От Роуз, Филипините

През февруари 2021 г. бях избрана за църковна водачка. Един ден една висшестояща водачка ми каза, че сестра Естер има добри заложби и е много дейна в дълга си и че аз трябва да я развивам. Като чух думите на висшестоящата водачка, донякъде се разтревожих, като си мислех, че може би сестра Естер скоро ще се справя по-добре от мен в дълга си. Ако всички висшестоящи водачи и братя и сестри имат високо мнение за нея, накрая може да бъда пренебрегната и в бъдеще никой няма да се обръща към мен по църковни въпроси. По-късно, въпреки че обясних на Естер как да върши църковната работа, не споделих с нея всички действителни подробности за положението в църквата, нито общувах подробно с нея как да върши добре работата си. Видях, че Естер е дейна в дълга си. Тя бързо се запозна с работата, резултатите от дълга ѝ ставаха все по-добри и получи похвала от братята и сестрите, а и висшестоящите водачи също забелязаха това. Не след дълго Естер беше избрана за църковна водачка и започна да си сътрудничи с мен в църковната работа. Тъй като бях в Близкия изток и имаше часова разлика с Филипините, за братята и сестрите беше трудно да се свържат с мен, затова винаги се свързваха с Естер, за да води събирания. Виждах я на всяко събиране и тя беше наистина дейна в дълга си. Много ѝ завиждах и се тревожех, че братята и сестрите ще я смятат за по-дейна и по-компетентна от мен и че тя може да върши повече работа от мен, което ще ги накара да я ценят повече от мен. Помислих си: „В бъдеще не мога веднага да споделям с нея някои от преживяванията си в църковната работа. Тя вече разбира много от църковната работа и някои истини, така че ако ѝ кажа всичко, което разбирам, един ден тя ще разбира църковната работа по-добре от мен и ще я върши по-добре. Тогава ще бъде по-предпочитана и ще се радва на по-голямо възхищение от братята и сестрите, а и висшестоящите водачи ще я ценят повече и ще си мислят, че вече не си струва да ме развиват“. В резултат на това не исках да развивам Естер. С всеки изминал ден Естер ставаше все по-дейна в дълга си. Вършеше повече работа и всеки път, когато бях с нея, се чувствах некомпетентна и обезсърчена.

Веднъж, тъй като много новодошли се бяха присъединили към църквата, трябваше да създадем повече малки групи за събирания. С Естер работихме по тази задача поотделно. На пръв поглед изглеждаше, че със сестрата работим добре заедно, но не ѝ казах, че тази задача трябва да се организира бързо, а просто се занимавах със собствената си работа. Мислех си: „Ако успея да създам повече групи и да организирам повече хора да посещават събирания, ще получа похвала от братята и сестрите“. Когато попитах Естер за напредъка на работата ѝ, тя ми каза, че тъй като натоварването ѝ е голямо, не е успяла да се погрижи за още хора, които се нуждаят от събирания. Но аз не ѝ предложих никаква помощ. Когато висшестоящите водачи ме попитаха за работата на Естер, аз дори казах, че се е оплакала от голямото си натоварване. Висшестоящите водачи сякаш се съгласиха с казаното от мен и бях много доволна. Смятах, че стойността на Естер в техните очи е намаляла и че вече няма да смятат, че има добра работоспособност. Друг път, когато Естер водеше събирането на една група, един новодошъл имаше някои представи за Божието дело и явяване. Естер ми каза, че не знае как да проведе общение, за да преобърне тези представи. Аз всъщност знаех за кои истини трябва да се разговаря, за да се преобърнат, но не исках тя да научи повече. Мислех си: „Ти вече се справяш добре. Ако научиш повече и успееш да разрешиш този въпрос, тогава всички братя и сестри ще те хвалят. Не искам всички да ти се възхищават. Въпреки че и двете сме църковни водачки, аз първа станах водачка и искам да бъда най-добрата. Ако можеш да разрешиш всеки проблем, който хората поставят пред теб, тогава братята и сестрите ще смятат, че работата ти е по-ефективна от моята. Как тогава щях да продължа да работя?“. Затова не ѝ казах как да реши този проблем. Вместо това просто ѝ казах да попита висшестоящите водачи. Мислех, че по този начин висшестоящите водачи няма да я смятат за човек, който разбира истината, и така вече няма да имат високо мнение за нея. След като направих това, се почувствах наистина виновна, но все пак не ѝ помогнах. Едва когато висшестоящите водачи ми казаха да ѝ помогна, най-накрая ѝ обясних как да реши този проблем.

Почувствах, че съм станала наистина коравосърдечна. Наистина не исках да завиждам на Естер, но не можех да се контролирам. Бях тъжна заради действията си и знаех, че състоянието ми е ужасно. След като осъзнах проблема си, прочетох словата на Всемогъщия Бог, за да се самоанализирам и да разбера себе си. Прочетох Божиите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които да си сътрудничат с теб и да вършат добре всяка част от работата, а накрая всички те да имат свидетелства за преживяване, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи си отдаден. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изключват останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е жесток нрав. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и Бог не ги харесва“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко скръбна. Осъзнах, че съм човек, който завижда на талантливите. Когато висшестоящите водачи ме помолиха да развивам Естер, видях, че тя има талант, знае как да води добре събирания и има добри резултати в работата си и така ѝ завидях. Страхувах се, че тя ще ме надмине и ще се радва на възхищението на братята и сестрите и се притеснявах, че висшестоящите водачи ще я ценят, а следователно ще спрат да ме развиват. За да попреча на Естер да бъде повишена и развивана за това, че изпълнява добре дълга си, я потисках. Знаех много добре, че има добри заложби, но не я развивах и не ѝ казвах как да върши добре църковната работа. Просто исках да бъда единствената, на която се възхищават. Когато тя не можеше да разреши проблемите на братята и сестрите, въпреки че знаех как да ги реша, не ѝ казвах. На пръв поглед я насърчавах да попита висшестоящите водачи, но всъщност с това исках да създам у тях лошо впечатление за нея и те да си помислят, че не разбира истината и няма способността да изпълнява този дълг. Бях наистина коварна, измамна, егоистична и достойна за презрение! Като църковна водачка трябваше да развивам талантливите хора, щом ги открия, и да правя всичко възможно, за да им помогна да вършат добре църковната работа. Но аз не проявявах внимание към Божието намерение, нито към църковната работа. Работех само за собствената си репутация и статус. Като живеех в състояние на завист към таланта, аз потисках талантливите личности и отказвах да развивам Естер, като дори се надявах, че ще се провали в църковната работа. Зад тези действия разкривах злобен нрав. Само хора със злобен нрав биха потискали своите братя и сестри. Хората с нормална човешка природа не биха навредили на своите братя и сестри. В този момент осъзнах, че в дълга си действам според сатанински нрав и че това е отвратително в Божиите очи. Естер има добри заложби и беше дейна в дълга си и като я развивах, църковната работа щеше да се върши по-лесно и резултатите във всички аспекти на църковната работа щяха да се подобрят. Не биваше да ѝ завиждам; вместо това трябваше да я развивам, да ѝ помагам с нейния дълг и да върша църковната работа отговорно и усърдно. Затова се помолих на Бог: „Боже, повече не искам да действам според моя сатанински нрав. Повече не искам да се бунтувам срещу Теб или да Ти се противя. Искам да се покая пред Теб, да помогна на моята сестра и да работим заедно, за да изпълняваме добре своя дълг“. Молих се на Бог отново и отново. През това време чувствах голяма вина в сърцето си. Казах си, че повече не бива да завиждам на Естер — това беше покварен нрав, който не е богоугоден. След това започнах активно да помагам на Естер. Общувах с нея всеки ден и постепенно я напътствах как да върши добре църковната работа, за да може да напредва. Винаги, когато висшестоящите водачи ме информираха за работа, която трябва да се осъществи, обсъждах с Естер как трябва да се извърши. Вече не се страхувах, че тя ще ме надмине, ще се радва на възхищението на братята и сестрите и ще открадне цялото внимание. Работех в хармония с Естер, докато изпълнявахме дълга си заедно и открих, че много задачи стават по-лесни, а и резултатите от църковната работа също се подобряват.

По-късно надзиравах работата на няколко църкви и висшестоящите водачи възложиха на сестра Мейлин да изпълнява дълга си в една църква, която надзиравах. В началото тя говореше много малко по време на събирания и беше много тиха, но по-късно общуваше много повече и общението ѝ беше много добро. Донякъде ѝ завидях и се тревожех, защото тя вярваше в Бог отдавна, разбираше повече истини, знаеше много за делото и имаше повече опит в работата. Мислех си, че братята и сестрите със сигурност ще я хвалят и ще ѝ се възхищават. Не исках това да се случи. Един ден обсъдих с нея положението на няколко групи, които сестра Мейлин надзираваше, и я попитах за причините, поради които братята и сестрите не посещават редовно събирания. Тя ми каза, че проучва въпроса, но въпреки че е свършила много работа, все още не ѝ е ясно какво не е наред. След като чух това, сметнах, че тя се оплаква, като си мислех, че има много недостатъци. Когато висшестоящите водачи дойдоха да попитат за работата, им казах: „Мейлин обича да се оплаква и не желае да постоянства в изпълнението на дълга си“. Дори изпратих копия от нашия разговор на водачите, с желанието те да си помислят, че тя се оплаква и не желае да приема съвети от другите. Също така исках те да я гледат отвисоко, да ценят мен повече и да смятат, че си струва да ме развиват повече от нея. Когато тези мисли се появиха, осъзнах, че състоянието ми е грешно и затова се помолих и потърсих от Бог.

По-късно прочетох Божиите слова: „Когато видят някой, който е по-добър от тях, те се опитват да го повалят, съчиняват слухове за него или прибягват до подли средства, за да го очернят и да подкопаят авторитета му, и дори го смачкват с крака, само за да защитят собствения си статус в умовете на хората. Що за нрав е това? Това не е просто надменен и самонадеян нрав — такива хора имат сатанинска природа същност; това е жесток нрав. Те нападат и изключват хора, които са по-добри от тях и ги превъзхождат — те са коварни и нечестиви. А това, че не се спират пред нищо, за да потиснат хората, показва, че в тях има значителна демонска природа! Като живеят според сатанински нрав, те омаловажават хората, опитват се да ги набедят и ги измъчват. Това не е ли злодеяние? И макар да живеят така, пак си мислят, че е добре и че са добри хора. Когато обаче видят някого, който ги превъзхожда, са способни да го измъчват и да го смачкат с крака. Какъв е проблемът тук? Не са ли невъздържани и необуздани хората, които вършат такива злодеяния? Такива хора се съобразяват само със собствените си интереси и личните си чувства и единствено искат да задоволят своите желания и амбиции и да постигнат своите цели. Не ги вълнува колко щети са нанесени на делото на църквата, а за да защитят статуса си в съзнанието на хората и собствената си репутация, биха пожертвали интересите на Божия дом. Подобни хора не са ли надменни, самоправедни, егoистични и подли? Такива хора са не само надменни и самоправедни, но са и крайно егоистични и подли. Те изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Дали такива хора имат богобоязливи сърца? Изобщо нямат богобоязливи сърца. Затова действат безогледно и правят каквото си поискат, без да изпитват каквато и да е вина, без никакъв страх, без никакво притеснение или тревога и без да се замислят за последствията. Често постъпват така и винаги са се държали по този начин. От какво естество е подобно поведение? Меко казано, такива хора са твърде завистливи и имат твърде силно желание за лична репутация и статус; те са прекалено измамни и подмолни. По-грубо казано, същността на проблема се състои в това, че тези хора изобщо нямат богобоязливи сърца. Те не се боят от Бог, вярват, че те самите са от първостепенно значение, и считат всичко, свързано с тях, за по-висше от Бог и истината. В сърцата им Бог е незначителен и не заслужава да се споменава, и Той няма никакво място в сърцата им. Могат ли да практикуват истината хора, които нямат богобоязливи сърца, нито място за Бог в тях? Категорично не. И така, какво вършат, когато обикновено обикалят енергично, за да бъдат заети, и полагат доста усилия? Такива хора дори твърдят, че са се отрекли от всичко, за да се отдадат изцяло на Бог, и че са изстрадали много. Всъщност обаче мотивът, принципът и целта, които стоят зад всички техни действия, са в името на собствения им статус и престиж, както и на защитата на всичките им интереси. Смятате ли, че такива хора са ужасни, или напротив? Що за хора вярват в Бог от много години, но изобщо нямат богобоязливи сърца? Те не са ли надменни? Не са ли сатани? А на кои неща най-много им липсва богобоязливо сърце? Освен при зверовете, то липсва при злите и антихристите, дяволите и тези от вида на Сатана. Те изобщо не приемат истината и изобщо нямат богобоязливи сърца. Способни са на всякакви злодеяния и са врагове на Бог и на Божиите избраници“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Божиите слова разобличиха истинското ми състояние. Завиждах на братята и сестрите, чиято работа даваше по-добри резултати от моята и дори ги нападах и изключвах, за да поддържам репутацията и статуса си. Въпреки че знаех, че изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, не проявявах внимание към Божиите намерения. Просто исках да изпълнявам дълга си по начин, който да ми спечели възхищението на другите и да ги накара да ме гледат с уважение, вместо да върша добре църковната работа, за да проявя внимание към Божиите намерения. Когато осъзнах, че Мейлин вярва в Бог отдавна, има заложби и работоспособност и също така има силно чувство за бреме за дълга си, ѝ завидях и се тревожех, че ще ме надмине. Съдих я пред висшестоящите водачи, като казах, че винаги се оплаква от дълга си, когато в действителност Мейлин просто ми беше казала, че среща трудности в дълга си и че въпреки че е свършила много, все още не е разрешила проблемите. Но аз излъгах висшестоящите водачи, като казах, че се оплаква. Целта ми беше да накарам висшестоящите водачи да си помислят, че не си струва да я развиват и се стремях да съсипя представата, която водачите имаха за нея. По този начин водачите нямаше да я ценят високо, нито да я развиват и аз нямаше да се тревожа, че ще ме надмине. Всъщност оклеветих моята сестра заради репутацията и статуса си. Бях съвсем коварна и злобна! Като църковна водачка трябваше да си сътруднича хармонично с моите братя и сестри, за да се допълваме в силните и слабите си страни и трябваше добре да изпълнявам своите отговорности и дълг. Не биваше да се отнасям към моите братя и сестри като към конкуренти. Но аз се интересувах само от репутацията и статуса си. Просто исках да бъда единствената, на която се възхищават. На пръв поглед изглеждаше, че имам чувство за бреме за църковната работа, но нямах богобоязливо сърце. Когато видях, че Мейлин е талантлива, ѝ завидях и отказах да я оставя да ме надмине. За да постигна целите си, дори отказах да ѝ помогна, въпреки че ясно знаех, че среща трудности в дълга си. Бях готова да навредя на църковната работа, само за да защитя славата, придобивките и статуса си. Ужасих се от надменния и злобен нрав, който бях разкрила. Не проявявах внимание към църковната работа, а вместо това се занимавах с лични дела. Това наистина бе ненавистно за Бог! Помислих си колко бързо се разпространява евангелието на царството, колко много църкви се създават навсякъде и колко спешно са необходими повече хора, които да поят новодошлите и да водят църквите. Но мислите ми бяха нечестиви. Стремях се само да защитя репутацията и статуса си и когато виждах талантливи хора, не само че не ги развивах, но ги изключвах и потисках. Противопоставях се на Бог и прекъсвах и смущавах евангелската работа. Човек с добра човешка природа би се зарадвал да види повече хора да се изправят, за да сътрудничат в църковната работа, и само антихристите и злите хора се чувстват застрашени, когато видят други, които са по-способни от тях, като нападат и изключват другите, за да поддържат репутацията и статуса си. В сърцето ми нямаше място за Бог, нито имах богобоязливо сърце. Твърде високо ценях репутацията и статуса. За да изпълня амбициите и желанията си, не само че не помогнах на Мейлин, но използвах тактики, за да я потискам, като повлиявах на способността ѝ да изпълнява добре дълга си. Нравът, който разкрих, беше нрав на антихрист. Съпротивлявах се на Бог. Ако продължавах така, без да се покая, със сигурност щях да бъда изоставена от Бог. Затова отворих сърцето си за Бог и се помолих, като поисках прошка от Него. Също така помолих Бог да ме просветли и озари, за да мога да разбера Неговото намерение и да намеря път за практикуване.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Няма ли твоята работа да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Няма ли тогава да си отдаден в дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не мисли за собствената си гордост, слава и статус и не се съобразявай с личните си интереси. Трябва преди всичко да се съобразяваш с интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и най-вече да размишляваш върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че като църковна водачка в дълга си трябва да проявявам внимание към Божието намерение, като винаги поставям църковната работа на първо място. Когато виждам братя и сестри с добри заложби и работоспособност, не бива да им завиждам или да ги изключвам заради собствената си слава, придобивки и статус, а вместо това трябва да ги препоръчвам и развивам и да им помагам да изпълняват дълга си, за да могат да растат по-бързо. Това беше мой дълг и отговорност. Трябваше да практикувам според Божиите слова, да се освободя от робството на славата, придобивките и статуса, както и от завистта, да оставя настрана собствените си интереси, да развивам искрено братята и сестрите и да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог. След като разбрах Божието намерение, започнах да коригирам намеренията си и непрекъснато си напомнях, че Бог ненавижда завистта. Когато отново обсъждахме работата с Мейлин, се успокоих, за да я слушам как говори, и се опитах с всички сили да проявя грижа и да ѝ помогна с всякакви трудности, които имаше, като разговарях за подобни свои преживявания. Също така споделях добри методи, които бях научила от работата си. Наистина се почувствах в мир, като практикувах по този начин и работата бързо даде добри резултати.

Веднъж Мейлин ми изпрати съобщение, в което казваше, че е много разстроена, защото някои новодошли все още не посещават редовно събирания. Почувствах се виновна, когато видях съобщението ѝ, тъй като то ми напомни за времето, когато ѝ завиждах. Тогава, когато тя срещаше трудности в дълга си, не само че не ѝ помагах, но и я съдех пред водачите, като казвах, че винаги се оплаква, докато изпълнява дълга си. Моят егоизъм я беше наранил дълбоко. От този ден нататък често я утешавах и насърчавах, казвах ѝ да не се тревожи и работех активно с нея. Вече не ме интересуваше дали резултатите от нейния дълг са по-големи от моите, нито дали тя ще се открои повече от мен. Не след дълго Мейлин беше избрана да надзирава евангелската работа и заедно с мен щеше да отговаря за проследяването на евангелската работа на църквите. Винаги, когато имаше проблеми или трудности в евангелската работа, обсъждахме решения заедно и често говорехме открито от сърце. Вече не ѝ завиждах и между нас нямаше повече прегради. Оттогава сърцето ми се чувства по-леко. От преживяването си осъзнах, че наистина трябва да се откажа от желанието си за репутация и статус, тъй като само тогава можех да изпълня добре дълга си според Божиите изисквания. Вече не исках да се съревновавам с братята и сестрите за репутация и статус, защото знаех, че колкото повече преследвам репутация и статус, толкова повече ще се отдалечавам от Бог. Така само щях да живея в покварен нрав и нямаше да мога да върша добре църковната работа или да изпълня добре дълга си. След това, винаги когато имаше новодошли в нужда от развиване в църквата, правех всичко възможно да им помогна. Въпреки че понякога все още разкривах завист, презирах себе си. Успокоявах сърцето си и се молех на Бог и Го молех да защити сърцето ми, за да не бъда повече възпирана от покварени мисли. След като се молех по този начин, сърцето ми намираше мир, вече не завиждах на другите, нито се страхувах, че ще ме надминат и просто исках да помагам на моите братя и сестри, да си сътруднича добре с тях и да изпълня добре дълга си.

Именно напътствието на словата на Всемогъщия Бог ми позволи да осъзная своя покварен нрав на завист към талантливите хора и да знам, че Бог ненавижда хора като мен. Сега мога да се опълча на плътта си и да практикувам според Божиите слова, като искрено помагам на своите братя и сестри и ги подкрепям и върша неща, които са от полза за църковната работа и моите братя и сестри. Всичко това е Божие спасение.