От И Шан, Китай

През 2003 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Бях особено развълнувана, че мога да приветствам завръщането на Господ Исус и исках бързо да съобщя тази прекрасна новина на братята и сестрите си в Господ, за да могат всички да дойдат пред Бог. Ето защо бързо се присъединих към евангелския екип.

През март 2004 г. отидох да проповядвам евангелието в други райони според нуждите на делото. По това време бях изпълнена с решимост и исках да отида и да проповядвам евангелието възможно най-скоро, за да мога да помогна на повече хора да чуят Божия глас и да приемат Божието спасение от последните дни. Но после си помислих: „Кой ще се грижи за двете ми деца, ако замина? Дъщеря ми е на 13, а синът ми е на 12 години. Отгледала съм ги още от малки. Съпругът ми е зает с работа по цял ден и никога не е показвал кой знае каква загриженост към децата. Ако отида да изпълнявам дълга си, кой ще се грижи да се хранят три пъти дневно? Ако няма кой да се грижи за децата и нещо се случи, няма ли съпругът ми и свекърва ми да кажат, че не съм изпълнила отговорностите си като майка? Роднините и съседите ми също ще кажат, че не съм добра майка“. Когато си помислих това, изпитах много неприятно чувство в сърцето си, сякаш го смазваше огромен камък. Дойдох да се помоля пред Бог: „Скъпи Боже, искам да отида да проповядвам евангелието, но не мога да оставя децата си. Страхувам се, че никой няма да се грижи за тях, когато ме няма. Как трябва да практикувам? Моля Те, просветли ме и ме напътствай“. След като се помолих, си спомних Божиите слова: „Кой може наистина и напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът и винаги си загрижен за любимите си хора? Имам ли определено място в сърцето ти? Продължаваш да говориш, че Ми позволяваш да доминирам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само измамни лъжи! Колко от вас са ангажирани с църквата от все сърце? И кой от вас не мисли за себе си, а действа заради днешното царство? Помислете много внимателно за това“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). От Божиите слова разбрах, че Бог е Създателят и Той господства и управлява съдбата на всички хора, тогава не бяха ли и двете ми деца в Божиите ръце? Бог вече беше устроил какво ще се случи с децата ми в бъдеще. Нямаше смисъл да се тревожа. Трябваше да имам вяра в Бог и да Му поверя децата си. И така, настаних двете си деца и тръгнах да изпълнявам дълга си със спокойно сърце.

През зимата на 2004 г. времето беше много студено. Чух някои братя и сестри да казват, че искат да купят зимни дрехи на децата си и започнах да се тревожа своите. „Студено е, дали са облечени топло? Ами ако настинат?“. Затова уредих делата си и се върнах вкъщи. Когато стигнах у дома, видях, че двете ми деца са се научили да готвят и да си перат дрехите и бяха в отлично здраве. Спомних си какво каза Бог: „Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът и винаги си загрижен за любимите си хора?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Преди имах твърде малко вяра, но сега, когато видях, че децата ми се справят добре, можех да ги оставя и да изпълнявам дълга си със спокойно сърце. По-късно, следващия път когато видях двете си деца, те бяха пораснали. Не само можеха да помагат на баща си да продава в магазина, но се бяха научили и как да зареждат стока. Всички около тях ги хвалеха, че са способни и компетентни. Бях много щастлива и благодарна на Бог. След това проповядвах евангелието на двете си деца. Те го приеха и четяха Божиите слова у дома.

Към края на 2012 г. бях арестувана, докато проповядвах евангелието далеч от дома. Полицаите ме изтезаваха една седмица, за да ме накарат да предам църковния водач, и през това време непрекъснато ме заплашваха и притискаха, като казваха, че съм политически престъпник, защото вярвам в Бог, и че хора в моето положение получават поне три до седем години затвор. Като си помислех, че ще бъда осъдена на толкова много години, плачех неспирно. Мислех си: „Ще се тревожат ли двете ми деца за мен, ако знаят, че съм арестувана? Ако полицията разбере, че и те вярват в Бог, също ли ще ги арестува? През тези години не съм се грижила добре за тях. Ако ги въвлека и в неприятности…“. Колкото повече мислех за това, толкова по-тъжна се чувствах. Неочаквано, няколко дни по-късно, полицията ме заведе до вратата на центъра за задържане. Видях дъщеря си и научих, че двете ми деца са търсили хора и са използвали връзки, положили са много усилия и са похарчили между 70 000 и 80 000 юана, за да ме освободят под гаранция до съдебния процес, така че да мога да излежавам присъдата си извън затвора за 18 месеца. Когато се прибрах, съпругът ми каза: „Двете деца доста тичаха насам-натам, за да те измъкнат. Всеки ден разпитваха наоколо и вече не им беше до работа. По цял ден се тревожеха и се страхуваха, че ще бъдеш пребита до смърт от полицията. Синът ни каза, че ще те измъкне, дори ако се наложи да продаде всичко, което има“. Когато чух съпруга ми да изрича тези думи, се разплаках безутешно. Припомних си, че напуснах дома си, за да изпълнявам своя дълг, когато децата ми бяха тийнейджъри. През годините не се грижих добре за тях, а сега те дори бяха платили толкова висока цена за мен. Наистина чувствах, че съм ги разочаровала и исках да остана вкъщи и да се грижа добре за тях от сега нататък, да им помагам да се грижат за техните деца и да поработя, за да изплатя дълга си към тях. Не очаквах, че след като бях у дома само десет дни, петима или шестима полицаи внезапно ще нахлуят, за да ме арестуват и ще ме отведат отново в центъра за задържане. Измъчваха ме и ме разпитваха в продължение на шест дни, но ме пуснаха, без да им кажа нищо. За да избегна арест от полицията, нямах друг избор, освен да напусна дома си и да отида другаде, за да изпълнявам своя дълг.

Веднъж писах на дъщеря си, за да я попитам за положението у дома. Тя ми каза, че откакто съм заминала, полицията е идвала вкъщи много пъти, за да ги принуди да разкрият местонахождението ми. Работата на сина ми е била спряна от правителството, а дъщеря ми също е престанала да посещава събирания и да изпълнява дълга си заради ареста ми, който представляваше риск за сигурността ѝ. С течение на времето дъщеря ми стана слаба, а синът ми вече не искаше да ходи на събирания. След като прочетох писмото, се почувствах много притеснена и си помислих: „Ако двете ми деца не вярват в Бог, няма ли да са неспособни да имат добър изход в бъдеще? Ако бях у дома и общувах с тях за Божиите слова, нямаше ли все още да могат да вярват в Бог и да изпълняват правилно дълга си? Прекарвам дните си в други райони, проповядвам евангелието на другите, но сега собствените ми деца са слаби и аз не съм им помогнала, нито съм ги подкрепила правилно. Наистина не съм добра майка“. През това време състоянието ми беше лошо и нямах сърце да изпълнявам дълга си. Новодошлите не бяха напоявани своевременно, заради което някои от тях станаха негативни. Знаех, че ще е много опасно да не променя състоянието си, затова се помолих на Бог да ме поведе да опозная себе си и да разбера Неговото намерение. Спомних си един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита, че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, но ако искаш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си отдадена на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? Традиционната култура и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, като може би покажеш малко отдаденост на Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка? Сега ти носиш две дини под една мишница — искаш да изпълняваш добре дълга си, но също така искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Но пред Бог имаме само една отговорност и задължение, една мисия: да изпълняваме правилно дълга си на сътворено същество. Изпълни ли добре този дълг? Защо отново се отклони от пътя? Наистина ли в сърцето ти няма чувство на обвинение или упрек? Тъй като истината все още не е положила основите си в сърцето ти и не властва над него, ти можеш да се отклониш от пътя, когато изпълняваш дълга си. Въпреки че сега си способна да изпълняваш дълга си, в действителност все още далеч не отговаряш на критериите на истината и на Божиите изисквания. […] Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълняваш задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълняваш единствено дълга към Бог, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното нещо и най-важното дело, което хората трябва най-вече да завършат в животa си. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). От разобличението в Божиите слова видях, че съм била окована твърде здраво от традиционната култура. Бях вярвала, че една добра майка трябва да живее за децата си, да се уверява, че се хранят три пъти дневно и да се грижи за всичко в живота им, както и за домакинската работа. Само като правиш това, можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Ако не можеш да направиш това, не си добра жена: нарушила си съвестта и моралните стандарти. През годините винаги съм смятала, че да си добра съпруга и любяща майка е стандартът за добра жена. Колкото и да страдах за децата си, вярвах, че това е напълно естествено и бях напълно готова да им робувам през целия си живот. Мислех, че само като постъпвам по този начин, мога да изпълня отговорностите си като майка. Особено след като бях арестувана от Компартията, двете ми деца похарчиха много пари за мен, бизнесът им беше възпрепятстван и освен това бяха притеснени и уплашени. Чувствах се още по-задължена към тях. Мислех, че не съм се грижила добре за децата си и съм ги накарала да страдат толкова много заради мен, затова исках да върша повече работа за тях и да им помогна да се грижат за техните деца и да направя всичко възможно да им се реванширам. Когато чух, че дъщеря ми не може да посещава събирания или да изпълнява дълга си заради моя арест, че синът ми е загубил работата си и че снаха ми също го възпрепятства и преследва, заради което той загуби кураж да вярва в Бог, повярвах, че съм се провалила в отговорностите си, защото не съм им чела повече от Божиите слова. Поради това живеех в самообвинение и нямах желание да изпълнявам дълга си. Новодошлите, за чието поене отговарях, не можеха да посещава редовно събиранията поради негативност и слабост, но аз не побързах да намеря подходящи Божии слова, за да разреша проблемите им. Вместо това главата ми беше пълна с мисли как да се върна у дома и да се грижа за децата си. Тъй като имаше рискове за моята безопасност, не можех да се прибера вкъщи и постоянно чувствах сякаш съм задължена на децата си, а сърцето ми беше изпълнено с болка и мъка. Смятах, че да бъда добра съпруга и любяща майка е по-важно от това да получа истината, да изпълнявам дълга си и да бъда спасена. Въпреки че през всичките тези години бях оставила семейството и работата си, за да изпълнявам дълга си, мислите и възгледите ми не се бяха променили ни най-малко. Не мислех как да изпълнявам добре пред Бог дълга на сътворено същество, а вместо това се стремях да бъда добра съпруга и любяща майка. Почти провалих дълга си и шанса си да бъда спасена. Колко сляпа и невежа бях! Като се замисля, често говорех с децата си за вярата в Бог и ги доведох пред Бог, така че изпълних отговорностите си и не им дължа нищо. Страданията, понесени от тях, всъщност бяха причинени от комунистическата партия. Ако не беше преследването и арестите на вярващите в Бог от страна на комунистическата партия, можех да се прибера вкъщи и да се погрижа за децата си. Трябваше да мразя комунистическата партия, защото тя донесе страдание на мен и на тях. Аз обаче обвинявах себе си за всичко и настоявах, че децата ми са страдали така, защото като майка не съм се грижила добре за тях. Бях толкова глупава и неспособна да прозирам нещата! Когато разбрах това, състоянието ми донякъде се промени. Успях да посветя сърцето си на своя дълг и онези негативни и слаби новодошли също успяваха да се събират нормално.

През 2023 г. бях предадена от един Юда и полицията непрекъснато се опитваше да ме арестува. През януари 2024 г. от полицията се обадили на дъщеря ми и я повикали да отиде в полицейския участък. Дъщеря ми си помислила, че отново съм арестувана, и панически се втурнала натам. Неочаквано полицаите я принудили да подпише Трите декларации, за да се отрече и да предаде Бог, а също така я заплашила и притиснала. Дъщеря ми не прозряла замисъла на Сатана и подписала Трите декларации. Като чух новината, сърцето ми се изпълни с тъга. Помислих си: „Дъщеря ми е послушна и разумна и никога не ме е спирала да вярвам в Бог. Когато бях арестувана от полицията, тя не можеше да ходи на събиранията или да изпълнява дълга си поради риска от арест. След това беше възпирана от съпруга и свекъра си, така че през тези години тя не се е стремила правилно към истината и е живяла в преследване на пари. В резултат на това не е яла и пила правилно Божиите слова, нито е изпълнявала дълга си. Църквата вече я беше премахнала като неверница. Сега тя е подписала Трите декларации, което означава, че е загубила напълно всякакъв шанс да бъде спасена“. Когато си помислих това, не можах да сдържа потоците от сълзите си. Ако можех редовно да се прибирам вкъщи, за да виждам децата си и да общувам с тях по-често за Божиите слова, може би дъщеря ми щеше да разбере повече истини и нямаше да подпише Трите декларации. Колкото повече мислех за това, толкова повече се заклеймявах. През онези дни не ми се правеше нищо и нямах желание да изпълнявам дълга си. Осъзнах, че състоянието ми е лошо, затова дойдох пред Бог да се моля да ме води да разбера Неговото намерение.

След като се помолих, прочетох Божиите слова: „Който и да е от тях, ако е определен тип човек, той ще върви по определен път. Нима това не е сигурно? (Да, така е.) Пътят, по който човек поема, определя какъв е той. Пътят, по който поема, и типът човек, в който се превръща, зависят от самия него. Това са неща, които са предопределени, вродени и са свързани с природата на човека. Тогава каква е ползата от родителското възпитание? Може ли то да управлява природата на човека? (Не.) Родителското възпитание не може да управлява човешката природа и не може да реши проблема за това по кой път да поеме човек. Какво е единственото възпитание, което родителите могат да осигурят? Някои прости модели на поведение в ежедневието на децата им, някои доста повърхностни мисли и правила за постъпките им — това са нещата, с които родителите имат нещо общо. Преди децата им да навършат пълнолетие, родителите трябва да изпълнят вменената им отговорност, която се състои в това да възпитат децата си да следват правилния път, да учат усърдно и да се стремят да са способни да се издигнат над останалите, след като пораснат, а не да вършат лоши неща или да станат лоши хора. Родителите трябва също така да насочват поведението на децата си, да ги учат да бъдат учтиви и да поздравяват по-възрастните, когато ги видят, да ги учат на други неща, свързани с поведението — това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. Да се грижат за живота на детето си и да го възпитават в някои основни правила за постъпките му — ето до какво се свежда родителското влияние. Що се отнася до индивидуалността на детето, родителите не могат да влияят на това. Някои родители са спокойни и вършат всичко в спокойно темпо, докато децата им са много нетърпеливи и не могат да останат на едно място дори за кратко. Когато са на 14 или 15 години, те тръгват сами да изкарват прехраната си, вземат самостоятелни решения за всичко, не се нуждаят от родителите си и са много независими. На това ли ги учат родителите им? Не. Следователно индивидуалността, нравът и дори същността на човека, както и пътят, който ще избере в бъдеще, нямат никакво отношение към родителите му. […] Пътят, по който човек поема в живота, не се определя от родителите му, а е предопределен от Бог. Казано е, че „Съдбата на човека се определя от Небето“, и тази поговорка е обобщена от човешкото преживяване. Преди човек да достигне зряла възраст, не можеш да кажеш по какъв път ще поеме. След като стане възрастен, започне да мисли и може да размишлява над проблемите, той ще избере какво да прави в по-широката общност. Някои хора казват, че искат да бъдат висши служители, други — адвокати, трети — писатели. Всеки има свой собствен избор и свои собствени идеи. Никой не казва: „Просто ще чакам родителите ми да ме възпитат. Ще стана такъв, какъвто ме възпитат родителите ми“. Никой не е толкова глупав, че да мисли така. След достигане на зряла възраст идеите на хората започват да се раздвижват и постепенно узряват, като по този начин пътят и целите пред тях стават все по-ясни. По това време малко по малко става ясно какъв тип човек е той и от коя група е част. От този момент нататък индивидуалността на всеки човек постепенно става ясно очертана, както и неговият нрав, а също и пътят, по който върви, посоката му на живот и групата, към която принадлежи. На какво се основава всичко това? В крайна сметка това е нещо, което Бог е предопределил — то няма нищо общо с родителите на човека“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че пътят, по който тръгват децата, не е нещо, което родителите могат да решат или променят. Той се определя от тяхната природа същност и няма нищо общо с родителското възпитание. Мислех си как дъщеря ми не се е стремила към истината, преди да подпише Трите декларации, и щом бизнесът ѝ станеше натоварен, не ходеше на събирания, нито четеше Божиите слова и не желаеше да изпълнява дълга си. Тя се съсредоточаваше върху стремежа към пари и стремежа към злите светски тенденции. Водачът беше общувал с нея много пъти, но тя не се покая, така че църквата премахна дъщеря ми като неверница въз основа на нейното последователно поведение. Сега, след като беше подписала Трите декларации, тя напълно беше разкрила, че има същност на неверница. Това, че не се стремеше към истината и не вървеше по правилния път, се определяше от нейната собствена природа същност и не беше свързано с мен като нейна майка. Това, че децата ми се озоваха в това състояние, е понеже по природа не обичаха истината и не се стремяха към нея. Никой друг не може да бъде обвиняван и не е вярно, че ако им бях чела повече от Божиите слова, те щяха да се стремят усърдно към истината и да вървят по правилния път. Те по природа изпитваха неприязън към истината и не се стремяха към нея, така че дори и да бях общувала с тях всеки ден, нямаше да мога да променя тяхната същност или пътя, по който вървяха. Като погледнах децата си според Божиите слова, сърцето ми се почувства много по-освободено, вече не се чувствах задължена към тях и вече не бях смущавана в изпълнението на дълга си. Благодаря на Бог!