От Ицао, Китай

През 2021 г. изпълнявах задължения, свързани с текст, в църквата, но в началото на 2022 г. бях преназначена на друг дълг. По-късно се самоанализирах и осъзнах, че заради сериозния ми покварен нрав и понеже постоянно се придържах към собствените си възгледи, не изпълнявах дълга си съгласно критериите. Няколко месеца по-късно водачите ме помолиха да продължа да изпълнявам дълг, свързан с текст. Един ден случайно научих, че преди съм била преназначена заради лошите си заложби и че църквата ме е върнала обратно само заради увеличения обем на работата с текст и липсата на работници. Като чух това, се почувствах много обезпокоена и си помислих: „Първоначално смятах, че този път ме връщат, защото имам някакви заложби и мога да се справя с този дълг, но не очаквах, че братята и сестрите са ме оценили така. Изглежда, че колкото и да се старая в този дълг, всичко ще е напразно. Братята и сестрите, които тепърва започват да работят с текст, имат добри заложби и след известно развиване ще ме надминат. Аз просто временно полагам труд в този дълг. Братята и сестрите с добри заложби могат да играят важна роля в работата си, а надеждата им да бъдат спасени е по-голяма. Но заради моите лоши заложби аз не мога да се справям с важна работа и мога да бъда преназначена по всяко време, така че каква надежда за спасение мога да имам? Вместо да правя това, по-добре да отида да проповядвам евангелието и да поя новодошли. Поне в евангелската работа мога да подготвя някои добри дела и да имам някаква надежда за оцеляване“. Като мислех за тези неща, се чувствах много унила и дори съжалих, че съм се върнала да работя с текст.

По-късно осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова дойдох пред Бог да се помоля: „Боже, чух сестрите да казват, че преди това съм била преназначена заради лошите си заложби. Толкова съм тъжна, но знам, че не трябва да бъда негативна или да разбирам погрешно. Моля Те, просветли ме да разбера Твоето намерение, за да имам вярата да се стремя нагоре“. В този момент се сетих за откъс от Божиите слова: „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите слова наистина ме трогнаха. Бог е подготвил възможност за спасение за всекиго и независимо дали заложбите на човек са лоши, или добри, дали е стар, или млад, Бог поставя изисквания към всеки според неговия действителен духовен ръст и заложби и урежда подходящ дълг за всеки. Какъвто и дълг да изпълнява човек, стига да се стреми към истината и да е предан на Бог, Бог ще даде спасението Си поравно, без да проявява предпочитания. Спомних си за брата от видеоклипа със свидетелство за преживяване „Възрастните също могат да свидетелстват за Бог“. Макар да беше много възрастен и болен, той даваше най-доброто от себе си в своя дълг като домакин и се упражняваше да пише статии за преживяванията си, за да свидетелства за Бог. Беше успял да разбере някои истини и животът му показваше напредък. Това показва Божията справедливост и праведност. Бог поставя изисквания към всеки човек според неговия произход, духовен ръст и заложби и не се опитва да затруднява никого. Но аз не разбирах Божието намерение и погрешно смятах, че само хората с добри заложби могат да бъдат спасени, а тези с лоши — не. Така че, когато научих, че братята и сестрите са ме оценили като човек с лоши заложби и че не съм подходяща за работата с текст, почувствах, че не мога да играя голяма роля в църквата, че Бог не ме харесва и че нямам надежда за спасение. Дори съжалих, че съм се върнала да върша работа с текст. Живеех в своите представи и фантазии, разбирах погрешно Бог и бях наистина глупава и лишена от разум! Всъщност Бог знае какви са моите заложби, а също и братята и сестрите. Щом църквата ми е възложила да работя с текст, трябва да се покоря, да дам най-доброто от себе си, като използвам това, което разбирам и мога да правя, и да действам с чиста съвест. Това трябваше да направя. Не можех да продължавам да бъда унила заради лошите си заложби.

После започнах да търся и се запитах: „Защо, когато научих за лошите си заложби, станах толкова унила и разстроена?“. Прочетох Божиите слова: „Когато някои хора чуят висшестоящ водач да казва, че нямат духовно разбиране, те чувстват, че не са способни да разбират истината, че Бог със сигурност не ги иска, че нямат надежда да бъдат благословени. Но въпреки факта, че се чувстват тъжни, те все пак са способни да изпълняват дълга си нормално — такива хора имат малко разум. Когато някои хора чуят някой да казва, че нямат духовно разбиране, те стават негативни и вече не желаят да изпълняват дълга си. Те си мислят: „Казваш, че нямам духовно разбиране — не означава ли това, че нямам надежда да бъда благословен? Тъй като няма да получа никакви благословии в бъдеще, за какво все още вярвам? Няма да приема да ме накарат да служа. Кой би се трудил за теб, ако не получава нищо в замяна? Не съм толкова глупав!“. Притежават ли такива хора съвест и разум? Те се наслаждават на толкова много благодат от Бог, но не знаят да се отплатят за нея и дори не искат да служат. С такива хора е свършено. Те не могат дори да служат докрай и нямат истинска вяра в Бог, те са неверници. Ако имат искрено сърце за Бог и истинска вяра в Бог, тогава независимо как са оценени, това само ще им даде възможност да опознаят себе си по-истински и точно — те трябва да подходят правилно към този въпрос и да не му позволяват да влияе на това да следват Бог или да изпълняват дълга си. Дори да не могат да получат благословии, те все пак трябва да са готови да служат на Бог докрай и да бъдат щастливи да го правят, без оплаквания, и трябва да се оставят на Божието устройство на всички неща — само тогава ще бъдат хора със съвест и разум. Дали човек получава благословии, или страда от нещастие, е в Божиите ръце, Бог господства над това и го устройва, и това не е нещо, което хората могат да поискат или за което да полагат усилия. Вместо това, зависи от това дали този човек може да се подчинява на Божиите слова, да приеме истината и да върши добре дълга си според Божиите изисквания — Бог ще въздаде на всеки човек според делата му. Ако някой има тази частица искреност и посвети цялата сила, която може да събере, на дълга, който трябва да върши, тогава това е достатъчно и той ще спечели Божието одобрение и Божията благословия“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). „Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част)). Благодарение на разобличението на Божиите слова открих корена на проблема. Оказа се, че зад моята негативност и погрешни разбирания се криеха погрешни възгледи за това към какво да се стремя. Възприемах търсенето на благословии чрез вярата в Бог като допустима цел на стремежа и когато желанието ми за благословии не беше удовлетворено, се обезсърчавах, разочаровах, ставах негативна и изпитвах болка. Когато ме оцениха като човек с лоши заложби и неподходяща за работа с текст, си помислих, че с мен е свършено и колкото и да се стремя, ще е безполезно, и че рано или късно ще бъда отстранена. В резултат на това живеех в негативно състояние и вече нямах мотивация да изпълнявам дълга си. Видях, че го изпълнявах само за да получа благословии и че живеех според сатанинските философии „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“. Всичко, което правех, беше водено от думата „печалба“. Ако нещо беше от полза за бъдещето ми или можеше да донесе благословии, бях готова да го направя и можех да страдам и да плащам цена. Но ако нещо не беше от полза за мен, не бях склонна да го направя и дори исках да го избегна или откажа. Видях, че съм наистина егоистична и водена от печалбата! Като погледнех назад към времето, когато за първи път повярвах в Бог, виждах, че съм изоставила всичко, за да следвам Бог, с цел да получа добър изход и крайна цел и какъвто и дълг да ми възлагаше църквата, бях способна да го приемам и да му се покорявам и бях способна да страдам и да плащам цена. Мислех си, че ще бъда спасена и ще оцелея, та затова имах безкрайна енергия. Но когато братята и сестрите ме оцениха като човек с лоши заложби, почувствах, че нямам възможности да бъда повишена и да се развивам, че не мога да върша важна работа и че в крайна сметка ще бъда отстранена. Така станах негативна, имах погрешни разбирания и не желаех да продължа да работя с текст. Макар да изглеждаше, че вярвам в Бог и Го следвам, все още се съсредоточавах върху моето бъдеще и съдба. Исках да разменя изпълнението на дълга си срещу добър изход и крайна цел и така се опитвах да се пазаря с Бог и да Го мамя. Вървях по пътя на антихрист! Като осъзнах тези неща, се почувствах много виновна. Помислих си как църквата ми е възложила да работя с текст и ми е дала възможност да се обучавам в дълга си и видях, че това е Божията благодат! Но не ми хрумна да бъда благодарна, нито да се отплатя за Божията любов. Вместо това винаги исках просто да се пазаря с Бог. Нямах дори съвестта и разума, които човек трябва да има. Наистина ми липсваше човешка природа! Чувствах се наистина задължена на Бог, мразех себе си за това, че съм толкова дълбоко покварена, и не исках повече да оставам в тази негативност.

По-късно продължих да се самоанализирам, като си мислех: „Когато братята и сестрите казаха, че имам лоши заложби, аз станах унила и тъжна. Имаше и друга причина за това, а именно, че не можех да преценя какво са добри и какво — лоши заложби и не можех да се отнасям правилно към себе си“. Прочетох Божиите слова: „Как трябва да се измерват заложбите на хората? Те трябва да се измерват въз основа на степента на възприемане на Божиите слова и истината. Това е най-точният начин да се направи. Някои хора са сладкодумни и съобразителни и са особено умели в общуването с други хора, но когато слушат проповеди, никога не са способни да разберат каквото и да е, а когато четат Божиите слова, не ги възприемат. Когато разказват за свидетелството си за преживяване, те винаги изричат думи и доктрини, разкриват се като обикновени аматьори и предизвикват у другите чувството, че нямат духовно разбиране. Това са хора с лоши заложби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). „Независимо дали става въпрос за възприемане на истината или за усвояване на професия или специално умение, хората с добри заложби са способни да схванат съдържащите се в тях принципи, да стигнат до корена на нещата и да определят тяхната реалност и същност. По този начин във всичко, което правят, във всяка задача, с която се занимават, те правят правилните преценки и определят правилното ниво и принципи. Това означава да имаш добри заложби. Хората с добри заложби са способни да проверят различните елементи от делото на Божия дом. Хората със средни и малки заложби не са способни на такава работа. Това в никакъв случай не означава, че Божият дом облагодетелства или гледа отвисоко на някои хора, или се отнася към хората по различен начин — просто много хора не могат да извършат проверка поради своите заложби. Защо не могат да извършат проверка? Каква е първопричината? Тя е, че не разбират истината. И защо не разбират истината? Защото заложбите им са средни или дори много малки. Ето защо истината им е непонятна и те са неспособни да я разберат, когато я чуят. Някои хора може да не разбират истината, защото не слушат внимателно или защото са млади и все още нямат никакво понятие за вярата в Бог, и тя не представлява голям интерес за тях. Това обаче не е главната причина. Главната причина е, че заложбите им са недостатъчни. Хората с малки заложби, независимо какъв е техният дълг или колко дълго са вършили работа, независимо колко проповеди са чули или как е разговаряно с тях за истината, все още не могат да я проумеят. Те протакат изпълнението на дълга си, объркват напълно нещата и не постигат нищо. Някои хора, които служат като ръководители на екипи и проверяват част от работата, когато за пръв път поемат отговорност за работата, не схващат принципите. След няколко неуспеха те стигат дотам, че да разбират истината и да схващат принципите, като търсят и задават въпроси. След това, въз основа на тези принципи, те могат да извършат проверка и сами да поемат работата. Ето какво означава да имаш заложби. Други хора, макар че можеш да им кажеш всички принципи и дори да им опишеш подробно как да ги прилагат и те сякаш разбират това, което им казваш, все още не могат да схванат принципите, когато вършат нещо. Вместо това те разчитат на собствените си идеи и фантазии и дори вярват, че това е правилно. Те обаче не могат ясно да кажат и в действителност не знаят дали правят нещата в съответствие с принципите. Ако Горното им зададе въпроси, те се смущават и не знаят какво да кажат. Чувстват се сигурни само когато Горното извършва проверка и им предоставя напътствия. Това показва, че заложбите им са много малки. С такива малки заложби те не могат да удовлетворят Божиите изисквания или да живеят според истините принципи, камо ли да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). От Божиите слова разбрах, че хората с добри заложби могат да схванат ключовите моменти, след като чуят Божиите слова и от тези слова могат да разберат истината, да се самоанализират и да се опознаят и да намерят път за практикуване и навлизане. Освен това хората с добри заложби имат духовно разбиране и са схватливи. Когато се сблъскат със ситуации, те могат да правят изводи и да практикуват точно според изискваните от Бог принципи. От друга страна, хората с лоши заложби са по-слаби във възприемането на истината и по-несхватливи, и независимо колко проповеди чуят, житейският им растеж е бавен. Те се борят да схванат принципите в дълга си, често просто се придържат към правилата и ефективността на дълга им е малко по-ниска. Като размишлявах върху Божиите слова, аз се самоанализирах: „Вече няколко години работя с текст и съм чула много принципи, но не съм постигнала голям напредък. Особено щом се сблъскам с малко по-сложни въпроси, се обърквам и съм склонна просто да се придържам към правилата. Всеки път, когато завърша задача, тя все още се нуждае от проверка и напътствия от водачите и ефективността на работата ми е доста ниска“. Едва тогава осъзнах, че заложбите ми наистина са лоши. В миналото си мислех, че имам добри заложби, но не го преценявах въз основа на истините принципи, а само на собствените ми представи и фантазии. Въпреки че можех да свърша някаква работа, това не означаваше, че имам добри заложби, а просто, че след като съм вършила тази работа дълго време, съм натрупала известен опит. Но в сравнение с братята и сестрите с наистина добри заложби, все още ми липсваше много. В този момент придобих правилна оценка за действителните си заложби и в сърцето си успях да приема и да призная оценката на братята и сестрите за мен. Макар заложбите ми да не бяха много добри, църквата все пак ми беше дала възможност да работя с текст. Това беше Божията благодат. Не можех да бъда лишена от съвест и трябваше да работя инициативно и да изпълнявам дълга си, за да се отплатя на Божията любов.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова и погрешният ми възглед за стремеж към благословии беше донякъде поправен. Бог казва: „По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората. След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да обърнеш гръб на работата си и да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не бива да обръщам гръб на работата си, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и че е по-лесно и по-свободно да живееш по този начин“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). От Божиите слова намерих правилната цел на стремежа. Вярата не трябва да е в името на благословиите, а за да се стремим към истината, към промяна в нрава и към постигане на покорство пред Бог. Независимо дали ще имам добър изход или крайна цел, аз съм сътворено същество и като такова трябва да се покорявам и да почитам Бог и да изпълнявам дълга си. Това е разумът, който едно сътворено същество трябва да има. Спомних си за единадесетте критерия, които Бог изисква да изпълним за нашето спасение, един от които гласи: „Ако наистина си обслужващ, можеш ли да Ми служиш вярно, без никакво нехайство или негативност?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2)). Като размисля, изпълнението на дълга ми наистина не трябва да включва собствените ми желания и изисквания и както и Бог да устройва нещата, аз трябва да се покоря, без да се опитвам да избирам сама. Дори ако Бог каже, че съм обслужващ, аз все пак трябва да служа вярно на Бог и да стоя на мястото си като сътворено същество. Това, че чух братята и сестрите да ме оценяват като човек с лоши заложби в този случай, беше допуснато от Бог и имаше урок, който трябваше да науча. Чрез тази ситуация се разкриха моите достойни за презрение намерения да вярвам в Бог заради благословии и да се опитвам да се пазаря с Него, което ми позволи бързо да разпозная, да се покая и да коригирам предишните си погрешни възгледи относно това, към което трябва да се стремя. Това беше Божията любов! Без това никога нямаше да опозная себе си и щеше да ми е трудно да тръгна по пътя на стремежа към истината и спасението. С това осъзнаване вече не се съпротивлявах на ситуацията и вече не исках да се тревожа или притеснявам за бъдещето или крайната си цел.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш отдаден на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш хитър или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или съгласно критериите. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — ограничава се до доктрини и правила. Затова те не могат да видят ясно множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек.) Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че критерият, по който да преценяваме дали човек може да бъде спасен, не са неговите заложби, а ключовото е дали той може да разбира и практикува истината и дали неговият живот нрав в крайна сметка се променя. Някои хора, макар и с по-лоши заложби и бавно възприемащи истината, се стремят към нея, практикуват да бъдат честни хора и влагат сърцето и всичките си усилия в дълга си. Такива хора в крайна сметка могат да бъдат спасени. Като помислех за себе си, заложбите ми бяха лоши и бях склонна да се придържам към правилата, така че не постигах добри резултати. Това беше моята реалност. Но Бог казва, че да имаш лоши заложби не е фатална болест. Тъй като заложбите ми са лоши и възприемам истината бавно, трябва да вложа повече усилия в Божиите слова. Трябва да слушам повече проповедите и общението от Горното и трябва да търся, да общувам и да обсъждам повече всякакви проблеми или трудности с братята и сестрите. По този начин мога да напредна и да свърша някаква действителна работа. Спомних си за лъжеводачите и антихристите, разкрити в църквата. Някои имаха добри заложби и дарби, но понеже изобщо не се стремяха към истината и изпълняваха дълга си само заради собствената си репутация и статус, в крайна сметка те прекъсваха и смущаваха църковното дело и бяха отлъчени и отстранени. Макар някои братя и сестри да нямат добри заложби, те практикуват това, което разбират от Божиите слова, изпълняват дълга си всеотдайно и са трудолюбиви, и се покоряват на всеки дълг, който църквата им възложи. Тъй като са правилните хора и притежават правилни сърца и имат честно отношение към Бог и своя дълг, те успяват да постигнат някои резултати в дълга си. Разбира се, ако заложбите на човек са наистина лоши — до такава степен, че почти да не може да разбере Божиите слова или истината — за него става трудно да придобие истината, да постигне промяна в нрава и да бъде спасен от Бог. Това също е реалност. Така че, дали човек може да бъде спасен, зависи от това дали може да разбере Божиите слова, дали може да разбира и практикува истината и дали неговият живот нрав се променя. Това са най-важните неща.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова и пътят за практикуване ми стана по-ясен. Бог казва: „Подобряването на заложбите на хората означава, че от вас се изисква да подобрите способността си да разбирате, за да можете да схванете Божиите слова и да знаете как да действате според тях. Това е най-основното от всички изисквания. Нима вярата ти не е объркана, ако Ме следваш, без да разбираш това, което казвам? Колкото и думи да изричам, ако те не достигат до вас, ако не можете да ги разберете напълно, каквото и да ви казвам, това означава, че сте с ниски заложби. Без способност за разбиране вие не схващате нищо от това, което казвам, което прави постигането на желания ефект много трудно; има много неща, които не мога да ви кажа директно и замисленият ефект не може да бъде постигнат, което налага допълнителна работа. Тъй като вашата способност за разбиране, способността ви да виждате нещата и стандартите, според които живеете, са твърде недостатъчни, във вас трябва да се извърши работа по „подобряване на заложбите“. Това е неизбежно и няма алтернатива. Само по този начин може да се постигне някакъв ефект; в противен случай всички думи, които изрека, биха били напразни. И нима тогава всички вие няма да останете в историята като грешници? Нима няма да се превърнете в изметта на земята? Не знаете ли каква работа се извършва във вас и какво се изисква от вас? Трябва да познавате собствените си заложби: те изобщо не отговарят на Моите изисквания. А нима това не забавя Моята работа? Предвид сегашните ви заложби и текущото състояние на нрава ви, никой от вас не е годен да свидетелства за Мен, нито пък някой от вас е в състояние да се нагърби с тежките отговорности на бъдещото Ми дело. Не се ли чувствате дълбоко засрамени? Ако продължавате така, как ще удовлетворите Моите намерения? Трябва да изживееш живота си пълноценно. Не оставяй времето да минава напразно — в това няма никаква стойност. Трябва да знаеш с какво трябва да разполагаш. Не си мисли, че си специалист по всичко — все още имаш да извървиш дълъг път! Какво повече може да се каже, ако не притежаваш дори минимално разбиране на човешката природа? Нима всичко това не е напразно?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подобряването на заложбите е за да се получи Божието спасение). От Божиите слова разбрах, че макар заложбите ми да бяха лоши и да навлизах в истината бавно, и макар да имах по-ниска работна ефективност от другите, не можех да се откажа от себе си, да стана негативна или да се отдръпна. Трябваше активно да се стремя към истината, да уча съответните принципи, да подобрявам заложбите си и да давам най-доброто от себе си, за да изпълня дълга си. Ако не беше тази оценка от братята и сестрите, нямаше да опозная себе си. Винаги съм си мислела, че имам добри заложби и съм способна да изпълнявам някои задачи, и живеех в състояние на самоодобрение и самодоволство. Ако бях продължила така, никога нямаше да постигна никакъв напредък. Като разбрах Божието намерение, вече не бях подвластна на лошите си заложби, и независимо колко дълго можех да продължа да изпълнявам този дълг, бях готова да предложа силата си и да упорствам в дълга си. Дори ако един ден заложбите ми вече не бяха достатъчни и отново ме преназначаха на друг дълг, бях готова да се покоря на Божиите устройвания и разпоредби. По-късно започнах да се фокусирам върху подобряването на заложбите си. Активно учех и проучвах в своя дълг, размишлявах и обобщавах минали грешки и отклонения в него и се съсредоточих върху това да правя нещата според принципите. Без дори да осъзная, започнах да постигам известен напредък в дълга си и докато се стремях нагоре, ефективността ми в дълга също се подобри.

Чрез това преживяване почувствах Божията любов и спасение за мен и видях, че Бог има различни изисквания към хората с различни заложби. Независимо какви заложби има човек, стига искрено да се стреми към истината и да е верен и покорен в дълга си, тогава без значение кой е той, има шанс за спасение. Това е Божията праведност.