От Дин Син, Китай

През август 2022 г. отговарях за делото по поенето на новодошлите в църквата. Бях изпълнена с благодарност към Бог, че мога да изпълнявам такъв важен дълг, и тайно реших, че със сигурност ще го изпълнявам добре. Тъй като преди не бях отговаряла за делото по поенето и не схващах принципите, изучих внимателно съответните принципи и положих усилия да се запозная с тях. Ако новодошлите имаха някакви състояния или проблеми, бързах да проведа общение със сестрата, с която работех, и да ги разрешим. Въпреки че всеки ден беше натоварен, сърцето ми бе изпълнено с енергия и разреших някои проблеми. След известно време открих, че тази работа включваше много подробности. Не само трябваше своевременно да разрешавам различните проблеми и трудности на новодошлите, но и да проверявам и проследявам делото на напоителите и да разрешавам техните трудности, да откривам хора с таланти, да развивам напоители и така нататък. Започнах да усещам, че да върша добре тази работа, е просто твърде трудно. Изискваше много умствени усилия и плащането на висока цена. Беше толкова уморително! Затова постоянно се надявах да се сблъсквам с по-малко проблеми, за да може работата ми да е по-спокойна. По-късно почувствах още по-голям натиск, тъй като броят на новодошлите, които се нуждаеха от поене, непрекъснато се увеличаваше. Помислих си: „Да поя добре всички новодошли и да се погрижа за всичко както трябва, изисква толкова много време и усилия. Твърде е уморително!“. Затова започнах да се събирам само с напоителите. Прехвърлих на напоителите отговорността за всички новодошли с повече представи и не се занимавах много с тях. Понякога се интересувах от работата на напоителите, но просто го правех през пръсти. След известно време в работата по поенето постоянно започнаха да се появяват проблеми. Някои новодошли бяха негативни и слаби и рядко идваха на събирания; някои бяха подведени от безпочвените слухове и заблудите на религиозните пастори. Други пък бяха възпрепятствани и преследвани от семействата си и затова не се събираха редовно, и така нататък. Напоителите също изпитваха трудности и бяха донякъде негативни. Водачите изпратиха писмо, в което ме молеха бързо да намеря причината и да коригирам отклоненията. Напомниха ми също, че трябва лично да поя онези новодошли, които имаха представи, но бяха с добри заложби. Трябваше действително да участвам в разрешаването на проблемите на новодошлите и да им помогна да пуснат корени в истинския път. Като видях какво казват водачите, се разстроих дълбоко. Сметнах го за резултат от това, че не вършех истинска работа. След това бързо отидох да проведа общение за проблемите на новодошлите и да ги разреша, но резултатите не бяха добри. Започнах да си мисля, че тази работа е твърде трудна, и че ще е добре, ако мога да сменя дълга си с нещо по-леко. Веднъж напоителите посочиха някои проблеми и трудности в работата. Исках да намеря някои принципи и след това да обсъдя с тях как да разрешим тези проблеми, но тогава си помислих: „Намирането на принципи отнема твърде много време и усилия. Сестрата, с която си партнирам, е с добри заложби и знае как да общува добре и да разрешава проблеми. Просто ще я накарам тя да отиде и да ги разреши“. Така че не потърсих принципите, които трябваше, и не проведох общение за това, за което трябваше. Просто чаках сестра ми да разреши нещата. По-късно, когато изникваха неща, използвах слабите си заложби като извинение и прехвърлях най-проблемната и трудна част от работата на партньорката си, сякаш това беше напълно разумно и естествено. Носех все по-малко бреме в изпълнението на дълга си. Всеки ден работех механично, като вършех само текущите задачи. През това време постоянно усещах липса на мир и спокойствие в сърцето си. Тъй като резултатите продължаваха да се влошават, водачите често проследяваха работата, за да разберат какво се случва. Чувствах се угнетена и неспокойна, сякаш имаше твърде много проблеми и трудности за решаване. Чувствах, че съм под твърде голям натиск и има твърде много неща, за които да се тревожа. Често се чувствах наскърбена и се оплаквах: „Не изпълнявам този дълг от много дълго време. Защо водачите не ме разбират? Защо проследяват работата толкова отблизо?“. Наистина се надявах да не се появяват повече проблеми в работата.

Един ден се разболях от COVID-19. Внезапно вдигнах температура и цялото ми тяло ме болеше. Нямах никаква енергия. Не можех да преглъщам храна, нито да спя през нощта. В сърцето си постоянно се молех на Бог: „Мили Боже, тази болест и болка ме сполетяха с Твоето намерение. Но все още не знам каква поука трябва да си взема. Моля Те, напътствай ме да разбера собствените си проблеми“. След молитвата размишлявах за състоянието и положението си, докато изпълнявах дълга си през този период. Мислех, че изпълнението на дълга ми е нещо смислено, но защо често се чувствах угнетена и изтерзана? Как бях изпаднала в това положение, докато изпълнявах дълга си? По-късно прочетох Божиите слова: „Ако хората постоянно се стремят към физическо щастие и удобство и не желаят да страдат, тогава дори малко физическо страдание и допълнително изтощение, или страдане малко повече от другите, би ги накарало да се чувстват угнетени. Това е една от причините за угнетеността. Ако хората не смятат, че малкото физическо страдание е нещо кой знае какво, ако не се стремят към физическо удобство, а вместо това се стремят към истината и се опитват да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, тогава често няма да чувстват физическо страдание. Дори ако понякога се чувстват малко натоварени, уморени или изтощени, след като поспят и се събудят, ще се чувстват ободрени и ще продължат работата си. Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко ощетено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции. И така, защо този тип хора, които винаги искат да правят каквото им е угодно, да задоволяват плътта си и да се наслаждават на живота, често се оказват в капана на тази негативна емоция на угнетеност, когато са неудовлетворени? (Защото се стремят към удобство и физическо удоволствие.) Това е вярно за някои хора“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). След като размишлявах над Божиите слова, разбрах, че причината да живея в угнетеност и изтерзаност не беше, че работата е трудна. Основната причина беше, че имаше проблем с мислите и възгледите ми. Това, към което се стремях, не беше да придобия истината, нито пък да изпълня дълга на сътворено същество. Вместо това преследвах физическо удобство. Мислех само как да се тревожа по-малко и да си улесня нещата. Когато натоварването беше голямо и трябваше да влагам повече грижи, да страдам повече и да плащам по-висока цена, аз роптаех и се съпротивлявах. Когато се сблъсквах с много проблеми и трудности в работата, ги смятах за твърде проблемни и се оплаквах колко ми е трудно, или ги прехвърлях на други братя и сестри да се справят с тях и да ги разрешават. Дори исках да сменя дълга си с нещо по-леко, за да избягам от тази среда. Знаех много добре, че когато водачите проследяват работата, те изпълняват отговорностите на водач, но започнеха ли да ми дишат във врата, което засягаше интересите на плътта ми, чувствах, че ми се налагат и ме претоварват, и роптаех за едно и се оплаквах за друго. Всъщност се оплаквах, че средата, устроена от Бог, не е добра. Това беше недоволство от Бог и съпротива срещу Него. Това беше противопоставяне на Бог! Наистина бях твърде непокорна и нямах и капчица богобоязливо сърце!

По-късно продължих да търся истината и да се самоанализирам. Прочетох Божиите слова: „Когато хората изпълняват дълга си, те винаги се оплакват от трудности и не искат да полагат никакви усилия а веднага щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се нарушат, те са неудовлетворени и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за удобствата на плътта, нали? […] Независимо колко е натоварена работата на църквата или колко е натоварен дългът им, те никога не нарушават рутината и обичайното състояние на живота си. Когато става въпрос за който и да е малък детайл от плътския им живот, те никога не са небрежни, уреждат тези неща перфектно и са много стриктни и сериозни в това отношение. Когато обаче става въпрос за работата на Божия дом, независимо колко значим е въпросът, дори ако включва безопасността на братята и сестрите, те се отнасят към него небрежно. Дори не се интересуват от онези неща, които включват Божието поръчение или дълга, който трябва да изпълняват. Те изобщо не поемат каквато и да било отговорност. Това е отдаване на плътските удобства, нали? Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много трудности, само се оплакват и са изпълнени с негативност. Такива хора са безполезни, те не са пригодни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая осъзнах, че проблемът с отдаването на удобства и безотговорността в дълга е изключително сериозен по своята същност. Хората, които постоянно се отдават на удобства, изпълняват дълга си по лукав и хлъзгав начин, като избират лесното и се страхуват от трудното и не искат да страдат или да плащат цена. Щом видят трудности, те бягат и търсят различни поводи и извинения, за да прехвърлят на други работата, което е свързано с големи трудности или множество проблеми. Този тип хора са ненадеждни и негодни да поемат работата. Аз бях точно такъв човек. Знаех много добре, че отговарям за работата по поенето и трябва своевременно да поя новодошлите и да разрешават техните представи и проблеми, за да могат те да пуснат корени в истинския път възможно най-скоро. Това беше основната част от моя дълг и отговорностите, които трябваше да изпълня. Аз обаче се оплаквах, че новодошлите имат много проблеми и че разрешаването им е твърде проблемно и уморително. Затова си намирах извинения да прехвърля на напоителите всички новодошли с представи и трудности и изобщо да не се занимавам с тях, като шеф, който си измива ръцете. Поради това проблемите на новодошлите не можеха да бъдат разрешени своевременно и това възпрепятстваше напредъка на работата по поенето. Когато напоителите се сблъскваха с трудности и проблеми в работата си, аз бях явно обсебена от плътта и не желаех да ги разреша. И все пак бях изключително хитра, като си намирах извинение, че съм със слаби заложби, за да мога основателно да прехвърля всички трудности и проблеми на сестрата, с която си партнирах. Тъй като бях обсебена от плътта, отдавах се на удобства и не вършех истинска работа, резултатите от работата по поенето не бяха добри. Въпреки това не се самоанализирах и когато водачите проследиха работата и разбраха какво се случва, аз дори изпитвах съпротива и негодувание към тях. Бях твърде неподатлива на разум! С такова състояние и поведение как бях достойна да бъда надзорник? Не изпълнявах дълга си: вършех зло! Почувствах се разстроена и изпълнена със съжаление и си мислех, че заразяването ми в тази пандемия е било допуснато от Бог. Помолих се на Бог да ме води да продължа да размишлявам над проблемите си и да ги опозная.

Не след дълго бях на едно събиране и се разкрих пред всички, за да поговоря за състоянието си. Водачът ми прочете един откъс от Божиите слова, който ми даде известно разбиране за моя покварен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите не вършат реална работа, но знаят как да се държат като чиновници. Кое е първото нещо, което правят, след като станат водачи? Това е да си купят благоволението на хората. Те възприемат подхода „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“: първо, те правят няколко неща, за да се подмажат на хората, и уреждат няколко неща, които подобряват ежедневното благосъстояние на всички. Опитват се първо да направят добро впечатление на хората, да покажат на всички, че са в унисон с масите, така че всички да ги хвалят и да казват: „Този водач се отнася към нас като родител!“. След това официално поемат поста. Считат, че имат всеобща подкрепа и че позицията им е подсигурена. След това започват да се наслаждават на ползите от статуса, сякаш им се полагат по право. Техните девизи са: „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“. Те се наслаждават на всеки ден, както дойде, забавляват се, докато могат, и не мислят за бъдещето, а още по-малко се замислят какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява един водач. Те проповядват няколко думи и доктрини и вършат няколко задачи за пред хората по навик — те не вършат никаква реална работа. Не разкриват истинските проблеми в църквата и не ги разрешават напълно, така че какъв е смисълът от това, че вършат тези повърхностни задачи? Това не е ли измамно? Могат ли да се поверяват важни задачи на такъв тип лъжеводачи? Дали те са съгласно принципите и условията на Божия дом за избиране на водачи и работници? (Не.) Тези хора нямат никаква съвест или разум, лишени са от всякакво чувство за отговорност, но въпреки това искат да заемат някакъв чиновнически пост, да бъдат водачи в църквата — защо са толкова безсрамни? Някои хора, които имат чувство за отговорност, но са със слаби заложби, не могат да бъдат водачи — а какво остава за безполезните хора, които изобщо нямат чувство за отговорност. Те са още по-малко пригодни да бъдат водачи. Колко мързеливи са само тези лакоми и лениви лъжеводачи? Дори когато открият проблем и са наясно, че това е проблем, те не го приемат на сериозно и не му обръщат внимание. Толкова са безотговорни! Макар че са добри оратори и, изглежда, че имат известни заложби, те не могат да разрешават различните проблеми в църковното дело, което води до застой в него. Проблемите продължават да се трупат, но тези водачи не се интересуват от тях и настояват да изпълнят няколко повърхностни задачи по навик. И какъв е крайният резултат? Не объркват ли те църковното дело, не го ли провалят? Не предизвикват ли хаос и липса на единство в църквата? Това е неизбежният резултат“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Почувствах се сякаш стоя лице в лице с Бог, докато Той ме разобличаваше. Аз бях от онзи тип мързеливи хора, които Бог беше разобличил. Заради отдаването на удобства не бях разрешила проблемите, които бях видяла, и изобщо не бях свършила никаква истинска работа. Като се замислих за този период, знаех всичко за представите и проблемите на новодошлите и можех да видя трудностите и състоянията на напоителите. Но не се бях замислила как да търся истината, за да разреша тези проблеми възможно най-бързо. Вместо това просто се опитвах да си спестя неприятностите, като само следвах процедурата и действах през пръсти, и провеждах само кратко общение. Бях изрекла малко доктрина, за да заблудя хората, и спрях дотам. Понякога дори директно прехвърлях проблеми на партньорката си или на напоителите, за да ги разрешават. Просто избирах лесните задачи и оставях уморителните, и във всяка ситуация бях обсебена от плътта. Знаех много добре, че поенето на новодошлите е много важно, тъй като от това зависеше дали те ще могат да останат непоколебими наистинския път. Въпреки това не исках да плащам цена и не разрешавах проблемите, които виждах. Също така бягах от проблемите и избягвах отговорностите си и въпреки че ясно виждах, че работата търпи загуби, изобщо не ѝ обръщах внимание. Наистина ми липсваше всякаква съвест и бях твърде безотговорна! Въпреки това не се самоанализирах и си мислех, че тъй като отговарях за тази работа отскоро, водачите трябва да проявят разбиране към трудностите ми и да не изискват твърде много от мен. Наистина бях абсолютно лишена от разум! Живеех според сатанински философии като „изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“ и „ще живея на принципа ден да мине, друг да дойде“. Когато изпълнявах дълга си, не се занимавах със същинската си работа. Вършех само маловажни и незначителни неща и изкарвах някак си дните си. На пръв поглед не изглеждаше, че бездействам всеки ден, но всъщност изобщо не вършех никаква истинска работа и не изпълнявах отговорностите, които трябваше. Каква разлика имаше между моето поведение и това на мерзък човек или безделник, който не се занимава със същинската си работа? В миналото гледах на такива хора отвисоко, без изобщо да си помисля, че съм от същата категория като тях. Отвращавах се от себе си! Човек като мен, лишен от почтеност и напълно ненадежден, беше наистина недостоен да изпълнява дълг. Вървях по пътя на лъжеводачите и лъжеработниците. Сега, когато болестта ме сполетя, нямах никаква енергия да изпълнявам дълга си, въпреки че исках. Изключително много съжалявах, че съм си губила времето, когато бях здрава. Ако тази болест не можеше да бъде излекувана и умра, щях да си отида от този живот с вечно съжаление. Колкото повече мислех, толкова повече се тревожех. Постоянно имах чувството, че Бог ме е изоставил, и осъзнах, че ако продължа да не се стремя към истината или да не изпълнявам добре дълга си, наистина ще бъда отстранена.

Един ден, по време на духовната си практика, прочетох още от Божиите слова: „Има някои хора, които не желаят да понасят каквото и да било страдание в изпълнението на своя дълг, винаги се оплакват, че е много трудно, когато се сблъскат с проблем, и отказват да платят цена. Какъв вид отношение е това? Това е нехайно отношение. Ако изпълняваш дълга си нехайно и подхождаш към него с непочтително отношение, какъв ще бъде резултатът? Няма да успееш да се справиш добре, дори в дълг, който си способен да изпълняваш добре — изпълнението ти няма да отговаря на критериите и Бог ще бъде много недоволен от отношението, което имаш към своя дълг. Ако можеш да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в дълга си, ако можеш да сътрудничиш по този начин, тогава Бог предварително ще подготви всичко за теб, така че всичко да си дойде на мястото и да пожънеш добри резултати, когато се справяш с нещата. Няма да е необходимо да влагаш огромно количество енергия; когато правиш всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог ще подреди всичко за теб. Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да върши делото Си в теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Няма как да те оползотворя. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да се отдаваш на удобства, нали? Е, тогава отдай се на удобствата завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е придобивка? (Загуба е.) Това е огромна загуба!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). От Божиите слова почувствах праведния и ненакърним нрав на Бог. Разбрах, че нашият дълг е поръчение от Бог и отговорност, която сме длъжни да не отказваме. Да се отнасяш към дълга непочтително и безотговорно е предателство към Бог. Това е тежко прегрешение. Такъв тип хора трябва да бъдат прокълнати. Хората, които не се съобразяват с личните си интереси на плътта и се отнасят към дълга си сериозно и отговорно, могат да придобият делото и напътствието на Бог. Чрез процеса на изпълнение на своя дълг те постепенно разбират истината, придобиват я и започват да постъпват принципно. Аз обаче не обичах истината. Харесвах само удобствата. Не вършех неща, които очевидно бяха част от основните ми отговорности, и дори ако понякога вършех по малко, го правех само през пръсти и нехайно. Просто вършех малко работа за пред хората, за да измамя Бог и да заблудя братята и сестрите си. Наистина бях твърде измамна! Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце. Той проучва внимателно всяко мое действие, всяка моя мисъл и идея. Човек като мен, който се отдава на удобства и е егоистичен и измамен, е напълно ненадежден и предизвиква Божията ненавист и омраза. Но аз все още не се самоанализирах. Водачите ми напомняха, но аз все още проявявах внимание към плътта, в резултат на което не можех да придобия делото на Светия Дух в изпълнението на своя дълг и не можех да прозра проблемите. Това също означаваше, че трудностите на новодошлите не можеха да бъдат разрешени своевременно. Извърших прегрешения в дълга си. Сега това, че бях засегната от тази пандемия, беше Божият укор, който ме сполетя. Това беше и разкриване на Божия праведен нрав пред мен. Ако не се покая, тогава дори църквата да не ме премахнеше, Бог проучва внимателно всичко и Светият Дух нямаше да действа в мен. Рано или късно щях да бъда отстранена. Както се казва в Библията: „Безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие“ (Притчи 1:32). Всемогъщият Бог казва също: „Точно това, за което ненаситно ламтиш днес, унищожава бъдещето ти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека). Когато разбрах това, бях изпълнена със съжаление и напълно се намразих. Помолих се на Бог: „Мили Боже, аз съм твърде егоистична и измамна. Когато изпълнявам дълга си, съм нехайна и проявявам внимание към плътта. Това засегна делото на църквата. Мили Боже, готова съм да се покая. Моля Те, напътствай ме да променя това състояние“.

По-късно прочетох Божиите слова: „Каква е стойността на човешкия живот? Дали животът е само за да се отдадете на плътски удоволствия като ядене, пиене и забавление? (Не, не е.) За какво е тогава? Моля, кажете ми какво мислите. (Да изпълня дълга си на сътворено същество — човек трябва да постигне поне това в живота си.) Точно така. […] От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество. От друга страна, става дума за това да направиш всичко в рамките на своите възможности и способности по най-добрия възможен начин, като достигнеш поне до момента, в който съвестта ти не те обвинява, в който можеш да бъдеш в мир със собствената си съвест и да се докажеш като приемлив в очите на другите. Ако доразвием това — през целия си живот, независимо от семейството, в което си се родил, от образователния ти ценз или от заложбите ти, ти трябва да помислиш кои са най-важните истини, които хората трябва да разберат в живота — например какъв път трябва да извървят, както и как трябва да живеят, за да имат смислен живот. Трябва поне малко да изследваш истинската стойност на живота. Не можеш да живееш този живот напразно и не можеш да дойдеш на тази земя напразно. От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е най-важното. Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. Някои хора в църквата например влагат всичките си усилия в дълга за проповядване на евангелието, като посвещават енергията на целия си живот, плащат висока цена и печелят много хора. Благодарение на това те чувстват, че животът им не е бил напразен и че имат стойност и утеха. Когато са изправени пред болест или пред смъртта, когато обобщават целия си живот и си спомнят за всичко, което са свършили, за пътя, който са извървели, в сърцата си намират утеха. Нито изпитват вина, нито съжаление. Някои хора не пестят усилия, докато ръководят в църквата или отговарят за определен аспект от делото. Те разгръщат пълния си потенциал, влагат цялата си сила, отдават цялата кръв на сърцата си и плащат цената за делото, което вършат. С поенето, водачеството, помощта и подкрепата си те помагат на много хора да станат силни и непоколебими насред негативизма и слабостите им, да не отстъпят, а да се върнат пред Бог и дори накрая да свидетелстват за Него. Освен това, по време на тяхното водачество, те изпълняват много важни задачи, като премахват немалко зли хора, защитават много от Божиите избраници и възстановяват редица значителни загуби. Постигат всичко това по време на водачеството си. Когато погледнат назад към пътя, който са извървели, когато си спомнят делото, което са извършили, и цената, която са платили през годините, те не съжаляват и не се обвиняват. Те не изпитват никакво съжаление, че вършат тези неща, и вярват, че са живели стойностен живот и че имат спокойствие и утеха в сърцата си. Колко прекрасно е това! Не е ли това плодът, който са придобили? (Да.) Това чувство на последователност и спокойствие, тази липса на съжаления е резултатът и жътвата от стремежа към положителните неща и търсенето на истината и наградата им за това. Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или е готов да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и постига и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не се обвинява или не съжалява. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). От Божиите слова разбрах, че Бог е постановил да живея в последните дни, да приема Божието дело и да изпълнявам дълг в църквата. Той не искаше да проявявам внимание към плътта, да се отдавам на удобства и да прахосвам живота си, изглеждайки заета, но без да постигам нищо. Божието намерение беше да вървя по правилния път в живота, да търся повече истината, докато изпълнявам дълга си, и да разрешавам проблемите и трудностите на моите братя и сестри в съответствие с Божиите слова, за да мога да върша нещата според принципите и да изпълнявам дълга си съгласно критериите. Само живот, изживян по този начин, е ценен. Замислих се как бях изпълнявала дълга си лукаво и хлъзгаво. Въпреки че на плътта ми ѝ бе удобно, в дълбините на сърцето си чувствах мъка и мрак и просто нямах никакъв мир или щастие. Заради мимолетно удобство и наслада не само възпрепятствах собственото си навлизане в живота, но и натрупах толкова много съжаления в дълга си. Наистина бях твърде упорита и твърде глупава! Помолих се на Бог и взех решение, че макар да не се бях възстановила напълно от болестта си, съм готова да променя неправилното си състояние и да се опълча на плътта, за да разреша бързо представите и проблемите на новодошлите, да върша добре работата си и да изпълня отговорностите и дълга си.

След това търсех истината с партньорката си, за да разрешаваме проблемите, които се появяваха в работата. Обикновено водехме и напоителите да търсим заедно принципи, периодично обобщавахме отклоненията и проблемите в работата и търсехме път да ги разрешим. Един ден сестра Джън Син каза, че един новодошъл, когото тя поеше, е повдигнал няколко проблема. Тя не знаеше как да ги разреши и искаше да проведа общение за тях. Имаше някои проблеми, за които не знаех как да разговарям или веднага да разреша. Започнах да си мисля: „Ще са необходими много размисъл и търсене, за да получа ясен отговор на тези проблеми. Това ще отнеме много време. Каква досада! Мога просто да оставя тези проблеми настрана и да накарам партньорката си да ги разреши по-късно“. Когато се замислих за това, осъзнах, че отново проявявам внимание към плътта. Побързах да се помоля на Бог: „Мили Боже, знам, че отново ламтя за удобства и съм изкушена да бъда лукава и хлъзгава, готова съм да се опълча на плътта и да посветя всичките си сили за разрешаването на тези проблеми. Моля Те, напътствай ме!“. По-късно прочетох Божиите слова: „Когато човек наистина обича истината, той може да има сърце с огромно желание за Бог, искрено сърце и хъс да практикува истината и да се покори на Бог. Като притежава истинска сила, той е способен да плати цената, да посвети енергията и времето си, да се отрече от личните си облаги и да се избави от всички обвързаности на плътта, като така си разчиства пътя за практикуване на Божиите слова, практикуване на истината и навлизане в реалността на Божието слово. Ако можеш да се избавиш от собствените си представи с цел да навлезеш в реалността на Божието слово, ако можеш да се избавиш от интересите на собствената си плът, репутация, статус, слава и удоволствията на плътта — ако можеш да се избавиш от всички подобни неща, тогава ще навлизаш все повече в истината реалност. Каквито и трудности и неприятности да имаш, те вече няма да са проблеми — ще бъдат лесно разрешени — и ти лесно ще навлезеш в реалността на Божиите слова. За да се навлезе в истината реалност, двете неотменими условия са искрено сърце и сърце с огромно желание за Бог. Ако имаш само искрено сърце, но винаги си малодушен, липсва ти огромно желание за Бог и се отдръпваш при сблъсъка с трудности, това не е достатъчно. Ако в сърцето си имаш само огромно желание за Бог и си малко импулсивен, ако имаш само това желание, но ти липсва искрено сърце, а когато ти се случи нещо, се отдръпваш и избираш собствените си интереси, това също не е достатъчно. Трябва ти както искрено сърце, така и сърце с огромно желание за Бог. Степента на искреност на сърцето ти и силата на огромното ти желание за Бог определят силата на твоя хъс да практикуваш истината. Ако нямаш искрено сърце и в него няма огромно желание за Бог, няма да си способен да разбереш Божиите слова и няма да имаш хъса да практикуваш истината. По този начин не можеш да навлезеш в истината реалност и ще ти е трудно да постигнеш спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Бях много вдъхновена от Божиите слова. Когато изпълнявах дълга си, постоянно се отдръпвах от трудностите и избягвах тежките задачи. Основният проблем беше, че не се отнасях към дълга си с искрено сърце и не желаех да страдам или да плащам цена, за да практикувам истината. Като се замислих, осъзнах, че когато не можех да разреша проблемите на новодошлите, това означаваше, че не разбирам този аспект на истината. Това беше моментът, в който трябваше да търся истината и да се въоръжа с нея. Такава среда можеше да ме подтикне да се приближа до Бог и да разчитам на Него, а още повече беше шанс за мен да придобия истината. Трябваше да ценя тези възможности, да се опълча на плътта си и да разчитам на Бог, за да търся истината и да разреша тези проблеми, като платя цената, която трябваше да платя. Само по този начин можех да получа Божието просветление и напътствие и постепенно да разбера и придобия истината. Ако постоянно се отдавах на удобства, отдръпвах се от трудностите и избягвах тежките неща, никога нямаше да навляза в истината реалност и нямаше да имам начин да придобия истината. В крайна сметка потърпевшата щях да бъда аз. След като разбрах това, се помолих на Бог и потърсих някои Божии слова, свързани с проблемите на новодошлите. По-късно Джън Син и аз проведохме събиране за новодошлите, за да ядем и пием Божиите слова. Чрез общение разрешихме проблемите на новодошлите. След като разбраха истината, новодошлите имаха път за практикуване, а трудностите и проблемите им бяха разрешени. Благодарих на Бог от все сърце! Като действително търсех истината, за да разрешавам проблеми, успях също да прозра някои проблеми и да разбера някои истини, които преди не бях разбирала. Като изпълнявах дълга си по този начин, сърцето ми се чувстваше спокойно и умиротворено.

След това преживяване видях, че всички различни трудности и проблеми, които срещах, докато изпълнявах дълга си, бяха с Божието позволение и че Бог не ми създаваше умишлено трудности. Божието намерение беше да използва тези различни трудности и проблеми, за да ме подтикне да търся истините принципи, и да използва тези различни трудности, за да разкрие моята поквара и недостатъци, така че да търся истината, за да преодолея покварения си нрав. В противен случай винаги щях да живея според покварения си нрав и да се отдавам на удобства, като съм лукава и хлъзгава, докато изпълнявам дълга си. Това не само щеше да забави делото на църквата, но в крайна сметка щеше да ме погуби. Именно Божиите слова събудиха мен — един глупав и упорит човек. Благодаря на Бог за Неговото спасение!