От Сяо Юсин, Китай

В средата на юли 2023 г. изпълнявах дълг с текст в църквата, като работех с още две сестри: Едната беше нов член — Уан Сюе, а другата беше Лин Си. В края на август водачите поискаха от Лин Си временно да изпълнява друга задача и така в екипа останахме само аз и Уан Сюе. Обикновено, след като надзорникът обсъдеше работата с нас, ме молеше да изпълня и да се занимая с по-трудните задачи, а на Уан Сюе оставяше по-простите. В началото се отнасях правилно към това, но с течение на времето трябваше да се нагърбя с голяма част от работата в екипа, а надзорникът винаги ми възлагаше по-трудните задачи, които отнемаха много време и усилия, за да бъдат свършени добре. В резултат на това имах много малко свободно време, чувствах се някак неуравновесена в сърцето си и започнах да се оплаквам: „Защо ми се възлагат всички трудни задачи? Въпреки че Уан Сюе не се е обучавала дълго и все още няма солидно разбиране за принципите, тя е изпълнявала дълг с текст преди и има основни познания в тази област. Не може ли да се обучава и в изпълняването на някои малко по-трудни задачи? През целия ден главата ми се пръска от стрес заради всичко, което ми е възложено, и е твърде уморително да изпълнявам дълга си по този начин!“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се разстройвах.

Един ден водачите ме помолиха да напиша няколко писма, за да изпълня задача с текст, която беше доста неотложна. Захванах се и бързо написах две писма едно след друго, които изискваха доста размисъл. Въздъхнах с облекчение, след като приключих с писането им, и си помислих: „Остава да се напише още едно комуникационно писмо и, както и да го гледам, е ред на Уан Сюе да го направи. Така и аз ще си почина малко“. Не очаквах обаче, че надзорникът ще избере отново мен да напиша комуникационното писмо, и почувствах голяма съпротива в сърцето си: „Защо пак аз? Защо не накараш Уан Сюе да се упражнява в писане на комуникационни писма? Това е единственият справедлив и разумен начин! Въпреки че на Уан Сюе ѝ липсват малко професионални умения, не мога ли просто да добавя към написаното от нея и да го подобря? По този начин ще спестя някаква енергия“. Въпреки това надзорникът вече беше уредил нещата, така че реално не можех да откажа. В онези дни, винаги когато се замислех как надзорникът непрекъснато ми възлагаше да свърша това или онова и как през по-голямата част от времето работата отнемаше много умствени усилия, се чувствах потисната и раздразнителна и ми се искаше Лин Си да се върне скоро, за да ми е малко по-спокойно. След това не бях толкова положителна в изпълнението на дълга си, както преди. Смятах, че тъй като в екипа има само двама души, стига да не бездействам и да успявам да свърша малко работа всеки ден, това би било достатъчно. Така нямаше и да съм толкова изморена. Тъй като снижих изискванията си към себе си и не планирах стриктно, нещата, които можеха да бъдат свършени още същия ден, се отлагаха за следващия, а в съзнанието ми дори често се появяваше идеята, че не искам да изпълнявам този дълг. Въпреки че осъзнавах, че нагласата към дълга ми е неправилна и прочетох някои Божии слова за изпълняването на дълга, никога не размишлявах сериозно върху собствените си проблеми и тези състояния не се промениха. Когато обсъждахме работата заедно, дори не исках да казвам каквото и да било, защото се боях, че надзорникът ще види, че имам някои идеи и ще ми възложи да ги изпълня. По-късно размишлявах над нагласата ми към дълга. Въпреки че вършех това, което надзорникът беше уредил, все още имах много оплаквания в сърцето си. Бог не одобрява винаги да изпълняваме дълга си толкова неохотно. Помолих се на Бог за състоянието си, така че да ме просветли и напътства, за да мога да се самоанализирам и да разбера себе си.

Когато се самоанализирах по време на духовната ми практика, прочетох тези Божии слова: „Дългът обхваща много широк кръг дейности от множество сфери, но какъвто и дълг да изпълняваш, казано просто, това е твое задължение и нещо, което трябва да правиш. Стига да се стараеш със сърцето си да го направиш добре, Бог ще те одобри и ще те признае за истински вярващ в Бог. Който и да си, ако винаги се опитваш да се скриеш от дълга си или да го избегнеш, има проблем. Ти си, меко казано, твърде мързелив, твърде хитър, ти си ленив, обичаш удоволствията и ненавиждаш труда. По-сериозно казано, ти нямаш желание да изпълняваш дълга си и ти липсват преданост или покорство. Ако не можеш дори да се напрегнеш физически, за да поемеш поне малка част от работата, какво можеш да правиш? Какво си способен да правиш подобаващо? Ако човек наистина има преданост и чувство за отговорност към дълга си, тогава, стига Бог да го изисква и то да е нужно за Божия дом, той ще направи всичко, което се иска от него, без да прави собствен избор. Не е ли един от принципите на изпълнението на дълга на човека да поеме и да свърши добре онова, което човек може и трябва да направи? (Да.) […] Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Когато хората наистина се заемат с дадена задача, от една страна, от решаващо значение е техният характер, а от друга — дали обичат истината, или не. Нека първо поговорим за характера. Ако човек е с добър характер, той вижда положителната страна на всичко и е способен да приема и да разбира нещата от положителна гледна точка и въз основа на истината. Тоест неговото сърце, характер и дух са праведни — това е от гледна точка на характера. Сега нека поговорим за друг аспект — дали човек обича истината, или не. Да обичаш истината, е свързано с това да си способен да приемеш истината, което ще рече, че независимо дали възприемаш Божиите слова и дали разбираш Божието намерение, независимо дали твоят възглед, мнение и гледна точка за задачата, за дълга, който трябва да изпълняваш, са съгласно истината, ти все пак си способен да го приемеш от Бог. Ако си покорен и искрен, тогава това е достатъчно, това те прави пригоден да изпълняваш дълга си и това е минималното изискване. Ако си покорен и искрен, то, когато изпълняваш някоя задача, ти няма да си нехаен и няма да се скатаваш с измама, а вместо това ще влагаш цялото си сърце и цялата си сила в нея. Ако вътрешно състояние на човек е погрешно и в него се поражда негативност, той губи мотивация и иска да бъде нехаен. Той отлично знае в сърцето си, че състоянието му не е правилно, но въпреки това не се стреми да го поправи чрез търсене на истината. Такъв тип хора нямат любов към истината и нямат голямо желание да изпълняват дълга си; те не са склонни да положат усилие или да минат през трудност, и винаги се опитват да се скатават с измама. Всъщност Бог вече е проучил внимателно всичко това — защо тогава не обръща внимание на тези хора? Бог просто чака избраниците Му да се събудят, да разпознаят и да разобличат тези хора, и да ги отстранят. Такива хора обаче все пак си мислят: „Вижте колко съм умен. Ядем една и съща храна, но след работа вие сте напълно изтощени, а аз изобщо не съм уморен. Аз съм умникът. Не работя толкова усърдно. Всеки, който работи усърдно, е идиот“. Правилно ли е да гледат на честните хора по този начин? Не. Всъщност хората, които работят усърдно, когато изпълняват дълга си, практикуват истината и удовлетворяват Бог, така че те са най-умните от всички. Какво ги прави умни? Те казват: „Не правя нищо, което Бог не иска от мен, и правя всичко, което Той иска от мен. Правя каквото Той поиска, влагам сърцето си и цялата си енергия в това и изобщо не отбивам номера. Не го правя за някой човек, правя го за Бог. Бог ме обича толкова много. Трябва да го направя, за да удовлетворя Бог“. Това е правилната нагласа. В резултат на това, когато църквата изчиства хора, онези, които са хитри при изпълнението на дълга си, биват отстранени, докато честните хора, които приемат Божията внимателна проверка, остават. Състоянието на тези честни хора продължава да се подобрява и те са закриляни от Бог във всичко, което ги сполети. А какво им печели тази закрила? Това, че в сърцата си са честни. Не се страхуват от несгоди или изтощение, когато изпълняват дълга си, и не са придирчиви към нищо, което им се възлага. Не питат защо, просто правят, каквото им се каже, подчиняват се, без да правят проучвания или анализи или да вземат под внимание нещо друго. Те не правят изчисления и са способни на подчинение във всичко. Вътрешното им състояние винаги е много нормално. Когато са изправени пред опасност, Бог ги закриля, когато ги сполети болест или епидемия, Бог също ги закриля, а в бъдеще те ще се радват само на благословии. Някои хора просто не могат да прозрат този въпрос. Когато видят честни хора доброволно да понасят несгоди и изтощение в изпълнението на дълга си, те смятат, че тези честни хора са глупави. Кажете Ми, това глупост ли е? Това е искреност, това е истинска вяра. Без истинска вяра има много неща, които човек никога няма да може наистина да разбере или да обясни. Само онези, които разбират истината, онези, които винаги живеят пред Бог и имат нормална връзка с Него, и онези, които наистина се покоряват на Бог и истински се боят от Него, знаят най-ясно в сърцата си какво всъщност се случва“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (четвърта част)). Бог разобличава, че тези, които изпълняват дълга си, но не искат да страдат или да платят цена и винаги се опитват да избягат, са мързеливи хора, които обичат свободното време и мразят труда. Такива хора нямат човешка природа и не са предани в изпълнението на дълга си. Размишлявах върху собственото си състояние и поведение в сравнение с Божиите слова. След като Лин Си беше прехвърлена, в екипа останахме само аз и Уан Сюе. Въпреки че в началото бях готова да поема дълга си, с течение на времето трябваше да се нагърбя с много задачи и надзорникът постоянно уреждаше да върша по-трудните от тях, които изискваха да положа усилия и да платя цена, поради което главата ми всеки ден се пръскаше от стрес. Започнах да мисля, че изпълнението на дълга ми по този начин включваше твърде много страдание, и затова се оплаквах и мърморех. За да спася плътта си от страдание и изтощение, непрекъснато мислех как да прехвърля работата на Уан Сюе, за да ми е по-спокойно, но надзорникът уреждаше да върша всички трудни задачи. Когато интересите на собствената ми плът не можеха да бъдат удовлетворени, чувствах съпротива и неудовлетвореност. Въпреки че вършех работата, го правех само защото нямах избор, и сърцето ми с нетърпение чакаше Лин Си да се върне, за да споделим работното натоварване и да страдам по-малко. Когато обсъждахме работата заедно, се изплъзвах и не изразявах мнението си, защото се боях, че надзорникът ще ме помоли да върша повече работа. Дори не исках да изпълнявам този дълг. Видях, че съм точно от онези мързеливи хора, които Бог разобличаваше, които обичат почивката и ненавиждат труда. Тези, които изпълняват дълга си предано, смятат дълга за част от основните си отговорности. Без значение колко трябва да страдат или каква цена трябва да платят, те ще проявят инициатива да поемат бремето за всичко, което трябва да направят, и ще вложат сърцето и ума си в работата по него. Те не са мързеливи или хлъзгави, а са съвестни в поемането на отговорност за доброто изпълнение на дълга си. Това е успокоение за човека и удовлетворение за Бог. Но аз, от друга страна, винаги проявявах внимание към плътта, когато изпълнявах дълга си. Бях мързелива и хлъзгава и не можех да вложа цялото си сърце и ум в дълга си. Видях, че съм човек с лош характер, който използва претекста, че изпълнява дълга си, за да се отдаде на удобство и да яде от Божия дом. Бях твърде достойна за презрение и мерзка! Бог ми даде възможност да изпълнявам дълга си и да получа истината, но аз проявявах внимание към плътта и не я оцених. Веднъж след като тази възможност бъде загубена, ще бъде твърде късно за разкаяние. Вече не можех да се отнасям към дълга си по този начин. Трябваше бързо да променя нещата.

По-късно надзорникът се събра с нас и прочете някои Божии слова. Имаше един откъс, който беше много специфичен за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). След като прочетох Божиите слова, разбрах нещо за първопричината за нежеланието ми да поемам бреме. Винаги съм живяла според сатанински правила за оцеляване като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не тегли късата клечка“. Тези неща бяха дълбоко вкоренени в сърцето ми и се бяха превърнали в моя природа. Като живеех според тези сатанински отрови, аз ставах все по-егоистична и достойна за презрение и проявявах внимание към интересите на плътта в поведението си и във всичко, което правех. В началото работихме трите и всяка можеше да споделя работното натоварване. Не беше твърде уморително за плътта и можех да работя нормално. Въпреки това, след като Лин Си отиде да изпълнява друг дълг, моята егоистична и достойна за презрение природа беше разкрита. Когато надзорникът ми уреждаше да върша по-трудната работа, чувствах съпротива, оплаквах се и смятах, че съм изтеглила късата клечка. Просто изобщо не считах дълга си за моя отговорност. Всъщност отдавна изпълнявах дълг с текст и бях схванала някои принципи. Беше правилно да поема повече работа — това беше дългът, който трябваше да изпълнявам. Аз обаче бях егоистична и достойна за презрение и не исках да страдам. Не желаех да посветя всичките си усилия и не проявявах внимание към резултатите в работата. Наистина нямах никакво чувство за отговорност. Радвах се на поенето и притока на Божиите слова, но не отдавах сериозно всичко на Бог, за да се отплатя за любовта Му. Когато дългът противоречеше на плътските ми интереси, не проявявах внимание към работата на църквата и дори не исках да изпълнявам дълга и отговорностите си. Просто бях прекалено егоистична и достойна за презрение! Замислих се как дългът идва от Бог и затова нагласата ти към дълга е нагласата ти към Бог. Желанието ми да се откажа от дълга си и да избегна отговорностите е предателство към Бог. При тази мисъл се почувствах много разстроена и изпълнена със самообвинения. Исках да се покая пред Бог, да изпълня дълга, който трябваше да изпълня, и да бъда човек със съвест и разум.

След това надзорникът поговори открито с мен и проведе общение, че работата е организирана по този начин главно поради факта, че Уан Сюе току-що е започнала да се обучава и се нуждае от време, за да се запознае с работата, докато аз бях изпълнявала този дълг дълго време и бях по-запозната с всичките му аспекти, включително с професионалните умения. Ето защо тя уреждаше да върша повече. Надзорникът ми прочете и Божиите слова: „Ако се стремите към истината, трябва да промените начина, по който вършите нещата. Трябва да изоставите собствените си интереси и личните си намерения и желания. Първо трябва да разговаряте за истината, когато вършите нещо, и трябва да разбирате Божиите намерения и изисквания, преди да разпределите труда помежду си, като имате предвид кой в какво е добър и в какво не е. Трябва да се заемете с това, което можете да направите, и да се придържате към дълга си. Не се борете и не се нахвърляйте върху нещата. Трябва да се научите да правите компромиси и да бъдете толерантни. Ако даден човек току-що е започнал да изпълнява дълг или току-що е усвоил уменията за дадена област, но не се справя с някои задачи, не трябва да го насилваш. Трябва да му възлагаш задачи, които са малко по-лесни. Така ще му е по-лесно да постигне резултати в изпълнението на дълга си. Това означава да бъдеш толерантен, търпелив и принципен. То е част от това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е, което Бог изисква от хората и това е, което хората трябва да практикуват. Ако си относително кадърен в дадена област и си работил в нея по-дълго от повечето хора, тогава трябва да ти бъде възложена по-трудната работа. Ти трябва да го приемеш от Бог и да се покориш. Не бъди придирчив и не се оплаквай с думите: „Защо се заяждат с мен? Дават лесните задачи на други хора, а на мен ми дават трудните. Дали не се опитват да направят живота ми труден?“. Какво имаш предвид под това „да се опитват да ти направят живота труден“? Организацията на работата е съобразена с всеки човек — тези, които са по-способни, вършат повече. Ако си научил много и си получил много от Бог, трябва да ти бъде дадено по-тежко бреме — не за да ти се направи животът труден, а защото е подходящо точно за теб. Това е твоят дълг, така че не се опитвай да подбираш или да отказваш, нито да се измъкнеш от него. Защо смяташ, че е трудно? Истината е, че ако вложиш сърце в него, ще се справиш напълно със задачата. Самата ти мисъл, че е трудно, че показва пристрастно отношение, че умишлено се заяждат с теб е разкриване на покварен нрав. Това е отказ да изпълниш дълга си, отказ да приемаш от Бог. Това не е практикуване на истината. Когато си придирчив в изпълнението на дълга си, като правиш това, което е леко и лесно, и само това, което те кара да изглеждаш добре в очите на другите, това е покварен сатанински нрав. Фактът, че не можеш да приемеш своя дълг или да се покориш, доказва, че продължаваш да се бунтуваш срещу Бог, че Му се противопоставяш и отказваш и избягваш Неговите подредби и изисквания. Това е покварен нрав. Когато узнаеш, че това е покварен нрав, какво трябва да направиш? Ако смяташ, че задачите, възложени на другите, могат да бъдат изпълнени лесно, докато тези, които са възложени на теб, ти отнемат много време и изискват от теб изследователски усилия, и това те прави нещастен, правилно ли е да се чувстваш нещастен? Със сигурност не. Какво тогава трябва да правиш, ако чувстваш, че това не е правилно? Ако се съпротивляваш и казваш: „Всеки път, когато раздават задачи, те ми дават трудни, мръсни и уморителни, а на другите дават леки, лесни и престижни. Да не би да си мислят, че могат да ме разиграват просто така? Това не е справедлив начин за разпределяне на задачите!“ — ако това е твоето мислене, то е погрешно. Независимо дали има някакви отклонения в разпределението на задачите и дали те са разпределени разумно, или не, какво проучва внимателно Бог? Той внимателно проучва сърцето на човека. Той гледа дали някой има покорство в сърцето си, дали може да поеме бреме за Бог и дали обича Бог. Измерени спрямо Божиите изисквания, твоите извинения са невалидни, изпълнението на дълга ти не отговаря на стандартите и ти липсва истината реалност. Ти нямаш никакво покорство и се оплакваш, когато свършиш няколко уморителни или мръсни задачи. Какъв е проблемът тук? Преди всичко начинът ти на мислене е погрешен. Какво означава това? Това означава, че отношението ти към твоя дълг е погрешно. Ако винаги мислиш за собствената си гордост и интереси и не проявяваш внимание към Божиите намерения и изобщо нямаш покорство, това не е правилното отношение, което трябва да имаш към дълга си. Ако отдаваше себе си искрено за Бог и имаше боголюбиво сърце, как щеше да се отнасяш към задачи, които са мръсни, уморителни или трудни? Мисленето ти щеше да е различно — щеше да избереш да вършиш трудните задачи и да търсиш тежко бреме, което да носиш. Щеше да поемеш това, което другите хора не желаят да правят, и щеше да го правиш само за Божията любов и за да Го удовлетвориш. Щеше да го правиш с радост и нямаше да ти хрумва да се оплакваш. Мръсните, уморителните и трудните задачи показват какво представляват хората. По какъв начин се различаваш от хората, които поемат само леки и престижни задачи? Ти не си много по-добър от тях. Така ли е? Това е начинът, по който трябва да гледаш на тези неща. Това, което най-много разкрива на показ същността на хората, е изпълнението на техния дълг. Някои хора говорят велики неща през повечето време, като твърдят, че са готови да обичат Бог и да Му се покоряват, но когато срещнат трудност в изпълнението на дълга си, започват да бълват всякакви оплаквания и негативни думи. Очевидно е, че те са лицемери. Ако някой обича истината, тогава, когато е изправен пред трудност в изпълнението на дълга си, той ще се моли на Бог и ще търси истината, като същевременно се отнася сериозно към дълга си, дори и да не е подходящо уреден. Той няма да се оплаква, дори ако е изправен пред тежки, мръсни или трудни задачи, и може да върши добре задачите си и да изпълнява добре дълга си със сърце, покорно на Бог. Той изпитва голямо удоволствие от това и Бог се успокоява, като вижда това. Такива хора получават Божието одобрение. Ако някой стане язвителен и раздразнителен веднага след като се сблъска с мръсни, трудни или уморителни задачи, и не позволява на никого да го критикува, значи той не отдава всичко на Бог искрено. Той може единствено да бъде разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме засрамиха. Замислих се как църквата ме е развивала да изпълнявам дълг с текст дълги години и как разбирах повече принципи от Уан Сюе. Моя отговорност бе да поема бремето на по-трудните задачи и не трябваше да се опитвам да споря и да го избягвам. Надзорникът уреждаше нещата така, защото проявяваше внимание към нуждите на църковното дело, и подредбата беше разумна. Уан Сюе току-що бе започнала обучение и все още се запознаваше с принципите. Ако ѝ бъдеха възложени трудни и сложни задачи, това щеше да забави напредъка на работата и да я стресира. Затова първо трябваше да ѝ бъдат възлагани някои по-лесни задачи, които да ѝ позволят да се обучи, и след като разбереше повече различни принципи, тя щеше да може да се справя с по-трудни задачи, когато ѝ бъдеха възложени. Аз обаче не проявявах ни най-малко внимание към това и дори недоволствах. Наистина твърде много ми липсваха човешка природа и разум! Сега разбрах, че трябва да защитаваме интересите на църквата при изпълнението на дълга си, да се научим да бъдем търпеливи и разбиращи един към друг и всички да изпълняваме нашата част в дълга ни. Като работим заедно по този начин, работата може да бъде свършена добре. Преди си мислех, че е несправедливо надзорникът винаги да ми дава трудни задачи. Сега разбрах, че този начин на възприемане на нещата е грешен. При изпълнението на дълга няма такива понятия като вършене на повече или по-малко, като честно или нечестно. Бог знае ръста и заложбите на всеки от нас и знае колко можем да свършим. Бремето е благословия от Бог и възможност, дадена на хората от Бог, за да могат да се обучават. Въпреки че вършенето на повече трудни задачи изисква внимателно обмисляне и внимание, то може и да те накара да разсъждаваш повече за принципите и да подобри нивото на професионалните ти умения. Освен това, ако поемаш повече натоварване в дълга си, можеш също така да се обучиш да имаш сърце, което е готово да поема отговорност. Това са все добри неща. Въпреки това аз живеех според моя егоистичен и достоен за презрение сатанински нрав, не можех да видя Божиите ревностни и грижовни намерения и дори непрекъснато исках да избягам от дълга си. Наистина не знаех какво е добро за мен и разочаровах Божиите намерения. С напътствията на Божиите слова донякъде промених състоянието си и си помислих, че сега трябва да се покоря и да се придържам към дълга си.

По-късно Уан Сюе беше временно назначена да върши друга задача и трябваше да се грижа за много неща. Трябваше да планирам ежедневните си задачи и в идеалния случай да ги приключвам в рамките на един ден. Главата ми се пръскаше от стрес всеки ден и отчаяно се надявах Лин Си да се върне скоро, за да ми бъде по-спокойно. Когато се замислих за това, си спомних някои Божии слова, които бях прочела преди: „Всеки възрастен човек трябва да поеме отговорностите си на възрастен, независимо колко голям е натискът, с който се сблъсква, като например несгоди, болести и дори различни затруднения — това са неща, които всеки трябва да преживее и понесе. Те са част от живота на нормалния човек. Ако не можеш да понасяш натиск или страдания, това означава, че си твърде крехък и безполезен. Който живее, трябва да понася това страдание, и никой не може да го избегне. Независимо дали в обществото, или в Божия дом, то е еднакво за всички. Това е отговорността, която трябва да понесеш, тежкото бреме, което един възрастен трябва да носи, нещото, което трябва да понася и което не бива да избягва. Ако винаги се опитваш да избягаш или да се отървеш от всичко това, тогава твоите угнетяващи емоции ще излязат наяве и винаги ще те впримчват. Ако обаче можеш правилно да разбереш и да приемеш всичко това и да го разглеждаш като необходима част от твоя живот и съществуване, тогава тези въпроси не би трябвало да са причина за появата на негативни емоции у теб. От една страна, трябва да се научиш да поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните би трябвало да имат и да поемат. От друга страна, трябва да се научиш да съжителстваш хармонично с другите в твоята жизнена и работна среда с нормална човешка природа. Не прави просто това, което ти харесва. Каква е целта на хармоничното съжителство? Тя е да свършиш по-добре работата и да изпълниш по-добре задълженията и отговорностите, които ти, като възрастен човек, би трябвало да свършиш и да изпълниш, да сведеш до минимум загубите, причинени от проблемите, с които се сблъскваш в работата си, и да постигнеш максимални резултати и ефективност в нея. Ето какво би трябвало да постигнеш. Ако притежаваш нормална човешка природа, трябва да постигнеш това, когато работиш сред хората. Що се отнася до натиска в работата, независимо дали той идва от Горното или от Божия дом, или е натиск, оказван върху теб от твоите братя и сестри, той е нещо, което трябва да понесеш. Не можеш да кажеш: „Натискът е твърде голям, затова няма да го направя. Аз търся просто развлечения, лекота, щастие и удобство в изпълнението на моя дълг и в работата в Божия дом“. Това няма да проработи. Това не е мисъл, която един нормален възрастен човек трябва да притежава, а Божият дом не е място, където да отдаваш на удобство. Всеки човек поема определен натиск и риск в живота и в работата си. Във всяка работа, особено в изпълнението на дълга ти в Божия дом, трябва да се стремиш към оптимални резултати. На по-високо ниво това е учението и изискването на Бог. На по-ниско ниво това е отношението, гледната точка, критерият и принципът, които всеки човек трябва да възприеме в постъпките и действията си. Когато изпълняваш дълга си в Божия дом, трябва да се научиш да спазваш неговите правила и системи, да се научиш да изпълняваш, да научиш правилата и да постъпваш добре. Това е съществена част от постъпките на човека“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). От Божиите слова разбрах, че Бог се надява, че ще постъпваме според Неговите изисквания и че като възрастни трябва да поемем съответните отговорности, да изпълним сърцата си с правилните неща и да вършим правилната работа. Трябва да имаме чувство за отговорност, когато поемаме задача, и независимо от проблемите или трудностите, с които се сблъскваме, трябва да се молим и да се уповаваме на Бог и да търсим истината, за да ги разрешим, като изпълним добре всичко, което можем да правим. Така трябва да постъпват хората със съвест и разум. Помислих си как Бог е създал тази среда за мен през последните два месеца. От една страна, тя разкри моя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав и също така ме научи как да поемам бреме, да нося отговорност и да бъда човек, който притежава съвест и разум. Не можех да разочаровам Божието намерение. Трябваше да се уповавам на Бог и да се опълча на плътта, за да изпълнявам добре дълга си. След това се стегнах и планирах какво ще правя всеки ден. Въпреки че имам много работа за вършене и времето е оскъдно, мога да успокоя сърцето си в изпълнението на дълга си. Понякога изпълнението на някои трудни задачи изисква много мисъл и разсъждения, но аз ги считам за възможности да получа истината и да навляза в принципите, затова в края на всеки ден чувствам, че съм придобила нещо. Преживях, че когато практикуваш според Божиите слова, сърцето ти е омиротворено и спокойно. Средата, в която попаднах през тези два месеца, беше откровение и Божието спасение за мен. В сърцето си мълчаливо благодаря и възхвалявам Бог.