От Мартин, Мианмар

През ноември 2023 г. бях избран за проповедник. Тъй като често проследявах и напътствах работата на църковната водачка Анна, разбрах, че тя напредва в изпълнението на дълга си, по-ефективна е от преди в изпълнението на работата си и постига по-добри резултати в нея. Мислех си, че тази сестра носи бреме в изпълнението на дълга си и върши доста стабилна работа, и затова бях доста спокоен за нея. След това се съсредоточих само върху проследяването и надзора на работата на другите църковни водачи и спрях да надзиравам и проследявам работата на Анна. След известно време евангелската работа в църквите, за които отговарях, започна да дава по-слаби резултати. Срещнах се с църковните водачи, за да разбера как решават проблемите, и когато откриех проблеми, провеждах общение с тях и им давах насоки и помощ. Но тъй като имах доверие на Анна, не отидох да проверя работата ѝ, а само ѝ напомних да обобщи отклоненията и проблемите в евангелската работа. Тогава Анна се съгласи. Работата, за която Анна отговаряше, беше давала резултати в миналото, но този път резултатите ѝ бяха по-слаби, затова, когато висшестоящите водачи разбраха, че не се съсредоточавам върху проследяването на работата на Анна, ми изпратиха специално напомняне да направя реална проверка на работата ѝ възможно най-бързо. Помислих си: „Едва онзи ден ѝ напомних. Ако отида да проверя работата ѝ сега, дали няма да си помисли, че не ѝ вярвам?“. С тази мисъл не отидох да проверя работата ѝ. В резултат на това след известно време резултатите от евангелската работа, за която отговаряше Анна, постоянно се влошаваха. Едва когато действително проверих работата ѝ, открих, че Анна просто е изпълнявала работата, като е предавала заповеди, и че изобщо не е решавала реални проблеми, а проблемите и трудностите, с които се сблъскваха братята и сестрите в проповядването на евангелието, не бяха разрешени. Това се отрази на евангелската работа. Едва тогава осъзнах, че самият аз просто не бях вършил никаква действителна работа, и почувствах известно самообвинение в сърцето си. Срещнах се с Анна, за да проведа общение с нея, и ѝ посочих проблемите ѝ. След това видях, че Анна променя нещата и е свършила известна конкретна работа, затова не обобщих собствените си проблеми и не размишлявах над тях.

През април 2024 г. висшестоящите водачи ми възложиха да отговарям за евангелската работа на още две църкви. След като известно време проследявах работата, открих, че водачката на едната църква, Марта, беше със сравнително добри заложби, можеше да изпълнява навреме изискваната работа и да открива проблеми, когато обобщаваше работата си. В резултат на това имах добро мнение за нея и чувствах, че тя е по-способна да върши действителна работа от другите църковни водачи. Когато видях, че резултатите от евангелската работа в отговорностите на Марта са доста добри, ѝ се доверих още повече и много рядко питах подробно за работата ѝ. През юни резултатите от проповядването на евангелието в църквата, за която отговаряше Марта, се влошиха донякъде. Тогава се срещнах с нея, за да се запозная със ситуацията, и разбрах, че е изпаднала в затруднение, тъй като е имала проблеми с интернета, докато се е опитвала да изпълнява работата, и че вече не носи бреме в изпълнението на дълга си. Посочих ѝ проблемите и разговарях с нея за това как да се уповава на Бог, за да изпълнява дълга си, когато е изправена пред такъв вид трудност; тя не можеше да отлага работата. Седмица по-късно, Сестра Уилма, с която си партнирах, ми напомни, че трябва да проследя ситуацията с работата на Марта и да се информирам за нея. Помислих си: „Едва преди няколко дни разговарях с нея — сигурно в момента променя нещата. Тя има известна работоспособност, така че няма да има сериозни проблеми“, така че не се срещнах с нея. Едва няколко дни по-късно, когато Уилма ми напомни отново, се опитах да си уредя среща с Марта, за да се запозная с работата ѝ. Но все не успявах да уредя срещата. Тя все казваше, че има проблеми с интернета или че все още е заета. Тогава не се замислих много. Мислех си, че стига да върши работа, всичко е наред. Не очаквах, че две седмици по-късно резултатите от евангелската работа в църквата, за която отговаряше Марта, ще се влошат драстично. Едва тогава се загрижих да открия причината и открих, че евангелският дякон и няколко евангелски работници са се занимавали само с лични дела и не са проповядвали евангелието. Поради това Марта живееше в негативност и не провеждаше общение, за да разреши проблемите навреме. Това означаваше, че евангелските работници носеха все по-малко бреме и всъщност не изпълняваха дълга си. Бях слисан да видя такива сериозни проблеми в сферата на отговорност на сестра ми. Носех неотменима отговорност за появата на тези проблеми: всички те бяха причинени от неуспеха ми да проследявам навреме работата на сестра ми. Почувствах се изключително тъжен и се помолих на Бог през сълзи: „Мили Боже, искам да изпълнявам добре дълга си, но виж каква каша забърках. Чувствам, че наистина не заслужавам да изпълнявам този дълг. Моля Те, води ме и ме напътствай, за да си извлека поука от случилото се, за да знам какво да правя оттук нататък, за да изпълнявам добре този дълг“.

Веднъж висшестоящите водачи дойдоха да проведат събиране с нас и прочетохме един откъс от Божиите слова, отнасящ се конкретно до моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мързелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. Достатъчно е отвратително, че когато някой му докладва проблемите с надзорника, той не обръща внимание. Но кое е най-омразното от всичко? Когато хората му докладват за наистина сериозни проблеми с надзорника, той не се опитва да ги разреши и дори измисля всякакви оправдания: „Познавам този надзорник, той наистина вярва в Бог, никога не би имал никакви проблеми. Дори да има нещо дребно, Бог ще го защити и дисциплинира. Ако прави някакви грешки, това е между него и Бог — не бива да се намесваме в това“. По този начин лъжеводачите работят според своите собствени представи и фантазии. […] Лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Изправен пред разобличението в Божиите слова, се почувствах изключително неловко в сърцето си. Бог разобличи, че лъжеводачът работи, като се уповава на представи и фантазии, и лесно се доверява на хората. Когато види, че някой се представя добре за известно време, веднага си мисли, че всичко в този човек е добро и винаги ще бъде добро. Дори другите да кажат, че този човек има проблем, той ще го отрече в сърцето си и няма сериозно да надзирава и да проверява работата на този човек. Замислих се как през този период, докато изпълнявах дълга си, се доверявах сляпо на хората точно по този начин. Видях, че Анна може да върши реална работа и работи доста стабилно, и затова не проследих, нито проверих работата ѝ, и дори когато висшестоящите водачи ми напомниха, не го приех на сериозно. Все още се доверявах на Анна в сърцето си, с мисълта, че ще свърши работата. Затова само накратко ѝ напомних да обобщи проблемите в евангелската работа, без конкретно да проследявам работата ѝ. Не очаквах, че когато Анна работи, тя просто предава думи и не решава реални проблеми. Това означаваше, че резултатите от евангелската работа се влошиха. Всичко това беше последствие от сляпото ми доверие в Анна и от това, че не проследявах работата ѝ. По-късно постъпих по същия начин, когато проследявах работата на Марта. Мислех си, че тя има известна работоспособност и може да върши реална работа, и затова ѝ имах голямо доверие. Рядко питах за подробностите в изпълнението на дълга ѝ и не проверявах, нито надзиравах работата ѝ. Когато сестрата, с която си партнирах, ми напомни, не ѝ обърнах внимание и не проследих работата на Марта. В резултат на това проблемите на братята и сестрите ѝ не можеха да бъдат решени своевременно, а тя живееше в негативност, което се отрази на работата. Бог каза, че водачите и работниците трябва често да проследяват работата, да се запознават със състоянията и трудностите на своите братя и сестри, да схващат проблемите и отклоненията, които съществуват в дълга на всеки, а също и да посещават лично, за да се запознаят с работата и да я напътстват, като решават проблемите своевременно, щом бъдат открити. Това е отговорността, която водачите и работниците трябва да изпълняват; само изпълнението на дълга по този начин е в съответствие с Божието намерение. Аз обаче постоянно живеех, като се уповавах на собствените си представи и фантазии и сляпо се доверявах на хората. Вярвах, че Анна и Марта могат да вършат известна реална работа и не се нуждаят от надзор и проверка, и затова рядко проследявах конкретно тяхната работа. Нима нямах поведение на лъжеводач? Не можех да прозра хорската същност, но постоянно лекомислено се доверявах на хората, без да проследявам работата им. Бях наистина толкова сляп! Толкова надменен! Когато разбрах това, сърцето ми почувства такъв дискомфорт, сякаш беше прободено. Бях се отнесъл към дълга си безотговорно, но Бог не ме отстрани, а вместо това ми даде шанс да се покая. Трябваше да продължа да се самоанализирам и да разбера себе си.

Един ден прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих по-ясен поглед към проблемите си. Всемогъщият Бог казва: „Повечето хора приемат за истината израза „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, подведени са и са обвързани от него. Той ги смущава и им влияе, когато подбират или използват хора. Дори допускат той да определя действията им. В резултат на това много водачи и работници винаги изпитват затруднения и се опасяват, когато проверяват работата в църквата и когато повишават и използват хора. В крайна сметка могат да се утешат единствено с думите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Всеки път, когато проверяват или питат за работата, те си мислят: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Трябва да се доверявам на братята и сестрите, а и в крайна сметка Светият Дух проучва внимателно хората, така че не трябва все да ги подлагам на съмнение и да ги надзиравам“. Те се влияят от този израз, нали? Какви са последиците от влиянието му? На първо място, дали човек ще проверява и ръководи работата на другите, ако е привърженик на идеята: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш.“? Ще надзирава и ще проследява ли работата на хората? Изпълнява ли този човек предано дълга си, ако се доверява на всички, които използва, и никога не проверява или не ръководи работата им и никога не ги надзирава? Може ли компетентно да върши делото на църквата и да завърши Божието поръчение? Предан ли е на Божието поръчение? Второ, това не е просто неспазване на Божието слово и неизпълнение на дълга, това е приемане на интригите и философията на Сатана за светските отношения за истината и тяхното следване и практикуване. Подчиняваш се на Сатана и живееш според неговата философия, нали? Ти не си човек, който се покорява на Бог, още по-малко си човек, който се придържа към Божиите слова. Ти си пълен негодник. Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, щом работиш в Божия дом, но принципите за твоите действия са сатанинската логика и философията за светските отношения? Това е човек, който предава Бог и сериозно Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не следваш Божията воля, ти допускаш в църквата да се вихри една от дяволските поговорки на Сатана и от сатанинските философии за светските отношения. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш го в извършването на действията му в църквата и смущаваш и прекъсваш църковното дело. Същината на този проблем е много сериозна, нали?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: Какво е истината). След като размислих над Божиите слова, разбрах, че причината, поради която не бях проверявал работата на тези две сестри, е, че бях повлиян от сатанинската философия „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Преди това, когато бях проследявал работата, видях, че те могат да решават някои реални проблеми и имат известна работоспособност, и затова им имах голямо доверие. Мислех си, че не е нужно постоянно да проследявам или да проверявам работата им и че просто трябва от време на време да питам накратко за техните състояния и трудности и това ще е достатъчно. Тъй като не надзиравах, нито проверявах работата им, и не можех своевременно да открия действителните им трудности и да ги разреша, напредъкът на работата беше засегнат. Напълно осъзнавах, че проследяването и проверката на работата е моя отговорност и че своевременно трябва да откривам и решавам трудностите и проблемите в работата. Само по този начин работата можеше да продължи да напредва. В постъпките и действията си аз обаче се уповавах на мисълта и възгледа „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Отнасях се към дълга си изключително неуважително, бях нехаен и нямах чувство за отговорност. Не проследих, нито проверих работата, която трябваше да проследя или да проверя, което се отрази на напредъка на евангелската работа. Всъщност понякога, когато виждах, че резултатите от евангелската работа се влошават или че братята и сестрите не са много активни в изпълнението на своя дълг, осъзнавах, че трябва да проследя и да проверя работата им. Но въз основа на своите представи и фантазии си мислех, че те ще го направят и че няма нужда да ги проследявам, и затова им имах голямо доверие. Смятах за истина възгледа, че трябва да „не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш“ и го практикувах и се придържах към него по съответния начин; не изпълнявах дълга си според принципите и в крайна сметка неусетно забавих работата. Постоянно живеех, като се уповавах на сатанинската философия за светските отношения „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, и си мислех, че ако проследявам работата им, значи не им вярвам. Не практикувах в съответствие с Божиите слова. Естеството на това е отричане на истината. Това е съпротива срещу Бог! Ако продължавах да живея според тези мисли и възгледи, нямаше да мога да изпълнявам добре дълга си, и накрая щях само да бъда разкрит и отстранен. Когато си помислих това, почувствах разкаяние и самоукор, и не спирах да плача. Застанах пред Бог, за да се помоля: „Мили Боже, лекомислено се доверявах на хората и не изпълнявах добре дълга си, като оставих след себе си прегрешения. Искам да се покая пред Теб“. След като се помолих, почувствах голямо спокойствие в сърцето си. По-късно постоянно проследявах и проверявах работата им, като решавах проблемите малко по малко. Братята и сестрите ми също бяха по-активни в дълга си от преди.

Една сутрин, по време на духовната си практика, прочетох статия със свидетелство за преживяване. В нея се цитираше един откъс от Божиите слова, който преобърна възгледа ми за нещата. Всемогъщият Бог казва: „Вярвате ли, че възгледът „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилен? Тази фраза истината ли е? Защо човек би я използвал в работата на Божия дом и в изпълнението на своя дълг? Какъв е проблемът тук? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ очевидно са думите на невярващите, думи, които идват от Сатана. Тогава защо човек се отнася към тях като към истината? Защо не може да различи дали тези думи са правилни, или са грешни? Това очевидно са думите на човека, думите на поквареното човечество, те просто не са истината, те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората и за поклонението им пред Бог. Как тогава трябва да се подхожда към тази фраза? Ако наистина си способен на проницателност, какъв вид истина принцип трябва да използваш вместо нея, за да ти служи като принцип на практикуване? „Да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действаш с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава да не бъдеш възпиран от никого. То означава единствено да си изцяло отдаден. Това е твоя отговорност и твой дълг и ти трябва да ги изпълняваш добре, тъй като това е напълно естествено и обосновано. С каквито и проблеми да се сблъскате, трябва да действате съгласно принципите. Справяйте се с тях, както би следвало. Ако е необходимо кастрене, така да бъде, а ако е необходимо освобождаване, така да бъде. Накратко казано, действайте въз основа на Божиите слова и на истината. Не е ли това принципът? Не е ли това точно обратното на фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Какво означава да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш? Това означава, че ако сте наели даден човек, не трябва да се съмнявате в него, трябва да му отпуснете юздите, да не го надзиравате и да го оставите да прави каквото си иска. А ако се съмнявате в него, тогава не трябва да го наемате. Не означава ли точно това? Това е ужасно погрешно. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Всеки човек има сатанински нрав и е способен да предаде Бог и да Му се съпротивлява. Може да се каже, че никой не е надежден. Дори човек да се закълне тържествено, това е безполезно, защото хората са възпирани от покварения си нрав и не могат да се контролират. Те трябва да приемат Божия съд и наказание, преди да могат да разрешат проблема с покварения си нрав и да разрешат напълно проблема със съпротивата и предателството си към Бог — да преодолеят корена на човешките грехове. Всички онези, които не са преминали през Божия съд и пречистване и не са постигнали спасение, не са надеждни. Те не заслужават доверие. Затова когато използвате някого, трябва да го надзиравате и да го ръководите. Освен това трябва да го кастрите и често да разговаряте за истината и само така ще сте способни да видите ясно дали можете да продължите да го използвате. Ако има някои хора, които могат да приемат истината, които могат да приемат кастренето, които са способни да изпълняват предано дълга си и имат постоянен напредък в живота си, тогава само тези хора наистина могат да бъдат използвани“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: Какво е истината). След като размислих над Божиите слова, разбрах, че независимо каква е работоспособността на даден човек, какви са заложбите му, дали знае как да върши работата или колко истина разбира, работата му трябва винаги да се проследява. Това е така, защото всички хора са твърде дълбоко покварени от Сатана и всички са склонни да действат, като се уповават на покварения си нрав. Никой човек, независимо кой е той, не е надежден или достоен за доверие, преди да е придобил истината и да е постигнал спасение. Като водачи и работници ние трябва своевременно да надзираваме и да проверяваме работата, да се запознаваме с напредъка ѝ, да посочваме проблеми и да помагаме, където е необходимо, когато открием проблеми, да кастрим хората в случай на сериозни проблеми и своевременно да откриваме и решаваме проблеми. Само това е вършене на реална работа. След това действително проследявах, надзиравах и проверявах работата на братята и сестрите.

Веднъж, докато проследявах и се запознавах с работата на Марта, открих, че един евангелски дякон не вършеше реална работа и трябваше да бъде освободен. Така че с Марта освободихме дякона. След освобождаването трябваше да проведем частични избори за длъжността дякон и аз помолих Марта да ги председателства, като проведох общение с нея за това как конкретно да се свърши работата по-нататък. Помислих си: „Тя е изпълнявала тези задачи и преди. Сега също проведох общение с нея за тях, така че със сигурност ще ги свърши добре. Няма нужда да я надзиравам повече“. В този момент осъзнах, че мислите ми са неправилни. Спомних си как сляпо се доверявах на хората и не проверявах, нито проследявах работата им, в резултат на което работата беше сериозно засегната. Не можех да позволя старият ми проблем отново да надигне глава. Спомних си за един откъс от Божиите слова, който бях чел преди: „Когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Докато размишлявах над Божиите слова, вече не смеех да се доверявам на себе си. Бързо се срещнах с Марта, за да се запозная със ситуацията относно частичните избори за дякон. В резултат на това разбрах, че тя е заета с друга работа и беше оставила частичните избори на заден план. По-късно я разобличих, че не носи бреме в дълга си и забавя работата, и тя бързо отиде да проведе частичните избори. Впоследствие всъщност се запознах с другите задачи, за които отговаряше Марта, и открих някои проблеми и в тях. Своевременно проведох общение, за да разреша тези проблеми, и след известно време работата на църквата показа известен напредък. Когато практикувах по този начин, в сърцето си се чувствах много по-спокоен.

Чрез този период на преживяване видях ясно, че внушената на хората от Сатана идея да „не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш“, е погрешна и абсурдна. Освен това тя е враждебна на истината. Също така разбрах как да надзиравам и проследявам работата в съответствие с истините принципи. Благодаря на Бог!