От Чън Си, Китай

Още от малка виждах във вестниците и по телевизията жени предприемачи и силни жени от всички сфери на живота да постигат слава и придобивки. Бяха толкова бляскави, че им завиждах много. Надявах се един ден и аз да стана успешна жена предприемач, така че моите приятели и роднини да ми се възхищават и да ме уважават. Какъв славен и щастлив живот би бил това! За да осъществя мечтата си по-рано, аз и съпругът ми напуснахме работата си в завода през 1997 г. и се впуснахме в ново приключение, като стартирахме бизнес с дрехи. С вълната от реформи и либерализация скоро спечелихме малко пари и бизнесът ни постепенно се стабилизира. Всички наши приятели и роднини имаха високо мнение за нас и ни се подмазваха. Двамата със съпругът ми изведнъж се оказахме популярни в семейството ни. Бях толкова щастлива. Но не бях удовлетворена и исках да развия дейността още повече и, когато му дойде времето, да заема мястото ни в света на бизнеса. По-късно се заехме с търговия на едро с един бизнесмен, но не очаквахме, че е измамник, и в резултат на това загубихме всичките си спестявания. Нямахме друг избор, освен да продадем магазина и да се върнем в родния си град. Отчаях се. Но никога не се отказах от мечтата си да бъда предприемач. Планирах да взема пари назаем и да се завърна. Никога не съм си представяла, че когато роднините ни видят, че сме в окаяно положение, ще се боят, че няма да можем да им върнем парите, и затова да ни отказват помощ. Чувствах се толкова нещастна и безпомощна. Като ме видя толкова потисната, съпругът ми ме утеши, като каза: „Не тъжи. Често казват: „Когато си беден в града, никой не го е грижа за теб, но когато си Богт в планината, намираш роднини, които никога не си знаел, че имаш“. Толкова сурово е това общество — ако нямаш пари, дори родителите ти те презират. Нашите приятели и роднини ще ни уважават, само ако забогтеем!“. Като си спомних колко славни бяха нещата в сравнение с това колко смутени се почувствахме, когато приятелите и роднините ни отхвърлиха, се заклех, че ще се завърна! Взех пари назаем от приятели извън града — малко оттук, малко оттам — и започнах бизнес с франчайз. Под усърдното ми управление бизнесът постепенно започна да просперира. Няколко години по-късно имах кола, къща и спестявания. Богтите ми клиенти се отнасяха към мен с голям ентусиазъм и съпругът ми се подчиняваше на всяка моя дума, защото правех пари. Приятели и роднини отново започнаха да ме превъзнасят, като ме хвалеха, че съм умна, способна и силна жена. Макар да знаех, че това е неискрено ласкателство, все пак ми беше наистина приятно да гледам как ме обсипват с хвалебствия. Сега, когато имах пари, нещата бяха различни и възможността да спечеля възхищението на толкова много хора, значително задоволяваше суетата ми. Чувствах, че всички тези години на упорит труд са си заслужавали.

По-късно конкурентите ми видяха, че забогтявам от продажба на маркови продукти, и също започнаха да продават такива стоки. Изведнъж усетих, че се задава криза. За да победя конкурентите си, не само трябваше да внимавам и да се защитавам от тях, но и да се сближа с клиентите си по всевъзможни начини, като им се обаждах, интересувах се от тях всеки ден и организирах различни промоции, за да привлека клиенти. Всеки ден носех маска, като се надпреварвах открито и тайно с конкурентите си и омайвах клиентите със сладки приказки. Вътрешно се чувствах толкова изморена и потисната. Към края на деня чувствах такава умора, че чак гърбът ме болеше. Дори не исках да говоря, когато се приберях вкъщи, и просто исках да се наспя. Но когато легнех в леглото, само се въртях и не можех да спя, като се чудех какво ли планират тайно конкурентите ми срещу мен и какво рекламно събитие да организирам, за да ги победя. Главата ми беше пълна със сметки и притеснения и бях напрегната. Често страдах от безсъние поради претоварване. Приемах много успокояващи и подхранващи мозъка хранителни продукти, но без резултат. Понякога най-накрая заспивах, само за да се сепна от кошмари. Често изпитвах необяснима празнота и тревожност. Притеснявах се, че ако се отпусна дори и малко, конкурентите ми ще спечелят и ще отпадна от пазара със съсипана репутация. Отвън изглеждах успешна, но само аз знаех колко много страдам вътрешно. Посред нощ често си мислех: „Това ли е щастливият живот, за който копнеех през всичките тези години?“. Чувствах се объркана. Но все пак не исках да водя посредствен живот и другите да ме гледат отвисоко. Въпреки че бях физически и психически изтощена, не смеех да се отпусна дори и малко. Единственото, което исках, беше да развивам бизнеса. След няколко години на усърдно управление марката, която управлявах, стана популярна в района. На церемонии по награждаване от централата дори ме канеха да изнасям речи, в които да споделям успешния си опит. Догато стоях на лекторската трибуна, чувах вълните от аплодисментите и виждах възхищението в очите на другите, усещах, че мечтата ми най-накрая се е сбъднала. Чувствах се толкова възторжена и щастлива. Все едно усещах вкуса на популярността, бях на седмото небе и се чувствах така, сякаш всички тези години на страдание и упорит труд са си заслужавали. Но никой не знаеше изтощението и страданието зад успеха, които изпитвах. Зрението ми се влоши поради претоварване. Лекарят каза, че стъкловидното ми тяло е замъглено, имах тежка катаракта и трябваше да се подложа на операция, за да не ослепя. Макар да бях спечелила възхищението на моите приятели и роднини, нямаше облекчение за болката и празнотата, които чувствах дълбоко в себе си. Тъй като конкурентният натиск беше изключително голям, често бях доста напрегната. Макар с конкурентите ми да се поздравявахме с усмивка, под повърхността назряваха кроежи и всички бяхме изключително предпазливи един към друг. Така макар че индустрията ни да беше огромна, нямаше нито един човек, на когото да се доверя. Носех маска всеки ден и сърцето ми копнееше за деня, в който щях да водя спокоен, щастлив живот.

През 2007 г. една сестра ми свидетелства за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Чрез четене на Божиите слова видях, че словата на Всемогъщия Бог са истината и се убедих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Също така разбрах, че Бог се е въплътил в последните дни, за да извърши делото на правосъдието, за да спаси човечеството, и че само чрез приемане на правосъдието и пречистването на Всемогъщия Бог, и чрез отърваване от покварения ни нрав можем да бъдем спасени от Бог и да навлезем в Неговото царство. Чух един химн с Божии слова, който наистина ме развълнува.

Бог търси сърцето ти и духа ти

…………

2  Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от хората. Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от пустотата на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време.

3  Той бди край теб и чака да завиеш обратно. Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог, че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане.

4  Той е бдял с отчаян копнеж, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение и очакване са безценни и са в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би това бдение и очакване са неопределени, а може би са достигнали края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

Бях дълбоко развълнувана от Божиите слова и се замислих за трудния път, който бях изминала през последните години в управлението на бизнеса ми. Въпреки че имах кола и къща и бях изпълнила желанията си, все още се чувствах неспокойна. За да печеля повече пари всеки ден, ласкаех клиентите си и им се подмазвах и заедно с моите конкуренти крояхме интриги и взаимно се мамехме за печалба. Бях физически и психически изтощена. Излъчвах един фантастичен образ, но вътрешно страдах толкова много. Сега, когато бях чула призива на Божия глас, се чувствах като сираче, скитало се навън дълги години, което най-накрая се беше завърнало в топлата майчина прегръдка и никога повече нямаше да се чувства самотно или безпомощно. На събиранията братята и сестрите бяха простодушни и открити и общуваха за разбирането си за Божиите слова, като бяха честни и искрени един с друг. Нямаше ги кроежите от света на бизнеса, нито завистта и препирнята. Когато се сблъсквах с трудности, братята и сестрите общуваха за Божиите слова с мен, като носеха светлина в сърцето ми и ми даваха път на практикуване, което ме караше да се чувствам спокойна и освободена. Никога преди не се бях чувствала така. Да вярваш в Бог е прекрасно!

По късно, по време на духовната ми практика, прочетох тези Божии слова: „Ако наистина притежаваш съвест, тогава трябва да изпитваш тежест и чувство за отговорност. Трябва да кажеш: „Независимо дали ще бъда завоюван, или доведен до съвършенство, аз трябва да понеса тази стъпка на свидетелство правилно“. Като сътворено същество човек може да бъде напълно завоюван от Бог и в крайна сметка да стане способен да задоволи Бог, като се отплати на Божията любов с боголюбиво сърце и като се посвети напълно на Бог. Това е отговорността на човека, това е дългът, който трябва да бъде изпълнен от човека и бремето, което трябва да бъде понесено от човека, и човекът трябва да изпълни това поръчение. Едва тогава той наистина вярва в Бог. Дали днес това, което правиш в църквата, е изпълнение на твоята отговорност? Зависи от това дали си обременен и от собственото ти знание“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3)). Препрочитах Божиите слова отново и отново и чувствах самообвинение. След като приех Божието дело от последните дни, се радвах на притока на Божиите слова всеки ден. Когато нещата ставаха трудни, братята и сестрите общуваха с мен за Божиите слова, за да ми помогнат. Това беше Божията любов. Не можех напразно да се радвам на Божият приток и да не изпълнявам дълга си. Това би било безсъвестно. Като сътворено същество аз трябва да изпълнявам своя дълг, това е моя отговорност и задължение. Развълнувана от Божиите слова, започнах да изпълнявам дълга си по най-добрия възможен начин.

Две години по-късно бях избрана за водач на екип по поенето и всеки ден се занимавах с поенето и подкрепата на новодошлите. Тъй като нямах толкова много енергия, позволих на работниците в магазина да въртят бизнеса. Понякога продажбите спадаха, а съпругът ми спореше с мен, като казваше: „Като не си в магазина, рано или късно бизнесът ще пропадне и тогава кой ще те брои за нещо?“. Казаното от него наистина ме засегна. Спомних си как роднини и приятели ме гледаха отвисоко, когато бях тъжна и съсипана. Толкова трудно постигнах всичко, което имах с бизнеса — трябваше да продължа да го управлявам правилно. Но тогава се замислих как изпълнението на дълга ми е моя отговорност и задължение. Не можех да бъда без съвест и да не изпълнявам дълга си. Разкъсвах се вътрешно. Помислих си: „Ако продажбите ми продължат да спадат, какво ще правя, ако магазинът наистина затвори? Кой изобщо би ме уважавал тогава? Не, спешно трябва да измисля за начин да увелича продажбите“. След това вече не полагах толкова усилия в изпълнението на дълга ми. Всеки път, когато чувах, че брат или сестра се чувстват негативни и слаби, бързах да им помогна и да ги подкрепя. Но сега единственото, което исках да направя, бе да се втурна към магазина. На няколко пъти, тъй като нещата вмагазина бяха доста натоварени и не можех да си тръгна, закъснявах за събиранията. Чувствах се донякъде виновна, но просто не можех да загърбя бизнеса си. Тъй като не поях и не подкрепях негативните и слаби братя и сестри навреме, една сестра се съсредоточи изцяло върху печеленето на пари и спря да посещава събирания, а други братя и сестри спряха да посещават събирания редовно. Когато разбрах за тези неща, много се разстроих. Въпреки това, когато имаше сблъсък между дълг и работа, се чувствах някак слаба вътрешно, тъй като не можех да се занимавам с бизнеса си и ми се искаше да премина към по-лек дълг. Но след това се сетих за откъс от Божиите слова: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не си годен да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-жалък от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото трябва да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговата възхвала на човека, Неговата специална проява на благодат към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Божиите слова ме накараха да усетя особеното значение на дълга. Дългът на човек е поръчение от Бог и като сътворени същества ние трябва да го изпълняваме добре — това е наша отговорност. Бог ми показа благодат, като ми даде възможност да се обучавам в поенето на новодошлите. Но аз се интересувах само от собствения си бизнес и не ги поях и подкрепях. Някои братя и сестри не получиха поенето, от което се нуждаеха, и затова се оттеглиха. Дали не им причиних вреда? Отнасях се към дълга си лекомислено и безотговорно. Предавах Бог! Колкото повече мислех за това, толкова повече самообвинения и угризения чувствах, затова се помолих на Бог, като исках да се покая и да изпълня добре дълга си. По-късно започнах дейно да поя и подкрепям новодошлите. Някои братя и сестри, които бяха престанали да посещават събирания, отново започнаха. Най-после започнах да се чувствам спокойна в сърцето си.

През 2013 г. бях избрана за църковен водач. Знаех, че Бог ме извисява, но отново се чувствах разкъсвана вътрешно — без значение колко бях заета като водач на екипа по поенето, винаги успявах да намеря време да ръководя бизнеса си. Като църковен водач щях да бъда отговорна за цялостната работа на църквата и нямаше да имам време да се грижа за бизнеса си. Дали с течение на времето старите ми клиенти щяха да отидат другаде? Дали нямаше да се откажа и даром да отстъпя на други клиентската си база, която с толкова труд поддържах през всичките тези години? Замислих се как съпругът ми се бе грижил за мен и как приятели и роднини ме посрещаха с усмивка през всичките тези години само защото можех да правя пари. Кой би имал високо мнение за мен, ако вече нямах кариера? Като си помислих за възможността да загубя всичко, което съм управлявала с такова усърдие, почувствах невероятно терзание. Но ако не приемех този дълг, съвестта ми нямаше да бъде омиротворена и щях да се чувствам задължена на Бог. През нощта се въртях, без да мога да спя. Мислех си за вярата ми в Бог през последните години, за това как ядях, пиех и се радвах на Божиите слова всеки ден и колко Божия благодат и благословии съм получила. Когато се скитах по света и се чувствах празна и безпомощна, Божиите слова стоплиха сърцето ми и ме доведоха в дома Му, след което сърцето ми намери подкрепа. Когато тичах насам-натам и се занимавах само с пари и се чувствах изтощена тялом и духом, Божиите слова ми помогнаха да разбера дълга и отговорността, които трябва да изпълнявам като сътворено същество и открих как да се държа. Когато се стремях към пари и бях нехайна в дълга си, съдът и разобличаването на Божиите слова ме накараха да видя, че нагласата ми към дълга е предателство към Бог и моето безчувствено, непримиримо сърце се събуди. Това беше Бог, който ме обичаше и спасяваше. Как бих могла отново да поставя бизнеса пред дълга си и да нараня Божието сърце? Помолих се на Бог за вярата и силата да направя правилния избор.

На следващата сутрин прочетох откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, изборът ви винаги ще бъде направен по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; а между представата и истината все още избирате представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да се стремите към тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Като обмислих Божиите слова, се почувствах уязвена и притеснена. Откакто започнах да вярвам в Бог, се колебаех и лутах между кариерата и дълга, като не исках да се откажа от кариерата, която толкова усърдно бях управлявала, но и не желаех да се откажа от истината. Затова, когато дългът се отрази на кариерата ми, се съпротивлявах и дори исках да се откажа от него. Единствено чрез разобличението на Божиите слова видях, че макар да вярвам в Бог и да Го следвам, в сърцето ми нямаше място за Бог и това, което ценях, не беше истината или Божието спасение, а моята кариера, пари и статус. Това не беше вяра в Бог, а бях аз, която следваше Сатана и предаваше Бог. Бог е Бог, който се отвращава от злото. Желанието за Божието спасение, докато се стремя към пари, слава и придобивки и се радвам на плътта, означаваше, че е невъзможно да бъда спасена от Бог. Бог, който се въплъщава в последните дни и изразява истината, за да спаси човечеството, е единственият ни шанс да бъдем спасени. Дали ако сляпо се стремях към парите, не се стремях към истината и изгубех тази уникална възможност, нямаше да унищожа собствения си живот? Щях да съжалявам за това до края на дните си! Да имам възможност да изпълнявам дълга си и да се стремя към истината беше Божията любов и благодат и аз благодарих на Бог. Ядях и пиех Божиите слова и се радвах на Божията благодат и приток, но не мислех как да изпълнявам добре дълга си, а винаги исках да правя бизнес, да печеля пари и да се стремя към слава, придобивки и статус. Нямах никаква съвест и разум! Вече не можех да следвам плътта и да се бунтувам срещу Бог. Бог очакваше от мен да направя правилния избор. Трябваше да се откажа от кариерата си, за да се съсредоточа върху стремежа към истината, и трябваше да изпълнявам дълга си. След това поверих управлението на целия си бизнес на работниците в магазина и започнах да посвещавам цялото си време на изпълнението на дълга си. Въпреки че бях заета всеки ден, се чувствах спокойна в сърцето си. Когато виждах някои братя и сестри в църквата, които бяха като мен — работеха от изгрев до залез, бързаха, отчаяно печелеха пари и живееха в болка и объркване насред измамата и вредата на Сатана — се уповавах на Бог и общувах за словата Му с тях. След като разберяха Божиите намерения, те успяваха да се отърват от оковите на парите, изпълняваха дейно дълга си, стремяха се към истината и водеха много по-спокоен и освободен живот от преди. В този момент започнах да оценявам по-дълбоко Божието усърдно намерение да спаси хората и бях дълбоко развълнувана. Ако Бог не изразяваше истината и не спасяваше хората, всички щяхме да бъдем измамени и наранени от Сатана без шанс за избавление. Да изпълнявам дълга си в църквата беше много по-смислено от това да ръководя светски бизнес, защото проповядването на евангелието е дело на спасяване на хората и е най-ценното и смислено нещо. В миналото, в името на личните си интереси, се съревновавах с хората за слава, придобивки и кроях планове срещу тях в света, като ставах злонамерена и измамна и живеех без подобие на човешко същество. Сега, когато можех да върша смислени неща в църквата, да ям и пия Божиите слова, да се стремя към истината и да променям покварения си нрав, докато изпълнявам дълга си, чувствах, че това е единственият смислен начин да живея. Благодарих на Бог с цялото си сърце.

Един ден, две години по-късно, тъкмо се бях прибрала вкъщи, когато съпругът ми упорито се опита да ме убеди, като каза: „Отказа се да бъдеш уважаван шеф. Каква е цялата тази „Божия“ небивалица? Да се правят пари според мен е най-реалистично. С пари можеш да се храниш добре, да играеш добре, да се радваш на живота и другите хора да имат високо мнение за теб. Кой ще те вземе насериозно, ако нямаш пари? Не си в магазина, продажбите са спаднали под половината и това не може да продължава. Ако не го управляваш, ще затвори. Гледаш безучастно как отстъпваш и поверяваш бизнеса ни на другите. Държиш се глупаво!“. Боях се, че отново ще се поддам на изкушението на Сатана, затова бързо отправих мълчалива молитва към Бог. Замислих се как моят невярващ съпруг се стремеше към парите, славата и придобивките и следваше Сатана, докато аз бях избрала да следвам Бог и да вървя по пътя на стремежа към истината и спасението. Той ме молеше да се откажа от изпълнението на дълга ми и да се върна в лагера на Сатана. Опитваше се да ме нарани и съсипе. Не можех да му позволя да ме възпира. Като видя, че няма да се поддам, извика леля ми и тъста ми. Всички се опитаха да ме убедят: „Не се противопоставяме на вярата ти в Бог, но трябва да управляваш бизнеса си. Кой взимаше семейството ни насериозно преди, когато нямахме пари? Сега роднините и приятелите ни се възхищават — нима това не е защото бизнесът ни процъфтява? Знаеш ли колко много хора ни завиждат и нямат търпение бизнесът ни да се провали? Магазинът ни е с дългогодишна история и репутацията му вече се е разпространила. Толкова много хора те хвалят за способностите и уменията ти. Ако не се грижиш за бизнеса, цялото ни семейство ще обеднее и никой няма да ни уважава. Така ли искаш да живееш?“. Мислех си за трудностите при стартирането на бизнес и как се бе разраснал. Над десет години кръв, пот и сълзи — толкова трудно бе да стигна до тук. Ако наистина трябваше да се откажа, пак щях да го направя с известна неохота. Тогава разбрах, че съм се поддала на изкушението на Сатана и бързо се помолих на Бог. Сетих се за един откъс от Божиите слова, който бях чела преди: „И все пак вие продължавате да се стремите към тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Божиите въпроси биеха в сърцето ми. Бях прочела много Божии слова, откакто започнах да вярвам в Бог, и бях разбрала някаква истина. Знаех как хората трябва да живеят и да се държат. Макар през последните две години да се бях избавила от парите, славата и придобивките, мирът и радостта, които чувствах дълбоко в себе си, не можеха да бъдат измерени с подобни неща. Имах щастието да чуя Божия глас и да получа спасението Му — не можех да се върна обратно в лагера на Сатана. Затова спокойно им казах: „Много мислих дали да се откажа от кариерата си, като избера да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Изразяването на истината от Бог и спасяването на хората в последните дни, за да можем да избегнем вредата на Сатана и да постигнем Божието спасение, е възможност, която се случва веднъж в живота. Единственото, което искам да правя сега, е да вярвам в Бог с цялото си сърце и вече да не водя живот в съревнование за слава и придобивки. Надявам се и вие да почетете повече Божиите слова и да приемете Неговото спасение“. Бях изненадана, че щом казах това, леля ми и тъстът ми махнаха с ръце и се хванаха за главите. Съпругът ми каза гневно: „Няма да повярваме в Бог! Днес трябва да направиш избор. Ако искаш да продължиш да вярваш в Бог, никога не се връщай. Няма да имаш нищо общо с това семейство. Ти върви по своя път, а аз — по моя! Всеки ще поеме в различна посока!“. Като го видях да изглежда толкова безсърдечен, казах: „Не искам нищо и съм твърдо решена да вярвам в Бог“. След като направих избора си, съпругът ми отстъпи и повече не ми обърна внимание.

Понякога се чудех: „Когато имаше конфликт между дълга и бизнеса ми, винаги изпадах в дилема. Защо не мога да избера непоколебимо да изпълнявам дълга си и да удовлетворявам Бог? Какъв точно е източникът на този проблем?“. Докато търсех отговора, прочетох, че Божиите слова гласят: „Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и придобивки.) И така, Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Докато разсъждавах върху Божиите слова, сърцето ми видя светлината. Оказва се, че славата и придобивките са средства, които Сатана използва, за да поквари човека. Сатана използва славата и придобивките, за да контролира начина, по който мислим, така че да си блъскаме главите, да преглъщаме унижението и да носим тежък товар в стремежа си към тях, докато най-накрая не започнем да отбягваме Бог и не Го предадем и Сатана не ни отведе в ада. Помислих си как всичко, към което съм се стремяла от години, е слава и придобивки. Отровите на Сатана като „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“ се бяха вкоренили дълбоко в мен. Още от малка се възхищавах на жените предприемачи и силните жени и се надявах един ден да бъда голямо име със слава и придобивки. Смятах парите, славата и придобивките за посока и цел в живота. През всичките тези години работих здраво, за да изкарвам пари, да се надпреварвам явно и тайно с моите конкуренти, да кроим планове, да подкопаваме престижа си и да враждуваме и непрекъснато да се опитваме да се изместим един друг и нравът ми ставаше все по-измамен и злонамерен. Макар и изтощена тялом и духом, не можех да спра да се стремя към слава и придобивки, защото те бяха единствената надежда в живота ми и загубата им означаваше да изгубя смисъла на съществуването си. Затова да виждам спада в продажбите ми беше равносилно на това да загубя живота си, което ме ужасяваше. Тъй като се боях, че магазинът ще трябва да затвори и че ще загубя възхищението на хората, изпълнявах дълга си със съпротива и нехайно. Дори за малко да използвам работата си като извинение, за да избягам от дълга си и да се върна в лагера на Сатана. Славата и придобивките бяха като окови, които ме държаха толкова здраво. Те се превърнаха в пречка за стремежа ми към истината, караха ме да отлагам изпълнението на дълга си и да се бунтувам срещу Бог отново и отново. Сатана използваше точно славата и придобивките, за да подкопае и унищожи решимостта ми да се стремя истината, да ме спре да изпълнявам дълга си и да ме накара да загубя шанса си да бъда спасена, докато накрая не започна да се съпротивлявам на Бог и заради това не бъда унищожена от Него. Това, което Сатана използва, за да покварява хората, е толкова коварно и злонамерено! Помислих си за всички хора, които получаваха слава и придобивки, но все още чувстваха празнота и болка и накрая се самоубиваха, за да избягат от нея. Славата и придобивките носят само временна плътска радост. Те не могат да запълнят празнотата в сърцето, не могат да спасят хората, а още по-малко да им дадат красива крайна цел. Ако хората не дойдат пред Бог и не приемат Неговото спасение, то без значение колко голям е техният престиж или какво имущество имат, всичко това е напълно безсмислено.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Когато хората имат истинско разбиране за Божия нрав, когато могат да видят, че Божият нрав е реален, че е наистина свят и наистина праведен, и когато могат да възхваляват Божията святост и праведност от сърце, тогава те истински ще познаят Бог и ще получат истината. Само онези, които познават Бог, живеят в светлината. Прекият резултат от истинското познаване на Бог е способността ни да Го обичаме и да се покоряваме на Бог. Когато хората наистина познават Бог, разбират истината и я получават, в мирогледа и във възгледите им за живота настъпва истинска промяна, след което настъпва истинска промяна и в техния живот нрав. Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се покорят изцяло на Бог и живеят според Неговите думи, когато се чувстват приземени и прояснени дълбоко в сърцата си, и когато в сърцата им няма тъмнина и могат да живеят напълно свободно и волно в Божието присъствие, само тогава получават истински човешки живот и само тогава стават хора, които притежават истината и човешката природа. Освен това всички истини, които си разбрал и получил, идват от Божиите думи и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Създателя и Той каже, че си сътворено същество, което отговаря на критериите, и че изживяваш човешко подобие, животът ти ще има най-много смисъл. Да имаш Божието одобрение означава, че си придобил истината и че си човек, който притежава истината и човешката природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Разбрах от Божиите слова, че да се стремя към истината и да познавам Бог, да постигам нравствени промени, да не бъда вече обект на злото на Сатана и да мога свободно да почитам Бог е единственият живот със стойност и смисъл и този живот е хвален и благословен от Бог. Днес често възникват епидемии и всякакви бедствия. Невярващите живеят в състояние на паника и безпокойство, като чувстват, че бъдещето е мрачно. Епидемиите и бедствията ги отчайват и те се чувстват в капан. Вярващите като нас ядат и пият Божиите слова всеки ден и под просветлението и напътствието им започваме да разбираме и прозираме пътищата на Сатанинската поквара на човека и нечистивата му същност, можем да отхвърлим Сатана и да следваме Бог, имаме истински мир и радост в сърцата си, дейно изпълняваме дълга си, стремим се към истината всеки ден, разпространяваме Божието слово, като свидетелстваме за Неговото дело и живеем под Неговата грижа и закрила. Това ни прави най-благословени — нещо, което не можем да заменим с материални блага. Преживях, че в живота има само два пътя — един от тях е да следваш Сатана, да се стремиш към пари, статус, слава и придобивки и да задоволяваш плътта, като вървиш по пътя на разрухата. Другият е да следваш Бог, да се стремиш към истината, да изпълняваш добре дълга си, да се отървеш от покварения си нрав и да вървиш по пътя на спасението. Няма абсолютно никакъв път по средата. Времето е кратко и големите катаклизми вече са пред нас. Все още има толкова много истина, която не разбирам. Най-важното сега е да ценя всеки ден, сериозно да се стремя към истината, да изпълнявам добре дълга си и да изживея истинско човешко подобие.

Вече прекарвам цялото си време в изпълнение на дълга си в църквата, като ям и пия Божиите слова с братята и сестрите и сърцето ми е изпълнено със сладост и радост. Понякога в изпълнението на дълга си се сблъсквам с определени трудности и разкривам покварен нрав, но с просветлението и напътствието на Божиите слова и общението и помощта на братята и сестрите, стигнах до някакво разбиране за покварения ми нрав и се стремя да го променя. Мисля, че това е най-смислено нещо. Въпреки че се отказах от кариерата си, разбрах някаква истина и живея с малко човешко подобие. Толкова съм благодарна на Бог. Никога няма да съжаля, че направих този избор!