От Чън На, Китай

Бившият ми съпруг се разведе с мен, защото не можех да забременея. По-късно се запознах с настоящия си мъж. По това време той имаше двама малки сина. Помислих си: „Ако поддържам добре този брак, ще имам хора, на които да разчитам на старини“. Затова се грижех за тези две момчета, сякаш бяха мои. Грижех се и за сляпата ми свекърва. Заедно със съпруга ми построихме зеленчукова оранжерия и засадихме култури за продан. Вършех цялата работа наравно с мъжете. Тръгвах за пазара преди зазоряване и оставах до среднощ, за да продавам зеленчуци и да печеля пари за семейството. Усилията ми бяха възнаградени — съпругът ми проявяваше грижа и внимание към мен, а децата постоянно ме наричаха „мамо“. Това ми даде надежда, че докато се грижа добре за семейството си, ще има хора, на които да разчитам на старини. Не исках нищо повече. Никога не съм очаквала, че десетилетие по-късно ще получа внезапно церебрална тромбоза. Бях парализирана на легло и не можех да се грижа за себе си. Съпругът ми си блъскаше главата как да ми помогне да излекувам болестта си. Докато бях в болницата, той се грижеше за мен много внимателно. Въпреки това независимо от леченията, които опитах, не можеха да излекуват болестта ми. Чувствах се истински нещастна. Не можех да направя нищо сама и изглежда трябваше да разчитам на съпруга ми да се грижи за мен в бъдеще. Той щеше бъде моята подкрепа до края на живота ми. След известно време започнах да имам опасения: „Въпреки че съпругът ми е много добър към мен сега, дали ако заболяването ми никога не се подобри след известно време той няма да ме намрази и да не ме иска повече? В крайна сметка децата не са мои биологични деца. Нямам нито един роднина до себе си. На кого ще разчитам, когато остарея?“. Постоянно се тревожех за това и дори загубих куража да живея.

Точно когато изпитвах болка и бях безпомощна, през 2013 г. приех спасението на Всемогъщия Бог от последните дни. Като прочетох Божиите слова, разбрах някаква истина и осъзнах, че съдбата ми е в Божиите ръце и че Бог е единственият, на Когото мога да се уповавам. Чувствах се много по-освободена и щастлива в сърцето си. Вече не плачех от мъка заради тези въпроси. Постепенно болестта ми се подобри и отново можех да се грижа за себе си. Бях изпълнена с благодарност към Бог. Съпругът ми видя, че болестта ми значително се бе подобрила, затова подкрепяше вярата ми в Бог. По-късно той научи, че вярата в Бог в Китай може да доведе до арест и лишаване от свобода и също така повярва на безпочвените слухове, разпространявани от Компартията. Боеше се, че мога да бъда арестувана заради вярата ми в Бог и че това ще се отрази на работата на синовете му и перспективите пред внуците му, затова започна да ми пречи да вярвам в Бог. Заедно със синовете и роднините си той ме преследваше, за да ме накара да изоставя вярата си в Бог. Помислих си: „Ако не се подчиня на съпруга си и упорствам във вярата в Бог, ще обидя него и синовете си. Дали все още ще имам добър живот в бъдеще?“. Затова вече не смеех да ходя на събирания или да изпълнявам дълга си. Просто от все сърце исках да запазя това семейство. Когато съпругът ми видя, че не ходя на събирания, отношението му към мен много се подобри. Аз обаче изгубих църковния си живот и не можех да общувам с моите братя и сестри върху Божиите слова. Чувствах сърцето си празно. Бях изключително измъчена. Няколко дни по-късно един водач дойде, за да ми помогне и да ме подкрепи, и общува с мен за Божието намерение да спаси хората. Почувствах Божията любов и започнах отново тайно да посещавам събирания. Добрите времена обаче не продължиха дълго. В края на годината съпругът ми се върна у дома от работа и откри, че все още вярвам в Бог. Впрегна по-младите ми брат и сестра да ме подложат на среща, на която да ме критикуват, за да ме принудят да се откажа от вярата си в Бог. Като видя, че няма да направя компромис, той напусна дома ни, като взе всички пари и спестовни книжки с него. Бях слаба, болнава и изоставена без грижи сама вкъщи. Нямах и пари, за да живея. По това време наистина чувствах, че не мога да продължа да живея. Чувствах се изключително тъжна и раздвоена. Ако продължах да вярвам, след като съпругът ми се разведеше с мен, нямаше да имам семейство. Остарявах и здравето ми се влошаваше. Как можех да живея сама? Кой щеше да се грижи за мен на старини? Но ако престанех да вярвам в Бог, щях да Го предам и да загубя всякакъв шанс да бъда спасена. По-късно една сестра дойде да ми помогне и да ме подкрепи. Разбрах, че когато семейството започне да ме преследва, трябва да се уповавам на Бог и да остана непоколебима в свидетелството си за Него. След това прочетох още няколко Божии слова и вече не се чувствах толкова тъжна. Помислих си: „Каквото и да правя, не мога да изоставя Бог“. Съпругът ми се върна няколко дни по-късно, но аз държах да ходя на събирания. Просто се прокрадвах всеки път и не смеех да му кажа.

През пролетта на 2016 г. водачите поискаха да изпълнявам дълг с текст. Вътрешно бях едновременно щастлива и притеснена. Да ми позволят да изпълнявам такъв важен дълг беше Божията благодат и извисяване за мен. Не исках да пропусна тази възможност да се обучавам, но имах и опасения — за да изпълнявам дълг с текст, понякога щеше да ми се налага да отсъствам от дома си няколко дни. Какво щях да правя, ако съпругът ми случайно се върнеше и разбереше и после се възползваше от възможността да се отърве от мен? Нямаше ли да остана без дом? Как щях да изживея остатъка от дните си? Като се замислих за това, отказах дълга. Но след това често чувствах самообвинение в сърцето си. Усещах, че възможността да се занимавам с дълг с текст ще ми позволи да се сдобия с повече истина. Въпреки това не бях оценила тази възможност и я бях отхвърлила. Бях доброволно ограничена и възпряна от моя съпруг. Не се ли самоунижавах?

През август 2023 г. един църковен водач разговаря с мен: „В момента много братя и сестри са арестувани и е трудно да се намерят приемни семейства. Можеш ли да бъдеш домакин на една сестра, която да живее в дома ти?“. Помислих си: „Съпругът ми работи в друг град. Прибира се само когато има да свърши нещо по къщата. Обикновено съм сама вкъщи. Не мога да изпълнявам друг дълг заради здравето си, но няма да е проблем да съм домакин на една сестра. Тя ще може да изпълнява дълга си, когато се нанесе, и аз също ще мога да подготвя добри дела“. Но после отново се замислих: „Какво ще правя, когато съпругът ми се върне и я види? Съпругът ми поначало се противопоставя на вярата ми в Бог и споменава развод при всеки удобен случай. Ако тази ситуация предизвика такова недоволство у съпруга ми, че вече да не ме иска, дали ще си струва? На кого мога да разчитам да се грижи за мен, когато остарея, без брак или семейство? Къде бих могла да отида, ако нямам семейство и работа?“. Спомних си как в миналото моят съпруг ме беше принудил да се откажа от вярата си в Бог и се почувствах притеснена и уплашена. Но после се замислих как сестрата е била преследвана от Компартията и не може да намери подходящо приемно семейство, а домът ми беше сравнително безопасен. Затова се съгласих.

Не очаквах, че само три-четири дни след като сестрата се нанесе, съпругът ми ще се върне. Вътрешно се чувствах наистина притеснена: „Какво да кажа на съпруга си? Ще направи ли проблем? Какво ще правим, ако се ядоса и ни изхвърли със сестрата? Освен това обстановката в момента е напрегната. Какво ще стане, ако сестрата няма подходящо място за живеене и бъде арестувана? Тогава не само няма да успея да подготвя добри дела, а вместо това ще направя зло“. След това се замислих отново: „В миналото съм отказвала дълга си и дължа много на Бог. Сега съм прочела много Божии слова и разбирам някаква истина. Ако не изпълня дълга си, дали все още ще съм достойна да бъда човек? Не мога да продължавам да бягам от дълга си“. Затова спешно се помолих на Бог в сърцето си да ми отвори път. След това използвах мъдростта си и казах на моя съпруг, че съм помолила сестрата да остане само няколко дни. Като чу това, съпругът ми не каза нищо. Дори ме помоли да я поканя на вечеря. Почувствах се сякаш огромна тежест падна от сърцето ми. За да запазя това семейство, старателно обгрижвах съпруга си. Приготвях любимите му ястия по различни начини от страх да не остане недоволен. Няколко дни след завръщането на съпруга ми той ме зарази с настинка. Вдигнах температура, кашлях, цялото тяло ме болеше и се чувствах слаба. Въпреки че бях болна, продължавах да обгрижвам добре съпруга си. Притеснявах се, че след време няма да ми позволи да бъда домакин на сестрата. Следях изражението му на всяка крачка. Когато беше щастлив, се държах по-добре със сестрата, но когато беше недоволен, се чувствах нервна и неспокойна. Боях се, че ако си навлека гнева му, ще ме изхвърли. Сърцето ми бе изпълнено с притеснение, тревога и безпокойство. В същото време бях сериозно болна. Затова съжалявах за изпълнението на този дълг и дори се надявах, че сестрата бързо ще се изнесе. Станах нетърпелива с нея и не бях сърдечната домакиня от преди. По-късно и сестрата се разболя. Чувствах се наистина зле и изпитвах вина спрямо нея.

Един ден водачът ми написа писмо, в което ми показваше някои откъси от Божиите слова, свързани с моето състояние на възпиране от съпруга ми. Ето какво гласеше един от откъсите: „Бог ти е дал брак, дал ти е партньор и ти е дал различна среда на живот. В тази житейска среда и ситуация Той прави така, че партньорът ти да споделя и да се сблъсква с всичко заедно с теб, за да можеш да живееш по-свободно и лесно, като същевременно ти позволява да преживееш един различен етап от живота. Въпреки това Бог не те е предал на брака. Какво имам предвид под това? Имам предвид, че Бог не е взел твоя живот, съдба, мисия, житейския път, който следваш, посоката, която избираш в живота, и вида вяра, който имаш, и не е предоставил всичко това на партньора ти, за да го определи вместо теб. Той не е казал, че видът на съдбата, стремежите, жизненият път и житейският възглед на една жена трябва да се определят от нейния съпруг или че видът на съдбата, стремежите, житейският възглед и животът на един мъж трябва да се определят от неговата съпруга. Бог никога не е казвал такива неща и не е предопределял нещата по този начин. Виждаш ли, Бог дали е казал нещо такова, когато е установил брака за човечеството? (Не.) Бог никога не е казвал, че стремежът към семейно щастие е мисията в живота на жената или на мъжа и че трябва да поддържаш добре щастието в брака си, за да бъде изпълнена мисията на твоя живот и за да можеш да се държиш успешно като сътворено същество — Бог никога не е казвал такова нещо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). От Божиите слова разбрах, че съдбата на всеки човек в живота му и бракът му са предопределени от Бог. Бог предопределя брака за хората, така че съпругът и съпругата да се грижат, да си помагат и да се подкрепят един друг и да споделят всичко. Така животът им е по-лек и спокоен. Бог обаче не иска от хората да се продават за брак. Бог не иска от нас да се отнасяме към поддържането на брака си като към наша мисия в живота. Хората имат право да избират по какъв път да поемат и каква вяра да имат. Не е вярно, че другата половинка решава всичко. Но за да имам щастлив брак и щастливо семейство, аз се продадох за брака. Бях робиня на съпруга си, като работех здраво, без да се оплаквам. Въртях цялото домакинство и вършех цялата работа наравно с мъжете. Когато се прибирах вкъщи, трябваше да служа добре на съпруга си. След като започнах да вярвам в Бог, за да управлявам брака си добре и да имам на кого да разчитам на старини, не се осмелявах да ходя на събирания, камо ли да напускам дома си, за да си изпълнявам моя дълг. Когато изпълнявах дълг на домакин, се притеснявах, че съпругът ми ще стане нетърпелив, когато види сестрата у дома, че няма да ме иска повече и няма да го е грижа за мен. Това ме караше да се чувствам възпряна. Въпреки че неохотно бях домакин на сестрата, постоянно следях изражението на съпруга си преди да действам. Когато видех, че е щастлив, се държах по-добре със сестрата, но когато беше недоволен, се чувствах нервна и неспокойна. Дори съжалявах, че съм домакин на сестрата и се надявах, че тя ще се изнесе бързо, за да не се налага да страдам така. За да угодя на съпруга си, бях възпирана от него на всяка крачка. Просто никак не можех изпълнявам добре дълга си. Като се замислих за времето, когато бях болна, в момента на най-голямата ми болка и безпомощност Бог беше този, който уреди сестрата да ми проповяда евангелието и само осигуряването и напътствието на Божиите слова ми дадоха кураж да живея. Когато бях негативна и слаба, Бог също така уреди една сестра да дойде, да ми помогне и многократно да ми окаже подкрепа. Това ми помогна постепенно да стана по-силна. Трябва да изпълня добре дълга си на сътворено същество и да се отплатя за Божията благодат, която ме спаси. Това е правилното нещо за правене. Божиите слова ми дадоха вяра и кураж. Бях готова да дам всичко на Бог. Мое право беше да вярвам в Бог и съпругът ми нямаше право да се меси. Мисията ми бе да изпълнявам добре дълга си и трябваше да го направя. Когато разбрах това, казах на сестрата: „Не се тревожи. Живей в дома ми без никакви притеснения. Каквото и да ми направи мъжът ми, няма да бъда възпряна от него. Дори и да се разведе с мен, пак ще бъда твой домакин“.

Една вечер малко след десет кашлицата ми стресна съпруга ми и го събуди. Той се ядоса и ми наговори куп груби думи. Боях се, че сестрата ще чуе и ще се почувства възпряна, затова не посмях да отвърна. В сърцето си спешно се помолих на Бог. Не след дълго телефонът иззвъня. Шефът на мъжа ми му каза, че трябва да се върне на работа на следващия ден. Бях много щастлива. Знаех, че това е Бог, който отваря път за мен. По-късно сестрата се почувства възпряна да живее у нас, тъй като съпругът ми понякога се връщаше, затова църквата намери друг приемен дом и тя се премести няколко дни по-късно. Чувствах силно самообвинение и вина спрямо нея. Замислих се как, докато сестрата беше тук, постоянно бях възпирана от съпруга ми и се съсредоточавах само върху добрата грижа за него. Единственото нещо, към което проявявах внимание, беше как да поддържам брака и семейството си. Не влагах сърце в дълга си. Сега дори бях загубила дълга си. По-късно разсъждавах: „Защо съм възпирана от съпруга си на всяка крачка? Каква е основната причина за проблема?“. Помолих се на Бог да ме просветли и да ме води, за да мога да се самоанализирам, да разбера себе си и да си взема поука. В търсенето си прочетох един откъс от Божиите слова: „След като се оженят, някои хора са готови да посветят всичко, което могат, на брачния си живот и се подготвят да се стремят, да се борят и да работят усилено за брака си. Някои отчаяно печелят пари и страдат и, разбира се, още повече поверяват щастието на живота си на партньора си. Те смятат, че дали ще бъдат щастливи и радостни в живота, зависи от това какъв е партньорът им, дали е добър човек, дали личността и интересите му съответстват на техните, дали може да носи хляба вкъщи и да управлява семейството, дали може да се погрижи за основните им нужди в бъдеще и да им осигури щастливо, стабилно и прекрасно семейство, както и дали е човек, който може да ги утеши, когато се сблъскат с някаква болка, изпитание, неуспех или провал. […] В такива условия на живот съпругът и съпругата рядко се опитват да разберат какъв човек е партньорът им, живеят изцяло с чувствата си към него и използват чувствата си, за да се грижат за партньора си, да го толерират, да се справят с всички негови грешки, недостатъци и стремежи, дори до степен да откликват на всеки негов призив. Например съпругът на една жена казва: „Твоите събирания продължават твърде дълго. Отиди само за половин час и после се върни вкъщи“. Тя отговаря: „Ще направя всичко възможно“. Разбира се, следващия път тя отива на събирането за половин час и след това се връща вкъщи, а съпругът ѝ вече казва: „Това е друго нещо. Следващия път просто отиди, покажи се и после се прибери“. Тя казва: „О, значи толкова много ти липсвам! Добре тогава, ще се постарая“. Разбира се, тя не го разочарова следващия път, когато отива на събирането, и се връща у дома след около десет минути. Съпругът ѝ е много доволен и щастлив и казва: „Така е по-добре!“. […] За да накараш партньора си да се чувства доволен от теб и да се съгласява от време на време да четеш Божиите слова или да посещаваш събирания, всеки ден ставаш много рано, за да приготвиш закуска, да подредиш къщата, да почистиш, да нахраниш кокошките, да нахраниш кучето и да вършиш всякакви изтощителни задачи — дори такива, които обикновено се вършат от мъжете. За да задоволиш съпруга си, работиш неуморно като стара прислужница. Преди той да се прибере, лъскаш кожените му обувки и подреждаш чехлите му, а след като се прибере, бързаш да избършеш праха от него и му помагаш да свали палтото си и да го окачи, като го питаш: „Толкова е горещо днес. Горещо ли ти е? Жаден ли си? Какво искаш да ядеш днес? Нещо кисело или нещо пикантно? Трябва ли да се преоблечеш? Съблечи тези дрехи и аз ще ги изпера“. Ти си като стара слугиня или робиня, като си надхвърлила вече обхвата на отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. Ти си на разположение на съпруга си и го считаш за свой господар. В такова семейство има очевидна разлика в статуса на двамата съпрузи: единият е роб, а другият — господар, единият е раболепен и смирен, а другият изглежда свиреп и властен, единият се кланя и умилква, а другият е надут от високомерие. Ясно е, че статутът на двамата души в рамките на брака е неравностоен. Защо е така? Нима тази робиня не унижава себе си? (Да.) Робинята унижава себе си. Не си успяла да поддържаш отговорността към брака, която Бог е отредил за човечеството, и си отишла твърде далеч. Съпругът ти не изпълнява никакви задължения и не прави нищо, но въпреки това ти се поставяш изцяло на разположение на такъв съпруг и се подчиняваш на властта му, като доброволно се превръщаш в негова робиня и слугиня, за да му служиш и да правиш всичко за него — що за човек си ти? Кой точно е твоят Господ? Защо не практикуваш по този начин за Бог? Бог е отредил твоят партньор да се грижи за живота ти. Това е нещо, което той трябва да прави, а ти не му дължиш нищо. Ти правиш това, което трябва да правиш, и изпълняваш отговорностите и задълженията, които ти трябва да изпълняваш — ами той? Прави ли той това, което трябва да прави? В един брак няма такова положение, че който внушава страх, е господар, а който може да работи усилено и да прави най-много, трябва да бъде роб. В един брак и двамата души трябва да изпълняват отговорностите си един към друг и да се придружават взаимно. И двамата имат отговорност един към друг, и двамата имат задължения, които трябва да изпълняват, и неща, които трябва да правят в рамките на брака. Ти трябва да действаш в съответствие с ролята си; независимо каква е ролята ти, трябва да правиш това, което трябва да правиш според нея. Ако не го правиш, тогава нямаш нормална човешка природа. Казано на разговорен език, не струваш и пукната пара. Тогава, ако някой не струва и пукната пара и въпреки това ти все пак седиш на негово разположение и доброволно му робуваш, това е крайно глупаво и те прави безполезна. Какво лошо има в това да вярваш в Бог? Нима вярата ти в Бог е проява на зло? Има ли проблем в четенето на Божиите слова? Всички тези неща са почтени и достойни. Какво показва това, че правителството преследва хора, които вярват в Бог? Показва, че човечеството е изключително зло и представлява злите сили и Сатана. Не представлява истината или Бог. Следователно вярата в Бог не означава, че си по-долу от другите или по-нисш от тях. Напротив, твоята вяра в Бог те прави по-благороден от светските хора, стремежът ти към истината те прави почетен в очите на Бог и Той те смята за зеницата на окото си. И все пак ти се унижаваш и безропотно ставаш роб на партньора си, само за да се харесаш на другия човек в брака си. Защо не постъпваш така, когато изпълняваш дълга си на сътворено същество? Защо не можеш да се справиш с това? Не е ли това израз на човешко унижение? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). Божиите слова пронизаха сърцето ми като остър меч. Това, което разобличаваха, беше точно моето състояние. Откакто съпругът ми и аз се оженихме, за да управлявам добре този брак и да си осигуря стабилен дом, на който да разчитам на старини, правех всичко възможно, за да му угодя. С охота вършех всякаква работа, без значение колко мръсна или изтощителна беше. Блъсках си главата как да му помогна да построи оранжерия и да засади култури за продан. Старателно отгледах две деца. Безропотно поемах цялата тежка работа. Грижех се за сляпата ми свекърва денонощно. Прислужвах на цялото им семейство. Докато мъжът и синовете ми бяха доволни, доброволно и с радост понасях всякакво страдание или изтощение. След като започнах да вярвам в Бог, съпругът ми се поддаде на безпочвените слухове на правителството на Компартията и силно се противопоставяше на вярата ми в Бог. За да поддържам добрия брак и семейството, бях предпазлива, раболепна и смирена пред него във всяко отношение — охотно робувах на семейството. Не смеех да изпълнявам дълга си, защото бях възпирана и ограничавана от съпруга си. Дори когато ходех на събирания, винаги исках да се върна рано, за да мога да приготвя вечеря и да служа добре на съпруга си. Даже не смеех да напусна дома си, за да изпълнявам своя дълг. Просто се боях, че съпругът ми ще се разведе с мен и няма да има кой да се грижи за мен на старини. Чувствах се възпряна дори при изпълнение на дълга ми като домакин, който беше напълно по силите ми. Бях дълбоко контролирана от сатанинските отрови като: „На стари години човек трябва да има на кого да разчита“ и „Отглеждай деца, за да се грижат за теб на старини“ и живеех без капчица достойнство. Всъщност Бог предопределя брак за хората, така че двама души да са си спътници, да се грижат и да се подкрепят един друг. Съпругът ми не е толкова страховит, че да ми е господар и повелител и да трябва да му се подчинявам във всичко и да действам като държа изражението му под око. В това семейство просто трябва да мога да изпълнявам дълга си на съпруга и това е всичко. В допълнение към това аз имам своя собствена мисия, а именно да изпълнявам добре дълга на сътворено същество. Повече не можех да бъда раболепна и смирена и да робувам на съпруга и децата си. Трябва да ценя възможността, която Бог ми е дал, за да изпълнявам добре дълга си.

По-късно прочетох Божиите слова: „От създаването на света Аз започнах да предопределям и избирам тази група хора, а именно — вас от днешния ден. Вашият темперамент, заложби, външен вид и ръст, вашето семейство, в което сте родени, твоята работа и твоят брак — ти в своята цялост, включително дори цвета на косата и кожата ти и твоето време на раждане — всички те бяха подредени от Моите ръце. Аз подредих с ръката Си дори нещата, които правиш, и хората, които срещаш всеки ден, да не говорим за факта, че това, че те довеждам в Моето присъствие днес, всъщност беше направено по Моя разпоредба. Не се хвърляй в смут. Трябва да действаш спокойно. Това, на което ти позволявам да се наслаждаваш днес, е дял, който заслужаваш, и той е предопределен от Мен от сътворението на света“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 74). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че да мога да живея в последните дни и да приема Божието дело е Божия благодат. Бог е този, който е предопределил, че не мога да имам деца, и зад това стои Божието намерение. Традиционните идеи като: „Отглеждай деца, за да се грижат за теб на старини“ и „Бъди добра съпруга и любяща майка“ бяха залегнали дълбоко в сърцето ми. Ако имах собствени деца, щях от все сърце да проявявам внимание към децата и семейството си и да планирам за тях. Щях да вложа цялото си време и всичките си усилия в съпруга и децата си и доброволно да дам всичко за тях. Щях да се отнасям към поддържането на своя брак и семейство и добрата грижа за децата ми като към своя житейска мисия. В такъв случай нямаше да започна да вярвам в Бог. Бог създаде тази среда, за да преживея страдания, които ме принудиха да застана пред Бог и да разчитам на Него и ми дадоха шанса да чуя Божия глас, да се стремя към истината и да получа Божието спасение. Това е благословия от Бог. В миналото не разбирах Божието намерение и се оплаквах, че имам лоша съдба. Сега разбрах старателното Божие намерение да ме спаси и разбрах, че Бог е причината да се родя в последните дни и не просто да нямам деца, но и да дойда пред Бог и да изпълнявам дълга си на сътворено същество. Това беше моя отговорност и мисия.

Продължих да чета Божиите слова. Бог казва: „Бог е определил сегашния ти партньор за теб и може да живееш заедно с него. Ако Бог промени разположението си и уреди някой друг за теб, ти пак ще можеш да живееш също толкова добре, така че сегашният ти партньор не е единственият за теб, нито пък е твоята крайна цел. Само Бог е Този, на когото е поверена твоята крайна цел, и само Бог е този, на когото е поверена крайната цел на човечеството. Пак ще можеш да оцелееш и да живееш, ако напуснеш родителите си, и, разбира се, пак ще можеш да живееш също толкова добре, ако напуснеш партньора си. Твоите родители не са твоята крайна цел, нито пък партньорът ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че съдбите на хората са в ръцете на Твореца. Колкото и внимание да проявяваше съпругът ми към мен, той не можеше да контролира съдбата ми. Само Бог е този, на когото е поверена съдбата ми. Само Бог е този, от когото наистина мога да завися. Когато имах церебрална тромбоза, съпругът ми опита всичко по силите си да ме излекува, но без никакъв ефект. Въпреки че се грижеше за мен, той не можеше да премахне болестта ми. След като започнах да вярвам в Бог, оставих болестта си в Божиите ръце и спрях да мисля дали ще се подобри или не. Постепенно болестта ми се подобри и отново можех да се грижа за себе си. Нима всичко това не бе Божието върховенство и устройване? Вижте повечето братя и сестри в църквата. Те са се избавили от своя брак и своите семейства, за да изпълняват дълга си и да разпространяват Божието евангелие. Те живеят под грижите и закрилата на Бог и не се притесняват за храна или облекло. Вместо това животът им е спокоен, щастлив и свободен. Точно както е казал Господ Исус: „Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26). Небесните птици, които Бог е създал, не сеят и не жънат, но Той ги храни, а да не говорим за хората, които са създадени от Бог. Боях се, че ако изгубя брака, семейството и съпруга си, няма да има на кого да разчитам и никой няма да се грижи за мен на старини. Затова често бях възпирана от съпруга ми и не смеех да ходя на събирания, камо ли да изпълнявам дълга си. Имах твърде малко вяра в Бог. Вече имах някакво разбиране за Божието върховенство и имах вяра да продължа напред, като се уповавам на Бог. Съпругът ми не вярваше в Бог и ме преследваше. Той се съпротивляваше на Бог и не можех да продължа да му се подчинявам във всичко и да бъда негова робиня. Не след дълго някои братя и сестри в църквата бяха арестувани. Водачът ми писа и ме попита дали мога да съм домакин на две сестри, които да живеят у нас. Без да мисля твърде много, отговорих директно и казах: „Мога“. Отново поех дълга на домакин. Този път вече не се боях, че съпругът ми ще види и ще се разведе с мен. Почувствах голямо освобождение в сърцето си. Един ден съпругът ми се обади и съобщи, че се връща. Сестрите ми казаха, че искат да излязат и да се скрият, но аз спокойно отвърнах: „Няма нужда. Въпреки че се противопоставя на вярата ми в Бог, той не би стигнал толкова далеч, че да се обади на полицията“. Когато мъжът ми се прибра вкъщи и видя сестрите, не каза нищо. След два дни се ядоса и ми се развика заради някаква дреболия: „Отсега нататък на вас, вярващите в Бог, не ви е разрешено да идвате тук. Ако дойдете отново, ще ви изхвърля“. Замислих се как в миналото се боях да не обидя съпруга си и му се подчинявах във всичко, как изгубих дълга си и живеех без почтеност и достойнство. Сега разбирах истината и имах увереност в сърцето си. Казах му: „Вярата ми в Бог не е незаконна и не е престъпление. Аз също имам дял от този дом. Не можеш да имаш последната дума“. Когато чу думите ми, той гневно изхвърча навън. Вече не се боях, че ще ме пренебрегне или ще се разведе с мен. Дори си помислих, че ще е по-добре, ако не се върне — ако не ми пречеше, щях да съм по-свободна да изпълнявам дълга си и повече нямаше да ми се налага да бъда негова робиня. Когато след това сестрите останаха в дома ми, съпругът ми не каза нищо. Понякога, когато идваха други сестри, той дори ги канеше да останат за вечеря. Видях, че когато настроих сърцето си правилно, нагласата на съпруга ми също се промени. По-късно отношенията с мъжа ми също се подобриха. Правех всичко възможно, за да изпълнявам отговорността си към семейството, и когато трябваше да отида на събиране, отивах. В сърцето си вече не бях възпряна от него. Когато се отнасяме към брака и семейството в съответствие с Божиите слова, животът ни не е уморителен, а достоен.

След това преживяване разбрах, че не мога да разчитам на съпруга ми, синовете ми или на други роднини. Как ще страдам през остатъка от дните си не е нещо, което мога да контролирам — Бог господства над всичко и урежда всичко. Бог е единственият, на Когото мога да се уповавам. Сега мога да се освободя от възпирането и оковите на брака и да изпълнявам поне малко от дълга на едно сътворено същество. Това са резултатите, които Божиите слова дадоха при мен. Благодаря на Бог за моето спасение!