорита?“. Сърцето ми отмаля. Помислих си: „Мама и сестра ми никога преди не са възразявали на вярата ми или на дълга ми, но сега са на страната на татко. Ако продължа да изпълнявам дълга си, баща ми ще се кара с майка ми всеки ден. Ами ако отношенията им се разпаднат и се разведат? Ако не послушам баща си, ще мога ли изобщо да остана в този дом?“. Бях малко притеснена и уплашена и си мислех да си намеря работа и да се откажа от дълга си. Но през последните няколко месеца, докато изпълнявах дълга си, чувствах мир и радост в сърцето си. Сега се спускат всякакви бедствия и Божието дело е към своя край. Не исках да пропусна възможността да получа Божието спасение. Затова се помолих на Бог: „О, Боже, сърцето ми е слабо и ме боли. Страхувам се, че това семейство наистина ще се разпадне, но не искам да бъда възпирана. Моля Те, дай ми вяра да остана непоколебима в свидетелството си“. След това потърсих да прочета Божиите слова. Бог казва: „Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се отречеш от всичко и да Ме следваш с цялата си мощ, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което да те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Мен като твоя подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Помни го! Всичко съдържа Моите добри намерения и е под Моята внимателна проверка. Всяка твоя дума и дело ли следва Моето слово? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не бива също да отстъпваш пред никакви тъмни сили. Трябва да се осланяш на мъдростта Ми, за да вървиш по съвършения път, и да не позволяваш да успеят заговорите на Сатана. Направи всичко по силите си, за да поставиш сърцето си пред Мен, и Аз ще те утеша и ще донеса мир и радост на сърцето ти. Не се интересувай как ще изглеждаш в очите на другите хора; не е ли по-ценно и важно да удовлетворяваш Мен? Това няма ли още повече да ти донесе вечен мир и щастие за цял живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ми дадоха вяра. Не трябваше да се боя от това или онова; трябваше да имам вяра в Бог. Не можех да се откажа от дълга си само защото се страхувах, че семейството ми ще се разпадне. Видях, че емоционалната ми привързаност към семейството ми е твърде силна. Не бях предала напълно сърцето си на Бог и нямах решимостта да се отрека от всичко и да Го последвам. Нима имах някаква преданост към Бог? Колкото и да беше трудно, трябваше да се уповавам на Бог и да свидетелствам за Него. Бог господства над браковете и съдбите на хората; всеки има своя съдба. Какво ще се случи с брака на родителите ми и дали това семейство ще се разпадне, зависи от Бог. Как ще се развие съдбата ми в бъдеще също е в Божиите ръце; баща ми няма последната дума. Трябва да се придържам към дълга си и да удовлетворявам Бог. Ако послушам баща си и спра да изпълнявам своя дълг, нямаше да се налага да търпя преследване от семейството си, но това би било предателство към Бог, а това би било вечна болка!

Мина още един ден. Рано сутринта се приготвях да изляза, за да изпълня дълга си. За моя изненада баща ми беше станал в четири или пет часа сутринта, за да ме държи под око. Малко след шест часа той влезе в стаята ми и пусна видеоклип с безпочвените слухове на ККП, които клеветяха Църквата на Всемогъщия Бог. Знаех, че новинарските репортажи не са верни, особено след като бях разбрала някои истини, докато изпълнявах дълга си толкова дълго, така че не бях повлияна от безпочвените слухове. Като видя, че отношението ми не се е променило, баща ми се опита да ме убеди, като каза: „Напоследък съм толкова притеснен и разтревожен за теб. Отгледал съм те с двете си ръце. Правя това само за твое добро — бих ли ти навредил някога? Ако отидеш на работа сега, ще ти купя нов телефон, който струва над десет хиляди юана. Когато по-малката ти сестра е във ваканция, ще ти дам пари, за да отидете двете до Саня на екскурзия“. Когато чух баща ми да казва това, почувствах, че ако този път не го послушам, наистина ще го разочаровам. Но също така знаех, че да вярвам в Бог и да изпълнявам своя дълг е правилният път в живота и не можех да се откажа от него. Бях раздвоена. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог в сърцето си, като Го помолих да запази сърцето ми да не бъде повлияно от думите на баща ми. Баща ми видя, че не казвам нищо, и се върна в хола.

След това прочетох Божиите слова и осъзнах, че пречките на баща ми пред вярата ми в Бог са смущение от Сатана. Всемогъщият Бог казва: „Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са били освободени от Сатана, не са пригодни и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, а още по-малко имат някакво достойнство, за което си струва да се говори“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). „Бог има много начини и пътища да провери човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го отстъпва на Сатана и му позволява да „провери“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал проверката. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се поддаде, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да проверява Бог, критериите за Неговата проверка са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали е капитулирал пред Сатана и му се е предал, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да превъзмогне робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде придобит от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че все още не съм излязла напълно от бойните редици на Сатана. Сатана все още използваше баща ми, за да ме смущава постоянно, като насила ми натрапваше измислените слухове на ККП. Когато видя, че не слушам, той използва семейна обич и меки думи, като опита всичко — и с добро, и с лошо — в опит да ме накара да предам Бог. Беше толкова отвратително! Спомних си как Йов се изправи пред изкушенията на Сатана. Всичките му стада, които покриваха хълмовете, бяха изчезнали, той беше покрит с гнойни рани, а жена му го подтикваше да се отрече от Бог. Но Йов каза: „Йехова даде, Йехова отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Когато Йов се изправи пред своето изпитание, той не се отрече от Бог и остана непоколебим в свидетелството си за Бог. Трябваше да последвам примера на Йов, да победя Сатана, като използвам оръжието на Божиите слова насред обсадата му, и да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Помолих се на Бог и взех решение, като Го помолих да ми даде вяра да остана непоколебима в свидетелството си.

Прочетох още няколко откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). „Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка вярност. Вместо това се въртяхте около хората, които обичате, и нещата, които харесвате — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато сте нетърпеливи или въодушевени за нещо, което обичате, това е, докато Ме следвате или дори докато слушате думите Ми. Затова казвам, че вие използвате верността, която искам от вас, за да може вместо това да цените високо и да сте верни на вашите „домашни любимци“. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина верни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че трябва да страдам за истината и че не бива да отхвърлям истината, само за да се радвам на семейна хармония. През цялото време, докато вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, предпазливо се опитвах да запазя мира в семейството, защото се страхувах, че отношенията ни ще се разпаднат и няма да мога да се прибера у дома. Изправена пред многократните увещания и заплахи на баща ми, се почувствах много слаба вътрешно и изпаднах в раздвоение, като се колебаех дали отново да изляза и да изпълня дълга си. Видях, че винаги съм била предана на това семейство, а не на Бог, и със сигурност не бях поставила стремежа към истината на първо място. Понеже емоционалната ми привързаност към семейството беше толкова силна, няколко пъти бях попадала в изкушенията на Сатана и почти бях предала Бог. Едва тогава видях, че Сатана кара хората да живеят в семейна обич, да се отдават на плътта и в крайна сметка да загубят шанса си да бъдат спасени. Божието намерение е ние да изпълняваме своя дълг като сътворени същества, да се стремим към истината, да изживеем истинско човешко подобие и да постигнем спасение. Ако този път послушам баща си и отида на работа, само за да защитя плътските си интереси, може би щях да се радвам на семейна хармония, но щях да загубя възможността си да придобия истината. Какво би било това освен празнота и болка? Трябваше да избера правилния път. Една сутрин баща ми внезапно трябваше да излезе за нещо. Възползвах се от възможността да си тръгна и отново да изпълня своя дълг.

Два месеца по-късно получих писмо от църквата, в което се казваше, че баща ми ме е докладвал на полицията, а също така е докладвал и баба ми и братята и сестрите в родния ни град, което доведе до арестуването на всички тях. Баща ми беше използвал всякакви методи, за да ме преследва неистово и да ми пречи да изпълнявам дълга си. Когато видя, че не го слушам, той напълно се обърна срещу мен и подаде сигнал в полицията, като предаде дори баба ми. Неговата същност е дяволска! Щом видях ясно същността му, вече не бях възпирана от чувствата си. От този ден нататък никога повече не се върнах у дома. Оттогава съм се посветила изцяло на изпълнението на дълга си. Благодаря на Бог, че ме насочи да направя правилния избор!