От Сайръс, Филипините

Изучавах танци в гимназията и имам известен танцов опит. Също така много обичам да танцувам. Когато църквата ми възложи да изпълнявам дълг, свързан с танцуване, бях наистина щастлив — чувствах, че с моята основа със сигурност ще се науча лесно. Приех този дълг без колебание. По време на репетициите изпълнявах всички движения с лекота, затова си мислех, че съм по-добър танцьор от братята и сестрите си. Понякога братята и сестрите ми ми даваха предложения, като казваха, че движенията ми са различни от техните и че танцовите ни движения трябва да бъдат уеднаквени. Приемах думите им само външно. В сърцето си чувствах, че моите движения са по-правилни от техните, и не исках да ги слушам. По-късно, когато надзорниците прегледаха пробния видеоклип, който бяхме направили, те също споменаха, че танцовите ни движения не са синхронизирани и трябва да бъдат уеднаквени. Те обаче казаха също, че танцовите ми движения в припева са много добри и че другите братя и сестри могат да се учат от мен. Помолиха ме също да ги уча да танцуват. Когато чух това, се зарадвах и почувствах още по-силно, че съм най-добрият танцьор от всички ни. Имах много опит и можех да ги напътствам и да ги водя в танците. Докато ги учех на танцови движения, те трябваше да репетират отново и отново, преди да достигнат моето ниво, защото движенията ми бяха с доста голям размах и имаха повече сила. Това беше много трудно за тях. По онова време не се самоанализирах и не правех корекции, така че танцовият план да е по-подходящ. Вместо това просто си мислех, че съм страхотен и че танцовите ми движения са наистина специални. Когато продължихме да репетираме на следващия ден, мненията ни за движенията на краката се разминаваха. Не исках да го правя по начина, който те предлагаха, защото смятах, че техните движения не изглеждаха добре. Продължих да ги уча да репетират според моите идеи.

По-късно сестра Даян каза, че движенията на ръцете ми са твърде преувеличени и не са много почтителни, и ме помоли да намаля размаха на движенията си. Другите братя и сестри също се съгласиха с нея, но аз не го приех. Мислех, че движенията ми са правилни. Притеснявах се обаче, че ако не приема предложението им, те може да кажат, че съм много надменен. Едва тогава се опитах да намаля размаха на движенията на ръцете си. Когато прегледахме отново пробния танцов видеоклип, открих, че движенията ни не са еднакви. Размахът на моите движения все още беше много по-голям от техния. Вярвах, че танцувам по-добре от тях и движенията ми са по-правилни. Преди това надзорниците ме бяха похвалили за добрите ми движения, така че ако движенията ни не бяха еднакви, проблемът определено беше в тях. Понякога, въпреки че правех нещата по начина, който те предлагаха, не смятах, че движенията им са красиви. Всъщност всеки път, когато тайно не се съгласявах с предложенията им и не можех да работя добре с тях, в сърцето си изпитвах голяма болка. Чувствах се много уморен и не можех да усетя Божието присъствие с мен. Загубих и вдъхновението си към своя дълг. Започнах да разсъждавам: „Защо всеки път, когато танцувам с тях, изпитвам болка в сърцето си? Дали изпълнението на дълга ми по този начин е в съответствие с Божието намерение?“. Не исках да продължавам така и затова се помолих на Бог, като Го умолявах да ме просветли, за да мога да размисля върху проблемите си.

Един ден по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „Не се опитвай винаги да се изтъкваш, да говориш високопарни неща, да вършиш всичко сам. Трябва да се научиш как да си сътрудничиш с другите и трябва да обръщаш повече внимание на това да изслушваш предложенията на другите и да откриваш техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитваш винаги да се изтъкваш и да имаш последната дума, ти не си сътрудничиш в хармония. Какво правиш? Предизвикваш смущения и подкопаваш другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. Ако винаги вършиш неща, които предизвикват смущения и подкопават другите, тогава независимо колко усилия и грижи полагаш, Бог няма да си спомни за тях. Може да нямаш много сили, но ако си способен да си сътрудничиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си човек на място. […] Ако не разбираш истината, тогава трябва да се научиш да се подчиняваш. Ако има някой, който разбира истината или говори в съответствие с истината, тогава трябва да приемеш това и да се подчиниш. В никакъв случай не бива да правиш неща, които смущават или подкопават другите, нито да действаш самоволно и еднолично. Така няма да вършиш зло. Трябва да помниш — изпълняването на дълга ти не е въпрос на занимаване с твои лични работи или с твои лични дела. Това не е твое лично дело, а е дело на църквата и ти допринасяш само със силите, които имаш. Това, което правиш в Божието дело на управлението, е само малка част от сътрудничеството на човека. То е само малка роля в някой ъгъл. Това е отговорността, която носиш. Трябва да имаш такъв разум. И така, без значение колко хора изпълняват дълга си заедно или с какви трудности се сблъскват, първото нещо, което всеки трябва да направи, е да се моли на Бог и да е в съвместно общение, да търси истината и след това да определи какви са принципите на практикуването. Когато човек изпълнява дълга си по този начин, ще има път за практикуване“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че ако искаме да изпълняваме добре дълга си, трябва да се научим как да работим заедно с братята и сестрите си, като взаимно се учим от силните си страни, за да компенсираме слабостите си. Само по този начин щяхме да бъдем в съответствие с Божието намерение. Ако постоянно искахме да се вкопчваме в собствените си идеи, това щеше да засегне работата и да предизвика Божията ненавист. Размишлявах и над това, че не работех хармонично с братята и сестрите си, защото чувствах, че имам повече опит и танцувам по-добре от тях, и затова те трябваше да моделират движенията си по моите. Когато братята и сестрите ми ме съветваха, че движенията ми са твърде преувеличени, се съпротивлявах и не исках да следвам предложенията им. Въпреки че виждах, че размахът на движенията ми наистина е твърде голям, все пак не исках да се променя. Понякога се съгласявах с предложенията им, но в сърцето си не ги приемах. Все още вярвах, че моите движения са по-добри, и се вкопчвах в идеите си. Това означаваше, че моите и техните движения бяха несинхронизирани и некоординирани. Видях, че съм бил много надменен и постоянно съм вярвал, че движенията ми са правилни. Всъщност движенията ми наистина бяха твърде преувеличени и изобщо не изглеждаха добре. Освен това, понеже движенията ми не бяха синхронизирани с тези на останалите, това нарушаваше цялостната прецизност на движенията и се отразяваше зле на резултата от танца. Това имаше смущаващо въздействие. Бог каза: „Трябва да се научиш как да си сътрудничиш с другите и трябва да обръщаш повече внимание на това да изслушваш предложенията на другите и да откриваш техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно“. Всъщност всичките ми братя и сестри имаха силни страни. Движенията на главата при някои бяха много плавни и естествени, докато моите бяха сковани като на робот. Освен това движенията им, макар и да не бяха с много голям размах, изглеждаха много грациозни. Осъзнах, че когато отново ми дадат предложения, трябва да ги приема и да дам всичко от себе си, за да следвам предложените от тях движения. Ако имах различно мнение, можех да го споделя и да го обсъдя с братята и сестрите си, за да можем заедно да уеднаквим и усъвършенстваме движенията си, и да танцуваме добре, за да възхваляваме Бог и да свидетелстваме за Бог.

Веднъж братята и сестрите казаха, че трябва да коригирам както раменете и главата си, които се движеха твърде силно, така и движението на кръста. В началото не можех напълно да го приема: мислех, че движенията ми са правилни. Когато видях обаче, че движенията на главите им са различни от моите, си помислих, че може би все пак те са прави, и се опитах да го приема. Понякога успявах да го направя според предложенията им, но друг път пак се връщах към старите си навици. Докато ме гледаха, си мислех: „Защо аз, който имам по-добра танцова основа от тях, трябва да се трудя усилено, за да си променям движенията?“. Почувствах се много слаб и засрамен. Спомних си Божиите слова: „Трябва да се научиш как да си сътрудничиш с другите и трябва да обръщаш повече внимание на това да изслушваш предложенията на другите и да откриваш техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитваш винаги да се изтъкваш и да имаш последната дума, ти не си сътрудничиш в хармония“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божиите слова ме накараха да разбера, че трябва да се съсредоточа повече върху това да се уча от силните страни на другите и да приемам предложенията им. Щом всички казваха, че движенията ми не са добри, трябваше да дам всичко от себе си, за да се променя. Въпреки че не е лесно да се изпълняват добре тези движения, трябва да направя всичко възможно, за да бъдат движенията ни уеднаквени. Освен това приемането на предложенията на другите може не само да ми помогне да танцувам добре, за да възхвалявам Бог, но и да преодолея покварения си нрав, както и да ми помогне да се избавя от надменността и самоправедността. Същата вечер продължих да репетирам сам, след като груповата ни репетиция приключи. Когато на следващия ден отново репетирахме танца, те казаха, че движенията ми са малко по-добри. Въпреки че все още не бяха идеални, имаше известно подобрение. Не мога да танцувам според собствените си предпочитания — трябва да се съобразявам дали движенията ни са уеднаквени, или не. Това е така, защото дори един от нас да танцува много добре, ако танцува различно от другите, тогава танцовите ни движения няма да изглеждат красиви или прецизни и няма да постигнем желания ефект. По-късно надзорниците гледаха танцовия видеоклип, който бяхме направили, и казаха, че движенията ни са се подобрили. Знаех, че това беше под Божието ръководство, а също и че е резултат, постигнат чрез нашето хармонично сътрудничество.

Един ден на едно събиране прочетох Божии слова, които ми дадоха ново разбиране за собствения ми покварен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана, че всички хора имат сатанинска природа и надменен нрав. Дори глупаците и идиотите са надменни и считат, че са по-добри от другите хора, и отказват да им се подчиняват. Ясно се вижда, че човечеството е толкова дълбоко покварено и че на хората им е много трудно да се покорят на Бог. Поради своята надменност и самоправедност хората са станали напълно лишени от разум. Те няма да се подчинят на никого — дори ако казаното от други хора е правилно и отговаря на истината, те няма да им се подчинят. Именно поради надменност хората се осмеляват да съдят Бог, да Го заклеймяват и да Му се съпротивляват. Тогава как може да се преодолее надменният нрав? Може ли да се разреши, като се разчита на човешкото въздържание? Може ли да се реши като просто се разпознае и признае? Категорично не. Има само един начин за справяне с надменния нрав и той е да се приеме Божия съд и Неговото наказание. Само онези, които са способни да приемат истината, могат постепенно да се отърват от надменния си нрав. Онези, които не приемат истината, никога няма да могат да се справят с надменния си нрав. Виждам много хора, които допускат да се възгордеят, когато покажат някакъв талант при изпълнение на дълга си. Когато проявят някакви способности, те смятат, че са велики, а след това живеят благодарение на тези способности и не се напрягат повече. Те не се вслушват в другите, каквото и да казват те, и смятат, че тези малки неща, които притежават, са истината и че те са най-висши. Какъв е този нрав? Това е надменен нрав. Те са твърде лишени от разум. Може ли човек да изпълнява дълга си добре, когато е с надменен нрав? Може ли да се покори на Бог и да Го следва до самия край? Това е дори още по-трудно. За да поправи надменния си нрав, той трябва да се научи как да преживява Божието дело, Неговия съд и наказанието Му, докато изпълнява дълга си. Само по този начин може истински да опознае себе си. Само като видите ясно покварената си същност, като видите ясно корена на своята надменност и след това я прозрете и анализирате, можете истински да опознаете своята природа същност. Трябва да изровите всички покварени неща в себе си, да ги съпоставите с истината и да ги опознаете въз основа на нея и тогава ще разберете какви сте: не само, че сте изпълнени с покварен нрав, и не само, че ви липсва разум и покорство, но ще видите, че ви липсват твърде много неща, че нямате истина реалност и ще видите колко сте жалки. Тогава няма да сте способни на надменност. Ако не се анализирате и не опознаете себе си по този начин, то когато изпълнявате дълга си, няма да знаете къде е мястото ви във вселената. Ще смятате, че сте велики във всяко отношение, че всичко у другите е лошо и че само вие сте най-добрите. Тогава през цялото време ще се изтъквате пред всички, така че другите да ви се възхищават и да ви се кланят. Това е пълна липса на самосъзнание. Някои хора постоянно се изтъкват. Когато другите сметнат, че това е неприятно, те ги критикуват, че са надменни. Но тези хора не го приемат. Продължават да мислят, че са талантливи и изкусни. Какъв е този нрав? Те са прекалено надменни и самоправедни. Способни ли са хората, които са толкова надменни и самоправедни, да жадуват за истината? Могат ли да се стремят към истината? Ако никога не могат да опознаят себе си и не се отърват от покварения си нрав, ще могат ли тогава да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че понеже човек има надменен нрав, той постоянно вярва, че е прав и че превъзхожда другите. Така е много трудно да се покориш на Бог и да приемеш предложенията на другите. Когато човек има някакви дарби или умения в определени области, той си мисли, че е по-добър и по-знаещ от другите, работи според собствените си идеи и му е трудно да си сътрудничи с останалите. Дори предложенията, дадени от другите, да са съобразени с принципите, той не иска да ги приеме. Моето поведение беше точно такова. Вярвах, че имам опит в танците и затова другите хора трябва да се учат от моите движения. Особено когато надзорниците казаха, че танцувам добре, започнах да имам още по-високо мнение за себе си. Когато братята и сестрите ми ми даваха предложения, не ги слушах внимателно и не исках да ги изпробвам, за да се подобря. Въпреки че това, което казваха братята и сестрите ми, беше правилно и ясно виждах, че движенията ми не са същите като на всички останали и не са в синхрон с тях, все пак не исках да го приема и не исках да се променя. Мислех си: „Защо да ви слушам? Аз съм по-добър танцьор от вас. Аз трябва да ви напътствам“. Когато братята и сестрите ми искаха да репетирам многократно една танцова стъпка, не исках да го приема и се чувствах, сякаш те ме учат. Не беше ли това мое поведение твърде надменно? Това, че танцуваме заедно, е върховенство и подредба на Бог, за да можем да работим добре заедно и да изпълняваме добре дълга си. Аз обаче бях надменен и самоправеден: винаги танцувах по свой собствен начин и не приемах предложенията на другите, което водеше до лошо сътрудничество между братята и сестрите и също така забавяше напредъка на танца. Всъщност танцовите движения, които бях научил в света, не бяха принципи или критерии. Някои движения бяха твърде преувеличени и не много благочестиви: с тях не можеше да се постигне ефектът на свидетелстване за Бог. Аз съм вярващ в Бог и трябва да се движа по достоен и правилен начин. Танцувам, за да възхвалявам Бог, така че публиката да изпитва удоволствие в сърцето си и да възхвалява Бог заедно с мен. Не можех да продължавам да бъда надменен и да се вкопчвам в своите идеи. Трябва да се покоря на изискванията на Божия дом и да се откажа от себе си, като работя хармонично с братята и сестрите си.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Кажете Ми, има ли някой, който е съвършен? Дори някой да е много силен, да е способен и талантлив, той пак не е съвършен. Това е факт. Хората трябва да имат това разбиране и това е правилното отношение, което хората трябва да имат към собствените си силни страни и достойнства, както и към собствените си слабости; това е рационалността, която хората трябва да притежават. Ако притежаваш тази рационалност, можеш да се отнасяш правилно към своите силни страни и слабости, както и към тези на другите, и по този начин ще можеш да си сътрудничиш с другите хармонично. Ако разбираш този аспект на истината и можеш да навлезеш в този аспект на истината реалност, тогава можеш да се разбираш приятелски с братята и сестрите и да заемаш от техните силни страни, за да компенсираш слабостите си. По този начин, независимо какъв дълг изпълняваш или какво правиш, ще ставаш все по-добър в това и ще имаш Божията благословия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че каквито и умения или опит да имаме в определена област, това не означава, че няма да правим грешки и че сме съвършени. Всеки допуска грешки и има недостатъци. Това изисква от нас да се учим взаимно от силните си страни, за да компенсираме слабостите си, преди да можем да изпълним добре дълга си. В миналото не работех добре с братята и сестрите си, когато репетирахме. Нравът ми беше много надменен и винаги си мислех, че съм по-добър. Не се отнасях сериозно към техните предложения и затова танцовите ми движения винаги бяха несинхронизирани с техните. Ако не бяха разобличението на Божиите слова и напътствията на братята и сестрите ми, нямаше да разбера себе си и щях да бъда още по-надменен. Трябва да се уча от братята и сестрите си. Трябва да се уча от техните силни страни, за да компенсирам слабостите си, и да си помагаме взаимно. Само по този начин можем да изпълним добре дълга си. По-късно, докато танцувахме, братята и сестрите ми посочиха още някои мои проблеми. Например движенията ми бяха твърде бързи и темпото ми беше различно от тяхното. Те предложиха да го забавя малко, за да мога да бъда в синхрон с тях. Когато чух тези предложения, въпреки че не ми харесаха, не исках да се вкопчвам в собствените си идеи, както преди. Трябва да работя хармонично с братята и сестрите си и да приемам техните предложения. Когато практикувах по този начин, движенията ми бяха по-добри от преди, успявах да поддържам синхрон с тях и танцуването ми се подобри.

Чрез това преживяване се научих как да работя правилно с братята и сестрите си и придобих известно разбиране за собствения си надменен нрав. Това, че успях да придобия това малко разбиране и да направя тази малка промяна, е резултат, постигнат чрез Божиите слова. Много съм благодарен на Бог!