От Лин Уей, Китай

През юни 2021 г. бях избрана за проповедник. Отначало не бях запозната с работата си, затова смирено се учех от съработниците си. След известно време някои от делата в църквите, за които отговарях, дадоха известни резултати, но напредъкът в други беше слаб. На едно събиране една висшестояща водачка ме попита: „Каква работа си свършила през това време? Как напредват различните църковни дела?“. Помислих си: „Откакто поех работата, няма напредък в развиването на напоители. Засега няма да споменавам това, за да не каже водачката, че не върша добра работа, и да не ме гледа отвисоко. Но евангелската работа и делото по изчистването на църквата дадоха някакви резултати. Ако говоря за тях, водачката със сигурност ще остане с добро впечатление за мен и ще си помисли, че съм способна да се справя с дълга“. Затова говорих само за работата, която е дала резултати. Не очаквах, че водачката ще ме попита как напредва развиването на напоители. Помислих си: „Ако водачката разбере, че не съм намерила подходящи кандидати за развиване, ще каже ли, че ми липсва работоспособност?“. Затова казах: „В момента търся хора“. Като чу това, водачката не попита по-подробно. Тя просто ме подкани да развивам хора възможно най-скоро. Тайно се зарадвах в сърцето си с мисълта, че най-накрая ми се е разминало. Неочаквано водачката отново ме попита: „Има ли някакви рискове за сигурността с домовете за събирания?“. Щом чух това, се напрегнах. Някои домове наистина имаха рискове за сигурността, но тъй като не можехме да намерим подходящи домове, просто продължавахме да се примиряваме с тях. Ако кажех истината, какво щеше да си помисли водачката за мен? Щеше ли да каже, че умишлено съм нарушила принципите и не съм взела предвид безопасността? Щеше ли да ме скастри? В онзи момент почувствах известна вътрешна съпротива: „Защо задава толкова подробни въпроси?“. Затова излъгах и казах: „Има такава ситуация, но ползвахме дома само веднъж. Като се върна, ще оправя нещата“. Водачката сякаш прочете мислите ми. Тя ме скастри, казвайки: „Напълно наясно си, че домът за събирания не е безопасен, и все пак продължаваш да го ползваш. Ако нещо се случи, последствията ще бъдат немислими! Ще можеш ли да ги понесеш? Освен това все още не са намерени подходящи за развиване напоители. Това не забавя ли делото?“. Като чух думите на водачката, се паникьосах още повече: „Водачката откри толкова много проблеми с мен още при първата ни среща. Как да я погледна в очите? Ще каже ли водачката, че не съм подходяща за този дълг?“. В същото време мълчаливо се защитавах: „Отскоро отговарям за работата, така че е разбираемо, че част от нея не е свършена добре. Нали другата ми работа даде някакви резултати? Трябва да ми дадеш малко време, за да навляза в нещата“. Обясних ситуацията, като казах, че току-що съм започнала да се обучавам и все още не разбирам някои принципи. Водачката изслуша и след това проведе общение с мен за някои принципи. Въпросът приключи.

Няколко дни по-късно същата висшестояща водачка дойде в нашата църква, за да уреди някои въпроси. Между другото попита колко водачи и работници, за които съм отговорна, могат да бъдат повишени и развивани и дали има такива, които трябва да бъдат освободени или преназначени. Помислих си: „Последния път, когато водачката се запозна с работата, бяха разобличени много мои проблеми и отклонения. Защо пита отново? С някои от водачите и работниците не общувам често и не съм много сигурна дали могат да бъдат повишени и развивани. Що се отнася до онези водачи и работници, които не постигат добри резултати в изпълнението на дълга си, в момента не мога да преценя дали трябва да бъдат преназначени. Какво да кажа? Ако кажа, че не знам, водачката ще си помисли, че не върша истинска работа. Ако кажа, че знам, няма да мога да говоря ясно за детайлите“. Затова отговорих нехайно: „Нямам проницателност за това, не бих могла да го преценя правилно“. Водачката видя, че не може да получи отговор на въпросите си, и не попита нищо повече. След това осъзнах, че отношението ми е грешно, и малко се самоукорих. Водачката искаше само да разбере спецификата на църковната работа и аз имах известно разбиране за това. Защо не можах просто да говоря честно?

На следващия ден водачката ме потърси за общение и ме попита: „Защо не каза истината, когато докладваше за ситуацията с работата, и защо не искаш хората да надзирават и проверяват работата, за която отговаряш? Какъв нрав е това?“. Като чух това, сърцето ми прескочи. „Какво ли ще си помисли водачката за мен сега? Не върша истинска работа, а и не ѝ позволявам да надзирава работата. Проблемът със сигурност е сериозен!“ Затова предпазливо отговорих: „Просто разбрах, че съм била доста измамна“. Водачката каза сериозно: „Наистина имаш измамен нрав. Но се противиш на надзорното дело и не позволяваш на хората да разберат напредъка на работата. Това възпрепятства изпълнението на църковната работа и разкрива нрава на антихрист. Трябва да се самоанализираш задълбочено!“. Като чух думите на водачката, малко се уплаших. Не очаквах естеството на проблема да е толкова сериозно. Помолих се на Бог в сърцето си да ме напътства, за да разбера собствените си проблеми. По-късно водачката ми намери един откъс от Божиите слова, който ми даде известно разбиране за моя покварен нрав. Всемогъщият Бог казва: „С каквато и работа да се занимава един антихрист, той се страхува Горното да научи повече за него и да разпитва. Ако Горното наистина разпита за състоянието на работата или за осигуряването на персонал, те ще дадат просто нехаен отчет за няколко дреболии, няколко неща, за които смятат, че Горното може да научи, и които, ако станат известни, няма да доведат до никакви последствия. Ако Горното настоятелно разпитва за останалото, те ще смятат, че то се намесва в техния дълг и в техните „вътрешни дела“. Няма да му кажат нищо повече, а ще се правят на улави, като мамят и прикриват нещата. […] така че каква е целта му, когато върши работа? Да подсигури статуса и поминъка си. Каквито и лоши неща да прави, не разкрива на хората умисъла и мотива за това, което прави. Трябва да ги пази в строга тайна — за него тези неща са секретна информация. Коя е най-чувствителната тема за такива хора? Това е, когато ги попиташ: „Какво си правил напоследък? Дало ли е някакви резултати изпълнението на дълга ти? Имало ли е някакви прекъсвания или смущения в рамките на работата ти? Как се справи с тях? На ниво ли си в работата си? Предано ли си изпълнявал дълга си? Решенията, които си взел в работата си, навредили ли са на интересите на Божия дом? Бяха ли освободени водачите, които не отговарят на критериите? Бяха ли повишени и развивани хората с добри заложби, които до известна степен се стремят към истината? Потъпквал ли си хората, които не са ти се подчинявали? Какво познание имаш за своя покварен нрав? Какъв тип човек си ти?“. Това са темите, които са най-чувствителни за тях. Най-много се страхуват да им бъдат задавани тези въпроси, затова, вместо да чакат ти да ги попиташ, те ще побързат да намерят друга тема, с която да ги прикрият. Искат на всяка цена да те подведат, като не ти позволяват да разбереш каква е всъщност ситуацията в действителност. Винаги те държат в неведение, никога не ти позволяват да знаеш докъде всъщност са стигнали с работата си. Няма и капка прозрачност. Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Имат ли страх от Бог? Не. Те никога не докладват по собствена инициатива за работата, нито докладват по собствена инициатива за несполуките в нея. Никога не питат, не търсят и не говорят свободно за предизвикателствата и объркването, с които са се сблъскали в работата си, а стигат дотам, че прикриват тези неща, като хвърлят прах в очите на другите и ги мамят. В работата им изобщо няма прозрачност и само когато Горното ги притисне да дадат фактологичен доклад и отчет, те неохотно ще кажат по нещичко. По-скоро биха умрели, отколкото да говорят по въпроси, които засягат тяхната репутация и техния статус — биха умрели, преди да кажат и една-единствена дума за това. Вместо това се преструват, че не са разбрали. Това не е ли нрав на антихрист?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)). От Божиите слова видях, че антихристите винаги се страхуват, когато от Горното ги разпитват за работата им и се информират за състоянието ѝ. Смъртно се страхуват да не бъдат разобличени нещата, които не са свършили, или техните недостатъци и пропуски. За да защитят собствената си репутация и статус, те влагат всичките си усилия в прикриване и трикове, за да не могат хората да разберат истината. Замислих се за себе си. Бях същата. Когато водачката се опита да разбере за работата ми, за да докажа, че имам работоспособност, поех инициативата да ѝ докладвам за делата, които са дали резултати, но си държах устата затворена за делата, които не са. Когато водачката ме попита за напредъка в развиването на напоители, въпреки че бях наясно, че изпитвам трудности и не върша действителна работа, се страхувах, че ако кажа истината, водачката ще ме кастри, затова бях измамна и казах, че развиването е в ход, като така я накарах погрешно да повярва, че върша действителна работа. По този начин си мислех, че мога да защитя имиджа си в съзнанието на водачката. Когато водачката попита дали домовете за събирания са безопасни, се притесних, че ако разбере истинската ситуация, ще ме кастри за това, че действам без принципи, затова прикрих фактите и увъртах, като избягвах важните аспекти на въпроса, за да я накарам да си помисли, че само този един път не съм действала според принципите. Заблудих водачката и се опитах да се измъкна. Когато тя ме скастри и разобличи, видях, че повече не мога да го прикривам. Страхувах се да не се изложа и затова си намерих извинения, като казах, че отскоро изпълнявам дълга си и не разбирам принципите. Освен това, когато висшестоящата водачка ме попита за водачите и работниците, които бяха моя отговорност, въпреки че бях наясно, че не разбирам някои хора, бях нехайна, като казах, че нямам проницателност и не мога да ги преценя. Видях, че за да защитя собствената си репутация и статус, на всяка крачка се отдавах на измама и трикове, за да прикрия отклоненията и недостатъците в работата. Наистина бях твърде изплъзваща се и измамна! Всъщност е съвсем редно водачите да питат за работната ситуация. Нормално е също така да има отклонения и проблеми в работата. Стига да мога да разбера нещата, които не съм успяла да направя, и да ги поправя, всичко е наред. Аз обаче не бях в състояние да се отнасям правилно с тях и не мислех как да правя нещата в полза на църковната работа. Вместо това, за да защитя собствената си репутация и статус, нагло се отдавах на измама и хитрост. Посветих всичките си усилия на прикриването на отклоненията и недостатъците в работата. Смъртно се страхувах да не бъдат открити от водачката. Това доведе до невъзможността на водачката да разбере проблемите в работата и да проведе общение и да ги реши своевременно. Това, което правех, възпрепятстваше църковната работа. Аз се противях на Бог! Нямах абсолютно никакво богобоязливо сърце. Това, което разкрих, беше нрав на антихрист.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за вредата и последствията от стремежа към репутация и статус. Всемогъщият Бог казва: „Ако си човек, който обича истината, ще можеш да понесеш всякакви видове болка, за да практикуваш истината. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да запази репутацията, статуса, достойнството и почтеността си. Ще предпочете да бъде измамник и Бог да го възненавиди и отхвърли. Такива хора не искат нито истината, нито Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамници. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но нещо по-сериозно — пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек. Дори в конкретния момент да успееш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си се отказал от истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и вечно съжаление. Измамниците никога няма да разберат това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). От Божиите слова разбрах, че Бог обича честните хора, а ненавижда и презира измамните. Ако някой постоянно използва лъжи и хитрости, за да защити собствената си репутация и статус, тогава той е измамен човек и не може да бъде спасен. Като се замислих, водачката разпитваше за работата и я проследяваше, за да може да схване състоянието на църквата. Всеки с малко разум би отговорил честно. Аз обаче смъртно се страхувах водачката да не разбере за отклоненията и проблемите в работата ми и това да не се отрази на доброто ѝ впечатление за мен. Докладвах само добри новини, без да споменавам никакви проблеми, и увъртах, за да прикрия нещата. Например за въпроса с развиването на хора. Бях наясно, че изпитвам трудности и не съм го осъществила, но излъгах, че напредвам. Друг пример е въпросът с дома за събирания. Ползвала съм го в нарушение на принципите повече от веднъж и това бяха съзнателни и умишлени нарушения. Въпреки това прибягнах до софизми пред водачката, като казвах, че не разбирам принципите. Тъй като не казвах истината, водачката не можеше да разбере реалната ситуация и нямаше как своевременно да разреши различните проблеми и отклонения в работата. Щом възникнеха проблеми, те възпрепятстваха работата. По този начин се противях на Бог. Карах Бог да ме ненавижда. Разчитах на лъжи, за да защитя собствената си репутация и статус, като прикривах фактите. Мислех, че мога да защитя собствената си репутация и статус, като заблуждавам хората. Фактите обаче доказаха, че всеки път, когато лъжех и прибягвах до трикове, водачката прозираше действията ми. Не само че не успях да защитя репутацията и статуса си, но и накрая се изложих още повече. Тъй като прибягвах до лъжи и хитрости, съвестта ми бе подложена на укор. Помислих си за онези лъжеводачи и антихристи, които бяха разкрити и отстранени. За да защитят собствената си репутация и статус и да изградят свой образ в сърцата на хората, те не приемат внимателната проверка от Бог, когато изпълняват дълга си, и не приемат надзора на своите братя и сестри. Въпреки че правят пълна бъркотия в работата си, те пак го прикриват, така че никой друг да не разбере. В резултат на това те нанасят сериозни щети на църковната работа и в крайна сметка биват освободени и отстранени. Поведението ми не беше ли идентично с тяхното? За да защитя собствената си репутация и статус, аз многократно бях измамна, за да прикрия отклоненията и недостатъците в работата си. Лъжех хората и се опитвах да заблудя Бог. Ако не се покаех, със сигурност щях да бъда отритната от Бог и да загубя шанса си за спасение.

По време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: „Божият дом надзирава, наблюдава и се опитва да разбере онези, които изпълняват дълг. Способни ли сте да приемете този принцип на Божия дом? (Да.) Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора от страна на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да надзирава работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо казвам това? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой малко те надзирава или наблюдава, или се опитва да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли и не бива да реагираш с негативни емоции. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат, и дори се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, по-задълбочена и по-точна, отколкото когато хората се опитват да те разберат. Божиите изисквания са много по-конкретни, по-взискателни и по-задълбочени. Ако не можеш дори да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и изпитването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците или на братята и сестрите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова разбрах, че всеки има покварен нрав и често е неволно нехаен, когато изпълнява дълга си. Също така хората често правят неща, които нарушават принципите, въз основа на собствените си идеи, като по този начин нанасят щети на църковната работа. Преди да придобие истината, никой не е надежден. Затова, когато изпълняваме дълга си, трябва да приемаме надзора на водачите и на нашите братя и сестри. Това е от полза както за църковната работа, така и за нашето лично навлизане в живота. Точно както благодарение на това, че водачката своевременно разбра за работата и я проследи, най-накрая открих, че собствената ми работа по развиването на хора не е напреднала и това вече възпрепятства делото. Едва когато водачката проследи работата и разбра за нея, почувствах известна неотложност и исках бързо да я осъществя, за да избегна нанасянето на големи щети на работата. Освен това избирах домове за събирания безпринципно. Ако не беше водачката да пита многократно, щях да продължа да се съобразявам със себе си и да действам в нарушение на принципите. Когато арестите от големия червен змей ни сполетят и на църковната работа бъдат нанесени щети, ще е твърде късно за съжаление. Освен това не разбирах положението на църковните водачи. Някои, които трябваше да бъдат развивани, не бяха, а не ми беше ясно кои трябва да бъдат освободени. Бях напълно объркана. Въпреки че беше така, все още се опитвах да прикрия нещата. Ако водачката не беше попитала за работата, никога нямаше да осъзная, че има толкова много отклонения и недостатъци в изпълнението на дълга ми, и нямаше да съм разтревожена и напрегната да променя нещата. Що се отнася до мен, бе много вероятно да бъда преназначена или освободена, защото не вършех работата добре. Видях, че ако висшестоящата водачка не беше своевременно проследила работата и разбрала за нея, аз просто нямаше да мога да изпълня дълга си в съответствие с принципите. Щях да мога само да върша зло и да се противя на Бог, като разчитам на покварения си нрав. Едва сега разбрах, че когато водачката надзирава работата ми и я проверява, тя не ме гледа отвисоко, нито пък ме злепоставя нарочно. Вместо това тя изпълнява своите работни отговорности. Тя ми помага да изпълнявам добре дълга си и защитава интересите на църквата. Това е нещо положително. Аз обаче му се противях и се опитвах да избягам. По този начин изпитвах неприязън към истината. Борех се с Бог! Не можех да продължа да проявявам внимание към собствената си репутация и статус и да избягвам надзорното дело на водачката. Трябваше да се отнасям правилно към отклоненията и недостатъците в работата ми. След това смених дома за събирания с риск за сигурността и докладвах на водачката действителните обстоятелства и трудности с развиването на напоители. Водачката посочи, че не подбирам хора в съответствие с принципите и че изискванията ми към хората са твърде високи. Тя също така проведе общение с мен за принципите и подбрахме хора заедно. Накрая избрахме хора, които бяха способни да бъдат развивани.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш, категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, дефекти или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. Да се научиш да разкриваш сърцето си е първата стъпка към навлизане в живота и това е първото препятствие, което е най-трудно за преодоляване. Щом преодолееш това препятствие, ще бъде лесно да навлезеш в истината. Какво ще означава да направиш тази стъпка? Ще означава, че отваряш сърцето си и че разголваш и разкриваш всяка част от себе си — било то добра или лоша, положителна или негативна — и я осветляваш, за да я видят другите хора и за да я види Бог, като не криеш и не притаяваш нищо от Бог, не използваш никакви преструвки, лъжа или измама спрямо Бог и си също толкова откровен с другите хора. По този начин ти ще живееш в светлината; не само Бог ще те проучва внимателно, но и другите хора ще видят, че има принципи и прозрачност в действията ти. Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много спокоен, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова посочваха пътя на практикуване, за да изпълняваме добре дълга си. Трябва да приемаме Божията внимателна проверка и да не използваме подмолни средства или трикове в името на собствената си репутация и статус. Трябва да поставяме интересите на църквата на първо място и своевременно да говорим открито и да търсим помощ за нещата, които не разбираме или не можем да направим. Трябва да не прикриваме или маскираме работата, която не сме свършили добре, и да действаме по начин, който е най-полезен за работата. По този начин, когато постъпваме така, не се чувстваме уморени и можем да спечелим одобрението на Бог в изпълнението на дълга си.

По-късно, независимо дали водачите се срещаха с мен, за да научат за работата, или изпращаха писмо, за да я проследят, аз винаги съзнателно се бунтувах срещу собствения си покварен нрав и възприемах правилното отношение. Веднъж висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което ни помолиха да докладваме за няколко работни дела, и ако някои от тях не са дали добри резултати, трябваше да обясним причината. Помислих си: „През последните две седмици бях заета с изпълнението на делото по изчистването. Нямах възможност да проследя другите дела. В една от църквите липсват водачи и все още не са проведени избори. Също така не съм проследила действително делото по поенето и евангелската работа. Не знам много за това, което се случва с тези дела. Как мога да подам доклад, когато толкова много задачи не са свършени? Ако водачите разберат, ще кажат ли, че не върша действителна работа и не съм способна да изпълнявам тази длъжност? Защо просто засега да не докладвам за делата, които не са свършени, и да докладвам за тях, когато ги свърша?“. Тогава промених решението си и си помислих: „Това е грешно! Не се ли опитвам да скрия фактите, да бъда измамна и да прибягвам до трикове?“. В този момент осъзнах, че състоянието ми е неправилно. Бързо се помолих на Бог. Спомних си тези Божии слова: „Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Точно така. Бог изисква да правим всичко пред Него и да приемаме Божията внимателна проверка. Вече не мога да правя неща пред хората и да бъда измамна, и да прибягвам до трикове, за да бъда хвалена от тях. Това предизвиква Божията ненавист. Независимо какво си мислят другите за мен, трябва да практикувам да бъда честен човек според Божиите слова. Нещата трябва да са ясни и в пълно съответствие с фактите. Само това е в съответствие с Божието намерение. Тогава се помолих на Бог: „Скъпи Боже, не съм свършила добре някои дела и искам да ги прикрия, като не ги докладвам. Моля Те, води ме да се откажа от репутацията и статуса си, да практикувам истината, за да бъда честен човек, и да докладвам истинската ситуация на водачите“. След като се помолих, записах вярно състоянието на всички различни църковни дела и го предадох на водачите. След това бързо обобщих собствените си проблеми и отклонения и продължих да проследявам тези задачи и да се справям с тях. Накрая завърших изпълнението на цялото дело, което не беше завършено. Като практикувах по този начин, се почувствах много спокойна в сърцето си. По-късно някои дела в църквите, за които отговарях, не бяха изпълнени своевременно. Благодарение на непрекъснатото проследяване и надзор от страна на водачите, те успяха да ме подтикнат да свърша делото своевременно и да поправя нещата. Когато откривах проблеми, които не можех да реша, аз също така своевременно ги докладвах на водачите, а те ми посочваха път за практикуване. Дадоха ми много напътствия и ми помогнаха в работата. Сега от все сърце приемам това, че водачите надзирават и проследяват работата ми.

Чрез това разкриване най-накрая видях, че по природа не съм обичала истината. В името на репутацията и статуса дори бях способна да лъжа, да прибягвам до трикове, да прикривам недостатъците в работата и да избягвам надзора на водачите. Вървях по пътя на антихриста! В същото време осъзнах, че ако изпълнявам дълга си без надзора на водачите и работниците, просто няма да мога да свърша добре делото. Надзорното дело на водачите и работниците е толкова полезно за мен!