От Мо Ууън, Китай

Един ден в края на 2022 г. научих, че църковният водач Лин Хуей е предал Бог, след като е бил арестуван, и е станал Юда. По време на разпита полицията е заплашила Лин Хуей да разкрие информация за финансите на църквата и за братята и сестрите. Казали му, че ако не си признае, ще отиде в затвора, и го принудили, като използвали бъдещето на дъщеря му. Уплашен от страданията в затвора и разтревожен, че дъщеря му ще изгуби бъдещето си, той станал съучастник на Компартията. Той завел полицията да посочи дом, в който се съхранявали книгите с Божиите слова, и дори помогнал на полицията да промие мозъците на арестуваните братя и сестри. Като видях, че Лин Хуей е бил разобличен като Юда и отлъчен от църквата, се замислих дълбоко: „Лин Хуей изпълняваше дълга си на водач в продължение на много години. Общението му с братята и сестрите обикновено беше доста ясно. Логично погледнато, човек, който се стреми с такъв ентусиазъм като него, би трябвало да има някакъв духовен ръст. Как можа да стане Юда, след като е бил арестуван? Дори Лин Хуей, който се стремеше така, не е успял да остане непоколебим в свидетелството си. Аз не съм била водач и не разбирам много от истината; ами ако един ден ме арестуват? Ако полицията ме осъди или използва бъдещето на семейството ми, за да ме заплаши, ще мога ли да остана непоколебима в свидетелството си? Ако не устоя и стана Юда, навеки ще бъда прокълната! Това няма ли да означава, че няма да имам добро бъдеще или крайна цел? Как бих могла да бъда спасена и да навляза в царството?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-унила ставах и изгубих мотивация да изпълнявам дълга си. Винаги щом чуех, че братя и сестри в някоя църква са били арестувани, изпитвах голям страх, постоянно се тревожех, че и аз може да бъда арестувана от полицията и един ден да не устоя. През това време някои сестри, отговорни за работата по изчистването, бяха в лошо състояние и се нуждаеха от общение, за да разрешат проблемите си. Бях определила време и място за среща с тях. По-късно, след като чух, че в този район има рискове за сигурността, не исках да отида. „Ами ако ме арестуват?“. След това една сестра разговаря с мен и аз най-накрая отидох и не забавих нещата.

Впоследствие потърсих как да разбирам предателството към Бог от страна на Лин Хуей след ареста му. Прочетох Божиите слова: „Човекът ще бъде направен пълноценен напълно в Епохата на царството. След делото на завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и мъки. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тези мъки, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тези мъки от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният етап от Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Дори онези, които само се мотаят, все още да могат да паразитират днес, никой не може да избегне последните мъки и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобни мъки са огромно облагородяване, но за онези, които просто се мотаят, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцата си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцата си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат никакво желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Такива низки хора ще бъдат „изгонени“, когато Божието дело приключи, и към тях няма да бъде проявена никаква милост. Тези, които нямат човешка природа, безусловно не притежават истинска любов към Бог. Когато средата е удобна или имат нещо, което да придобият, те са напълно покорни пред Бог, но щом желанията им бъдат осуетени или в крайна сметка разбити, те веднага се вдигат на бунт. Дори само за една нощ те се превръщат от усмихнати, „добросърдечни“ хора в свирепи на вид палачи, които неочаквано се отнасят към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да имат причина за това. Ако не се пропъдят тези зли демони, които убиват без да им мигне окото, няма ли да се превърнат в сериозна скрита заплаха? Не може да се каже, че щом завърши делото на завоюването, делото на спасението на човека е напълно завършено. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези, преструващите се, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати, ще бъде завършено това дело. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от дяволите. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Истински следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог истински, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, може да бъде определено единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо със заключенията на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска, или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Докато обмислях Божиите слова, разбрах, че в последните дни Бог върши делото на сортиране на всички според вида им. Плевелите и житото, добрите и злите слуги, овцете и козите могат да бъдат разкрити само чрез изпитания и мъки. Има смисъл в това, че Бог допуска да ни сполетят преследване и мъки. За тези, които искрено вярват в Бог, това е усъвършенстване; за тези, които търсят благословии чрез опортюнизъм и отбиват номера, това е разкриване и отстраняване. Тези, които наистина искат Бог, няма да Го отрекат или предадат, каквото и преследване или мъки да срещнат, и могат да търсят истината и да останат непоколебими в свидетелството си. Но тези, които не следват Бог искрено, могат повърхностно да изоставят и да отдават всичко за известно време и в Божия дом да се преструват, че са вярващи. Щом обаче средата, която Бог подрежда, стане неблагоприятна за плътта им и желанието им за благословии се разбие, веднага могат да отрекат и да предадат Бог. Именно тези, които сред изпитанията могат да практикуват истината и да останат непоколебими в свидетелството си, Бог иска да спаси и да усъвършенства. Тези, които не могат да останат непоколебими в свидетелството си, са плевелите, които са разкрити. Божието дело е толкова мъдро! Спомних си за брата от църковния филм „Спомени от младостта ми“, който беше само на 20 години. Заради вярата си в Бог той претърпял арест и преследване от Компартията. За да го принудят да отрече и предаде Бог, полицаите жестоко изливали чаши вряла вода върху тялото му. Но братът бил сигурен, че това е истинският път, и не отрекъл, нито предал Бог, въпреки че понесъл всякакви мъчения. Има и филм „Огънят на облагородяването“, в който полицията безсрамно съблякла сестрата гола и използвала електрошокови палки, за да я принуди да предаде Бог. Сестрата понесла огромно унижение и мъчение. В болката си тя се молила на Бог, като се заклела, че по-скоро ще умре, отколкото да се покори на Сатана, че няма да отрече Бог, няма да предаде Бог, а ще даде красиво и звучно свидетелство и ще посрами Сатана. Видях, че братята и сестрите, които истински вярват в Бог, няма да Го отрекат или предадат, с каквато и опасност или мъки да се сблъскат. Но Лин Хуей, който дълго време е бил водач в църквата, се е превърнал в Юда и е продал интересите на църквата след ареста си, като е станал съучастник и лакей на големия червен змей, за да избегне жестоките мъчения, да осигури бъдещето на дъщеря си и да се опита да спаси собствената си кожа. Той е вярвал в Бог в продължение на много години и често е общувал много с братята и сестрите, но не е вярвал, че съдбата на хората е в Божиите ръце. Когато дошъл критичният момент, той е могъл да отрече и предаде Бог. Тогава, нима цялото общение, което е давал на другите, не е било просто думи и доктрини? Фактите разкриха, че той изобщо не е имал истина реалност. Той е бил просто неверник, който се е промъкнал в Божия дом, с напразна надежда да придобие благословии чрез опортюнизъм. В миналото гледах само външното му поведение. Тъй като беше водач и можеше да говори красноречиво, мислех, че има истина реалност. Чрез Божието разкриване проницателността ми израсна. В същото време видях и собствения си истински духовен ръст. Често пъти, когато не ме бяха сполетявали опасни ситуации, си мислех, че имам някаква вяра, но когато разбрах, че някой е бил измъчван и е предал Бог, заживях в страх и плахост. Не търсех истината, за да си взема поука, нито мислех как да отстоявам дълга си. Видях, че нямам никаква истина реалност. Сега е времето Бог да изпита работата на хората. Трябва да се въоръжа с повече истина, за да мога да остана непоколебима в изпитания и мъки.

По-късно и се самоанализирах за първопричината за моята негативност. Прочетох Божиите слова: „И така, знаете ли какви неща лежат в дълбините на човешките сърца? (Вярата в Бог, за да се придобият благословии; това е нещо, което лежи в човешките сърца.) Точно така. Всички хора вярват в Бог, за да получат благословии, награди и венци. Няма ли всеки човек такова намерение в сърцето си? В действителност всеки човек го има. Това е факт. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват намерението и желанието си да получат благословии, това желание, това намерение и мотив, които лежат дълбоко в сърцата на хората, никога не са се разколебавали. Независимо колко духовна теория разбират хората, какво познание за преживяване имат, какъв дълг могат да изпълняват, колко страдание понасят или каква цена плащат, те никога не се отказват от намерението да получат благословии, което е скрито дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят и тичат насам-натам в служба на това. Не е ли това нещото, заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Без това намерение да получите благословии, как бихте се чувствали? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако това намерение да получат благословии, което е скрито в сърцата им, бъде напълно изкоренено? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да станат немотивирани в дълга си и да загубят интерес към вярата си в Бог. Би изглеждало така, сякаш са загубили душите си, и би изглеждало така, сякаш сърцата им са били отнети. Ето защо казвам, че намерението да се получат благословии е нещо скрито дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Разглеждайки себе си в светлината на Божиите слова, най-накрая осъзнах, че моята негативност и липса на мотивация се дължат главно на намерението ми за благословии. В миналото, когато средата беше удобна, бях ентусиазирана в стремежа си и активно изпълнявах дълга си. Но като погледнах назад, мотивацията ми идваше главно от мисълта, че само като изпълнявам добре дълга си, мога да имам добро бъдеще и крайна цел. Сега, като видях Лин Хуей да става Юда и да предава Бог, се притесних, че ако ме арестуват, ще бъда като Лин Хуей и няма да остана непоколебима в свидетелството си, и тогава няма да имам добър изход или крайна цел, затова започнах да се отдръпвам. Дори когато изпълнявах дълга си, просто отбивах номера и ако имаше някаква опасност, бързо се прибирах вкъщи, за да се скрия, без да ме е грижа колко добре изпълнявам дълга си, стига да съм в безопасност. Вярата ми в Бог беше само за придобиване на благословии и добра крайна цел и не исках да се изправям пред никакви опасности или мъки. Не търсех истината, за да си взема поука в ситуациите, които Бог подреждаше. Каква разлика имаше между моята вяра в Бог и тази на неверниците, които се смесват в Божия дом и не се стремят към истината, а напразно се надяват на благословии? Ако не търсех истината, за да разреша това състояние, със сигурност щях да падна, когато ме сполетят изпитания. Този път Бог ме разкри чрез такава ситуация и това беше Неговото спасение за мен. Благодарих на Бог от сърце.

По-късно се замислих: защо имах толкова силна реакция, когато видях, че един водач е бил арестуван и е станал Юда? Мислех, че водачите са хора, които имат доста добро разбиране на истината и които имат реалност, и че ако бъдат арестувани, би трябвало да могат да останат непоколебими в свидетелството си. Но дали моите възгледи бяха съобразени с истината? Докато търсех, прочетох Божиите слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и те не са равносилни на това да е предопределен и считан за достоен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). „Развяването на Божиите слова и способността нагло да ги обясниш не означават, че притежаваш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Притежаването на реалността не е нещо, за което говориш, а нещо, което изживяваш. Само когато Божиите слова станат твой живот и твое естествено разкриване, може да се каже, че притежаваш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Да бъдеш способен да издържиш на изпитания за дълги периоди от време и да изживяваш подобието, което отговаря на Божиите изисквания — не да позираш, а да разкриваш това по естествен начин — само това се брои за истинско притежаване на реалност и притежаване на живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността). От Божиите слова стигнах до разбирането, че Божият дом издига и развива хора според нуждите на църковното дело. Някои, които притежават заложбите и предпоставките да бъдат водачи или работници, биват избирани за такива или издигани да вършат определена работа. Това е, за да им се даде възможност да се обучават. Това обаче не означава, че те притежават истини реалности, нито означава, че духовният им ръст е по-голям от този на другите братя и сестри. Просто дългът, който изпълняват, и функциите, които изпълняват, са различни. Като се разгледах в светлината на Божиите слова, видях, че гледището ми за водачите и работниците е неправилно. Например, когато видях, че Лин Хуей е арестуван, си мислех, че тъй като е водач и общението му е доста ясно, той със сигурност се стреми към истината и има реалности, и ако бъде арестуван, би трябвало да може да остане непоколебим в свидетелството си. Когато го видях да става истински Юда, не можах да го разбера. Дори се тревожех, че тъй като не съм била водач или работник, няма да мога да остана непоколебима, ако ме арестуват. Сега разбрах, че това дали един човек има истини реалности не се определя от това какъв дълг е изпълнявал или колко доктрини може да говори, а главно от това дали може да практикува истината, когато се сблъска с даден въпрос. Спомних си за една възрастна сестра в църквата, която отговаряше за съхраняването на приношенията. Когато един Юда завел полицията в дома ѝ, за да го претърси, и полицията я заплашила и се опитала да я накара да предаде приношенията, сестрата не се уплашила от злите сили на Сатана и рискувала живота си, за да защити приношенията, като се осланяла на Бог, за да отговори мъдро на полицията. След като полицаите си тръгнали, тя незабавно преместила приношенията на безопасно място. В очите на хората възрастната сестра не беше водач и не можеше да води общение или да изнася проповеди, но когато се сблъска с въпроси, тя можеше да пренебрегне собствената си безопасност, за да защити приношенията и да опази интересите на Божия дом. Такъв човек даде свидетелство.

Една от причините за провала на Лин Хуей беше страхът му от страданията в затвора. Друга причина беше, че когато големият червен змей използва бъдещето на дъщеря му, за да го заплаши, той не повярва, че съдбата на хората е в Божиите ръце. С мисълта за собственото си подобно състояние, потърсих Божиите слова относно този аспект на състоянието. Прочетох Божиите слова: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? […] Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Докато обмислях Божиите слова, разбрах, че Бог е Създателят, човекът е сътворено същество и че съдбата на хората е в Божиите ръце. Каква е съдбата на един човек е отдавна повелено и подредено от Бог. Дори хората да правят и кроят планове за себе си, те не могат да контролират съдбата си. Тревогата ми, че полицейските сили на Компартията ще използват бъдещето на семейството ми, за да ме заплашат, произтичаше главно от липсата на истинско разбиране за Божието върховенство. Стигнах до разбирането, че ако наистина един ден бъда арестувана и затворена, дали семейството ми ще бъде замесено или не, всичко е в Божиите ръце. Аз съм сътворено същество и не мога дори да контролирам собствената си съдба, а се тревожех за бъдещето на семейството си. Колко глупава съм била! Още преди да бъда арестувана, се тревожех, че ще бъда разкрита като Юда, затова се опитвах да спася собствената си кожа, като се криех у дома, без дори да изпълнявам дълга, който би трябвало да изпълнявам, и бях напълно лишена от преданост към своя дълг. Външно не бях предала Бог пряко като Лин Хуей, който беше Юда, но като не изпълнявах добре дълга си, не бях ли се хванала на уловката на Сатана и не бях ли изгубила свидетелството си? Затова се помолих на Бог: „О, Боже, Лин Хуей беше разкрит като Юда. Аз разкрих много неправилни възгледи и бях плаха и страхлива, но чрез това разкриване ясно видях истинския си духовен ръст и видях колко малко вяра имам. О, Боже, моля Те, напътствай ме да остана непоколебима в свидетелството си при бъдещото изпълнение на дълга си“. След това се сетих за сестрите, отговорни за работата по изчистването, които бяха в лошо състояние, и си помислих, че все още има работа, която трябва да се обсъди с тях. Затова определих час да се срещна с тях и събирането ни постигна известни резултати.

Този път разкриването на един Юда ми позволи да разпозная истинския си духовен ръст и да видя колко силно е желанието ми за благословии. Също така придобих известно разбиране за своя егоистичен и достоен за презрение сатанински нрав. В същото време това ме накара да видя по-ясно, че не е лесно да вярваш в Бог, за да придобиеш истината, в страна, управлявана от Компартията. Човек наистина трябва да рискува живота си! Въпреки че духовният ми ръст все още е малък, аз съм готова да се покоря и да преживея Божиите слова и дело в такава среда. Благодаря на Бог!