От Дейзи, Гърция

Преди имах следната представа в своя дълг: мислех си, че стига да имам добри намерения и да искам да изпълня дълга си, то заради тези добри намерения щях да получа Божието одобрение и приемане и Той щеше да благослови дълга ми с добри резултати. Но когато, въпреки усилията ми, бях критикувана, укорявана и дори кастрена, се чувствах онеправдана. Питах се: „Нима Бог не проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце? Защо добрите ми намерения биват така попарени?“. След това ставах негативна, пасивна и прекалено предпазлива в дълга си. Често приемах такива ситуации с раздразнение и никога не ми беше ясно къде греша, като изпълнявам дълга си по този начин. Това се превърна във възел в сърцето ми. Едва когато в последните си преживявания се молeх и търсех, придобих известно разбиране по този въпрос.

През последните две години надзиравам видеообработката в църквата и през май 2024 г. водачът откри, че кадрите, използвани във видеоклип към химн, не съответстват на темата му и че трябва да се направи наново. По-късно гледах видеоклипа. Установих, че някои от кадрите, които екипипът видеопродукции беше използвал, бяха доста оригинални, но не съответстваха на настроението, което песента се опитваше да предаде. Помислих си, че може би са искали да направят нещо новаторско, но не са успели да схванат принципите. На следващия ден водачът подробно разговаря за проблемите с видеоклипа, а също така кастри екипа видеопродукции. Един ключов момент, който той спомена, наистина ме порази. Водачът каза, че в дълга им липсват всякакви принципи, че не разбират истината, не могат да разпознават ясно нещата и не се допитват. Просто са действали според своите представи, фантазии и добри намерения и в резултат на това са причинили прекъсвания и смущения. Когато чух това, се запитах: „Нима това не е грешката, която аз често правя в своя дълг?“. Видеоклиповете, които произвеждахме напоследък, бяха доста еднообразни като формат на представяне и много братя и сестри предложиха да бъдем по-иновативни. Помислих си: „Вярно е, че във видеоклиповете ни има такъв проблем. Така че нека се учим и да направим смел пробив. Нека покажем на всички, че сме креативни и не сме заседнали в миналото“. Затова потърсих няколко видеоклипа за справка с мисълта, че можем да въведем нови подходи по отношение на формата. Когато показахме проекта на няколко братя и сестри, те казаха, че е доста новаторски. Тъй като този път бяхме използвали някои нови формати, си помислих: „Може би трябва да оставим водача да го погледне и да го провери“. Но тогава се притесних: „Ами ако водачът открие някои принципни проблеми и отхвърли тези формати? Може би не трябва да му го показваме, а просто да го качим, ако смятаме, че е добре“. Но това ме караше да се чувствам неспокойна, затова притеснено изпратих видеоклипа на водача за преглед. В крайна сметка водачът посочи множество проблеми. Той каза, че някои от форматите не съответстват на темата, а също и че идеите ни са твърде опростени и ни липсва проницателност. Почувствах се доста потисната. Знаех, че все още има проблеми с видеоклипа, но намеренията ни бяха добри и искахме да направим нововъведения. Със сърце, пълно с ентусиазъм, исках да свърша работата добре. Защо водачът не можа да каже няколко окуражаващи думи, за да се почувстваме по-добре?

По-късно размишлявах: „Защо, когато водачът ме укоряваше и кастреше в дълга ми, се чувствах онеправдана и дори си мислех, че той не ме разбира?“. Помолих се на Бог в опит да разбера къде съм сгрешила в дълга си. По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като истини принципи, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняват дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но защо тогава никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо че смяташ нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлиш. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на истините принципи по този начин можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на истините принципи, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Грешни са; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще можеш да си съгласно критериите. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на критериите. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти се занимаваш с лични дела, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че нагласата ми бе точно такава, каквато Бог разобличи. Мислех си, че стига да влагам усилия и мисъл и да плащам цена, за да се опитвам да намирам решения, значи изпълнявам дълга си добре и Бог би трябвало да е удовлетворен. Но не се замислях дали моите „добри намерения“ съответстват на принципите. Понякога, в прилив на ентузиазъм, решавах, че нещо е подходящо или добро, и просто го правех, без искрено да търся принципи или да се успокоя, за да потърся информация, да изуча или да обобщя. Така в резултат на това произведената работа често не съответстваше на принципите. Например, когато правят видеоклипове към химни, невярващите се съсредоточават върху привличането на вниманието на хората и увеличаването на броя кликвания, и използват сложни преходи между сцените и усъвършенствани монтажни техники, за да направят видеоклиповете по-ефектни. Но нашата основна цел при създаването на видеоклипове е да помогнем на хората да се успокоят и да слушат Божиите слова. Това е, за да разгласяваме Божиите слова и да свидетелстваме за Него. Ако приемем личните предпочитания или критериите на невярващите за принципи, според които да изпълняваме дълга си, често се получават отклонения и резултатът не успява да свидетелства за Бог. Също така моите заложби са ограничени и ми липсва способността за проницателна преценка. Въпреки че желая да изпълнявам дълга си добре и искам да следвам принципи, когато върша нещата, и искам да използвам нововъведения и да избягвам повторенията, понеже не разбирам истината и не мога да виждам нещата ясно, често имам отклонения в разбирането си на принципите и резултатите от работата ми не са добри. Например, в този случай искахме да направим нововъведения във формата на видеоклипа, но когато научих някои нови елементи, побързах да ги приложа във видеоклипа, а всъщност бях схванала само основите на наученото и не се замислих дали визуалният формат на представяне съответстваше на темата на видеоклипа или дали някои техники се използваха съгласно принципите. В резултат на това ефективността на видеоклипа беше слаба и дори имаше елементарни грешки. Водачът посочи проблемите ми, като каза, че имам опростено мислене и ми липсва проницателност. Дори се почувствах онеправдана и си помислих, че водачът е нетактичен. Смятах, че мотивите ми са добри, така че дори да имаше отклонения или проблеми, водачът трябваше да ми каже няколко утешителни думи заради добрите ми намерения. В този момент си помислих: „Такова мое изискване съгласно принципите ли е?“. В Божия дом нещата трябва да се вършат с особено внимание към принципите; правилното си е правилно, а грешното си е грешно. Ако творбите, които създавам, съответстват на принципите и постигат добри резултати, църквата естествено ще ги приеме. Но ако нарушават принципите и не могат да свидетелстват за Бог, тогава водачът няма да ги използва и освен това ясно ще посочи проблемите ми. Това директно посочване не е, за да разобличи слабостите ми или да ме нападне, а за да ми помогне да видя ясно своите недостатъци и пропуски, така че в бъдеще да мога да търся повече принципи и да влагам повече усилия в подобряването на професионалните си умения. По този начин ще мога да правя по-добри видеоклипове. Такива насоки и кастрене са най-добрите начини да се помогне на хората да изпълняват дълга си. Но аз не можех да различа доброто от лошото и обичах да чувам утешителни думи и думи на разбиране, а когато водачът ми говореше дори малко по-строго, това предизвикваше у мен съпротива. Сякаш, стига намеренията ми да са добри, дори и да сгреша, не бива да бъда критикувана и трябва да ми се позволи да си запазя достойнството. Нима това не е сатанинската философия за светските отношения? Като се замисля, такива изисквания са наистина лишени от разум и това не е поведение на човек, който приема истината. Нашият дълг не е лична работа. Всеки дълг е свързан с делото на Божия дом и свидетелството за Бог, затова трябва да подхождаме към него с предпазливост и загриженост и с богобоязливо сърце, и трябва да търсим повече и да се съветваме повече с другите, за да можем да избегнем създаването на творби, основани на нашите представи или фантазии, които посрамват Бог. Когато човек разчита единствено на добри намерения и ентусиазъм, без да търси принципи, може да създава прекъсвания и смущения в дълга си.

По-късно размишлявах върху това: „Знаех, че трябва да търся принципи, когато се сблъскам с неща в дълга си, но понякога си мисля, че нещо е доста добро, и тогава просто веднага го правя, без да искам да търся принципи. Защо съм толкова своеволна?“. Прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за намеренията в моя дълг. Всемогъщият Бог казва: „Дали постоянното желание да показваме своите експертни познания и способности в Божия дом е правилната отправна точка? (Не, не е.) Защо е неправилна? Моля, обяснете причината. (Намерението им е да се изтъкнат и да се отличат — те преследват собствената си кариера. Не мислят за това как могат да изпълняват дълга си добре или как да действат по начин, който е от полза за работата на Божия дом. Вместо това искат да действат в съответствие със собствените си предпочитания, без да защитават интересите на Божия дом или да търсят истините принципи.) Как другите се отнасят към този въпрос? (Да се перчиш винаги, когато нещо се случи, е сатанински нрав. Те не мислят за това как да изпълняват дълга си и да свидетелстват за Бог. Винаги искат да свидетелстват за себе си, а този път е изначално погрешен.) Тази отправна точка е изначално неправилна, това е сигурно. И така, защо е неправилна? Това е въпрос, който всички вие сте неспособни да опровергаете. Изглежда, че всички вие се чувствате угнетени и искате да покажете своите експертни познания, за да демонстрирате способностите си — не е ли така? Сред невярващите има една поговорка, каква е тя? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Не означава ли това „да демонстрираш способностите си“? (Да.) „Да демонстрираш способностите си“ означава да искаш да покажеш способностите си и да се изтъкваш, да придобиеш престиж и статус сред другите и да бъдеш високо ценен. Най-малкото става дума за желанието на човека да използва възможността да демонстрира способностите си, за да информира и уведоми другите, че: „Аз имам истински умения, не съм обикновен човек, не ме гледайте отвисоко, аз съм талантлив човек“. Най-малкото такъв е скритият смисъл тук. И така, когато някой има такива намерения и винаги иска да демонстрира способностите си, каква е природата на това? Той иска да преследва собствената си кариера, да управлява собствения си статус, да се утвърди и да придобие престиж сред другите хора. Толкова е просто. Той не го прави, за да изпълнява дълга си или в името на Божия дом, не търси истината и не действа според принципите и изискванията на Божия дом. Прави го за себе си, за да получи повече признание, да увеличи стойността и репутацията си. Прави го, за да го изберат хората за ръководител или водач. Щом бъде избран за водач или работник, няма ли тогава да има статус? Няма ли да бъде в центъра на вниманието? Това е неговият стремеж, неговата отправна точка е толкова проста — това не е нищо повече от стремеж към статус. Той целенасочено преследва статус, а не защитава работата на Божия дом или неговите интереси“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). От Божиите слова видях, че намеренията и мотивите на човека в дълга му са много важни. Ако човек използва дълга си като средство да се изтъква, да показва талантите си, за да спечели възхищение и да издигне репутацията си, тогава е вероятно да действа прибързано и мислите му ще бъдат съсредоточени върху собствената му репутация и статус. Да изпълняваш дълга си по такъв начин по същество е да се занимаваш с лични дела. Също така размишлявах: „Защо възникват толкова много проблеми, когато изпълнявам дълга си?“. Това беше, защото намеренията ми бяха проблематични. В своя дълг не мислех как да свидетелствам за Бог или да постигна по-добри резултати. Вместо това исках да използвам работата си, за да докажа, че съм човек с идеи и креативност и че не съм затънала в старите идеи. Всичко това беше, за да спечеля похвалата на другите. Например наскоро няколко братя и сестри ни дадоха някои предложения, като казаха, че във формата на видеоклиповете, които продуцираме, липсва разнообразие. Помислих си: „Ако все така не правя нововъведения, няма ли да си помислят, че не съм креативна?“. За да избегна оставянето на такова впечатление, започнах да изучавам видеоклипове, като възприемах стилове, които изглеждаха популярни и имаха висок процент кликове, и си мислех да се опитам да направя пробив в следващата си видеопродукция, за да ме видят хората в нова светлина. Когато показахме пробните версии на видеоклипа на няколко братя и сестри, те казаха, че е доста новаторски, затова се почувствах доста доволна от себе си и нямах търпение повече хора да видят видеоклипа възможно най-скоро. Дори не исках да го изпращам на водача за преглед, тъй като се страхувах, че след като го гледа, той може да посочи някои принципни проблеми, което да попречи на качването на видеоклипа онлайн. Просто не исках да се допитвам до него. Докато размишлявах върху всичко това, изпитах чувство на ужас. Осъзнах, че намеренията ми в дълга бяха погрешни и че бях твърде своеволна. Едва не бях качила проблематичен видеоклип онлайн и това не само че нямаше да свидетелства за Бог, а вместо това щеше да Го опозори. Последствията от това щяха да бъдат невъобразими.

По-късно се сетих за Божиите слова: „Знаете ли кое е най-неприемливо в човешкото служене на Бог? Някои водачи и работници винаги искат да са различни, да са с една глава над останалите, да се перчат и да измислят някакви нови трикове, за да покажат на Бог колко са способни наистина. Те обаче не се съсредоточават върху разбирането на истината и навлизането в реалността на Божиите слова. Това е най-глупавият начин на действие. Не се ли разкрива именно така един надменен нрав? […] Затова никога не прави импулсивно, каквото си поискаш. Как може да не обмисляш резултата? Когато накърняваш Божия нрав и нарушаваш Неговите управленски закони, и впоследствие биваш отстранен, няма да има какво да кажеш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог казва, че най-забраненото нещо, което човек може да извърши в своя дълг, е винаги да иска да бъде различен и да се изтъква. За да покажат колко са способни и умели, хората често действат на сляпо и импулсивно въз основа на собствената си воля. Това е разкриване на надменен нрав. Точно както този път, когато правихме видеоклипа, аз не разбирах истината и имах само повърхностни познания за необходимите професионални умения, не проучих задълбочено много от програмните формати и методите на представяне и просто заимствах идеи въз основа на това, което ми се стори добро. Особено когато имах някои идеи за видеоклипа, които смятах за креативни или вдъхновени, се чувствах доста доволна от себе си и имах голяма увереност, и си мислех, че тази видеопродукция със сигурност ще накара хората да ме видят в нова светлина. Ако бях по-разумна и бях осъзнала липсата си на разбиране на истината и неспособността си да виждам нещата ясно, тогава преди да опитам нов формат, щях внимателно да проуча и да се консултирам с другите и след като направя клипа, щях многократно да го преглеждам и да търся повече, за да се уверя, че няма проблеми, преди да го кача. Но аз имах сляпа увереност в себе си, което е признак на глупост и невежество. Бях наистина надменна и невежа! Не разбирах собствените си способности и не се допитвах, когато вършех нещата. Като изпълнявах дълга си въз основа на предпочитанията си, бях склонна да предизвикам прекъсвания. Да изпълнявам дълга си по този начин беше наистина опасно!

По време на духовната си практика прочетох два откъса от Божиите слова, които ми изясниха пътя за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Ако не действаш въз основа на истините принципи и вместо това се насочваш към неправилните мисли и гледни точки на невярващите, като основаваш действията си на тези неща, тогава твоите усилия ще бъдат напразни. Дори да си платил висока цена и да си положил много усилия, крайният резултат пак ще е напразен. Как Бог се отнася към този въпрос? Как Той го окачествява? Как се справя с него? Най-малкото, твоите дела не са добри, те не свидетелстват за Бог и не Му носят слава, а цената, която си платил, и умствените усилия, които си вложил, няма да бъдат запомнени. Всичко това е напразно. Разбирате ли? (Да.) Преди да направите каквото и да било, отделете време да помислите внимателно, общувайте повече с другите, търсете яснота за принципите, преди да действате, и не действайте прибързано или импулсивно, водени от собствения си егоизъм и желания. Независимо от резултата накрая ще трябва да го понесеш сам и независимо от резултата ще има отсъждане от Бог. Ако се надяваш, че твоите действия няма да бъдат напразни, че ще бъдат запомнени от Бог, или още по-добре, че ще се превърнат в добри дела, които Бог приема, тогава трябва да търсиш принципите по-често. Ако не се интересуваш от тези неща, ако за теб няма значение дали делата ти са добри, или дали Бог ги приема, и ако дори не се интересуваш от това дали ще бъдеш наказан, а си мислиш, „Няма значение, така или иначе няма да съм способен да го видя или да почувствам сега“, ако ти имаш тези мисли и гледни точки, тогава, когато действаш, ти няма да имаш богобоязливо сърце. Ще бъдеш смел, невъздържан и безразсъден, без да се интересуваш или въздържаш от нищо. Без богобоязливо сърце е много вероятно да се отклониш от посоката, в която тръгваш да действаш. Според човешката природа и инстинкти крайният резултат вероятно ще бъде такъв, че твоите действия не само няма да бъдат приети или запомнени от Бог, но и ще се превърнат в прекъсвания, смущения и злодеяния. Така че е съвсем очевидно какъв ще бъде крайният ти изход и как Бог ще се отнесе към него и как ще се справи с него. Затова, преди да направиш каквото и да било, преди да се заемеш с какъвто и да било въпрос, трябва първо да премислиш какво искаш, да обмислиш задълбочено какъв ще бъде крайният резултат от него и едва тогава да пристъпиш към действие. И така, какво включва този въпрос? Той включва твоето отношение и принципите, които следваш, когато правиш каквото и да било. Най-доброто отношение е да търсиш по-често принципите и да не основаваш преценката си на собствените си усещания, предпочитания, намерения, желания или непосредствени интереси. Вместо това трябва да търсиш принципите, по-често да се молиш и да се обръщаш към Бог, по-често да поставяш въпросите пред братята и сестрите, да общуваш и да търсиш онези братя и сестри, които си сътрудничат с теб, за да изпълните дълга си. Изясни правилно принципите, преди да действаш. Не действай импулсивно, не се обърквай. Защо вярваш в Бог? Не го правиш, за да спечелиш храна, да прекараш времето си, да си в крак с модата или да задоволиш духовните си нужди. Правиш го, за да бъдеш спасен. И така, как можеш да бъдеш спасен? Когато правиш нещо, то трябва да е свързано със спасението, с Божиите изисквания и с истината, нали?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (15)). „Тъй като това е Божият дом, редно е хората да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват тук. Но хората не правят това за себе си, за своето всекидневно съществуване, живот, семейство или кариера. Тогава за какво го правят? За Божията работа и за Божието управление. Независимо за коя конкретна професия или вид работа става въпрос, дали е дребна като препинателен знак или стил на форматиране, или значима като конкретен елемент от работата, всичко това попада в обхвата на Божията работа. Затова, ако имаш разум, първо трябва да се запиташ: „Как да изпълнявам тази работа? Какви са Божиите изисквания? Какви принципи е установил Божият дом?“. След това изброй съответните принципи един по един и действай в строго съответствие с всяко правило и принцип. Стига това да е съобразено с принципите и да не излиза извън техния обхват, всичко, което правиш, ще бъде уместно и Бог ще го третира и окачествява като изпълнение на твоя дълг. Не е ли това нещо, което хората трябва да разберат? (Така е.) Ако разбереш това, няма да се налага винаги да размишляваш как искаш да постъпиш или какво искаш да направиш. Да мислиш и да действаш по този начин е лишено от разум. Трябва ли да се правят неща, лишени от разум? Не, не трябва. Ако желаете да ги правите, какво трябва да направите по въпроса? (Да се опълча на себе си.) Трябва да се опълчите на себе си и да се избавите от себе си и да поставите на първо място дълга си и изискванията и принципите на Божия дом“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се проясни и разбрах какво представлява доброто дело, а именно да вършиш нещата в съответствие с принципите и Божиите изисквания, като по този начин свидетелстваш за Бог и Го прославяш. Само когато се постигнат тези положителни резултати, едно действие може да се нарече добро дело и само тогава Бог ще го одобри и приеме. Ако действаме сляпо въз основа на собствената си воля или страсти, без да търсим истините принципи, тогава колкото и усилия да положим и каквато и цена да платим, всичко е напразно и изобщо не се съобразява с Божиите намерения. Може дори да противоречи на принципите и да причини смущения и прекъсвания. Осъзнах, че намеренията на човека във вършенето на нещо са от решаващо значение и че пътят, по който върви, също е много важен. Освен това изпълняването на дълга ми в Божия дом не е занимаване с лични дела и не мога просто да действам както си искам. Точно както Бог казва: човек трябва да търси съответните принципи дори за нещо толкова незначително като препинателен знак или формат. Това е свързано с отношението на човека към неговия дълг и с това дали има богобоязливо сърце. Затова, преди да направим каквото и да било, трябва първо да размишляваме върху принципите, които са свързани с това, какво изисква Бог, как можем да свършим работата, за да удовлетворим Бог, и как могат да се постигнат положителни резултати. Като размишляваме повече по тези въпроси, можем да действаме внимателно с по-силно желание да се молим и да търсим, а също така съзнателно ще търсим свързаните с тях принципи. Дори и засега да не се намерят ясни принципи, можем да търсим повече общение от тези, които разбират истината или имат опит с тези умения, и да търсим сравнително подходящ път, по който да действаме. Ако повечето хора не могат да видят ясно даден въпрос, тогава можем да се допитаме до Горното, и трябва да дадем всичко от себе си в рамките на нашите заложби, а ако по-късно се открият отклонения, трябва да ги обобщим и коригираме. По този начин изпълнението на нашия дълг ще бъде сравнително точно. По-късно, когато изпълнявах дълга си, съзнателно се молех на Бог и търсех как да постигна положителни резултати. Особено по отношение на неща, от които бях доста доволна и смятах за добри, вече не бях толкова уверена в себе си и търсех потвърждение от няколко други души. Ако повечето хора се съгласяваха, че нещо е подходящо, продължавах по съответния начин. Като изпълнявах дълга си по този начин, започнах да се чувствам по-спокойна. Например, наскоро опитахме нов формат на плакат и включихме някои нови елементи. Обсъдих нещата с братята и сестрите, за да създадем първо няколко чернови. Не бяхме сигурни дали посоката, в която се движим, е подходяща, затова се допитахме до водача. По време на производството някои хора повдигнаха въпроси и ние продължихме да търсим яснота по проблемите, които не ни бяха ясни. В нашето търсене водачът посочи някои проблеми в плакатите ни, затова проучихме съответните професионални умения и знания, свързани с тази област, и накрая плакатите, които създадохме, станаха малко по-подходящи.

Чрез това преживяване осъзнах, че процесът на изпълнение на дълга е процес на търсене на истините принципи и че човек трябва да има богобоязливо сърце и да намира правилните принципи, когато изпълнява дълга си. Само по този начин може да се действа съгласно Божиите намерения. Това не само носи душевен мир, но също така позволява на човек да напредва в професионалните си умения. Най-важното е, че чрез търсене човек прекарва повече време в притихване пред Бог, съсредоточава се повече върху същинската си работа и връзката му с Бог също става по-близка. Това са плодовете от действането според принципите. Благодаря на Бог!