От Джоу Фън, Китай

През юли 2023 г. бях отстранена от позицията си като водач, защото се стремях към слава и статус и не вършех истинска работа. Две седмици по-късно бившата ми партньорка, сестра Лиу Сяо, дойде да ме види. Тя каза: „В момента Компартията арестува вярващи в Бог навсякъде. Някои семейства на домакини са известни като вярващи в Бог, така че не са в безопасност. Ти не си известна като вярваща и семейното ти положение е подходящо. От сега нататък можеш да изпълняваш дълг на домакиня вкъщи“. Почувствах се много засрамена, когато видях Лиу Сяо. Помислих си: „Само преди две седмици все още изпълнявах ръководни задължения в партньорство с нея, а сега тя идва да ми възлага дълг. Още по-лошо — дълг на домакиня! Колко ниско паднах! Дали тя си мисли, че не съм човек, който се стреми към истината, и съм годна само за дълг на домакиня?“. После си помислих, че повечето братя и сестри, които изпълняват дълг на домакини, са по-възрастни и със средни заложби. Колко срамно щеше да бъде, ако братята и сестрите, които ме познават, разберяха, че изпълнявам дълг на домакиня у дома! Изобщо не исках да изпълнявам дълг на домакиня и си мислех, че той е по-низш, за разлика от този на водачите, които се радват на престиж и известност, където и да отидат. Въпреки това не е разумно да откажеш дълг, когато е наложително, затова неохотно се съгласих. Също така си помислих: „Когато придобия известно разбиране за себе си чрез малко духовна практика и самоанализ, може да ме преназначат на друг дълг“.

След като започнах да изпълнявам дълг на домакиня, Лиу Сяо понякога идваше в дома ми, за да обсъжда работа с братята и сестрите. Мислех си как преди бях точно като нея, но сега им готвех, миех чиниите всеки ден и чистех. По-срамно от това не можеше да бъде! Един ден на вратата се звънна и като отворих, видях, че е сестра Уан Дан. Лицето ми веднага пламна. Припомних се, че в миналото аз винаги уреждах Уан Дан да върши всичко, но сега Уан Дан ми уреждаше работа. Такъв голям обрат беше много срамен! Уан Дан каза: „През следващите няколко дни ще вземем братята и сестрите, които са в дома ти, и ще ги прехвърлим в друг дом“. Много се зарадвах, като го чух. „Дали това означава, че ще ми уредят да изпълнявам друг дълг? Стига да не е дълг на домакиня, нямам нищо против да поя новодошли или да проповядвам евангелието. Стига да мога да общувам с братята и сестрите си, когато дойде денят за избори в църквата, ще имам възможност да се кандидатирам за водач или дякон. За разлика от дълга на домакиня, където няма никаква възможност да те забележат“. Докато си мечтаех, Уан Дан добави: „Ще ги вземем и ще ги заменим с други братя и сестри“. Много се разочаровах, щом чух това. „Докога ще продължи този дълг на домакиня?“. По-късно видях писмо от висшестоящите водачи. В него се казваше, че Компартията разследва, издирва и арестува хора, които вярват в Бог, и че всеки трябва да внимава за безопасността си и да защитава интересите на църквата, и конкретно семействата на домакините трябва да поддържат добра среда и да защитават своите братя и сестри. След като прочетох писмото, си помислих: „Сегашната обстановка става все по-напрегната и се нуждаем от повече безопасни семейства на домакини. Изглежда, че няма да е лесно да променят моя дълг на домакиня“. През този период бях потисната и нещастна по цял ден. Когато в ежедневието сестрите правеха или казваха нещо, което не ми харесваше, аз ги гледах накриво, ядосвах се и се съпротивлявах, когато имаше много неща за подреждане, докато чистех. Чувствах се като прислужница, която върши цялата мръсна и уморителна работа, и подреждах нещата сърдито, със силно блъскане и тряскане. Също така не изглеждах щастлива, когато говорех със сестрите. През това време всички сестри бяха възпирани от мен и собственото ми състояние се влошаваше все повече и повече. Дори не изпълнявах редовно духовните практики, а понякога даже безразборно угаждах на плътта, като си играех с телефона. Сестра Ли Лу видя, че състоянието ми е лошо и ми напомни да чета повече от Божиите слова, да уча повече химни и да се упражнявам да пиша статии, но аз не я послушах. Един ден Ли Лу посочи състоянието ми, като каза, че макар външно да изпълнявам дълга си, не го правя с желание. Като чух думите ѝ, почувствах лека съпротива. „Всеки ден съм заета да готвя за всички ви. Как така не го правя с желание?“. След това думите ѝ продължиха да изплуват в съзнанието ми. През нощта се въртях в леглото и не можех да заспя. Помислих си: „Защо сестра ми ме упрекна? Какво е Божието намерение?“. Помислих си, че състоянието ми напоследък беше лошо и не обръщах внимание на дълга си, нито показвах любов към сестрите си. Често им хвърлях сърдити погледи и ги възпирах… Колкото повече мислех за това, толкова повече угризения и самообвинение чувствах. Помолих се на Бог да ме води да разбера себе си. Спомних си някои Божии слова, които бях чела преди: „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Бог говореше точно за моето състояние. Спомних си, че преди, когато бях водач в църквата, и можех да бъда забелязвана. Където и да отидех, братята и сестрите ме ценяха, изпитвах щастие в сърцето си и имах енергия да изпълнявам дълга си. Бях особено очарована, когато ме избраха за районен водач и си мислех, че съм се откроила от масата и съм попаднала в светлината на прожекторите. Изпълнявах дълга си с удвоени сили. По това време всеки ден работех от сутрин до вечер. Беше зима и беше много студено, но дори когато се прибирах чак в 11 или 12 през нощта, пак бях щастлива, не усещах студа и не се чувствах уморена. Но след като бях освободена и водачът ми възложи да изпълнявам дълг на домакиня, се почувствах като прислужница, която върши цялата тежка работа и поръчки, сякаш бях по-низш слуга. Сърцето ми не можеше да се покори и с нетърпение очаквах деня, в който водачите ще ме преназначат. По-късно висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което се казваше, че сегашната обстановка става все по-напрегната и са необходими повече безопасни семейства на домакини. Когато осъзнах, че дългът ми няма да бъде сменен скоро, се почувствах зле и живеех в негативност. Изпълнявах дълга си, но дълбоко в сърцето си таях неохота и също така хвърлях на сестрите си сърдити и обидени погледи, като ги възпирах. Какво покорство имах пред Бог? Моето покорство беше условно и съдържаше моите лични предпочитания и примеси. Не беше истинско покорство пред Бог. Покорявах се само ако беше от полза за мен и печелех някакъв престиж, но ако не беше от полза за мен и не можех да се изтъкна, не можех да се покоря. Щеше да е много опасно да не променя това състояние.

Един ден прочетох Божиите слова: „В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да изпълнят своята част и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват хората да изпълнят своята част, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга. Ако нямаше Божие дело на управлението, щяха ли хората на земята — независимо как живеят — да имат дълг? Не. Сега виждате ясно. С какво е свързан дългът на човека? (Свързан е с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Точно така. Има пряка връзка между дълга на хората, дълга на сътворените същества и Божието дело на управлението за спасяването на човечеството. Може да се каже, че без Божието спасяване на човечеството и без делото на управлението, което въплътеният Бог е започнал сред хората, те не биха имали никакъв дълг, за който да се говори. Дългът произтича от Божието дело. Именно него Бог изисква от хората. Ако погледнем на него от тази гледна точка, дългът е важен за всеки човек, който следва Бог, нали? Той е много важен. Казано в по-общ смисъл, ти участваш в делото на Божия план за управление. Казано по-конкретно, ти сътрудничиш на различните видове Божии задачи, които се изискват в различни моменти и сред различни групи от хора. Независимо какъв е твоят дълг, той е мисия, която Бог ти е дал. Понякога от теб може да се изисква да се грижиш за важен предмет или да го пазиш. Това може да е сравнително дребен въпрос, за който може да се каже само, че е твоя отговорност, но това е задача, която Бог ти е дал. Ти си я приел от Него. Ти си я приел от Божиите ръце и това е твой дълг. Ако говорим за същината на въпроса, твоят дълг ти е поверен от Бог. Той включва най-вече проповядване на евангелието, споделяне на свидетелство, правене на видеоклипове, да си водач или работник в църквата или може да е работа, която е дори по-опасна и по-важна. Независимо от това, щом тя е свързана с Божието дело и с нуждите на работата по разпространяването на евангелието, хората трябва да я приемат като дълг от Бог. Казано в още по-широк смисъл, дългът е мисията на човека, поръчението, поверено му от Бог. По-конкретно казано, това е твоята отговорност, твоето задължение. С оглед на факта, че това е твоята мисия, че е поръчение, поверено ти от Бог, и че е твоя отговорност и задължение, изпълнението на твоя дълг няма нищо общо с твоите лични дела“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че хората имат възможност да изпълняват дълг и да бъдат спасени само поради Божия план за управление за спасение на човечеството и че има много видове дълг, които трябва да се изпълняват в Божия дом. Някои хора водят църквата, други проповядват евангелието, а трети вършат обща работа и така нататък. В Божиите очи няма разлика между по-добър и по-лош дълг, или възвишен и низш дълг. Като сътворени същества трябва да се покоряваме на Бог, без значение какъв дълг изпълняваме или дали можем да се изтъкнем, или не, и не трябва да избираме въз основа на собствените си предпочитания. Вместо това аз разделях дълга, който идваше от Бог, на различни степени, и вярвах, че да си водач е много престижно, защото където и да отидат, водачите са ценени и будят завист. Те са точно като висшето ръководство в една компания — заобиколени от хора, които им се възхищават. Когато изпълняваш дълг на домакин обаче, се трудиш върху уморителни и мръсни дребни поръчки, точно както в света камериерката е слуга и я гледат отвисоко. Ето защо, когато водачът ми възложи да изпълнявам дълг на домакиня, си помислих, че е твърде срамно и унизително, и се оплаквах, докато изпълнявах дълга си. В крайна сметка състоянието ми се влошаваше все повече и повече и дори не изпълнявах редовно духовните практики, нито ми се пишеха статии. Всичко това беше причинено от погрешния ми възглед за моя дълг. Гледах на нещата като невярваща и не смятах дълга си за своя отговорност и задължение. За едно сътворено същество най-смисленото нещо е да може да изпълнява дълга си в Божия план за управление и спасение на човечеството. Това е най-голямата чест и трябва да благодаря на Бог, че ми даде тази възможност. Компартията неистово се съпротивлява на Бог и не подбира средства, за да преследва и арестува християни, за да смущава и унищожава Божието дело. В тази неблагоприятна среда е моя отговорност и задължение да бъда добър домакин за братята и сестрите си, като им помагам да изпълняват дълга си в безопасна среда. Въпреки това бях твърде силно обвързана с гордост и статус и погрешно вярвах, че онези, които изпълняват дълг на домакин, не са хора, които се стремят към истината, и че само по-възрастните изпълняват този дълг. Всичко това бяха моите представи и фантазии.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). След като прочетох Божиите слова разбрах, че първопричината за моята неспособност да се покоря на Бог е, че бях обусловена от сатанински мисли и възгледи, като например: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Бях придала твърде голямо значение на своята гордост и статус. Спомних си как, когато работех в държавно предприятие, постоянно чувствах, че съм по-висшестояща от другите. Гледах отвисоко на хората, които работеха в тухларни, на строежи или в малки фабрики. След като започнах да вярвам в Бог, бях същата и си мислех, че е престижно да си водач, докато гледах отвисоко онези, които изпълняваха дълг на домакин или общ дълг. Чувствах, че този дълг е просто да изпълняваш поръчки и да вършиш физическа работа, че е по-низш. Ето защо, когато Лиу Сяо ми възложи да изпълнявам дълг на домакиня, се почувствах по-низша от другите и исках да се скрия, щом я видех. Също така ми беше неловко да се виждам с Уан Дан, когато идваше при мен за нещо, и завиждах и на двете, че като водачи се радват на престиж, където и да отидат, и печелят уважението на своите братя и сестри. Мислех си, че като изпълнявам дълг на домакиня, не съм на същото ниво като тях и се чувствах много притеснена. Зарадвах се, щом чух Уан Дан да казва, че ще отведе братята и сестрите, и се надявах един ден да надзиравам групите за събирания в църквата и да имам шанс да бъда повишена в бъдеще. Но щом чух, че все още трябва да изпълнявам дълг на домакиня, състоянието ми се срина и станах негативна и небрежна в изпълнението на дълга си. Припомних си времето, когато бях водач и бях освободена, защото се стремях към репутация и статус и в резултат на това тръгнах по грешен път. Сега изпълнявах дълг на домакиня, но старата ми природа не се беше променила. Все още мислех за гордост и статус и не можех да изпълнявам добре дълга си. Осъзнах, че съм била обвързана и контролирана от погрешните мисли и възгледи на Сатана и при изпълнението на дълга си на всяка крачка мислех само за собствената си гордост и статус. Не показвах никакво покорство, още по-малко преданост, а гледната ми точка за хората и нещата беше като на невярваща. Не основавах нещата на Божиите слова. Всичко, което бях направила, беше враждебно на истината и се съпротивляваше на Бог. Когато разбрах това, се помолих на Бог: „Скъпи Боже, не мога да се покоря на Твоите разпоредби, за да защитавам собствената си гордост и статус. Повече не желая да живея според сатанински мисли и възгледи. Поведи ме да възприемам хората и нещата в съответствие с Твоите слова и да се покоря на Твоите разпоредби“.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид делото на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да се избавиш от егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като преживяваш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да постъпваш. То е да живееш открито и прямо и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш безгръбначен, достоен за презрение и подъл. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Като прочетох Божиите слова, сърцето ми се проясни. Когато изпълняваме дълга си, първо трябва да се откажем от личните си интереси, гордост и статус. Независимо какво мислят другите за нас, трябва да поставим дълга си на първо място както и интересите на Божия дом. По този начин действаме пред Бог и изпълняваме собствения си дълг. В днешно време Компартията се опитва да арестува неистово вярващите в Бог по всевъзможни начини. Тя е въвела различни видове високотехнологично оборудване за наблюдение и е инсталирала камери с висока разделителна способност по улиците и алеите, а също така е създала мрежа от информатори в кварталните комитети и сред хората, които получават минимални помощи за живот, за да наблюдават и следят вярващите в Бог. Много семейства на домакини са изправени пред рискове за безопасността си и не е лесно да се намери безопасно семейство на домакин. Аз не съм известна като вярваща и не съм изправена пред никакви рискове за безопасността си, така че е подходящо да изпълнявам дълг на домакиня. Трябва да се покоря на разпоредбите на църквата и да изпълнявам добре дълга си на домакиня. Това защитава и интересите на църквата. След като разбрах Божието намерение, бях готова да се откажа от гордостта и статуса си и да изпълнявам добре дълга си на домакиня, за да защитавам братята и сестрите и да им осигуря безопасна среда, в която да изпълняват своя дълг. По-късно, когато имах време, четях повече от Божиите слова, извършвах духовни практики и се упражнявах да пиша статии. Като практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше много по-спокойно. Това, че успях да постигна тези успехи, се дължеше на Божието ръководство. Благодаря на Бог!