От Джан И, Китай

През април 2023 г. служех като дякон по поенето в църквата. По онова време много братя и сестри, които изпълняваха дълга си, бяха арестувани от Компартията и църковното дело беше изпаднало в застой. Въпреки че аз и няколко братя и сестри си сътрудничехме, за да се справим с последващата работа, напредъкът все пак беше много бавен. След известно време сестра Чън Пин беше избрана за църковен водач и си помислих: „Това е страхотно, работата ще напредва много по-бързо с водач“.

Един ден висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което ни молеха да напишем оценки за проповедничката сестра Су Дзин. Тъй като Су Дзин отговаряше за работата в нашата църква, всички я познавахме доста добре, но Чън Пин не искаше да пише нищо и дори каза, че не познава добре Су Дзин. Бях озадачен и се почудих: „Какво става с Чън Пин? Преди е общувала доста със Су Дзин, така че би могла да даде обективна оценка въз основа на разбирането, което е придобила от взаимодействието си с нея. Защо не иска да напише нищо?“. Няколко дни по-късно се срещнах с Чън Пин и тя ми каза: „Знаеш ли защо онзи ден не исках да напиша оценка за Су Дзин? Не знам водачите какъв дълг възнамеряват да ѝ възложат, но не мисля, че Су Дзин е подходящ човек“. Попитах я за повече подробности и Чън Пин каза ядосано: „Нямаш си и представа — още през 2012 г. Су Дзин служеше като водач и никога не вършеше реална работа. Веднъж старателно подготвихме материали за отлъчването на един антихрист, но Су Дзин спря процеса, без да посочи никаква причина. Този човек беше предизвикал пълен хаос в църквата, но Су Дзин не ни позволи да съберем материали за него. Нима това не възпрепятстваше работата по изчистването на църквата? Нима тя не беше лъжеводач?“. От страх, че няма да ѝ повярвам, Чън Пин дори се похвали, че преди е вършила работа по изчистването и има известна проницателност за хората. Но според моето разбиране за Су Дзин тя не беше човекът, когото Чън Пин описваше. Имах смътно усещане, че може би има някаква лична вражда между Чън Пин и Су Дзин. Защо иначе Чън Пин би имала толкова силно предубеждение срещу Су Дзин? Но не знаех какво се е случило, затова не казах нищо. Чън Пин продължи: „Напоследък докладвам проблеми в църквата на Су Дзин, но тя не отговаря. Като проповедник тя не решава реални проблеми!“. Като чух това, бях малко изненадан, тъй като почувствах, че някои от думите на Чън Пин не отговарят на действителността. Сътрудничех си със Су Дзин повече от година и въпреки че до известна степен имаше ниски заложби, все пак успяваше да върши някаква реална работа. Освен това бях там, когато Чън Пин докладваше проблемите, и въпреки че Су Дзин не беше намерила решение за момента, тя продължаваше да обсъжда с всички и да търси решения, и беше разрешила някои реални проблеми. Не беше така, както Чън Пин каза — че Су Дзин не върши никаква реална работа. След малко Чън Пин ме попита колебливо: „Моите възгледи може да не са напълно точни. Ти познаваш Су Дзин отдавна, така че би трябвало да я разбираш по-добре. Какво мислиш ти?“. И така, споменах както силните, така и слабите страни на Су Дзин. Когато споменах слабите страни на Су Дзин, Чън Пин изглеждаше много доволна, но когато говорех за силните страни на Су Дзин, Чън Пин изглеждаше нещастна и не искаше да слуша. Накрая тя неохотно каза: „Може би съм предубедена срещу нея“. След това Чън Пин не повдигна повече този въпрос. Почувствах, че Чън Пин има предубеждение срещу Су Дзин, и изглеждаше, че тя съди Су Дзин зад гърба ѝ, когато ми казваше тези неща, и че се опитва да всява раздор. Помислих си: „Не трябва ли да докладвам това на висшестоящите водачи, за да го разрешат? В противен случай липсата им на хармонично сътрудничество ще се отрази на работата“. Но после си помислих: „Не разбирам напълно ситуацията и ако докладвам това и Чън Пин разбере, няма ли да ме обвини, че съм доносник, и да ми вгорчи живота?“. Като се замислих за това, не посмях да го докладвам.

Няколко дни по-късно Чън Пин разпространи предубеждението си срещу Су Дзин пред У Син, която беше водач в друга църква, и дори привлече евангелския дякон Ли Юн, като им каза, че Су Дзин е лъжеработник. Бях малко изненадан и се почудих: „Как и Ли Юн се замеси в това? Сега тя е на страната на Чън Пин. Това хич не е малък проблем. Трябва незабавно да докладвам това на висшестоящите водачи; в противен случай то ще внесе безпорядък в църковното дело“. Но също така се тревожех и се чудех: „Чън Пин отговаря за моята работа, ако докладвам проблемите ѝ и тя разбере, няма ли да ме потисне или да ме тормози?“. При мисълта за това малко се уплаших, затова не посмях да ги докладвам.

Няколко дни по-късно сестра Данчун, която отговаряше за работата по изчистването, ми изпрати писмо, в което казваше, че Чън Пин е разпространила предубеждението си срещу Су Дзин също и пред нея и че Чън Пин твърдяла, че не може да си сътрудничи добре със Су Дзин и че Су Дзин не приемала никакви предложения. Чън Пин дори помолила Данчун да проучи системното поведение на Су Дзин. Бях много изненадан. Първоначално си мислех, че Чън Пин има само лично предубеждение срещу Су Дзин, но след като научих тези неща, осъзнах, че въпросът не е толкова прост; Чън Пин се опитваше целенасочено да формира клики и да всява хаос. Попаднах на един откъс от Божието слово: „Явлението, при което някой е произволно заклеймен, лепнат му е етикет и е измъчван, често се среща във всяка църква. Например някои хора таят предразсъдък към определен водач или работник и за да си отмъстят, го коментират зад гърба му, разобличават го и го разнищват под предлог, че разговарят за истината. Намеренията и целите зад подобни действия са погрешни. Ако човек наистина разговаря за истината, за да свидетелства за Бог и да е от полза на другите, той трябва да разговаря за собствените си истински преживявания и да носи полза на другите, като разнищва и опознава себе си. Такава практика дава по-добри резултати и Божиите избраници ще я одобрят. Ако нечие общение разобличава, напада и принизява друг човек в опит да му се нахвърли или да му отмъсти, тогава намерението на общението е погрешно, то е неоправдано, Бог го ненавижда и то не е поучително за братята и сестрите. Ако намерението на някого е да заклейми другите или да ги измъчва, тогава той е зъл човек и върши зло. Всички Божии избраници трябва да имат проницателност, когато става въпрос за зли хора. Ако някой умишлено се нахвърля на хората, разобличава ги или ги принизява, тогава трябва да му се помогне с любов, да се разговаря с него, да бъде разнищен или кастрен. Ако не е способен да приеме истината и упорито отказва да влезе в правия път, тогава това е съвсем друго нещо. Когато става въпрос за зли хора, които често произволно заклеймяват, лепят етикети и измъчват другите, те трябва да бъдат напълно разобличени, за да може всеки да се научи да ги разпознава, и след това да бъдат ограничени или отлъчени от църквата. Това е от съществено значение, тъй като такива хора смущават църковния живот и църковната работа и има вероятност да подвеждат хората и да внасят хаос в църквата. […] Поведението на тези хора не само оказва въздействие върху църковния живот, но и поражда конфликти в църквата. То дори може да повлияе на работата на църквата като цяло и на разпространяването на евангелието. Затова водачите и работниците трябва да предупреждават този тип хора, а също така трябва да ги ограничават и да се справят с тях“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (15)). Божиите слова са много ясни. Произволното осъждане и заклеймяване на другите е вършене на зло. То смущава църковното дело и хората, които правят това, трябва незабавно да бъдат ограничени. Докато размишлявах върху последните събития, се чудех: „Су Дзин има някои проблеми, но все пак може да върши някаква реална работа, така че защо Чън Пин продължава да се вторачва в нейните недостатъци и проблеми? Ако Чън Пин види, че Су Дзин прави нещо неподходящо, би могла да ѝ го посочи или да го докладва на висшестоящото ръководство, но защо Чън Пин казва тези неща на мен и дори излива отдавнашните си оплаквания срещу Су Дзин отпреди години? Нима това не е всяване на раздор? Нима това не подкопава авторитета на Су Дзин? Освен това тя не само съди Су Дзин пред мен, но и се опитва да привлече водача и евангелския дякон от друга църква, и дори го разпространява пред сестрата, отговорна за работата по изчистването. Това, което Чън Пин прави, определено не защитава църковното дело, нито помага на Су Дзин. Тя се опитва да формира клики и да всява хаос с цел да накара хората да застанат на нейна страна в осъждането и изолирането на Су Дзин, за да я съсипе“. Тези мисли ме притесниха: „Църквата току-що премина през репресии от страна на Компартията, много братя и сестри не могат да водят нормален църковен живот, а цялото църковно дело все още се възстановява. Ако в този момент настъпи хаос, тогава както църковното дело, така и животът на братята и сестрите ще пострадат много“. Помислих си да напиша писмо, за да докладвам въпроса. Но когато се канех да го започна, отново се поколебах с мисълта: „Чън Пин отговаря за моята работа, ако разбере, че съм написал писмото, няма ли да ме атакува и да ме изключи? Няма ли да ми усложни живота или дори да се хване за моите грешки, за да ме тормози или отлъчи? Ако това се случи, няма ли шансът ми за спасение да бъде провален?“. Тази мисъл ме уплаши и си казах: „Когато си под чужд покрив, нямаш друг избор, освен да сведеш глава! Чън Пин отговаря за моята работа и ако я обидя и тя ме тормози, кой ли ще разбере? Кой ще ми помогне? Забрави, по-добре да не се намесвам, за да не си навлека неприятности“. Затова продължих, без да докладвам проблема, но след това постоянно чувствах вина в себе си.

Един ден по време на духовна практика попаднах на Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). „Човешкият ум все пак е по-гъвкав от този на машината: той умее да се адаптира, когато се сблъсква със ситуации, знае кои действия допринасят за неговите собствени интереси и кои не, и бързо прилага всички методи, с които разполага. Следователно, когато се сблъскаш с някои неща, крехкото ти доверие в Бог не е способно да остане непоколебимо. Ти се държиш лукаво с Бог, предприемаш тактики срещу Него и правиш номера, а това разкрива липсата ти на истинска вяра в Бог. Мислиш, че Бог не заслужава доверие, че Той може да не е способен да те защити или да ти осигури безопасност, че Бог може дори да те остави да умреш. Чувстваш, че Бог е ненадежден и че само ако разчиташ на себе си, можеш да си сигурен. Какво се случва накрая? Независимо от обстоятелствата или въпросите, с които се сблъскваш, ти подхождаш към тях, като използваш тези методи, тактики и стратегии, и не си способен да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог. Независимо от обстоятелствата, ти не си способен да бъдеш пригоден водач или работник, не си способен да проявиш качествата или действията на стопанин и не си способен да проявиш пълна преданост, като по този начин губиш свидетелството си. Независимо с колко въпроса се сблъскваш, ти не си способен да се уповаваш на вярата си в Бог, за да показваш преданост и да изпълняваш отговорността си. Затова крайният резултат е, че не придобиваш нищо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Божиите слова разобличиха точно моето състояние. Когато нещата вървяха гладко, аз провъзгласявах, че Бог държи върховенството над всичко и че съдбата ми е в Божиите ръце, но когато видях Чън Пин да се опитва да формира клики и да всява хаос, знаех, че трябва да го докладвам на висшестоящите водачи, за да може да се разреши бързо, но ми липсваше истинска вяра в Бог и сърцето ми беше изпълнено с тревоги и притеснения. Страхувах се, че ако Чън Пин разбере, че съм я докладвал, ще търси възможности да ме тормози и да ми отмъсти, и че може дори да ме отлъчи. За да се защитя, не докладвах проблемите на Чън Пин. Твърдях, че вярвам в Бог, но не се доверявах на Неговото върховенство. Дори вярвах, че съдбата ми е в ръцете на водачите и че ако някой водач ме тормози, не е сигурно дали Бог ще ме защити. Как този възглед се различаваше от този на неверник? Ясно виждах естеството на проблема, но не бях склонен да го докладвам. Винаги защитавах собствените си интереси от страх да не бъда потиснат или изключен от водача. Изобщо не защитавах интересите на Божия дом. Бях толкова егоистичен и достоен за презрение!

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамен. Божиите изисквания към хората не са високи, Той просто се надява, че когато нещо се случи, хората могат да защитят интересите на Неговия дом и да изпълнят дълга си според силите си. По този начин Бог ще бъде удовлетворен. Вече бях потвърдил, че Чън Пин подкопава авторитета на другите, смущава църквата и всява хаос, а също така знаех, че ако този проблем не бъде разрешен своевременно, това значително ще възпрепятства църковното дело. Но от страх да не бъда тормозен, не бях склонен да го докладвам. Вместо това избрах да го избегна и да пренебрегна проблема. Къде бяха моята съвест и моят разум? Моето отношение позволяваше на Сатана да смущава църковното дело, което беше предателство спрямо Бог! Повече не можех да търся самозащита. Трябваше да поставя интересите на Божия дом на първо място. Бог е праведен и истината царува в Божия дом, и ако правилно докладвах проблема, Чън Пин не можеше да ми направи нищо. Дори и да бях тормозен и потискан, това щеше да е нещо, което трябва да преживея, и щеше да има урок, който трябва да науча. Също така прочетох свидетелствата за преживяване на някои братя и сестри. Когато се сблъскваха с антихристи и зли хора, някои от тях първоначално изпадаха в състояние на самозащита, като се притесняваха да не бъдат тормозени, но след като разбираха Божието намерение чрез молитва и търсене, те докладваха злодеянията на тези антихристи и зли хора и след разследване и проверка тези антихристи и зли хора в крайна сметка биваха отлъчени, а църковното дело се нормализираше. След като прочетох техните свидетелства, се почувствах силно насърчен. Помислих си: „Сега трябва да се уповавам на Бог, за да докладвам този проблем, така че висшестоящите водачи да могат да разберат ситуацията, да уредят някой бързо да разреши този хаос и да възстановят нормалния ред на църковното дело. Това е моя отговорност и мой дълг и не мога да го избягвам“. Затова написах всичко, което се беше случило, и изпратих доклада на висшестоящите водачи. Като практикувах по този начин, се чувствах спокоен.

По-късно размишлявах: „Защо нямах смелостта да разоблича или докладвам опитите на Чън Пин да формира клики? Каква беше причината за това?“. Един ден прочетох Божиите слова: „Тогава каква е първопричината за вашата неспособност да се занимавате и да се справите със злите хора? Дали е заради това, че вашата човешка природа е изначално страхлива, плаха и боязлива? Това не е нито първопричината, нито същността на проблема. Същността на проблема е в това, че хората не са предани на Бог. Те защитават себе си, личната си безопасност, репутацията си, статуса си и изхода си. Липсата на преданост се проявява в това, че те винаги се защитават и се оттеглят като костенурка в черупката си, когато се сблъскат с нещо, и изчакват, докато то отмине, преди отново да покажат глава. Независимо с какво се срещат, те винаги ходят по тънък лед, изпитват голяма тревога, безпокойство и страх и са неспособни да се изправят и да защитят работата на църквата. Какъв е проблемът тук? Дали не е в липсата на вяра? Ти нямаш истинска вяра в Бог, не вярваш, че Бог е Върховният владетел на всички неща, и не вярваш, че животът ти, че всичко твое е в Божиите ръце. Не вярваш на това, което Бог казва: „Без Божието позволение Сатана не смее да помръдне и косъм от тялото ти“. Разчиташ на собствените си очи и преценяваш фактите, преценяваш нещата въз основа на собствените си изчисления, като винаги защитаваш себе си. Не вярваш, че съдбата на човека е в Божиите ръце. Страхуваш се от Сатана, страхуваш се от злите сили и от злите хора. Това не е ли липса на искрена вяра в Бог? (Да, така е.) Защо няма истинска вяра в Бог? Дали това е така, защото преживяванията на хората са твърде повърхностни и те не могат да прозрат тези неща, или защото разбират твърде малко от истината? Каква е причината? Има ли нещо общо с покварения нрав на хората? Дали това е така, защото хората са твърде лукави? (Да, така е.) Независимо колко неща преживяват, независимо колко факти им се представят, те не вярват, че това е Божието дело или че съдбата на човека е в Божиите ръце. Това е един аспект. Другият смъртоносен проблем е, че хората се интересуват твърде много от себе си. Те не са готови да платят каквато и да било цена или да направят каквато и да било жертва за Бог, за Неговото дело, за интересите на Божия дом, за Неговото име или за Неговата слава. Те не са готови да направят нищо, което е свързано дори с най-малка опасност. Хората се интересуват твърде много от себе си! Заради страха си от смърт, от унижение, от това да попаднат в капана на зли хора и от това да изпаднат във всякакво затруднение, хората полагат големи усилия, за да запазят собствената си плът, като се стремят да не допускат да попаднат в каквито и да било опасни ситуации. От една страна, това поведение показва, че хората са твърде лукави, а от друга страна, то разкрива тяхното чувство за самосъхранение и егоизъм“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). От разобличаването на Божиите слова разбрах, че причината, поради която не можех да практикувам истината или да защитавам църковното дело, беше главно, че природата ми беше наистина егоистична и измамна. Сатанинските отрови от рода на: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Разумните хора са добри в самозащитата, защото се стремят само да не допускат грешки“, ме бяха завладели. Така че, когато се случеше нещо, първото, което обмислях, беше дали интересите ми ще бъдат накърнени. Бях склонен да правя неща, които ми носеха полза, но ако нещо би навредило на интересите ми или би застрашило безопасността ми, дори и да защитаваше църковното дело, нямаше да го направя. Бях напълно наясно, че Чън Пин се опитва да формира клики и да всява хаос и че ако това не бъде разрешено своевременно, то значително ще смути и възпрепятства църковното дело. Но бях изпълнен с постоянни страхове. Притеснявах се, че след като докладвам проблема, Чън Пин ще ми отмъсти, ще ме тормози или дори ще ме отлъчи, затова не смеех да докладвам и вместо това заравях глава в пясъка. Нямах никаква истинска вяра в Бог. Бях такъв страхливец! Вярвах в Бог от много години и изпълнявах дълга си в църквата, защото Той ме беше въздигнал. Божието намерение към мен беше да защитавам интересите на Божия дом в решаващи моменти, но когато Чън Пин се опита да формира клики и да всява хаос, и това заплашваше да парализира църковното дело, аз обмислях единствено собствените си интереси. Бях толкова егоистичен и измамен! За да се защитя, не бях склонен да практикувам дори истината, която разбирах — нима по този начин не водех недостойно съществуване? Ако не можех да променя това, определено щях да бъда отритнат и отстранен от Бог. Особено след като църквата току-що премина през репресии от страна на Компартията, а различни аспекти на работата не се бяха възстановили; ако настъпеше още един период на хаос, не само църковното дело щеше да бъде смутено, но и навлизането в живота на братята и сестрите щеше да понесе по-големи загуби. Като се замислих за това, не можех повече да сдържам сълзите си. Казах си: „Не мога повече да разочаровам Бог. Трябва да практикувам истината, за да защитя църковното дело, и да разреша този проблем възможно най-скоро“.

По-късно сътрудничих на висшестоящите водачи, за да проучат и проверят ситуацията. След разследване установихме, че от 2012 г. Чън Пин е таяла злоба срещу Су Дзин. По онова време Су Дзин е била водач, а Чън Пин, която е жадувала за статус, е искала да бъде водач и се е обединила с други в опит да отстрани Су Дзин. Но плановете им не са успели. По-късно Чън Пин е била освободена, но винаги е таяла злоба срещу Су Дзин и продължавала да се опитва да се хване за нейните недостатъци. Повечето от обвиненията, които Чън Пин отправи срещу Су Дзин, бяха неоснователни. След цялостна оценка стана ясно, че Су Дзин не е пропускала да върши реална работа, но Чън Пин постоянно се хващаше за грешките на Су Дзин и ги преувеличаваше, като дори се опитваше да привлече повече хора, за да изключат Су Дзин. Чън Пин прояви сериозния нрав на антихрист и беше освободена. Висшестоящите водачи анализираха естеството и вредата от нейните действия и ѝ отправиха предупреждение. Чрез общение и прозрение евангелският дякон Ли Юн осъзна, че е била манипулирана от Чън Пин. Тя също така осъзна, че е прекъснала и смутила църковното дело, и по-късно написа писмо на покаяние. Въз основа на принципите църквата даде на Ли Юн шанс да се покае и я задържа.

След като преминах през тези неща, наистина почувствах в сърцето си, че истината царува в Божия дом и че Божият праведен нрав не търпи никакво накърняване. Антихристите и злите хора, които не практикуват истината, съпротивляват ѝ се или са против нея, в крайна сметка ще бъдат разкрити и отстранени от Бог. Видях също, че разбирането на истината и наличието на чувство за справедливост са от решаващо значение. Ако не разобличим и докладваме своевременно злите хора и антихристите в църквата, не само църковното дело ще бъде сериозно смутено, но и напредъкът в живота на братята и сестрите ще бъде възпрепятстван. Чрез тази действителна ситуация видях колко дълбоко покварен и лишен бях, и колко егоистичен и измамен бях. В същото време този въпрос ми помогна да придобия известно прозрение. Благодаря на Бог от все сърце!