От Сяо Уей, Китай

През 2019 г. изпълнявах дълг, свързан с работа с текст в църквата. Един ден научих, че сестра Юен Ли от църквата в Цинюен е избрана за водач. Като чух тази новина, бях малко шокирана. Познавах много добре Юен Ли. Тя беше пламенна в изпълнението на дълга си и винаги е била много активна в проповядването на евангелието. Не се страхуваше от страдание или изтощение. Но когато преди това беше водач, тя винаги се стремеше към репутация и статус и се възвеличаваше и изтъкваше. Освен това, когато възникваха проблеми, тя не водеше братята и сестрите си да търсят истината и да учат уроци. Вместо това сееше раздори, така че братята и сестрите ѝ живееха в мисли кой е прав и кой — крив и делото на църквата също беше засегнато. И макар че висшестоящите водачи многократно ѝ даваха насоки и ѝ помагаха, тя не приемаше това и дори намираше доводи, за да се защитава. Накрая беше освободена. След като я освободиха, тя не мразеше и не съжаляваше истински за собствената си поквара. Юен Ли не изглеждаше като човек, който се стреми към истината. Тя не беше подходяща за водач. Според принципите хората, които са избрани за водачи, трябва да се стремят към истината. В противен случай навлизането в живота на всички братя и сестри в църквата ще бъде засегнато и църковното дело ще се забави. Исках да докладвам за поведението на Юен Ли на висшестоящите водачи, но после се сетих, че църквата в Цинюен беше подложена на няколко големи вълни от арести. Много братя и сестри бяха арестувани от Компартията и заради това имаше реални трудности при избора на водач. Ако изложех различно мнение, дали висшестоящите водачи нямаше да си помислят, че се заяждам и ги поставям в неудобно положение? Не бих направила нищо, което да обиди водачите. Освен това бях напуснала църквата в Цинюен преди известно време. Може би през това време Юен Ли беше придобила известно разбиране и се беше покаяла. След това си помислих: „В миналото Юен Ли наистина не търсеше истината. Мога да напиша писмо до висшестоящите водачи, в което да споделя мислите си и да попитам дали Юен Ли е показала някакъв признак за покаяние. Така ще изпълня отговорността си“. Но когато дойде време да го напиша, започнах да се питам: „Ако Юен Ли е била избрана, значи висшестоящите водачи със сигурност са знаели за нея и са я проверили. Висшестоящите водачи разбират повече истината и владеят принципите по-добре от мен. Ако те са се съгласили, значи Юен Ли трябва да е била подходяща да бъде избрана. Няма нужда да споменавам това. Освен това аз изпълнявам само дълг, свързан с работа с текст, докато Юен Ли е църковен водач. Дори и да не е подходяща за този дълг, това е въпрос за висшестоящите водачи. Не е моя работа. Ако докладвам проблемите с Юен Ли, няма ли да си помислят, че си пъхам носа, където не ми е работа, и да си изградят лошо мнение за мен? Просто ще оставя нещата каквито са“. И така, не я докладвах.

По-късно се преместихме в нова къща на домакини в района на църквата, за която отговаряше Юен Ли. Когато Юен Ли дойде да ни достави писма, разговаряхме заедно за състоянията си. Тя сподели, че сестрата, с която си партнира, Джан Хуа, имала лоши заложби и не можела да върши нищо добре. Друга водачка, Жанжан, била с добри заложби, но угаждала на плътта и не носела бреме, когато изпълнявала дълга си. После тя говори за това как тя самата носела бреме, когато изпълнявала дълга си. Помислих си: „Защо Юен Ли все още омаловажава другите и възвеличава себе си?“. В действителност знаех по нещо за Джан Хуа и Жанжан. Джан Хуа беше възрастна и беше вярно, че заложбите ѝ бяха малко лоши. Но тя носеше бреме, когато изпълняваше дълга си. Жанжан със сигурност беше малко слаба в носенето на бреме, когато изпълняваше дълга си, но с често общение и надзор можеше да изпълнява дълга си нормално. Тя не беше толкова лоша, колкото казваше Юен Ли. Тя представи нещата така, сякаш тези двама водачи изобщо не вършеха никаква работа, а тя правеше всичко сама. Пак тогава Юен Ли каза също, че Жанжан имала лоша човешка природа, като изброи редица случки. Всъщност тя изопачаваше фактите. Научих от Жанжан, че Юен Ли постоянно говорела ту с нея, ту с Джан Хуа, като разказвала на всяка от тях за неща, които другата е направила погрешно, и подклаждала неприятности. Това означаваше, че Жанжан и Джан Хуа са изградили предразсъдъци една към друга и не могат да си сътрудничат хармонично, а различните дейности в църквата не дават никакви резултати. Ето защо посочих на Юен Ли естеството на това, което правеше, и последствията от него. По лицето ѝ се изписа силно нещастие и тя намери причини, за да се оправдае. След като Юен Ли си тръгна, сърцето ми изобщо не беше спокойно. Помислих си: „Юен Ли обича да се изтъква и да омаловажава другите, и не приема истината. Начинът, по който се държи, е последователен. Ако претеглим това според принципа, то показва, че тя не се е покаяла истински и е неподходяща да изпълнява толкова важен дълг като този на църковен водач. Трябва да докладвам проблемите с Юен Ли на висшестоящите водачи“. Когато обаче пишех писмото, се чувствах раздвоена: „Обикновено се разбирам добре с Юен Ли. Ако докладвам подробно нейните обстоятелства на водачите, тогава те със сигурност ще дойдат да проверят ситуацията и да разберат какво става. Дотогава, ако Юен Ли разбере, че аз съм докладвала проблемите с нея, със сигурност ще ме намрази. Как ще мога да се разбирам с нея в бъдеще? Освен това, ако докладвам този въпрос, дали водачите няма да кажат, че не изпълнявам правилно дълга си, свързан с работа с текст, а си пъхам носа, където не ми е работа, и така да си изградят лошо впечатление за мен? И в двата случая това ще е лошо за мен. Просто няма да се занимавам. Колкото по-малко тревоги, толкова по-добре. С течение на времето водачите със сигурност ще открият проблемите ѝ и ще я освободят. Просто няма да се замесвам в това“. След това обаче все още се чувствах малко неспокойна, когато се сещах за случая. През нощта лежах и се въртях в леглото, неспособна да заспя. Затова се помолих на Бог: „Скъпи Боже, в сърцето си съм наясно, че Юен Ли не е подходяща да изпълнява дълга на църковен водач. Знам, че трябва да напиша писмо и да докладвам проблемите ѝ, но не успях да приложа това на практика. Моля Те, води ме и ме напътствай“. Прочетох Божиите слова: „Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че нещата, с които се сблъсквам всеки ден, са устроени от Бог. Без значение с какво се сблъсквам, трябва съзнателно да практикувам в съответствие с Божиите слова, да изпълнявам дълга си в съответствие с принципа и да изпълня отговорността и предаността си. Само по този начин мога да се предпазя и да не върша неща, които накърняват Божия нрав. Като се замислех за отношението си към въпроса с Юен Ли, други може да не я познаваха добре, но аз донякъде можех да я преценя. Юен Ли външно показваше само известно добро поведение. Когато изпълняваше дълга си, тя често се превъзнасяше и се изтъкваше. Когато я сполитаха неща, тя не се съсредоточаваше върху търсене на истината и научаване на уроци. Занимаваше се с това кой е прав и кой — крив и не приемаше насоките и кастренето на своите братя и сестри. Ако тя водеше братята и сестрите, накрая всички щяха да пострадат. Бях напълно наясно, че Юен Ли е неподходяща за водач, но не смеех да напиша писмо, за да докладвам проблемите ѝ. Гледах как интересите на църквата се увреждат. Наистина нямах никакво богобоязливо сърце! Видях, че отношението ми към църковното дело беше твърде непочтително. Просто изобщо не изпълнявах отговорностите и предаността си. Защитавах изцяло собствения си интерес. Бях твърде лишена от човечност! Почувствах огромно съжаление в сърцето си и се мразех. Как можех да бъда толкова егоистична?

Един ден прочетох Божиите слова: „Да имаш будна съвест е толкова ценно, колкото и способността да различаваш правилното от грешното и това да имаш чувство за справедливост, що се отнася до любовта към положителните неща. Тези трите са най-желаните и ценните неща в нормалната човешка природа. Ако ги притежаваш, със сигурност ще можеш да практикуваш истината. Дори да имаш само едно или две от тях, пак ще можеш да практикуваш част от истината. Нека разгледаме будната съвест. Например, ако срещнеш зъл човек, който смущава и прекъсва делото на църквата, ще можеш ли да го различиш? Можеш ли да разпознаеш очевидните злодеяния? Разбира се, че можеш. Злите хора вършат лоши неща, а добрите — добри. Обикновеният човек може да ги различи от пръв поглед. Ако притежаваш будна съвест, няма ли да имаш чувства и възгледи? Ако имаш възгледи и чувства, изпълняваш едно от най-основните условия за практикуване на истината. Проблемът няма ли да се разреши, ако разбереш и почувстваш, че този човек върши злодеяние, и можеш да го разпознаеш, а след това го разобличиш и дадеш възможност на Божиите избраници да разпознаят проблема? Не е ли това практикуване на истината и придържане към принципите? Какви средства се използват тук, за да се практикува истината? (Разобличаване, съобщаване и възпрепятстване на злодеянията.) Правилно. Като постъпваш така, практикуваш истината и така изпълняваш отговорностите си. Ако можеш да действаш според истините принципи, които разбираш, когато се намираш в подобни ситуации, това е практикуване на истината и принципна постъпка. Ако обаче не притежаваш будна съвест и виждаш как зли хора вършат злодеяния, би ли осъзнал това? (Не.) И какво биха си помислили за това неосъзнатите хора? „Какво ме засяга, че този човек върши зло? Не ми вреди, така че защо да го обиждам? Налага ли се наистина? Каква е ползата за мен от това?“. Такива хора разобличават ли, съобщават ли и възпират ли злодеянията на злите хора? Определено не. Те разбират истината, но не могат да я практикуват. Имат ли такива хора съвест и разум? Нямат нито съвест, нито разум. Защо го казвам? Защото те разбират истината, но не я практикуват, а това означава, че нямат съвест и разум и че се бунтуват срещу Бог. Те се съсредоточават единствено върху това да опазят от увреждане собствените си интереси и не се интересуват дали делото на църквата търпи загуби и дали се накърняват интересите на Божиите избраници. Стараят се само да предпазят себе си и ако открият проблеми, ги пренебрегват. Дори когато виждат, че някой върши зло, те си затварят очите и смятат, че това е нормално, стига да не накърнява техните интереси. Каквото и да правят другите, сякаш не ги засяга, не изпитват чувство за отговорност и съвестта им не им влияе. Тези хора имат ли човешка природа, ако се съди по тези проявления? Човек без съвест и разум е човек без човешка природа. Всички хора, които нямат съвест и разум, са зли. Те са зверове, маскирани като хора, които са способни на всякакви лоши неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че истинският човек притежава съзнанието за съвест. Той е в състояние да разграничава правилно от грешно и има чувство за справедливост, което обича положителните неща. Когато види зъл човек да прекъсва и смущава църковното дело, може да го разпознае и е в състояние да го докладва и разобличи своевременно, за да защити интересите на църквата от увреждане. Човек, който не притежава съвест и разум, просто пренебрегва проблемите, дори и да ги открие. Той мисли само за защитата на собствените си интереси и когато види хора да вършат зло и да прекъсват и смущават църковното дело, не се намесва. Няма и най-малкото чувство за отговорност. Спомних си как църквата в Цинюен беше подложена на няколко големи вълни от арести. Братята и сестрите нямаха добър църковен живот и с нетърпение очакваха добър водач, който да им помогне с навлизането им в живота. Въпреки че бях напълно наясно, че Юен Ли не е подходяща за водач, аз се страхувах да не я обидя, опасявах се, че тя ще бъде предубедена срещу мен и се страхувах, че водачите ще имат лошо впечатление за мен. Затова, макар да разбирах, се правех на глупачка и не смеех да докладвам проблемите с Юен Ли. Стоях и гледах как църковното дело се уврежда и животът на моите братя и сестри търпи загуби. Наистина бях толкова егоистична и измамна! В миналото вярвах, че съм в състояние да изпълнявам някакъв дълг в църквата; привидно имах добро поведение и не правех нищо, което очевидно да прекъсва църковното дело, затова изглеждаше, че имам малко човешка природа. Сега видях, че нямах дори съвестта и разума, които трябва да притежава един нормален човек. Не бях достойна да се нарека човек! Ако не се покаех пред Бог, със сигурност щях да бъда намразена и отстранена от Него. Когато помислех така, сърцето ми се изпълваше със съжаление и самообвинение. Помолих се на Бог, готова да практикувам истината и да изпълня дълга си. Спомних си тези Божии слова: „Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За Божиите управленски закони в Епохата на царството). „Ти трябва да отстояваш всичко, което се отнася до интересите на Божия дом или делото на Божия дом и Божието име, и да поемаш отговорност за него. Всеки един от вас има тази отговорност и задължение и това е, което трябва да правите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За Божиите управленски закони в Епохата на царството). Божиите слова ме накараха да разбера, че когато се случват неща, човек трябва да се откаже от собствената си полза и да даде приоритет на църковното дело. Ако някой види в църквата неща, които не са в съответствие с принципите, неща, които вредят на интересите на църквата, той трябва да изпълни своята отговорност, да се придържа към принципа и да защити църковното дело. Само тогава човек може да бъде член на Божия дом и да бъде одобрен от Бог. Ако остане безразличен от страх да не обиди хората, това не е защита на църковното дело. Това е оскърбление към Бог. По-късно написах писмо до водачите, в което докладвах проблемите с Юен Ли. Водачите уредиха някой да дойде и да ги потвърди. След като разбраха за ситуацията, те откриха, че Юен Ли постоянно се възвеличава и се изтъква. Когато възникнеха проблеми, тя не ги разглеждаше в съответствие с Божиите слова; занимаваше се с това кой е прав и кой — крив. Тя също така подклаждаше раздори между братята и сестрите и създаваше прекъсване и смущение в църковното дело. Претеглено според принципа, тя не беше подходяща за водач, затова беше освободена. Щом научих за този резултат, сърцето ми се почувства много по-спокойно. Чувствах, че когато практикувах според принципите, съвестта ми не страдаше от упреци и сърцето ми беше освободено.

По-късно се замислих: „Защо не мога да практикувам в съответствие с принципа, когато са засегнати собствените ми интереси? Защо практикуването на истината е толкова трудно за мен?“. Прочетох Божиите слова: „Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. […] Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природа същност на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). След като прочетох този откъс от Божиите слова, разбрах, че Сатана използва словата на различни типове известни и велики хора, за да ни внуши своите отрови. Например „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Забележиш ли нередност, не я обсъждай надълго и нашироко“, „Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре“ и „Мълчанието е злато — който много говори, много греши“. Аз живеех според тези сатанински отрови и поставях собствените си интереси над всичко останало. Каквото и да правех, го преценявах според това дали е от полза за мен. Ако беше от полза за мен, щях да го направя веднага, без да кажа и дума повече; ако не ми носеше полза и можеше да обиди някого, определено нямаше да го направя. Бях особено егоистична и измамна. Бях напълно наясно, че Юен Ли е неподходяща за водач и исках да докладвам това на висшестоящите водачи, но се страхувах, че ако го направя, те ще кажат, че не си гледам собствения дълг и си пъхам носа, където не ми е работа, и така ще си изградят лоша оценка за мен. Също така се страхувах да не обидя Юен Ли и да не засегна връзката ни, така че все избирах мълчанието. Вярвах, че като правя това, няма да обидя никого и няма да претърпя никаква загуба. Външно решението ми да направя това изглеждаше много умно, но всъщност оскърбявах Бог. Видях, че църковното дело се уврежда и че моите братя и сестри нямат добър църковен живот, но не бях разтревожена или тъжна и не обръщах никакво внимание на това. Действах като съучастник на Сатана. Бог проучваше внимателно всичко, което правех, с пълна яснота, но аз все още си мислех, че съм умна. Колко жалко! Колко омразно! Видях, че като живеех според тези сатанински отрови, аз ясно разбирах истината, но не можех да я приложа на практика. Не можех да различа правилно от грешно, нямах чувство за справедливост и нямах човешка природа. Това, което изживявах, беше изцяло грозният образ на Сатана, което отвращаваше дори мен самата и беше още по-ненавистно и мразено от Бог. Ако продължавах да живея според тези сатанински философии, без да практикувам истината, в крайна сметка щях само да загубя напълно шанса си за спасение и да бъда наказана от Бог.

Докато размишлявах, също така осъзнах, че имам някои неправилни гледни точки. Не можех да се отнасям правилно към водачите и работниците и по тази причина не можех да практикувам истината. Прочетох Божиите слова: „Когато църквата повишава и развива даден човек за водач, той просто се повишава и развива в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Способни ли са да избягват да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват ръководни дела, способни ли са често да идват пред Бог, за да търсят Неговите намерения? Способни ли са да водят хората в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща. Не са получили обучение и нямат достатъчно опит, затова не са способни на това. Ето защо повишаването и развиването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. […] Какъв е смисълът да ви говоря за това? За да узнаят всички, че трябва да подхождат правилно към различните типове талантливи хора, повишавани и развивани в Божия дом, че не трябва да бъдат сурови в изискванията си към тях и, разбира се, че не трябва да бъдат и нереалистични в мнението си за тях. Глупаво е да ги величаем прекомерно и да ги гледаме с възхищение. Нечовешко и нереалистично е да предявяваме прекалено строги изисквания към тях. И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно. Освен това всеки има отговорност да надзирава водачите и работниците, за да види дали вършат истинска работа, дали могат да използват истината за разрешаване на проблемите. Това са критериите и принципите за оценка дали даден водач или работник отговаря на критериите. Ако водачът или работникът е способен да се справя с общите проблеми и да ги разрешава, тогава той е компетентен. Но ако не може да се справя дори с обикновените проблеми и да ги разрешава, той не е пригоден за водач или работник и трябва бързо да бъде отстранен от поста си. Трябва да бъде избран някой друг и работата на Божия дом не трябва да се забавя. Забавянето на работата на Божия дом вреди както на самия човек, така и на другите. То не е добро за никого“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). „Всеки е равен пред истината и няма разлика по отношение на възрастта или в низостта и благородството на хората, които изпълняват дълга си в Божия дом. Всички са равни пред дълга си, просто вършат различна работа. Между тях няма различия въз основа на това кой има старшинство. Пред истината всеки трябва да запази смирено, покорно и приемащо сърце. Хората трябва да притежават този разум и това отношение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). Божиите слова ме накараха да разбера, че всички нива на водачи в църквата се избират измежду братята и сестрите. Това, че те изпълняват дълга на водач, показва, че притежават нещо от заложбите да бъдат водачи. Но като ги повишава, Божият дом им дава само възможност да се обучават. Това не означава, че те са според критериите като водачи. Те са в периода на стремеж към промени в своя нрав и неизбежно имат някои отклонения в процеса на изпълнение на дълга си. Трябва да се отнасяме правилно към това. Ако има проблеми, можем да ги изложим и да търсим заедно с водачите. Освен това всички братя и сестри имат отговорност да надзирават водачите и да защитават църковното дело. Това е дълг, който трябва да изпълняваме. Да вземем за пример избора на Юен Ли. По-късно водачите ми казаха, че току-що са били прехвърлени от друга църква и затова не са били много запознати с последователното поведение на Юен Ли. По това време те сметнали, че в църквата няма подходящи хора и видели, че външно Юен Ли е доста активна в изпълнението на дълга си и е постигнала някои резултати в проповядването на евангелието. Затова се съгласили тя да бъде избрана за водач. Тяхната работа също съдържаше отклонения. От фактите видях, че всеки има недостатъци и никой не може да изпълнява дълга си съвършено. Братята и сестрите трябва да се допълват взаимно. В миналото мислех, че водачите проверяват нещата и затова не няма как да има проблеми, но това бяха моите представи и фантазии. От друга страна, когато изпълняваме своя дълг в Божия дом, няма значение дали сме водачи или обикновени вярващи: просто изпълняваме различен дълг. В Божия дом няма по-висок или по-нисък статус. Напълно невярно е, че водачите имат по-висок статус от обикновените братя и сестри и че тяхната дума е закон. Божият дом е различен от света на невярващите. В Божия дом властват истината и праведността. Тъй като бях образована и обучена в страната на големия червен змей, вярвах, че да си водач е същото като да си чиновник — че имаш власт и си една степен над обикновените вярващи. Въпреки че открих проблеми с водачите, не смеех да ги повдигна, защото мислех, че да изкажа мнението си ще е да съм в разногласие с водачите и ще ги поставя в неудобно положение. Също така вярвах, че моят дълг е свързан с работа с текст и не трябва да се замесвам във въпроси, свързани с водачите. Мислех си, че ако се замеся в неща извън моя ресор, ще обидя водачите и нещата ще тръгнат зле за мен. От чувство за самосъхранение се отнасях към водачите и работниците от Божия дом по същия начин, по който невярващите се отнасят към чиновниците. В сърцето си просто не вярвах, че истината властва в Божия дом. Моите гледни точки за нещата бяха просто твърде нелепи! Всъщност в Божия дом няма значение кой изказва мнение. Стига то да се съобразява с истините принципи и да е от полза за делото на Божия дом и за братята и сестрите, всеки ще се съгласи и ще го възприеме. Така стана, когато докладвах проблемите с Юен Ли. След като разбраха и провериха ситуацията, водачите я освободиха. Това ме накара да видя още по-ясно, че в Божия дом властва истината и властва праведността.

Един ден през 2022 г. срещнах Уан Мин, църковен водач. Когато чух Уан Мин да обсъжда състоянието си, открих, че тя се отдава на удобство и не носи бреме при изпълнението на дълга си. Тя каза, че поради лични въпроси често закъснява или отсъства от събиранията и забавя църковното дело. Разговарях с нея за значението на изпълнението на дълга, но тя обясни поведението си с това, че имала обективни трудности. След това Уан Мин започна да говори за това как, когато току-що е започнала да вярва в Бог, е била повлияна от безпочвените слухове на Компартията и е развила някои представи за Божието дело, и затова се е оттеглила и е спряла да вярва. По-късно се разболяла от сериозна болест, която не се подобрявала. Едва тогава се върнала и продължила да вярва в Бог. Докато обсъждаше това преживяване, тя не показа и най-малкото разбиране или съжаление за миналото си предателство към Бог. Попитах я какви размишления и разбирания има за този инцидент, но тя не ми даде директен отговор. Защити се, като каза, че по това време слуховете на Компартията били много силни и това било единствената причина да бъде подведена. Дори повтори някои думи, които хулеха Бог. Бях наистина шокирана, като я чух да казва това. Беше разбираемо, че когато току-що е започнала да вярва в Бог, не е можела да различи безпочвените слухове на Компартията, но сега, като вярваща в Бог повече от десетилетие, тя все още повтаряше думи, които хулеха Бог. Още по-лошо, тя не показа никакво съзнание, когато ги изрече. Прочетох ѝ някои Божии слова, свързани с богобоязливостта, и ѝ казах за естеството на начина, по който е говорила и действала. След като прочете Божиите слова, тя все така не реагира. Помислих си, че този човек е доста безчувствен, и исках да напиша писмо до водачите, за да докладвам проблемите с Уан Мин. Но сърцето ми беше раздвоено и си помислих: „Чух, че висшестоящите водачи планират да я развиват. Освен това за първи път срещам Уан Мин. Ако веднага докладвам проблемите с нея, дали висшестоящите водачи няма да кажат, че съм много надменна, задето съм прозряла проблем с този човек само след една среща? Няма ли това да се възприеме като съмнение в проницателността им? Освен това, ако кажа нещо неправилно и то повлияе на църквата в насърчаването и развиването на някого, няма ли водачите да имат лошо мнение за мен?“. Щом ми хрумна това, се разколебах. Тогава осъзнах, че отново мисля как да запазя собствените си интереси и затова мълчаливо се помолих на Бог. Спомних си Божиите слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова ми дадоха път на практикуване и ме накараха да почувствам самообвинение и срам. Вече можех да различа, че този човек не търси истината, и е неподходящ за водач. Водачите все още планираха да я развиват. Ако наистина я повишаха, нямаше ли интересите на Божия дом да бъдат увредени? Не можех да продължа да живея по такъв егоистичен и достоен за презрение начин. Трябваше да защитавам църковното дело и да изпълнявам своите отговорности и дълг. Затова после докладвах проблемите с Уан Мин на висшестоящите водачи. След като разбраха за ситуацията, водачите видяха, че Уан Мин наистина не е подходяща за развиване и решиха за момента да не я повишават.

През 2023 г. чух, че Уан Мин е била арестувана и е станала Юда. Била е отлъчена. Когато чух за това, осъзнах, че ако не бях докладвала ситуацията своевременно, за да защитя себе си, и Уан Мин беше повишена, щетата, нанесена на църквата, щеше да бъде още по-голяма. Съвестта ми щеше да е гузна до края на живота ми. В същото време разбрах, че трябва да докладвам хората, които не са подходящи, своевременно и да се придържам към принципите. Жизненоважно е да се практикува този аспект на истината! Дори и да имаме повърхностно разбиране на истината, да не можем да прозрем някои хора или неща и да сме малко неточни в докладването на проблемите, това няма значение. Ключовото е, че ако можем да защитаваме църковното дело, такова сърце е наистина скъпоценно. По-късно, когато видех някой в църквата да прави неща по начин, който противоречи на принципите, успявах да го докладвам на водачите своевременно, като изпълнявах своята отговорност да защитавам църковното дело. Чувствах, че като се държа по този начин, сърцето ми е спокойно и в мир. Благодаря на Бог за Неговото напътствие, за да осъществя тази промяна в мен!