От Сю Фей, Китай

Родена съм в обикновено селско семейство и условията, при които живеехме, бяха доста скромни. Съседът ми беше учител, а семейството му беше богато от поколения и се радваше на голямо уважение. Наистина им завиждах. Като дете съседите ядяха нудли, а моето семейство можеше да си позволи само царевичен хляб. Когато съседите минаваха по пътя, всички селяни ги поздравяваха радушно, а на нас отправяха само няколко нехайни любезности. Когато виждах колко спретнато и чисто са облечени децата на съседите, а после поглеждах собственото си износено памучно яке, се срамувах да застана до тях и се чувствах наистина малоценна. Мислех си: „Когато порасна, ще изкарам пари, за да подобря условията на живот на семейството си, та да заживеем добре и другите да ни уважават“. Когато бях на петнадесет, баща ми беше осъден на седем години затвор по политически причини. Тъй като семейството ни нямаше пари или власт, дори чичо ми ни тормозеше, като караше леля ми да бие майка ми за дреболии. Като гледах това, сърцето ми се изпълваше с омраза и това още повече подклаждаше желанието ми да печеля пари, защото чувствах, че само ако забогатеем, другите ще спрат да ни тормозят. Често чувах хората да казват: „Бедните не се мерят с богатите, а богатите не се мерят с чиновниците. Богатите могат да смажат бедните с пари, а един чиновник може да осъди бедния на смърт само с една дума“. Мислех си: „Само ако имаш пари, можеш да имаш власт и статус, и да не те гледат отвисоко или да те тормозят. Трябва да печеля пари!“. По-късно чух, че мога да печеля пари като таксиметров шофьор, затова отидох да изкарам шофьорска книжка. След като известно време карах такси, сметнах, че не печеля достатъчно, затова започнах работа в продажбите в една фирма и успявах да спечеля хиляди юана комисиона само от една сделка. За да печеля повече комисиони, прекарвах по-голямата част от времето си в разговори по телефона и дори когато бях изтощена и замаяна, не си почивах. Дори когато гърлото ми пресипваше, не спирах, за да пия вода. Стига клиентът да беше съгласен, отивах при него по всяко време. Понякога се прибирах посред нощ, напълно изтощена, но като се сещах за хилядите юана комисиона, които щях да спечеля след сключването на сделката, вече не се чувствах толкова уморена.

След като се омъжих през 2002 г., със съпруга ми отворихме ресторант, за да подобрим условията на живот на семейството си. През 2003 г. избухна епидемията от ТОРС и след повече от година работа ресторантът не носеше печалба, затова го прехвърлихме. Не бях доволна да се проваля просто така, затова отворихме друг ресторант, но в крайна сметка по различни причини не можахме да продължим да го управляваме. Изпитвах болка и отчаяние, но не исках да се предам, затова си казах: „Заради живота на семейството си и за да спрат хората да ни гледат отвисоко, не мога да се предам толкова лесно. Трябва да продължа да работя усилено. Отказвам да приема, че не мога да печеля пари!“. По-късно със съпруга ми отворихме друг ресторант и всеки ден бяхме толкова заети, че никога не си лягах преди полунощ. За да спестя пари от още един служител, продължавах да мия чинии, да бърша подове и да чистя дори докато бях бременна с второто си дете, а след като то навърши един месец, се върнах на работа в ресторанта. С времето ресторантът ставаше все по-натоварен, с десетки маси с посетители всеки ден, и трябваше непрекъснато да тичам наоколо, за да ги обслужвам. През лятото често ме болеше глава от жегата, а бяхме толкова заети, че дори нямах време да пия вода. Бях физически и психически изтощена. Но когато видях, че сме спечелили повече от 10 000 юана за един ден, бях наистина щастлива и си мислех, че колкото и да е трудно или уморително, всичко си струва. С усилената си работа не само придобихме кола и къща, но и успяхме да спестим малко пари. Мислех си: „След всичките тези години на трудности най-накрая мога да ходя с гордо вдигната глава и да живея достойно“. По-късно съпругът ми отвори инвестиционна компания и дори построи фабрика в родния ни град. Печалбите ни бяха толкова големи, че дори не можехме да ги преброим. Детето ми ми каза: „Мамо, багажникът на татко е пълен с пари!“. Много хора започнаха да се опитват да ни се подмазват, а вкъщи винаги имаше кой да помага с работата. Дори държавни чиновници идваха да си говорят с нас. Когато вървях по улицата, хората ме поздравяваха отдалеч, а когато говореха за мен, вдигаха палец, а на родителите ми казваха: „Дъщеря ви е наистина впечатляваща; само за една година е построила три къщи, и то в допълнение към двете фабрики и ресторанта, които вече беше построила в града! Невероятно!“. Като чувах хората да казват това, се чувствах наистина удовлетворена и си мислех: „Страхотно е да имаш пари. Най-накрая мога да донеса чест на родителите си! Човек винаги трябва да се стреми към по-високо, защото когато имаш пари, хората започват да те гледат с други очи. Както се казва: „Когато си беден в града, никой не се интересува от теб, но забогатееш ли в планината, ще те намерят и далечни роднини“. След всичките тези години на усилена работа най-накрая мога да ходя с гордо вдигната глава“.

Наслаждавах се на този живот две-три години, но въпреки че имахме пари, имоти и всичко необходимо, а ресторантът, компанията и фабриките работеха гладко, винаги чувствах празнота в сърцето си. Съпругът ми често излизаше с клиенти да ядат, да пият и да се забавляват и често не се прибираше по цяла нощ. Той все по-рядко се прибираше вкъщи и не се грижеше за децата. Рядко имахме възможност дори да се храним заедно като семейство. Спечелихме пари, но изгубихме усещането за дом. В сърцето ми имаше смесица от емоции и дълбоко чувство на безпокойство. Когато имах свободно време, се чувствах отегчена и се оказваше, че нямам какво да правя, освен да се скитам наоколо, за да мине времето. Не след дълго инвестициите на съпруга ми се провалиха и той беше задържан заради финансови злоупотреби. Фабриката вече не можеше да работи, а се оказа, че ръководството на компанията е присвоило десетки милиони средства, така че нямахме друг избор, освен да разпродадем колите и имотите си, за да изплатим дълговете. Дори ресторантът, който управлявах, трябваше да бъде продаден. След този инцидент в нашето семейство приятелите и роднините се дистанцираха, гледаха ни със студен поглед и ни се подиграваха. Насред страданието си открих, че съпругът ми е имал любовна връзка. Чувствах се като ударена от гръм. Всички тези обрати в съдбата ни станаха трудни за приемане и аз изкрещях в сърцето си: „О, Боже, това ли е моята съдба?“. Бях в толкова дълбока агония и отчаяние, че не можех да спя нощи наред и нямаше с кого да споделя болката в сърцето си.

Не можех да приема, че всичките ми години на усилена работа са отишли на вятъра, затова исках да намеря някого, с когото да отворя фабрика. Но така и не намерих подходящ човек, затова взех пари назаем, за да си купя кола, и започнах таксиметров бизнес, за да печеля пари. Поради пестеливостта ми, постоянното умствено напрежение, лошата храна и липсата на сън кръвоносните ми съдове се втвърдиха, появиха се високи липиди в кръвта и високо кръвно налягане. Развих и възли на щитовидната жлеза. По-късно здравето ми се влоши още повече. Очите ми сълзяха от вятъра, зрението ми се замъгли, а често имах и подута глава и стягане в гърдите. Когато главоболието се засилваше, трябваше да шофирам, като с едната ръка държах тила си, а с другата — волана. Не очаквах, че две години по-късно всички пари, които спечелих от шофирането, ще бъдат откраднати от племенника ми. И просто ей така спестяванията ми, за които бях дала години от живота си, изчезнаха. Чувствах се напълно съкрушена и безпомощна. В крайна сметка тялото ми вече не издържаше и трябваше да спра и да си почина, за да се възстановя. В тихата си самота си мислех: „Всички тези години работих толкова усилено, за да печеля пари, но в крайна сметка не спечелих нищо, а просто тялото ми се изпълни с болести. Обречена ли съм да прекарам живота си, без да мога да изкарам никакви пари?“. В болката си, докато се борех на ръба на отчаянието, до мен достигна евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни.

През март 2021 г. един приятел ми свидетелства за евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни, като каза, че Бог отново се е въплътил и е извършил нов етап на делото, че Той говори слова, за да съди и пречиства хората, като в крайна сметка ги възстановява до образа, в който Бог първоначално ги е създал, и възстановява човешкия живот до начина, по който е бил в Едемската градина. Почувствах се наистина щастлива, като чух това, и след известен период на проучване приех новото Божие дело. По-късно прочетох Божиите слова: „Бог използва Своя живот, за да предостави ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на неживото, като чрез Своята сила и власт привежда всичко в добър порядък — това е факт, който никой не може да си представи или да разбере. Тези неразбираеми факти са самото проявление и свидетелство за Божията жизнена сила. Нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог; независимо колко различни са те по форма или структура на живот и независимо какъв вид живо същество са те, нито едно същество не може да се обърне срещу траекторията на живота, установена от Бог. Във всеки случай всичко, което искам, е човекът да разбере това: без Божията грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което е трябвало да получи, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Без осигуряване на живот от Бог човекът губи ценността да живее и смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко развълнувана и разбрах, че Бог господства над всички неща и контролира съдбата на човечеството. Колкото и да се опитват хората, те не могат да постигнат това, което Бог не им е предопределил. Мислех си, че ръцете ми са също толкова способни, колкото и на другите, и че ако другите могат да направят нещо, значи и аз мога. Но след всичките ми години на усилена работа, въпреки че спечелих пари и успях да придобия коли, имоти, компания и активи, точно когато имах малък успех, всичко изчезна за миг, а по-късно парите, които бях спечелила от карането на такси в продължение на две години, бяха откраднати от племенника ми. Най-накрая разбрах, че хората не могат да променят съдбата си и че в този живот не мога да получа това, което не ми е съдено, колкото и да се опитвам. Щом осъзнах това, сърцето ми най-накрая се успокои и почувствах облекчение. Живеех в такава болка, защото не признавах Божието върховенство и винаги се борех със съдбата. След като прочетох Божиите слова, разбрах, че всичко е предопределено от Бог, че аз съм просто едно незначително сътворено същество и трябва да се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби.

Тогава прочетох Божиите слова: „В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към това да поеме към крайната цел на светлината и да се освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). „Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и стиска зъби, за да подкрепи своята плът, чийто дух е лишен от чувства, и протака позорното си съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, като другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна остава неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това те все още копнеят така за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към тези хора, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да потърси твоето сърце и твоя дух и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от пустотата на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб. Той чака да направиш обрат, чака деня, в който внезапно ще възстановиш паметта си: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог и че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато още повече осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, като е чакал там много, много дълго време твоето завръщане. Той е копнял отчаяно в очакване на ответ без отговор. Неговото бдение е безценно и е заради човешкото сърце и човешкия дух. Може би Неговото бдение е за неопределено време или може би е достигнало края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко развълнувана и изпълнена с чувство на топлина. Разбрах, че Бог през цялото време е чакал моето завръщане. Първоначално бях целеустремена в преследването на пари и всичко, за което мислех, беше пари, пари, пари! Между откриването на нашия ресторант и провала на инвестиционната ни компания, заедно със студените погледи на приятели и роднини и изневярата на съпруга ми, всички тези неща ми причиниха такава болка и отчаяние, че стигнах дотам, че дори исках да умра. Но като се сетих за възрастните и децата у дома, се отказах от мисълта да сложа край на живота си. По-късно, докато карах такси, често ме болеше глава и дори когато кръвното ми налягане достигаше 170 mmHg, не можех да се накарам да спра и да си почина. За да получа слава и придобивки и за да ме ценят другите, се принуждавах да продължа да печеля пари въпреки болестта си. Спомних си за един колега, който един ден шофираше, а на следващия получи инсулт и почина. Но с мен никога не се случиха никакви инциденти. Всичко това беше Божия грижа и закрила. Бях в най-ниската точка на живота си. Семейните ни бизнеси бяха фалирали, съпругът ми ме беше предал, приятелите и роднините ми ме отбягваха, а дори майка ми се интересуваше само от сватбата на внука си и ме пренебрегваше. Всички тези неща ме накараха да видя, че когато наистина се стигне дотам, хората се интересуват само от пари и ползи и че всъщност няма такова нещо като семейна обич. В моята болка и безпомощност до мен дойде делото на Всемогъщия Бог от последните дни и аз чух Божия глас и се върнах пред Него. След като преминах през това, видях, че Бог тихо е бдял над мен и ме е закрилял, и почувствах Неговата истинска любов.

През първата половина на 2022 г. изпълнявах дълга си в църквата и активно проповядвах евангелието на приятелите и роднините си, като ги доведох пред Бог. Чувствах дълбоко удовлетворение в сърцето си. По-късно прочетох Божиите слова: „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Тя е много широко разпространена сред хората, във всяко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Независимо колко дълбоко е преживяването, което човек има с тази поговорка, какъв негативен ефект е имала тя върху сърцето му? Той е, че хората в този свят — и може да се каже, че това включва всеки един от вас — разкриват нещо от своя нрав. Какво е то? Това е преклонението пред парите. Лесно ли е да се премахне това от сърцата на хората? Не, не е лесно! Това показва, че покварата на човека от Сатана е наистина дълбока! Сатана използва парите, за да примамва хората, и покварява всички тях да се кланят на парите и материалните неща. И как се проявява това поклонение пред парите у хората? Не мислите ли, че в този свят не бихте могли да оцелеете без пари и че не бихте могли да изкарате и един ден без тях? Това, колко пари имат хората, определя колко висок е техният статус и колко са изтъкнати. Бедните не чувстват, че могат да вървят с гордо вдигната глава, докато богатите имат висок статус, вървят с гордо вдигната глава и могат да говорят гръмко и да живеят по надменен и разюздан начин. Какво носят тази поговорка и тази тенденция на хората? Не е ли вярно, че много хора са готови на всякаква жертва, за да печелят пари? Не губят ли много хора достойнството и почтеността си в преследване на повече пари? Не губят ли много хора възможността да изпълняват дълга си и да следват Бог заради пари? Не е ли загубата на шанса да придобият истината и да бъдат спасени най-голямата от всички загуби за хората? Само като използва този метод и тази поговорка, Сатана покварява човека до такава степен. Не е ли намерението на Сатана зловещо? Не е ли това злобен трик?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). „Сатана използва славата и придобивките, за да контролира мислите на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща и да се борят за слава и придобивки, да търпят трудности за слава и придобивки, да понасят унижения и да носят тежко бреме за слава и придобивки, да жертват всичко свое за слава и придобивки и да правят всяка преценка или да вземат всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на хората и, оковани по този начин, те нямат нито способността, нито куража да се освободят. Без да се усетят, те носят тези окови, докато кретат напред стъпка по стъпка с голямо усилие. Заради тази слава и придобивки човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожава поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно омразни коварните му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете коварните подбуди на Сатана, защото си мислите, че без слава и придобивки животът не би имал смисъл и хората вече не биха могли да виждат пътя пред себе си и целите си, и бъдещето им би било тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Когато пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще скъсаш със Сатана и наистина ще намразиш всичко, което Сатана ти е донесъл. Чак тогава ще имаш истинска любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Божиите слова ясно обясняват корена на човешкото страдание. Хората прекарват живота си в преследване на пари, слава и придобивки. Това са невидими окови, които Сатана поставя на хората, като ги кара сляпо да преследват пари, слава и придобивки, дори до степен да пожертват всичко, и в крайна сметка те се отдалечават от Бог и Го предават. Бях повлияна от отровите на Сатана, като живеех според възгледите, че „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“, „Светът се върти около парите“ и „Хората трябва да имат гръбнак, за да се борят за достойнството си“, и превърнах парите, славата и придобивките в цел на своя стремеж. Още от дете вярвах, че ако имам пари, мога да имам всичко, да бъда горда и да ми се възхищават. За да печеля големи пари и да се отличавам, продавах стоки на улицата, карах такси и работех в продажбите, а след като се омъжих, отворих ресторант. След всеки един провал отказвах да се предам. За да спестя пари, като наема един служител по-малко, дори работех в ресторанта в деня преди да родя. Когато отидох на преглед, лекарят каза, че на детето ми му липсва кислород и ми предложи да отида в болницата за кислород, но за да спестя пари, не отидох, което доведе до раждането на детето ми с мозъчна хипоксия и се наложи да бъде поставено в кувиоз за новородени. За да печеля пари, прекарвах дните си, като превивах гръб от зори до здрач. Успях да спечеля малко пари, но съпругът ми ми изневери и в крайна сметка семейството ни се разпадна, а аз се оказах с тяло, пълно с болести. Лично преживях как Сатана използва невидимите окови на славата и придобивките, за да ме контролира, като ме правеше неспособна да се освободя и ме караше да живея в голяма болка. Почувствах се ужасена, когато си спомних за онова време, защото почти загубих живота си в преследването на пари, слава и придобивки. Ако не беше Божията грижа и закрила, не знам къде щях да умра. Като си върнах лентата, за кратко спечелих възхищението и уважението на другите, като преследвах пари, слава и придобивки, но в крайна сметка всичко беше напразно. Ако продължавах по този път, щях само да си навлека безкрайна болка и накрая щях да бъда погълната от Сатана. Това осъзнаване ме накара да се почувствам донякъде уплашена и вече бях готова да се откажа от парите, славата и придобивките и да следвам Бог както трябва.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Като сътворени същества хората трябва да изпълнят дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и обосновано и е повелено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят в този човешки свят; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълнява дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълняват дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). Бях страдала толкова много в преследването на пари, слава и придобивки и бях живяла в дълбока празнота и болка, и дори се разболях сериозно, но именно Божиите слова ме накараха да разбера истината и да прозра злобните намерения на Сатана да вреди на хората. Видях Божията любов и Божието спасение за хората. Божиите слова ми дадоха посока, като ме спряха да продължавам по погрешния път. Видях, че хората около мен също живеят сред болката от преследването на пари, слава и придобивки, и исках да свидетелствам за Божията любов и за Неговото спасение за мен, така че и онези, които преминаваха през същото като мен, също да могат да избягат от страданието си и да имат възможността да приемат Божиите слова и да бъдат спасени от Бог.

Не след дълго един приятел, с когото някога бяхме работили заедно по проект, внезапно се свърза с мен и каза: „Събери отново служителите си и ги накарай да работят! Сега печеля от 200 000 до 300 000 юана годишно. Не е нужно да се тревожиш за компанията, просто управлявай своята част от нещата. По-добра си в бизнеса от мен, така че със сигурност ще спечелиш много пари“. След като чух това, почувствах малко завист и изкушение. Когато работех по проекти в миналото, трябваше сама да се свързвам с компании и да се занимавам с бизнеса, но сега просто трябваше да ръководя екипа си и щях да мога да спечеля доста пари. Подсъзнателно си помислих: „Те печелят доста пари всеки месец, така че ако работя с тях, и аз би трябвало да мога да спечеля много. Едва свързвам двата края и в момента съм затънала до уши в дългове. Всички знаят положението ми, така че ако не го направя, няма ли всички да ми се подиграват и присмиват зад гърба?“. Но тогава си помислих: „Ако работя с тях по проекти, няма да мога да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си както трябва и ще бъда в опасност да се отдалеча от Бог“. Като се замислих за онези болезнени дни, не исках да повтарям същите грешки. Понеже се почувствах наранена и объркана, се помолих на Бог: „Боже, не искам да се отдалечавам от Теб. Моля Те, напътствай ме“. След като се помолих, си спомних за всички възходи и падения, през които бях преминала преди това. Когато бях най-наранена и безпомощна, Бог ме дари с благодат, упъти ме да застана пред Него и използва Своите слова, за да ме води, като ми позволи да осъзная, че животът на човек, независимо дали е беден или богат, е изцяло под Божието предопределение, без значение колко богатство има. Това ми позволи да придобия известно разбиране за Божието върховенство и да изляза от болката си. Имах късмета да изпълнявам дълга си като сътворено същество и това беше Божията възхвала и благодат към мен. Ако продължавах да преследвам пари, слава и придобивки, нямаше да съм достойна за Божията любов и Неговите ревностни и грижовни намерения към мен. След дълго обмисляне отказах предложението на приятеля си. По-късно, колкото и да се опитваха да ме убедят, сърцето ми остана непоколебимо. Бях твърдо решена никога повече да не оставям Бог, за да преследвам пари, слава и придобивки. Исках да вярвам в Бог както трябва, да изпълнявам добре дълга си и да се отплатя за Божията любов. Оттогава изпълнявам дълга си в църквата. Благодаря на Бог!