От Кайлин, Китай

През април 2023 г. висшестоящите водачи ми казаха, че водач от църквата Синюен е бил арестуван, а други двама водачи също са били разпитвани от полицията в домовете си, и поради риск за сигурността, вече не могат да продължат работата си в църквата. Затова висшестоящите водачи ме помолиха да се заема с работата по последиците и да подкрепя братята и сестрите. Когато чух водачите да казват това, наистина почувствах тежестта на тази отговорност и донякъде се притесних малко, като си помислих: „Тази среда е толкова сурова. Защо са уредили аз да отида? Ами ако ме арестуват? Толкова много братя и сестри, които бяха арестувани, са подложени на жестоки изтезания. Някои не могат да устоят на мъчението и предават Бог, като стават Юди, а други са пребивани до смърт или осакатявани. Методите, които големият червен змей използва, за да навреди на хората, са толкова жестоки. Ако ме арестуват и не мога да понеса мъченията, стана Юда и предам Бог, тогава няма да бъда спасена. Нима тогава вярата ми няма да е напразна?“. Но тогава си помислих: „Не мога да бъда толкова егоистична и да мисля само за себе си. Един водач е арестуван, книгите с Божиите слова са в опасност и спешно трябва да бъдат преместени, а братята и сестрите са негативни и слаби и им трябват подкрепа и помощ. Трябва да проявя внимание към Божието намерение и да приема този дълг“. Затова се съгласих.

След като пристигнах в църквата Синюен, научих, че домовете на повечето братя и сестри са били посетени от Юда Джан Фен, така че всички те представляваха риск за сигурността. По онова време само домът на сестра Джан Ю бе относително безопасен и можеше временно да се използва за обсъждане на работа. Но след като се срещнах с Джан Ю, научих, че преди броени години полицията е арестувала няколко сестри в дома ѝ и че преди Юда Джан Фен да бъде арестувана, тя също е посетила дома на Джан Ю. Като чух това от нея, сърцето ми прескочи: „Дали полицията тайно ще следи и наблюдава? Ами ако ме арестуват? Ако не мога да понеса мъченията и стана Юда, няма ли всичко да свърши за мен? Дали да остана, или да си тръгна бързо? Ако остана, рискувам да бъда арестувана, но ако си тръгна, няма как да обсъдим работата по справяне с последиците“. Помолих се на Бог в сърцето си да ме напътства как да практикувам. Сетих се за тези Божии слова: „Лесно ли е за човек без човешка природа да придобие истината? Трудно е. Когато се изисква да страда или да плати определена цена, той си мисли: „Хора, давайте първи, страдайте и плащайте цената, а след като се доближите до постигането на целта, ще дойда и аз“. Що за човешка природа е това? Такова поведение може да се обобщи като „липса на човешка природа“. […] Когато са изправени пред опасност, някои хора мислят само как да се скрият. Някои защитават другите, без да ги е грижа за себе си. Когато нещо им се случи, някои хора търпят, а други се борят. Това са разлики в човешката природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Божиите слова ме накараха да разбера, че хората с добър характер ще защитават първо другите, когато са изправени пред опасност, и че са готови да се изложат на опасност, за да защитят интересите на Божия дом и да изпълнят своите отговорности. Тези без човешка природа са егоистични и достойни за презрение, поставят на първо място собствената си безопасност и бързат да се скрият пред лицето на опасността, без да проявяват загриженост към църковното дело или безопасността на братята и сестрите. В светлината на Божието слово видях, че съм много егоистична и че характерът ми е много лош. Когато се сблъсквах с опасност, проявявах внимание на първо място към себе си, като се страхувах от арест, исках да избягам веднага и не показвах загриженост за църковното дело или за собствения ми дълг. Въпреки че домът на Джан Ю криеше някои рискове за сигурността, в сравнение с други домове, в момента той бе сравнително безопасно място в църквата. Можех да остана там временно, за да се срещна с братя и сестри, да обсъдим работата и да се преместя другаде, когато се намереше нещо по-подходящо. Ако наистина се сблъсках със специални обстоятелства, трябваше да се моля на Бог и да подходя към нещата с вяра и мъдрост. Затова се помолих на Бог да ми даде вяра и воля да търпя страдания.

На следващия ден уредих двама братя да дойдат в дома на Джан Ю, за да обсъдим работата. Ли Бин, който беше от същото село като Джан Ю, ми каза, когато ме видя: „В моето село, близо до дома на Джан Ю, има двама зли хора. Ще се обадят на полицията, ако видят непознати да влизат в селото и разберат, че са вярващи. Някои братя и сестри бяха арестувани преди това в селото ми, защото един от тези зли хора ги докладва“. Като чух думите на Ли Бин, се почувствах малко уплашена, като си помислих: „Не знам дали злите хора са ме видели, когато пристигнах. Ако ме докладват, със сигурност ще ме арестуват!“. В този момент си спомних един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Бог казва: „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Бог господства над всичко и контролира всички неща. Всички неща и събития са в Божиите ръце. Цялата Компартия и всички зли хора, без значение колко са свирепи, са в Божиите ръце. В Божиите очи те са дори по-нисши от червеите на земята. Те са просто инструменти, които служат за усъвършенстване на Божиите избраници. Големият червен змей прави всичко възможно да залови тези, които вярват в Бог, но без Божието разрешение не може да ни направи нищо. Точно както Компартията преследва и дава награда за главите на някои братя и сестри, изразходва толкова много човешки и материални ресурси в търсене, проследяване и наблюдение, като използва всякакви видове високотехнологично оборудване за следене, но без Божието разрешение тя все още не може да ги залови. В онзи ден, като чух, че може да има зли хора, които да ме докладват, се почувствах плаха и уплашена. Видях, че въпреки че казвах, че вярвам в Бог, когато наистина се случеше нещо, Бог сякаш отсъстваше от сърцето ми. Вярата ми в Бог беше толкова малка. Въпреки че средата бе сурова, дали щях да бъда арестувана, или не, беше в Божиите ръце. Този въпрос зависеше от Бог. При тази мисъл вече не се боях. Видях, че двамата братя живееха в страх и плахост, затова общувах с тях за Божията власт и върховенство. След като ме изслушаха, те придобиха вяра и бяха готови да изпълнят дълга си.

После се зачудих: „Защо толкова се боях да не ме арестуват и бият до смърт? В какъв аспект на истината трябва да навляза?“. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог отсъжда за делата им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разгласяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разгласяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш. Днес хората изпитват страх и притеснения, но каква е целта на тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че учениците, които са следвали Господ Исус, са били преследвани от управниците и религиозния свят за разгласяване на Господното евангелие и са умрели по всевъзможни начини. Но те са платили с цената на живота си, за да свидетелстват красиво за Бог и да унижат Сатана. Въпреки че телата им са умирали, душите им са били в ръцете на Бог и смъртта им се помни от Бог. Ние, които следваме Христос от последните дни, страдаме от жестокото преследване на китайската управляваща партия заради разгласяване на евангелието на царството. Много братя и сестри са били измъчвани, след като са били арестувани, но дори и на ръба на оцеляването, те не са се отрекли от Божието име и не са Го предали. Някои от тях са били преследвани до смърт, но все пак не са се превърнали в Юди. Те са дали живота си, за да свидетелстват за Бог, което е ценно и смислено. Но какво да кажем за мен? Като видях тази опасна среда, се боях да не бъда арестувана и бита до смърт, така че исках да се откажа от дълга си. Наистина се боях от смъртта! Ако единствено търсех да запазя себе си и да протакам едно позорно съществуване, дори и да се защитавах перфектно, щях да бъда просто ходещ труп. Ако не изпълнявах добре дълга си и нямах добри дела или свидетелство пред Бог, дори да бях жива в плътта си, нямаше да получа Божието одобрение и когато умрях, щях да бъда наказана в ада. Като разбрах това, вече не бях толкова възпряна от страха от смъртта.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих още повече разбиране за себе си. Бог казва: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? […] Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите. Възможно ли е в условията на континентален Китай да се избягва поемането на рискове и да се осигури, че нищо лошо няма да се случи, докато човек изпълнява дълга си? Дори и най-предпазливият човек не може да гарантира това. Но предпазливост е необходима. Добрата предварителна подготовка ще подобри малко нещата и може да помогне да се сведат до минимум загубите, когато нещо все пак се обърка. Ако няма никаква подготовка, загубите ще бъдат съществени. Можете ли да видите ясно разликата между тези две ситуации? Следователно независимо дали става въпрос за събирания или за изпълнение на някакъв вид дълг, най-добре е да бъдете предпазливи и е необходимо да вземете някои превантивни мерки. Когато един предан човек изпълнява своя дълг, той може да мисли малко по-всеобхватно и задълбочено. Той иска да подреди тези неща възможно най-добре, така че ако нещо се обърка, загубите да бъдат сведени до минимум. Той счита, че трябва да постигне този резултат. Някой, на когото липсва преданост, не се замисля за тези неща. Той счита, че тези неща нямат значение, и не се отнася към тях като към своя отговорност или свой дълг. Когато нещо се обърка, той не изпитва никакво чувство на вина. Това е проявление на липса на преданост. Антихристите не проявяват никаква преданост към Бог. Когато им се възложи работа, те я приемат с голяма готовност и правят някои хубави изявления, но когато настъпи опасност, побягват най-бързо. Те са първите, които побягват, първите, които се измъкват. Това показва, че техният егоизъм и достойната им за презрение природа са особено тежки. Нямат никакво чувство за отговорност или преданост. Когато се сблъскат с проблем, знаят само как да избягат и как да се скрият, и мислят само как да защитят себе си, без никога да се замислят за отговорностите и дълга си. В името на личната си безопасност антихристите неизменно проявяват своята егоистична и достойна за презрение природа. Те не дават приоритет на работата в Божия дом или на собствения си дълг. Още по-малко дават приоритет на интересите на Божия дом. Вместо това те дават приоритет на собствената си безопасност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Бог разобличава, че антихристите са особено егоистични и достойни за презрение и че когато се появи опасност, те са първите, които бягат и се спасяват, сякаш работата на Божия дом, интересите на Божия дом и животът на братята и сестрите не ги засягат. Като размишлявах върху Божиите слова, се самоанализирах. Нима нещата, които разкрих, не бяха същите като тези на антихриста? Когато водачите и работниците бяха арестувани, църквата уреди да дойда, да прехвърля книгите с Божиите слова и да подкрепя братята и сестрите. Това беше от решаващо значение, но аз се притеснявах, че ако ме арестуват, не мога да остана непоколебима и се превърна в Юда, то вярата ми ще е напразна. Затова не исках да изпълнявам този дълг. Замислих се как се бях радвала на поенето и притока на толкова много от Божиите слова, но когато бях изправена пред трудности, проявявах внимание само към собствените си интереси и безопасност, без изобщо да защитавам интересите на Божия дом, и не се замислих как бързо да прехвърля книгите с Божиите слова или да подкрепя братята и сестрите. Наистина ми липсваха съвест и човешка природа! Като осъзнах това, се помолих на Бог: „Боже, винаги се притеснявам, че ще бъда арестувана, и постоянно искам да избягам от тази среда и да пренебрегна интересите на църквата. Наистина съм егоистична! Боже, дали ще бъда арестувана, или не, е в Твоите ръце. Ако позволиш да бъда арестувана, няма да мога да избягам, но ако не позволиш да бъда арестувана, полицията няма да може да ме залови. Готова съм да се покоря на Твоето устройване и подредба и да изпълнявам дълга си. Моля Те, дай ми вяра и волята да изтърпя това страдание“. След това научих, че Юда Джан Фен не е била в дома на Хе Фан, затова помолих няколко братя и сестри да се съберем там. Чрез четене на Божиите слова и съвместно общение братята и сестрите започнаха да разбират как да се уповават на Бог, за да преживеят насред преследване и мъки. Всеки придоби вяра и беше готов да изпълнява дълга си. Книгите с Божиите слова също бяха прехвърлени безопасно.

Един следобед през ноември 2023 г. получих писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше, че водачите и няколко сестри от моята църква в родния ми град са изгубили връзка и че това вероятно се дължи на факта, че са били арестувани. Молеха ме да отида и да проуча ситуацията, и ако нещо се случеше, да се справя с последиците и да прехвърля даренията и книгите с Божиите слова. Почувствах се раздвоена, като си помислих: „Обстановката в тази църква е толкова ужасна, а всички братя и сестри, които са загубили контакт, ме познават. Ако са били арестувани, дали може да бъда уличена? Би било толкова опасно да се справя с последствията!“. Не желаех да ходя. По-късно прочетох откъс от Божиите слова: „Някои църкви се намират във враждебна среда, в която има чести арести на хора и поради това има голяма вероятност местонахожденията на къщите, в които се пазят приношенията, да бъдат предадени и големият червен змей да нахлуе в тях и да ги претърсва — приношенията могат да бъдат плячкосани от зли демони по всяко време. Подходящи ли са такива места за съхраняване на приношенията? (Не.) Тогава, ако вече са били прибрани там, какво трябва да се направи? Да бъдат преместени веднага. […] Когато ситуацията е възникнала току-що и те предвиждат, че приношенията са в опасност, трябва да ги преместят незабавно, за да не бъдат завладени и погълнати от големия червен змей, злия дявол. Това е единственият начин да се гарантира безопасността на приношенията и да се избегнат каквито и да било клопки или пропуски. Това е работа, която водачите и работниците трябва да свършат. Появи ли се и най-малкият признак на опасност, щом някой бъде арестуван, щом възникне ситуация, първата мисъл на водачите и работниците трябва да бъде дали приношенията са в безопасност, дали не биха могли да попаднат в ръцете на зли хора, да бъдат присвоени от тях или да бъдат грабнати от зли демони, и дали приношенията са претърпели някакви загуби. Трябва своевременно да предприемат мерки за защита на приношенията. Това е отговорност на водачите и работниците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (12)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че отговорността на водачите и работниците е да пазят даренията и книгите с Божиите слова. Тъй като Компартията репресираше църквата в родния ми град и никой не се справяше с последиците, а аз бях сравнително запозната с тази църква, трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да защитя църковното дело. Ако избягвах да се занимавам с последиците от страх да не бъда арестувана и ако даренията и книгите бъдеха заграбени от големия червен змей, тогава щях да извърша зло. Като осъзнах това, същата вечер се върнах в църквата в родния си град.

След завръщането си научих, че църковните водачи наистина са били арестувани и че други братя и сестри също биват арестувани непрекъснато. Книгите в някои къщи за съхранение спешно се нуждаеха от прехвърляне, но не можах да намеря подходящо място по това време, така че живеех в състояние на затруднение. По-късно гледах видеото със свидетелство за преживяване „Изпитание от двойна беда“ и преживяването на сестрата беше много поучително за мен. Изправена пред двойната беда на полицейските арести и изолацията поради пандемията, сестрата продължаваше да настоява да изпълнява дълга си. Сегашната ми среда не беше толкова тежка, затова трябваше да се уповавам още повече на Бог, за да изпълнявам добре дълга си. Не след дълго висшите водачи изпратиха писмо, в което казваха, че е намерена къща за съхранение в друга църква, затова бързо уредихме превоз, с който да прехвърлим книгите с Божиите слова там. След това, със съдействието на братята и сестрите, даренията и книгите с Божиите слова бяха прехвърлени на безопасни места. Чрез това преживяване придобих известна вяра и разбрах, че без значение колко тежка е средата, да постоянстваш в дълга си и да защитаваш църковното дело, е това, което трябва да направи едно сътворено същество. Благодаря на Бог!