От Хан Чън, Китай

Преглеждах проповеди в църквата. Работих с Илин и Иян. Един ден през април 2022 г. водачите изпратиха писмо, в което се казваше: „Илин не навлиза в принципите при преглеждането на проповедите и резултатите от работата ѝ не са добри. Трябва да бъде освободена. Ти и Иян постигате някои резултати в изпълнението на дълга ви, но наскоро имаше отклонения в начина, по който сте преглеждали проповедите — изключили сте някои ценни проповеди. Засега ще бъдете оставени и наблюдавани“. Когато видях тази новина, сърцето ми се изпълни с всякакви чувства. Заложбите на Илин бяха по-добри от моите, но дори и тя бе освободена. Моите заложби и работоспособност не бяха толкова добри, колкото нейните, и нямах добро разбиране за принципите. Ако допуснех още една грешка в преглеждането на проповеди, тогава със сигурност щях да бъда освободена. Сега Божието дело скоро ще бъде завършено. Ако бъдех отстранена и нямах дълг за изпълнение, дали все още щях да имам шанс за спасение? Когато си помислих това, ми стана изключително тежко. По онова време всеки път, когато преглеждах проповед, я четях по няколко пъти, като се боях, че ще бъда отстранена, ако се появи отклонение. Колкото повече се боях да не допусна грешка обаче, толкова по-малко можех да преценя нещата точно и толкова повече проблеми и отклонения възникваха. Веднъж преценявахме една проповед, която според мен имаше ясна структура и даваше доста практическо общение. Дадох я за преглед на водачите. Не съм очаквала, че водачите ще я прочетат и ще кажат: „Религиозните идеи в тази проповед не са разрешени. Не може да бъде представена“. Бях шокирана: „Как не го забелязах? Ако водачите видят, че не схващам принципите и не напредвам в изпълнението на дълга си, дали ще ме освободят?“. По-късно станах изключително плаха и неинициативна при изпълнение на дълга ми. Когато проверявах проповеди, не смеех ясно да заявя собственото си мнение, защото се боях да не допусна грешка и да не бъда разкрита и освободена. Затова питах водачите за всичко и ги оставях да вземат решения.

Веднъж църквите предадоха няколко проповеди. След като ги прочетохме, открихме, че четири от тях са написани съвсем практично и могат да бъдат представени. Но в сърцето си правех сметки: „Какво ще стане, ако предам още една безполезна проповед, защото съм я прочела неточно? Какво ще правя, ако водачите сметнат, че не разбирам принципите, и ме освободят? За по-сигурно първо трябва да дам проповедите на водачите за проверка. Така дори и да допусна грешка, няма да нося основната отговорност“. Затова предадох тези проповеди на водачите. Няколко дни по-късно те отговориха с предложенията си за три от проповедите, като казаха, че могат да бъдат представени. Така и не отговориха обаче за другата проповед от Джан Ли. Помислих си: „Ако водачите не са отговорили, дали е възможно да мислят, че има проблем с проповедта? По-добре да не я подавам. Така мога да избегна ситуация, в която по-късно да възникне проблем с принципите и да изглежда, че ми липсва проницателност. Трябва да изчакам отговора на водачите и след това да реша дали да я представя. Така е по-безопасно“. След това се заех с други задачи. Тази проповед беше оставена настрана за две седмици. През това време Иян ми напомни, че проповедта трябва да бъде представена възможно най-скоро. Казах: „Нека изчакаме водачите да отговорят, преди да я представим. Не бива да жадуваме толкова за краткосрочни успехи“. Иян не каза нищо повече. Един ден водачите изпратиха писмо, в което се казваше: „Не видяхме да сте предали проповедта, която Джан Ли написа. Къде е останала?“. Едва тогава осъзнах, че водачите са отговорили за проповедта на Джан Ли отдавна, като са казали, че може да бъде редактирана и представена. Просто не бяхме получили писмото. При тази новина почувствах нещо неописуемо в сърцето си. Зачудих се — ясно виждах, че проповедта на Джан Ли е доста практична и има свой собствен езиков стил. Според принципа трябваше да бъде представена. Но защо продължавах да чакам водачите да вземат решение? Какъв покварен нрав ме контролираше? Доведох състоянието си пред Бог, за да се помоля и да потърся.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Има много хора, които се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват даден дълг. Страхът им се проявява по три основни начина. Първият е, че избират само дълг, който не изисква да поемат отговорност. […] Вторият е, че когато възникне трудност или се сблъскат с проблем, първата им реакция е да докладват за това на водача и да оставят на него да се справи с проблема и да го разреши в опит да си останат безгрижни. Не ги интересува колко добре се справя водачът с проблема и не обръщат внимание на това — за тях всичко е наред, стига те самите да не поемат отговорност. Има ли преданост към Бог, като изпълняват дълга си по този начин? Това се нарича прехвърляне на отговорността, пренебрегване на дълга и скатаване. Такива само приказват, но не вършат нищо реално. Те си казват: „Ако аз трябва да оправя нещата, какво ще стане, ако накрая сбъркам? Когато търсят кой е виновен, няма ли да се разправят с мен? Дали отговорността за това няма да падне първо върху мен?“. За това се притесняват. Вярваш ли обаче, че Бог внимателно проучва всичко? Всеки допуска грешки. Ако човек има правилни намерения, но няма опит и не се е справял с някакъв проблем преди, но е направил всичко по силите си, Бог го вижда. Трябва да вярваш, че Бог проучва всичко внимателно, включително и човешкото сърце. Ако човек дори в това не вярва, не е ли неверник? Какъв може да е смисълът такъв човек да изпълнява дълг? Всъщност е все едно дали изпълнява този дълг, или не, нали? Той се страхува да поеме отговорност и я избягва. Когато се случи нещо, той не се опитва веднага да намери начин да се справи с проблема, а вместо това първо се обажда на водача и го уведомява. Разбира се, някои хора се опитват сами да се справят с проблема, като уведомяват водача, но други не постъпват така и първото, което правят, е да се обадят на водача, а след това просто чакат пасивно да получат указания. Когато водачът им нареди да направят крачка, те я правят; ако им каже да направят нещо, те го правят. Ако водачът не им каже нищо или не им даде указания, те не правят нищо и просто се мотаят. Изобщо не вършат никаква работа, ако никой не ги пришпорва или надзирава. Кажете Ми, такъв човек изпълнява ли дълг? Дори и в полагането на труд той не е предан! Страхът на човека да поеме отговорност при изпълняването на дълг се проявява по още един начин. Когато изпълнява своя дълг, той върши само малко повърхностна, проста работа, работа, която не изисква да поема отговорност. Натоварва други с тази работа, която е свързана с трудности и поемане на отговорност, и ако нещо се обърка, прехвърля вината на тях, а той самият се държи така, сякаш няма нищо общо с това. Когато църковните водачи видят, че е безотговорен, търпеливо му предлагат помощ и го кастрят, за да се научи да поема отговорност. Въпреки това обаче той не иска да го прави и си мисли: „Този дълг е труден за изпълнение. Когато нещата се объркат, ще трябва да поема отговорност и може дори да бъда премахнат и отстранен, а това ще е краят ми“. Що за отношение е това? Ако човек няма чувство за отговорност при изпълняването на дълга си, как може да го изпълнява добре? Хората, които не отдават искрено всичко на Бог, не могат да изпълнят добре никакъв дълг, а онези, които се страхуват да поемат отговорност, само ще отлагат нещата, когато изпълняват дълга си. Такива хора не заслужават доверие и на тях не може да се повери каквото и да е; те изпълняват дълга си само за да живеят наготово. Трябва ли такива „просяци“ да бъдат отстранени? Трябва. Божият дом не иска такива хора. Това са трите проявления на хората, които се страхуват да поемат отговорност при изпълнение на дълга си. Хора, които се страхуват да поемат отговорност за дълга си, не могат да достигнат дори нивото на предан полагащ труд и не са достойни да изпълняват дълг. Някои хора са отстранени заради подобно отношение към дълга си. Дори сега те може да не знаят причината и да се оплакват, като казват: „Изпълних дълга си с пламенен ентусиазъм, защо тогава ме изхвърлиха толкова хладно?“. Дори сега не разбират. Онези, които не разбират истината, цял живот не могат да разберат защо са били отстранени. Те спорят в своя защита и продължават да се оправдават, като си мислят: „Инстинктивно е хората да се защитават и трябва да го правят. Кой няма нужда малко да се защити? Кой няма нужда малко да се погрижи за себе си? Кой няма нужда да си запази път за бягство?“. Ако се защитавате винаги, когато ви сполети нещо, и си оставяте отворена задна вратичка и път за бягство, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е да се скатаваш. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и така да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш отворена задна вратичка и път за бягство, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната върховна философия. Във всичко да мислиш първо за себе си, да поставяш собствените си интереси над всичко останало и да не мислиш за другите, като вярваш, че интересите на Божия дом и интересите на другите нямат нищо общо с теб, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е достоен да изпълнява дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). От Божиите слова видях, че хората постоянно се боят да поемат отговорност, когато изпълняват дълга си. Боят се да не допуснат грешка и да не бъдат разкрити и освободени. Когато нещо се случи, те оставят водачите да вземат решенията, като винаги си оставят вратичка, за да защитят личните си интереси. Това е принципът, който невярващите следват, когато се справят с нещата. Разобличаването на Божиите слова ме накара да се почувствам така, сякаш сърцето ми е прободено. Нима поведението ми не беше точно такова? Когато освободиха Илин и в проповедите, които преглеждах, се появиха отклонения и проблеми, и бях поставена под наблюдение, не бях дошла пред Бог, за да открия първопричината за проблемите и да потърся истината, за да ги разреша. Вместо това се притеснявах, че ще бъда освободена, че няма да мога да изпълнявам дълг и че така няма да имам добра перспектива или крайна цел. Ясно бях видяла, че тези няколко проповеди са доста практични и могат да бъдат представени, но се боях, че ако се появят отклонения, собствените ми проблеми ще бъдат разобличени и ще бъда освободена. Затова ги прехвърлих към водачите, които да вземат решението, с извинението, че не съм сигурна. Така, ако възникнеха проблеми, отговорността нямаше да е само моя. Когато водачите не отговориха, протаках нещата и чаках, и в резултат една ценна проповед не беше представена своевременно, което възпрепятства напредъка. По онова време вярвах, че не съм толкова жадна за краткосрочни успехи, колкото преди. Не бях и толкова самоуверена, както преди, и вярвах, че способността да търсиш предложенията на водачите, когато нещо се случи, е белег на разум. Сега най-накрая разбрах, че съм таила своите достойни за презрение намерения в себе си. Боях се да поема отговорност и за да се запазя, бях използвала подли методи. Бях изключително егоистична и достойна за презрение, изключително хлъзгава и измамна. Ако имах правилни намерения и проявявах внимание към църковното дело, трябваше да преглеждам ценните проповеди възможно най-бързо, за да могат да свидетелстват за Бог. Дори и да възникнеха проблеми или отклонения, можех бързо да ги обобщя и да потърся истината, за да ги разреша. По този начин броят на отклоненията щеше да продължи да намалява. Въпреки това не вярвах, че Бог проучва всичко внимателно. Боях се, че ако допусна грешка, ще бъда освободена и бъдещето ми не може да бъде гарантирано. Бях предпочела да забавя представянето на проповедите, за да опазя себе си. Не бях проявявила внимание към църковното дело ни най-малко. Така не само нямаше да имам добро бъдеще и крайна цел, но и щях да си навлека омразата на Бог.

По-късно прочетох още Божии слова: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално Той гледа, дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да проникне в същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. […] Кажете Ми, ако човек е допуснал грешка, но стигне до истинско разбиране и е готов да се покае, нима Божият дом няма да му даде шанс? Тъй като шестхилядолетният план за управление на Бог наближава своя край, има толкова много дълг, който трябва да се изпълни. Но ако нямаш съвест или разум и не се занимаваш със същинската си работа, ако си получил възможност да изпълняваш дълг, но не знаеш как да я цениш, ни най-малко не се стремиш към истината, като оставяш най-доброто време да отмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен в изпълнението на дълга си и изобщо не се покоряваш, когато се сблъскаш с кастрене, може ли Божият дом все пак да те използва, за да изпълняваш дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана, и Бог има последната дума за всичко. Той е Този, Който върши делото по спасението на човека, Той е Този, Който господства над всичко. Няма нужда да анализираш кое е правилно и кое е грешно, просто трябва да слушаш и да се покоряваш. Когато се сблъскаш с кастрене, трябва да приемеш истината и да поправиш грешките си. Ако го направиш, Божият дом няма да те лиши от правото ти да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не бъдеш отстранен, винаги се оправдаваш, винаги използваш софистика, за да се защитиш, това е проблем. Другите ще видят, че ни най-малко не приемаш истината и че си напълно неразумен. Това предвещава неприятности и църквата ще трябва да се справи с теб. Ти изобщо не приемаш истината, когато изпълняваш дълга си, и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен. Този твой страх е опетнен от човешко намерение. В този страх има покварен сатанински нрав, както и подозрение, предпазливост и погрешно разбиране. Нито едно от тези неща не е отношение, което човек трябва да има“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато разсъждавах върху Божиите слова, най-накрая осъзнах, че постоянно съм се тревожела, че ако допусна грешка, докато изпълнявам дълга си, ще бъда разкрита и освободена и няма да имам добро бъдеще или крайна цел, и основната причина за това беше, че не бях разбрала Божия праведен нрав и не вярвах, че истината царува в Божия дом. Божият дом преназначава и освобождава хората според принципите. Той не освобождава хората, защото са направили едно-две неща грешно или има определени отклонения в работата им. Вместо това, той разглежда последователното поведение на хората и дали могат да приемат истината и бързо да променят нещата, когато възникнат отклонения и проблеми. Помислих си за Илин. Въпреки че имаше някакви заложби и някои дарби, тя се бе стремила единствено към репутация и статус и жадуваше за краткосрочни успехи. Когато в дълга ѝ се появиха отклонения и проблеми, водачите се бяха опитали да я напътстват многократно, но тя не се бе самоанализирала, не бе търсила принципи и бе причинила прекъсвания и смущения в работата — затова беше освободена. За разлика от това, сред хората около мен имаше сестра, която беше нехайна, докато преглеждаше проповеди, и бе изключила някои от ценните такива. Чрез напътствие и кастрене обаче, тя успя да приеме това, да се самоанализира и бързо да промени нещата. Църквата все пак ѝ даде възможност да изпълнява дълга си. Всъщност освобождаването на Илин ми подейства като призив за събуждане. Замислих се защо се бяха появили толкова много отклонения и проблеми, когато преглеждах проповеди, и защо не бях постигнала голям напредък. Основните причини се състояха в това, че бях надменна, самонадеяна и уловена в капана на старите си порядки. При изпълнението на дълга си разчитах на опита и строго прилаганите правила, вместо да търся принципи. В резултат на това бях изключила ценни проповеди и прекъсвах работата. Водачите обаче не ме бяха освободили заради отклоненията и проблемите, които бяха възникнали, докато изпълнявах дълга си. Те дори бяха общували с мен, за да ми помогнат да разбера собствения ми покварен нрав, и ми бяха дали възможност да се покая и променя. Но не само че не бях научила урок от освобождаването на Илин и не бях размишлявала върху собствените си проблеми, но и бях разбрала погрешно Бог и се пазех от Него. Ясно бях видяла ценни проповеди, но не се осмелих да взема решение, като вместо това ги прехвърлях към водачите. Боях се, че ако допусна грешка и ме освободят, и не мога да изпълнявам дълга си, няма да имам добър изход. Представях си, че Бог е същият като покварената човешка природа, като не позволява на хората да допускат грешки и ги отстранява веднага щом го направят. Нима това не бе клевета и богохулство срещу Бог? Наистина бях твърде нечестива и твърде измамна!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих повече разбиране за състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Ако го правят, ще бъдат богобоязливи хора. Какво отношение към Бог имат хората с честни сърца? Най-малкото за всяко нещо имат богобоязливо, богопокорно сърце, не питат благословии ли ще има нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца. Онези, които винаги са скептични към Бог, които винаги Го проучват внимателно и винаги се опитват да сключат сделка с Него — това хора с честни сърца ли са? (Не.) Какво се крие в сърцата на подобни хора? Измамност и нечестивост. Те винаги проучват внимателно. И какво е това, което проучват внимателно? (Отношението на Бог към хората.) Винаги проучват внимателно отношението на Бог към хората. Какъв е проблемът тук? И защо го проучват внимателно? Защото това засяга техните жизнени интереси. В сърцата си те си казват: „Бог нагласи тези обстоятелства за мен, направи така, че това да ми се случи. Защо Го направи? Това не се е случвало на други хора — защо трябваше да се случи на мен? И какви ще бъдат последствията след това?“. Това са нещата, които проучват внимателно — своите придобивки и загуби, благословии и нещастия. И докато проучват внимателно тези неща, способни ли са да практикуват истината? Способни ли са да се покоряват на Бог? Не, не са. И от какво естество са нещата, които се пораждат от размислите на сърцата им? По своята същност всички тези неща са съобразени със собствените им интереси, всички те са заради самите тях. […] Хората, които ценят особено собствените си перспективи, съдби и интереси, винаги проучват внимателно дали Божието дело е от полза за техните перспективи и съдби, както и за получаването на благословии. В крайна сметка какъв е резултатът от тяхната внимателна проверка? Всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Дори когато настояват да изпълняват дълга си, те го правят нехайно, с негативно настроение. В сърцата си все мислят как да извлекат полза и да не са от губещата страна. Такива са мотивите им, когато изпълняват дълга си, и по този начин се опитват да сключат сделка с Бог. Що за нрав е това? Това е измамност, това е нечестив нрав. Това вече не е обикновен покварен нрав, а е ескалирал до нечестивост. А когато в сърцето на човека има такъв нечестив нрав, това е борба срещу Бог! Трябва да сте наясно с този проблем. Ако хората винаги проучват внимателно Бог и се опитват да сключват сделки, когато изпълняват дълга си, могат ли да го изпълняват правилно? Категорично не. Те не почитат Бог честно и със сърцето си, нямат честни сърца, а наблюдават, докато изпълняват дълга си, като винаги се въздържат — и какъв е резултатът? Бог не върши делото Си в тях и те стават объркани и смутени, не разбират истините принципи, действат според собствените си наклонности и винаги се провалят. А защо винаги се провалят? Защото в сърцата им липсва яснота и когато нещо им се случи, те не се самоанализират, не търсят истината, за да намерят решение, а настояват да правят нещата така, както искат, според собствените си предпочитания — резултатът от това е, че винаги се провалят, когато изпълняват дълга си. Никога не мислят за делото на църквата, нито за интересите на Божия дом, а винаги кроят планове за собствените си интереси, гордост и статус, и не само че изпълняват зле дълга си, но забавят и засягат делото на църквата. Не е ли това отклоняване от пътя и пренебрегване на дълга? Ако някой винаги планира собствените си интереси и перспективи, когато изпълнява дълга си, и не се замисля за работата на църквата или за интересите на Божия дом, тогава това не е изпълнение на дълга. Това е преследване на лични интереси, вършене на нещо за собствена изгода и получаване на благословии за себе си. По този начин се променя същността на изпълнението на дълга. Става въпрос просто за сключване на сделка с Бог и желанието да се използва изпълнението на дълга за постигане на собствените цели. Много вероятно е този начин на действие да смути работата на Божия дом“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). От Божиите слова разбрах, че хората с честно сърце не проявяват внимание към собствените си придобивки, загуби, благословии или нещастия, когато изпълняват дълга си. Те не се опитват да сключват сделки с Бог, а изпълняват дълга си с цялото си сърце и ум, за да Го удовлетворят. Точно както Ной — Бог го помолил да построи ковчега и Ной не анализирал дали може да го построи, или не. С цялото си сърце той мислел само как да завърши Божието поръчение възможно най-скоро. Сърцето на Ной, чисто, честно и покорно, спечелило Божието одобрение. Измамните и нечестиви хора се отнасят към дълга си, като постоянно проучват внимателно и наблюдават, и кроят бъдещите си перспективи и пътища на всяка крачка. Такъв тип хора си навличат Божията ненавист. Докато разсъждавах върху Божиите слова, почувствах, че сърцето ми е пронизано. Размишлявах, че начинът, по който се отнасях към дълга си, изобщо не показваше, че съм искрена в сърцето си. Не бях проявила внимание към Божието намерение ни най-малко. Не се бях замислила как да преглеждам проповедите, които отговаряха на критериите, възможно най-бързо, така че да могат да бъдат използвани за проповядване на евангелието и свидетелстване за Бог. Вместо това играех хитри номера на Бог и се пазех от Него на всяка крачка, за да защитя себе си, като молех водачите да вземат решения за всичко. Наистина беше напълно измамно от моя страна да изпълнявам дълга си с такова намерение! При изпълнението на дълга си бях мислила за бъдещето и крайната си цел на всяка крачка, сякаш, стига да не допусна грешка и да не бъда освободена, щях да оцелея, когато Божието дело свърши, и щях да имам добра крайна цел. Божият нрав е праведен и свят. Като подхождах към изпълнението на дълга си с нагласата да се пазя от Бог, не можех да получа Божието просветление и напътствие. Мислите ми бяха изключително замъглени и не виждах проблеми в проповедите. Ако продължавах така, това само щеше да прекъсне и смути църковното дело и наистина щях да бъда разкрита и отстранена, когато му дойде времето. Когато разбрах това, се почувствах уплашена в сърцето си и бързо се помолих на Бог в покаяние.

Един ден по време на духовната си практика прочетох тези Божии слова и намерих път на практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. […] Въпреки че дългът на човека е подправен с много човешки мисли и представи, ти трябва да изпълняваш дълга си и да бъдеш отдаден. Нечистотиите в делото на човека са свързани с неговите заложби, докато ако човек не изпълнява задълженията си, това показва неговото бунтарство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). „Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато настойчиво действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Божиите слова ми дадоха път на практикуване. Божиите изисквания към нас не са големи. Той не изисква от нас да правим всичко перфектно и без грешки. Стига да имаме честно сърце, да правим това, което можем, с цялото си сърце и душа, да поправяме намеренията си, когато се натъкнем на неща, които не можем да прозрем, и да общуваме за тях с братята и сестрите, с които работим, и с водачите, да търсим заедно принципи, а не да чакаме пасивно, и да изпълняваме отговорността си, Бог ще одобри. Сетих се за времето, когато преглеждах проповеди в миналото. Бях надменна, разчитах на опита и не търсех истината принцип, затова възникнаха отклонения. Сега трябваше да вложа повече усилия в принципите. Когато преглеждам всяка проповед, трябва да имам богобоязливо сърце и да преценявам нещата според принципите. Въпреки че в процеса на изпълнение на дълга ми все още ще възникват проблеми и отклонения, трябва да се отнасям към тях правилно, да обобщавам причините и бързо да променям нещата. Когато разбрах това, вече не мислех дали ще бъда освободена, или не и успях да посветя сърцето си на моя дълг. През този период броят на проблемите и отклоненията донякъде постепенно намаля и постигнах някои придобивки в професионален план и по отношение на принципите. Сърцето ми се чувстваше много спокойно.

По-късно бях избрана за ръководител на екип. Веднъж надзорниците изпратиха писмо, в което посочваха, че темата на проповедите, които бяхме представили по това време, е неясна и не е практична за общението върху истината. Питаха ме дали съм я проверила — защо не бях забелязала проблемите? Когато прочетох писмото, сърцето ми потъна. Наистина не бях забелязала тези проблеми. Зачудих се: „Ако надзорниците видят, че изпълнявам този дълг от толкова време, а все още не съм схванала принципите, дали няма да си помислят, че не съм годна за него и няма да ме отстранят?“. След това отново бях плаха и ми липсваше инициативност при изпълнение на дълга ми. Въпреки че ясно виждах, че някои проповеди са ценни, се боях да не допусна друга грешка и да не бъда разкрита, затова ги прехвърлях на надзорниците, които да ги оценят и проверят. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно и че отново мисля за собствените си бъдещи перспективи и пътища. Спомних си за един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Независимо какъв дълг изпълнява или каква работа върши, всеки има моменти, в които допуска грешки, и всеки се сблъсква с неща, които са извън неговите заложби и прозрение. Това е съвсем нормално и трябва да се научиш да подхождаш към него правилно. […] Това, което трябва да направиш, е незабавно да се самоанализираш и да видиш дали грешката е причинена от липса на вещина в работата ти, от примес на лични намерения в действията ти, или от това, че постъпваш въз основа на своите представи и фантазии. Трябва да изследваш всички тези аспекти. Ако проблемът е в липсата на вещина в работата ти, можеш да научиш професионалните умения или да се консултираш и да го обсъдиш с хора, които разбират от професията. Ако намеренията ти са погрешни или имаш представи и фантазии, трябва да се самоанализираш и да се опиташ да опознаеш себе си в Божиите слова, а след това да поправиш и да се опълчиш на погрешните си намерения или представи и да практикуваш според Божиите слова. Разбира се, ако не можеш сам да разрешиш проблема, можеш също така да намериш църковен водач или някой, който разбира истината, за да се допиташ до него и да общуваш с него. Няма ли проблемът да бъде решен по този начин?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). След като прочетох този откъс от Божиите слова, сърцето ми се разведри и просветли. Когато в дълга ми възникнат отклонения и проблеми, трябва да се отнасям към тях правилно, като размишлявам, обобщавам и търся първопричината за проблема. След това се самоанализирах и открих, че когато преглеждах проповеди, разчитах на опита. Когато виждах, че общата рамка е там, не се замислях за подробностите. Това означаваше, че не откривах определени проблеми. След това вадех проблемните проповеди и ги обсъждах със сестрите си. Чрез общуване и обсъждане разбрах съответните истини и принципи малко повече. Чрез тези преживявания наистина разбрах, че само като се избавим от нашата предпазливост и имаме нагласа за търсене на истината, можем да получим Божието просветление и ръководство и да изпълняваме добре дълга си.