От Лиу Дзие, Китай

През август 2023 г. бях водачка в една църква. На 29-и пристигна писмо от висшестоящите водачи. В него пишеше, че през последните дни Компартията е предприела арести в две църкви наблизо и много братя и сестри са били арестувани. Питаха дали знам за положението там. Когато прочетох писмото докрай, бях шокирана: „Как можаха отново да арестуват толкова много братя и сестри? Водачите вероятно са изпратили това писмо, за да видят дали мога да отида и да се справя с последствията. Въпреки че не разбирам ситуацията там, имам известен предишен опит в справянето с последствията. Ако отида, бих могла да изпълня задачата. Освен това, след като толкова много братя и сестри от църквите там са арестувани, ще е трудно да се намерят хора, които да се справят с последствията“. Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Твърде опасно е да се справям с последствията. Аз съм издирвана от полицията. Ако отида, може и мен да ме арестуват. Както и да е, не разбирам какво точно се случва в тези църкви, а и освен това водачите не са уредили да отида. Най-добре е да не се нагърбвам доброволно със задачата“. Затова отговорих, че никога не съм ходила там и не разбирам ситуацията. Неочаквано, веднага щом изпратих писмото, пристигна друго писмо от висшестоящите водачи. В него се казваше, че трябва да отида в тези две църкви, за да се справя с последствията. Водачите ми предадоха и списък със седемнадесет души, които бяха арестувани. Църковните водачи и хората, изпълняващи няколко други важни дълга, бяха арестувани. В писмото висшестоящите водачи също разговаряха с мен за някои пътища за справяне с последствията, помолиха ме там да намеря сестра Джоу На и да работя с нея, и ме призоваха да се моля много на Бог и много да внимавам за безопасността си. Сърцето ми се сви от неудобство, когато прочетох това. Мислех си как толкова много братя и сестри от тези църкви са били арестувани, така че имаше твърде малко хора, способни да се справят с последствията. Аз имах известен опит в това отношение и бях подходяща да изпълня този дълг, но, загрижена за собствената си безопасност, избрах да стоя безучастно от страх да не бъда арестувана и не желаех да върша работата, освен ако не ме помолят изрично. Когато ме сполетяваха неща, единственото, което обмислях, бяха собствените ми интереси — изобщо не мислех за интересите на църквата. Бях твърде егоистична! Затова отговорих на водачите, че съм готова да се справя с последствията. Но тогава си помислих: „Повечето водачи и работници в тези две църкви са арестувани. Ако някои от тях не могат да издържат на мъченията и се превърнат в юди, тогава, ако отида, няма ли просто да отида право към арест? Самата аз съм издирвана от Компартията, така че ако бъда арестувана, със сигурност ще бъда подложена на много по-лоши мъчения от другите. Ще остана осакатена, ако не ме пребият до смърт“. При тази мисъл доста се уплаших. Но дългът ме зовеше и не можех да бъда егоистична и достойна за презрение, като мисля само за себе си. Затова се помолих на Бог, умолявайки Го да ме води. Спомних си Божиите слова: „Когато става въпрос за твоя дълг и отговорности, и, казано на макроскопично ниво, за поръчението, дадено ти от Бог, и важната работа, възложена ти от Бог, трябва винаги да плащаш цена. Колкото и да е трудно — дори да се налага да работиш до изнемога, дори да те сполети гонение или дори животът ти да е в опасност — не трябва да жалиш сили, а да принесеш своята преданост и да се покоряваш до смъртта. Това е истинско проявление, истинско отдаване и истинско практикуване на стремежа към истината“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). Божиите слова ме накараха да разбера, че зовът на дълга е Божие изпитание за мен. Бог искаше да види отношението ми към моя дълг и дали имам вяра в Бог и покорство към Него. Въпреки че справянето с последствията беше опасно, аз бях призована поименно да изпълня този дълг. Трябваше да изпълня добре този дълг, дори с цената на всичко. Най-важното беше да предпазя Божиите приношения от загуба. Спомних си как Божият дом ме беше поил и развивал през тези години. Сега, в този критичен момент, трябваше да защитя делото на църквата. Не можех да продължавам да мисля за себе си и да се свивам в черупката си като костенурка. Затова се помолих на Бог: „Мили Боже, аз съм сътворено същество и е напълно естествено и обосновано да Ти се покоря. Не бива да имам собствен избор и изисквания. Въпреки че съм слаба, съм готова да проявя внимание към Твоето намерение и да нямам никакви съжаления в дълга си. Води ме и ме напътствай“.

На 31 август пристигнах в една от църквите наблизо и се срещнах с Джоу На. Чух Джоу На да казва, че по този повод Компартията е изпратила много полицаи да арестуват братя и сестри. Двамата водачи, евангелският дякон и домакините бяха арестувани. Не беше останал нито един сигурен дом. Помислих си: „Толкова много хора са арестувани. Изглежда, че полицията ги е следила и наблюдавала дълго време. Просто е твърде опасно да се изпълнява дълг тук!“. При тази мисъл сърцето ми се сви от страх. В сърцето си се помолих на Бог. Спомних си Божиите слова: „Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен нито да създаде едно-единствено живо същество, нито да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадени от него или съществуващи заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова ми дадоха вяра. Бог управлява всичко и господства над всичко. Сатана също е в Божиите ръце. Без позволението на Бог, колкото и необуздан да е Сатана, той не може да ми стори нищо. Дали ще бъда арестувана, или не, е в Божиите ръце. На следващия ден с Джоу На отидохме да намерим хората, които пазеха приношенията и вещите на църквата. Помолихме на Бог заедно и обсъдихме как да си сътрудничим. Само за няколко дни безопасно преместихме църковните вещи и приношенията. Видях Божията закрила и ръководство и в сърцето си бях много благодарна на Бог.

Веднага след това с Джоу На отидохме в другата църква. Почти всички водачи и дякони в тази църква бяха арестувани. Само евангелският дякон беше избегнал ареста и нямаше дори един дом, в който да отдъхнем. За да обсъждаме работата, нямахме избор, освен да се срещаме с евангелския дякон в царевична нива или по хълмовете. По онова време имаше много трудности в работата и не можехме да ги разрешим наведнъж. Усетих слабост в сърцето си и живеех сред трудности. Помолих се на Бог, умолявайки Го да ме просвети и напътства. След като се помолих, си спомних Божиите слова: „Най-голямата мъдрост е да се уповавате и осланяте на Бог за всичко“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вярата в Бог трябва да започне с прозрение за злите светски тенденции). Сърцето ми изведнъж се проясни: „Да, трябва да се осланям на Бог. Бог има властта и могъществото да владее небесата, земята и всички неща. Ако се осланям на Бог, нищо не е трудно за постигане“. Божиите слова бяха като спасителен пояс за мен, давайки ми вяра и сила. Започнах да обмислям какво да правим, след като нямахме безопасна къща на домакини. Тогава осъзнах, че ако намерим сестра, която да наеме къща, няма ли да имаме къде да отседнем и да обсъждаме работата? Бързо споделих идеята си с Джоу На. Двете постигнахме съгласие и още същия ден отидохме да намерим сестра, с която да разговаряме за това. В този момент обаче все още имах известни опасения. Обстановката беше толкова опасна — дали сестрата щеше да се съгласи? Не очаквах тя да каже, че тъкмо е смятала да наеме къща, за да ни бъде домакин. Невероятно, бяхме стигнали до една и съща идея. Бях изключително развълнувана. Двете хванахме ръката на сестрата в знак на благодарност и неволно се просълзихме. Дълбоко разбрах, че всичко това беше Божието ръководство. В моментите на най-голямата ми слабост, най-голямата трудност и най-силната ми мъка се осланях на Бог и видях Божията ръка; видях как Бог защитава собственото Си дело, като предварително е подготвил кандидат за домакин и ни е проправил път напред. Не спирах да благодаря на Бог в сърцето си. Впоследствие научих, че след като дяконът по общите въпроси Лин Си била арестувана, синът ѝ похарчил малко пари и помолил свой познат да я освободи под гаранция. Лин Си каза, че полицаите са я изтезавали. Удряли са я с юмруци, ритали са я, шамаросвали са я и са ѝ пускали ток с електрошок. Също така са ѝ наливали синапено олио, заливали са я със студена вода, а след това са я попарвали с гореща вода. Толкова жестоко е била пребита, че лицето ѝ станало синьо-черно, а белезниците се били врязали толкова дълбоко в плътта ѝ, че не можели да ги свалят. Чух също, че църковната водачка, сестра Ли Шуан, била пребита до неузнаваемост. Когато чух всичко това, в сърцето си силно се уплаших. Почувствах се като парцал, а сърцето ме болеше така, сякаш беше прободено с нож. Помислих си: „Справям се с последствията, така че понякога трябва лично да пренасям приношенията и книгите с Божиите слова. Да изпълнявам дълга си тук е като да измъквам приношенията под носа на полицията. В днешно време навсякъде има камери и видеонаблюдение, а аз съм издирвана. Има опасност да бъда арестувана всеки момент. Ако ме арестуват на път да пренеса книгите с Божиите слова, как ли ще ме изтезават? Лин Си е на 78 години, а въпреки това жестоко са я пребили почти до смърт. Ако мен ме арестуват, не знам на какви мъчения ще ме подложат полицаите. Няма ли да ме пребият до смърт? Дори не знам дали ще изляза жива от затвора. Ако не издържа на мъченията и стана Юда, тогава вярата ми в Бог ще приключи и няма да имам никакъв шанс за спасение“. Колкото повече мислех, толкова повече се плашех. Не ми беше останала никаква сила в тялото и дори изпитах известно съжаление: „Сега наистина съм в окото на бурята. Защо не помислих добре, преди да приема толкова прибързано този дълг? Как можах да бъда толкова глупава?“. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно, и се помолих на Бог: „Мили Боже, чух, че големият червен змей е арестувал много водачи и работници, пребил е сестри до неузнаваемост и ги е изтезавал по всякакви начини. Сърцето ми е слабо и се страхува, живея в плахост. Мили Боже, умолявам Те да ме водиш и напътстваш и да ми дадеш вярата и силата да не се плаша от мрачното влияние на Компартията!“.

След като се помолих, си спомних един ред от Божиите слова: „Дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“. Потърсих откъса, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото би трябвало да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото въздигане на човека и един вид специална благодат, която Той проявява към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Докато размишлявах над Божиите слова, разбрах, че дългът е поръчение, дадено на хората от Бог, и неотменима отговорност, която хората не могат да откажат. Ако не можеш да го завършиш, не заслужаваш да живееш. Спомних си за светиите от миналите векове. За да изпълнят Божието поръчение, те проповядвали Божието евангелие по всички краища на света. Дори кръвта им да се проливала и да се отказвали от живота си, те никога не се поддавали на силите на Сатана. Продължавали да разгласяват Божието евангелие без колебание или притеснение. Когато обаче този дълг се падна на мен, аз не го възприех като нещо почетно, а живеех плахо, защото се боях да не бъда арестувана. Обмислях единствено собствените си интереси, придобивки и загуби. Когато ме сполетя опасност, исках да избягам. Дори без да съм била арестувана и изтезавана, вече бях започнала да съжалявам, че съм приела този дълг, и в сърцето си вече бях предала Бог. На фона на светиите от миналите епохи, наистина се засрамих! Те са били способни да дадат такова свидетелство, без дори да са чели толкова много от Божиите слова, но въпреки че вярвах в Бог от много години и бях яла и пила толкова много от Божиите слова, в критичния момент не бях способна да проявя внимание към Божиите намерения и не проявих никаква преданост в дълга си. Толкова много ми липсваха съвест и човешка природа!

Прочетох още от Божиите слова: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приношения от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковното дело.) Антихристите изоставят делото на църквата и Божиите приношения и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби Божиите приношения и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо Божиите приношения и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да проявява внимание към Божиите намерения, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Божиите слова разобличиха егоистичната и достойна за презрение природа на антихристите. Осъзнах, че когато опасната обстановка с арестите на големия червен змей сполети антихристите, те се опитват да се предпазят на всяка крачка. Поставят собствената си безопасност на първо място и никога не проявяват внимание към интересите на Божия дом. Дори изоставят Божиите приношения, за да защитят собствената си безопасност. Като съпоставих това с Божиите слова и с онова, което бях разкрила, установих, че съм същата като антихрист. Когато чух, че полицията е мобилизирала много служители в тази вълна от арести, че арестуваните братя и сестри са претърпели различни форми на мъчения, че Ли Шуан е била пребита до неузнаваемост и че дори не са пощадили 78-годишната Лин Си, се уплаших, че ще попадна в ръцете на полицията, докато се справям с последствията, и че ще остана осакатена, ако не ме пребият до смърт. Ако не издържа на мъченията и стана Юда, няма да мога да бъда спасена. Живеех в плахост и страх и дори съжалявах, че съм приела този дълг. Когато ме сполетя опасност, исках само да се предпазя. Не мислех за безопасността на братята и сестрите си и не се замислях дали Божиите приношения ще бъдат заграбени от големия червен змей. Сякаш не ме интересуваше кой ще бъде арестуван, стига не съм аз. Изобщо не защитавах делото на църквата. Бях просто твърде егоистична и достойна за презрение! Помислих си, че ако вярваме в Бог или изпълняваме какъвто и да е дълг в страната на големия червен змей, рискуваме да бъдем арестувани, но Бог използва тази обстановка, за да ни изпита и да усъвършенства вярата ни. Именно онези, които в опасна обстановка са способни да не се грижат за собствената си безопасност, да защитават Божиите приношения и да защитават братята и сестрите си, защитават делото на църквата и са предани на Бог. Когато разбрах това, вече не се страхувах толкова, колкото преди, и имах вярата да се справя добре с последствията, като пренеса приношенията и книгите с Божиите слова възможно най-бързо, за да сведа загубите до минимум.

Прочетох още един откъс от Божиите слова: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетяха ги различни форми на смърт. Каква беше причината за смъртта им? Дали се занимаваха с някакви злосторничества и затова бяха екзекутирани от закона? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и ругаеха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог отсъжда за делата им, а да се запитаме следното: когато тези мъченици стигнаха до края, начините, по които приключи животът им, бяха ли в съгласие с човешките представи? (Не, не бяха.) От гледна точка на човешките представи, тези мъченици са платили такава голяма цена, за да разгласяват Божието дело, но в крайна сметка са били жестоко убити от Сатана. Това не е в съгласие с човешките представи. Но ги сполетяха точно тези неща — това е, което Бог допусна. Каква истина може да се търси в това? Дали това, че Бог допусна те да умрат по този начин, беше Негово проклятие и заклеймяване, или беше Негово устройване и благословия? Не беше нито едно от двете. Какво беше? Хората мислят за смъртта на тези мъченици с болка в сърцето, но фактите наистина са такива. Как трябва да се тълкува такава смърт на вярващите в Бог? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място, така че чувствате ли в сърцата си безпокойство и лека скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да бъдат смятани за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Всъщност така умряха и си отидоха телата им; това беше техният начин да напуснат човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и напускане или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Напротив, това беше точно начинът, по който те заклеймиха този свят и свидетелстваха за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великото Божие могъщество и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да провъзгласят пред света, да докажат на човешките същества, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано с аз-а, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо, и точно тези хора са били способни да отдадат най-ценното си притежание като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. През цялото време до смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да ви накарам да използвате същия метод, за да свидетелствате за Бог и да разгласявате евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който си длъжен да изпълниш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). След като размислих над Божиите слова, разбрах, че за да вярваш в Бог, трябва да имаш сърце, което изпитва огромен копнеж по Него. Спомних си за светиите от миналите епохи, които дали живота си, за да разгласяват евангелието на Господ Исус. Някои били влачени от коне, други били хвърляни във врящо масло, а Петър бил разпнат на кръст с главата надолу заради Бог, покорявайки се до смърт; те дали гръмки свидетелства за Бог. Смъртта им била изключително смислена и ценна; смъртта им била запомнена от Бог. Въпреки че телата им пострадали и били убити от Сатана, душите им никога не умрели. Ако изоставя дълга си или стана Юда и предам Бог от страх да не бъда арестувана и пребита до смърт, ще живея като ходещ труп. Накрая душата ми ще бъде хвърлена в ада, за да страда във вечно наказание. Затова се помолих на Бог: „Мили Боже, Ти имаш последната дума за моя живот и смърт. Готова съм да се покоря на устроеното и подреденото от Теб. Ако наистина бъда арестувана, това ще бъде с Твое позволение. Готова съм да остана непоколебима в свидетелството си за Теб. Дори полицията да ме изтезава до смърт, никога няма да стана Юда и да продам интересите на църквата“. След като се помолих, имах повече вяра в сърцето си.

Тъй като всички църковни водачи бяха арестувани, просто не знаехме колко домове използва църквата за съхранение на книгите. По-късно разпитахме и разбрахме, че книгите с Божиите слова, съхранявани от сестра Хао И и още една сестра, трябва да се преместят. От една освободена сестра чухме също, че полицията се готви да проведе втора вълна от арести. Ако книгите не бъдат преместени навреме, ще попаднат в ръцете на големия червен змей. Намерихме отдалечено място, за да се срещнем с Хао И, но тя каза, че на вратата на къщата, където се съхраняват книгите с Божиите слова, има две камери за наблюдение. Страхуваше се, че нещо ще се обърка, ако се опитаме да ги преместим, и за нищо на света не ни позволи да опитаме. Помислих си: „Полицията има снимка на Хао И и е поискала арестуваните братя и сестри да я идентифицират. Ако не преместим книгите, тогава, ако нещо се случи с нея, всички книги с Божиите слова ще попаднат в ръцете на големия червен змей и интересите на църквата ще бъдат сериозно накърнени. Но ако ме арестуват, докато пренасям книгите, няма ли полицията просто да ме пребие до смърт?“. В сърцето си почувствах известна тревога и страх, затова се помолих на Бог. Спомних си какво беше казал Господ Исус: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28). Да. Сатана може да нарани тялото, но не може да убие душата. Ако ме арестуваха при пренасянето на книгите, това щеше да е с Божието позволение. Беше дошло времето да свидетелствам за Бог. Не можех да допусна книгите с Божиите слова да попаднат в ръцете на големия червен змей. Казах на Хао И: „Не е нужно да се занимаваш с пренасянето на книгите с Божиите слова. Ние ще ги пренесем“. Хао И се съгласи. С Джоу На обсъдихме и се споразумяхме как да пренесем книгите с Божиите слова. Джоу На каза: „Това пренасяне е твърде опасно. Ти си издирвана — не бива да се показваш. Ще отида сама, така че ако ме арестуват, ще бъда само аз“. Бях дълбоко развълнувана, когато чух Джоу На да казва това, и исках да я оставя да се справи сама. Но тогава си спомних, че здравето ѝ беше лошо и щеше да е в опасност, защото щеше да ѝ отнеме много време да премести всички книги сама. Не можех да продължавам да бъда егоистична и достойна за презрение и да се пазя. Казах: „По-добре да отидем и двете. Така ще стане по-бързо. Колкото по-малко време отнеме, толкова по-безопасно е“. Затова се маскирахме и предпазливо изнесохме книгите с Божиите слова. Няколко дни по-късно завършихме и пренасянето на книгите с Божиите слова от другото място. Видях Божията грижа и закрила и в сърцето си бях изключително благодарна на Бог!

Почувствах се дълбоко развълнувана, докато се справях с тези последствия. Стъпка по стъпка Божиите слова ме водеха да изляза от плахостта и страха. В моментите на най-голяма мъка и безпомощност Бог ми откри път и ми даде истинско разбиране и преживяване на Божието всемогъщество и върховенство. В същото време придобих и известно разбиране за собствената си егоистична и подла сатанинска природа. Осъзнах, че изпълнението на дълга ми в тази опасна обстановка ме разкрива и усъвършенства. Не се отдръпнах от изпълнението на дълга си в опасна обстановка. Тези резултати бяха постигнати под ръководството на Божиите слова. Благодаря на Бог!