От Миха, Индия

Повярвах в Бог още като дете и реших да служа на Господ през целия си живот. След като пораснах, учих три години в семинария. По-късно приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. След като приех евангелието, исках веднага да споделя с баща си добрата новина за завръщането на Господ. Той беше дякон в местната църква, познаваше добре Библията, години наред беше служил на Господ и проявяваше любов към другите. Беше благочестив християнин. Мислех си, че ще приеме с радост, щом чуе, че Господ се е завърнал.

Когато се прибрах онази вечер, му казах: „Господ Исус, Когото сме чакали, се е завърнал. Той изразява истини и върши делото на правосъдието, като започва от Божия дом. Трябва да приемем Неговото дело от последните дни, за да бъдем пречистени и да влезем в Неговото царство“. За моя изненада той ме посъветва: „Библията пророкува, че в последните дни ще се появят лъжехристи, които ще подвеждат хората, затова бъди внимателен и нащрек. Има ли библейска основа за това, което казваш за завръщането на Господ и за делото на правосъдието? Ако няма, не се оставяй да те заблудят!“. Аз извадих една Библия и казах: „Разбира се, че има. Има поне 200 стиха, които споменават, че Господ идва да извърши Своето правосъдие, като например: „Защото иде да съди земята; ще съди вселената с правда и племената — с правота“ (Псалми 98:9). И в Йоан се казва: „Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички“ (Йоан 5:22). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). и в Първо Петрово пише: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). Тези стихове показват, че Господ се въплъщава в последните дни, за да изрази истината и да извърши делото на правосъдието“. Той отвърна: „Въплъщава се? Виждал съм в Библията да се казва само, че Той ще дойде на облак. „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него“ (Откровение 1:7). Никога не съм виждал нищо в Библията за идването на Господ в плътта. Няма начин Той да върши делото на правосъдието в последните дни в плътта!“. Проведох следното общение с него: „Има много пророчества за идването на Господ, не само за идването Му на облак, но и за тайното Му идване в плътта. Точно както е казал Господ Исус: „Бъдете и вие готови, защото Човешкият Син ще дойде, когато не го очаквате“ (Лука 12:40). „Ето, ида като крадец“ (Откровение 16:15). „Както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). А в Лука 17:24-25 се казва: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. Господ Исус многократно споменава идването на Човешкия Син и всичко това се отнася за идването на Господ в плътта. Ако ограничим идването Му само до идване на облак, как биха се изпълнили пророчествата за тайното Му идване? Всъщност Господ идва по два начина в последните дни. Първо, Той се въплъщава и идва тайно, за да извърши делото на правосъдието, като започва от Божия дом, а след това идва на облак и се явява на всички народи. Ако не гледаме пророчествата за тайното Му идване, а само тези за идването Му на облак, това е едностранчиво и произволно и лесно бихме могли да пропуснем шанса си да приветстваме Господ“. Баща ми просто се намръщи, без да каже нищо, а после ме прекъсна ядосано: „Стига толкова! Чета Библията от малък и служа на Господ от години. Нима не знам повече от теб? Какво знаеш ти след само три години в семинарията?“. Видях, че в момента не може да се успокои и че ако продължа да водя общение с него, няма да постигна никакъв резултат. Затова просто се върнах в стаята си. След това опитах още няколко пъти, но той все още се съпротивляваше и дори каза: „Достатъчно е да вярваме в Господ. Не ни трябват никакви други доктрини. Ако продължиш да говориш, махай се от тази къща!“. Бях шокиран и толкова разстроен, че той би постъпил така. Той вярваше в Господ от малък, служеше Му от много години и проявяваше особена любов и смирение към другите. Винаги беше копнял за идването на Господ, но сега, когато Той беше тук, баща ми се придържаше към буквалните слова на Библията, без да търси, и дори избухна. Сметнах, че баща ми е наистина упорит. Бях разочарован и загубих известна увереност в проповядването на евангелието, когато видях баща си толкова добре запознат с Библията, но толкова затънал в представите си.

Когато някои братя и сестри разбраха това, ми изпратиха няколко от Божиите слова, за да ме окуражат. Прочетох тези Божии слова: „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е чувството ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината — къде е пътят? Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на мрака, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може напълно да познава това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, на които никога не е бил даден покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертви, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да положиш усилия да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?). Божиите слова наистина ме насърчиха. Сега много хора не познават Божието дело и са обвързани от религиозни представи, затова не търсят, нито проучват, въпреки че чуват новината за завръщането на Господ. Те са в мрак, без ресурса от Божиите слова. Аз имах щастието да чуя Божия глас и да следвам стъпките на Агнеца, затова имам отговорността и задължението да споделя с тях евангелието на царството. Тогава те ще могат да чуят Божия глас и да бъдат грабнати пред Неговия трон, като получат пречистването и спасението на Божиите слова. Това означава да проявиш внимание към Божието намерение. Баща ми беше истински вярващ в Господ от дълги години и винаги беше копнял за завръщането на Господ. Просто беше твърде силно обвързан от религиозни представи, така че беше нормално да не може да го приеме веднага. Знаех, че трябва да се уповавам на Бог и с любов да продължа да свидетелствам за Божието дело от последните дни, за да изпълня отговорността си.

На петия ден отношението на баща ми малко се смекчи, затова продължих да му проповядвам евангелието, като му свидетелствах за делото на Божието правосъдие от последните дни. Той каза мрачно: „Във вярата ни в Господ да вярваме със сърцата си и да изповядваме с устите си означава, че сме оправдани и спасени чрез вяра. Господ е поел греховете ни, така че когато дойде, Той ще ни грабне направо в небесното царство. Няма нужда Бог да идва, за да върши делото на правосъдието“. Когато провеждах общението, му казах, че греховете ни са опростени чрез вярата ни в Господ, но ние все още постоянно съгрешаваме и се изповядваме. Не сме се освободили от греха. „Татко, само се замисли, ти често казваш на хората да бъдат смирени и търпеливи и си кротък с другите, но у дома се ядосваш на мама и много спориш с нея. Не можеш да спазваш ученията на Господ…“. Той ме прекъсна ядосано и не ми позволи да кажа нищо повече. На следващия ден намерих друга възможност да проведа общение с него: „Татко, Господ ни учи да обичаме враговете си. Аз не съм ти враг, а твой син. Просто ти казвам фактите за това, че Господ идва да извърши дело, а ти не само че не го търсиш и проучваш, но си изпускаш и нервите. Това не е проява на толерантност и търпение. Знам, че не искаш да се ядосваш. Това е, защото греховната ни природа не е преодоляна, затова няма как да не станеш избухлив и да не укоряваш хората. В Библията се казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Господ Исус също е казал: „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно“ (Йоан 8:34-35). Тези слова са наистина ясни. Господ е свят и онези, които не са святи, не могат да Го видят. Постоянно съгрешаваме, живеем в грях и изобщо не сме святи. Как бихме могли да влезем в Божието царство? Господ Исус многократно е пророкувал за Своето завръщане и за това, че ще изрази истини и ще извърши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси напълно човечеството и да въведе хората в небесното царство. Точно както е казал Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Господ вече се е завърнал и е изрекъл всичките истини, които пречистват и спасяват човечеството. Той върши делото на правосъдието и наказанието, за да промени напълно греховната природа на хората. Само онези, които преживеят Божието правосъдие и наказание и чийто покварен нрав бъде пречистен, могат да влязат в Божието царство. Татко, трябва смирено да търсим Божието дело от последните дни. Просто прочети словата на Всемогъщия Бог и виж дали това е Божият глас. Не пропускай шанса да приветстваш идването на Господ!“. Исках да му пусна една кратка евангелска пиеса — „Баща ми, пасторът“, но той отказа да я гледа. Той имаше много познания за Библията и добро външно поведение. Освен това често даваше на бедните, понякога помагаше на другите, дори когато нямаше достатъчно пари, и позволяваше на църквата да използва имота му безплатно. Но изправен пред новото Божие дело, той упорито се вкопчваше в своите представи и фантазии и не искаше да го търси или проучва. Това ми напомни за фарисеите. Страхувах се, че баща ми ще се противопостави на Бог точно като тях и ще загуби Божието спасение. Предупредих го: „Татко, фарисеите познаваха добре Библията и изглеждаха благочестиви, но изобщо не познаваха Господ. Неговото дело не съответстваше на техните представи и те не търсеха със смирени сърца, а се вкопчваха в буквалните слова на Писанието, като безумно Му се съпротивляваха и Го заклеймяваха. Те Го разпънаха на кръст и бяха наказани от Бог…“. Той ме прекъсна, преди да успея да завърша: „Ти на баща си ли говориш така? Наричаш ме фарисей?“. Аз бързо отвърнах: „Не те наричам фарисей, татко. Просто искам да ти напомня да не поемаш по стария им път на служене на Бог, докато Му се противопоставят. Ти си следвал Господ дълги години и винаги си копнеел за Неговото завръщане. Сега Той е тук, но ти не търсиш със смирение, а се държиш за буквалните слова на Писанието и за своите представи. Съпротивляваш се на завръщането на Господ и не го приемаш. Ако се отнасяме към Божието дело от последните дни с такава нагласа, ще бъдем заклеймени от Бог като фарисеите и ще загубим Божието спасение. Делото на правосъдието на Всемогъщия Бог в последните дни е последният, най-критичният и най-важният етап от делото на Бог за спасението на човечеството. То ще приключи много скоро. Той вече е усъвършенствал група победители преди големите катаклизми, които скоро ще ни сполетят. Ако не приемем Неговото правосъдие и пречистване от последните дни, когато дойдат големите катаклизми, ще бъдем захвърлени в тях, ще ридаем и ще скърцаме със зъби“. Това още повече ядоса баща ми. Той се изправи и каза: „Стига си говорил! Ако продължиш да говориш, отсега нататък няма да си ми син и веднага ще излезеш от тази къща!“.

Като чух това от него, много се разстроих. Преди с баща ми бяхме наистина близки. Често водехме сърдечни разговори, четяхме заедно Библията и заедно търсехме Божиите намерения. Той също така често ме учеше да бъда търпелив, толерантен, смирен и покорен. Никога не съм си представял, че ще ме изгони и дори ще се отнесе с мен като с враг, защото му проповядвах за Божието дело от последните дни. Като последва примера му, останалата част от семейството се отнасяше студено с мен. Чувствах се толкова самотен и безпомощен. Изпратих съобщение на братята и сестрите за това и една сестра ми изпрати откъс от Божиите слова, в който се казва: „Проповядването на евангелието е отговорност и задължение на всеки. По всяко време, независимо какво чуваме и виждаме, или как се отнасят с нас, ние трябва винаги да спазваме тази отговорност за проповядване на евангелието. В никакъв случай не можем да се откажем от този дълг поради негативизъм или слабост. Дългът да се проповядва евангелието не е лек път, а е път, изпълнен с опасности. Когато проповядвате евангелието, няма да срещате ангели, извънземни или роботи. Ще се сблъсквате само със зло и с покварени хора, живи демони, зверове — всички те са хора, които оцеляват на това зло място, в този зъл свят, и които са дълбоко покварени от Сатана и се противопоставят на Бог. Ето защо в процеса на проповядване на евангелието със сигурност дебнат всякакви опасности, да не говорим за дребните клевети, за присмеха и погрешното разбиране, които са нещо обичайно. Ако наистина приемаш проповядването на евангелието като отговорност, задължение и свой дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към тези неща и дори да се справяш с тях както трябва. Няма да се откажеш от отговорността и задължението си заради тях, нито ще се отклониш от първоначалното си намерение да проповядваш евангелието и да свидетелстваш за Бог, и никога няма да се откажеш от тази отговорност, защото това е твоят дълг. Как трябва да се разбира този дълг? Това е ценността и основното задължение на човешкия живот. Разгласяването на добрата вест за Божието дело от последните дни и на евангелието за Божието дело е ценността на човешкия живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Божиите слова много ме окуражиха. Видях, че е нещо наистина обичайно да бъдеш отхвърлен, когато проповядваш евангелието. Хората са толкова дълбоко покварени от Сатана и не обичат истината. Освен това са много надменни и затънали в собствените си представи и фантазии. Не можех да изоставя дълга и отговорността си пред трудностите при проповядването на евангелието. Спомних си за Петър, който пътувал навсякъде, за да проповядва, въпреки противопоставянето на родителите си. По-късно той бил съден, наказван, изпитван и облагородяван стотици пъти и накрая бил усъвършенстван от Бог. Той изживял смислен живот. Трябваше да бъда като Петър, да изпълнявам добре дълга си и да разгласявам евангелието, за да свидетелствам за Бог, независимо колко страдам или колко погрешно ме разбира семейството ми.

На следващата сутрин си събрах нещата, като се готвех да си тръгна. Баща ми каза: „Можеш да останеш, ако все още искаш да живееш с мен, но трябва да спреш да проповядваш пътя на Всемогъщия Бог“. Казах решително: „Татко, знаеш, че винаги искам да служа на Господ. Отидох в семинарията с желанието да науча повече библейски истини и да се отплатя за Божията любов. Но четох Библията толкова много пъти, без да разбирам никаква истина. Чувствах се все повече духовно помрачен и пресъхнал. Пасторите и съработниците се борят помежду си за слава и придобивки, като кроят интриги и заговорничат един срещу друг. Някои съработници дори крадат църковни пари. А що се отнася до мен, макар да изглеждаше, че върша някои добри неща, винаги исках да се изтъкна и често завиждах на другите. Например на сутрешните и вечерните служби стоях отпред, за да ме виждат. Завиждах на братята и сестрите в моята група за поклонение, които можеха да свирят на инструменти, защото аз можех само да пея. Завиждах на хората, които се справяха по-добре от мен на изпитите в семинарията. Не можех да контролирам тези зли мисли. Просто не можех да се освободя от робството на греха. Беше наистина болезнено. Най-накрая намерих отговора, когато прочетох словата на Всемогъщия Бог. Греховете ни са опростени чрез вярата ни в Господ и Бог не гледа на нас като на грешни, но греховната ни природа не е преодоляна. Приемането на Божието правосъдие от последните дни е единственият начин да бъдем пречистени и да влезем в небесното царство. Чух Божия глас и знам, че Господ е дошъл и царството е слязло. Затова имам отговорността и задължението да разгласявам евангелието на царството сред повече хора, за да не разочаровам Бог“. Той не изглеждаше толкова съпротивляващ се, след като чу това. Виждах, че е малко разстроен. Той каза: „Можеш да вървиш. Ще се моля за теб. Ако Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус, ще Го приема. Ако не, трябва да се върнеш“.

След това отседнах в една малка къща за гости, като работех, за да се издържам, докато продължавах да проповядвам евангелието. Често се молех на Бог, като поверявах баща си и останалата част от семейството си в Божиите ръце. Две седмици по-късно баща ми ми се обади изневиделица и ме попита как съм. Искрено ми каза, че наистина съжалява, че си е изпуснал нервите с мен последния път. Каза, че често казва на хората да бъдат смирени, но с мен си е изпуснал нервите, и че е вярно, че не е спазил Божиите заповеди. После каза: „Върни се. Искам да науча повече за делото на Всемогъщия Бог от последните дни“. Бях толкова изненадан и развълнуван да чуя това от него. Той се беше съпротивлявал силно на новото Божие дело, но сега сам започна да търси. Знаех, че Бог е чул молитвите ми. Принесох благодарността и възхвалата си на Бог. След като се върнах у дома, баща ми ми каза: „Често не можех да спя, след като си тръгна. Спомнях си какво казваше всяка сутрин и вечер, докато заспивах. Непрекъснато се молех на Господ и се допитвах до Писанието и наистина там се казва, че Господ ще извърши делото на правосъдието, когато Той дойде в последните дни, че Господ ще дойде тайно в полунощ като Човешкия Син. Той ще застане на вратата и ще почука, Божиите овце ще чуват Божия глас и само мъдрите девици могат да чуят Божия глас, докато неразумните девици не могат… Мисля, че всичко, което ти каза, е правилно. Никога преди не съм чувал това, но за всичко това има библейска основа и фактите съвпадат. Това, което каза, включва пророчества за идването на Господ. Ако Господ Исус наистина се е завърнал, това е сериозно и голямо събитие. Трябва да го търся. Притеснявам се, че наистина съм станал фарисей и съм загубил Божието спасение. Трябва да търся истината за Божието дело от последните дни“. Тогава той повдигна един въпрос: „Господ Исус ни изкупи чрез Своето разпятие и пое всичките ни грехове, така че Той не гледа на нас като на грешни, и когато Той дойде, може да отидем направо в небесното царство. Защо Му е необходимо да извършва и този етап на делото на правосъдието?“.

Много се зарадвах, като чух, че баща ми има такова разбиране и търсене. За да отговоря на въпроса му, изгледахме един видеоклип от филма „Песента на победата“, наречен „Защо Господ се завръща, за да извърши делото на правосъдието в последните дни?“. Сестрата в него прочете два откъса от словата на Всемогъщия Бог: „Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече беше посял много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът беше изкупен, това беше само въпрос на изкупление. Тоест човекът беше изкупен обратно на висока цена, но отровната природа в него не беше отстранена. Човекът, който е толкова скверен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще опознае напълно скверната и покварена същност вътре в себе си и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото сегашно дело се извършва, за да може човекът да бъде пречистен и променен; то е, за да може човекът да се отърве от покварата си и да бъде пречистен чрез съда и наказанието на словото и чрез облагородяване. Вместо този етап на делото да се счита за дело на спасението, по-добре да бъде наричан дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, и чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички примеси, представи, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4)). „Греховете на човека можеха да бъдат опростени чрез приноса за грях, но що се отнася до това как да се накара човекът да не съгрешава повече, как може напълно да се отърве от покварения си нрав и греховната си природа и как може донякъде да се промени неговият живот нрав, той няма как да реши този проблем. Заради делото на Божието разпятие на кръста греховете на човека са опростени, но той продължава да живее в капана на стария си сатанински покварен нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно спасен от своя сатанински покварен нрав, трябва да се отърве напълно от греховната си природа и тя никога повече да не се развива, а неговият нрав трябва да претърпи трансформация. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, да разбере пътя на живота и начина на промяна на своя нрав. Изисква също така човек да практикува в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени и той да заживее под огряването на светлината, за да може всичко, което върши, да бъде в съответствие с Божиите намерения, за да се отърве от сатанинския си покварен нрав и за да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно излезе от греха. Само тогава човек ще е получил пълно спасение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4)). След това тя проведе следното общение: „Делото на изкуплението на Господ Исус в Епохата на благодатта само опрости греховете на човека, но греховната ни природа остава. Това е нашата сатанинска природа и сатанински нрав, които са дълбоко вкоренени в сърцата ни и са се превърнали в наш живот. Затова няма как да не съгрешаваме и да не се съпротивляваме на Бог. Нашата сатанинска природа е коренът на това. Бог може да опрости греховете ни, но греховната ни природа е дълбоко вкоренена и отдавна се е превърнала в самия ни живот. Това не може да бъде опростено. Затова Бог трябва да изрази истината, за да ни съди и наказва, за да ни спаси напълно от оковите на нашата сатанинска природа. Бог извършва делото на правосъдието от последните дни, насочено към сатанинската природа и сатанинския нрав вътре в поквареното човечество. Някои може да попитат дали това може да се разреши само чрез правосъдие и наказание. Ако понесем страдания, платим цена, подчиним телата си и проявим въздържаност, можем ли да преодолеем сатанинската си природа? Категорично не. Точно както е казал Павел: „Зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша“ (Римляни 7:18). Всички сме имали такова преживяване. Страдали сме, плащали сме цена и сме подчинявали телата си, за да избегнем греховността и да надмогнем плътта, но кой е победил Сатана и е станал човек, който е истински покорен на Бог? Почти никой. Това показва, че оставени сами на себе си, не можем да преодолеем сатанинската си природа. Трябва да преминем през правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването на Бог, за да придобием истината и напълно да преодолеем сатанинската си природа. Затова, въз основа на делото на изкуплението на Господ Исус, в последните дни Всемогъщият Бог съди и наказва човека, изразява всички истини, които пречистват и спасяват човека, и разкрива тайните на шестхилядигодишното дело на управлението на Бог, като например тайните за делото Му в Епохите на закона, благодатта и царството и какво се постига във всяка от тях, значението на делото Му на правосъдието в последните дни и на имената Му, тайната на въплъщението, вътрешната история на Библията, как Той приключва епохата, как възниква Христовото царство и изхода на всеки тип човек. Той също така разобличава корена на злото и мрака в света и истината за покварата на човечеството от Сатана. Той съди и разобличава нашата сатанинска природа и сатанински нрав, които се противопоставят на Бог. И така нататък. Преминали сме през няколко години на правосъдие и наказание от Божиите слова, разбрали сме сатанинската си природа, която се съпротивлява на Бог, кои сатанински отрови и нрав са в нашата сатанинска природа и сме видели истината за това колко дълбоко Сатана ни е покварил. Започнали сме да придобиваме известно разбиране за праведния, ненакърним нрав на Бог и сме паднали пред Бог, изпълнени с разкаяние и омраза към самите себе си. Започнали сме да се съсредоточаваме върху практикуването на истината и да живеем съгласно Божиите слова. Поквареният ни нрав бавно се променя и пречиства. По-малко лъжем Бог, по-малко съгрешаваме пред Него и по-малко Му се съпротивляваме. Всичко това са резултати, постигнати чрез делото на Божието правосъдие от последните дни. Само делото на правосъдието на Всемогъщия Бог в последните дни е делото, което напълно пречиства и спасява човека. Това е факт“.

Баща ми изгледа всичко внимателно. Думите му бяха малко, но той каза искрено: „Сега разбирам. Искам да проуча делото на Всемогъщия Бог от последните дни“. Дадох му екземпляр от книгата с Божиите слова „Овцете на Бог слушат гласа Му“ и той започна да чете словата на Всемогъщия Бог всяка сутрин. Макар понякога да ги сравняваше с Библията, след като ги проучваше известно време, той видя, че словата на Всемогъщия Бог са истината и са Божият глас. Той се убеди, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, и прие Неговото дело от последните дни.

Не след дълго старият ни пастор чу, че баща ми е приел делото на Всемогъщия Бог от последните дни, и дойде с един мисионер и още един съработник, за да се опитат да го спрат и смутят. Баща ми им свидетелства за Божието дело от последните дни и каза искрено: „Служа на Господ от години. Познавам добре Библията и изглеждам благочестив и верен, но не търсих истината, нито проучвах смирено, когато чух, че Господ се е завърнал. Пренебрегнах всякакви библейски пророчества за това, че Господ се завръща, за да извърши делото на правосъдието в последните дни, и дори изгоних сина си от къщи, когато ми проповядваше това евангелие. Толкова съм непокорен! Мислех си, че разбирам Библията наистина добре и че никой не може да ме убеди в противното, но четенето на словата на Всемогъщия Бог наистина ме трогна. Сега разбирам, че само търсещите истината могат да чуят Божия глас и да придобият Неговото спасение в последните дни“. Като го слушах и като си спомних как се беше съпротивлявал и как беше приел новото Божие дело, се трогнах до сълзи. Благодарих на Бог от все сърце. Наистина видях, че Божиите слова са истината и че могат да завоюват сърцата на хората. Независимо колко силни са религиозните представи на даден човек или колко непокорен е нравът му, ако има някакво желание да търси и да чете Божиите слова, той ще чуе Божия глас и ще види Неговото явяване. Точно както е казал Господ Исус: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

Цялото ми семейство, всичките седем души, вече приеха делото на Всемогъщия Бог от последните дни и сега съм много по-уверен да проповядвам евангелието.