От Джъхуей, Китай

След като се омъжих, бях много заета с дълга си, затова си мислех, че ако забременея и имам дете, дните ми ще трябва да се въртят около него и няма да имам време или енергия да изпълнявам дълга си и да отдавам всичко на Бог. Затова реших засега да отложа раждането на деца и да дам приоритет на дълга си. Няколко години по-късно родителите ми се разболяха и аз бях заета да се грижа за тях, докато и двамата починаха. След смъртта им внезапно ме обзе безпокойство, каквото не бях изпитвала досега. Мислех си как, докато родителите ми бяха болни, бях до тях и се грижех за тях, но се чудех кой ще иска да се грижи за мен на старини или когато се разболея, ако нямам деца. Но тази мисъл се появяваше само от време на време и не се отразяваше особено на дълга ми, затова не ѝ обръщах голямо внимание.

След известно време внезапно получих много силни менструални болки. Бяха толкова силни, че ме накараха да повърна. От години имах менструални болки, но никога не ме беше боляло толкова. Отидох в болницата за преглед и ме диагностицираха с аденомиоза и миома на матката, като миомата вече беше пораснала до пет сантиметра. Лекарката каза, че това състояние е трудно за лечение, че болките ще се влошават с времето, че може да станат толкова болезнени, че дори да обмисля самоубийство, и че в крайна сметка ще трябва да ми бъде отстранена матката. Когато лекарката разбра, че все още нямам деца, ме посъветва бързо да родя дете и каза, че ако след това не искам да имам повече деца, могат да ми отстранят матката. В този момент не се замислих много и си помислих, че лекарката просто преувеличава. След като се прибрах вкъщи, потърсих много информация за тази болест в интернет и похарчих пари, за да се консултирам със специалист в Пекин. Не очаквах, че състоянието ми е толкова сложно, и разбрах, че наистина е трудно за лечение. Или трябваше редовно да приемам хормони, за да го овладея и да предотвратя бързото му влошаване, или трябваше да ми бъде отстранена матката. През следващите няколко дни състоянието ми се влошаваше все повече. Почувствах необясним страх и тъга и си мислех: „Тази болест със сигурност ще се влошава и ще става все по-болезнена с времето. Ако ми отстранят матката, никога няма да мога да имам деца, въпреки че съм едва в началото на трийсетте си години. Но в момента все още имам своя дълг и всеки ден съм толкова заета. Откъде да намеря време или енергия да родя и отгледам дете? Освен това Господ Исус каза: „А горко на бременните и кърмачките в онези дни!“ (Матей 24:19). Божието дело на спасението на човечеството е напът да приключи, а и големите катаклизми вече са настъпили. Какво ще се случи, ако пропилея шанса си да се стремя към истината и да бъда спасена, защото съм родила дете? Но ако не родя дете сега, след като ми отстранят матката, вече няма да мога да имам деца. Тогава кой ще се грижи за мен, когато остарея?“. Живеех в мъка и безпокойство, притеснена, че състоянието ми се влошава все повече и че ще ми отстранят матката. Бях постоянно потисната и нямах мотивация да изпълнявам дълга си. Сърцето ми беше ужасно измъчено. Молех се на Бог и търсех помощ от Него относно трудностите си. Как бих могла да практикувам по начин, който се съобразява с Божието намерение?

По-късно прочетох Божиите слова: „Кажете Ми, не е ли вече предопределено кога някой ще се разболее от някаква болест, какво ще бъде здравето му на определена възраст и дали ще се разболее от някаква тежка или сериозна болест? Така е, и това е сигурно. Сега няма да обсъждаме как Бог предопределя нещата за теб. Външният вид на хората, чертите на лицето, формата на тялото и датата на раждането им очевидно са известни на всички. Невярващите гадатели, астролозите и онези, които могат да четат по звездите и по дланите на хората, могат да разберат по дланите, лицата и рождените дати на хората кога ще ги сполети някакво бедствие и кога ще ги сполети някакво нещастие — тези неща вече са определени. […] какво ще бъде здравето на някого на определена възраст и дали ще се разболее от сериозна болест, всичко това е подредено от Бог. Невярващите не вярват в Бог и търсят някой, който да види тези неща в дланите, в рождените дати и в лицата им, и вярват на тези неща. Ти вярваш в Бог и често слушаш проповеди и общения за истината, така че ако не вярваш в това, тогава ти не си нищо друго освен един неверник. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава би трябвало да вярваш, че всички тези неща — било то тежки болести, сериозни болести, леки болести или какво е физическото състояние на човек — попадат под върховенството и подредбите на Бог и че появата на сериозно заболяване и това какво ще бъде здравословното състояние на човека на определена възраст не са случайни неща. Това е вид положително и точно разбиране“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). Като четох Божиите слова, разбрах, че раждането, остаряването, болестта и смъртта на човек са все предопределени от Бог. Колко страдание преживява човек през живота си, през какви болести и трудности преминава и на колко благословии се радва — всичко това е предопределено от Бог и никой не може да го избегне. Винаги се притеснявах дали болестта ми ще се влоши, дали болката ще стане толкова непоносима, че ще трябва да ми отстранят матката, и с какво страдание ще се сблъскам, ако в бъдеще нямам деца. Всъщност всички тези притеснения бяха ненужни. Ако наистина трябваше да ми бъде отстранена матката и нямах деца, то това би било съдбата ми. Това не можеше да се разреши чрез моите притеснения и мъка. Какво беше състоянието ми и какво щеше да е бъдещето ми — всичко това е в Божиите ръце. Трябваше да се изправя пред това спокойно и да се покоря на Божието върховенство и уредби. Освен това болестта ми не застрашаваше живота ми, затова не трябваше да прекарвам дните си в мъка и безпокойство за нея. Най-важното беше да се стремя към истината, да търся Божието намерение в тази ситуация и да се науча да се покорявам на Божието върховенство и уредби. Като се замислих за това, мъката ми намаля. Но понякога все още се чудех: „Ами ако загубя способността си да имам деца и нямам? Тогава какво ще правя, като остарея или се разболея? Трябва ли да родя дете сега? Но дали раждането на дете ще се отрази на стремежа ми към истината и на спасението ми?“.

Един ден прочетох Божиите слова: „Що се отнася до брака, трябва да се избавиш от бремето, от което следва да се избавиш. Свободен си да избереш да бъдеш необвързан, свободен си да избереш да сключиш брак и също така си свободен да избереш да имаш много деца. Какъвто и да е изборът ти, това е твоята свобода. От една страна, изборът да сключиш брак не означава, че по този начин си се отплатил за добротата на родителите си или си изпълнил синовния си дълг — както и изборът да бъдеш необвързан не означава, разбира се, че не се подчиняваш на родителите си. От друга страна, изборът да сключиш брак или да имаш много деца не е бунт срещу Бог, нито неподчинение спрямо Него. Няма да бъдеш осъден за това. Ако избереш да бъдеш необвързан, това не означава, че си способен да се покоряваш на Бог и Бог няма да ти даде спасение накрая заради това. Казано накратко, дали си необвързан, семеен или имаш много деца, в крайна сметка Бог няма да определи въз основа на тези фактори дали можеш да бъдеш спасен. Бог не гледа брачното ти минало или брачния ти статус; Той гледа само дали се стремиш към истината, отношението ти към изпълнението на твоя дълг, колко от истината си приел и на колко си се покорил, и дали действаш според истините принципи. В крайна сметка Бог ще определи дали ще бъдеш спасен, или не, въз основа само на това какъв път в живота и какви правила за оцеляване си избрал. […] Що се отнася до това колко деца имаш, след като встъпиш в брак, това е предопределено от Бог, но ти също можеш сам да избереш въз основа на действителните си обстоятелства и стремежи. Бог няма да ти налага правила. Да предположим, че си милионер, мултимилионер или милиардер и кажеш: „За мен не е проблем да имам осем или десет деца. Отглеждането на цял куп деца няма да отслаби енергията ми за изпълнението на моя дълг“. Ако не се страхуваш от разправията, тогава смело се сдобивай с деца. Бог няма да те заклейми. Бог няма да промени отношението Си към твоето спасение заради отношението ти към брака. Така стоят нещата. Ясно ли е? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (16)). Именно като четях Божиите слова, изведнъж проумях, че бракът и раждането на деца са свобода, дадена на хората от Бог. Бог не осъжда хората само защото се женят или имат деца. Бог преценява дали един човек може да бъде спасен главно въз основа на отношението му към дълга му, дали се стреми към истината и се покорява на истината. Дори и човек да не се ожени или да няма деца, ако не се стреми към истината и не е преодолял покварения си нрав, в крайна сметка пак няма да бъде спасен. В действителност Бог не гледа видимите жертви или действия на човека. Хората могат да изберат да имат деца или да останат сами и без значение какъв избор направят по този въпрос, Бог не ги осъжда. Това е тяхна свобода и право. Тези въпроси обаче трябва да се основават на действителната ситуация на човека. Ако бракът и раждането на деца ще се отразят на стремежа към истината и на дълга, тогава човек трябва да остави тези неща настрана и да даде приоритет на дълга си. Сега е критичен момент в Божието дело на спасение на човечеството и само като изпълнявам добре своя дълг и се стремя към истината, имам шанс да бъда спасена. Ако родя дете само за да има кой да се грижи за мен в бъдеще и изразходвам цялата си енергия да го отглеждам, тогава това ще се отрази както на стремежа ми към истината, така и на дълга ми. Раждането на деца е свобода и право, дадени от Бог, но аз трябваше да разгранича кое е по-важно, а в момента най-важно е да се стремя към истината и да я придобия. Когато се замислих за това, се почувствах освободена в сърцето си и знаех как да се отнеса към въпроса за брака и раждането на деца.

Когато проявих готовност да се покоря, един ден внезапно с мен се свърза една роднина, която ми каза за място, където предлагат безплатна рехабилитация, и ме попита дали искам да отида. Точно тогава не бях много заета с дълга си, затова реших да отида да видя. Няколко месеца по-късно състоянието ми неочаквано се подобри. Отидох в болницата за преглед и в доклада пишеше, че миомата се е свила до три сантиметра. Никога не съм очаквала, че състоянието ми ще се подобри, без да похарча нито стотинка. Благодарих на Бог от все сърце. Докато ходех на рехабилитация, видях, че повечето хора там бяха възрастни мъже и жени, и ги попитах дали имат деца, които да се грижат за тях. Някои казаха, че не само децата им не се грижат за тях, но и че те трябва да дават от пенсията си, за да им помагат. Някои, които бяха на почти седемдесет години, все още трябваше да се грижат за внуците си, като ги взимат и водят на училище. Те се страхуваха да не се разболеят, защото се бояха, че децата им ще им се сърдят, затова често идваха на рехабилитация. Изведнъж осъзнах, че да имаш деца, не означава непременно, че те ще се грижат за теб, а всъщност, когато човек остарее, може да му се наложи да се грижи за децата и внуците си. Бях дълбоко развълнувана.

Един ден прочетох още от Божиите слова: „Защо родителите отглеждат деца? Не е, за да се грижат за теб, когато остарееш, и да те изпратят, а за да изпълниш отговорност и задължение, които Бог ти е възложил. Единият аспект е, че отглеждането на децата е човешки инстинкт, а другият е, че то е човешка отговорност. Ти роди деца поради инстинкт и отговорност, а не за да се подготвиш за старостта и да бъдеш обгрижван, когато остарееш. Не е ли правилна тази гледна точка? (Да, правилна е.) Бездетните хора непременно ли са нещастни, когато остареят? Не е задължително, нали? Хората без деца също могат да доживеят до дълбока старост, а някои дори са здрави, радват се на напредналите си години и отиват към гроба в мир. Могат ли хората с деца непременно да се радват на старините си в щастие и здраве? (Не е задължително.) Следователно здравето, щастието, жизнената ситуация, качеството на живот и физическото състояние на родителите в напреднала възраст всъщност нямат пряка връзка с това дали децата им са почтителни, или не, а са свързани с Божието предопределение и с жизнената среда, която Той нагласява за тях. Децата не са длъжни да носят отговорност за жизнената ситуация в късните години на родителите си. Не е ли така? (Да, така е.) […] Трябва да поемеш отговорност и да носиш бремето за собствения си живот и оцеляване, доколкото си способен, и не трябва да ги прехвърляш върху другите, особено върху децата си. Трябва инициативно и правилно да посрещнеш живот без присъствието на децата ти до теб или без помощта им и дори ако си далече от децата си, пак би трябвало да можеш сам да посрещнеш всичко, което ти поднесе животът“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). „Колко силна е връзката между родителите и децата им, колко могат да получат в замяна от децата си, дали могат да разчитат на децата си да се грижат за тях в напреднала възраст — на прост език, всичко това е предначертано и предопределено от Бог. Не всичко се развива точно както хората си пожелават в главите си. Разбира се, всеки си представя нещата много хубаво и иска да получи някакви облаги от децата си. Но защо ти никога не си се замислял дали това е написано в съдбата ти? Колко дълго ще продължи връзката между теб и децата ти е от решаващо значение. Дали всяка работа, която вършиш в този живот, ще има връзка с децата ти, дали децата ти ще бъдат сред замесените, когато ти преживяваш някое голямо събитие — всичко това зависи от Божието предопределение. Без Божието предопределение, колкото и усърдно да работиш, няма да има полза. Когато си отгледал децата си до зрялост, твоята отговорност ще бъде изпълнена и децата ти ще си тръгнат по естествен начин и по времето, когато трябва да си тръгнат. Това е нещо, което хората трябва да прозрат. Ако ти не можеш да прозреш този въпрос, винаги ще имаш лични желания и винаги ще имаш лични изисквания и ще приемаш различни видове мисли и възгледи, за да постигнеш целите си. Какво ще се случи в крайна сметка? Ти ще се събудиш едва на смъртното си легло и ще осъзнаеш, че през своя живот си извършил много глупави неща и че си действал единствено според представи и фантазии и си бил твърде глупав и невеж; това просто не съответства на реалната ситуация или на Божиите предопределения“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Божиите слова ме накараха да разбера, че раждането на деца е човешки инстинкт, а също и отговорност, и че човек не трябва да разчита на децата си да се грижат за него на старини. Какви ще бъдат старините на човек, дали ще страда повече или ще бъде по-здрав и по-щастлив, не се решава от това дали човек има деца, а от Божието предопределение. Хората трябва да поемат отговорност за старините си в рамките на своите възможности, да се изправят пред предизвикателствата на живота самостоятелно и да не разчитат на децата си за тези неща. Като се самоанализирах, осъзнах, че се притеснявах, че няма да мога да имам деца, ако състоянието ми се влоши и ми отстранят матката. Притеснявах се и кой тогава ще се грижи за мен, когато остарея или се разболея. Затова живеех в състояние на безпокойство и мъка. Придържах се към традиционната идея: „Отглеждай деца, за да се грижат за теб на старини“, според която целта на това да имам деца, би била да си осигуря стабилност на старини и да има кой да се грижи за мен, когато остарея. Бях се съсредоточила изцяло върху собствената си полза, като имах за цел да отправям изисквания към децата си. Това беше напълно егоистична гледна точка. Освен това Бог вече е предопределил как всеки ще прекара старините си и това няма нищо общо с факта дали човек има деца. Някои възрастни хора са здрави и имат пенсия, но децата им са обременени с дългове, така че те не само не се нуждаят от грижите на децата си, а всъщност им помагат. Когато някои хора остареят и се разболеят, децата им нямат нормална човешка природа и не желаят да се грижат за тях, и когато се разболеят, други роднини им помагат да се грижат за тях. Разбрах, че да имаш деца, не гарантира сигурност. Как ще прекара човек старините си и дали ще бъде придружен или обгрижван от децата си — всичко това зависи от Божието предопределение. Като се замислих как съпругът ми работи на друго място, а аз изпълнявам дълга си, въпреки че нямаше кой да бъде до мен и да се грижи за мен, се научих да разчитам на Бог, когато съм болна и обезпокоена. Именно Божиите слова ме преведоха през трудностите. Здравето ми се подобри значително. Всичко това беше Божия благодат и милост. Дори и в бъдеще да нямам деца, пак мога да живея добре, като разчитам на Бог. Но преди винаги се притеснявах какво ще правя, ако нямам деца, които да се грижат за мен в бъдеще, и това ме караше да живея в мъка и безпокойство, и дори не можех да се мотивирам да изпълнявам дълга си. Нима не си причинявах сама тази болка и не проявявах недоверие към Божието върховенство? Вярвах в Бог, но не разчитах на Него, нито разбирах Неговото върховенство. Живеех според традиционната култура на Сатана. Нима възгледите ми не бяха точно като на неверниците? След като проумях тези неща, се почувствах облекчена. Не трябваше да се тревожа за бъдещето, а трябваше да се поверя в Божиите ръце. Без значение какви ще бъдат старините ми, ще се покоря на Божието върховенство и уредби. Изпълнението на моя дълг, за да удовлетворя Бог, и стремежът към спасение са най-важното, а също и най-реалистичното.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Ако прекарваш най-добрите си години в мислене за това как да намериш добра работа или в търсене на партньор, и ако се надяваш да се наслаждаваш на живота на плътта, докато вярваш в Бог, да правиш и двете едновременно, то след няколко години може да си намериш партньор, да се ожениш, да имаш деца, да изградиш дом и кариера, но няма да си придобил нищо от това, че си вярвал в Бог през всичките тези години, няма да си придобил нищо от истината, в сърцето си ще чувстваш празнота, а най-добрите ти години ще са се изнизали. Когато погледнеш назад на четиридесетгодишна възраст, ще имаш семейство, ще имаш деца и няма да си сам, но ще трябва да издържаш семейството си. Това е верига, от която не можеш да се освободиш. Ако искаш да изпълняваш дълга си, ще трябва да го правиш, докато си окован във веригите на семейството си. Колкото и голямо да е сърцето ти, не можеш да се грижиш и за двете — няма да можеш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце. Има много хора, които се отричат от семейството и светските неща, но след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, все още преследват само слава, придобивки и статус. Те не са придобили истината и дори нямат истинско свидетелство за преживяване. Това е все едно да си губят времето. Когато изпълняват дълга си сега, те не разбират дори малка част от истината и когато им се случи нещо, не знаят как да го преживеят — затова започват да хленчат и са изпълнени с голямо разкаяние. Когато си спомнят за началото, за всички млади хора, които живееха църковен живот заедно, които изпълняваха дълга си, пееха химни и възхваляваха Бог заедно, те си мислят колко хубави са били онези дни и колко много биха искали да се върнат в онова време! За жалост в този свят няма лек за съжалението. Никой не може да върне времето назад, дори да иска. Няма начин да се върнеш в началото и да изживееш живота си отново. Ето защо, след като веднъж е отминала една възможност, тя няма да се повтори. Животът на човека продължава само няколко десетилетия, ако пропуснете това оптимално време да се стремите към истината, съжалението ви ще бъде безполезно. […] Тъкмо сега вие сте точно навреме за този велик момент — Бог извършва делото на правосъдието в последните дни. Това е единствената възможност хората да бъдат спасени и усъвършенствани от Бог. Всички вие изпълнявате дълга си в този ключов момент от разпространяването на царското евангелие на Бог. Това наистина е изключителното ви възхваляване от страна на Бог. Независимо каква област си изучавал или каква област на познание притежаваш, или какви дарби или професионални знания имаш, при всички случаи Бог ти показва благодат, като ти позволява да използваш това професионално знание, за да изпълняваш дълг в Неговия дом. Това е възможност, която трудно се предоставя“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). Божието спасение на човечеството в последните дни е последната възможност. Няма да има втори или трети шанс. Особено сега е критичен момент за Бог да изрази истината, за да спаси хората и да ги доведе до съвършенство. Фактът, че успях да приема Божието дело от последните дни на толкова добра възраст в живота си, че успях да се посветя изцяло на своя дълг, без никакви тежести или обвързаности, и че също така успях да се стремя към истината и към промяна на нрава в своя дълг, е наистина Божия благодат. Трябва да посветя най-доброто от времето и енергията си на проповядване на евангелието и на стремеж към истината и спасение. Ако родя дете, като се има предвид, че родителите ми вече са починали, а свекърите и съпругът ми не вярват в Бог, никой няма да ми помага да се грижа за детето и ще трябва да се грижа за него сама. Мислите ми ще бъдат завладени от детето ми и това ще ми наложи повече бреме и затруднения. Ще имам много малко време или енергия да се стремя към истината или да изпълнявам дълга си. Ако прекарам най-доброто си време и енергия в раждането на деца, ще пропусна тази оптимална възможност Бог да ме доведе до съвършенство. В крайна сметка няма да придобия истината, нито да изпълня своя дълг, ще пропилея шанса си за спасение и тогава ще е твърде късно за съжаление.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова и много се развълнувах. Всемогъщият Бог казва: „Невярващите не разбират какво е най-смисленото нещо, което човек може да направи в живота си, но вие разбирате нещо за това, нали? (Да.) Приемането на Божието поръчение и изпълнението на собствената ви мисия — това са най-важните неща. Дългът, който изпълнявате сега, е ценен! Засега може да не виждаш резултатите и засега може да не получаваш голям ефект от него, но не след дълго той ще даде плодове. В дългосрочен план, ако тази работа се изпълнява добре, приносът, който тя има за човечеството, ще е невъзможно да се измери с пари. Такива истински свидетелства са по-ценни и значими от всичко друго и те ще издържат през вечността. Това са добрите дела, които последователите на Бог трябва да притежават, и те са нещо, което си струва да се запомни. Всичко в живота на човек е празно и недостойно за запомняне освен вярването в Бог, стремежа към истината и изпълняването на дълга му като сътворено същество. Дори да си извършил разтърсващ подвиг, дори да си отишъл в космоса и да си бил на Луната, дори да си направил научни открития, които са от някаква полза или помощ за човечеството, всичко е безполезно и ще изчезне. Какво е единственото нещо, което няма да изчезне? (Божието слово.) Само Божието слово, свидетелствата за Бог, всички свидетелства и дела, които свидетелстват за Създателя, и човешките добри дела няма да изчезнат. Тези неща ще останат вечно и са толкова ценни. Затова отървете се от всичките си ограничения, вършете това голямо начинание и не позволявайте да бъдете възпирани от никой човек, събитие или нещо друго. Искрено отдавайте всичко на Бог и влагайте цялата си енергия и кръв на сърцето си в изпълнението на дълга си. Точно това Бог благославя най-много и то си струва всяко страдание!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само доброто изпълнение на дълга на сътворено същество дава стойност на живота). От Божиите слова разбрах, че да изпълняваш дълга на сътворено същество, да отдаваш силите си за разпространението на евангелието на царството и да привеждаш повече хора пред Бог, са най-почетните неща и нещата, които Бог одобрява най-много. Да мога да изпълнявам работа с текст и да подбирам повече добри статии със свидетелства за преживяване, които да свидетелстват за резултатите от Божието дело върху хората, като позволявам на повече хора да познават Бог и да се върнат в Неговото присъствие, е свидетелство за Бог, нещо, което Бог одобрява, и каквото и страдание да понеса в това, си струва. Божието дело на спасение на човечеството е напът да приключи, а и големите катаклизми вече са започнали. Дори не знаех какво ще се случи утре или кога ще настъпи бедствие, но все още планирах бъдещето и мислех да имам деца, които да се грижат за мен на старини. Всичките ми мъки и притеснения за бъдещето са ненужни. Сега мога да се посветя изцяло на своя дълг, без никакви тежести или обвързаности. Мога също така да се стремя към истината и към промяна на нрава, докато изпълнявам своя дълг. Всичко това е Божия благодат. Трябва да ценя тази настояща възможност да се стремя към истината и спасението и да посветя цялата си енергия и време на своя дълг и на свидетелството за Бог. Ако мога да разбера някаква истина и да бъда спасена от Бог, тогава животът ми няма да е бил пропилян. Като разбрах тези неща, се освободих от мъката и притесненията в сърцето си и придобих по-голяма вяра да живея в името на доброто изпълнение на своя дълг. Благодаря на Бог!