От Су Хан, Китай

През ноември 2023 г. бях избрана за проповедник и бях отговорна за работата на две църкви. Когато научих за избора, бях доста изненадана и малко нервна. Помислих си: „Проповедниците имат широки правомощия и сериозна отговорност. Била съм проповедник и преди, но тъй като не вършех истинска работа, отдавах се на предимствата на статуса и различните точки от работата в църквата не даваха резултати, бях освободена. Сега Компартията извършва мащабни арести навсякъде и средата е много неблагоприятна. Ако организирам работата по неподходящ начин и навредя на интересите на Божия дом, със сигурност ще ме държат отговорна. Може дори да ме освободят. Ако върша твърде много зло и бъда разкрита и отстранена, тогава ще изгубя шанса си за спасение. В такъв случай няма ли да остана без нищо от всичките тези години на вяра в Бог — точно като да се опитваш да носиш вода в пробито канче? По-добре е просто да отговарям за една църква като водач. Така няма да съм толкова ангажирана“. Планирах да напиша писмо до висшестоящото ръководство, за да обясня, че бавно схващам нещата и че трябва да намерят друг кандидат, за да не преча на църковното дело и на навлизането в живота на моите братя и сестри. Тогава обаче си помислих: „Бог господства над хората, събитията и нещата, с които се сблъсквам всеки ден, и ги устройва. Преди това се провалих в този дълг. Възможно ли е Бог да ми дава шанс да се покая в повторното изпълнение на този дълг? Освен това много братя и сестри са арестувани и църковното дело се нуждае от хора. Не мога да се противопоставя на съвестта си и да отхвърля този дълг в този момент. Би било твърде оскърбително за Бог“. Исках да удовлетворя Бог, но също така се боях, че няма да изпълнявам добре дълга си и че ще ме държат отговорна. Чувствах силно вътрешно раздвоение и вечерта се въртях в леглото, без да мога да заспя, а сърцето ми сякаш бе смазано от огромна скала.

На следващата сутрин се открих пред Уан Нан, сестрата, с която си партнирах, и заедно потърсихме за моето състояние. Тя ми намери един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Антихристите таят тези неща в сърцата си и всичко това са погрешни разбирания, противопоставяне, осъждане и съпротива срещу Бог. Липсва им каквото и да било познание за Божието дело. Докато надзъртат в Божиите слова, докато надзъртат в Божия нрав, в Божията идентичност и в Божията същност, те стигат до такива заключения. Антихристите погребват тези неща дълбоко в сърцата си, като се увещават: „Предпазливостта е майка на безопасността. Най-добре е да останеш незабелязан. Вятърът брули високите дървета и на върха е самотно! Независимо кога, никога не бъди като тези високи дървета, които са брулени от вятъра, никога не се изкачвай твърде високо. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-лошо ще паднеш“. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да наложат ограничение на Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (шеста част)). Бог разобличава, че антихристите не признават Божиите слова за истина. Те не вярват в Божията праведност, а още по-малко вярват, че истината царува в Божия дом. Разчитат на своите представи и фантазии, за да преценят и ограничат идентичността и същността на Бог, и са изпълнени със съмнения относно Божията праведност. Отричат Божията благонадеждност и праведност и вярват, че Бог не е справедлив и праведен. Това е богохулство срещу Бог. Като се сравних с разобличаването на Божиите слова, видях, че нравът, който бях разкрила, е същият като този на антихрист. На тези избори бях избрана за проповедник, но сърцето ми беше изпълнено с предпазливост и съмнения в Бог. Притеснявах се, че тъй като правомощията ми ще бъдат твърде големи и отговорността — твърде сериозна, ако не изпълнявах добре дълга си и прекъсвах работата на църквата, не само ще ме освободят, но и рискувам да бъда отстранена. Използвах собствения си ум, представи и фантазии, за да разглеждам Божието дело, като погрешно вярвах, че ако носиш голяма отговорност в изпълнението на дълга си, бързо ще бъдеш разкрит, и затова намирах извинения да откажа дълга си. Не разбирах Божия праведен нрав и мислех за Божия дом като за равен на света: лишен от справедливост и праведност. Това е богохулство срещу Бог. Помислих си как Божият дом освобождава и отстранява хора според принципи. Няма да бъдеш отстранен само защото не си си свършил добре работата — това зависи от обстоятелствата. Някои хора биват освободени, защото в дълга им възникват проблеми и отклонения и те не променят нещата, след като многократно са получили общение и помощ. Точно като в миналото, когато бях проповедник и не вършех истинска работа. През това време водачи и работници общуваха с мен и ми помагаха, но аз така и не се промених и причиних прекъсвания в работата, заради което бях освободена. Въпреки това отстраняването не е същото като елиминирането. Когато се самоанализирах и претърпях известно покаяние и промяна, църквата отново ми уреди подходящ дълг. Видях, че отстраняването е един от начините Бог да ме спаси. Заложбите на някои хора са доста слаби и те не могат да вършат определена работа. В подобна ситуация те могат да бъдат преназначени на подходящ дълг, който е от полза за навлизането им в живота и църковното дело. Въпреки това злите хора и антихристите постоянно причиняват прекъсвания и смущения в дълга си. Както и да се общува с тях, те никога не променят нещата — упорито отказват да се покаят и вършат безброй злодеяния. След което трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата. Божият дом се справя с хората според принципи. В Божия дом царуват истината и праведността. Трябваше да гледам на хората и нещата в съответствие с Божиите слова. Това, че този път Бог ме бе благословил с изпълнението на дълга на проповедник, отново ми даваше възможност да се покая и да се променя. Това беше Божията любов и не биваше да се пазя от Бог и да Го разбирам погрешно. Помолих се на Бог с желание да променя нещата и потърсих истината, за да разреша собствените си проблеми.

Докато се готвех да поема дълга на проповедник, в сърцето си все още се чувствах малко на тръни. Оказа се, че и сестра Лиу Син е била в това състояние преди, затова тя потърси няколко статии със свидетелства за преживяване, които да прочета, и един откъс от Божиите слова, цитиран в тях, ми бе от голяма полза. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, очернен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Бог казва, че тези, които се боят да поемат отговорност в изпълнението на дълга си, са егоистични, достойни за презрение, коварни и измамни. Този тип хора нямат човешка природа, те не са истински вярващи в Бог. Могат да бъдат единствено отритнати и отстранени от Бог. Замислих се за поведението си напоследък. Видях, че съм от типа хора, разобличени от Бог; боях се, че листата ще ми счупят главата, когато падат от дърветата. Когато бях избрана за проповедник, въпреки че бях наясно, че средата е неблагоприятна и че не достигат хора за различните елементи от работата, бях егоистична и достойна за презрение и се защитавах. Развях защитното знаме на църковното дело и навлизането в живота на моите братя и сестри, за да откажа прикрито дълга си, и дори вярвах, че това е мъдро решение. Всъщност всяка мисъл, която имах, беше за мое добро. Видях, че нравът ми наистина беше коварен и измамен! Живеех със сатанинските отрови на „Никога не си мърдай пръста без награда“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Каквото и да правех, правех го за себе си. Вярвах в Бог, но Той не беше в сърцето ми; бях като неверниците. Ако не се променях, щях да се погубя. Тези братя и сестри, които искрено вярват в Бог и са Му предани, могат да проявят внимание към Божието намерение; колкото и неблагоприятна да е външната среда, те са готови да поемат тежко бреме, за да разпространяват евангелието на царството и положително и дейно да изпълняват дълга си, без да проявяват внимание към лични придобивки или загуби. Някои братя и сестри дори вършат няколко работи наведнъж — един човек поема няколко вида дълг, страда и плаща цена и в крайна сметка постига добри резултати. Когато се вгледах в себе си обаче и направих сравнение, бях поискала да откажа дълга си в критичен момент, когато работата на Божия дом се нуждаеше от хора. Бях напълно лишена от съвест! Спомних си как преди бях освободена от дълга си, защото се отдавах на предимствата на статуса и не вършех истинска работа. Бог не се отнасяше с мен в съответствие с прегрешенията ми, а дори ми даде възможност да се покая. Трябваше да оценя това още повече, да приема този дълг и да поема тази отговорност. Когато разбрах Божието намерение, от все сърце пожелах да приема този дълг.

По-късно отново дойдох пред Бог и в молитва потърсих това, което ме кара постоянно да мисля и да планирам собственото си бягство от изпълнението на дълга ми. Прочетох Божиите слова: „Неслучайно антихристите са способни да изпълняват дълга си — те категорично изпълняват дълга си със собствените си намерения и цели и с желанието да придобият благословии. Какъвто и дълг да изпълняват, целта и отношението им, разбира се, са неразривно свързани с придобиването на благословии, добрата крайна цел и добрите перспективи и съдба, за които те мислят и с които се занимават денонощно. Те са като предприемачи, които не говорят за нищо друго освен за работата си. Каквото и да правят антихристите, всичко е свързано със славата, придобивките и статуса — всичко е свързано с придобиването на благословии, перспективи и съдба. Дълбините на сърцата им са изпълнени с такива неща. Това е природата същност на антихристите. Именно поради този вид природа същност другите са в състояние ясно да видят, че накрая резултатът за тях е да бъдат отстранени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). Бог разобличава, че антихристите привнасят намерението да придобият благословии във вярата си в Бог и се опитват да преговарят с Него. Те просто изобщо не вярват в Бог, за да се стремят към промяна в нрава си или за да придобият истината. Вървят по грешен път и окончателният им край им ще бъде отстраняване. Когато се сравних с Божиите слова, видях, че гледната точка зад стремежа ми е същата като тази на антихрист. От момента, в който започнах да вярвам в Бог, досега съм имала само една цел — да придобия благословии. Замислих се как преди това — за да имам добър изход и добра крайна цел и за да бъда спасена и да оцелея в бъдеще — бях готова да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, без значение колко ме преследваше семейството ми, и дори да се наложеше да изоставя близките си. Веднъж полицията едва не ме арестува, но не се отдръпнах и продължих да изпълнявам дейно дълга си, както преди. Сега когато дългът на свещеник отново ме призова, се боях, че няма да го изпълнявам добре, че ще бъда държана отговорна и че няма да имам добър изход, и затова реших да откажа този дълг, за да се предпазя. Независимо дали бях готова да изпълнявам дълга си, или не, първото нещо, към което проявявах внимание, бяха собствените ми интереси и всичко беше, за да придобия благословии. Видях, че природата ми е егоистична и измамна и че вярата ми в Бог всъщност се състоеше в опит да преговарям с Него и да Го мамя. Привнесох намерението за придобиване на благословии във вярата си в Бог и не можех просто да изпълнявам дълга си, за да Го удовлетворя. До известна степен отдавах всичко само когато имаше някакви облаги. Изпълнението на дълга ми по този начин беше чисто и просто сделка и в него изобщо нямаше искреност. Във вярата ми в Бог гледната точка зад стремежа ми беше погрешна и пътят, по който вървях, противоречеше на Божиите изисквания. Как можех да бъда спасена, ако продължавам така? Ако не се променях, накрая Бог просто щеше да ме отстрани.

По-късно прочетох Божиите слова: „Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разбрах, че за да бъдеш честен човек, първо трябва да имаш честно сърце и да изпълняваш добре дълга си, само за да удовлетвориш Бог, без да мислиш или да правиш планове за себе си. Въпреки това, докато изпълнявах дълга си, на всяка крачка аз мислех за себе си. Сърцето ми беше твърде измамно! Сетих се за Ной. Той е имал искрено и честно сърце. Когато Бог му заповядал да построи ковчега, той бил в състояние да прояви внимание към Божието сърце и да приеме Божието поръчение. Бил смирен и покорен и не мислел за благословии или бедствия. В крайна сметка той завършил ковчега в съответствие с Божиите изисквания. Макар че не съм достойна да се сравнявам с Ной, трябва да му подражавам и да бъда смирен и покорен човек, да приема дълга си с искрено и честно сърце, да правя всичко възможно, за да върша нещата, на които съм способна, и да се опитвам да отговарям на изискванията за честен човек. Два дни по-късно отговорих на водачите, че съм готова да изпълнявам дълга на проповедник.

После получих писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше, че след голяма вълна от арести работата на една църква е била парализирана и някой трябва да се справи с последиците. Питаха ме дали мога да го направя. Когато прочетох писмото, сърцето ми подскочи: „Ако не свърша добре работата, аз ще понеса основната отговорност“. Осъзнах, че тази мисъл е неправилна и че все още се боя да поема отговорност. Прочетох Божиите слова: „Трябва да съдействаш позитивно и активно, да правиш всичко по силите си да изпълняваш добре дълга, който следва да изпълняваш, както и своите отговорности и задължения. Това е задължение на всяко сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог). „Ако наистина чувстваш бреме и смяташ, че изпълнението на дълга ти е твоя лична отговорност, а в противен случай си звяр и не си годен да живееш, само ако изпълняваш дълга си както трябва, си достоен да се наричаш човек, и можеш да се изправиш пред собствената си съвест — ако си поел това бреме, когато изпълняваш дълга си, ще си способен да вършиш съвестно всичко, да търсиш истината и да постъпваш според принципите. Така ще си способен да изпълняваш дълга си правилно и да удовлетвориш Бог. Ако си достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб, тогава това е истинско полагане на усилия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). Божиите слова ми посочиха път на практикуване. Трябваше позитивно и дейно да изпълнявам дълга си. Работата на тази църква бе парализирана и това изискваше подробно планиране и организация; работата по последиците също трябваше да бъде свършена възможно най-бързо. Моята отговорност беше да защитавам интересите на Божия дом и да гарантирам безопасността на моите братя и сестри. Ако продължавах да проявявам внимание към собственото си измъкване и не изпълнявах дълга си от страх да поема отговорност, тогава не бях достойна да бъда човек.

След това отидох в църквата, за да се справя с работата по последиците. По това време се сблъсках с много трудности и се уповавах на Бог за неща, които не разбирах, търсех помощ от висшестоящото ръководство и работех хармонично с братята и сестрите си. По-късно с Божието ръководство книгите с Божиите слова бяха безопасно прехвърлени и братята и сестрите изпълняваха дълга си възможно най-добре. Въпреки че евангелската работа все още не бе постигнала никакъв напредък, аз ѝ посветих всичките си сили и повече не се боях да поема отговорност. Знаех, че това е мой дълг и моя отговорност и че правя правилното нещо. Когато се замислих над това, се почувствах спокойна и омиротворена. Прочетох още от Божиите слова: „Засега не се съсредоточавай върху това каква ще е крайната ти цел или какъв ще е изходът ти, или какво ще се случи и какво те очаква в бъдеще, или дали ще успееш да избегнеш бедствието и да не умреш — не си мисли за тези неща, нито отправяй искания за тях. Съсредоточи се единствено върху Божиите слова и изисквания и постепенно започни да се стремиш към истината, изпълнявай дълга си добре и удовлетвори Божиите намерения и недей да разочароваш Бог за шестте хиляди години, през които е чакал, шестте хиляди години, през които е очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види надежда в теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, дали Бог би се отнесъл несправедливо с теб, ако постъпиш така? Разбира се, че няма! И дори ако накрая резултатите не са такива, каквито би желал, като сътворено същество как трябва да се отнасяш към този факт? Без да таиш никакви лични планове, във всичко трябва да се покоряваш на устроеното и подреденото от Бог. Нима сътворените същества не трябва да възприемат именно такъв възглед? (Така е.) Правилно е да имат такъв начин на мислене“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). След като слушах Божиите съкровени слова, почувствах Божиите ревностни и грижовни намерения да спаси хората и сърцето ми силно се развълнува. Целият Божи план за управление от шест хиляди години е в името на спасяването на човечеството. Бог се надява, че ще се стремим искрено към истината и към промените в нашия нрав, че ще изживеем истинско човешко подобие и ще се подчиним на Божиите слова, ще се покорим на Бог и ще Го почитаме. Така Божието сърце ще бъде утешено. Какъвто и да е изходът ми в бъдеще, основното нещо, което трябва да направя сега, е да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Благодаря на Бог!