От Джоу Сюшън, Китай

През март 2022 г. бях избрана за водач в църквата. С напътствията и помощта на братята и сестрите, с които работех, след известно време можех да откривам и разрешавам някои отклонения и проблеми в делото и бавно резултатите от делото показаха известно подобрение. Братята и сестрите ми казваха, че имам работоспособност. Бях много щастлива и чувствах, че макар да се обучавах отскоро, имах добри заложби и можех да откривам проблеми и да върша добре делото си. Мислех си, че съм рядко срещан талант! По-късно сестра Лу Яо беше избрана за водач в църквата и стана моя партньорка. Помогнах ѝ да се запознае и да разбере делото. След известно време открих, че Лу Яо можеше само отчасти да участва в делото си, но не можеше наистина да поеме делото, за което отговаряше. Почувствах известно презрение: „Вложих толкова време и усилия да те науча как да работиш — защо напредваш толкова бавно! Навремето, когато братята и сестрите ме запознаваха с делото, щом някой ми кажеше нещо, аз го разбирах и можех да го приложа и в други ситуации по-късно. Защо при теб е толкова трудно? Така не става. Ще трябва да ти се накарам!“. Затова ѝ казах строго: „Вече обясних много ясно как да се изпълнят тези задачи. Защо все още не можеш да ги свършиш? Внимаваш ли изобщо или не?“. Лицето на Лу Яо пламна в тъмночервено и тя мълчаливо наведе глава. Когато видях колко тъжна изглежда, си помислих: „Дали не отидох твърде далеч в думите си? Все пак Лу Яо тъкмо е започнала да се обучава и трябва да се запознае с много задачи. Освен това тя е малко по-възрастна и паметта ѝ не е толкова добра“. После обаче пак си помислих: „Макар тонът ми да беше малко остър, аз просто исках да ѝ помогна да се запознае с делото възможно най-скоро“ и не се самоанализирах.

По-късно бях избрана за проповедник и помагах на новоизбрания водач, сестра Хан Лу, да се запознае с делото. Веднъж преценявахме дали някои хора са в съгласие с принципите за премахване. Видях, че някои ясно се проявяваха като зли хора, но Хан Лу не го беше прозряла. Почувствах известно презрение в сърцето си: „Преди си вършила дело по изчистването. Нима преди не сме разговаряли за принципите в тази област? Как така си се върнала назад, вместо да напреднеш?“. Тогава си помислих, че когато висшестоящите водачи бяха разговаряли с мен и ме бяха напътствали по отношение на проницателността, въпреки че и аз имах недостатъци, не бях толкова некадърна като нея. Затова казах строго на Хан Лу: „Трябва да гледаш на проблемите в съответствие със същността на хората! Не се хващай за дреболии!“. Хан Лу беше смаяна, когато казах това, и отвърна тихо: „Разбирам принципите от гледна точка на доктрината, но когато се изправя пред различни хора, просто не мога да ги прозра“. Когато чух това, станах още по-тревожна и гневна: „В миналото никога не бях вършила дело по изчистването, но го разбрах веднага щом ми го обясниха. Ти все пак си вършила дело по изчистването, как може все още да ти липсва проницателност?“. Тогава строго я порицах: „Като казваш това, не си ли намираш просто извинения? Преди си вършила дело по изчистването, а също така сме разговаряли и за принципите. Щом и сега все още не можеш да прозреш, не вършиш ли дълга си без внимание?“. След като ме чу да казвам това, Хан Лу неловко наведе глава и не пророни нито дума. Когато видях как изглежда Хан Лу, си помислих: „Дали не я възпрях с начина, по който говорих?“. Въпреки това, когато забелязах тези проблеми, не можех да се спра да проявявам избухливост. По-късно се замислих: Защо постоянно проявявам избухливост, когато развивам хората? През този период се молех на Бог да търся и се опитвах всячески да се въздържам в начина, по който говоря и действам. Понякога обаче не можех да спра гнева си да избухне и след това сърцето ми страдаше. Няколко дни по-късно Хан Лу ми даде предложение, като каза, че изискванията ми към другите са твърде високи и строгият тон на гласа ми затруднява приемането на казаното от мен. Когато чух какво каза Хан Лу, в началото не можах да го приема. Помислих си: „Вече се опитвам усилено да се въздържам, за да не проявявам избухливост. Защо не се замислиш върху собствените си проблеми? Как мога да бъда мила с теб, ако не можеш да си вършиш добре делото?“. Спомних си обаче, че преди това Лу Яо беше казала, че поставям изисквания към другите въз основа на собствения си духовен ръст, а сега и Хан Лу казваше същото. В това имаше Божие позволение и не можех да продължа да споря; трябваше да се покоря.

По-късно, след като една сестра разбра за състоянието ми, тя ми намери няколко откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Ако ти, в качеството си на църковен водач или работник, трябва да водиш Божиите избраници при навлизането им в истината реалност и при доброто им свидетелство за Бог, от съществено значение е да напътстваш хората да прекарват повече време в четене на Божиите слова и общение за истината. По този начин Божиите избраници могат да задълбочат познанията си за Божиите цели в спасяването на човека и целта на Божието дело, и могат да разберат Божиите намерения и Неговите различни изисквания към човека, като това ще им позволи да изпълняват правилно дълга си и да удовлетворяват Бог. […] Можеш ли да накараш хората да разберат истината и да навлязат в реалността, ако им проповядваш само думи и доктрини, за да ги поучаваш и кастриш? Ако това, което споделяш, не е практично, ако не е нищо повече от думи и доктрини, то тогава колкото и да ги кастриш и да ги поучаваш, всички усилия ще бъдат напразни. Мислиш ли, че това хората да се страхуват от теб и да правят каквото им казваш, и да не се осмеляват да възразяват, означава, че те разбират истината и се покоряват? Това е груба грешка. Навлизането в живота не е толкова просто. Някои водачи са като нов директор, който се мъчи да направи силно впечатление, те се опитват да наложат на Божиите избраници новопридобития си авторитет, така че всички да им се подчиняват, защото смятат, че това ще улесни работата им. Ако ти липсва истината реалност, то не след дълго истинският ти духовен ръст ще бъде разкрит, истинската ти същност ще бъде разобличена и може дори да бъдеш отстранен. В някои административни дела се допуска малко кастрене и дисциплиниране. Но ако не можеш да разговаряш за истината, в крайна сметка ще си неспособен да разрешаваш проблеми и това ще се отрази на резултатите от работата. Ако продължаваш да поучаваш хората и да вменяваш вина, независимо от това какви проблеми възникват в църквата, ако всичко, което правиш, е да показваш лошо отношение, то това е проява на твоя покварен нрав и ти си показал грозното лице на покварата си. Ако винаги стоиш на пиедестал и така поучаваш хората, тогава с течение на времето те няма да могат да получават от теб притока на живот, няма да спечелят нищо практично, а вместо това ще те ненавиждат и ще се отвращават от теб. Също така някои хора, които ще са се повлияли от теб поради липса на проницателност, ще поучават другите и ще ги кастрят по същия начин. Те ще се ядосват и ще избухват подобно на теб. Не само, че няма да можеш да разрешаваш проблемите на хората, но и ще поощряваш покварения им нрав. А не ги ли води това към погибел? Не е ли това злодеяние? Водачът трябва да води предимно чрез общение за истината и предоставяне на ресурс. Ако стоиш постоянно на пиедестал и поучаваш другите, ще могат ли те да разберат истината? Ако известно време работиш така, когато хората прозрат ясно какво представляваш, те ще те изоставят. Можеш ли да доведеш хората пред Бог, като работиш по този начин? Разбира се, че не. Можеш единствено да оплескаш делото на църквата и да накараш всички Божии избраници да те ненавиждат и изоставят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Не си мисли, че разбираш всичко. Казвам ти, че всичко, което си видял и преживял, няма да ти е достатъчно, за да разбереш дори една хилядна част от Моя план за управление. Защо тогава се държиш толкова надменно? Малката частица талант и малкото познание, които имаш, не стигат на Исус да ги използва дори за една секунда от делото Си! Колко опит имаш всъщност? Всичко, което си видял и чул през своя живот, и всичко, което си могъл да си представиш, е по-малко от работата, която върша в един-единствен миг! Най-добре ще е да не бъдеш придирчив и да не търсиш грешки. Колкото и да си надменен, ти си само едно сътворено същество, което не е равно дори на мравка! Всичко, което имаш в себе си, е по-малко от това, което е в една мравка! Не си мисли, че само защото си преживял много неща и имаш старшинство, имаш право да жестикулираш бясно и да говориш с гръмки фрази. Нямаш ли това преживяване и това старшинство заради думите, които съм изрекъл? Вярваш ли, че те са били спечелени чрез твоя собствен труд и усилия?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението). Когато свърших да чета Божиите слова, се почувствах наистина засрамена. Откакто станах водач и делото ми даде някакви резултати, бях самодоволна и удовлетворена от себе си. Мислех, че заложбите ми бяха добри, че бях много интелигентна и разбирах нещата веднага щом другите ми ги обясняха и така започнах да гледам отвисоко на братята и сестрите. Когато помагах на Лу Яо с делото ѝ, видях, че тя все още не може да работи самостоятелно, дори след като се беше обучавала известно време, и почувствах презрение в сърцето си. Питах се защо аз мога да го правя, а тя не може, и дори я укорявах и хоках отвисоко. След като бях избрана за проповедник, отново използвах себе си като стандарт, спрямо който да меря другите, когато поставях изисквания към Хан Лу. Когато видях, че Хан Лу не владее принципите, в себе си прибързано реших, че ѝ липсва старание, а също и ѝ дръпнах едно конско. Това означаваше, че Хан Лу ставаше все по-потисната и възпряна в отношенията си с мен. Разбрах, че се отнасям с хората безпринципно. Вместо да се отнасям с тях различно според техния духовен ръст и заложби, използвах себе си като стандарт, спрямо който да меря хората. Когато братята и сестрите не отговаряха на изискванията ми, ги презирах, гледах ги отвисоко и ги укорявах отвисоко. Всъщност без просветлението от Божиите слова и напътствията и помощта на братята и сестрите, аз също не бих знаела как да върша делото. Въпреки това безсрамно използвах това като капитал и постоянно презирах и гледах отвисоко на братята и сестрите. Наистина бях напълно лишена от разум! Божиите изисквания към водачите и работниците са те да могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми, да могат да посочват всякакви отклонения и проблеми в делото на своите братя и сестри и да ги напътстват как да навлязат в принципите. Аз обаче не само не изпълних собствените си отговорности, но и укорявах другите отвисоко и наранявах братята и сестрите. Що за изпълнение на дълга беше това? Изпитах дълбоко съжаление, когато се замислих за стореното от мен. Как можех да бъда толкова лишена от човечност и да не съм дала на братята и сестрите нито трошица истинска помощ и любов?

Един ден прочетох Божиите слова и най-накрая разбрах защо не можех да се отнасям правилно с хората. Всемогъщият Бог казва: „Видовете нрав на Сатана включват много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се съпротивляват на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същността и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е незначителен проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се покорява“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще те лишат от мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да благоговееш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че надменната природа е коренът на съпротивата на хората срещу Бог. Замислих се как бях придобила известни преживявания в делото и бях постигнала някои резултати в него, и затова вярвах, че заложбите ми са добри и съм много интелигентна. Когато напътствах сестрите в делото им, не се отнасях с тях в съответствие с принципите и не поставях изисквания към тях в съответствие с техния духовен ръст и заложби. Вместо това използвах себе си като стандарт, спрямо който да ги меря, и постоянно се сравнявах със сестрите. Когато сестрите не отговаряха на изискванията ми, аз ги презирах, укорявах и хоках. При изпълнение на дълга си не се отнасях с хората в съответствие с истините принципи, а използвах собствените си преживявания и гледища като основа за гледането си на хората и нещата. Нима не се отнасях със собствените си мисли и възгледи като с истини принципи? Замислих се как Лу Яо и Хан Лу и двете тъкмо бяха започнали да се обучават да вършат делото на църквата. Макар да имаха недостатъци, те също искаха да вършат добре делото и се надяваха да получат някаква помощ от мен. Аз обаче живеех в надменен нрав и просто изобщо не разбирах трудностите им. Вместо това изисках те да бъдат същите като мен и ги хоках и укорявах, ако не отговаряха на изискванията ми, в резултат на което те бяха възпрени от мен. Когато разбрах това, се изплаших в сърцето си. Никога не бях мислила, че надменният нрав може да ме накара да правя такива неща и дори да бъда толкова безчувствена към това, че изобщо не го осъзнавах. Почувствах се наистина в опасност и се молех на Бог в покаяние, като не желаех да продължа да живея според надменния си нрав.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова и разбрах как да се отнасям с хората в съответствие с истините принципи. Всемогъщият Бог казва: „Начинът, по който трябва да се държиш с околните, е ясно показан или загатнат в Божиите слова; нагласата, с която Бог се отнася към човечеството, е нагласата, която хората трябва да възприемат в отношението си един към друг. Как се отнася Бог към всеки един човек? Някои хора са с незрял духовен ръст, други са млади, трети вярват в Бог от много скоро, четвърти не са лоши по природа същност, нито са злонамерени, но са малко невежи или им липсват заложби. Или пък са обект на твърде много ограничения и тепърва ще разберат истината, тепърва ще имат навлизане в живота, така че им е трудно да се въздържат от извършване на глупави или невежи действия. Бог обаче не се фиксира върху преходната глупост на хората. Той гледа само в сърцата им. Ако имат решимостта да се стремят към истината, което е правилно и е тяхната цел, тогава Бог ги наблюдава, чака ги и им дава време и възможности, които им позволяват да навлязат. Бог няма да ги отпише заради едно-единствено прегрешение. Това е нещо, което хората често правят. Бог никога не се отнася към хората така. Ако Бог не се отнася към хората така, защо тогава те се държат така с другите? Не показва ли това техния покварен нрав? Това е точно техният покварен нрав. Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към нормалното разкриване на покварения човешки нрав и как се отнася към онези, които са злонамерени. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да управлява различните състояния на различните хора. Трябва да схванеш тези истини. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да преживяваш нещата и да се отнасяш към хората съобразно принципите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). От Божиите слова видях, че Бог се отнася с хората по изключително принципен начин. Божиите изисквания са различни в зависимост от заложбите и духовния ръст на хората. Той не използва универсален подход, а се отнася с хората справедливо въз основа на действителните им обстоятелства. Въпреки че заложбите на Лу Яо бяха малко лоши, не беше като да не се справяше изобщо със задачата. Освен това тя изпълняваше дълга си стабилно и след като разбереше, можеше да вложи време и усилия, като прави всичко възможно, за да го свърши добре. Що се отнася до нещата, които не разбираше, трябваше търпеливо да разговарям с нея и да я напътствам. Понякога, когато не можех да обясня нещата ясно, трябваше реално да я водя през задачата. В края на краищата, когато тъкмо си започнал да се обучаваш в изпълняването на даден дълг, винаги има процес на запознаване. Макар Хан Лу да беше вършила дело по изчистването преди, това не означаваше, че разбира всичко и е прозряла всичко. Трябваше да разговарям с нея и да ѝ помогна, вместо да я укорявам и хокам. След като разбрах това, се помолих на Бог, готова да се отнасям с братята и сестрите справедливо и в съответствие с истините принципи, като изпълнявам отговорността си.

Замислих се, че причината да съм толкова надменна е, че постоянно използвах добрите си заложби и бързината си в усвояването на нещата като капитал. По-късно, след като прочетох Божиите слова, най-накрая придобих известно разбиране за този проблем. Бог казва: „Бихте ли казали, че е трудно да постигнете изпълнение на дълга съгласно критериите? Всъщност не е. Хората само трябва да са способни да възприемат смирена нагласа, да притежават малко разум и да заемат подходяща позиция. Независимо колко си образован, какви награди си печелил или какво си постигнал и независимо колко висок е статусът или рангът ти, трябва да се откажеш от всичко това, трябва да слезеш от високото си място — всичко това е без значение. В Божия дом, колкото и славни да са тези постижения, те не може да са по-висши от истината, защото тези повърхностни неща не са истината и не могат да заемат мястото ѝ. Трябва да си наясно по този въпрос. Ако казваш: „Аз съм много надарен, имам много буден ум и бързи рефлекси, много съм схватлив и паметта ми е изключително добра, така че съм компетентен да вземам окончателното решение“, ако все използваш тези неща като актив и ги приемаш за ценни и позитивни, това е проблем. Ако тези неща са заели сърцето ти, ако са пуснали корени в него, ще ти е трудно да приемеш истината, а за последствията от това е страшно и да се помисли. Затова първо трябва да отхвърлиш и да се отречеш от нещата, които обичаш, които изглеждат хубави и които са ти скъпи. Те не са истината, а напротив, могат да ти попречат да навлезеш в нея“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). От Божиите слова разбрах, че заложбите и дарбите на човек са присъщи качества — те идват от Бог. Притежаването им не означава, че човек има истини реалности. В миналото постоянно вярвах, че заложбите ми са добри, че бързо разбирам и че мога да откривам и разрешавам проблеми. Използвах това като капитал и се чувствах самодоволна от него. Сега обаче виждах, че като живея от този капитал, ставах все по-надменна и самонадеяна. Другите хора не значеха нищо в очите ми, а Бог не беше в сърцето ми. Въпреки че тези присъщи качества са полезни при вършенето на делото и изпълнението на дълга ми, ако не мога да приема истината, тогава колкото и добри да са заложбите ми или колкото и изключителни да са дарбите ми, пак ще мога само да се съпротивлявам на Бог.

По-късно, поради изискванията на делото, напътствах новоизбрани водачи и работници от друга църква как да вършат делото. Някои от тях тъкмо бяха започнали да се обучават, а някои бяха новодошли и имаше много задачи, които не знаеха как да изпълнят. Тъй като преследването от Компартията беше толкова сериозно, не можехме да обсъждаме нещата лично, затова им подготвих подробна работна процедура. След това обаче видях, че все още им липсва посока в делото и отново бях напът да проявя избухливост: „В миналото братята и сестрите ме напътстваха така и аз разбрах веднага и дори можех да го приложа към други неща. Защо при вас е толкова трудно?“. Когато бях напът да им се ядосам и да ги хокам, изведнъж си спомних Божиите слова: „Нагласата, с която Бог се отнася към човечеството, е нагласата, която хората трябва да възприемат в отношението си един към друг“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). Замислих се, че те са новодошли и някои от тях тъкмо са започнали да се обучават. Беше напълно нормално да не схванат принципите веднага. Освен това, когато се общува чрез писма, е неизбежно някои неща да бъдат изразени неясно, а други да са трудни за разбиране. Молех се на Бог да търся как да им помогна да се научат да вършат делото. По това време ми се случи да прочета един откъс от Божиите слова: „Трябва да изпълняваш отговорностите, които трябва, трябва да имаш предвид църквите, за които отговарят тези, които са относително слаби и които притежават относително слаба работоспособност. Водачите и работниците трябва да обръщат специално внимание и да осигуряват специални напътствия по тези въпроси. Какво означава специални напътствия? Освен да се разговаря за истината, трябва също така да се осигурява по-конкретно и подробно ръководство и помощ, което изисква повече усилия по отношение на общуването. Ако им обясниш работата и те все още не разбират и не знаят как да я приложат, или дори ако я разбират като доктрина и, изглежда, че знаят как да я приложат, но ти все още не си сигурен и малко се притесняваш как ще протече действителното прилагане, какво трябва да направиш тогава? Трябва лично да отидеш дълбоко в местната църква, за да ги напътстваш и да приложиш задачата заедно с тях. Кажи им принципите, като същевременно правиш конкретни разпоредби относно задачите, които трябва да се свършат според изискванията на работните разпоредби, като например какво да се направи първо и какво да се направи след това, и как правилно да се разпределят хората — организирай всички тези неща правилно. Това е практическо напътствие в тяхната работа, а не просто скандиране на лозунги или безразборно разпореждане, и поучаването им с някои доктрини, след което да считаш работата си за свършена — това не е проявление на вършене на конкретна работа, а скандирането на лозунги и командването на хората не са отговорности на водачите и работниците. Едва когато местните църковни водачи или надзорници могат да поемат работата и тя е влязла в правия път и по принцип няма големи проблеми, едва тогава водачът или работникът може да си тръгне“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). Замислих се, че в края на краищата те са новодошли. Имаха повърхностно разбиране за истината и не владееха принципите, така че наистина не им беше лесно да разберат, когато им бях казала само една работна процедура. По-късно с партньорката ми на практика им анализирахме проблемите във всеки елемент от делото. Разговаряхме за принципите по отношение на различните проблеми и посочихме пътища за разрешаването им. След като работихме заедно по този начин известно време, всички те намериха посока и път в своите дългове. Когато видях този резултат, се почувствах много развълнувана. Разбрах, че ако се отнасяш с хората според принципите и реално напътстваш братята и сестрите как да вършат делото си, сърцето ти се чувства спокойно.

Чрез преживяванията си през този период придобих известно разбиране за собствения си надменен нрав и също така разбрах повече за принципите как да се отнасям с хората. Въпреки че понякога все още ми се иска да проявя избухливост, когато видя братя и сестри с лоши заложби или които правят нещата бавно, мога навреме да се моля на Бог и да се отнасям с тях според принципа. Като изпълнявам дълга си по този начин, сърцето ми се чувства по-спокойно.