От Сяомей, Китай

През март 2021 г. отговарях за видеообработката. В началото чувствах, че имам много недостатъци. Ако не разбирах нещо, често питах водачите или останалите братя и сестри. Веднъж случайно видях писмо, написано от водачите до друг човек. В него се казваше, че макар да не изпълнявах този дълг от дълго време, имах известни заложби и напредъкът ми в създаването на видеоклипове бе сравнително бърз. Бях подходящ кандидат, когото да развиват. В писмото се споменаваха и проблеми с други братя и сестри. Бях похвалена единствено аз. Нагласата ми претърпя някои фини промени. Почувствах, че съм по-добра от другите братя и сестри, а освен това бях и надзорник. Така че в бъдеще, ако повдигнеха каквито и да е въпроси относно техниките за видеообработка, трябваше да мога да ги разрешавам. Веднъж обсъждахме работата и една сестра повдигна въпрос, който аз не можах да разреша. Помислих си: „Ако кажа, че не знам как да направя това и не разбирам, няма ли да ме погледнат отвисоко? Няма ли да си помислят, че не съм нищо особено и не съм много по-добра от тях?“. И така, попитах другите братя и сестри дали имат някакви идеи. Докато братята и сестрите изразяваха мнението си, аз набързо потърсих материали. Когато те приключиха, ги допълних с някои решения, които не бяха споменали. Щом свърших, някои сестри казаха: „Ако не бяхме разговаряли с теб, наистина нямаше да разберем този аспект. Стана ни много по-ясно щом го обсъди с нас“. По-късно, когато някой имаше проблем или трудности, искаше да ги обсъжда с мен. Бях много щастлива. Помислих си: „Сега всички ми се възхищават. Определено смятат, че съм добър надзорник. Трябва да се представям добре. Не мога да се проваля“.

Веднъж един водач ми препрати видеоклип. Беше направен от сестра Сяо Жан и имаше няколко проблема. Водачите се притесняваха, че техническите умения на Сяо Жан не са достатъчни за редактирането на видеоклипа, затова ме помолиха да го направя с нея. Когато видях проблемите във видеоклипа, ми хрумнаха идеи за редакции. Но и аз не бях уверена в някои от техниките и наистина нямах представа как да го редактирам добре. Помислих си: „Ако не редактирам видеоклипа добре, какво ще си помислят водачите? Преди имаха много добро впечатление от мен. Ако не успея да редактирам добре този видеоклип, няма ли водачите да си помислят, че съм некадърна и не толкова добра, колкото са смятали? Така не може. Не трябва да оставям водачите с такова впечатление“. Тогава си помислих: „В крайна сметка този видеоклип е направен от Сяо Жан. Защо пък да не я накарам да го редактира сама? Ако не е редактиран добре, проблемът ще си е неин. Ако по-късно водачите попитат за него, просто ще кажа, че съм имала друга важна работа“. Сяо Жан обаче не знаеше как да редактира видеоклипа и ме попита за мнението ми. Помислих си: „Ако кажа, че не владея техниките, свързани с този видеоклип, какво ще си помисли Сяо Жан за мен? Няма ли да си каже: „Тя е надзорник, а дори и това ли не може да направи?“. За да не разбере Сяо Жан какво си мисля, споменах само идеите си как бих редактирала видеоклипа. Просто обясних набързо как да приложи специфичните технически аспекти. Щом погледнах обърканото лице на Сяо Жан, не посмях да попитам нищо повече. Страхувах се, че ако задам повече въпроси, а след това тя ме попита нещо, на което не мога да отговоря, няма да знам какво да правя. Просто ѝ казах да се моли често на Бог и да се уповава на Него. По-късно Сяо Жан все така не можеше да направи редакциите. Нямаше как. Просто трябваше да събера смелост и да го редактирам с нея. За да не види Сяо Жан, че не знам как да го направя, тайно проверявах източници и гледах уроци. Бях толкова заета, че ми се виеше свят, главата ми щеше да се пръсне и душевно бях много уморена. В крайна сметка редактирането на видеоклипа се проточи близо месец, преди да бъде завършен.

По-късно водачите ни дадоха някои учебни материали за видеотехники, за да можем да ги обсъждаме и да се учим заедно. Преди не се бях сблъсквала с този вид нова видеотехника и не разбирах някои от учебните материали. Не исках обаче да отворя сърцето си пред братята и сестрите си и да обсъждам темата. В резултат на това ми костваше все повече усилия да чета учебните материали. Веднъж обсъждахме един от тях. Ли Син ме попита какви са техниките, принципите и изискванията за прилагане на определен вид видеоефект. Тогава не бях много сигурна. Притесних се какво ще си помисли тя за мен, ако не можех да кажа нищо, и затова се престорих на спокойна и отговорих много нехайно. Като видях полуразбиращото изражение на Ли Син, осъзнах, че отговорът ми не може да разреши нейния проблем, затова набързо зададох друг въпрос, за да отклоня вниманието ѝ. След това Ли Син разговаря с мен по други въпроси. Въпреки че по онова време изпитвах известен самоукор и знаех, че постъпвам неправилно, не се замислих много и подминах въпроса. Понякога, когато възникнеха трудности, исках да попитам водачите за тях, но после си мислех: „Ако водачите смятат, че въз основа на моите заложби би трябвало да мога да разреша този проблем, а аз напиша писмо със запитване, какво ще си помислят за мен? Няма ли да си помислят, че заложбите ми не са на ниво и не напредвам? Че не се различавам от другите братя и сестри?“. Щом си помислех това, не търсех помощ от по-висшестоящите, когато срещнех трудности. Вместо това мислех как сама да реша проблемите. Напредъкът по някои видеоклипове беше възпрепятстван, защото не можех да намеря решение. Като живеех в това състояние, се чувствах изключително унила, сякаш бях изоставена от Бог. Нямаше светлина, когато четях Божиите слова, а понякога сърцето ми се чувстваше толкова потиснато, че ми се доплакваше. Исках да се отворя пред сестрите си и да разговарям за състоянието си, но после размислях: „Всички те имат много трудности в дълга си и всички се чувстват малко негативни. Ако и аз съм негативна, няма ли те да станат още по-негативни? Аз съм надзорникът. Аз съм начело на този екип. Другите могат да бъдат негативни, но като надзорник аз трябва да се държа, на каквито и трудности да се натъквам“. Когато мислех така, думите не можеха да излязат от устата ми. Трябваше да се насилвам да говоря думи и доктрини, за да ги насърча, но дори на мен ми звучаха безжизнени. По онова време сърцето ми беше изпълнено с мъка и чувствах, че изпълнението на този дълг е твърде трудно. Понякога, докато карах колело, избухвах в плач, а понякога, когато посещавах братята и сестрите в домовете им, се скривах в банята и плачех. Щом се успокоявах, избърсвах сълзите си и се поглеждах в огледалото. След това се насилвах да се преструвам, че нищо не се е случило. По онова време постоянно потисках състоянието и трудностите си. Сърцето ми беше много унило. Не знаех в какъв покварен нрав живея, който да е причината за това. Един ден през март 2022 г. пристигна писмо от водачите, в което ме питаха каква е точната причина дългът ми отдавна да не дава никакви резултати. Дали не вървях по грешния път? Едва тогава започнах да се самоанализирам. Многократно прехвърлях в ума си всичко, което се беше случило, откакто станах надзорник. В ума ми се появи една дума: преструвка.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Има един общ проблем в покварения нрав на хората, той е общ за човешката природа на всички хора и е най-сериозен. Този общ проблем е най-слабата и най-пагубната част от човешката им природа, а в природата им същност най-трудно се изкоренява или променя. Кой е този проблем? Това, че хората все искат да са изключителни, съвършени и свръхчовеци. Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Бог казва, че хората са сътворени същества и не могат да постигнат всемогъщество. Нито е възможно да постигнат вещина във всичко и да разберат всичко. Хората обаче нямат самопознание и си мислят, че са нещо невероятно в момента, в който научат и съвсем малко. Те се преструват и се представят за велики личности, които могат да правят всичко. Въпреки че имат недостатъци и липси, те полагат огромни усилия да се прикрият, за да не ги види никой. Причината за това е надменният им нрав. Спомних си, че щом получих малко похвала от водачите, си помислих, че съм по-добра от другите си братя и сестри. Освен това бях надзорник и чувствах, че трябва да мога да разрешавам всички проблеми, повдигнати от моите братя и сестри. Затова започнах да се преструвам, че разбирам всичко. Каквито и трудности или недостатъци да имах, не исках да позволя на хората да знаят за тях. Водачите помолиха мен и Сяо Жан да редактираме видеоклипа. Не исках да излагам на показ недостатъците и слабостите си, затова прехвърлих проблемите на Сяо Жан. Когато тя ме попита за мнение, аз се престорих, че разбирам и я заблудих по нехаен начин. В крайна сметка редактирах видеоклипа заедно с нея едва когато нямах друг избор. Това доведе до забавяне с един месец, преди редактирането да бъде завършено. Ли Син ми постави труден въпрос, свързан с професионални умения, които очевидно не разбирах. Само че, притеснена, че моята сестра ще ме подцени, отговорих само с няколко нехайни думи. По-късно, когато ме попита отново, се страхувах да не ме разкрият и използвах измама, за да отклоня вниманието ѝ. Не питах по-висшестоящите за нещата, които не разбирах в дълга си. Постоянно чувствах, че ако го направя, ще изглеждам некомпетентна и затова се преструвах, за да попреча на водачите да разберат. Преструвах се, за да изглежда, че разбирам всичко. Заради това някои проблеми останаха нерешени дълго време и това пряко се отрази на напредъка на видеопродукцията. Всъщност току-що бях започнала да изпълнявам този дълг. Въпреки че бях постигнала известен напредък, имаше някои техники, с които не се бях сблъсквала преди, така че беше абсолютно нормално да има някои неща, които не разбирах. Всеки с частица разум знае, че не е съвършен и е невъзможно да разбере всичко, така че се нуждае от напътствията и помощта на другите, когато изпълнява дълга си, и когато има въпроси, ще поеме инициативата и ще попита други хора и това е абсолютно нормално. Това обаче беше станало най-голямата ми трудност. Не можех да се изправя пред собствените си недостатъци и липси и не исках да бъда нормален човек, с недъзи. Постоянно исках да се прикривам и да бъда идеална. Преструвах се във всяка ситуация. Дори си мислех, че да питам другите, когато съм затруднена, е израз на некомпетентност и ще им даде възможност да ме гледат отвисоко. Бях просто твърде надменна и твърде лицемерна! Когато размишленията ми стигнаха дотук, намразих себе си вътрешно. Чувствах, че нещата, които бях направила, са наистина отблъскващи.

По-късно също се самоанализирах. Защо постоянно се прикривах и преструвах? Прочетох откъс от Божиите слова, който проясни и прочисти сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде. […] антихристите се представят като непоколебими, със силна воля и способни да се отричат и да страдат, като някой, който е просто безупречен и без никакви недостатъци или проблеми. Ако някой посочи покварата и недостатъците им, отнася се с тях равностойно, като с нормален брат или сестра, и се разкрие пред тях и разговаря с тях, как подхождат към това? Те правят всичко възможно, за да се защитават и оправдават, за да докажат, че са прави, и в крайна сметка да накарат хората да видят, че нямат проблеми и че са съвършена, духовна личност. Нима всичко това не е самозванство? Всички, които се считат за безупречни и святи, са самозванци. Защо казвам, че всички те са самозванци? Кажете Ми, има ли някой безупречен сред поквареното човечество? Има ли някой, който да е истински свят? (Не.) Определено не. Как може човек да постигне безупречност, когато е толкова дълбоко покварен от Сатана и освен това не притежава истината по рождение? Само Бог е свят. Цялото покварено човечество е осквернено. Ако човек се представя за свят, като казва, че е безупречен, какъв би бил той? Той би бил дявол, Сатана, архангел — той би бил истински антихрист. Само антихрист би твърдял, че е безупречен и свят човек“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (десета част)). След като прочетох Божиите слова, сякаш бях пронизана в сърцето. Антихристите смятат репутацията и статуса за по-важни от самия живот. Те са особено добри в прикриването и измамата. Те си извайват съвършен образ, без слабости или недостатъци и без разкриване на поквара. Правят го, за да постигнат целта си да накарат другите да ги почитат и да им се възхищават. Бях същата като антихристите, които Бог беше разобличил. Аз също особено обичам да показвам силната и славната си страна на другите, обичам другите да ме уважават и да ми се възхищават и да имам статус в сърцата им. Независимо дали водачите ме молеха да редактирам видеоклип, или братята и сестрите ми задаваха въпроси, винаги се прикривах и се преструвах, че разбирам дори когато не разбирах. Дори мамех и подвеждах братята и сестрите си. Защо не можех да бъда откровена и честна, когато те ми задаваха въпроси и аз не разбирах? Не беше ли защото се страхувах да не видят недостатъците ми и да повярват, че съм също толкова обикновена като тях, и вече да не ми се възхищават и да не ме уважават? За да защитя образа си на надзорник, не смеех да задавам въпроси за неща, които не разбирах в дълга си. Страхувах се, че водачите ще си помислят, че не съм човекът с добри заложби, за когото са говорили преди, и ще ме гледат отвисоко. Вече живеех в мъка, защото срещах трудности без път напред в дълга си и в навлизането в живота, но предпочитах да плача тайно сама, отколкото да излагам негативността и слабостите си пред другите. Смъртно се страхувах братята и сестрите ми да не видят истинския ми духовен ръст и заложби и да престанат да ми се възхищават. Наистина бях твърде лицемерна и твърде умела в преструването! Всички сътворени хора имат недостатъци и слабости. Аз обаче не можех да приема собственото си несъвършенство и се преструвах, за да скрия всичките си недостатъци и слабости. Постоянно носех маската на преструвката и винаги се представях за силна и изпълнена с вяра. Целта ми с това беше да имам статус в сърцата на другите и да накарам хората да ми се възхищават и да ме уважават. Цял ден си блъсках главата за репутацията и статуса си, като се тревожех за придобивки и загуби, но бях унила по отношение на работата, която наистина засягаше основните ми задължения. Не можех да свърша никаква реална работа. Тъй като се страхувах, че ще се изложа, ако не мога да редактирам добре видеоклипа, се бавех и не смеех да го започна. Това се отрази на напредъка на видеообработката. Като надзорник основната ми работа беше да разрешавам различните проблеми, които възникваха при изпълнението на дълга ни заедно с братята и сестрите ми, и да осигуря гладкото протичане на видеообработката. Аз обаче не изпълнявах собствените си отговорности и постоянно се преструвах. Бях твърде лишена от човешка природа! Спомних си следните Божии слова: „Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Хората са незначителни. Те просто не могат да постигнат всемогъщество. Но, простичко казано, поведението ми беше опит да се превърна във всемогъщ, съвършен човек. Като покварен човек, по цял ден мислех как да стана всемогъща. Природата ми беше просто много нечестива!

По-късно прочетох тези Божии слова: „Ако в сърцето си си наясно какъв човек си, каква е същината ти, какви са слабостите ти и каква поквара разкриваш, трябва открито да споделяш това с останалите, за да могат да видят какво е истинското ти състояние, какви са мислите и какво е мнението ти, за да разберат какво знаеш за тези неща. Каквото и да правиш, не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си, не крий собствената си поквара и недостатъците си от останалите, така че никой да не разбира за тях. Подобно фалшиво поведение е пречка в сърцето ти, както и покварен нрав, и може да попречи на хората да се покаят и променят. Трябва да се молиш на Бог и да подлагаш на размисъл и анализ фалшивите неща, като похвалите на хората към теб, славата, с която те обсипват, и короните, които ти поставят. Трябва да видиш вредата, която тези неща ти нанасят. Така ще разбереш колко струваш, ще постигнеш самосъзнание и вече няма да се възприемаш като свръхчовек или някаква велика личност. Щом придобиеш такова самосъзнание, вече ще ти е лесно да приемеш истината, да приемеш в сърцето си Божиите слова и това, което Бог иска от човека, да приемеш спасението си от Създателя, непоколебимо да бъдеш обикновен и честен човек, на когото може да се разчита, и да установиш нормални отношения между себе си, като сътворено същество, и Бог, Създателя. Точно това иска Бог от хората и то е напълно постижимо за тях. […] Всичко, което трябва да правите, е да практикувате метода, който изложих. Бъди обикновен човек, не се преструвай, моли се на Бог и се научи да се разкриваш простичко и да говориш с останалите искрено. Такава практика естествено ще даде резултат. Постепенно ще се научиш да бъдеш нормален човек, животът вече няма да те изморява, вече няма да изпитваш страдание и болка. Всички хора са обикновени. Между тях няма разлика, освен в личните им дарби и донякъде в заложбите им. Без Божието спасение и закрила всички щяха да вършат зло и да понесат наказанието. Ако можеш да признаеш, че си обикновен човек, ако можеш да излезеш от рамките на човешките фантазии и напразни илюзии и да се стремиш да си честен човек и да вършиш честни дела, и ако можеш съвестно да се покориш на Бог, няма да имаш никакви проблеми и напълно ще изживееш човешко подобие. Това е толкова просто. Защо тогава няма път?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). „Трябва да се научиш да казваш: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не съм го преживявал“, „Изобщо нищо не знам“, „Защо съм толкова слаб? Защо съм толкова негоден?“, „Толкова са скромни заложбите ми“, „Толкова съм безчувствен и глупав“, „Толкова съм невеж, че ще ми отнеме няколко дни, преди да мога да разбера това нещо и да се погрижа за него“ и „Трябва да обсъдя това с някого“. Трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Това е външният признак на твоето признание, че си нормален човек, както и на желанието ти да бъдеш нормален човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). След като прочетох Божиите слова, започнах да размишлявам. Всъщност в миналото, когато водачите ме хвалеха, това беше просто защото по онова време бях доста активна в изучаването на професионални умения, бях направила няколко видеоклипа и бях показала известно подобрение. Точно като първокласник в началното училище, който е слушал добре няколко дни в час и след това е бил похвален няколко пъти от учителите. Това категорично не означаваше, че е по-добър от съучениците си, нито пък означаваше, че е усвоил цялото познание от всички книги. Похвалата на водачите не означаваше, че съм експерт по видеотехники и вече няма да имам никакви проблеми. Всъщност все още бях начинаеща, която разбираше техниките само наполовина. Все още имах много недостатъци и липси. Все още имаше много да уча и да усвоявам. Трябва да се отнасям правилно към себе си и да имам ясен поглед върху истинския си духовен ръст и истинското си ниво. Ако забравех мярката си заради една похвала от някой друг, в крайна сметка щях да се окажа просто надменен човек, лишен от всякакъв разум. Преди постоянно чувствах, че понеже съм надзорник, за другите хора е нормално да бъдат негативни, но не и за мен. Независимо какви проблеми възникваха, трябваше да държа здраво и да не позволявам на останалите да видят слабостта ми. Всъщност по този начин се отнасях към себе си като към свръхчовек. Това не беше израз на нормална човешка природа. Въпреки че бях надзорник, това не означаваше, че съм по-добра от братята и сестрите си: просто беше разлика в дълга и отговорностите. Всеки има недостатъци и липси, независимо дали по отношение на навлизането в живота, или на професионалните умения. Беше напълно нормално да не мога да прозра или да разбера някои проблеми. В това няма нищо необичайно. Трябва да имам честно отношение, да призная недостатъците си и да търся материали за изучаване с братята и сестрите си. Трябва да питам по-висшестоящите водачи за всичко, което не разбираме, за да можем да проумеем проблемите и да не им позволяваме да пречат на църковното дело.

На едно събиране отворих сърцето си пред братята и сестрите си. Разобличих и анализирах състоянието си на преструване и прикриване през този период. Говорих за недостатъците и липсите си, за да могат братята и сестрите ми да видят ясно моите заложби и духовен ръст. В същото време промених своето отношение към дълга си. Когато нямах никакви идеи, докато правех видеоклип, спрях да се преструвам. Вместо това отивах да търся заедно с братята и сестрите си. Братята и сестрите казваха по нещо, аз казвах по нещо и някои трудности бяха преодолени, преди да се усетим. Когато свалих маската на преструвката, се чувствах спокойна, докато изпълнявах дълга си. Не се чувствах толкова потисната или измъчена. Веднъж една сестра ме попита как да направи нов формат видеоклип. Тъй като не бях много наясно с принципите и изискванията на видеоклипа, нямах никакви идеи как да го направи. Казах си: „Ако кажа, че не разбирам, тогава няма ли моята сестра да си помисли: „Как може да е надзорник, след като дори тези професионални познания са извън възможностите ѝ?“ Няма ли моята сестра да ме погледне отвисоко?“. В този момент си спомних следните Божии слова: „Трябва да се научиш да казваш: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не съм го преживявал“ […] Трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Това е външният признак на твоето признание, че си нормален човек, както и на желанието ти да бъдеш нормален човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Когато се сетих за предишното си мъчително преживяване на живот в състояние на преструвка, вече не исках да живея по този начин. Трябваше да променя неправилните си намерения и нагласи по отношение на изпълнението на дълга си и да бъда нормален човек. След това се отворих пред моята сестра и ѝ казах: „Аз също не разбирам това и не съм много наясно с принципите за създаване на този вид видеоклипове“. После потърсихме принципи и съответните учебни материали в тази област, за да можем да учим заедно, и аз се почувствах по-наясно с посоката на продукцията. Чувствах се спокойна и освободена в сърцето си. След известно време пристигна писмо от водачите. В него се казваше, че няколко от видеоклиповете, които бяхме направили, показват напредък и ни молеха да продължаваме в същия дух. Когато видях насърчителното писмо от водачите, наистина се развълнувах и неволно се разплаках. От една страна, се чувствах засрамена, защото състоянието на преструвка и прикриване, в което живеех преди, беше забавило видеообработката. А от друга страна, преживях светостта на Бог. Когато живеех в покварения си нрав, който дълго време не променях, Бог не ме напътстваше. Когато се обърнах към Бог и бях готова да практикувам в съответствие с Божиите слова, видях усмихнатото лице на Бог. Сега имам известно разбиране за собствения си покварен нрав и състоянието ми на прикриване и преструване донякъде се е променило. Тези резултати бяха постигнати с напътствието на Божиите слова.