От У Нан, Китай

През май 2023 г. бях избрана за църковен водач. Като си помислих, че да си водач означава да отговаряш за всички аспекти на работата и че никога преди не съм била водач и не бях запозната с различните видове работа, се запитах колко усилия ще са необходими, за да върша работата добре, и каква цена ще трябва да платя. Помислих си да си намеря оправдание, за да откажа позицията, но братята и сестрите ме бяха избрали и щеше да е твърде неразумно да си търся извинения и да отказвам. При тази мисъл не казах нищо повече. Видях, че сестрата, с която си сътрудничех, Чън Дзин, е била водач в продължение на много години и е запозната с всички аспекти на работата, затова питах нея, когато имах въпроси, и тя ми казваше как да подхождам към нещата. Чувствах се голяма късметлийка, че тя ми помагаше. Преди, когато изпълнявах еднотипна работа, бях основната движеща сила и трябваше да се тревожа за всичко сама, но сега, след като Чън Дзин ми сътрудничеше, тя се справяше с трудните и сложни проблеми и ги разрешаваше, така че аз просто трябваше да я следвам и да ѝ помагам. Въпреки че натоварването беше значително, не го усещах като твърде трудно, защото Чън Дзин беше до мен. Чън Дзин отговаряше за повече работа от мен и понякога виждах, че е претоварена, и си мислех: „Тъй като не съм запозната с работата, за която отговаря Чън Дзин, не мога да ѝ помогна, а и тя е водач отдавна, така че тези, които могат да вършат повече работа, трябва да го правят!“. Така че, когато Чън Дзин се сблъскваше с трудности в работата си, аз само от време на време споделях някои мнения и не се тревожех много за проблемите.

Един ден през август Чън Дзин изведнъж беше повишена. Когато чух, че Чън Дзин ще бъде преместена, веднага почувствах натиск. Бях се обучавала само няколко месеца и имаше много неща, с които не знаех как да се справя. Когато Чън Дзин беше до мен, можех да я питам, щом се сблъсквах с трудности, така че как можех да поема тази отговорност, ако тя си тръгнеше? Не исках Чън Дзин да си тръгва, но висшестоящите водачи вече бяха уредили нещата, така че трябваше да го приема. Но мисълта, че ще трябва сама да се справям с цялата работа, ме караше да се чувствам претоварена и ми разваляше настроението, като си мислех: „Не съм наясно с работата, за която отговаряше Чън Дзин, и ще трябва да се запознавам с всичко отначало. Колко страдания ще трябва да преживея? Каква цена ще трябва да платя?“. Чувствах се много потисната. След като Чън Дзин си тръгна, аз трябваше да докладвам за работата сама, но тъй като не бях разпитвала и не се бях занимавала много със задачите, докато Чън Дзин беше тук, не бях запозната с тези задачи и трябваше да отделям много време, за да се науча и да ги овладея, се чувствах физически изтощена и още по-изцедена психически и не можех да не изпитвам съпротива и недоволство към висшестоящите водачи. Мислех си: „Защо не погледнете нещата от моята гледна точка? Никога преди не съм била водач и съм се обучавала само за кратко, така че не мога да изпълнявам този дълг самостоятелно. Чън Дзин е била водач в продължение на много години и беше опитна във всички аспекти на работата. Защо я преместихте и ме оставихте съвсем сама тук?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се чувствах наранена и потисната. Чувствах се така, сякаш тежък камък притиска гърдите ми и ми пречи да дишам. Осъзнах, че угаждам на плътта си, затова се помолих на Бог в сърцето си да ме просветли и напътства, за да се опозная и да се покоря.

По време на една от духовните си практики прочетох Божиите слова: „Първата реакция на антихристите, когато се сблъскат с Христовите слова, заповеди или принципи, за които Той разговаря — веднага щом им причинят трудности или щом изискат от тях да страдат или да платят цена — е на противопоставяне и отказ, на отвращение в сърцата им. Когато обаче става въпрос за неща, които желаят да направят или които са им от полза, отношението им не е същото. Антихристите искат да се отдадат на удобства и да се открояват, но с удоволствие и радост ли приемат, когато се сблъскат със страданията на плътта, с необходимостта да платят цена или дори да рискуват да обидят другите? Тогава могат ли да постигнат абсолютно покорство? Никак даже. Тяхното отношение е изцяло на неподчинение и вироглавие. Когато хора като антихристите се сблъскат с неща, които не искат да правят, неща, които не са съобразени с техните предпочитания, вкусове или лични интереси, отношението им към Христовите слова се превръща в абсолютен отказ и противопоставяне, без следа от покорство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Четвърта част)). Бог разобличава, че антихристите се отнасят към ситуациите, устроени и подредени от Бог, според предпочитанията и желанията си, като винаги обмислят дали това е от полза за плътта им, приемат и се покоряват само на това, което е изгодно за тях, а ако дадена ситуация не е от полза за тях или им причинява страдание, не могат да се покорят и дори се оплакват и изпитват съпротива, като изразяват недоволство към Бог. Аз се държах точно като антихрист — в дълга си първо мислех само за плътските си интереси. Когато си сътрудничех с Чън Дзин, тя се справяше с всички трудности и ги разрешаваше, така че аз не трябваше да полагам твърде много усилия и бях способна да приемам и да се покорявам. След като Чън Дзин беше повишена и аз трябваше да се справям сама с църковното дело, трябваше действително да страдам и да плащам цена във всички аспекти на работата и затова не можех да се покоря. Не исках Чън Дзин да си тръгва и се оплаквах, че водачите не проявяват съчувствие към трудностите ми. Въпреки че изглеждах заета с дълга си, сърцето ми беше изпълнено със съпротива и оплаквания и винаги чувствах, че напрежението при изпълнението на този дълг е твърде голямо. Като се замислих как висшестоящите водачи са преместили Чън Дзин въз основа на нуждите на църковното дело, осъзнах, че тази подредба е съгласно принципите, но изпитвах съпротива и недоволство. Това беше непокорство пред истината и съпротива срещу Бог.

После си помислих как съм изпълнявала дълга си на водач повече от три месеца, но все още не съм овладяла работата, която се изисква от един църковен водач. Да не говорим за работата, за която отговаряше Чън Дзин — аз само частично разбирах работата, за която отговарях. През последните няколко месеца бях живяла в състояние на отдаване на удобство и бях действала нехайно без много разбиране. Прочетох Божиите слова относно моето състояние: „Ако хората постоянно търсят физическо удобство и щастие, ако постоянно се стремят към физическо щастие и удобство и не желаят да страдат, тогава дори малко физическо страдание, страдание малко повече от другите или усещане за малко повече преумора от обикновено, би ги накарало да се чувстват угнетени. Това е една от причините за угнетеността. Ако хората не смятат, че малкото физическо страдание е нещо кой знае какво, ако не се стремят към физическо удобство, а вместо това се стремят към истината и се опитват да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, тогава често няма да чувстват физическо страдание. Дори ако понякога се чувстват малко натоварени, уморени или изтощени, след като си легнат, ще се събудят и ще се чувстват по-добре и след това ще продължат работата си. Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко измъчено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). „Каквато и работа да му е възложена, била тя важна или обикновена, трудна или лесна, той все е нехаен и хитрува, и кръшка. Когато възникнат проблеми, той се опитва да прехвърли отговорността за тях върху други хора и не поема никаква отговорност, а все така иска да продължи да живее като паразит. Не е ли безполезен отпадък? Има ли човек в обществото, на когото не му се налага да разчита на себе си, за да изкарва прехраната си? Човек трябва да се издържа сам, щом стане пълнолетен. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да са готови да го издържат, той би се чувствал неловко. Би трябвало да е способен да осъзнае, че родителите му са приключили мисията си по отглеждането му и че той е дееспособен пълнолетен и трябва да е в състояние да живее самостоятелно. Не е ли това минималният здрав разум, който един възрастен човек трябва да притежава? Човек, който наистина има здрав разум, изобщо не би могъл да продължи да безделничи на гърба на родителите си и би се опасявал от подигравките на хората и от това, че ще изгуби достойнството си. И така, има ли разум човек, който обича удобството и мрази работата? (Няма.) Все иска да получи нещо даром, иска никога да не изпълнява каквито и да било отговорности, мечтае си сладостите просто да падат от небето направо в устата му. Все иска да получава три пълни хранения на ден, някой да го обслужва, както и да се наслаждава на хубава храна и напитки, без да свърши поне малко работа. Това не е ли начинът на мислене на един паразит? А имат ли съвест и разум паразитиращите хора? Притежават ли почтеност и достойнство? Категорично не. Всички те са паразитиращи негодници, всички са зверове без съвест и разум. Никой от тях не заслужава да остане в Божия дом“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Бог казва, че човек с нормален разум, когато достигне зряла възраст и може да живее самостоятелно, трябва да може да се издържа със собствения си труд, но този, който обича лесното и мрази работата, дори да е способен да оцелее, няма да иска да работи и ще живее на гърба на родителите си. Такива хора са като паразити. Липсват им почтеност и достойнство и са недостойни да живеят. Държах се точно като тези хора, които живеят на гърба на родителите си, както Бог разобличава. Когато работех с Чън Дзин, бях немотивирана и разчитах на нея за всичко, а когато възникваха трудности и проблеми в църковното дело, ги прехвърлях на Чън Дзин да ги разрешава, за да не се налага да се напрягам и да ми е спокойно. След като Чън Дзин беше преместена, видях, че трябва сама да се тревожа и да се грижа за цялата работа, затова се чувствах наранена и потисната, като не желаех да приема и да се покоря, и дори исках да задържа Чън Дзин, за да не се налага да страдам и да плащам цена. Бог казва: „Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко измъчено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Плътта ми беше толкова мързелива, че когато работното напрежение се увеличи, чувствах, че съм потисната и че се съпротивлявам. Основният ми проблем беше в мислите и възгледите ми. Сатанинските индоктриниращи идеи: „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“ и „Животът е кратък, отнасяй се добре към себе си“ ме контролираха, като ме правеха много егоистична и мързелива. Исках само да угаждам на плътта, да разчитам на другите и да се наслаждавам на плодовете на техния труд. Не исках сама да понасям никакви трудности, а само да живея като паразит или като търтей, който безделничи на гърба на родителите си, като вярвах, че такъв живот е удобен. През последните няколко месеца плътта ми беше в удобство, но не бях постигнала никакъв напредък в дълга си и не бях придобила почти никаква истина. Като водач трябваше да поема цялата работа заедно с партньорката си, но аз бях мързелива, отдавах се на плътско удобство и почти не допринасях за дълга си. Дори положеният от мен труд не отговаряше на критериите. Помислих си как търтеите, които живеят на гърба на родителите си в светския свят, угаждат на плътта, но живеят без почтеност и достойнство и всички ги гледат отвисоко, а родителите им също се срамуват, че имат такива деца. Ако не направех промяна в тази нагласа да мързелувам и паразитирам, със сигурност щях да бъда презряна и ненавиждана от Бог, отстранена от редиците на тези, които изпълняват дълга си, и щях да загубя шанса да бъда спасена. Като видях колко сериозни са последствията от живеенето според мислите и възгледите на Сатана, поисках да се уповавам на Бог, за да променя състоянието, в което изпълнявах дълга си.

По-късно прочетох Божиите слова и придобих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Ако си човек с решителност, ако можеш да считаш отговорностите и задълженията, които хората трябва да носят, нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да постигнат, и нещата, които възрастните трябва да осъществят, като цели и задачи на твоя стремеж, и ако можеш да поемеш отговорностите си, тогава независимо каква цена ще платиш и каква болка ще изтърпиш, няма да се оплакваш, и щом признаеш, че това са Божиите изисквания и намерения, ще си способен да понесеш всяко страдание и да изпълниш добре дълга си. В този момент какво щеше да е душевното ти състояние? Щеше да е различно. Щеше да чувстваш спокойствие и стабилност в сърцето си и да изпитваш наслада. Виждаш ли, хората чувстват спокойствие и радост в сърцата си и изпитват наслада само от това, че се стремят да изживяват нормална човешка природа и да изпълняват отговорностите, задълженията и мисията, които хората с нормална човешка природа трябва да носят и поемат. Те дори не са достигнали етапа, в който се занимават с делата си според принципите и получават истината, а вече са претърпели известна промяна. Именно тези хора притежават съвест и разум. Те са порядъчни хора, които могат да преодолеят всяка трудност и да се заемат с всяка задача. Те са добрите войници на Христос, преминали са през обучение и никоя трудност не може да ги победи. Кажете Ми, какво мислите за такова поведение? Нима тези хора не притежават сила на духа? (Да, така е.) Те имат сила на духа и хората им се възхищават“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Божиите слова ми посочиха път за практикуване. Като възрастен със съвест и разум, колкото и трудности да възникват в работата, човек трябва да понесе напрежението и да поеме работата. Само тези, които изпълняват добре дълга си като сътворени същества, са праведни и почтени хора. Помислих си как, когато Бог заповядал на Ной да построи ковчега, Ной дори не бил виждал как изглежда един ковчег и се изправил пред безпрецедентни трудности, но той не мислел колко страдания ще преживее или каква цена ще трябва да плати, а бил съсредоточен само върху това как да изпълни поръчението, което Бог му е дал. По онова време не е имало модерни машини и Ной е трябвало да намира дърва, да сече дървета и да ги превръща в материали за корабостроене и нито една от тези стъпки не е била толкова проста или лесна, колкото си представяме. Но в ума на Ной е имало само една мисъл, а именно как да построи ковчега възможно най-бързо според Божиите указания. Като сравних характера на Ной със своя, се засрамих. Бог беше говорил много ясно за всички принципи, свързани с този мой дълг. Ако имаше неясноти, можех да потърся насоки от висшестоящите водачи и имаше много професионални знания, към които да се обърна и от които да се уча. Стига да отделях повече време и усилия, можех да изпълнявам дълга си добре. При изпълнението на дълга на водач трябваше да върша разнообразна работа, но мързелът и липсата ми на мотивация ме накараха да бъда безразлична към работата, за която отговаряше Чън Дзин, и не се включих в нея. Но сега, след като Чън Дзин беше преместена, бях принудена да развия чувство за бреме, за да следя работата и да решавам проблеми, което щеше да помогне и да насърчи моето практикуване на истината и навлизането ми в принципите. Ако Чън Дзин не беше преместена, все още щях да живея в състояние на зависимост от другите и нямаше да постигна голям напредък, нито щях да стигна до това самостоятелно да мисля за проблемите и да ги решавам. Това, че разбрах Божието намерение малко по-добре, облекчи много от потискащите ми емоции.

Един ден през септември, след като научих, че няколко братя и сестри са били арестувани от Компартията по едно и също време, моментално се почувствах съкрушена, като си мислех: „В миналото Чън Дзин беше тази, която винаги се справяше с последствията от арестите в църквата, но сега аз сама ще трябва да се справям с последствията, а и ще трябва да разговарям за истината и да разрешавам състоянието на братята и сестрите, които живеят в страх. Ще трябва да вложа толкова много усилия и да платя такава цена! Това ще бъде голяма мъка. Щеше да е много по-добре, ако Чън Дзин не си беше тръгвала, тогава нямаше да се налага да се боря с това“. Когато си помислих това, осъзнах, че отново живея в състояние на угаждане на плътта, затова тихо се помолих на Бог. Помислих си за арестите на братята и сестрите и че Божието намерение беше да се справя правилно с последствията възможно най-бързо, за да защитя безопасността на книгите с Божиите слова и на братята и сестрите и да подкрепя негативните и слабите братя и сестри и да им помогна. Въпреки че можеше да е физически изморително, тази внезапна ситуация беше изпитание за мен и можеше да тренира способността ми да се справям сама с нещата. При тази мисъл бързо обсъдих и уредих нещата с братята и сестрите, разпитах дали книгите с Божиите слова са в безопасност, незабавно уредих преместването на застрашените книги и потърсих насоки от висшестоящите водачи, когато имаше някакви неясноти. Последствията бяха бързо овладяни и интересите на църквата не претърпяха значителни загуби. По-късно, когато църквата отново се сблъска с арести, знаех как да се справя.

Това преназначаване на дълга на партньорката ми разкри моята природа на отдаване на удобство и също така ми показа колко силно съм разчитала на другите. Ако не бях преминала през такава ситуация, и досега нямаше да съм постигнала никакъв напредък. Сегашното ми разбиране и придобивки са резултат от Божиите слова. Слава Богу!