От Джан Ю, Китай

През юли 2008 г. моята леля ми проповядва Божието евангелие от последните дни. Като четях словата на Всемогъщия Бог, разбрах, че човешкият живот идва от Бог, че всичко, на което се наслаждавам, е дадено от Него, и че трябва да вярвам в Бог и да Го почитам. По това време семейството ми имаше свинеферма. Всеки ден, след като нахранех прасетата, четях Божиите слова, слушах химни и редовно посещавах събиранията. Понякога излизах и да проповядвам евангелието. Веднъж един от съседите ни каза, че прасетата му кашлят и изглежда имат висока температура. Много се притесних, че и моите ще се заразят с тази болест, затова се помолих и поверих въпроса на Бог. Като по чудо нито едно от прасетата ми не се зарази и няколко месеца по-късно ги продадохме за десетки хиляди юани. Бях много щастлива. Нямах никакъв опит в свиневъдството, когато започнах, но нито прасетата, нито малките им се разболяха от нещо и всичко у дома вървеше гладко. Да вярваш в Бог беше наистина хубаво! От сега нататък трябваше да вярвам в Бог правилно и да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

Не след дълго водачът ми възложи да надзиравам две малки групи за събирания. Бях много щастлива и си помислих: „Колкото повече събирания посещавам, толкова повече истини ще разбирам, а колкото повече изпълнявам дълга си, толкова повече Бог ще защитава семейството ми“. След това, независимо колко заета бях у дома, винаги се опитвах да намеря време, за да изпълнявам дълга си. Но в края на 2008 г. се случи нещо неочаквано. Една нощ около 12 часа̀ брат ми, снаха ми и съпругът ми бързали да се приберат с колата от работа. Било тъмно, валяло, а планинският път бил неравен и изведнъж на един завой пропаднали в дълбока канавка. Съпругът ми си ударил главата във вратата на колата, върху лицето му се посипало счупено стъкло и го нарязало, бил целият в кръв. Веднага припаднал. Беше загубил толкова много кръв, че в болницата остана в кома около два часа, преди да се събуди. След като го изписаха, съпругът ми имаше леко сътресение на мозъка и понякога говореше безсмислици. Беше загубил и един зъб, раните по устата му не бяха зараснали и говорът му беше неясен. Сърцето ми се късаше, като го гледах в толкова замаяно състояние, и просто не можех да си намеря място, като си мислех: „Беше добре, когато тръгна за работа, как можа да се върне такъв? Вината е изцяло на брат ми, че е карал толкова безразсъдно“. Но после си помислих: „Аз вярвам в Бог, посещавам събиранията и изпълнявам дълга си, тогава как можа да се случи такова нещо? Защо Бог не ги защити? Ако съпругът ми получи трайни последствия, какъв ще бъде животът ни? Двамата ни синове са още малки, а имаме и свинеферма. Кой ще ми помага с тези грижи?“. През следващите няколко дни бях толкова притеснена, че не можех нито да се храня, нито да спя добре, а докато вървях, краката ми тежаха. Нямах желание нито да чета Божиите слова, нито да слушам химни, и когато се насилвах да отида на събиране, просто стоях с наведена глава и не исках да говоря. По-късно, след като разбра за състоянието ми, сестра Уан Фан ми пусна химна с Божиите слова, „Трябва да свидетелстваш за Бог във всички неща“: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Уан Фан общува с мен: „Сестро, всички знаем за преживяването на Йов. Макар да изглеждало, че огромното му стадо говеда и овце е отнето от крадци, в действителност това било изкушение от Сатана. Сатана мислел, че Йов се бои от Бог само заради благословиите на Бог. Бог позволил на Сатана да изкуши Йов и така Сатана започнал да напада Йов, като използвал крадци, за да открадне камилите и добитъка му, и наранил децата му, а по-късно Сатана поразил Йов с язви по цялото тяло. Целта на Сатана била да накара Йов да се оплаче от Бог и да се отрече от Него. Но Йов имал истинска вяра в Бог вярвал, че Йехова е дал и Йехова е отнел и прославил Божието име. Той дал гръмко свидетелство за Бог. Докато следваме Бог, Сатана ще ни обвинява и напада и това ни изкушава. Точно като нещата, които се случват в твоето семейство. Целта на Сатана е да те накара да се откажеш от Бог и да изгубиш Неговото спасение. Трябва да имаме вяра в Бог и да не попадаме в кроежите на Сатана“. След като чух общението на Уан Фан, разбрах, че случилото се всъщност е духовна битка и че Сатана се опитва да ме смути. Сатана не искаше да бъда спасена, като вярвам в Бог, затова се опитваше с всички сили да подкопае вярата и спасението ми и да ги прекъсне. Сатана използва автомобилната катастрофа на съпруга ми, за да разклати решимостта ми да следвам Бог, защото искаше да ме накара да се съмнявам в Бог и да не вярвам в Него, и в крайна сметка да загина с това. Сатана е толкова злонамерен и не можех да падна в капана му! После мислех още за нощта на инцидента със съпруга ми. Било е тъмно и дъждовно; планинският път беше неравен, а след като е заваляло, е станал и хлъзгав. Брат ми шофирал безразсъдно и случайно вкарал колата в канавка. Това щеше да се случи независимо дали вярвам в Бог, или не. Но когато всички тези неща се объркаха, аз се оплаквах от Бог. Толкова малко разум имах! Не трябваше да се оплаквам от Бог! След като разбрах това, реших да продължа да вярвам в Бог и да Го следвам. Също така се помолих на Бог и Му поверих съпруга си, тъй като знаех, че когато и да се възстанови, това ще бъде определено от Бог. Бях готова да се покоря. След това продължих да вярвам в Бог и да посещавам събиранията. Половин година по-късно, след като пи лекарства и си почина, умът на съпруга ми бавно се възстанови. Той стана по-енергичен и не получи никакви трайни последствия. От този инцидент видях Божията закрила и вярата ми в Него се засили.

През февруари 2011 г. един съсед ми каза, че няколко от неговите прасета са се заразили с шап, и ме попита как са моите. Съпругът ми му каза, че нашите са добре. Но няколко дни по-късно няколко от нашите свине майки, които току-що бяха родили, също се заразиха с шап. Прасенцата, които сучеха, също се заразиха и само за малко повече от месец над 60 от нашите умряха. От всичко това се почувствах като прободена в сърцето. Много се притеснявах, че ако и другите прасета на семейството ни се заразят, ще загубим всичко — и основното вложение, и потенциалната печалба. Свекър ми се оплака от мен: „Вярата ти в Бог не е съхранила семейството в безопасност. Съпругът ти претърпя автомобилна катастрофа, а сега и прасетата са болни“. Съпругът ми дори не ме пускаше да ходя на събирания. Цялото ми семейство се събра и ме критикуваха остро един след друг, което силно ме нарани. Несъзнателно започнах да се съмнявам в Бог: „Толкова много прасенца умряха — може ли наистина да е заради вярата ми в Бог?“. Изпаднах в негативизъм и слабост и не посещавах никакви събирания в продължение на два или три месеца. По-късно, като мислех за предишната автомобилна катастрофа на съпруга ми, осъзнах, че това отново е опит на Сатана да ме смути. Но аз ядях и пиех Божиите слова и изпълнявах дълга си, така че със сигурност трябваше да имам Божията защита. Защо Бог не ме благославяше? Наистина нямаше разлика между това да вярваш и да не вярваш в Бог! Колкото повече мислех така, толкова по-несигурна ставах как да преживея ситуацията. Затова коленичих и се помолих на Бог: „Боже! Десетки прасенца на семейството ми умряха. Роднините ми непрекъснато ме нападат заради това и мисля, че повече не мога да издържа. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера Твоето намерение“. След като се помолих, си спомних общението, което сестра Уан Фан беше споделила с мен преди за преживяването на Йов. Когато Сатана се опитал да го изкуши, огромното Богтство на Йов му било отнето от крадци, децата му били смазани до смърт и той бил покрит с язви. Но Йов познавал върховенството на Бог. Той знаел, че Бог е дал и че Бог е отнел. Йов нямал никакви съмнения относно Бог и продължил да възхвалява Божието име, останал непоколебим в свидетелството си за Бог и унижил Сатана. Помислих си как моите прасенца се разболяха и умряха и че това също беше опит на Сатана да ме изкуши и смути, и че аз също трябваше да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Йов загубил толкова много добитък и огромното си Богтство, но не се оплакал от Бог. Колкото до мен, аз се оплаках от Бог само защото няколко десетки прасенца умряха. Наистина бях твърде далеч от Йов в сравнение с него! Като осъзнах това, се помолих на Бог и казах, че независимо как Сатана отново се опитва да ме смути, аз все пак ще вярвам в Бог и ще Го почитам.

По-късно потърсих да прочета Божиите слова, подходящи за състоянието ми. Видях следните Божии слова: „Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с добър климат за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от малки черни камъчета, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). От Божиите слова разбрах, че Бог презира онези, които вярват в Него с намерението да придобият благословии. Но в своята вяра аз исках Той да защитава спокойствието и здравето на семейството ми и добитъка ми да има многобройно потомство, за да можем да спечелим състояние от него. Когато всичко в семейството вървеше гладко, без бедствия или нещастия, аз активно изпълнявах своя дълг и след като съпругът ми се възстанови от автомобилната катастрофа, благодарих на Бог в сърцето си. Но когато прасенцата продължаваха да умират едно след друго, аз се оплаквах от Бог, че не защитава семейството ми. Станах толкова негативна, че не можех да се съсредоточа върху четенето на Божиите слова и не посещавах събирания в продължение на два или три месеца. Всеки ден се тревожех за здравето на прасетата и за финансовите ни загуби. Осъзнах, че вярвам в Бог само за да получа Неговата благодат и благословии и че се опитвам да се пазаря с Бог. Наистина съм била егоистична и достойна за презрение! Помислете за кучето: когато собственикът му го храни, то пази къщата му, но когато не го храни, кучето пак пази къщата му. Аз бях по-зле дори от куче. Когато Бог ме благославяше, Му благодарях, но когато Бог не ме удовлетворяваше дори малко, губех вяра в Него, и дори когато семейството ми ме нападна, започнах неусетно да приемам техните възгледи, развивах съмнения и оплаквания от Бог. Колко объркана съм била! Липсваше ми опит в отглеждането на прасета, така че беше неизбежно те да се разболяват от шап и да умират. Освен това някои от прасетата, отглеждани от съседите ми, също бяха умрели, което е много чест проблем в животновъдството. Но аз не можех да възприемам правилно този въпрос и вместо това се оплаквах от Бог, че не защитава семейството ми. Нима това не беше неразумно от моя страна? След като разбрах Божието намерение, почувствах голямо освобождение в сърцето си. Поисках да се откажа от желанието си за благословии и вече да не моля Бог за благословии или за спокойствие, да се покоря на Божиите устройвания и подредби и да науча уроци в ситуациите, които Той ми устройваше. След това продължих да посещавам събиранията и връзката ми с Бог бавно се заздрави.

Една сутрин през август, когато отидох да храня прасетата, забелязах, че две от възрастните животни кашлят и имат червени петна по телата си. Бързо се обадих на съседа си, за да го попитам каква може да е тази болест. Съседът ми каза: „По това време на годината прасетата са податливи на висока температура. Няколко от прасетата на съседното семейство са болни от това. Болестта е заразна, така че трябва да побързаш и да купиш някакво лекарство за превенция“. Като чух, че тази болест е заразна, много се притесних. Семейството ми имаше над четиридесет възрастни прасета, които бяха почти готови за пазара. Ако всички се разболееха от треска и умряха, нямаше ли последните ми шест месеца инвестиции да отидат на вятъра заедно с потенциалната ми печалба? Затова се помолих на Бог и Му поверих това. По-късно си припомних Божиите слова: „Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Божиите слова ме накараха да разбера, че и живите, и неживите са в Божиите ръце, и дали тези прасета ще се заразят или не, също беше в Божиите ръце. Всичко, което можех да направя, беше да им дам лекарство като предпазна мярка, а животът или смъртта им щяха да бъдат определени от Бог. Пожелах да се покоря на Божието върховенство и подредби и вече не се оплаквах от Бог. По-късно, когато хранех прасетата, смесих превантивното лекарство с фуража им и след няколко дни двете болни животни се възстановиха, а и останалите също бяха добре. Два месеца по-късно, макар много от прасетата на други домакинства да умряха, всичките ми около четиридесет прасета бяха здрави и се продадоха на висока цена. Този път не се оплаках от Бог за това, че прасетата се разболяха, и бях много радостна и благодарна на Бог за Неговата защита.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). От Божиите слова разбрах, че изпълнението на дълг във вярата е небесно призвание за човека; трябва да правим това и то не трябва да е обвързано с възнаграждение. Това е разумът, който човек трябва да притежава. Не трябваше да се опитвам да се пазаря с Бог във вярата си. Когато Бог благославяше и защитаваше семейството ми, аз Му благодарях, но ако нещата у дома се объркаха и ме сполетеше нещастие, започвах да се оплаквам от Бог. Бог не одобрява такава вяра. Аз съм сътворено същество и съдбата и Богтството ми са в Божиите ръце. Независимо дали Бог дава, или отнема, трябва да се покорявам на Божиите устройвания и подредби и да изпълнявам дълга си. Чрез тези преживявания придобих известна проницателност за уловките на Сатана и придобих известно разбиране за намерението си да търся благословии чрез вярата си. Погрешният ми възглед за вярата в Бог също беше леко поправен и разбрах, че като вярваме в Бог, трябва да се покоряваме на Бог, да се стремим към истината и да търсим промяна в нрава. Толкова съм благодарна на Бог за разбирането и придобивките, които получих!