От Йе Фан, Китай

През 2000 г. бях на 24 години и тогава ме диагностицираха с хроничен гломерулонефрит, тежка хематурия и опасно високи нива на белтък в урината. Бях изключително слаба и с всеки изминал ден се чувствах все по-изтощена. Дори не можех да държа метла, за да измета пода, а понякога се налагаше съпругът ми да ме носи нагоре по стълбите. Лекарят ми каза да се подложа на хормонално лечение и след около седем дни лекарствен прием косата ми опада, докато почти не оплешивях, цялото ми тяло се поду, но състоянието ми не се подобри. Лекарят каза, че единственото решение е трансплантация на бъбрек. Като чух това, си помислих: „Това не е ли почти смъртна присъда? Трансплантацията на бъбрек би струвала стотици хиляди юана, а семейството ми не може да си позволи такъв разход!“. Мисълта, че може да умра толкова млада, ми причиняваше голяма болка, а желанието ми за живот не можеше да се опише с думи. По-късно майка ми ме насърчи да повярвам в Господ и си помислих, че след като съм толкова болна, мога и да опитам, затова започнах да се моля на Господ. За моя изненада след седем дни отидох на изследване и резултатите както за серумния протеин, така и за белтъка в урината ми се оказаха в норма. Не можех да повярвам и си помислих, че може би е станала грешка в резултатите от изследването. Лекарите, които ме лекуваха, също сметнаха, че е чудно, и го нарекоха чудо. По онова време си мислех: „Бог изцели болестта ми и ми даде благодат и благословии, затова отсега нататък трябва да вярвам в Бог от все сърце и вярвам, че Бог ще ме благослови още повече“. Лекарят също така специално ми напомни: „В никакъв случай не допускайте кръвното Ви налягане да се повиши, защото високото кръвно налягане може да доведе до рецидив на бъбречното заболяване“. След това продължих да приемам лекарства за кръвно налягане като поддържащо лечение и кръвното ми налягане остана в норма. Скоро хематурията изчезна и започнах да се чувствам по-силна.

През 2004 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и се почувствах още по-щастлива. Мислех си, че съм голяма късметлийка и че Бог ми е дал втори живот и ми е позволил да живея. Чувствах, че Той ме е удостоил с благодатта да чуя гласа Му и да се завърна пред престола Му и че ме е благословил изключително много. За да се отплатя за Божията любов, изпълнявах активно всеки дълг, който църквата ми възлагаше. И въпреки че съпругът ми се противопоставяше на вярата ми в Бог, не се оставях да бъда възпряна и все пак постоянствах в своя дълг. През 2012 г., докато проповядвах евангелието, бях арестувана от полицията. След като ме освободиха, съпругът ми се противопостави на вярата ми още повече, докато накрая не се разведе с мен. След това се посветих изцяло на своя дълг.

През 2017 г. кръвното ми налягане започна да се повишава до 180 mmHg, а лекарствата сякаш не помагаха. До 2020 г. се чувствах напълно изтощена, трябваше да се задъхам само за да изкача стълбите, и дори не можех да изпера собствените си дрехи. Тревожех се: „Дали бъбречното ми заболяване не се е върнало? Какво ще правя, ако е рецидив?“. Но тогава си помислих: „Преди време Бог ме изцели от толкова тежка болест, а през последните няколко години се отрекох от работата и семейството си и се покорих на всеки дълг, възложен ми от църквата. Със сигурност Бог няма да допусне нещо да ми се случи заради всичките ми жертви и себеотдаване“. По-късно състоянието ми се влоши, затова се прибрах вкъщи, за да отида на лекар. Отидох в болницата за преглед и разбрах, че кръвното ми налягане е високо, че имам тежка анемия и че кръвната ми захар се е повишила. Изследването на урината също показа положителен резултат. Лекарят ми каза, че бъбречното ми заболяване се е върнало и че ако се влоши, може да доведе до бъбречна недостатъчност и смърт. Не знаех какво да чувствам, когато видях тези резултати. През годините на вяра се бях отрекла от семейството, кариерата и плътските удоволствия, за да изпълнявам своя дълг, и си мислех, че като правя тези жертви, Бог ще ме закриля. Изобщо не очаквах, че в крайна сметка старата ми болест ще се върне по-тежка от всякога. За миг започнах да съжалявам за жертвите и усилията, които бях направила през годините. Ако не бях напуснала дома си, за да изпълнявам своя дълг, сега нямаше да съм в това самотно и безпомощно положение. Особено след като чух д-р Джан, който ме лекуваше, да казва, че болестта ми ще изисква тригодишно лечение, още повече се разтревожих и се притесних при мисълта: „Лечението за тези три години ще струва над сто хиляди юана. Откъде бих могла да взема толкова пари?“. Замислих се да започна работа, за да спечеля пари за лечението си. Но само след месец работа от полицията ми се обадиха и ме попитаха къде съм, като ми казаха да се върна и да подпиша „Трите декларации“, за да предам Бог. Страхувах се, че полицията ще ме арестува отново, затова бях принудена да напусна района. Помислих си: „Болестта ми все още изисква непрекъснато лечение, а ако напусна района, няма да мога да получа лекарството, което д-р Джан приготвя по тайната рецепта на семейството си. В миналото само лекарството на д-р Джан ми е действало. След като го приемах един месец, почувствах прилив на енергия, а другите традиционни китайски лекарства сякаш не ми действат. Освен това, тъй като полицията се опитва да ме арестува, не мога да работя и да печеля пари, а без пари за лечение, не се знае колко дълго ще мога да оцелея“. След това продължих да бъда в наистина унило състояние и всеки път, когато се сещах, че не ми е останало нищо, сърцето ми се изпълваше с болка и не можех да събера същата енергия за дълга си, както преди.

Един ден си припомних Божиите слова:

5. Ако винаги си бил много верен, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, финансови затруднения и изоставяне от твоите приятели и роднини или ако преживяваш други нещастия в живота, ще продължиш ли да Ми бъдеш верен и да Ме обичаш?

6. Ако нищо от въобразеното в сърцето ти не съвпада с това, което Аз съм направил, как трябва да извървиш бъдещия си път?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

В словата Му сякаш Бог ме разпитваше лице в лице и ме караше да се самоанализирам. През годините бях правила жертви и бях полагала усилия в дълга си, затова се смятах за искрено вярваща в Бог и вярвах, че съм Му предана и покорна. При рецидива на бъбречното ми заболяване — болест, която не можеше да се лекува и можеше да доведе до смърт — аз не потърсих Божието намерение, а вместо това не разбирах правилно и се оплаквах от Бог. Дори съжалих за усилията, които бях положила за Бог, и започнах да изпълнявам своя дълг нехайно. Нима с това не предавах Бог? Видях, че след толкова много години вяра изобщо нямах преданост към Бог. Почувствах се страшно виновна. Бог беше устроил тези обстоятелства, които не съответстваха на моите представи, за да ме спаси, но аз не разбрах ревностното и грижовно намерение на Бог и вместо това станах негативна и се отпуснах в работата си. Наистина ми липсваше човечност и разум! След това вече не се чувствах толкова огорчена и си възвърнах част от мотивацията за своя дълг.

Няколко месеца по-късно тялото ми все още беше слабо, имах сърцебиене и се задъхвах. Понякога дори имах нужда някой да ме дърпа, докато изкачвам стълби. Особено когато се уморявах, кръвното ми налягане се повишаваше. Мислех си как лекарят беше казал, че това състояние може да доведе до бъбречна недостатъчност, и започнах да се тревожа: „Ами ако умра?“. През годините на вяра бях се отрекла от семейството и кариерата си. Така че, ако умра, нямаше ли всичките тези години на страдание да бъдат напразни? По онова време намерих двама добри местни лекари по традиционна китайска медицина, приемах билкови лекарства и дори ми правеха акупунктура, но нищо от това нямаше ефект. Веднъж, след като изкачих едни стълби, бях толкова изтощена, че се свлякох на леглото, докато се задъхвах. Мислех си, че с това непрекъснато влошаващо се състояние не се знае кога мога да умра, и сърцето ми се изпълни с болка. Не се сдържах и си помислих: „Боже! През всичките тези години, в които Те следвам, съм изоставила семейството и кариерата си, страдала съм и съм полагала усилия. Би ли изцелил болестта ми и би ли ми позволил да живея още няколко години заради всичко това?“. По-късно, когато се успокоих, за да обмисля и да размишлявам над състоянието си, най-накрая осъзнах, че да поставям такива изисквания към Бог е неразумно. Припомних си един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Надменността има много проявления. Например да кажем, че някой, който вярва в Бог, поисква Неговата благодат — на какво основание можеш да поискаш това? Ти си човек, покварен от Сатана, сътворено същество. Фактът, че живееш и дишаш, вече е най-голямата от Божиите благодати. Ти можеш да се наслаждаваш на всичко, което Бог е създал на земята. Бог ти е дал достатъчно, така че защо би искал повече от Него? Това е така, защото хората никога не са доволни от съдбата си. Те винаги мислят, че са по-добри от другите, че трябва да имат повече, така че винаги го изискват от Бог. Това е показателно за техния надменен нрав. Макар че устата им може да не го каже, когато хората за първи път започнат да вярват в Бог, в сърцата си те може да си мислят: „Искам да отида в рая, а не в ада. Искам не само аз самият да бъда благословен, но и цялото ми семейство. Искам да ям хубава храна, да нося хубави дрехи, да се наслаждавам на хубави неща. Искам добро семейство, добър съпруг (или съпруга) и добри деца. В крайна сметка искам да властвам като цар“. Всичко се свежда до техните изисквания и нужди. Този техен нрав, тези неща, които мислят в сърцата си, тези прекомерни желания — всички те олицетворяват надменната природа на човека. Какво Ме кара да кажа това? Всичко се свежда до положението на хората. Човекът е сътворено същество, което произлиза от пръстта. Бог е създал човека от глина и е вдъхнал в него диханието на живота. Толкова низко е положението на човека, но въпреки това хората идват пред Бог, като искат различни неща. Положението на човека е толкова неблагородно, че той не трябва да отваря устата си и да изисква нищо от Бог. Какво трябва да правят хората? Те трябва да работят усилено, независимо от критиките, да полагат максимални усилия и с радост да се покоряват. Не става въпрос за приемане на нищожността с радост. Не приемайте нищожността с радост — това е положението, с което хората се раждат. Те трябва да бъдат по природа послушни и нищожни, защото статусът им е низш и затова не трябва да изискват от Бог неща, нито трябва да имат прекомерни желания към Него. Не трябва да има такива неща в тях. Ето един прост пример. Едно заможно семейство наело слуга. Положението на този слуга в заможното домакинство било особено ниско, но въпреки това той казал на господаря на къщата: „Искам да нося шапката на сина ти, искам да ям ориза ти, искам да нося дрехите ти и искам да спя в леглото ти. Каквито и неща да употребяваш, златни или сребърни, аз ги искам! Допринасям много с работата си и живея в дома ти, така че ги заслужавам!“. Как трябва да се отнесе господарят към него? Господарят ще каже: „Трябва да знаеш какво представляваш, каква е твоята роля: ти си слуга. Давам на сина си това, което той иска, защото това е неговото положение. Какво е твоето положение, твоята идентичност? Нямаш право да искаш тези неща. Трябва да отидеш и да правиш това, което трябва, отивай да изпълняваш задълженията си според положението и идентичността си“. Има ли такъв човек някакъв разум? Има много хора, които вярват в Бог, които нямат много разум. От самото начало на вярата си в Бог те имат скрити мотиви и след това не спират да отправят искания към Бог: „Делото на Светия Дух трябва да ме следва, докато проповядвам евангелието! Ти също трябва да ми прощаваш и да ме търпиш, когато правя лоши неща! Ако върша много работа, Ти трябва да ме възнаградиш“. Накратко, хората винаги искат неща от Бог, те винаги са алчни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог). След като прочетох Божиите слова, се почувствах наистина огорчена. Бях като слугата, описан в Божиите слова — напълно лишена от разум. Господарят му даваше храна, подслон и дори награда, но слугата не знаеше как да бъде благодарен на господаря си. Той си мислеше, че като е свършил малко работа за господаря си, има заслуга и затова поставяше изисквания към него, като искаше да се наслаждава на всичко, което господарят притежава. Видях, че този слуга беше наистина надменен, лишен от разум и безсрамен. Спомних си времето, когато болестта ми не можеше да бъде излекувана и бях на прага на смъртта. Особено когато виждах хора със същата болест като моята да умират, отчаянието ми се засилваше. След като повярвах в Господ, Той премахна болестта ми и ми позволи да живея, а по-късно имах щастието да приема делото на Бог от последните дни и да получа възможността да придобия истината и да бъда спасена от Бог. Всичко това е изключително въздигане и благодат от Бог. Получила съм достатъчно от Него, но не знаех как да бъда благодарна. Мислех си, че като изпълнявам известен дълг, имам заслуга и затова поставях изисквания към Бог, като Го молех да ме пази от повторно разболяване. Когато болестта ми се върна и се изправих пред смъртта, не се покорих. Вместо това спорех и се оплаквах. Безсрамно изисквах Бог да удължи живота ми и да ми позволи да живея още няколко години. Какви основания имах аз като едно сътворено същество да поставям изисквания към Бог? Бог е Господ на цялото творение и Бог решава кого да благослови и кого не. И все пак имах дързостта да споря с Бог и да Му поставям условия. Бях наистина надменна и лишена от разум! Видях също, че съм напълно достойна за презрение, алчна и лишена от съвест. След като осъзнах всичко това, изпитах дълбока вина.

Един ден видях този откъс от Божиите слова във филма „Спасение“ и той ми даде известно разбиране за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. В началото видях, че Бог може да излекува болестта ми. Наслаждавах се на Божията благодат и затова бях готова да Го следвам изцяло; бях способна да изпълнявам дълга си и да се отрека от семейството и кариерата си. Също така изпълнявах всеки дълг, който църквата ми възлагаше. Дори когато бях арестувана, докато проповядвах евангелието, бях отхвърлена от семейството си или изпитвах физически дискомфорт, все още можех да постоянствам в своя дълг, защото си мислех, че като отдавам всичко на Бог, Той няма да позволи да се разболея. Но когато бъбречното ми заболяване се върна и стана по-сериозно, нямах пари за лечение и дори можех да се изправя пред смъртта, вече не желаех да страдам и да отдавам всичко. Оплаквах се, че Бог не ме закриля, съжалявах, че съм отдавала всичко на Него, и спрях да бъда усърдна в дълга си. Опитах се да използвам всичките си години на усилия и себеотдаване като капитал с изискването Бог да ме остави да живея още няколко години. Осъзнах, че вярвам в Бог само за да получа благословии, а когато не ги получавах, се чувствах така, сякаш съм загубила от вярата си, и спрях да вярвам искрено в Бог и да изпълнявам дълга си. Дори смело изисквах благословии от Бог. По какво вярата ми в Бог се различаваше от начина, по който неверниците търсят насищане с хляб? Не търсех истината във вярата си, а по-скоро се опитвах да се пазаря с Бог за благословии. С това се опитвах да използвам и да мамя Бог! Спомних си как Павел първоначално повярвал в Господ, за да получи благословии, и когато видял, че е изстрадал малко и е направил някои жертви, си помислил, че има право на благословии и открито поискал венец от Бог. Той казал: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Той имал предвид, че ако Бог не му даде венец и награди, това би означавало, че Бог е неправеден. В крайна сметка той накърнил Божия нрав и бил наказан от Бог. Ако продължавах така, без да се променя, щях да свърша като Павел — наказана и хвърлена в ада.

Един ден чух този химн с Божиите слова, „Човешкият живот е предопределен от Бог“:

1  Много хора често се разболяват и колкото и да се молят на Бог, състоянието им не се подобрява. Колкото и да искат да се отърват от болестта си, не могат. Понякога дори са изправени лице в лице с животозастрашаваща ситуация, с която са принудени да се сблъскат. В действителност, ако човек наистина има вяра в Бог в сърцето си, преди всичко трябва да знае, че продължителността на живота на човека е в Божиите ръце. Точният момент на раждането и смъртта е предопределен от Бог. Когато Бог дава на хората болест, за нея има причина — тя има значение. Това, което могат да почувстват, е болест, но всъщност това, което им е дадено, е благодат, не болест. Хората преди всичко трябва да признаят този факт и да са сигурни в него, и да го приемат сериозно.

2  Когато страдат от заболяване, те може често да идват пред Бог и да се стараят да правят каквото трябва с благоразумие и внимание, и да се отнасят към дълга си с повече грижа и прилежност от другите. За хората това е защита, не са окови. Това е подход от негативна гледна точка. Освен това продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но от Божията гледна точка, ако жизненият ти цикъл още не е приключил и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш.

3  Ако имаш поръчение от Бог и мисията ти все още не е завършена, няма да умреш, дори и да се разболееш от болест, която се смята за смъртоносна — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, и да пренебрегваш лечението на болестта си или дори и лечението ти да се забави, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които имат важно поръчение от Бог. Когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те няма да умрат веднага; те ще живеят до последната секунда от изпълнението на мисията.

[…]

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

След като чух този химн, разбрах, че животът и смъртта на човека са в Божиите ръце. Всеки има своя собствена мисия, когато идва на този свят, и денят, в който животът на човека свършва, е свързан с неговата мисия. Когато животът на човека изтече и мисията му е завършена, той трябва да умре, дори и да не е болен. Ако човек не е завършил мисията си, дори и да има смъртоносна болест, той няма да умре. Като се замисля, бях на двадесет и няколко години, когато се разболях от труднолечима болест. Нямах пари за лечение, но Бог не ме остави да умра. Вместо това Той ми позволи да живея добре до този момент и видях, че животът и смъртта са в Божиите ръце и са предопределени от Бог. Тези неща нямат нищо общо с това колко тежка е болестта на човека. Когато полицията поиска от мен да подпиша „Трите декларации“, бях принудена да напусна дома си, за да избегна арест. Вече не можех да ходя при д-р Джан за лекарства и нямах пари за лечение, затова се притеснявах, че без лекарствата състоянието ми ще се влоши и може да умра. Истината беше, че макар и д-р Джан да беше висококвалифициран, той не можеше да спаси човешки живот. Спомням си как една от другите пациентки беше цялата подута и не можеше да уринира. В мъката си тя коленичи пред д-р Джан, като го умоляваше да излекува болестта ѝ, но той беше безсилен да направи каквото и да било. Моята болест беше същата като на тази пациентка и д-р Джан не можеше да направи нищо повече. Бог беше този, който по чудо премахна болестта ми. Аз получих неимоверно голяма благодат и видях всемогъществото на Бог, но все още нямах вяра в Него. Все още си мислех, че животът и смъртта ми са в ръцете на един лекар. Бях наистина страшно объркана и съвсем сляпа и невежа! Не можех повече да се бунтувам и трябваше да поверя болестта си в Божиите ръце. Отсега нататък независимо дали щях да живея или да умра, щях да бъда готова да се покоря на Божиите устройвания и наредби, и докато имах още един ден живот, щях да изпълнявам своя дълг.

По-късно прочетох Божиите слова: „Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). След като прочетох този откъс от Божиите слова, сърцето ми се озари. Бог дава на хората възможност да изпълняват своя дълг, за да им позволи да се стремят към истината и да я придобият, да се отърват от покварения си нрав и да бъдат пречистени, както и да постигнат промяна в нрава и да вървят по пътя на спасението. Но през всичките си години на вяра аз изпълнявах своя дълг с надеждата, че Бог ще ме закриля и благославя, и третирах дълга си като разменна монета за благословии. Разбрах, че възгледите ми за вярата са погрешни. Изпълнението на дълга е напълно естествено и обосновано и няма нищо общо с придобиването на благословии или претърпяването на нещастие. В своя дълг трябва да се съсредоточа върху стремежа към истината и отърваването от покварения си нрав. Това е истинската стойност и смисъл на моя живот. Ако се стремя само към благословии, а не към промяна на нрава, тогава дори и след цял живот на вяра, никога няма да придобия истината и в крайна сметка няма да бъда спасена.

Един ден прочетох този откъс от Божиите слова: „Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че в тези последни дни ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. Докато си жив, трябва да изпълняваш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че с каквато и болест или болка да се сблъсквам, дори и да умра, стига да се покорявам на Божиите устройвания и наредби и да изпълнявам дълга, който трябва да изпълня, това ще получи Божието одобрение. Спомних си как Бог е изпитал Йов. Йов загубил огромното си Богтство и децата си и се оказал покрит с болезнени циреи, но успял да се покори на Бог, без да се оплаква, и останал непоколебим в свидетелството си за Него. Петър прекарал живота си в стремеж да се покорява на Бог и да Го обича, като никога не е искал нищо за себе си, и накрая бил разпнат на кръст с главата надолу заради Бог. Той достигнал покорство до смърт, напълно посрамил Сатана и дал славно свидетелство за Бог. Свидетелствата на Йов и Петър наистина ме вдъхновиха. Болестта ми се беше върнала и всеки момент можех да се сблъскам с бъбречна недостатъчност или дори със смърт, но докато можех да живея и да дишам, трябваше да изпълнявам своя дълг. Оттогава нататък изпитвах желание да отдам остатъка от живота си на Бог, да се стремя към промяна на нрава и да изпълнявам своя дълг. И ако някой ден смъртта дойдеше при мен, пак щях да се покоря на Божието върховенство и наредби.

След това посветих сърцето си на своя дълг, а също така от време на време правех подходящи физически упражнения, и открих, че здравето ми постепенно се подобрява. Кръвната ми захар и кръвното ми налягане се върнаха към стабилни нива и открих, че имам енергия за всичко, което правя. В края на май 2024 г. бях избрана за районен водач и въпреки че натоварването беше по-голямо, успявах да го понеса. Понякога, когато се чувствах уморена от работата, правех уместна почивка за малко, а след това, без да губя време, изпълнявах своя дълг. Когато практикувах по този начин, се чувствах по-близо до Бог и се чувствах спокойна, когато изпълнявах усърдно своя дълг.