От Оуян Сюе, Китай

През 2015 г. водачите ми възложиха да изпълнявам дълг, свързан с текст. По онова време ръководителката на екипа, Чън Нуо, беше кастрена от водачите, защото проявяваше лошо отношение при изпълнението на дълга си. Тя вярваше, че водачите са ме изпратили, защото искат да я сменя, затова ми създаваше трудности на всяка крачка. Често по време на събирания ме разпитваше за въпроси, свързани с проповедите. Ако не можех да отговоря, Чън Нуо ми се подиграваше с думите: „Нали имаш заложби? Иначе защо водачите ще те изпратят?“. Докато я слушах, се чувствах много възпряна в сърцето си. Всяко събиране беше мъчение. Понеже състоянието ми беше лошо, нямах никакви идеи, когато проверявах проповедите, и не можех да се въоръжа с принципите. Чувствах, че този дълг е много труден и че не съм на висотата на задачата. Сърцето ми се измъчваше и ми се искаше да се прибера вкъщи. Точно когато състоянието ми беше най-лошо, сестрата, с която си партнирах, Ян Гуан, видя, че съм в лошо състояние, и търпеливо проведе общение с мен и ми помогна. Тя също така ме насърчи да не се отказвам от възможността да изпълнявам дълга си и каза, че мога да обсъждам с нея и да общувам за всичко, което не разбирам, и че можем да работим заедно. Ян Гуан проведе много общения с мен и почувствах много по-голяма яснота и просветление в сърцето си. Също така имах волята да продължа да изпълнявам дълга си. По-късно вложих време и усилия, за да се въоръжа с принципите, и карах Ян Гуан да проведе общение с мен за всичко, което не разбирах. Постепенно намерих някои пътища в изпълнението на дълга си и бях много благодарна на Ян Гуан. По-късно Чън Нуо беше освободена, а братята и сестрите ме препоръчаха за ръководител на екип. От страх, че няма да се справя със задачата, исках да откажа, но Ян Гуан отново ме насърчи, като каза, че другите членове на екипа и аз ще обсъждаме заедно всичко, което не мога да направя, и че тя също ще ми помогне. Затова приех дълга на ръководител на екип. През този период Ян Гуан често обсъждаше с мен пътя за изпълнение на дълга ми и работата напредваше доста гладко. Бях изключително благодарна на Ян Гуан и чувствах, че трябва да запомня тази добрина. Ако в бъдеще тя имаше някакви проблеми, трябваше да направя всичко възможно, за да ѝ помогна. Не можех да бъда неблагодарна.

След известно време Ян Гуан се прибра вкъщи да посети роднините си, но синът ѝ не се съгласи тя да излезе отново, за да изпълнява дълга си. Дори каза, че когато тя остарее, той няма да се грижи за нея, и така Ян Гуан се почувства възпряна. Тя постоянно живееше в негативно състояние и не носеше бреме в изпълнението на дълга си. Няколко пъти проведох общение с нея и ѝ помагах, но тя все пак изобщо не промени състоянието си. По-късно пристигна писмо от водачите, в което се казваше, че състоянието на Ян Гуан вече сериозно възпрепятства работата и ако скоро не се промени, тя трябва да бъде освободена. Когато прочетох писмото, бях много разтревожена. Спомних си как Ян Гуан ми беше помогнала много, когато имах трудности, така че трябваше да ѝ окажа голяма помощ в този критичен момент. След това намерих Ян Гуан и проведох общение с нея. Тя каза, че състоянието ѝ е малко по-добре, и аз се почувствах малко облекчена. Друг път Ян Гуан имаше под ръка няколко проповеди, които спешно изискваха преглед, но след половин месец все още не беше приключила с преглеждането им. Видях, че Ян Гуан не влага ума и сърцето си в дълга си и че ако това продължи, работата ще се забави. Помислих си да възложа това на някой друг, но после си казах: „Ако Ян Гуан прегледа проповедите, това ще се счита за постигане на някакви резултати в изпълнението на дълга ѝ и тя няма да бъде преназначена. Трябва да ѝ подам ръка в този момент“. Тогава отидох да проведа общение с Ян Гуан и я помолих да промени отношението си към дълга си и спешно да прегледа проповедите. Минаха обаче още няколко дни и все още нямаше напредък. Попитах я за конкретната причина, но тя не отговори честно. Осъзнах, че не мога да продължавам да я карам да работи по проповедите, и бързо възложих това на друг. Когато видях, че работата е забавена, почувствах огромна вина. Знаех, че Ян Гуан трябва да бъде освободена поради постоянната ѝ неспособност да промени състоянието си, но тогава си помислих: „Състоянието ѝ поначало не е добро. Какво ще стане, ако след като бъде освободена, не може да го преодолее?“. Не можех да се реша да го направя; сърцето ми беше свито на възел. По това време се оказа, че са нужни хора за друга задача, затова уредих Ян Гуан да отиде да я свърши. След това не чух нищо за нея.

Година по-късно бях избрана за водач в църквата. Веднъж, докато четях един работен доклад, разбрах, че Ян Гуан е изключително пасивна в изпълнението на дълга си, като често се прибирала вкъщи и прехвърляла цялата си работа на партньорката си. Освен това имало рискове за с безопасността на Ян Гуан и не било безопасно да пътува напред-назад. Било проведено общение с нея за това, но тя не го приела. Щом прочетох, че поведението на Ян Гуан е същото като преди и изобщо не се е променило, си помислих да обсъдя със сестрата, с която си партнирах, дали Ян Гуан трябва да бъде преназначена. Веднага обаче се сетих и как Ян Гуан ми беше помогнала толкова много в най-трудния ми час, а сега исках да я освободя веднага, щом станах водач. Ако разбереше, нямаше ли да каже, че нямам съвест, че съм неблагодарна? Когато се срещнехме в бъдеще, нямаше да мога да я погледна в очите. Затова не исках повече да споменавам въпроса на сестрата, с която си партнирах. След това, когато видях Ян Гуан, проведох общение с нея за естеството и последствията от изпълнението на дълга ѝ по този начин и я предупредих, че ако не се промени, ще бъде освободена. Пред мен Ян Гуан се съгласи с готовност. Не очаквах обаче, че по-малко от месец по-късно сестрата, с която Ян Гуан си партнираше, ще изпрати писмо, в което казва, че тя все още е склонна да изоставя дълга си и това сериозно е възпрепятствало работата. Почувствах огромна вина в сърцето си. Ако я бях освободила своевременно, тя нямаше да забави работата с още един месец. Осъзнах, че това е постоянното поведение на Ян Гуан и то не може да се промени само като ѝ се окаже помощ няколко пъти, и реших да я освободя.

След това се самоанализирах. Защо не можех да се справя с нито един въпрос, свързан с Ян Гуан, според принципите? Прочетох два откъса от Божиите слова: „Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в начина, по който постъпват и се справят с въпросите, те живеят според чувствата си. Изпитват нещо към този и онзи човек и прекарват дните си в това да обръщат внимание на въпроси, свързани с взаимоотношенията и чувствата. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. Когато невярващ роднина на такъв човек умре, той ще плаче три дни и няма да позволи да погребат тялото. Все още изпитва чувства към починалия и чувствата му са твърде съкрушителни. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят пред Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много сантиментална и те живеят според чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „Какво характеризира чувствата? Определено не е нищо положително. Те се характеризират със съсредоточаване върху плътските отношения и задоволяване на плътските предпочитания. Фаворизирането, защитата на прегрешения, прекомерната любов, разглезването и угаждането — всичко това спада към чувствата. Някои хора придават голямо значение на чувствата и независимо какво им се случва, те действат въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги възпират? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и гледат първо тях. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Каква е същността на чувствата? Тя е да се гледат първо плътските чувства и да се пренебрегват истините принципи. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи и фрази: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на плътски отношения и отсъствие на справедливост. Ето това са чувствата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?). Бог разобличава, че изключително сантименталните хора са възпряни от чувствата си във всичко. Те не могат да практикуват истината и не могат да действат според принципите. Въпреки че в сърцата си добре осъзнават, че това, което правят, е неправилно, те все още не могат да се отнасят към работата си безпристрастно. Аз бях много сантиментална и бях проявила чувствата си в общуването си с Ян Гуан. Когато тъкмо бях започнала да изпълнявам дълг, свързан с текст, често живеех в негативност и мислех да изоставя дълга си. Именно Ян Гуан беше тази, която отново и отново търпеливо ми помагаше, за да имам вярата да изпълнявам дълга си. Чувствах, че е била добра с мен и бе проявила добрина към мен. След като станах ръководител на екип, видях, че Ян Гуан постоянно е подвластна на чувствата си към семейството, което възпрепятстваше работата. Въпреки това не я освободих, а дори я защитавах. Не бях докладвала истинското ѝ положение на водачите и ѝ давах шанс след шанс, за да може да продължи да изпълнява дълг. В резултат на това делото беше забавено. След като станах водач в църквата, видях, че Ян Гуан системно не носи бреме в дълга си и трябва да бъде освободена, но аз помнех добрината, която беше проявила към мен. Когато си помислих за помощта, която ми беше оказала, не можех да се реша да я освободя и продължих да я защитавам, водена от чувствата си. Продължавах да давам на Ян Гуан шанс след шанс, но това доведе до прекъсвания и смущения на работата. Осъзнах, че ако действам, водена от чувствата си, това може само да ме накара да се противя на Бог и да Го предам. Обвинявах се силно за поведението си и се мразех, че живея в плътски чувства и не защитавам делото на църквата. Помолих се на Бог: „Скъпи Боже! Повече не искам да действам, водена от чувства. Трябва да практикувам в съответствие с принципите и да защитавам делото на църквата. Моля Те, води ме, за да мога да практикувам истината“. След това обсъдих въпроса със сестрата, с която си партнирах, и освободих Ян Гуан. Едва тогава сърцето ми се успокои.

След това прочетох Божиите слова, разобличаващи традиционната идея, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, и придобих известно разбиране за състоянието си. Бог казва: „Идеята, че на стореното добро трябва да се отвръща с благодарност, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали моралното поведение на даден човек е добро или лошо. Когато се преценява дали природата на даден човек е добра или лоша и какво е моралното му поведение, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали отвръща с благодарност на сторената добрина. В рамките на китайската традиционна култура и дори в рамките на традиционната култура на човечеството хората третират това като важен критерий за измерване на моралното поведение на човек. Ако някой не знае как да се отплати с благодарност за добрината, която получава, той ще бъде възприеман като неблагодарен човек, като някой, лишен от съвест и недостоен за общуване, който трябва да бъде презрян и отритнат от всички. Докато, ако някой знае как да се отплати с благодарност за добрината, която получава — тоест, след като получи услуги или помощ от друг човек, той не е неблагодарен и прави всичко възможно, за да се отплати на този човек — тогава на него гледат като на човек, който има съвест и човешка природа. Ако някой получи услуги или помощ от друг човек, но няма желание да се отплати за добрината му или просто изразява благодарността си с едно просто „благодаря“ и нищо повече, няма ли човекът, който е бил добър с него, да се почувства неприятно в сърцето си? Няма ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не струва. Помогнах му толкова много, но той дори няма желание да ми се отплати. Той наистина няма съвест или човешка природа и не си струва да се общува с него.“? Ако отново се натъкнат на такъв тип човек, биха ли му помогнали пак? Вероятно не биха искали. От предишното си преживяване те биха си взели поука: „Не мога да помагам на когото и да било — те трябва да знаят да се отплащат с благодарност за добрината, която получават. Ако са от неблагодарния тип, който няма да ми се отплати за помощта, която съм му оказал, тогава е по-добре да не им помагам“. Ако се сблъскате с такъв вид ситуация, няма ли това да бъде вашият възглед? (Така е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Преди да разбереш истината, живееше според съвестта си и независимо кой те е дарил с доброта или ти е помогнал, дори да е зъл човек или гангстер, ти непременно щеше да му се отплатиш и се чувстваше длъжен да поемеш и куршум за приятелите си и дори да заложиш живота си на карта заради тях. Мъжете трябваше да робуват на своите благодетели за отплата, а жените трябваше да се обвържат с тях в брак и да им раждат деца. Това е идеята, която традиционната култура насажда у хората, като им нарежда да отвръщат с благодарност на стореното добро. В резултат на това хората си мислят, че „само тези, които се отплащат за добрината, имат съвест, в противен случай те нямат съвест и не са човешки същества“. Тази идея е здраво вкоренена в сърцата на хората“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че като постоянно мислех за добрината, която Ян Гуан беше проявила към мен, и не я освобождавах, бях обвързана от традиционната културна идея, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Когато бях много малка, често чувах баба ми да казва: „В постъпките си трябва да разбираш благодарността. Трябва да знаеш, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Ако не знаеш, че трябва да отвръщаш за добрината, ще си неблагодарна и никой няма да иска да общува с теб“. Майка ми постъпваше по този начин. Спомням си, че когато по-малкият ми брат беше болен, похарчихме всичките си семейни спестявания. Всички хора от селото събраха средства, за да помогнат на семейството ни. Майка ми помнеше добрината на другите селяни и всяка година по време на есенната жътва бързаше да приключи с нашата работа, за да отиде и да помогне на другите селяни с тяхната. Всички хора в селото казваха, че майка ми има добра човешка природа и си струва да се общува с нея. По онова време майка ми често ми казваше, че другите селяни са ни помогнали, когато сме били в затруднение, и затова трябва да сме благодарни. Винаги, когато някой беше в затруднение, трябваше да му подадем ръка за помощ и в никакъв случай не може да ни липсва съвест. Постепенно това повлия на мисленето ми и аз също повярвах, че само хората, които разбират, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, са добри хора, и че ако някой не разбира важността на отплащането за добрината, то той няма съвест и не си струва да се общува с него. След като започнах да вярвам в Бог, Ян Гуан ми беше помагала и ме беше подкрепяла многократно, когато имах трудности или бях негативна и слаба. В резултат на това си мислех, че трябва да се отплатя за тази добрина, и затова, когато трябваше да я освободя, я защитавах в нарушение на принципите. Давах ѝ шанс след шанс и в резултат на това забавих работата на църквата. Бях се отплатила за добрината, но внесох смут в работата на църквата. Живеех според традиционната културна идея, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, и не прилагах нито капка принцип в начина, по който постъпвах или вършех нещата. Осъзнах, че възгледът, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, не е положително нещо и не съответства на истината.

Прочетох още един откъс от Божиите слова и получих по-ясна представа за заблудата на идеята, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Бог казва: „Поговорки за моралното поведение като „За получената добрина трябва да се отплаща с благодарност“ не казват на хората точно какви отговорности трябва да изпълняват в човешкото общество. Вместо това те изискват от хората да действат и да практикуват според тези поговорки независимо от обстоятелствата. Такива истории се предават от древен Китай. Един прегладнял малък просяк например беше приет от семейство, което го нахрани и облече, обучи го на бойни изкуства и му даде всякакви знания. Изчакаха, докато порасне, и след това започнаха да го използват като източник на приходи, като го изпращаха да върши злини, да убива хора, да прави неща против волята си. Ако разгледате това в контекста на всички ползи, които той получи, онова, което му се случи, беше нещо добро. Ако помислите обаче какво беше принуден да върши по-късно, дали наистина беше добро или беше лошо? (Беше лошо.) Но под влиянието на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, хората не могат да направят тази разлика. На пръв поглед изглежда, че момчето няма друг избор, освен да върши злини и да наранява хората, да стане убиец — неща, които повечето хора не биха искали да правят. Но дали фактът, че вършеше тези лоши неща и убиваше по заповед на господаря си, не беше продиктуван от искреното му желание да се отплати за добрината му? Особено под въздействието на традиционната китайска култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, тези идеи няма как да не влияят на хората и да не ги контролират. Те със сигурност възпират начина, по който хората действат, както и намеренията и мотивите зад действията им. Когато това семейство го подтикна да върши зло, каква беше първата му мисъл? „Това семейство ме спаси и беше добро с мен. Трябва да се отплатя за добрината им. Тъй като им дължа живота си, трябва да им го отдам. Трябва да правя каквото и да поискат от мен; дори и да искат от мен да върша зло и да убивам хора, не мога да обмислям дали е правилно или грешно, трябва да се съсредоточа само върху това да се отплатя за добрината им. Все още ли щях да бъда достоен да се наричам човек, ако не се отплатях за такава голяма добрина?“. И така, за да се отплати за добрината им, той правеше каквото искаха от него, без да се замисля, дори ако от него се искаше да убива хора и да прави лоши неща. Само за да се отплати за добрината им, той действаше решително, без никакво колебание, без да има каквито и да било съмнения. И така, какъв възглед управляваше поведението и проявленията, с които той се ангажира, за да се отплати за добрината им? Не изпълняваше ли този критерий за морално поведение? (Така е.) Какво разбирате от този пример? Поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ нещо добро ли е, или не е? (Не е, в нея няма никакъв принцип.) Всъщност момчето имаше принцип, и той бе следният: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност. Ако някой ти стори добро, трябва да му отвърнеш със същото, в противен случай, не си човек и нямаш оправдание, ако те заклеймят за това. Поговорката гласи: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, да не говорим за моята ситуация — добрината, която получих, не беше малка, а животоспасяваща. Трябва още повече да се отплатя с живота си“. Той не знаеше какви са границите или принципите за отплащане за добрина. Вярваше, че животът му е бил даден от това семейство, затова трябваше да им го посвети в замяна на това и да направи всичко, което поискат от него, включително и да убива или да върши други злодеяния. В отплащането за доброта по този начин няма принципи или граници. Той служеше като съучастник на злодеи и се погуби, докато го правеше. Правилно ли беше да се отплаща за добрината по този начин? Разбира се, че не. Постъпи глупаво“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Чрез Божиите слова видях, че щом идеята, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, бъде внушена на хората от Сатана, те се отплащат за тази добрина безразборно, въпреки всичко и без значение какво е правилно и грешно. Те действат безпринципно и без никакъв намек за морална граница в съвестта си. Живеех според идеята, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. За да се отплатя на Ян Гуан за помощта, която ми беше оказала, аз не само че не я освободих, но дори ѝ помагах и ѝ давах шанс след шанс, въпреки че ясно осъзнавах, че не е подходяща да изпълнява дълг. В резултат на това работата на църквата беше забавена. Бях вързана и обвързана от идеята, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, и нямах способността да разпознавам правилното от грешното. Бях постъпила в нарушение на принципите и забавих работата на църквата. Бях толкова объркана! Ако не беше разобличението на Божиите слова и ако не бях прозряла това в съответствие с Божиите слова, все още щях да вярвам, че съм постъпила правилно, без да осъзнавам, че съм била увредена от традиционната култура.

Един ден през април 2023 г. водачите изпратиха писмо, в което ме молеха да напиша оценка на Ян Гуан. Спомних си какво ми беше казала наскоро партньорката ми — че когато на Ян Гуан ѝ възлагали дълг, тя не го приемала и дори казвала, че като я карат да изпълнява дълг, ѝ отнемат свободата. Досега Ян Гуан не си изпълняваше дълга, като се има предвид и предишното ѝ поведение при изпълнение на дълг. Знаех, че ако напиша всичко това, Ян Гуан най-вероятно ще бъде премахната. Ако разбереше, че съм предоставила информация за поведението ѝ, щеше ли да ме намрази? Щеше ли да си помисли, че ми липсва човещина? Но пък, ако не го напишех, щях да загубя шанса да практикувам истината. Това е оскърбление към Бог. През онази нощ се въртях в леглото и не можех да заспя. Докато търсех и размишлявах, се сетих за един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Бог казва: „Понякога Бог ще използва служенето на Сатана, за да помогне на хората, но в такива случаи трябва непременно да благодарим на Бог, а не да се отплащаме за доброто на Сатана — това е въпрос на принцип. Когато се сблъскаш с изкушение под формата на зъл човек, който проявява доброта към теб, първо трябва да си наясно в сърцето си какви са неговите намерения и мотиви да ти помага и да ти предоставя облаги, и дали точно той е добър човек, или зъл. Въпреки че идеята да се отплащаш за добрина не е погрешна, трябва да имаш принципи и граници за това как я практикуваш. Зависи също и от това какъв човек е твоят благодетел и какви последствия ще донесе твоето отплащане за добрината му. Трябва да се справяш с такива ситуации по гъвкав начин. Ако Бог иска да те спаси, независимо чие служене използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми изведнъж се почувства освободено. Винаги съм била благодарна на Ян Гуан и вярвах, че причината да не изоставя дълга си тогава беше, че Ян Гуан разговаряше с мен и ми помагаше. В сърцето си никога не можех да се освободя от тази добрина и исках да ѝ се отплатя. Наистина бях толкова глупава и сляпа! Бог господства и предопределя какъв дълг може да изпълнява човек и кога да го изпълнява. Когато Ян Гуан ми помогна, това беше устроено и уредено от Бог. Не трябваше да приписвам цялата добрина на Ян Гуан. Трябваше да благодаря на Бог.

Прочетох още от Божиите слова: „В действителност, независимо дали им се отплащаш, или не, ти все пак си ти, ти си все още същият тип човек; нищо няма да се промени поради това дали се отплащаш за добрината им, или не. Твоята човешка природа няма да се промени и поквареният ти нрав няма да бъде въздържан, защото се отплащаш за добрина. По същия начин, поквареният ти нрав няма да се влоши, защото не се отплащаш добре. Дали се отплащаш за добрина, или не, не може да определи дали имаш или нямаш някаква промяна в характера си, нито може да определи дали действително притежаваш или не истината реалност. Следователно за Мен тази поговорка за отплащането за добрина просто е неоснователна. Не може да се каже, че отплащането за добрина е изцяло погрешно; ти просто трябва да го разглеждаш като задължение и отговорност. Това също е инстинкт на съвестта на човешката природа. Ако някой наистина проявява доброта към теб и е добър човек, тогава, когато има трудности, ти трябва да изпълниш своята отговорност и задължение и да му помогнеш според възможностите си. Това е достатъчно“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Бог обича онези, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). След като обмислих Божиите слова, разбрах, че при Бог просто няма такова нещо като „добрина“. Не трябва да се отплащаш безгранично за добрината на хората, които са ти помогнали. Вместо това трябва да изпълняваш отговорностите си по най-добрия начин, но не трябва да нарушаваш истината принцип. Ако нещо нарушава истината принцип, трябва да откажеш да го направиш и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. Що се отнася до хората, които се стремят към истината и желаят да изпълняват дълга си, дори и да разкрият поквара, трябва да се опиташ с всички сили да им помогнеш с любящо сърце, стига да желаят да се покаят и да се променят. Не трябва да гледаш дали са ти помогнали или дали са проявили добрина към теб. Що се отнася до хората, които не се стремят към истината, не желаят да изпълняват дълга си, не се покайват и не се променят дори след многократни разговори и дори продължават да вършат зло, те са обект на Божията омраза. Ние също трябва да ги отхвърляме и да ги мразим. Що се отнася до Ян Гуан, аз ѝ бях помогнала много, но тя просто не навлезе. След няколко години все още не беше показала ни най-малка промяна. Тя вярваше в Бог от много години, но не практикуваше истината и не желаеше да изпълнява дълга си. Тя беше един от неверниците, разкрити от Божието дело. Трябваше да практикувам в съответствие с принципите, да обичам това, което Бог обича, и да мразя това, което Бог мрази. Затова написах оценката на Ян Гуан. След като оценката беше предадена, сърцето ми се успокои. По-късно Ян Гуан беше премахната.

Чрез преживяванията си през този период придобих известна проницателност за традиционната идея, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, и преживях това, че начинът, по който Бог разнищва заблудите на традиционната култура, е Неговото спасение за човечеството. Ако не бях чела Божиите слова, все още щях постоянно да живея според традиционната идея, че „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, и не знам колко неща, които нарушават истината и се противят на Бог, щях да направя. Това, че успях да постигна тази малка промяна, е резултат, постигнат от Божиите слова. Благодаря на Бог!