От Ли Мин, Китай

През август 2012 г. един роднина ми проповядва делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Видях, че всички слова на Всемогъщия Бог са истината и осъзнах, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Бях много развълнувана. Не бях мислела, че ще доживея да посрещна завръщането на Господ Исус. Това наистина беше Божията благодат; Бог ме издигаше! Със съпруга ми бяхме женени от много години и имахме любящ брак. Трябваше да му кажа добрата новина, че Бог е дошъл да спаси човечеството, за да има и той възможността да бъде спасен от Бог. Колко хубаво щеше да бъде, ако можехме да вярваме в Бог и да навлезем заедно в царството! Когато проповядвах евангелието на съпруга си, той каза, че е зает на работа и няма време, но не се противопостави на вярата ми в Бог. С разпространението на евангелието на царството из цял континентален Китай, Компартията започна безразборно да фабрикува слухове и клевети, като подхвърляше доказателства, за да очерни Църквата на Всемогъщия Бог. Съпругът ми прочете много негативни слухове на телефона си. Когато разбра, че мога да бъда арестувана и осъдена от правителството заради вярата ми в Бог и че това може дори да се отрази на бъдещото образование и работа на детето ни, той започна да ме преследва, за да ме спре да вярвам в Бог.

Един следобед през март 2013 г. съпругът ми, който работеше далеч от дома, специално се прибра с колата. Каза ми със сериозно изражение: „Полицията отиде в мината да арестува мой колега, защото вярва във Всемогъщия Бог. Ако не беше избягал бързо, щяха да го хванат. Сега сърцето ми е свито по цял ден, защото ти вярваш в Бог. Ако един ден те арестуват, какво ще стане с нас? Детето ни е толкова малко — кой ще се грижи за него? Сега правителството не позволява да се вярва във Всемогъщия Бог. Ако вярваш, ще те арестуват. Защо не изчакаш държавата да го разреши и тогава да вярваш? Като му дойде времето, ще взема цялото ни семейство, няколко десетки души, да вярват в Бог с теб“. Аз отвърнах: „Компартията е атеистка партия. Тя просто не вярва, че има Бог. Как ще позволи на хората да вярват в Бог? Независимо дали ми позволяваш да вярвам, или не, никога няма да предам Бог“. Като видя, че няма да го послушам, съпругът ми не каза нищо повече. След като си тръгна, си спомних, че беше казал, че ако ме арестуват заради вярата ми в Бог, няма да има кой да се грижи за осемгодишния ни син. Изпитах дълбока болка. Бях на 40, когато родих сина ни, и едва не умрях, докато го раждах. Отглеждах го сама още от бебе. Треперех над него и се грижех за него като писано яйце. Ако ме арестуваха, кой щеше да го гледа? Сърцето ми се късаше от мъка, като си мислех за тези неща, и исках да се усамотя, за да си поплача. Не ми се молеше, нито ми се ядяха и пиеха Божиите слова. Живеех в негативно състояние.

На едно събиране една сестра ми прочете откъс от Божиите слова: „Кой може наистина и напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът и винаги си загрижен за любимите си хора? Имам ли определено място в сърцето ти? Продължаваш да говориш, че Ми позволяваш да доминирам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само измамни лъжи! Колко от вас са ангажирани с църквата от все сърце? И кой от вас не мисли за себе си, а действа заради днешното царство?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). От Божиите слова разбрах, че всичко е в Божиите ръце. Бог подрежда небесата, земята и всички неща в съвършен ред, да не говорим за съдбата на едно дете. Дали ще ме арестуват и дали детето ми ще страда, всичко зависи от Бог. Спомням си, че преди да вярвам в Бог, синът ми си счупи ръката, когато беше на 3. Когато беше на 6, го блъсна кола и беше целият в рани и синини. Когато беше на 8, си прещипа пръста на вратата на колата и го счупи. Въпреки че бях до него и го обгрижвах със старание, беше неизбежно да преживее някои бедствия. Откакто повярвах в Бог и започнах да изпълнявам дълга си в църквата, макар да не бях до сина си всеки ден, той растеше здрав и в безопасност под Божията закрила. За него се грижеха по-добре, отколкото когато аз бях вкъщи. Това показва, че съдбите на хората са в Божиите ръце. Щом си го помислих, престанах да се тревожа за сина си и сърцето ми се почувства много по-освободено. Продължих да изпълнявам дълга си.

По-късно съпругът ми многократно се опитваше да ме убеди да се откажа от вярата си в Бог. Когато видя, че наистина не може да ме убеди, той започна да ме преследва и да ме спира. През юли съпругът ми си взе три месеца отпуск, не се отделяше от мен по цял ден и заяви: „Ще докладвам за всеки вярващ в Бог, когото открия, и ще го пратя в затвора!“. Не смеех да ходя на събирания от страх да не изложа братята и сестрите си на опасност. Вкъщи съпругът ми се мръщеше и ме ругаеше жестоко по цял ден, като казваше всичко най-гадно и изливаше гнева си. Освен това обръщаше къщата с главата надолу. Ако намереше книги с Божиите слова, ги късаше. Ако откриеше MP5-плейър, го разбиваше. През това време живеех в изключително страдание. Беше невъзможна мечта да успокоя сърцето си и да се моля на Бог или да чета Божиите слова. Всеки ден трябваше да търпя словесните нападки и преследването на съпруга си. Почувствах, че е твърде трудно да следвам новото Божие дело. Съпругът ми не ме преследваше, докато вярвах в Исус в църквата, така че може би беше по-добре да се върна в църквата и да вярвам в Исус. Но в църквата просто не можеш да чуеш Божиите изрази на истината в последните дни. Не те поят и не те снабдяват с Божиите слова, така че колкото и години да ходиш на църква, всичко ще е напразно; няма да бъдеш спасен и да навлезеш в царството. Спомних си за всички онези години на вяра в Исус, на надежда и чакане, преди най-накрая да видя Божието явяване и да посрещна завръщането на Господ; за това как имах възможността да приема Божието правосъдие и пречистване в последните дни и как заради преследването и възпрепятстването от страна на съпруга ми, почти се отказах от вярата си във Всемогъщия Бог. Чувствах такова нежелание, сякаш десет хиляди сърца в мен крещяха: „Не!“. Измъчена, се помолих на Бог: „Всемогъщи Боже, съпругът ми всеки ден използва достойни за презрение методи, за да ме възпрепятства и да ме обижда словесно и също така ме следи. Нямам възможност да чета Твоите слова и не смея да се свържа с братята и сестрите си. Чувствам се сякаш живея в теснина. Толкова съм измъчена и изтерзана! Скъпи Боже, беше трудно да чакам завръщането Ти и не желая да Те напусна. Моля Те, чуй молитвата ми и ми отвори път“.

По-късно прочетох Божиите слова: „Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и по-скоро да проклинаш собствената си плът, отколкото да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да си готов да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да си готов да плачеш горчиво, за удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и истинска вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да понасяш трудностите, така и тази истинска вяра, а също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта. Трябва да си готов лично да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш разкаяние за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че преследването и възпрепятстването от страна на съпруга ми са допуснати от Бог. Бог беше направил това, за да усъвършенства вярата ми и волята ми да понасям трудности. Когато за пръв път започнах да вярвам в Бог и видях Неговата благодат и благословии, и всичко беше гладко, бях щастлива и имах вяра да следвам Бог. Въпреки това, когато бях преследвана и словесно обиждана от съпруга си и трябваше да понасям страдания, изгубих вярата си в Бог и дори си помислих да се върна в Тройно самостойната църква. Бях слаба, без никаква воля да понасям трудности. Трябваше да се моля усърдно на Бог да ми даде вяра и воля да понасям трудности. Спомних си откъс от Божиите слова, който бях прочела на едно събиране: „Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Разбрах, че всичко, живо или неживо, е в Божиите ръце и че мислите и идеите на съпруга ми също са в Божиите ръце. Трябваше да имам вяра в Бог и да се уповавам на Бог, докато преживявам тази ситуация. След това Бог ми отвори път. За известно време съпругът ми отиде да спи в друга стая и аз можех да успокоявам сърцето си и да се моля на Бог. Понякога съпругът ми трябваше да излиза и аз използвах краткото време, докато го нямаше, за да намеря братята и сестрите си и да изтегля най-новите видеоклипове от Божия дом. Веднага щом имах възможност, четях Божиите слова и гледах видеоклиповете, изпратени от Божия дом. Постепенно връзката ми с Бог стана много по-нормална и сърцето ми се чувстваше по-малко измъчено. След три месеца отпускът на съпруга ми изтече и той се върна на работа. Отново можех да участвам нормално в църковния живот.

Тези добри времена обаче не продължиха дълго. След два месеца в една мина стана голяма авария, която взе много жертви. Правителството принуди всички мини да спрат работа, така че съпругът ми излезе в отпуск за още два месеца. Както и преди, той остана вкъщи, за да ме следи и наблюдава. Не ми позволяваше да ходя на събирания или да чета Божиите слова. Една вечер видях, че съпругът ми сърфираше в интернет на компютъра. Възползвах се от тази възможност да отида в спалнята, да се скрия под завивките и да слушам проповеди и общение за навлизането в живота. След половин час съпругът ми влезе в спалнята. Инстинктивно скрих MP5-плейъра си, но той го откри и го грабна, сякаш беше луд. Каза жестоко: „Искаш да те убия ли!? Пак ли смееш да вярваш! Как смееш да слушаш! Как смееш да вярваш!“. Докато говореше, той грабна MP5-плейъра и го разби яростно на пода. Устройството се пръсна на парчета и аз побързах да ги вдигна. Съпругът ми започна да ме налага с юмруци и ритници, като безмилостно ми удряше шамари и ме риташе. Не след дълго лицето ми беше цялото в синини и отоци, а носът и устата ми кървяха. Синът ни стоеше отстрани, тресеше се от страх и викаше през сълзи с треперещ глас: „Татко, спри да удряш мама! Не удряй мама!“. Едва тогава съпругът ми спря и каза жестоко: „Ако не беше детето ни, щях да те пребия до смърт тази вечер! Щях да ти счупя краката, за да видя дали все още ще смееш да продължиш да вярваш в Бог!“. Сърцето ми се смрази от отношението на съпруга ми. Мислех си как сме били заедно толкова много години, докато аз с цялото си сърце се грижех за това семейство. Но после, заради вярата ми в Бог, той ме преби и искаше да ме убие. Ако синът ми не го молеше да спре, не знам в какво състояние щеше да ме остави. Той наистина се разкриваше като дявол. По-късно съпругът ми се обади на по-малките си братя и сестри. Те дойдоха и ме видяха да лежа на леглото. Без да кажат нито дума, ме завлякоха и избутаха от леглото до хола. Седнах на дивана, напълно безсилна. Втората му снаха каза злобно: „Нямаш ли си друга работа? Какво си мислеше, да оставяш хубавия живот настрана и да настояваш да вярваш в някакъв си Бог?!“. Четвъртата му снаха каза: „Знаеш, че правителството арестува хора, които вярват във Всемогъщия Бог, но все пак вярваш. Заслужаваш си боя от брат ми!“. Зет му стоеше встрани и подклаждаше огъня: „Виждам, че големият ми брат е твърде нежен, когато те бие. Леля ми има същата вяра като теб. Всеки път, когато излезе, чичо ми я бие. Всеки път я пребива почти до смърт“. Племенницата ми, малко над десет години, също ме посочи с пръст и каза жестоко: „Лельо, ти си такава глупачка. В нашето семейство има един куп души и никой от нас не вярва в това. Само ти!“. Като гледах как всички се редуват да ме нападат, а думите се сипят от устите им, се почувствах непоносимо тъжна: „Не съм нарушила закона, като вярвам в Бог, и не съм направила нищо лошо. А те се отнасят с мен като с враг! Мога да преживея нападките на възрастните, но ето че и племенницата ми ме сочи с пръст и ме критикува!“. Чувствах се напълно засрамена, а достойнството ми беше дълбоко унизено. В страданието си се молех мълчаливо: „Скъпи Боже, не знам как да се справя с тази ситуация. Моля Те, просветли ме и ме напътствай“. След като се помолих, си спомних Божиите слова: „Тридесет и три години и половина на земята в плът бяха сами по себе си изключително болезнено нещо, а и никой не можа да Го разбере. […] Основното страдание, което Той понася, е да живее заедно с едно покварено до краен предел човечество, понасяйки присмех, обида, осъждане, и заклеймяване от всякакви хора, както и преследване от зли демони, отхвърляне и враждебност от религиозния свят, което причини рани в душата, които никой не можеше да изцели. Това е болезнено нещо. Той спасява поквареното човечество с огромно търпение, обича хората въпреки раните Си и това е дълбоко болезнено дело. Яростната съпротива, осъждане и клевета от страна на човечеството, техните фалшиви обвинения, гонения, както и преследването и убийството стават причина Божията плът да извърши това дело с голям риск за Себе си. Кой можеше да Го разбере, докато понася тези болки, и кой можеше да Го утеши?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Същността на Христос е любов). Божиите слова сгряха сърцето ми като топла струя. Бог е невинен и се е въплътил на земята, за да спаси човечеството. Бог е подложен на арести и безпочвени слухове от управляващата партия, на осъждане и отхвърляне от религиозната общност и на проклятия и богохулства от хората по света. Бог понася толкова много страдания, а все още изразява истината и върши делото Си, за да спаси човечеството. Той ни най-малко не се е отказал от нашето спасение. В противовес на това, аз съм дълбоко покварен човек. Не можех да го понеса, че бях отхвърлена, бита и ругана от семейството си заради вярата в Бог и репутацията и статусът ми бяха донякъде накърнени. Мислех си, че нямам никакъв изход. Бях толкова слаба и неспособна! Като се замисля, бях унизена заради вярата си в Бог. Това е да бъдеш преследван заради правдата. Това е славно. Изобщо не е позорно или срамно. Също така, именно преследването и възпрепятстването от семейството ми ми помогна да придобия известно разпознаване за тяхната същност, която мразеше Бог и мразеше истината. Като вярвам в Бог и изпълнявам дълга си, аз вървя по правилния път в живота си. Това, което правя, е най-справедливото нещо сред човечеството. Независимо как ме възпрепятстваха или преследваха, трябва да следвам Бог докрай. Като видя, че не обелвам и дума, вторият по-малък брат на съпруга ми приложи по-зловещи методи. Той му каза: „Братко, тя просто не слуша, каквото и да казваме. Вярата в Бог няма просто да я вкара в затвора. Ще се отрази и на сина ти, когато кандидатства в университет или си търси работа. Няма смисъл да ѝ говорим повече. Донеси химикалка и хартия и я накарай да напише декларация, че няма да вярва в Бог“. Помислих си: „Хората са създадени от Бог. Да вярват в Бог и да Го почитат е напълно естествено и обосновано. Вие не вярвате в Бог, дори следвате Компартията и ме карате да пиша декларация, че няма да вярвам в Бог. Невъзможно!“. Мълчаливо се помолих на Бог: „Скъпи Боже, както и да ме преследват тези хора, по-скоро бих умряла, отколкото да напиша това. Ще остана непоколебима в свидетелството си за Теб и ще унижа Сатана. Моля Те, дай ми повече вяра и сила“. По това време вече минаваше полунощ, но те не показваха абсолютно никакви признаци, че ще се откажат. Аз мъдро казах: „В бъдеще ще си вярвам вкъщи. Няма да излизам“. Едва тогава те се отказаха. Никога не съм очаквала, че няколко месеца по-късно ще бъда преследвана, заобградена и нападана от собствените си роднини.

Един ден през февруари 2014 г. се готвех да отида да изпълнявам дълга си. Тъкмо се канех да изляза, когато съпругът ми ме сграбчи за яката и ме хвърли на пода. Той каза жестоко: „Днес няма да ходиш никъде. Отиваме в Отдела по гражданско състояние, да се разведем!“. Когато чух съпруга си да казва, че иска развод, си помислих: „Откакто започнах да вярвам в Бог досега, постоянно съм преследвана и възпрепятствана от теб. Не само че не мога да живея църковен живот, но и не мога да изпълнявам дълга си. Дори нямам възможност за духовна практика или да ям и пия Божиите слова. Ако не се разведем, няма да мога да вярвам в Бог и да Го следвам правилно“. Затова казах: „Ако искаш развод, да се развеждаме. Да отидем в Отдела по гражданско състояние“. Стигнахме до Отдела по гражданско състояние, но не успяхме да се разведем, защото трябваше да сменим книжката за семейна регистрация. Следобед съпругът ми се обади на някои от моите братя и сестри и ги накара да дойдат. Той каза: „Искам да се разведа с нея днес, защото държавната политика се противопоставя на вярата ѝ в Бог. Не само че рискува да бъде арестувана, но и аз, и децата ни можем да бъдем въвлечени. Каквото и да казвах, тя не ме слуша; просто иска да вярва. Днес ви извиках тук, за да се опитате да я убедите да не вярва повече в Бог и да си живее нормално и хубаво вкъщи. Давам ѝ две възможности: Първо, да се откаже от вярата си в Бог и да си живее нормално и хубаво вкъщи. Ще забравя миналото и ще ходя да печеля пари както обикновено. Второ, ако продължи да вярва в Бог, ще се разведем и аз ще взема попечителството над децата ни. Къщата ще бъде на децата ни и всичко в нея ще бъде на децата ни. Тя ще си тръгне от семейството без нищо“. Когато по-големият ми брат чу това, той ми изкрещя: „Родителите ни починаха, а по-големият брат трябва да се слуша като баща. Трябва да направиш, каквото ти кажа! Колкото и добра да е вярата ти в Бог, ако държавната политика я забранява, не трябва да вярваш. Изчакай държавата да го позволи и тогава вярвай!“. Третият ми по-малък брат каза: „Сестро, знаеш, че правителството арестува тези, които вярват в Бог и все пак вярваш. Не отиваш ли право в устата на лъва?“. Аз твърдо казах: „Решена съм да вървя по пътя на вярата в Бог. Каквото и да кажете, е безполезно! Вярвах в Исус толкова много години и най-накрая видях завръщането на Господ след дълго и трудно чакане. Невъзможно е да ме накарате да предам Бог!“. Съпругът ми каза вбесен: „Щом никой не може да те убеди, да отидем да се разведем!“. Като видяха, че съпругът ми ще се развежда с мен, братята и сестрите ми се разтревожиха. По-малката ми сестра каза, като плачеше встрани: „Това някога хармонично семейство е напът да бъде разбито. Какъв е смисълът да вярваш в Бог?“. Всичките ми други роднини нареждаха ядосано и се опитваха да ме убедят да живея хубав нормален живот у дома. Когато ги чух, сърцето ми се обезпокои. Мълчаливо призовах Бог: „Скъпи Боже, изправена съм пред всички тези роднини, които ме възпрепятстват, и сърцето ми е смутено. Не знам какво да правя. Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай“. Спомних си Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова ми донесоха внезапно просветление. Зад начина, по който съпругът и семейството ми преследваха и възпрепятстваха вярата ми в Бог, стояха схемите на Сатана. Спомних си, когато Сатана измъчвал Йов. Външно изглеждало, че всичките притежания на Йов са ограбени, а децата му са загинали при срутването на къщата. Но това всъщност бил Сатана, който обвинявал Йов пред Бог. Макар по онова време Йов да не знаел за това, той не се оплакал от Бог. Дори казал: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида. Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Когато Йов останал непоколебим в свидетелството си за Бог, Сатана бил напълно унизен и си тръгнал. Сърцето на Бог също придобило утеха. Сега разбрах, че като сътворено същество, когато ме сполетят смущенията и нападките на Сатана, трябва да остана непоколебима в свидетелството си за Бог и да унижа Сатана. Това семейство не ми позволяваше да вярвам в Бог и ако останех още, щях само да загубя възможността си да придобия истината и да бъда спасена. След като си помислих за това, им казах: „Развеждаме се!“. Тъкмо го казах и се канех да стана, когато третият ми по-малък брат ми удари силен шамар и ме срита. Той каза през сълзи: „Сестро, наистина си се побъркала! Всички ние се опитваме да те убедим, а ти не си чула и дума!“. По-малката ми дъщеря също каза през сълзи: „Мамо, не се развеждай с татко. Какво ще правиш след развода? Какво ще правим ние?“. Когато чух това, знаех, че е една от схемите на Сатана и че Сатана отново използва обичта, за да ме изкуши. Размислих малко и след това отвърнах спокойно: „Не се тревожете за мен. Аз избрах своя път“. След това казах на дъщерите си: „Баща ви ще се грижи за малкия ви брат. Вие двете сте пораснали и имате свои семейства: можете да се грижите за себе си“. Когато свърших да говоря, слязох долу.

На път за Отдела по гражданско състояние съпругът ми извади споразумението за развод и поиска да го подпиша. Също така ме попита какво искам. Казах, че не искам нищо и подписах споразумението. В момента, в който подписах, сърцето ми се почувства изключително освободено. Колата още не беше пристигнала в Отдела по гражданско състояние, когато видях цялото семейство, което току-що ме притискаше, да стои пред вратата. След като излязохме от колата, те се втурнаха да ни пречат. По-голямата ми дъщеря каза, че иска да ме заведе в къщата на леля ми за промяна на обстановката. Зет ми каза, че ще заведе съпруга ми да пийнат. И така приключи кризата с развода. След това съпругът ми никога повече не спомена за развод и никога повече не поиска да напиша декларация, че няма да вярвам в Бог. Видях, че когато се уповавах на Бог с искрено сърце и останах непоколебима в свидетелството си, Сатана беше унизен и се провали.

Веднъж, по време на моята духовна практика, прочетох Божиите слова, които ми помогнаха да разбера по-добре съпруга си. Всемогъщият Бог казва: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества? […] Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Спомних си как, преди да приема новото Божие дело, съпругът ми се отнасяше добре с мен, за да се грижа за децата и къщата вместо него и да няма притеснения у дома. Когато повярвах в Бог, макар правителството да не го позволяваше, той се притесни, че ако някой ден ме арестуват, неговата гордост и интереси ще пострадат, а и няма да има кой да се грижи за сина ни. Затова той използваше всякакви трикове и схеми, за да ме преследва и да се опита да ме спре да вярвам в Бог. Първо, той използва сладки думи, за да ме убеди и изкуши. Когато това не проработи, премина към ругатни и побоища. Изглеждаше готов да ме пребие до смърт. Той дори се сговори с роднините си, за да ме принуди да напиша декларация и да предам Бог, и каза, че ако не го направя, ще се разведе с мен. Съпругът ми не пестеше усилия и си блъскаше главата, за да възпрепятства вярата ми в Бог. Както разобличи Бог, между хората изобщо няма семейни чувства, а само взаимоотношения на интереси. Доброто отношение на съпруга ми към мен не беше искрено. Само Бог дава на хората искрена любов и безкористно спасение. Сега имах повече вяра и по-голяма воля да следвам Всемогъщия Бог.

След това вече не бях възпирана от съпруга си, когато отивах на събирания или изпълнявах дълга си. Съпругът ми видя, че наистина не може да ме възпрепятства и затова спря да се меси. Роднините ми също спряха да споменават каквото и да било, свързано с вярата в Бог. Словата на Всемогъщия Бог ме поведоха да оставя зад себе си тъмното влияние на моето семейство. Вече не съм възпрепятствана и смущавана от съпруга си и мога да изпълнявам дълга си нормално. Благодаря на Бог!