От Уан Цюен, Китай

През 1999 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. От Божиите слова научих, че това е последният етап от Божието дело по спасение на човечеството и че само чрез приемането на Божието дело от последните дни, стремежа към истината и подготвянето на достатъчно добри дела човек може да има възможността да преживее големите катастрофи. Чувствах се наистина благословен и усещах, че трябва да се възползвам от тази уникална възможност да изпълнявам правилно дълга си и да отдам всичко на Бог. Затова напуснах дома си и дейно проповядвах евангелието, като работех неуморно от зори до здрач в църквата. Дори когато бях хулен от света и отхвърлен от семейството ми, не счетох тези неща за страдание. По-късно, когато бях арестуван от полицията за проповядване на евангелието, не предадох Бог и след като бях освободен, продължих да изпълнявам дълга си, както преди. Чувствах, че съм подготвил много добри дела през годините и че в бъдеще, дори и другите да не бъдат спасени, аз все пак ще бъда.

Преди да се усетя, 2015 г. беше към края си. Кръстът започна да ме боли силно, едва можех да ставам сутрин без подкрепа и дори нямах сили да ходя. Отначало не мислех много за това, но след известно време болката в кръста ми се влошаваше все повече и започнах да куцам. Една сутрин болката в кръста ми беше толкова силна, че изобщо не можех да стана. Помислих си: „Това е краят. Не мога дори да се изправя, така че как мога да изпълнявам дълга си? Ако не мога да изпълнявам дълга си и да подготвям добри дела, дали все още мога да бъда спасен от Бог?“. Но тогава си помислих: „Може би Бог ме изпитва и стига да не се оплаквам от Него и да продължавам да изпълнявам дълга си, може би Бог ще ми въздаде благодат, ще ме благослови и болестта ми ще бъде изцелена“. Но нещата не се развиха, както се надявах. Болестта ми се влошаваше всеки ден. Не можех да се обърна, докато спях през нощта, а понякога болката в кръста ми беше толкова силна, че изобщо не можех да се движа. Дори лекарството не действаше. По-късно отидох за рентгенова снимка в болницата и за моя изненада бях диагностициран с анкилозиращ спондилит. Лекарят каза: „Наричат това състояние „ракът, който никога не умира“. Това е хронично заболяване за цял живот и ако стане тежко, може да доведе до трайна парализа“. Като чух лекаря да казва това, цялата сила напусна тялото ми и си помислих: „Защо се разболях от толкова сериозно заболяване? Откакто открих Бог, с ентусиазъм правех жертви и отдавах всичко, така че защо Бог не ме закриля? Ако се парализирам и не мога да изпълнявам дълга си, дали няма да стана безполезен?“. Сърцето ми се късаше от мъка и просто не можех да разбера защо такава сериозна болест би ме сполетяла. Почувствах се като спихнат балон и бях наистина унил. След това се прибрах вкъщи, за да се възстановя.

След като се върнах у дома, състоянието ми се срина и вече нямах същата вяра като преди. Имах чувството, че вече няма надежда в живота. Помислих си: „Други братя и сестри са здрави и дейно изпълняват дълга си, а аз куцам ужасно, докато ходя, и не мога да изпълнявам дълга си. Някой ден може би болестта ми ще се влоши и ще умра, и тогава няма да имам никакво участие в Божието спасение“. Колкото повече мислех така, толкова по-изоставен от Бог се чувствах, вече не исках да се стремя към истината и не можех да се съсредоточа върху Божиите слова, когато ги четях. Живеех дните си в объркване и започнах да тъна в плътта си. Помислих си: „Ако мога да живея още, ще накарам сина ми да ми купи апартамент, за да живея там и да се грижа за болестта си. Просто ще се опитам да живея възможно най-дълго“. Виждах невярващи роднини и приятели, които бяха здрави и имаха коли и къщи, докато аз вярвах в Бог, правех жертви и отдавах всичко толкова много години само за да се разболея, затова започнах да съжалявам за всички жертви и усилия, които бях направил. Жена ми видя, че състоянието ми е грешно, и проведе общение с мен: „Божието намерение стои зад тази внезапна болест. Ние сме толкова дълбоко покварени от Сатана и поквареният ни нрав е дълбоко вкоренен в нас. За да разрешим напълно тези неща и да ги променим, не е достатъчно просто да четем Божиите слова. Трябва и да преминем различни изпитания и облагородявания. Трябва да търсим повече, за да разберем кой аспект от нашия покварен нрав Бог възнамерява да промени чрез появата на такава тежка болест. Трябва бързо да се покаеш и да се промениш! Не можеш да се оплакваш от Бог!“. След като чух думите на жена ми, сърцето ми стана по-омиротворено и се помолих на Бог: „Боже, в момента изпитвам огромна болка. Не разбирам намерението Ти, моля Те, просветли ме“.

След като се помолих, потърсих Божиите слова за Неговото изпитание и облагородяване на хората. Един откъс от Божиите слова наистина ме окуражи. Всемогъщият Бог казва: „Ако винаги си бил много верен, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, финансови затруднения и изоставяне от твоите приятели и роднини или ако преживяваш други нещастия в живота, ще продължиш ли да Ми бъдеш верен и да Ме обичаш?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2)). Когато прочетох Божиите слова, почувствах, че Бог ме разпитва в лицето. Почувствах се дълбоко засрамен. В миналото, когато Бог ме беше благословил и всичко вървеше гладко, без никакви бедствия или нещастия, бях готов да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог. Бях готов да ям и да пия Божиите слова, и да се стремя към истината, за да се целя нависоко. Дори когато Компартията ме беше пленила, не отстъпих и не станах негативен, и продължих да изпълнявам дълга си, след като бях освободен. Чувствах, че имам безкрайна енергия. Но сега, когато бях изправен пред тази болест и вероятността от парализа, и като виждах, че надеждите ми да бъда благословен са разбити, изгубих вярата си в Бог и всичките ми оплаквания и погрешни разбирания за Него изплуваха на повърхността. Помислих си, че след като съм правил толкова много жертви и съм отдал всичко, Бог не трябва да позволява да преживявам болест или нещастие и трябва да ме благослови и да ми даде добро здраве. Когато желанията ми не бяха изпълнени, се озовах затънал в състояние на мълчаливо противопоставяне на Бог. Вече не исках да чета Божиите слова, нито да размишлявам, за да науча уроци. Вместо това бях станал негативен, оплаквах се и бях изпаднал в пълно отчаяние. Чрез разкриването на фактите най-накрая разбрах, че предишната ми любов и преданост са били лъжливи. Бог беше позволил тази болест да дойде, не за да ме отстрани, а за да използва тази ситуация и да пречисти покварата ми, и не трябваше да разбирам Бог погрешно. След като разбрах Божието намерение, се почувствах дълбоко задължен на Бог. Вече не можех да остана толкова негативен и независимо дали болестта ми се подобреше, или не, първо трябваше да се покоря и да науча уроци от страданието си.

Един ден прочетох, че Божиите слова гласят: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасна е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). Божието разобличаване се отнасяше директно за моето състояние. Аз вярвах в Бог и изпълнявах дълга си само за да получа Божията благодат, да избегна големите катастрофи и да се радвам на благословиите на небето. Като погледнах назад, когато за първи път приех този етап на делото, си мислех, че докато мога да изпълнявам дълга си, да правя жертви и да отдавам всичко на Бог, да страдам и плащам цена, ще се сдобия с красива крайна цел. По-късно, за да получа Божиите благословии, правех жертви, отдавах всичко и изпълнявах дълга си, и без значение колко ме хулеше светът или как ме отхвърляше семейството ми, нищо не може да ме спре. Дори когато бях арестуван от полицията, не се отказах от дълга си. Мислех, че като платя такава цена, със сигурност ще получа Божиите благословии и ще преживея големите катастрофи. Но когато болестта ме повали и бях изложен на риск от парализа и невъзможност да изпълнявам дълга си, се почувствах така, сякаш бях изгубил всякаква надежда за спасение. Непрекъснато се оплаквах и спорех с Бог в сърцето си, като чувствах, че след като съм дал толкова много за Него, Той трябва да ме закриля и да не позволява да страдам от мъченията на болестта. Когато желанието ми за благословии беше попарено, започнах да се противя на ситуацията, която Бог ми беше уредил, като станах негативен и ѝ се противопоставях дори до степен да съжалявам за миналите си жертви. Едва сега разбрах, че съм гледал на вярата си в Бог с нагласа за сделки, като исках да се възползвам от моите очевидни жертви и усилия, за да се опитам да се пазаря с Бог за Неговите благословии. Бях се държал точно като наемен работник, като смятах, че след като се трудя усилено, трябва да получа съответните награди от Бог. Нямах никаква искреност към Бог. Просто се опитвах да Го мамя и използвам. Сетих се за тези Божии слова: „Ако твоята вярност е обвързана с умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?). Божият нрав е праведен и свят. Бог е искрен с хората и не иска нищо в замяна. Бог също така се надява, че хората могат да бъдат всеотдайни в предаността си към Него, и не иска хората да вярват в Него с лъжовност и нечистивост. Но като плащах цена и отдавах всичко, се опитвах да се пазаря с Бог в замяна на благодат и благословии. Исках да използвам Бог, за да постигна собствените си цели, и когато не получех благословии, се оплаквах от Бог. Как може егоист като мен да не бъде ненавиждан и мразен от Бог? Ако не беше Божието разкриване, нямаше да разбера, че зад вярата ми в Бог стоят достойни за презрение намерения. Щях да продължа по грешен път и в крайна сметка щях да бъда отстранен от Бог. Като осъзнах това, се почувствах дълбоко задължен на Бог и Му се помолих: „Боже, вярвам в Теб дълги години, но не съм бил искрен. Опитвах се да се пазаря с Теб и да Те мамя. Тази моя вяра е отвратителна и омразна за Теб. Боже, искам да се покая пред Теб. Моля Те, просветли ме и ме озари, и ме напътствай как да изляза от грешното ми състояние“.

След това разсъждавах — мислех си, че като вярвам в Бог, правя жертви и Му отдавам всичко, ще придобия Неговата закрила и благословии и не би трябвало да се сблъсквам с болест или нещастие. Как точно беше погрешна тази гледна точка? Сетих се за няколко откъса от Божиите слова: „Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш почтеността си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9)“. „Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). След като Йов загубил децата и имуществото си и цялото му тяло се покрило с циреи, той не само не се оплакал от Бог, но и казвал на жена си, че трябва да приемат както благословии, така и нещастия от Бог. Йов е знаел, че неговите деца и притежания са дадени от Бог и че е правилно Той да ги отнеме. Без значение как Бог се е отнасял към него, той не е имал оплаквания, не е изисквал и не е търсил да се пазари с Бог. От опита на Йов разбрах, че вярата в Бог не се състои само в това да се радваш на Божията благодат и благословии, а също така и в това да приемаш изпитанията и трудностите, които идват от Бог. Дали ще получим благословии, или нещастия, зависи изцяло от Бог, и ние трябва да приемаме и да се покоряваме, без да изискваме от Бог. Също така разбрах, че е възможно да съм се оплаквал, когато се разболях, защото не разбирах Божия праведен нрав. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или въпрос на разпределяне на това, което заслужаваш, според това колко работа си свършил, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като съответстващо на представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обосновава действията си пред хората? Трябва ли Бог да казва на хората правилата, които е постановил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и може да се противопостави на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е подредено от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това също ли щеше да е Неговата праведност? Щеше. Възможно е сега да не си способен да го разбереш от фактите, но трябва да го разбереш на теория. Смятате ли, че Божието унищожение на Сатана е израз на Неговата праведност? (Така смятаме.) А какво щеше да стане, ако му беше позволил да остане? Сега не смеете да кажете, нали? Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоите добри намерения и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата ти?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че моята гледна точка е изопачена. В сърцето си мислех, че праведността води до справедливост и разумност, че това е егалитаризъм и че количеството работа, която вършех, трябва да съответства на плащането, което получавах. През годините си на вяра се бях отказал от много и бях се отрекъл както от семейството си, така и от кариерата си, затова чувствах, че Бог трябва да ме благослови и да ме закриля от болести и бедствия, така че всичко да върви гладко и в крайна сметка да мога да навляза в царството. Чувствах, че това е справедливо и разумно, и така Бог би бил праведен. Когато виждах други братя и сестри да живеят в мир и без проблеми, докато аз страдах от такава сериозна болест, се оплаквах, че Бог е неправеден. Използвах покварени човешки възгледи и логиката на търговията и сделките, за да меря Божията праведност. Тази гледна точка беше изопачена и не се съобразяваше с истината. Бог е Създателят и всичко, което имам, е дошло от Него, затова не трябва да поставям тези ирационални изисквания пред Бог. Липсваше ми разум твърде много! Без значение как Бог се отнася към хората, дали им изпраща благословии, или нещастия, всичко съдържа добрите Му намерения. Хората трябва да приемат и да се покорят, а не да изискват от Бог. Това са съвестта и разумът, които хората трябва да имат. След като осъзнах това, сърцето ми стана много по-ведро. После започнах да променям състоянието си, като ям и пия Божиите слова всеки ден. След известно време болестта ми се подобри значително и църквата уреди отново да изпълнявам дълга си. Чувствах се щастлив и благодарен и непрекъснато благодарях на Бог. Бях готов да ценя дълга си и да не постъпвам както преди, когато отдавах всичко и изпълнявах дълга си в името на благословиите. Исках само да изпълнявам дълга си като сътворено същество, за да удовлетворя Бог.

Шест месеца по-късно болестта ми се завърна и болките в кръста ми бяха по-лоши от преди. Трябваше да се подпирам на бастун, за да отида до банята, и всяка стъпка беше изтощителна. Лечението нямаше ефект. Лекарят ми отчаяно въздъхна и каза, че болестта ми е трудна за лечение. След като чух лекаря да казва това, почувствах дълбока болка в сърцето си. Помислих си: „Наистина ли болестта ми е нелечима? Ще се парализирам ли? Ако нещата продължат така, няма ли да стана безполезен?“. Тогава си помислих: „Не съм бавил дълга си заради болестта си и давах всичко от себе си. Състоянието ми трябваше да се подобри, така че защо се влоши вместо това? Дали Бог ще ме отстрани?“. Колкото повече мислех, толкова по-негативен ставах и вътрешно започнах да поставям изисквания на Бог да отнеме болестта ми. Съсредоточих се изцяло върху надеждата болестта ми да се подобри и настроението ми се менеше всеки ден успоредно с напредъка на болестта ми. Ако състоянието ми се подобреше дори леко, бях щастлив, но ако видех, че болестта ми се влошава, сърцето ми се свиваше. Един ден внезапно се сетих за абзац от Божиите слова: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 1). Божиите слова ми изясниха нещата. Всичко във Вселената е под Божия контрол, включително състоянието на болестта ми. Не трябваше да изисквам от Бог да ми я отнеме. Това беше неразумно. Трябваше да се покоря.

По-късно прочетох тези Божии слова: „За всички хора облагородяването е болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и оповестява Своите изисквания към човека, осигурява повече просветление и по-практично кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, като по този начин помага на човека да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от пред Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро означава промяна на нрава на човека по време на облагородяването, промяна на намеренията му, на старите му възгледи, на любовта му към Бог и на целия му живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение, а само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми внезапно стана по-ведро. Оказа се, че болестта не е защото Бог искаше да ме отстрани, а защото желанието ми за благословии беше твърде силно и това трябваше да бъде променено чрез подобна ситуация. Това беше Божията любов към мен. Въпреки че имах някакво разбиране за намеренията и възгледите ми относно придобиването на благословии, те не се бяха променили напълно и когато болестта ми се появи отново, започнах да се оплаквам и да разбирам погрешно Бог. Видях, че намеренията ми да придобия благословии са дълбоко вкоренени и че трябваше да премина през повече болка и изпитания, за да се пречистя. Божият нрав е праведен и свят, така че как може Бог да позволи на един мръсен и покварен човек, който дори се оплаква от Него и Му се противи, да навлезе в царството Му? Бях прекарал годините си на вяра във всеотдаен стремеж към благословии, като се бях съсредоточил единствено върху привидни жертви и отдаване, но не и върху стремеж към истината. Нравът ми изобщо не се бе променил и въпреки това все още исках да навляза в царството и да получа Божиите благословии. Нима това не бе просто пожелателно мислене? Ако продължавах да се стремя по този начин, не само нямаше да бъда спасен от Бог, но и щях бъда наказан от Него. В този момент осъзнах, че въпреки че привидно тази болест изглеждаше като нещо лошо, в действителност Бог изчистваше моята поквара и ме спасяваше, и зад това стояха Божиите ревностни и грижовни намерения. Като осъзнах това, бях дълбоко развълнуван и изпълнен със съжаление, и чувствах, че изобщо не съм достоен за такова спасение от Бог. Не бях разбрал Божието сърце и многократно Го разбирах погрешно и се оплаквах от Него. Наистина ми липсваха съвест и разум!

След това прочетох още Божии слова: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелства за прилагане на истината на практика и за изживяване на истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от позора, който си Му донесъл. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш задълженията и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърване от покварения нрав). От Божиите слова разбрах какви са истинските добри дела. Ако човек изпълнява дълга на сътворено същество да обича и да удовлетворява Бог, без личните си намерения и цели, и не действа заради собствените си интереси или по егоистични подбуди, то такова практикуване е одобрено от Бог и е наистина добро дело. В миналото си мислех, че докато мога да правя жертви, да отдавам всичко, да върша повече в дълга си и да страдам повече, това ще се счита за подготвяне на добри дела и със сигурност ще имам добра крайна цел в бъдеще. Сега, въз основа на Божиите слова, осъзнах, че възгледите ми за измерване на добрите дела са били погрешни. Изпълнението на дълга и подготвянето на добри дела са в съответствие с Божиите намерения, но ако човек има нечисти намерения и иска да използва Бог, за да постигне собствените си цели, това е злодеяние и дори този човек да плати голяма цена, Бог няма да одобри, а вместо това ще го сметне за злодей. Ако този човек не се покае и продължи да се стреми по този начин, със сигурност ще бъде отстранен от Бог, защото Бог е казал: „Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все така плачевно нечист, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство на онези, които Ми се подмазват. Това е небесно правило и никой не може да го наруши!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). При разобличаването на Божиите слова погрешната ми гледна точка за нещата се промени малко. Помолих се на Бог, като казах, че занапред искам да изпълнявам дълга си с правилните намерения, че повече няма да се опитвам да се пазаря с Него, и без значение дали ще получа благословии, или нещастие, съм готов да изпълнявам дълга на сътворено същество, за да се отплатя за Божията любов.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълнят дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че тъй като Бог е създал човека и му е вдъхнал живот, а сега ми даваше възможност да изпълнявам дълга на сътворено същество, това беше Божията благодат и едно изключително възвисяване и не трябва да поставям никакви изисквания пред Бог. Аз съм сътворено същество и трябва да изпълнявам дълга си по всяко време, безусловно и без да се опитвам да се пазаря или да изисквам. Това е разумът, който трябваше да имам. Освен това Божието намерение не е да правим привидни жертви и да отдаваме всичко, за да получим Неговата благодат и благословии, а да придобием истината чрез изпълнение на дълга си, да променим нашите поквари, нечистивости и сатанински нрав, и в крайна сметка да бъдем пречистени и да постигнем спасение. Това е, което Бог се надява да види, и това е целта, към която трябва се стремя в моя дълг. След като разбрах Божието намерение, се почувствах много по-спокоен и въпреки че болестта ми не се беше подобрила, вече не се чувствах толкова възпрян. След това, по време на лечение, се самоанализирах, като взех решение, че независимо от това дали болестта ще се подобри, или какъв ще бъде изходът, ще поверя всичко на Бог и повече няма да поставям никакви изисквания. След известно време състоянието ми започна да се подобрява и можех да ходя нормално. Не след дълго отново можех да изпълнявам дълга си в църквата.

Чрез това преживяване осъзнах, че болезненото облагородяване е необходимо за живота ми и че без такова облагородяване все още щях да живея в собствените си представи и фантазии, да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си с намерението да придобия благословии. Ако продължавах да се стремя така, в крайна сметка щях да бъда разкрит и отстранен от Бог. Благодаря на Бог, че уреди реални ситуации, за да ме разкрие, промени и пречисти. Това беше Божието спасение за мен!