От Нанси, Индия

През юли 2023 г. тъкмо бях започнала да се обучавам, за да поема работата на няколко църкви. Всеки път, когато се сблъсквах с трудности в работата, се опитвах да ги разреша сама и никога не търсех помощ от висшестоящите водачи. Мислех си, че ако постоянно им докладвам за проблеми, вместо да ги решавам сама, означава, че се оплаквам и не изпълнявам отговорностите си. Исках да им покажа, че имам работоспособност и че мога да решавам проблеми сама, и исках да оставя добро впечатление в сърцата на братята и сестрите ми.

Спомням си, че имаше време, когато резултатите от поенето не бяха добри, и много от новодошлите не се събираха особено редовно. Някои напоители бяха заети със селскостопанска работа и неща у дома, така че не можеха бързо да проследяват и да подкрепят новодошлите, докато други бяха толкова заети в работата си, че просто забравяха да се съберат с новодошлите. По онова време не докладвах тези проблеми на висшестоящите водачи, защото исках да видят, че мога да се справя с тях. Общувах с напоителите и ги призовах да питат за състоянието на новодошлите. Житейският ми опит обаче беше твърде плитък и не разбирах достатъчно истини, затова не можех да прозра основната причина за проблема. Просто общувах с тях накратко и посочвах проблемите им, като ги увещавах да носят бреме в начина, по който се отнасят към дълга си. В резултат на това проблемът на напоителите с нехайството в дълга им не беше решен, а новодошлите все още не посещаваха редовно събиранията. Помислих си: „Трябва ли да кажа на висшестоящите водачи за тези проблеми, за да могат да помогнат и да общуват по тях?“. Боях се обаче, че ако докладвам истината, водачите може да си помислят, че не съм способна да върша истинска работа, затова не казах нищо. По-късно броят на новодошлите, които не посещаваха събирания, продължи трайно да нараства, а проблемите в работата никнеха един след друг. Чувствах се под голямо напрежение и сърцето ми беше особено измъчено и слабо. Въпреки това не се откривах пред моите братя и сестри за състоянието си. Мислех, че ако се открия в общение за трудностите и слабостите си, в резултат на това моите братя и сестри също могат да станат негативни и слаби, и че като водач трябва да имам вяра и да остана силна в сърцето си. Само така моите братя и сестри щяха да имат вярата да изпълняват дълга си. Също така бях убедена, че ако споделя истинските си мисли и недостатъци, братята и сестрите ще ме гледат отвисоко. По това време водачите често ме питаха: „Срещаш ли някакви трудности в дълга си?“. Всъщност в църквата имаше много проблеми, които не можех да разреша, но се боях, че ако кажа на водачите, те ще си помислят, че не мога да се справя работата. Не исках водачите да мислят, че не съм способна да изпълнявам добре дълга си, затова продължих да прикривам състоянието си и проблемите в работата. През декември още повече новодошли в църквата не посещаваха съвсем редовно събиранията. Понякога идваха, а понякога — не. Висшестоящите водачи ме попитаха: „Защо толкова много хора не ходят редовно на събирания? Дали не е защото напоителите не са ги проследили навреме?“. Помислих си: „Ако висшестоящите водачи разберат, че напоителите в църквите, за които съм отговорна, имат толкова много проблеми, може да ме скастрят, че не върша истинска работа“. Боях се, че водачите ще ме обвинят или ще си помислят, че не мога да решавам проблеми, затова излъгах и казах: „Това е така, защото новодошлите имат лош интернет, а някои нямат мобилни телефони. Ето защо не могат да присъстват редовно на събирания“. Висшестоящите водачи ми зададоха друг въпрос: „Какви са резултатите от евангелската работа?“. Знаех, че евангелската работа напредва бавно и че някои потенциални приемници на евангелието не отговарят на принципите и им липсва разбиране. Въпреки това исках да покажа на водачите, че успявам да се справя с евангелската работа, затова казах: „Тези хора ще могат да се присъединят към църквата много скоро“. Тъй като скрих истината, моите братя и сестри прекараха много време в проследяване на тези потенциални приемници на евангелието, като вършеха много безполезна работа. Това прекъсваше и смущаваше работата на църквата.

По това време състоянието ми беше много лошо и висшестоящият водач сестра Сюзан сподели Божиите слова с мен. Всемогъщият Бог казва: „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (десета част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че антихристите умеят добре да се прикриват. Те не искат другите да виждат тяхната негативност и слабост, затова винаги избягват проблемите и не говорят за своите неуспехи и недостатъци, а само показват положителната си страна на другите, за да спечелят сърцата на хората. Бях точно такава. Умишлено прикривах трудностите, негативността и слабостите си, защото исках да се представя като изключителна, да накарам хората да чувстват, че мога да реша всички проблеми и че разбирам истината по-добре от всеки друг, и да заема място в сърцата на останалите. Осъзнах, че нрава, който бях разкрила, не беше по-различен от този на антихрист. Когато се сблъсквах с проблеми, които не разбирах, не можех да схвана или да разреша, не се консултирах с моите водачи и колеги. Не исках те да видят недостатъците ми и да кажат: „Дори тази задача ли не можеш да свършиш?“. Исках всички да казват, че имам работоспособност. Бях наясно, че моето общение с напоителите не е дало никакви резултати и проблемите им все още съществуват, но никога не потърсих помощ от водачите. В резултат на това не можех да реша проблемите на напоителите навреме, защото не разбирах истината, което повлия на работата. Когато общувах с братята и сестрите си, никога не споделях за покварата си и не говорех за недостатъците си. Не исках другите да знаят истинския ми ръст. Например, когато водачите ме попитаха какви проблеми имам в работата си и дали съм се сблъсквала с трудности при изпълнението на дълга си, въпреки че очевидно имаше толкова много проблеми, които не можех да реша, казах, че не изпитвам трудности, за да добият водачите добро впечатление за мен. Напоителите изпълняваха дълга си нехайно и евангелската работа беше спряла. Когато обаче висшестоящите водачи попитаха за работата, се боях, че ако кажа истината, ще си помислят, че не мога да решавам проблеми и че нямам работоспособност. Затова прикрих фактите и казах, че новодошлите не могат да посещават събирания редовно, защото нямат интернет, така че водачите да си помислят, че новодошлите са тези, които изпитват реални затруднения, а не че не си бяхме свършили добре работата. Имаше много потенциални приемници на евангелието, които съвсем ясно не бяха в съгласие с принципите, но за да докажа, че мога да върша истинска работа, излъгах и казах, че тези хора могат да се присъединят към църквата, което означаваше, че моите братя и сестри вършеха много безполезна работа, като бавеха църковното дело. Аз съм просто обикновен човек. Не съм съвършена. Имам много слабости и недостатъци и току-що бях започнала да се обучавам в изпълнението на църковната работа, затова беше напълно нормално да не знам как да върша много от задачите. Когато се сблъсквах с трудности, трябваше своевременно да търся помощ от висшестоящите водачи. Въпреки това постоянно смятах, че тъй като съм отговорна за работата, не мога да кажа, че не знам как да я върша и че трябва да мога да решавам всички проблеми сама. Дори мамех и заблуждавах висшестоящите водачи, за да спечеля уважение от другите. Моят надменен и измамен нрав беше извънредно противен на Бог! Бях изключително тъжна, защото погрешните ми стремежи повлияха на църковното дело. Знаех, че трябва да се покая и че ако продължавам да вървя по грешния път, със сигурност ще бъда отстранена от Бог.

По-късно братята и сестрите ми изпратиха един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за моя проблем. Всемогъщият Бог казва: „Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и си придават важности, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимата черта на природата на Сатана е измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, се замислих как преди имаше много новодошли, които не посещаваха редовно събирания в църквите, за които бях отговорна, проблемите на моите братя и сестри бяха оставени нерешени и евангелската работа бе спряла, но аз все още се преструвах, че мога да реша проблемите. Въпреки че можех да видя, че църковното дело се бави, не желаех да потърся помощ от водачите. Когато те ме попитаха дали има някакви трудности или проблеми в работата ми, дори ги заблудих и скрих проблемите в работата. Постоянно исках да оставя у братята и сестрите си впечатлението, че няма нищо, с което да не мога да се справя, и че мога да реша всички проблеми. Напълно ми липсваше самосъзнание! Нравът, който бях разкрила, беше идентичен с този на Компартията. Компартията обича да се прикрива пред хората, за да я почитат и следват, но в действителност хората под нейното управление живеят в крайно страдание. Непрекъснато ги връхлитат чуми, земетресения, природни бедствия и катастрофи, причинени от човека, но правителството не предприема действия и хората не могат да получат навременна помощ и медицинско лечение. Хората дори са лишени от свободата си на вероизповедание и много християни са преследвани и оставени без дом. Компартията обаче никога не е признавала публично грешките си и дори когато оплакванията на хората изпълват улиците, нея просто не я е грижа. Интересува се единствено от това да излъска образа си пред другите. Видях колко е нечистива е природата ѝ! Ако не се покаех и продължавах да се преструвам и прикривам на всяка крачка, без да върша истинска работа, в крайна сметка определено щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Тогава се замислих как Бог обича честните хора и се надява, че можем да се стремим към истината, искрено да се откриваме и да бъдем честни хора. Въпреки това постоянно исках да се преструвам, че няма нищо, с което да не мога да се справя, и се стремях да бъдат велика и необикновена, така че хората да ме уважават и почитат. Дори вярвах, че стремежът ми да стана по-висш и съвършен човек е угоден на Бог. Фактите обаче доказаха, че съм грешала — изобщо не разбирах какво изисква Бог от човека. Бях толкова глупава и лицемерна!

Водачите ми изпратиха още един откъс от Божиите слова и ме помолиха да го обмисля внимателно. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да се доверяваш на хората и по-често да се откриваш пред тях, когато се окажеш в затруднение или преживееш неуспех, като разговаряш за своите проблеми и слабости, за това как си се бунтувал срещу Бог и как после си излязъл от това и си успял да удовлетвориш Божиите намерения. И какъв е резултатът от това, че им се доверяваш по този начин? Без съмнение е положителен. Никой няма да те гледа отвисоко — а може като нищо да ти завижда, че си способен да преминеш през тези преживявания. Някои хора винаги смятат, че когато човек има статус, той трябва да действа повече като служебно лице и да говори по определен начин, за да бъде приеман сериозно и да бъде уважаван. Правилен ли е този начин на мислене? Ако си способен да осъзнаеш, че този начин на мислене е погрешен, тогава трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътските чувства. Не си придавай важност и не върви по пътя на лицемерието. Щом те споходи такава мисъл, трябва да се заемеш с нея, като търсиш истината. Ако не търсиш истината, тази мисъл, тази гледна точка ще приеме форма и ще се вкорени в сърцето ти. В резултат на това тя ще започне да властва над теб и ти ще се дегизираш и ще измайсториш образа си до такава степен, че никой няма да е способен да те види през него или да разбере мислите ти. Ще говориш с другите като през маска, която крие истинското ти сърце от тях. Трябва да се научиш да позволяваш на другите да виждат сърцето ти, да се научиш да отваряш сърцето си за другите и да се сближаваш с тях. Трябва да се опълчиш на предпочитанията на плътта си и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. По този начин сърцето ти ще познае покоя и щастието. Каквито и събития да те сполетят, първо премисли какви проблеми съществуват в собствения ти ум. Ако все още желаеш да изградиш образ за себе си и да си сложиш маска, трябва незабавно да се молиш на Бог: „О, Боже! Отново искам да си сложа маска. За пореден път интригантствам измамно. Какъв истински дявол съм само! Сигурно съм Ти наистина противен! Вече съм напълно отвратен от себе си. Умолявам Те да ме порицаеш, да ме дисциплинираш и да ме накажеш“. Трябва да се молиш, да извадиш наяве отношението си и да разчиташ, че Бог ще го разобличи, разнищи и ограничи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). Самоанализирах се в сравнение с Божиите слова. Откакто станах отговорна за работата на църквите, вярвах, че като надзорник трябва да изглеждам по следния начин във водаческия си стил: не трябваше да имам недостатъци или слабости, трябваше да мога да реша всички проблеми в работата и ако станех негативна, братята и сестрите ми щяха да загубят вяра и също да станат негативни и слаби. Поради този погрешен възглед не желаех да се откривам за слабостите и недостатъците си пред моите братя и сестри и дори измамих водачите с твърдението, че няма трудности или проблеми в дълга ми. Показвах на другите само добрата си страна. Бях страшно лицемерна! От Божиите слова разбрах, че е съвсем нормално един надзорник да има недостатъци, и ако можех да се открия за недостатъците и слабостите си, братята и сестрите ми изобщо не биха ме гледали отвисоко. Ако имаше трудности в църковното дело, те също щяха да поемат бремето и да работим заедно, за да ги разрешим, защото знаеха, че съм в период на обучение. Освен това, ако се научех да се откривам пред братята и сестрите си за моите неуспехи, недостатъци и трудности при изпълнението на дълга ми и дори за моята негативна и слаба страна, те щяха да общуват с мен и да ми помогнат и аз можех да извлека поука и полза от преживяванията им и да намеря път на практикуване. В миналото бях живяла в състояние на преструвка и фалш и не желаех да се откривам и да търся, когато срещнех трудности. Вместо това се борех съвсем сама и бях под голямо напрежение. В сърцето ми нямаше мир и радост, а резултатите от работата ми винаги бяха лоши. По-късно, когато се открих пред братята и сестрите си за действителната си ситуация и общувах за своята собствена поквара и проблемите в работата, те споделиха Божиите слова с мен, а висшестоящите водачи също предоставиха общение и ми помогнаха, така че намерих някои начини за решаване на проблемите. По-късно разговарях с братята и сестрите, които пояха новодошлите, и след като включих Божиите слова, проведох общение и разобличих природата и последиците от нехайството в изпълнението на дълга им. Те осъзнаха собствените си проблеми и бяха готови да променят неправилното си състояние. Напоителите бавно започнаха да носят бреме в дълга си и работата даде резултати. Осъзнах, че ако бях практикувала по този начин по-рано, дългът ми нямаше да бъде засегнат. След това преживяване се опитах да се отворя към братята и сестрите си и да споделя най-съкровените си мисли, и почувствах, че практикуването по този начин е много освобождаващо.

След това моите братя и сестри споделиха с мен друг откъс от Божиите слова: „Някои хора биват повишавани и развивани от църквата и така получават добра възможност за обучение. Това е нещо хубаво. Може да се каже, че са издигнати и удостоени с Божията благодат. И така, как трябва да изпълняват дълга си тогава? Първият принцип, който трябва да спазват, е да разбират истината — когато не разбират истината, те трябва да я търсят, а ако и след като я търсят самостоятелно, продължават да не я разбират, могат да намерят човек, който разбира истината, с когото да разговарят и да търсят. Така проблемът може да се реши по-бързо и навременно. Ще стане твърде бавно, ако се съсредоточиш само върху това да отделяш повече време сам да четеш Божиите слова и да размишляваш над тях, за да успееш да разбереш истината и да разрешиш проблема. Както се казва: „Водата отдалече няма да утоли силна жажда“. Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и развиване само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че като надзорник трябва да работя в хармония с братята и сестрите си и заедно да защитаваме църковното дело. Преди това имах погрешна перспектива. Вярвах, че след като братята и сестрите ми са ме избрали за надзорник, трябва да знам как да реша всички проблеми, и че постоянното търсене относно проблемите с висшестоящите водачи ще ги накара да ме гледат отвисоко и да мислят, че ми липсва работоспособност. Затова, когато се сблъсквах с проблеми, които не можех да прозра или разреша, ги прикривах и не казвах нищо, и живеех като самотен воин. Докато изпълнявах дълга си, постоянно се чувствах под силно напрежение и също така пречех на църковното дело. Сега разбрах, че за да решат проблемите и да защитят църковното дело, водачите и работниците трябва да търсят помощ от висшестоящите водачи, когато се натъкнат на трудности. Надзорник, който отговаря на критериите, трябва да бъде някой, който носи бреме за църковното дело. Въпреки че може да има слабости и недостатъци, той редовно ще се самоанализира и ще търси истината, ще може да се избави от гордостта си, дейно ще търси пътища с братята и сестрите си, когато се сблъсква с проблеми, които не може да реши, ще работи хармонично и ще помага на всички в едно добро общо изпълнение на църковното дело. Когато разбрах това, вече имах път на практикуване. След това, когато в работата се сблъсквах с някакви трудности, които не можех да реша, се молех на Бог и се избавях от гордостта си, за да търся дейно от братята и сестрите си. В евангелската работа докладвах ситуацията на висшестоящите водачи, без да прикривам нищо и без да ме интересува дали другите ще ме скастрят или гледат отвисоко. Това, което ме интересуваше, бе дали мога да изпълнявам добре дълга си с честно сърце и как да правя нещата по начин, който да е от полза за църковното дело. Когато практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше особено омиротворено и спокойно. Благодаря на Бог, че ме доведе до разбиране за собствената ми поквара и за това как да бъда честен човек и да отворя сърцето си за моите братя и сестри.