От Чан Син, Китай

През годините си на вяра съм изпълнявал основно дълг, свързан с работа с текст и с времето повечето братя и сестри започнаха да ме почитат и да ми се възхищават. Чувствах, че Бог наистина ме е удостоил с благодатта Си и винаги бях мотивиран в своя дълг. Но без сравнение няма контраст. Когато видях братя и сестри на моята възраст, които бяха във вярата от същото време, да служат като водачи и надзорници, нагласата ми се промени. Почувствах, че да си водач или надзорник е по-престижно и важно и си мислех колко хубаво би било, ако някой ден и аз мога да стана водач или надзорник.

През април 2022 г. организирах документи за премахване на хора в църквата. Веднъж Ли Уей дойде да води събиране при нас. Забелязах, че е на моята възраст, около трийсетгодишна. Когато научих, че е районна водачка, едновременно се изумих и завидях и си помислих: „Ли Уей е толкова млада, а вече е районна водачка! Щом е избрана за водачка, това сигурно означава, че има най-добрите заложби и че най-много се стреми към истината в църквите от района. Братята и сестрите сигурно ѝ се възхищават. Ако и аз можех да стана водач или надзорник като нея, със сигурност братята и сестрите щяха да се възхищават и на мен“. Но като се замислих, че след толкова години вяра бях успял да стигна най-много до ръководител на екип, се почувствах малко разочарован и си мислех: „Ако братята и сестрите разберат, че след всички тези години вяра никога не съм бил църковен водач, дали няма да си помислят, че не съм човек, който се стреми към истината? Дългът на всеки е устроен и постановен от Бог, така че защо Бог е постановил Ли Уей да стане водачка, а аз да мога да изпълнявам само дълг, свързан с работа с текст?“. Точно по това време в църквата предстоеше да се избира водач. Помислих си: „Вярвам в Бог повече от десетилетие, и през всичките тези години съм изпълнявал дълг, свързан с работа с текст. Разбирам някои истини и мога да разрешавам някои проблеми, така че не бих ли могъл и аз да се обучавам за църковен водач?“. Надявах се, че другите ще ме препоръчат, но в крайна сметка никой не го направи. Почувствах се малко разочарован. Но после си помислих: „Е, хората тук не са били около мен дълго и не ме познават добре. Освен това никога не съм служил като водач или работник и ми липсва трудов опит. Ако наистина ми бяха дали дълг на водач, можеше и да не се справя добре“. Така че се отказах от тази мисъл.

През януари 2023 г. след преразпределяне на работата започнах да преглеждам статии. Когато видях надзорничката си Ли Цин, се почувствах доста разстроен и помислих: „Ли Цин е на моята възраст. И двамата започнахме да вярваме в Бог в колежа, а преди няколко години, когато аз бях ръководител на екип, Ли Цин беше просто член на екипа. Но само няколко години по-късно тя вече е надзорничка на работата с текст, докато аз съм просто член на екипа. Когато братята и сестрите видят, че Ли Цин е толкова млада, а вече е надзорничка, сигурно си мислят, че има добри заложби и се стреми към истината. Вярвам в Бог от толкова много години, защо не съм имал въможността да бъда надзорник? Преди чувствах, че Бог наистина ме е удостоил с благодатта Си, защото съм изпълнявал дълг, свързан с работа с текст. Но в сравнение с тези братя и сестри, които могат да служат като водачи, работници или надзорници, аз все още съм обикновен вярващ. Не изглежда ли, че не се стремя към истината? Ако нещата продължават така, никой няма да ми се възхищава!“. Като мислех за това, в мен започнаха да се надигат оплаквания: „Защо Бог удостоява другите с благодатта Си, а мен не?“. След това, когато изпълнявах дълга си, станах малко пасивен. Виждах Ли Цин да разговаря относно състоянията на братята и сестрите и да разрешава проблеми в работата, и когато го правеше, всички слушаха внимателно, а понякога дори си водеха бележки. При тази гледка ме обземаше смесица от завист и ревност, както и отказ да приема ситуацията и когато Ли Цин разговаряше, не ми се слушаше. По-късно осъзнах, че състоянието ми е неправилно. Когато видях, че Ли Цин е станала надзорничка, почувствах завист и неприемане, и дори се оплаквах, че Бог не ме е направил надзорник. Нима не ми липсваше покорство към Бог в това? Ето защо потърсих истината, за да разреша проблема си.

Един ден прочетох няколко Божии слова: „Идентичността, статусът и същността на Бог никога не могат да бъдат приравнени с идентичността, статуса и същността на човека, нито тези неща някога ще претърпят някаква промяна — Бог завинаги ще бъде Бог, а човекът завинаги ще бъде човек. Ако човек е способен да разбере това, какво тогава трябва да направи? Той трябва да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби — това е най-разумният начин да се постъпва и освен него няма друг път, който може да бъде избран. Ако не се покоряваш, тогава си непокорен, а ако си дързък и спориш, тогава си възмутително непокорен и трябва да бъдеш унищожен. Да си способен да се покоряваш на Божието върховенство и на Божиите подредби показва, че имаш разум. Това е отношението, което хората трябва да имат, и само това е отношението, което сътворените същества трябва да имат. Например, да кажем, че имаш малко коте или куче — пригодно ли е това коте или куче да изисква да му купуваш различни видове вкусна храна или забавни играчки? Има ли котки или кучета, които са толкова неразумни, че да предявяват изисквания към стопаните си? (Не.) И има ли куче, което би избрало да не бъде със стопанина си, след като е видяло, че куче в къщата на някой друг има по-добър живот от неговия? (Не.) Техният естествен инстинкт е да си мислят: „Стопанинът ми ми дава храна и място за живеене, така че трябва да пазя къщата на стопанина си. Дори ако стопанинът ми не ми дава храна или ми дава храна, която не е много хубава, аз все пак трябва да пазя дома му“. Кучето няма други неуместни мисли да излиза извън положението си. Независимо дали стопанинът му е добър към него, или не, кучето е толкова щастливо, всеки път когато стопанинът му се прибере у дома, то постоянно върти щастливо опашката си. Независимо дали стопанинът му го харесва, или не, дали стопанинът му му купува вкусни неща за ядене, или не, то винаги се държи по същия начин към стопанина си и все още пази дома му. Ако се съди по това, не са ли хората по-лоши от кучетата? (Да.) Хората винаги предявяват изисквания към Бог и винаги се бунтуват срещу Него. Какъв е коренът на този проблем? Той е, че хората имат покварен нрав, не могат да останат на мястото на сътворени същества и така губят инстинктите си и стават сатани. Техните инстинкти се превръщат в сатанински инстинкт да се противопоставят на Бог, да отхвърлят истината, да вършат зло и да не се покоряват на Бог. Как могат да бъдат възстановени техните човешки инстинкти? Трябва да се направи така, че да имат съвест и разум, да вършат нещата, които човек трябва да върши, да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват. Това е като кучето, което пази дома, и котката, която лови мишки — независимо как се отнася стопанинът им към тях, те използват цялата си сила, за да вършат тези неща, посвещават се на тези задачи и остават на мястото си, и използват пълноценно инстинктите си, и така стопанинът им ги харесва“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Бог разобличава, че след като хората са покварени от Сатана, те губят съвестта и разума си и са изпълнени с непокорство към Бог. Те са дори по-зле от котките и кучетата. Само се замислете за котките и кучетата: независимо дали стопанинът им ги храни добре, или зле, дали ги оставя да спят на дивана, или навън под стряхата, те винаги са отдадени на това да ловят мишки или да пазят къщата му, като следват напълно инстинктите си. Като ги сравнях със себе си, макар да не бях изпълнявал дълга на водач или работник, все пак се бях наслаждавал на поенето и притока на Божиите слова, и когато се сблъсквах с трудности и търсех и се уповавах на Бог, получавах Неговото напътствие и ръководство. Бог ни най-малко не ме беше пренебрегвал, но аз винаги предявявах изисквания към Бог. Когато видях някои братя и сестри, избрани за водачи или надзорници, аз се оплаквах от Бог. Чувствах, че Бог удостоява другите с благодатта Си, а мен не. Предявяването на тези изисквания към Бог показваше, че нямах разум и се бунтувах срещу Него. Като осъзнах тези неща, се почувствах донякъде засрамен и станах готов да се съсредоточа върху дълга си и да го изпълнявам по практичен начин.

Два месеца по-късно друг надзорник, брат Чън Ю, беше преназначен поради слабите си заложби. Видях, че се е появила нова възможност. Тъй като Чън Ю беше освободен, със сигурност трябваше да изберат нов надзорник. Аз се откроявах малко повече с моите заложби и работоспособност сред братята и сестрите, които си сътрудничеха, Вероятността да бъда избран за надзорник беше по-голяма. Помислих си: „Трябва да се възползвам от тази възможност да се представя добре. Ако ме изберат и всички видят, че съм станал надзорник толкова млад, със сигурност ще си помислят, че имам добри заложби и се стремя към истината. Колко славно ще бъде това!“. Оттогава нататък бях много инициативен в дълга си. Събирах всички, за да изучаваме техники и също участвах в обсъждания за решаване на работни проблеми. Веднъж, докато изпълнявах дълга си, наруших принципите поради моята надменност и самоправедност и бях подложен на кастрене. Помислих си: „Дали някой може да приеме да бъде кастрен, е важно проявление, по което се съди дали приема истината. Трябва да бъда по-искрен в опознаването на себе си. По този начин всички ще останат с добро впечатление от мен и тогава възоможностите да бъда избран за надзорник ще се увеличат!“. Затова отговорих с думите: „Вашето кастрене е уместно и аз съм готов да го приема. Наистина нравът ми е твърде надменен и ако забележите проблемите ми, моля, напътствайте ме, тъй като това ще бъде от полза за мен“. Не след дълго в екипа трябваше да се избере надзорник и, разбира се, един брат ме препоръча. Но преди окончателните избори водачите ме повишиха да изпълнявам друг дълг. Макар желанието ми да стана надзорник да се провали, все пак бях много щастлив, че ме повишиха.

Едва през септември 2023 г., когато получих писмо от водачите, най-накрая започнах да се замислям върху стремежа си към статус. В писмото се казваше, че надзорничката Ли Цин наскоро се е прибрала вкъщи, за да отиде на лекар, но преди да се прибере, се оплакала, че изпълнението на дълга ѝ далеч от дома е твърде трудно и само месец след като се прибрала, се омъжила за невярващ и вече не искала да изпълнява дълга си. Бях шокиран и си помислих: „Ли Цин е изпълнявала дълга си далеч от дома през всичките тези години, и е служила като надзорничка, толкова важна работа. Как може изведнъж да изостави дълга си и да избяга с невярващ?“. Този инцидент ми въздейства силно. Стана ми ясно, че да имаш статус не означава, че се стремиш към истината, нито означава, че Бог те одобрява или признава. Спомних си следните Божии слова: „Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според количеството изтърпени от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). Божиите слова са много ясни. Бог определя изхода на хората въз основа на това дали притежават истината, а не въз основа на техния статус, старшинство или колко са страдали. Аз по начало не бях приел Божиите слова в сърцето си и не бях поставил истината като цел на своя стремеж. Макар да бях виждал много водачи и работници, които не се стремяха към истината или не вършеха действителна работа, и които ставаха лъжеводачи и бяха освобождавани, и макар да бях виждал някои да нападат и да изключват инакомислещите в упорития си стремеж към статус, да стават антихристи и да бъдат отлъчвани, аз все още не бях стигнал до никакви осъзнавания и не полагах усилия в стремежа към истината. Вместо това останах вглъбен в статуса. Постоянно исках да се стремя към статус. Бях наистина глупав и непримирим! Едва в този момент взех решение правилно да потърся истината, за да разреша проблема с постоянния си стремеж към статус.

По-късно, по време на духовната си практика, прочетох тези Божии слова: „Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и почит. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интереси и плътски наслади, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)). „Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. Това е чувството да имаш статус в нечие сърце. Хората искат да се отдадат на това чувство. Ето защо хората се съревновават за статус и всички искат да получат статус в сърцата на другите, да имат тяхното високо мнение и почит. Ако не изпитваха такова удоволствие от това, нямаше да се стремят към статус. Например, ако нямаш статус в нечие съзнание, той ще говори на равна нога с теб и ще се държи с теб като с равен. Ще ти противоречи, когато е необходимо, няма да е учтив и няма да се отнася с уважение към теб, а дори може и да си тръгне, преди да си се доизказал. Би ли се чувствал неудобно? Не ти харесва хората да се отнасят така с теб. Обичаш все да те ласкаят, да ти се възхищават и да те почитат. Харесва ти да си в центъра на вниманието, всичко да се върти около теб и всички да те слушат, да ти се възхищават и да се покоряват на ръководството ти. Това не е ли желание да царуваш и да властваш? Думите и действията ти се ръководят от стремеж към статус и придобиването му, и ти се състезаваш, домогваш и конкурираш с другите за него. Целта ти е да се добереш до позиция и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на ползите от статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че причината, поради която завиждах на Ли Уей, че е водачка и на Ли Цин, че е надзорничка, беше, че всъщност завиждах как другите са ги подкрепяли и са им се възхищавали. Завиждах за чувството за превъзходство и за ползите, които идваха със статуса. Точно както преди да започна да вярвам в Бог, виждах водачите в света и виждах, че всички ги поздравяват с уважение, че каквото и мнение да изразят, подчинените им изпълняват и се съобразяват и че имат силно чувство за превъзходство над тълпата. Мислех си, че само такъв живот означава, че човек е достоен и успял. След като започнах да вярвам в Бог, видях Ли Уей и Ли Цин да стават водачка и надзорничка млади и си мислех, че всички братя и сестри им се възхищават и им завиждат, като ги хвалят за добрите им заложби и стремежа им към истината, и затова копнеех и аз да стана водач или работник. По този начин можех да получа възхищението и завистта на братята и сестрите и те щяха да ме слушат внимателно, когато говоря пред другите. Колко достоен и значим би бил такъв живот! Видях, че желанието ми да бъда водач или надзорник не беше, за да нося тежко бреме и да проявявам внимание към Божиите намерения, а по-скоро, за да придобия статус и след това да имам престиж сред другите, да се радвам на подкрепата и възхищението на братята и сестрите. Не беше ли това същото като стремежа на невярващите към властови позиции и ръководство? Стремях се да се отдам на ползите от статуса. Как бих могъл да постигна истината и да бъда спасен по този начин?

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Бог обича хората, които се стремят към истината, и най-много ненавижда хората, които преследват слава, придобивки и статус. Някои хора наистина милеят за статуса и репутацията, дълбоко са привързани към тях и не могат да се откажат от тях. Те винаги чувстват, че без статус и репутация няма радост или надежда в живота, че надежда в този живот има само когато живеят за статус и репутация, и дори ако имат малко известност, ще продължат да се борят, без никога да се отказват. Ако това е мисълта и възгледът, които имаш, ако сърцето ти е изпълнено с такива неща, тогава не си способен да обичаш истината и да се стремиш към нея, липсват ти правилната посока и цели във вярата ти в Бог и не си способен да се стремиш към себепознание, да се отървеш от покварата и да изживееш образа на човека; отнасяш се нехайно, когато изпълняваш дълга си, лишен си от всякакво чувство за отговорност и си удовлетворен само от това да не вършиш зло, да не причиняваш смущение и да не бъдеш премахнат. Могат ли такива хора да изпълняват дълга си съгласно критериите? И могат ли да бъдат спасени от Бог? Невъзможно е. Когато действаш в интерес на репутацията и статуса, ти дори си мислиш: „Докато това, което правя, не е злодеяние и не представлява смущение, тогава дори мотивът ми да е грешен, никой не може да го види или да ме заклейми“. Ти не знаеш, че Бог проучва внимателно всичко. Ако не приемаш или не практикуваш истината и си отритнат от Бог, с теб е свършено. Всички, които нямат богобоязливи сърца, се мислят за умни; всъщност те дори не знаят кога са Го оскърбили. Някои хора не виждат тези неща ясно; те си мислят: „Аз преследвам репутация и статус само за да върша повече, да поемам повече отговорност. Това не представлява прекъсване или смущение за делото на църквата и със сигурност не вреди на интересите на Божия дом. Не е голям проблем. Аз просто обичам статуса и защитавам статуса си, но това не е злодеяние“. На повърхността такъв стремеж може да не изглежда като злодеяние, но до какво води в крайна сметка? Ще придобият ли такива хора истината? Ще постигнат ли спасение? Категорично не. Следователно преследването на репутация и статус не е правилният път — то е в напълно противоположна посока на стремежа към истината. В обобщение, каквато и да е посоката или целта на стремежа ти, ако не премислиш стремежа към статус и репутация и ако ти е много трудно да загърбиш това, то ще се отрази върху твоето навлизане в живота. Докато статусът заема място в сърцето ти, той напълно ще бъде в състояние да контролира посоката на живота ти и целта на твоя стремеж и да им влияе, и в такъв случай ще ти е много трудно да навлезеш в истината реалност, камо ли да постигнеш промени в нрава си. Разбира се, излишно е да се споменава дали в крайна сметка си способен да получиш Божието одобрение. Нещо повече, ако никога не си способен да се откажеш от стремежа си към статус, това ще се отрази на способността ти да изпълняваш дълга си така, че да е съгласно критериите, а това много ще затрудни превръщането ти в сътворено същество, което е съгласно критериите. Защо казвам това? Бог не ненавижда нищо повече от това хората да се стремят към статус, защото стремежът към статус е сатанински нрав. Това е грешен път, който е породен от покварата на Сатана, и Бог го заклейми; той е именно това, което Бог съди и пречиства. Бог не ненавижда нищо повече от стремежа на хората към статус, но въпреки това ти упорито продължаваш да се съревноваваш за статус, неизменно го цениш и защитаваш и винаги се опитваш да го вземеш за себе си. Дали във всичко това няма нещо като враждебност към Бог? Статусът не е повелен за хората от Бог. Бог им предоставя истината, пътя и живота, за да станат накрая сътворени същества, които отговарят на критериите, дребни и незначителни сътворени същества, а не хора със статус и престиж, почитани от хиляди други. И така, независимо от гледната точка, стремежът към статус е път без изход. Колкото и разумно да е оправданието ти да се стремиш към статус, този път си остава грешен и Бог не го одобрява. Колкото и усилия да полагаш или колкото и висока цена да платиш, ако искаш статус, Бог няма да ти го даде, а ако не е даден от Бог, ще се провалиш в борбата си да го придобиеш и ако продължиш да се бориш, изходът ще е само един: ще бъдеш разкрит и отстранен и ще се окажеш без изход“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Божиите слова ясно обясняват вредата и последствията от стремежа към статус. Ако човек е постоянно вглъбен в статуса, тогава, дори и да не изглежда, че създава явни прекъсвания или смущения, това все пак ще му попречи да изпълнява добре дълга си и освен това ще забави стремежа му към промяна на нрава и спасение. Като размишлявах върху собственото си поведение, видях, че макар да не изглеждаше, че правя нещо, което смущава или прекъсва работата на църквата, сърцето ми беше постоянно заето от желанието за статус. Когато видях, че Ли Уей е станала водачка, а Ли Цин — надзорничка, изгубих вътрешното си равновесие и се почувствах разочарован и разстроен, че не съм бил повишен. Също така се оплаквах, че Бог удостоява другите с благодатта Си, а мен не. Особено когато видях Ли Цин да става надзорничка, докато аз все още бях просто член на екипа, ме обзе завист и непримиримост, не желаех да слушам, когато тя разговаряше, и престанах да изпълнявам дълга си от сърце. След като Чън Ю беше преназначен в своя дълг, аз активно се опитвах да се представя добре, за да бъда избран за надзорник. Когато моята надменност и самоправедност в дълга ми доведоха до това да бъда кастрен, аз се престорих, че познавам себе си, за да си помислят другите, че мога да приема истината, с надеждата, че на изборите ще гласуват за мен. Осъзнах, че намеренията и действията ми бяха изцяло за придобиване на статус и че вървя по пътя на антихрист! От Божиите слова също разбрах, че Божието изразяване на истината, за да спаси хората, е с надеждата, че хората ще се стремят правилно към истината и промяната на нрава, за да станат в крайна сметка сътворени същества, които отговарят на критериите, а не хора с някакъв престиж или статус. Не разбирах Божиите намерения. Винаги бях недоволен да бъда просто обикновен вярващ и не се съсредоточавах върху стремежа към истината. Все исках да търся статус, за да накарам другите да ми се възхищават и да ме почитат. Това беше напълно противоположно на Божиите намерения. Ако продължавах така, моят живот нрав никога не би могъл да се промени, никога нямаше да изпълнявам дълга си по начин, който да е според критериите, и в крайна сметка просто щях да бъда отстранен.

По-късно, след размисъл осъзнах, че постоянният ми стремеж към статус произтича от една моя погрешна гледна точка. Вярвах, че водачите и надзорниците са тези, които се стремят най-много към истината в дадена група и че понеже винаги съм бил просто обикновен вярващ и никога не съм бил водач или надзорник, това означава, че не се стремя към истината и че Бог не ме одобрява. Като четях Божиите слова, придобих известна проницателност за тази погрешна гледна точка. Всемогъщият Бог казва: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се проясни. Да бъдеш избран за водач или надзорник не означава, че си човек, който се стреми към истината, нито означава, че си на пътя на стремежа към истината. Това просто означава, че избраният човек е готов да се стреми, притежава известни заложби и отговаря на условията за избор и използване от Божия дом, така че църквата му дава възможност да се обучава по-добре. Въпреки това дали този човек в крайна сметка може да поеме по пътя на стремежа към истината, и дали може да постигне истината и да навлезе в реалността, зависи от това дали наистина се стреми към истината и по какъв път върви. Например Ли Цин първоначално беше избрана за надзорничка, защото имаше чувство за бреме в дълга си, но след като стана надзорничка, тя не се съсредоточи върху стремежа към истината и започна да се наслаждава на ползите от статуса. Рядко говореше за покварения нрав, който разкриваше в дълга си, или как търси истината, за да го преодолее. Тя се наслаждаваше да заема позицията на надзорник и да ръководи работата, и се наслаждаваше на възхищението и подкрепата на хората. Когато се разболя, си помисли, че изпълнението на дълга ѝ далеч от дома е твърде трудно и в крайна сметка се отказа от дълга си, прибра се вкъщи и се омъжи. Спомних си и за скорошен случай, когато един водач, който вярваше в Бог от много години, беше арестуван. От страх, че ще бъде осъден и неспособен да се откаже от децата си, той подписа „Трите декларации“ и предаде Бог. От тези факти видях, че да имаш статус не означава, че се стремиш към истината или че имаш истините реалности, още по-малко, че си одобрен или признат от Бог. Стремежът към истината е единственият път към спасение и усъвършенстване и дори без статус, стига човек усърдно да се стреми към истината и да изпълнява дълга си, той все пак може да получи Божието просветление и напътствие, да разбере истината и да навлезе в реалността. След това се замислих: „Защо не съм бил избран за водач или надзорник след всички тези години на вяра в Бог? Какво точно ми липсва?“. Да бъдеш водач или надзорник изисква човек да има заложбите да възприема истината, да схваща принципите в дълга и да притежава чувство за бреме и работоспособност. Въпреки че имах известна способност да възприемам Божиите слова, плътта ми ме надвиваше, липсваше ми чувство за бреме в дълга ми и имах слаба работоспособност. Когато имаше твърде много работа, се паникьосвах и не можех да схвана ключовите моменти, и също така не ме биваше да откривам и да решавам проблеми. Ако съдех по тези проявления, наистина не бях подходящ да бъда водач или надзорник. Освен това чрез този период на размисъл видях, че през всичките си години на вяра постоянно съм се стремил към репутация и статус и че изобщо не съм човек, който се стреми към истината. Дори в този момент нямах никаква истина реалност и не можех да разговарям за истината, за да решавам реалните проблеми на братята и сестрите. Така че наистина беше уместно, че не бях избран за водач или надзорник. С това, че църквата ми възложи да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, Бог ме удостои с благодатта Си и ме извиси, и аз трябваше да благодаря на Бог.

По-късно прочетох един пасаж от Божиите слова и разбрах по-добре Божиите намерения и изисквания. Всемогъщият Бог казва: „Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. […] Ти следваш Бог, но това, разбира се, се дължи и на факта, че Бог те е избрал. Какво обаче е значението на това, че Бог те е избрал? Това трябва да те направи човек, който вярва на Бог, който наистина Го следва, който може да се отрече от всичко заради Него и който е способен да следва Божия път; човек, който се е отървал от сатанинския си нрав, който вече не следва Сатана и не живее под неговата власт“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божието слово е пълно с напомняния, увещания и предупреждения и всичко това е искрен съвет от най-съкровеното сърце на Бог към хората. Бях дълбоко трогнат. Бог избира хората да Го следват с надеждата, че те ще се стремят към истината и към промяна в нрава, ще се покоряват на Неговото върховенство и устроявания и доволно и вярно ще изпълняват дълга си добре. По този начин Бог ще бъде удовлетворен. Делото на Божия дом не може да бъде завършено само от един човек, то изисква водачи и работници, които да надзирават работата, както и братя и сестри, които да изпълняват конкретни задачи. Само тогава църковното дело може да напредва нормално. Това, че църквата ми възложи да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, се основаваше на цялостна оценка на моите таланти, човешка природа и заложби и аз трябваше да се покоря и да изпълнявам добре дълга си. Такъв разумът трябваше да имам. След като разбрах тези неща, се почувствах много по-освободен и спокоен и когато виждах братя и сестри на същата възраст или по-млади, или които бяха вярвали в Бог по-малко време от мен, да стават водачи или надзорници, вече не таях негодувание, нито се чувствах унил или разочарован, че не съм станал водач или работник. Сега съм склонен да обръщам повече внимание на покварения нрав, който разкривам, и по време на духовната си практика търся истината, за да разреша своя покварен нрав. Също така се съсредоточавам върху това да полагам повече усилия в дълга си. Активно повдигам и обсъждам всякакви проблеми, които виждам в работата, и се съсредоточавам върху това как да си сътруднича с братята и сестрите си, за да можем да изпълняваме добре дълга си. Тъй като нагласата ми се поправи, след известно време постигнах известен напредък както в навлизането си в живота, така и в дълга си. Благодаря на Бог!