От Джун Джън, Китай

В миналото имах нещастен брак. След развода животът ми беше много труден, докато отглеждах дъщерите си сама. По-късно се събрах с един колега от нашето училище. След като се оженихме, той беше много добър с мен и дъщерите ми и не трябваше да се тревожа за нищо у дома. Бях му много благодарна. Въпреки че животът ми беше стабилен, дълбоко в сърцето си винаги усещах необяснима празнота. През август 2012 г. моята братовчедка ми проповяда евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Започнах да чета Божиите слова и събота и неделя се събирах с братовчедка си. От Божиите слова разбрах, че човекът е създаден от Бог. Нашите прародители Адам и Ева са били съблазнени от Сатана и са предали Бог, което е накарало човечеството да живее в грях. Цялата нечестивост и блудството в света са резултат от покварата на Сатана. Научих също, че Бог винаги е спасявал човечеството. В Епохата на благодатта Бог се е въплътил и е бил разпнат на кръст, за да стане принос за грях за човечеството. В последните дни Бог отново се е въплътил, за да изрази истината и да извърши Своето дело на правосъдие и пречистване, като посочва коренните причини за човешкия грях, изцяло пречиства и спасява хората и ги отвежда до прекрасна крайна цел. След като разбрах това, получих отговори на много от загадките в живота си и в света; без да се усетя, безсънието, което ме мъчеше от години, отшумя и усещането за страх и самота в сърцето ми също изчезна. Чувствах се така сякаш бях изведена от празна и безнадеждна пустош на светло и топло място. Сърцето ми беше спокойно и умиротворено. Разбрах също, че никой освен Бог не може да даде на хората истината, нито да донесе мир в сърцата им. Като сътворено същество трябва да вярвам в Бог, да Го почитам и да се стремя към придобиване на истината. В противен случай животът е празен и безсмислен. Когато съпругът ми видя как се бе оправило настроението ми, откакто повярвах в Бог, той подкрепи вярата ми.

През декември 2012 г. съпругът ми прочете в интернет безпочвените слухове за клевета и заклеймяване на Църквата на Всемогъщия Бог, разпространявани от Компартията. От страх, че ще ме арестуват, той започна да се опитва да ме спре да вярвам в Бог. Не ми позволяваше да чета Божиите слова и да се събирам с братовчедка си. По това време аз също се притеснявах, че ако вярвам в Бог, ще ме хванат и ще ме затворят, но братовчедка ми проведе общение с мен за това, че от древни времена истинският път винаги е бил преследван. В Библията също прочетох как Господ Исус и Неговите ученици са претърпели гонения и видях как Сатана царува в този свят, който е твърде нечестив и мрачен и не позволява на положителните неща да съществуват. Като вярвам в Бог и Го следвам, аз вървя по правилния път в живота и не трябва да се отказвам от него, дори и да бъда преследвана. Разказах на съпруга си за всичко, което бях разбрала, но той просто не искаше да ме чуе. Трябваше тайно да чета Божиите слова и да посещавам събирания, когато го нямаше у дома. През април 2013 г. лумбалната ми спондилоза се влоши. Не можех нито да седя, нито да стоя — можех само да лежа. Моят съпруг ми помогна да подам молба до работодателя си за няколкомесечен отпуск. С Божията закрила болестта ми беше почти излекувана, след като си сложих няколко лечебни пластира. След това започнах да се възползвам от отпуска си, за да проповядвам евангелието, но не след дълго съпругът ми забеляза. Той се възползваше от обедната си почивка, за да се прибира вкъщи и да проверява дали съм там. Ако се приберях малко по-късно и видех колата му, паркирана долу, сърцето ми веднага се паникьосваше. През няколкото години, в които бяхме женени, той винаги се беше грижил добре за мен, но когато не го послушах по въпроса за вярата ми в Бог, се чувствах сякаш съм го разочаровала, и когато ми се караше и ми крещеше, просто трябваше да търпя. С посещаването на все повече и повече събирания разбрах, че Бог е източникът на човешкия живот. Това, че всеки човек може да живее, се дължи на Божия ресурс, грижа и закрила. Напълно естествено и обосновано е хората да вярват в Бог и да изпълняват своя дълг. Това е най-справедливото нещо. Все повече и повече усещах, че съм избрала правилния път в следването на Бог. Сърцето ми придоби сила и по-малко се страхувах съпругът ми да не избухне. Понякога дори спорех разумно с него. Веднъж той разгневено ме посочи с пръст и извика: „Сега не слушаш нищо, което казвам! Казах ти, че държавата не позволява да вярваш, но ти не послуша. Наистина ли мислиш, че няма да оцелееш, ако не вярваш в Бог?“. Аз отвърнах: „Сега този свят е толкова нечестив и мрачен. Само погледни нашето училище — по цял ден се случват фалшификации. Дойде ми до гуша! Това, че Бог е дошъл, за да изрази истината и да спаси хората, е прекрасно нещо. Без вяра в Бог не мисля, че животът има някакъв смисъл!“. Той ме погледна и каза: „Знам, че не е лошо да се вярва в Бог, но на Комунистическата партия не ѝ пука за това. Ако продължиш да вярваш, е вероятно да те арестуват. Когато това се случи, ще загубиш работата си и ще трябва да страдаш в затвора. Защо си го причиняваш? Просто спри да вярваш!“. Щом чух това, осъзнах, че съпругът ми е уплашен, защото имаше дълбоки познания за методите на Комунистическата партия, и затова се опитваше да ме спре. Всъщност и аз се притеснявах да не бъда арестувана и хвърлена в затвора и дори от възможността да бъда пребита до смърт от полицията. Просто има твърде много случаи, в които правителството на Компартията се е отнасяло към човешкия живот с пълно презрение. По-късно се сетих за това, което Господ Исус беше казал: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Сърцето ми се озари извънредно много. Човешкият живот е много кратък. Няма абсолютно никакъв смисъл всеки ден да се бориш за плътта и за прехрана. Като вярваш в Бог и Го следваш, можеш да получиш вечен живот — това е изключително ценно! Ако не смея да вярвам в Бог от страх да не бъда арестувана, тогава никога няма да получа вечен живот. Каквото и да става, не мога да се откажа от вярата си в Бог. Съпругът ми обаче настояваше, че няма да ми позволи да вярвам. Притесних се: „Женени сме от почти шест години и той винаги се е грижил за семейството и е бил внимателен към мен. Работихме усърдно заедно, за да купим къща и кола. Виждаме как животът ни става все по-добър и по-добър. Всичките ми колеги казват, че най-накрая имам добро семейство. Аз също мисля, че това семейство е моето място в този живот, и от все сърце обичам да водя този стабилен и спокоен живот. Но ако съпругът ми е твърдо решен да не ми позволява да вярвам в Бог, какво да правя? Мога ли все пак да продължа да следвам Бог?“. Докато тези въпроси ме объркваха, аз постоянно се молех на Бог да ме води напред.

По време на едно събиране разказах на братята и сестрите за притесненията си и заедно с мен те прочетоха тези Божии слова: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, постепенно придобих сила в сърцето си. Дойдох пред Бог по Божията благодат и след като видях всички тези истини, които Бог е изразил, е редно добре да се стремя към тях. Дори и това да означава страдание, си заслужава. Въпреки че хармоничното семейство е много важно за мен, стремежът към истината е най-смисленото нещо. Преди да прочета Божиите слова, не знаех откъде идвам и за какво живея. Не знаех защо този свят е толкова нечестив и мрачен и всеки ден живеех в мрак, като трудно преминавах през дните си. Животът беше страшно болезнен! Сега с голяма трудност успях да намеря истинския път и да видя светлината. Разбрала съм много от тайните на живота от Божиите слова и открих каква е ценността на живота. Ако се откажа от истината в името на хармоничното семейство, тогава животът ми по този начин няма ли да бъде празен и напълно лишен от смисъл? Прочетох още от Божиите слова: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Божиите слова ме накараха да разбера, че любовта между съпруг и съпруга е изградена върху основата на лични интереси. Замислих се — защо съпругът ми е бил добър с мен преди? Защото изглеждах добре, не обичах да се занимавам с пари и му давах финансов контрол над семейството. Отговарях доста добре на стандартите му за идеална съпруга, което го удовлетворяваше. Въпреки това, когато развих собствена вяра и житейски стремеж, които не се толерират в тази страна, той започна да усеща, че не съм му от полза, и никога повече нямаше да бъде мил с мен. В същото време не ми се искаше да напусна съпруга си, защото той беше внимателен и се грижеше за мен, и не се налагаше да се тревожа за много неща у дома. Хората са егоисти, съпругът и съпругата също се използват един друг. Как може да има истинска обич? Не мога да се откажа от Божието спасение заради тази частица съпружески чувства. След това продължих да настоявам да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си.

Един ден през юни 2013 г. тъкмо приготвях вечеря, след като се бях върнала от проповядване на евангелието. Когато съпругът ми се прибра, лицето му беше много мрачно, но аз го пренебрегнах. След вечеря отидох в стаята си, за да разказвам библейски истории на двете си дъщери. Те слушаха с радост, когато съпругът ми изведнъж застана на вратата и започна да ми се кара. Дъщерите ми бяха толкова уплашени, че не смееха да кажат и дума, а аз набързо казах нещо, за да ги успокоя. След като свърших да говоря, излязох на разходка. Не очаквах, че съпругът ми ще ме последва. Когато стигнахме до един ъгъл недалеч от нашата сграда, той ме сграбчи за ръката и ме събори на стъпалата наблизо. Вълна от болка премина през ръката ми, аз бавно се изправих и тръгнах към вкъщи, без да кажа и дума. Той отново ме сграбчи за ръката и я дръпна силно, като ме събори на земята отново. Посочи ме с пръст в носа и ме нахока остро: „Защо трябва да вярваш в бог? Как може да има бог? Къде е твоят бог, когато се отнасям така с теб? Защо не те защитава?“. Разбрах, че той не приема доводи. Помислих си: „Ти не вярваш в Бог — какво знаеш? Искаш да ме биеш, за да ме накараш да се усъмня в Бог и да се отрека от Него. Намеренията ти са наистина подли!“. Той каза отново: „Каквото и да кажа, ти просто не слушаш — колкото повече вярваш, толкова по-обсебена ставаш. Сега дори обикаляш навсякъде и проповядваш евангелието. Нашият зет каза, че ако не чуваш от дума, трябва здраво да те набия. Не вярваме, че не можем да те вкараме в правия път! Кажи ми, все още ли вярваш или не?“. Когато видя, че не издадох и звук, той мина зад мен и ме ритна право в кръста. Кръстът ме заболя толкова силно, че болката прониза сърцето ми и сълзите ми веднага потекоха. Съпругът ми обаче не прояви абсолютно никаква милост. Докато ме риташе, той каза: „Никога няма да ти позволя да вярваш! Ще те ритам, докато не те парализирам! Дори и да трябва да се грижа за теб, няма да ти позволя да вярваш в бог!“. При тези му думи сърцето ми се смрази. Преди винаги бях чувствала, че съпругът ми има доста добра човешка природа и винаги е бил доста внимателен към мен. Никога не съм очаквала, че ще повярва на безпочвените слухове и заблуди на Компартията, ще се опита да ме спре да вярвам в Бог и дори ще се опита да ме парализира с ритници! Просто беше твърде жесток! След това той каза: „Ако си сама вкъщи, е вероятно да ходиш на събирания. Просто ще те изпратя някъде. Хора като теб дори не заслужават да живеят в хубавата ми къща. Ставай!“. Докато говореше, той ме изправи насила, натика ме в колата и ме закара в къщата на майка ми. Не очаквах, че майка ми ще подкрепи силно вярата ми в Бог. Проповядах ѝ евангелието и тя също прие Божието дело от последните дни. По-малкият ми брат обаче постоянно се застъпваше за съпруга ми. Той също се опита да ме убеди: „Сестро, има моменти в този свят, в които си просто безпомощна. Трябва да бъдеш по-голям реалист. Почини си тук няколко дни, а после се върни у дома и си живей добре“. Това, което брат ми каза, ме накара дълбоко да се замисля: „Наистина трябва да си реалист в този свят. Аз съм почти на четиридесет. Борила съм се половин живот, за да имам живота, който имам сега. Съпругът ми е много добър с мен във всичко, освен в нещата, свързани с вярата ми в Бог. Само заради вярата ми в Бог той сякаш се е превърнал в друг човек. Като гледам как се държи, ако упорствам във вярата си в Бог, е много вероятно той да се разведе с мен. Тогава ще загубя това семейство, от което зависи оцеляването ми. Какво ще правя с живота си след това? Трябва ли да се върна към живота, в който се грижа за децата си сама и безпомощна?“. Страхувах се да водя такъв живот, но също така не исках да се откажа от вярата си в Бог. Озовах се в дилема. Помислих си: „Може би просто да отстъпя за малко. Ами ако не ходя на събирания и не изпълнявам дълга си, а просто тайно чета Божиите слова у дома за известно време? Но и това няма да стане. Какво да правя?“.

През тези няколко дни постоянно се молех на Бог и си спомних един откъс от Божиите слова: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, и е тъпкан от него до такава степен, че е покрит с мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не получиш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които преследват правилния път, тези, които търсят напредък. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). Размисълът върху Божиите слова ми даде сила. Имах ясна посока за пътя, който трябваше да избера в живота. Да вярваш в Бог и да Го почиташ е напълно естествено и обосновано. Ако искаш да изживееш смислен живот, трябва да се отдадеш на Бог, да не бъдеш възпрепятствана от никакви хора, събития или неща и да понесеш всички страдания, за да изпълниш добре дълга си и да удовлетвориш Бог. Точно като Йов: имуществото и децата му изчезнали, но той все още почитал Бог и славел Божието име. А след това идва Петър: той оставил всичко, за да последва Господ, и отдал целия си живот на Него. В крайна сметка той постигнал това да обича Бог до краен предел и да Му се покорява до смърт, като изживял един смислен живот. Матей, бирникът, бил същият. Щом Господ Исус го повикал, той Го последвал без ни най-малко колебание. Вярата им в Бог е толкова завидна! Въпреки че бях готова да следвам Бог, все още не можех да се откажа от семейството си. Не желаех да понасям страдания и да оставя всичко зад себе си. В сравнението с тези светци почувствах истински срам! Сега правилният път в живота беше поставен пред мен. Не можех повече да бъда слаба: в никакъв случай не можех да се откажа от този шанс да следвам Бог и да придобия истината и живота! По това време бях избрана за водач в църквата и всеки ден бях заета с изпълнението на дълга си. Не след дълго съпругът ми ме прибра у дома. Това беше времето на лятната ваканция и не се налагаше той да ходи на работа; прекарваше всеки ден да ме наблюдава. Не ми позволяваше да чета Божиите слова, да ходя на събирания или да изпълнявам дълга си. Всеки ден можех само да върша домакинска работа и да се грижа за децата с него. Неспособна да получа ресурса на Божиите слова, бях като риба на сухо, а сърцето ми изпитваше изключителна болка и агония. Един ден си спомних тези Божии слова: „Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Наистина е така. Съпругът ми не вярваше в Бог и твърдо отказваше да ме остави да вярвам. Всеки ден ме наблюдаваше, сякаш пазеше затворник. Той не ми беше съпруг — беше ми явен враг! Когато наистина вече не можех да търпя, му казах: „Ти не само ме биеш, но и не ми даваш никаква свобода. Не мога повече да живея така. Хайде просто да се разведем и всеки да поеме по пътя си. Така ще е по-лесно и за двама ни“. Но той каза: „Не бях прав да те удрям. Извинявам се. Както и да поискаш да ти се реванширам, съгласен съм. Само това, че не можем да се разведем. Ти си добър човек. Беше ни много трудно да създадем това семейство. Защо да се развеждаме? Наблюдавам те за твое добро. След известно време ще забравиш за вярата в Бог и всичко ще бъде наред. Ако се чувстваш като затворник, защо аз не те изведа на разходка?“. Като го чух да казва това, разбрах, че крие железен юмрук в кадифена ръкавица и че се опитва да ме задържи тук и постепенно да ме отдалечи от Бог. Не знаех какво да правя. Исках да продължа да вярвам в Бог, но не ми се искаше да се откажа от това семейство и от съпруга си. Обърнах се към Бог с молба да пази сърцето ми, за да не Го напусна никога, и Го молех да ми отвори път, за да мога да се върна в църквата и да изпълнявам дълга си.

Един ден, когато наближи време за събиране, хитро казах на съпруга си, че трябва да излезем да покараме колело. Накарах го да вземе колелото, а аз взех електрическия скутер. Той се съгласи. Когато бяхме на половината път, ускорих и го оставих далеч зад себе си. Също така обиколих няколко пъти, преди да пристигна на мястото за събиране. Най-накрая, след всички тези трудности, успях да присъствам на събиране. Когато се прибрах вечерта, съпругът ми беше особено разярен. Той каза: „Ставаш все по-дръзка и по-дръзка. Как смееш да ме изоставиш и да отидеш на събиране. Ако ти стиска, не се връщай!“. Аз отвърнах: „Остави ли ми избор? Нямам никаква свобода. Наблюдаваш ме, сякаш съм затворник. Ако продължаваш така, двамата нямаме бъдеще заедно“. Неочаквано след това той започна да ме наблюдава още по-стриктно от всякога. Когато започна учебната година, той ме караше да ходя на работа с него, а през почивните дни, стига да не работеше извънредно, ме следваше на всяка крачка. Не можех да посещавам събирания или да изпълнявам дълга си и се чувствах сякаш живея в ада. Не можех да спра сълзите си и само се питах: „Що за свят е това? Защо не е позволено на хората да вярват в Бог и да вървят по правилния път?“. По-късно прочетох тези Божии слова: „Как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в кома. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Божиите слова ме събудиха от съня ми и ми дадоха по-ясна представа за нечестивата същност на съпротивата на Компартията срещу Бог. През всичките тези години бях получавала образованието на Комунистическата партия и винаги много съм се възхищавала на Партията. Дори когато виждах нечестивостта и мрака в обществото, не вярвах, че това е причинено от управлението на Партията. Вярвах, че макар диктатурата на Компартията да има някои проблеми, по същество тя е доста мъдра. Едва сега разбрах, че Компартията е атеистична партия. Тя се радва на открадната репутация, спечелена чрез заблуда на света, като лъжливо постановява в конституцията, че китайските граждани се радват на свобода на вероизповеданието, но всъщност просто не позволява на китайския народ да вярва в Бог. Тя заблуждава не само китайския народ, но и целия свят. За да поддържа диктаторското управление на режима, тя безразборно разпространява безпочвени слухове в онлайн медиите, които клеветят Църквата на Всемогъщия Бог, и използва различни средства за безразборно арестуване на християни. Това доведе до заблудата на съпруга ми и до това той да ми пречи и да ме преследва по най-различни начини. Във всичко това е черната ръка на Комунистическата партия, която сее злини. Тя не само не иска хората да вярват в Бог и да бъдат спасени, но иска те да я последват в ада и да бъдат наказани. Това е нейната нечестива цел. Ако не бях дошла пред Бог, никога нямаше да видя ясно истинския ѝ облик.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Любов“, както се нарича, се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма каквато и да е търговия и примеси. Ако имаш любов, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума. Ако имаш любов, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш несгодите, ще съответстваш на Мен, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Мен, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани). Божиите слова дълбоко развълнуваха сърцето ми. Тази чиста и неопетнена любов е изключително привлекателна за хората и също така ме накара да почувствам силен срам. Замислих се как в Епохата на благодатта Бог се е въплътил и е дошъл от небето на земята, като е бил разпнат на кръст заради нас и е пролял всяка капка от скъпоценната Си кръв, за да изкупи човечеството. В последните дни Бог отново се е въплътил и е дошъл на земята, за да осигури на човечеството истините, от които то се нуждае, за да получи спасение. Той не само трябва да понася преследването и гоненията от страна на големия червен змей и осъждането и богохулството от страна на религиозния свят, но също така трябва да понася непокорството и неразбирането на нас, вярващите. Бог мълчаливо изразява истината, за да подсигури хората и да ги води в очакване на времето, когато съвестта им ще се пробуди. Божията любов е съвсем истинска! Всичко, което Бог прави, е в името на човечеството! Днес Бог ми даде възможността да бъда водач и аз трябва да изпълня дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

След време съпругът ми видя, че не може да ме спре, и каза: „Мисля, че вече виждам ясно. Никой не може да те спре да вярваш в Бог. В такъв случай просто продължавай с вярата си. Вече не ме интересува. Но можеш да вярваш само у дома — не можеш да излизаш и не можеш да позволяваш на други хора да идват в дома ни. Ако се съгласиш, можем да продължим да живеем заедно, но ако не си съгласна, тогава ще трябва да се разведем“. Когато чух какво каза, разбрах, че той все пак няма да ме пуска да излизам. Знаех, че просто се опитва да ме успокои временно, а след това бавно да ме накара да загубя връзката си с църквата и с братята и сестрите, така че в крайна сметка да не мога да продължа да вярвам. Не можех да падна в капана му. Затова казах твърдо: „Ако наистина си съгласен да вярвам в Бог, тогава не ме ограничавай да общувам с братята и сестрите си и не ме ограничавай да ходя на събирания или да изпълнявам дълга си. Начинът, по който вярвам, не зависи от теб“. Той каза разтревожено: „Ако вярваш по твоя си начин, рано или късно ще те арестуват. Щом те арестуват, и аз ще бъда замесен и няма да имам никакви перспективи. Щом искаш да е така, трябва да се разведем!“. Той изрече всичко, което му беше на ума. За миг бях смаяна. Той не се тревожеше, че ще ме арестуват и че в резултат на това ще страдам. Тревожеше се, че собствените му перспективи могат да бъдат засегнати. Щом случаят беше такъв, аз уважих решението му. Казах му: „Добре. Съгласна съм на развод. Кога ще отидем да го направим?“. Той също беше смаян и ме попита: „Обмислила ли си това добре? Наистина ли няма да съжаляваш в бъдеще?“. Аз отвърнах: „Всеки може да избира сам и всеки има свой собствен път, по който да върви. Няма да съжалявам!“. И така, отидохме да преминем през процедурата по развод. Когато излязохме от Бюрото по гражданско състояние и седнахме обратно в колата, усетих, че тежък товар е паднал от мен. Той обаче се разплака и каза: „Този развод е най-тъжното събитие в живота ми. Наистина не исках да се развеждам с теб, но ти настоя да избереш да вярваш в Бог, така че нямах друг избор“. Видях сълзите, които се стичаха на две ивици по лицето му, и въздъхнах мълчаливо. Помислих си: „Ти не вярваш в Бог, затова не разбираш. Всичко това беше причинено от Комунистическата партия. Тя се съпротивлява на Бог, преследва тези, които Го следват, и разпространява безпочвени слухове, като използва членове на семейството, за да спре хората да следват Бог. Не можеш да прозреш нечестивостта на Комунистическата партия и настояваш върху избора си да работиш като длъжностно лице в системата на Комунистическата партия и да преследваш кариерата си. Как бихме могли да вървим заедно?“. Колата продължи напред, но аз знаех, че в крайна сметка ще се разделим и ще поемем в различни посоки.

Оттогава нататък най-накрая можех да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си свободно и без ограничения. Много съм благодарна на Божието ръководство, че ми помогна стъпка по стъпка да се освободя от примката на брака и семейството.